О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

95

      

гр.Варна ,   13.03.  2018 год.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                                                ЧЛЕНОВЕ: Светослава Колева

                                                                    Десислава Сапунджиева 

 

         Като изслуша докладваното от съдия Янко Янков ВЧНД № 82 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Постъпил е частен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна, срещу определение №176 постановено на 21.02.2018 г. от състав на ВОС, с което на осъдения Л.Д.Д., ЕГН **********, е била уважена молбата за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от една година, четири месеца и два дни  от наложеното му  общо наказание, в размер на седем години „Лишаване от свобода“.

В частния протест се излагат съображения, които са в следната насока:  Определението на първоинстанционния съд  е неправилно и  незаконосъобразно. Съдът не е взел предвид липсата на безспорни доказателства за настъпило поправяне и превъзпитание. Наличието на многобройни осъждания също не свидетелства за отстраняване на престъпните навици, нито пък за постигане на целите, заложени в разпоредбата на чл.36 от НК. Всичко изтъкнато, обосновава извод, че не са изпълнени и двете от изискванията, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Моли се постановеното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а молбата на осъденото лице – Л.Д.Д. – да бъде оставена без уважение.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Подаденият протест, по който е образувано настоящето въззивно производство е процесуално допустим, с оглед процесуална легитимация и спазване на срока. Разгледан по обаче по същество се явява неоснователен. 

С Присъда № 280/15.5.2012 г., Районен съд-Варна е ангажирал наказателната отговорност на подс. Л.Д.Д., за извършено престъпление по см. на чл. 131 а, вр. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.1, вр. чл.20, ал.2. На основание чл.54 от НК е наложил наказание „Лишаване от свобода“ в размер на СЕДЕМ  ГОДИНИ, които да изтърпи при първоначално строг режим. С Решение №261/04.10.2012г., Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Към датата на постановяване на атакуваното определение, осъдения Йорданов е изтърпял  5 години, 7 месеца и 28 дни, от които 5 години, 3 месеца и 16 дни са изтърпени фактически, а 4 месеца и 12 дни са от работа. Неизтърпеният остатък от наказанието му възлиза на  1 година, 4 месеца и 2 дни. 

От наличните документи в досието на осъдения се установява, че към датата на постановяване на определението на решаващия съд, Л.Д.Д.  е изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 2/3 от наложеното му наказание, с което е изпълнено едното от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. 

На преценка в настоящето производство подлежи обстоятелството дали към датата на постановяване на атакувания съдебен акт, л.св. Д. е дал доказателства за своето поправяне и превъзпитание, каквато е другата положителна материалноправна предпоставка за приложение нормата на чл.70 от НК. 

Видно от приложеното досие на осъденото лице първоначалната оценка на риска от рецидив  е сочела средни стойности – 65 точки, оценката на риска от вреди за обществото, също варира в средния диапазон. Очертаните зони на дефицит са: Нагласи, начин на живот, трудова заетост, злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене. След последваща прекатегоризация е изготвена нова оценка на риска от рецидив, който бележи спад до 44т. Трета изготвена оценка определя риска вече в ниски стойности – 37т., а рискът от вреди се отчита като вероятен, но не непосредствен.  Действително, досието на осъденото лице регистрира последващо допуснати нарушения на вътрешния ред и дисциплина, но също така в писмения доказателствен материал по делото  се съдържат и доказателства за отстраняване на отрицателните прояви и съобразяване на поведението с предписаните правила. Л.св. Д. извършва ревизия на противоправното си поведение, не допуска нови дисциплинарни нарушения, проявява активност по отношение изпълнение плана на присъдата; включва се в трудовия процес, който влияе ползотворно върху позитивната промяна. Актуалната оценка на риска от рецидив е на средно ниво – 50 т., като е регистриран спад от 11т. в зоните на дефицит – отношение към правонарушението, умения за мислене.

Със заповед №Д-149/13.02.2017г., л.св е изведен да полага доброволен труд в мебелен цех. Същият се е справял без затруднения с изпълнението на възложените задачи, отговорен и коректен е в във взаимоотношенията си с другите лишените от свобода, както и със служителите на затворническата администрация. По отношение на извършеното деяние, Л.Д. осъзнава вината си и последиците от извършеното, проявява саморефлективност и критичност. Положителните нагласи в поведението са довели и до неколкократни награждавания, общо 6 на брой. Наложените наказания са заличени чрез награди, поради което и на основание чл.109 от ЗИНЗС, осъденото лице се счита за ненаказвано. Всички изложени обстоятелства са дали основание на затворническата администрация да подкрепи молбата на лсв. Д. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието. 

С чл. 439а от НПК е въведен доказателствен стандарт относно поправянето на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като се сочи, че това могат да бъдат всички обстоятелства, които свидетелстват за положителна промяна у осъдения, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В тази насока е и трайната съдебна практика – ПВС № 7/75 г., изм. С ПВС№ 8/87 г.,  която установява, че констатацията, относно това дали предлаганият за условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността.

Видно, от приложената писмена доказателствена маса е, че досието на осъдения Д. съдържа данни, които се припокриват с нормативните изисквания на материалния и процесуалния закон, както и със задължителни указания на ВС на РБългария.

По изтъкнатите съображения настоящата въззивната инстанция изцяло се солидализира с изводите, направени от първоинстанционния съд, а именно, че са налице и двете материалноправни предпоставки по см. на чл.70, ал.1 от НК.

         Предвид изложеното Апелативният съд намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, липсват основания за неговата отмяна, поради което и

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД № 178/18г. от 21.02.2018г., с което е УВАЖЕНА молбата на Л.Д.Д. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието„Лишаване от свобода“  , наложено му с Присъда № 280/15.5.2012 г. по НОХД №7069/2011г.  на Районен съд – Варна, в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                            2.