Р Е Ш Е Н И Е

 

133

 

Гр.Варна, 26.05.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

    ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

    РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

    при участието на секретаря Соня Дичева и в присъствието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ,  като разгледа докладваното от съдията Росица Тончева ВНАХД № 82 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производство по реда на глава 21 НПК.

 

    С решение № 10/06.02.2017 година, постановено по НАХД № 6/2017 година, Разградският окръжен съд е признал обвиняемата Ф.Н.Б. за виновна в това, че на 31.05.2013 г. в гр. Завет, в депозирана до ОД на ДФ „Земеделие” - гр. Разград Таблица на използваните парцели за 2013 г., приложена към Заявление за подпомагане 2013 г. за физическо лице с УРН 327485 и УИН 1728051377584 е представила неверни сведения  в нарушение на задължение да представи такива съгласно чл. 15 ал. 2 от Наредба №5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.), издадена от Министъра на земеделието и храните, а именно, че е използвала наети от Държавен поземлен фонд мери и пасища, които били поддържани в добро земеделско и екологично състояние, както следва:

-парцел №80861-770-4-1 с декларирана площ 10,21 хектара, от които недопустимата за подпомагане площ е 0, 08 хектара;

-парцел №80861-768-1-1 с декларирана площ 8,30 хектара, от които недопустимата за подпомагане площ е 0,34 хектара;

-парцел №80861-132-2-1 с декларирана площ 6,04 хектара, от които недопустимата за подпомагане площ 0,05 хектара;

-парцел №80861-132-1-1 с декларирана площ 5,96 хектара, от които недопустимата за подпомагане площ е  0,85 хектара, всички в землището на с. Чернево, Община Суворово;

-парцел №70175-164-1-1 с декларирана площ 12,39 хектара, от които недопустимата за подпомагане площ е 1,4 хектара в землището на с. Суворово, Община Суворово;

-парцел №32442-39-1-1 с декларирана площ 2, 74 хектара, от които недопустимата за подпомагане площ е 0,48 хектара в землището на с. Изворник, Община Вълчи дол;

-парцел №27629-275-1-2 с декларирана площ 15,09 хектара, от които недопустимата за подпомагане площ е 0, 39 хектара в землището на с. Есеница, Община Вълчи дол,

с цел да получи по СЕПП средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, принадлежащ на Европейския съюз и предоставени от Европейския съюз на българската държава- престъпление по  чл. 248, ал.2 пр.1 вр. с ал.1 НК, като на основание чл. 78А ал.1 НК я е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Недоволна от решението е останала обвиняемата, депозирала лична въззивна жалба.Основното оплакване засяга допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на страната и изразяващи се в липса на мотиви към съдебния акт. Обвиняемата счита, че първоинстанционното решение е основано само на предположения, най-вече относно субективната страна на вмененото й във вина престъпление. Алтернативно се позовава на нарушение на материалния закон поради наличието на основания за приложение на чл.9 ал.2 от НК.

В пренията пред въззивната инстанция, прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Обвиняемата, редовно призована  не участва и не се представлява в съдебното заседание на въззивния съд.

Варненският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, в пределите на въззивната проверка по чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното съдебно решение е постановено въз основа на следните безспорни фактически положения:

Обвиняемата Ф.Б. работи в областта на земеделието и животновъдството, като от 2007 година има опит в кандидатстване за подпомагане по програми на ДФЗ, а от 2012година и по СЕПП.

През 2012 година и 2013 година обвиняемата наела от общинския (на Община-Завет)  и държавния поземлени фондове пасища и мери в землищата на градовете Завет, Кубрат, Дулово, Вълчи дол, Суворов и Ветрино.

На 13.05.2013 г. тя подала в ОС „Земеделие” – град Завет, заявление за входяща регистрация  и заявление за подпомагане с УИН 1728051377584 по СЕПП, НДП и НДЖ1. В заявлението Б. декларирала знанието си, че дължи спазване на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.

На 31.05.2013 г. обвиняемата подала в ОС„Земеделие” – град Завет окончателно заявление за входяща регистрация и заявление за подпомагане, редактирайки заявени за подпомагане парцели, свързани със СЕПП.

В Таблица на използваните парцели Б. посочила ползвани общо шейсет и един парцела, като в каталога попадат и парцели с №№:

-в землището на село Чернево, общ.Суворово - №80861-770-4-1 с декларирана площ 10, 21 хектара, №80861-768-1-1 с декларирана площ 8, 30 хектара, №80861-132-2-1 с декларирана площ 6, 04 хектара,№80861-132-1-1 с декларирана площ 5, 96 хектара;

-в землището на гр.Суворово, общ.Суворово - №70175-164-1-1 с декларирана площ 12, 39 хектара;

-в землището на с.Изворник, общ.Вълчи дол-№32442-39-1-1 с декларирана площ 2, 74 хектара;

-в землището на с.Есеница, общ.Вълчи дол - №27629-275-1-2 с декларирана площ 15,09 хектара.

В декларацията обв.Б. удостоверила, че заявените от нея площи са в добро земеделско и екологично състояние по смисъла на Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионалните критерии за постоянни пасища.

На следващия ден - 01.06.2013 година, „Грийн Еко инвест”ООД поело задължение към обв.Б. да обработи площ от 6000 дка. Като работници били наети св.св.К., Т., Я., К., Ю., И.. Преди възлагане на работата и преди 31.05.2013 година, обвиняемата обходила площите заедно със св.М. –управител на дружеството-изпълнител, като придобила лични впечатления от тяхното състояние.

Въз основа на заповеди №№249108/17.09.2013 г. и 257373/12.11.2013 г. започнала проверка на заявените от обвиняемата обстоятелства.Св.св.Х. и Г. (служители на ДФЗ)  констатирали допустими за подпомагане само 262 ха от общо заявени 383.9ха. В останалата част площите били заети с камъни и дървета.

Заключение на СГЕ установява авторството на обв.Б. на заявление за подпомагане 2013 с УИН 1728051377584, УРН 327485 и приложените към него „Таблица на използваните парцели 2013 година” от 31.05.2013 г.

В досъдебната фаза е изготвена СТЕ, чието заключение сочи, че:

-в северната част на парцел 80861-770-4-1 (землище на с.Чернево) имало компактно разположени дървета с площ 0,08 ха. Дърветата съществували към 31.05.2013 г.;

-в средата на парцел 80861-768-1-1 (землището на с.Чернево) имало скалист участък и сипеи с площ 0, 34 ха, съществували към 31.05.2013 г.;

-до източната граница на парцел 80861-132-2-1 (землището на с. Чернево) имало два участъка, всеки с площ над 100 кв.м., върху които се разполагала дървесна и храстовидна растителност, съществувала към 31.05.2013 г.;

 -по западните и южни граници на парцел 80861-132-1-1 (землището на с. Чернево) имало участъци покрити с дървата и храсти, чиято гъстота и височина не съответствала на изискванията на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 5/10.03.2010 г.. В средата на парцела имало също оголени терени, чиято площ е над 100 кв.м. Дърветата, храстите и оголените терени съществували към 31.05.2013 г.;

- в средата на парцел 70175-164-1-1 (гр.Суворово) имало ерозирали и оголени терени с площ 1, 4 ха, съществували към 31.05.2013 г.;

-в югоизточния край на парцел 32442-39-1-1 (с.Изворник) имало ерозирали и оголени терени с площ 0, 48 ха, съществували към 31.05.2013 г.;

- в северния и югозападен край на парцел 27629-275-1-2 (с.Есеница) имало компактно разположени дървета и храсти с площ 0, 39 ха, съществували към 31.05.2013 г.

Описаната по-горе фактическа обстановка е установена след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Обвиняемата поддържа еднопосочна защитна версия, която според нея я оневинява – възложила е на „Грийн еко инвест“ООД дейността по косене и почистване на 6000дка естествено затревени земеделски земи – пасища и мери в обл.Варна и обл.Силистра. Тази дейност е била изпълнена, т.е. изводът е, че вярно е декларирала обстоятелствата относно доброто земеделско и екологично състояние на заявените парцели за подпомагане по СЕПП.

Първоинстанционният съд много внимателно е проверил версията на обвиняемата, изключвайки нейната достоверност. При проверката за обоснованост на съдебния акт, настоящият въззивен състав се основа на следните доказателствени източници и произтичащите от тях фактически положения:

Обв.Б. познава изискванията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, т.к. на 31.01.2013 година успешно е завършила курс на обучение „Усъвършенстване знанията по агроекология“ (т.1, л.60 от д.пр.). Към тази дата тя вече е била наемател на земеделски земи от общински поземлен фонд (договор с Община –Завет от 10.09.2012 година, л.26, т.3 от д.пр.), на земеделски земи от държавния поземлен фонд (договор от 29.08.2012 година - л.34, т.3 от д.пр) . По-късно е наела още площи (с договор от 18.06.2013 година-л.98, т.3 от д.пр. и договор 06.08.2013 година, л.47 и сл., т.3 от д.пр.).

На 01.06.2013 година обвиняемата е сключила договор с „Грийн еко инвест“ООД, представлявано от св.М. за косене и почистване на 6000дка затревени земеделски земи. Според т.т.6.2, 7.2, 7.3 от договора, Ф.Б. като възложител е контролирала дейността на изпълнителя, а разплащането между страните било дължимо след оглед и приемане на възложената работа.

Отношение към фактическата установеност на деянието имат показанията на св.М.: „…Още преди сключване на договора с г-жа Б. с нея обходихме пасищата, които тя беше спечелила на търга и за които щеше да сключи договорите . Прецених къде какво трябва да бъде свършено и така подписахме договора. Ф.Б. имаше информация за парцелите, които ще ползва-номер на имота, местонахождение, площ. Затова нямаше проблем да им извършим оглед…“ (т.3, л.317 от д.пр.).

Именно чрез това гласно ДС се установява знанието на обвиняемата за фактическото състояние на наетите земеделски земи от общинския и държавния поземлени фондове. Личните възприятия на обвиняемата , както познаването на нормативната база относно параметрите на „добро земеделско и екологично състояние на земята“ са оформили ясни представи в съзнанието й за действителното състояние на наетите площи и възможността за подпомагане по СЕПП.

Фактите следва да се съпоставят със заключението на СТЕ по делото и приложенията към нея, основани на цифрови данни от „Системата за индивидуална справка по директни плащания“ на ДФЗ. Получените резултати са повторно верифицирани чрез сателитни изображения. Както бе посочено по-горе, заключението на СТЕ (т.3, л.332 и сл. от д.пр.) установява наличие на компактно разположени дървета, скалист участък и сипей, дървесна и храстовидна растителност, дървета и храст с несъответстваща гъстота и височина на изискванията на чл. 15 ал. 2 от Наредба № 5/10.03.2010 г.

Заключението на СТЕ кореспондира изцяло с показанията на св.св.Кънчо Х. и Ваня Г. (л.171, л.173, т.3 от д.пр.). Двамата свидетели – експерти при ОДДФЗ-Варна, сочат конкретни факти от извършените проверки на заявени за подпомагане площи от обв.Б.. Замерванията са правени с GPS, като по този начин са очертавани контурите на площите, а самото наслагване се извършило автоматично. В границите на заявените БЗС от обвиняемата свидетелите установили недопустими площи за подпомагане – площи с каменисти и оголени участъци и растителност, изключени от Наредба №5/10.03.2010 година.

Видна е кореспонденцията между гласните ДС и заключението на СТЕ. Тяхната фактическа единност не би могла да се обори посредством показанията на св.Я. М., окачествяващи проверката като „безобразна“, направена от експертите без да слизат от автомобила. В тази част показанията на свидетеля следва да се оценят като недостоверни, поради противоречието им със заключението на СТЕ, от чиято обективност и обоснованост се черпи основание за кредитиране на показанията на св.св.Х. и Г.. Тук е мястото да се отчете близостта между св.М. и обв.Б., произтичаща като извод от съдържанието на договори за  наем на общински пасища и мери, в които свидетелят е представлявал по пълномощие обвиняемата (л.47, л.52, л.57, л.62, л.67, л.77, л.82, л.87, т.3 от д.пр.).

Сходно съдържание имат показанията на св.Юмер (л.183, т.3 от д.пр.). Същият твърди, че земите били почистени, като към момента на проверката там нямало никакви храсти. В тази част показанията му се оценяват като недостоверни. Видно от заключението на СТЕ, в заявените за подпомагане БЗС са установени оголени участъци, сипей, дървета и храстовидна растителност с височина, изключваща подпомагането. Доколкото се касае до селектирани цифрови данни, верифицирани чрез сателитни заснемания, обективността на експертизата не би могла да се постави под съмнение, което с обратен знак означава недостоверност на показанията на свидетеля в коментираната част.   

Една самостоятелна група доказателствени източници – показания на св.св.К., Т., К., Ю., И.(л.л.175, 177, 179, 181, 183, 185, т.3 от д.пр.) , очертават действията на лицата по договор от 01.06.2013 година. Всички те били наети от „Грийн еко инвест“ООД да осъществят обработката на естествено затревените земеделски земи, наети от обв.Б.. Свидетелите еднопосочно установяват, че са извършили такива почистващи дейности ползван е бил трактор,конкретизират терените –пасища в гр.Суворово, гр.Вълчи дол, с.Чернево, Дръндар и др. населени места. Показанията на тази група свидетели има принос по отношение на действителността на договор от 01.06.2013 година. Те обаче не могат да се противопоставят на обективните факти – наличните скалисти участъци, сипей, дървета, храстовидна растителност с несъответстваща гъстота и височина на нормативните изисквания, които се явяват и недопустими площи за подпомагане.

Очертаната доказателствена съвкупност установява обоснованост на проверяваното първоинстанционно решение. В него са отразени сходни доказателствени изводи и аналитични заключения, формирани на базата на изчерпателната оценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.

След направения прецизен и обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, Разградският окръжен съд е стигнал до напълно обоснования и законосъобразен извод, че към момента на подаване на заявление за подпомагане 2013 г. за физическо лице с УРН 327485 и УИН 1728051377584, обвиняемата Б. е представила неверни сведения по чл.15 ал.2 от Наредба №5/10.03.2010 година за условията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.).

Доказателствата установяват знанието на обвиняемата за реалното  фактическо състояние на наетите земеделски земи. Както се установи на тях  е имало оголени участъци, сипей, дървета, дървесна и храстовидна растителност повече от 100 кв.м., които се явяват недопустими за подпомагане по посочения ред.  Като е декларирала доброто им земеделско и екологично състояние пред съответния административен орган, обвиняемата е целяла получаване на средства по СЕПП от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, принадлежащ на ЕС и предоставени на българската държава, но без да са били налице основанията за това.

Към настоящия момент обществените отношения от очертания кръг се регулират с Наредба №2/17.02.2015 година за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В своя чл.7 Наредба №2 възпроизвежда изцяло чл.15 ал.2 от Наредба №5, поради което не е налице нормативно преуреждане, изискващо прилагане на чл.2 ал.2 от НК.

Деянието е извършено с пряк умисъл. Ф.Б. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала това. Специалната цел, като елемент от субективната страна на престъплението, се извежда от обективните характеристики на стореното - в заявяването на недопустими за подпомагане по СЕПП земеделски площи, които са били описани в придружаващата заявлението таблица. Ето защо извършеното от Ф.Б. правилно е квалифицирано по чл. 248а ал.2 предл.1 вр. ал.1 НК.

Обвиняемата атакува изводите на РОС относно субективната съставомерност на деянието. Това се прави с избрани доказателствени фрагменти, които ползват защитната й версия. Обвиняемата например отрича знание за състоянието на наетите площи, с аргумент че към датата на подаване на заявлението реално не е стопанисвала земите. Прочитът на доказателствата обаче сочи друго. Към 31.05.2013 година обв.Б. е знаела за задълженията си да поддържа в добро екологично и земеделско състояние земеделските земи. Преди 01.06.2013 година (датата на договора с „Грийн еко инвест“ООД и преди 31.05.2013 година (датата на подаване на заявлението за подпомагане по СЕПП), обвиняемата лично е обходила парцелите, като е придобила непосредствени впечатления от тяхното състояние, т.е. знаела е за наличието на площи, които не подлежат на подпомагане и въпреки това ги е декларирала със специалната цел да получи субсидии..

Във въззивната жалба са изложени съображения относно чл.9 ал.2 от НК. Те са стояли на вниманието на първоинстанционния съд и съвсем аргуменитрано са били отхвърлени. Деянието на обвиняемата не би могло да се третира като малозначително с оглед процентното  отношение на невярно декларираните  земи за подпомагане спрямо тези, отговарящи на нормативните условия. Инкриминираното деяние, както и други сходни с него имат крайно негативно отражение върху взаимоотношенията на българската държава с финансиращия Европейски фонд за гарантиране на земеделието /Р203-2013-3 н.о./.

Обществената опасност на деянието на Ф.Б. не е и явно незначителна  от гледна точка на характеристиката на засегнатите обществени отношения, гарантиращи взаимното доверие при реализиране на европейските механизми за подпомагане на националното земеделие.

 Законосъобразна е преценката за наличие на предпоставките, по чл.78а НК за освобождаване на обвиняемата Б. от наказателна отговорност. Престъплението по чл. 248а ал.2 предл.1 вр. ал.1 от НК е умишлено и за него се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години и глоба. Ф.Б. не е осъждана и не е бил освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. С деянието не са били причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

Правилни са съображенията на Разградския окръжен съд относно степента на обществена опасност на деянието и обвиняемата – сравнително ниски, с оглед първата по ред противоправна проява. В този смисъл наложеното административно наказание в абсолютния мининум от хиляда лева се явява законосъобразно и справедливо.

При извършената служебна проверка не се констатираха основания за отмяна на решението. В първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изготвените мотиви към съдебния акт са много подробни. Съдържат в себе си установените фактически положения, през тях се проследява доказателствения анализ, върху който се гради извод за законосъобразно формирано вътрешно убеждение. Първоинстанционният съд много подробно е отговорил на всички възражения на обвиняемата, като по този начин е гарантирал и правото на защита на страната.

Предвид на изложеното и на основание чл. 338 от НПК Варненският апелативен съд и

 

Р Е Ш И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/06.02.2017 година по НАХД № 6/2017 година по описа на Разградския окръжен съд.

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

          2.