Р Е Ш Е Н И Е

 

132

 

гр.Варна,    07.07.2015г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на деветнадесети юни  две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 83 по описа на ВАпС за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия В.А.Т., ЕГН ********** против присъда № 10 от 26.01.2015г. по НОХД № 1473/2013 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 11.05.2013г. в гр. Варна, причинил по непредпазливост смъртта на И.Д. К. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка и кръвоизливи по меките мозъчни обвивки в челните дялове, квалифицирано като разстройство на здравето, временно опасно за живота.

На основание чл. 124, ал. 1 пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2 и чл. 54 от НК на подс. Т. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години, което на основание чл. 57, ал. 1 вр. чл. 59 ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата Т. е осъден да заплати на гр.ищец Д.И.К. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието - сума в размер на 60 000 /шестдесет/ хиляди лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата до 100 000 /сто хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

Подс. Т. е осъден да заплати на гр.ищец Р.И.К. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието - сума в размер на 60 000 /шестдесет/ хиляди лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на извършване на деянието  до окончателното изплащане на сумата, като и отхвърлен предявения иск за разликата до 100 000 /сто хиляди/ лева като неоснователен и недоказан.

Предявеният граждански иск от Е. В. К. съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, в това число и за процесуално представителство на гр.ищци и частни обвинители и държавни такси върху уважения размер на гражданския иск.

ВОС се произнесъл и по веществените доказателства.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по:

- протест на прокурор при Варненската окръжна прокуратура с който първоинстанционната присъда се атакува като неправилна, поради явна несправедливост на наложеното наказание. В подробности са изложени мотиви за възприетата фактическа обстановка, анализ на доказателствата и в заключение се предлага изменение на присъдата като се увеличи определеното наказание „лишаване от свобода” в максимално предвидения от закона размер за срок от 8 години, което на основание чл. 59 ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в условията на затвор. Съобразно този резултат се предлага и уважаването в пълен размер на гражданските претенции на гр.ищци Д. И. К. и Р.И.К. от по 100 000 /сто хиляди/ лева за всеки от тях. В допълнително писмено изложение към протеста се изразява несъгласие с оценката на ВОС на степента на обществена опасност на дееца, определена като ниска. В подкрепа на това виждане се излагат аргументи, че независимо от младата възраст на подсъдимия, с чисто съдебно минало, без регистрирани криминални прояви, отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът не е отчел отегчаващите такива в достатъчна степен. Твърди се, че само по себе си обстоятелството, че е засегнал не какъвто и да е обществен или личен интерес, а най-висшата и защитавана от закона ценност - човешкия живот, отнемайки го безпричинно, обуславя високата обществена опасност на дееца. Пренебрегнато е процесуалното поведение от страна на подс. Т., който незабавно се е укрил и това препятствало изцяло възможността на държавата в лицето на МВР, прокуратура и съд да го изслушат лично по отношение на неговата версия за случилото се. Прокурорът предлага в негативен план да се цени и поведението на подсъдимия по уговарянето на част от присъствалите при извършване на престъплението свидетели да не споменават пред полицията, че той е бил същата вечер в бар „Бамбо”, че е участвал  в сбиване пред бара и че има нещо общо със случилото се, от което може да се изведе субективното му отношение към извършеното. Акцентира се несъгласието с изложеното от съда, че пострадалият И. К. е предизвикал подсъдимия с поведението си, което неправилно според публичното обвинениие ебило ценено от една страна като смекчаващо вината обстоятелство, а от друга страна в противоречие на това съда е ценил поведението на жертвата като „неангажиращо и по-скоро комично” и незастрашаващо здравето на подс.Т., предвид състоянието на алкохолно повлияване на жертвата.

- бланкетна жалба от защитника на подсъдимия – адв.Ж.Ж., с която се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна, неправилна, издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли се нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционният съд, при условията на евентуалност - оправдаването на подсъдимия или намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода “ в подходящ размер, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл.66 от НК.

В допълнително писмено изложение от процесуалния представител на подсъдимия в лицето на адв. П. К. се навеждат следните твърдения:

а) постановената присъдата е явно необоснована, и постановена при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, поради което се явява незаконосъобразна, респ. постановена при нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че приетата от първоинстанционния съд в мотивите към присъдата фактическа обстановка не отговаряла на събраните по делото доказателства, поради което съдът не бил си изградил убеждението посредством обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, като част от доказателствата са били игнорирани, не им е била отдадена тежест и същите не са били съпоставени с останалите доказателствени източници, при което съдебният акт се явява и незаконосъобразен.

На първо място според защита е останал неизяснен въпроса, какви са причините, довели до употреба на физическа агресия от страна на подсъдимия спрямо жертвата И. К., като според защитата съдът е игнорирал множеството показания, дадени в съдебна фаза, на очевидците на случката, и е кредитирал техните показания в предходния стадий, които обаче били непоследователни и много вероятно - били дадени под определен натиск. Неправилно били игнорирани показанията на св. В. и св. М., дадени пред съда, че пострадалият е имал провокативно поведение към подсъдимия, и че е посегнал да го удари от което следвал извода, че ударът, нанесен от подсъдимият е бил при условията на чл.12 от НК, която разпоредба ВОС изобщо не бил обсъдил. Вместо това първоинстанционният съд, според защитата, е постановил присъда с мотиви, които са били нагодени към становището на ВОП, изразено във внесеното обвинение, въпреки, че съдът е приел в тях, че св.В. се опитал да тушира евентуален скандал, когато пострадалият К. е преминал към непосредствено противоправно нападение, държейки нож в ръка, което било установено посредством събраните доказателства в хода на съдебното и досъдебното производство.

На второ място защита сочи, че в абсолютно противоречие със свидетелските показания на очевидците, съдът бил приел за безспорно установено наличието на нанесени няколко удара от страна на Т.. Според защитата показанията на свидетелите М. и Н. подробно описвали предизвикателното нападение на пострадалия и последвалото му посягане за нанасяне на удар към лицето на подсъдимия, на което последният е отвърнал от своя страна също с удар. Тези показания били в унисон с показанията на св. Г. в с.з. от 18.07.2014г., който потвърждавал, че отваряйки вратата е видял подсъдимият да нанася един - единствен удар на К., след което всички са напуснали мястото и не са се връщали. Вместо това обаче съдебният състав бил кредитирал съдебномедицинската и тройната съдебномедицинска експертизи, които посочват наличие на “5-6 удара”, при условие, че едно от вещите лица, според защитата твърди, че травмите могат да настъпят и от падане. Защитата твърди, че в обвинителния акт, който е рамката на доказване в наказателния процес в неговата съдебна фаза, прокуратурата изобщо не е конкретизирала броя на ударите, а съдът бил е иззел функциите на държавното обвинение и е внесъл поправки в обвинителния акт, което се квалифицира като съществено процесуално нарушение.

На трето място защитата навежда опакване за наличие на съществено разминаване между възприетата фактическа обстановка в мотивите към постановената присъда от страна на съдебния състав и събрания доказателствен материал, касаещо обстоятелството, че пострадалия е бил въоръжен с нож, последното извлечено от показанията на свидетелите М., Н. и В.. Съдът обаче ги бил игнорирал, като само е споменал, че въпросният нож не е намерен, което съответства на извършения оглед на местопроизшествието, без обаче да се вземе предвид, че той е извършен на 11.05.2013г. и започнал в 04:55 ч. извършен в “тъмна част на денонощието” и при “слаба дневна видимост”- факт, който според защитата будел най-малкото съмнение относно убедеността на съда, че К. не е имал нож в ръката си, нападайки подсъдимия Т.. Тези съмнения се задълбочавали, предвид противоречивите данни за местоположението на тялото на пострадалия след падането му, обуславящи според адв.К. предположението, че същото било местено по времето, когато му е оказвана помощ и до идването на служителите на МВР, около тялото на пострадалия са се намирали в различни периода от време над 20 човека в т.ч екип на спешна помощ, поради което в огледния протокол е и отбелязано, че местопроизшествието не е запазено. Последното е било в явно противоречие с възприетото в мотивите, че местопроизшествието е било запазено и съответно убедеността на съда, че около К. изобщо е нямало паднал от ръката му нож.

На четвърто място защита сочи, че не било изяснено по безспорен начин и кой първи е намерил пострадалия, след като съдът бил игнорирал показанията на св. Г., че веднага след разпръсването на компанията, са влезли трима младежи с черни шапки и фланелки, които след кратък престой са си заминали. Тяхната самоличност по делото не е била установена, което обстоятелство било достатъчно, за да се приеме, че нож е имало, но този нож е изчезнал от местопроизшествието, далеч преди да бъде извършен огледа.

На пето място, защитата сочи, че съдът бил възприел като причина за нанесения удар от страна на Т. повлияването му от предходната ръкопашна схватка, при която той и св. М. са се притекли на помощ на св. Н., нападнат от неизвестни лица, като било игнорирано обстоятелството, че подсъдимият не е бил инициатор на сблъсъка, а е защитил приятелят си. В тази връзка не били ценени свидетелските показания, че  подсъдимия е спокоен човек, който не би посегнал пръв и на който не могат да му окажат влияние словесни нападки. От тези данни за личността на подсъдимия защитата извежда извод, че К. е предприел нападение, а Т. го е отблъсквал в условията на неизбежна отбрана и че деянието би могло да бъде извършено при превишаване на пределите й, но не и при възведеното обвинение с обвинителния акт. В мотивите на първоинстанционния съд липсвали и нужния отговор защо приема, че подс.Т. не е действал в резултат на силно раздразнение, довело до невъзможност за правилна преценка и контрол на постъпките си, което само според защитата си по себе си представлявало липса на такива и било основание за отмяна на постановената присъда

б) защитата поддържа оплакване и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия в хода на досъдебното производство, свързани с изготвяне на внесения за разглеждане обвинителен акт. След кратко изложение на постановките, заложени в ТР № 2/07.10.2002г., по н.д. № 2/2002г., на ВКС, се обосновава тезата, че в обвинителния акт липсвали посочени конкретни извършени действия от страна на Т., с които същият да е осъществил вменения му състав на престъпление. Аргументира се виждането, че с включването на свидетелските показания, дадени под натиск на досъдебното производство към доказателствения материал, било допуснато съществено процесуално нарушение, изискващо първоинстанционния съд да упражни правомощията си по чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК или по чл. 288, т. 1 от НПК, като прекрати съдебното производство и върне делото на Варненска окръжна прокуратура за отстраняване им. Твърди се, че несъстоятелността на предявеното обвинение, което прави възприетата правна квалификация погрешна и в противоречие с установената фактическа обстановка, е нагодена в мотивите на съда.

в) защитата поддържа и второ оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия в производството пред първата инстанция. Обоснова се виждането, че мотивите към атакуваната присъда тълкуват фактическата обстановка по делото единствено през призмата на обвинението. Защитата твърди, че липсват мотиви, относно невиността на подсъдимия, което е абсолютно основание за отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд, съобразно практиката на ВКС дори в случаите на липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори npucъдата“ Аргументира се становище, че в нарушение на чл. 281, ал. 8 от НПК съдът е постановил осъдителна присъда, основана единствено на показания от досъдебното производство, приобщени към съдебното производство посредством разпоредбата на чл.281, ал. 4 от НПК. Алтернативно, се изброяват множество налични смекчаващи вината обстоятелства, неотчетени в достатъчна степен от ВОС, поради което наложеното наказанието се явява явно несправедливо, като се моли приложението на разпоредбите на чл. 55 и чл. 66 от НК.

г) Оспорват се като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, уважените граждански искове, предявени от Р.К., действащ със съгласието на своята майка Е.К.  и Д.К. - синове на пострадалия И. К.. Този извод се мотивира, с обстоятелството, те същите са уважени при неизяснена и противоречива м фактическа обстановка по делото. В тази връзка се моли отмяна на присъдата и в гражданско осъдителната част и отхвърлянето на предявените искове. Алтернативно се моли да бъде намален размера на уважената част, тъй като така определения е завишен и не съответства на принципа за справедливост.

- бланкетна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Е.К., депозирана чрез процесуалния и представител –адв.Г.Г. с която се моли изменение на присъдата в наказателно осъдителната част и отмяната и в гражданско отхвърлителната и част. Твърди се явна несправедливост на наложеното наказание и се моли неговото увеличаване. Моли се уважването на гражданската претенция по отношение на предявения иск от страна само на К.. В допълнително писмено становище се развиват доводи, че явната несправедливост на наложеното наказание е свързано с неправилно възприетата от ВОС правна квалификация по чл.124 от НК, вместо по чл.116, ал.1, т.6 пр.3 и т.11, пр.1 от НК при евентуален умисъл. В тази връзка частното обвинениние не споделя виждането на съда, че провокацията от страна пострадалия следва да бъде ценена като смекчаващо вината обстоятелство, наред с неотчетеното като отегчаващо такова-процесуалното поведение на подсъдимия с неговото укриване от правосъдието. Прави се искане за уважаване на гражданската претенция с оглед обстоятелството, че пострадалият и неговата съпруга, въпреки фактическата си раздяла са съживявали връзката си, а делото за развода им е прекратено.       

В съдебно заседание въззивният прокурор не поддържа протеста на ВОП за увеличаване размера на наложеното наказание, а първоинстанционната присъда счита, за правилна и законосъобразна, съответно наложеното наказание справедливо с оглед установената квалификация на деянието, и предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин, като накратко преповтаря установената фактическа обстановка и правните изводи на ВОС за квалифициране на деянието като престъпление по чл.124 от НК. Аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба от страна на защитата, тъй като в наказателното производство не са допускани съществени процесуални нарушения по отношение на събиране и проверка на доказателствата и изведените въз основа на тях правни изводи, поради което предлага същата да бъде оставена без уважение. Като неоснователна намира и претенцията на частните обвинители за преквалифициране на деянието по чл.115 от НК или по чл.116 от НК, с  оглед събраните по делото доказателства, че обективно умишлените действия на подс. Т. са били насочени към причиняване на телесна повреда на пострадалия К., а причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртният резултат е косвена, опосредствена от междинно състояние на пострадалия, в чийто смисъл е и съдебната практика. /напр. Решение № 40 от 7 март 1996 г. по н.д. № 323/1995 г. на І н.о на ВКС на Р. България/.

За разлика от представителя на ВАпП, повереникът на частните обвинители и граждански ищци – адв. Г. Г. поддържа жалбата си, като навежда доводи, че в този случай не може да се говори за чл.124 от НК, въпреки, че няма обвинение за по-тежко престъпление – умишлено убийство, но същото се извежда броя и насочеността на ударите, нанесени на пострадалия. По тези съображения счита, че наказанието е явно несправедливо, защото самото обвинение е сбъркано, но така или иначе е налице смъртен резултат Аргументира становище за увеличаване на наложеното наказание при липса на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, и най-вече с оглед процесуалното поведение на подсъдимия след деянието – отсъствие от негова страна на действия по уведомяване на полиция и Бърза помощ, с последващо укриване, за да не търпи изобщо наказание. По отношение гражданската претенция на съпругата на пострадалия, намира, че същата неправилно е отхвърлена, тъй като между жертвта и неговата съпруга не е постановяван развод и били събрани доказателства, че техните отношения са тръгнали към подобряване, независимо от висящото дело за развод. По посочените причини моли за решение делото да бъде върнато на досъдебното производство или на първата инстанция, за промяна на правната квалификация, алтернативно да бъде завишено наказанието към максимума, както и да бъде уважен в някакъв размер претендирания гр.иск. Относно жалбата на защитата, същата се подкрепя, доколкото са налице основания за връщане на делото на досъдебното производство с оглед на една по-правилна квалификация на деянието. В тази връзка излага виждане, че са налице съществени процесуални нарушения засягащи правата на пострадалите.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия в лицето на адв. К. поддържа жалбата, ведно с депозираното допълнение, като  моли произнасяне с нова присъда, с която В. Т. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по възведеното обвинение. В тази връзка намира искането на процесуалния представител на частния обвинител за връщане на делото в предходен стадий за процесуално недопустимо, тъй като няма възможност съобразно разпоредбите на НПК, съдът да указва каква да бъде правната квалификация. Развива доводи за правилното установяване на фактите по делото и съответното приложение на материалния, респективно процесуалния закон. От фактическа страна според защитата е установено, че пострадалият е бил на инкриминираното място, изцяло е провокирал подсъдимия и започнал  агресивни действия към него За разлика от досъдебното производство в хода на съдебното следствие са налице показания не само на свид. Г., но и на други свидетели, които сочат, че е имало и нож в ръката на пострадалия. Това са възприятия на свидетел-очевидец, и свидетел, който е чул издрънчаването на нещо метално на земята, което безспорно обуславяло едно непосредствено, противоправно поведение, освен силното раздразнение, което е предизвикано у подсъдимия. Аргументира се виждането, че в мотивите на ВОС е налице противоречие, което касае и степента на алкохолно опиване на пострадалия, сочен като аргумент в полза на пострадалия, въпреки практиката на съдилищата, включително и на Върховния съд, че алкохолното опиянение не може да служи като смекчаващо обстоятелство. Изразява несъгласие с оценката на фактите, с оглед правилното прилагане на закона, предлагани от повереника на частните обвинители, тъй като такава интерпретация противоречи на доказателствата като цяло, включително и на СМЕ. Вещите лица заявяват, че ударите са причинени в изправено положение, което като факти не кореспондира на доказателствата, както и че част от ударите, включително и ЧМТ, могат да бъдат получени при падане от собствен ръст, каквото безспорно е установено.  В този смисъл, при оценката на доказателствата защитата аргументира приложението на института на неизбежната отбрана, респективно превишаване на нейните предели или пък преценка състоянието за силно раздразнение. Въззивната инстанция е сезирана с искане за постановяване на нова приса, с която да бъде отменен атакувания съдебен акт, подсъдимият да бъде признот за невиновен и съответствно - отхвърляне на гражданските искове изцяло; иска се потвърждаване в частта, в която е отхвърлен изцяло гражданския иск. Алтернативно защитата моли да се приемат направените възражения по отношение допуснатите процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановения съдебен акт. Също в условията на алтернативност, се моли да бъдат приложени разпоредбите на чл.55 от НК, респективно чл. 66 от НК, защото и от житейска и от правна гледна точка безспорно са налице изключителни смекчаващи обстоятелства- млада възраст, нападение, провокирано от пострадалия, чисто съдебно минало и добри характеристични данни. При последната хипотеза се моли и за намаляване размера на гражданските искове, защото в противен случай според защитата се нарушавал безусловения принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, а такова несъмнено е налице по отношение на пострадалия. По отношение на изцяло отхвърленият граждански иск на формално водещата се съпруга на починалия, с оглед безспорните доказателства, че не са съжителствали фактически се прави искане присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият не се явява, като наказателното производство от самото му начало е било водено по отношение на него при условията на чл.269, ал.3 от НПК

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира протеста на ВОП и въззивната на частния обвинител и граждански ищец Е.К. за частично основателни, а оплакванията на защитата на подсъдимия за неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по внесен във ВОС обвинителен акт срещу В.А.Т. за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр.2 от НК. Съдът е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина, като е бил даден ход на съдебното производство при условията на чл.269, ал.3, т.2, т.4, б. „а” от НПК. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

На 10.05.2013 г., вечерта, подс. В.Т. и неговите приятели - свидетелите И. В., Д. Н. /по прякор „М.”/, Д. М. /по прякор „Джими”/, Ж.Ж. и Ж.Ж. се събрали в апартамент, находящ се на ул.„Дрин" в гр. Варна, където всички консумирали алкохол. Поводът за събирането бил, че св. Ж. заминавал на работа в чужбина.

Около 23,30 часа решили да продължат празненството си в бар „Бамбо", в ж.к. „Младост". До заведението се придвижили с такси и лек автомобил, управляван от св. Ж.. Когото пристигнали в пълният с посетители бар, св. Ж. и компания седнали в сепаре в ляво от вратата към пазар „Младост“ при негов познат - св. Г. Г. /с псевдоним „Кучето"/, който бил с приятелката си св. Н.И. и св. В.И.. Малко след това последните двама напуснали заведението.

Около 00,30 ч. след полунощ св. Д. Н. излязъл от бара. Навън се скарал и сбил с три непознати момчета. В това време почти всички клиенти излезли от бара и настанал масов бой.

Подсъдимият Т. и св. М. също се включили в него, биейки нападателите на св. Н..

След като престанал боя и обстановката се нормализирала, компанията на подсъдимия се върнала обратно в заведението и продължала с питиетата си.

Малко по-късно към тях се присъединил и св. В. В., който до този момент седял на друго място, при свои познати на бара.

Около 03,00 часа на 11.05.2013 г. подс.Т., свидетелите Д. Н., Д. М., Г. Г., И. В. и В. В. излезли пред входа на бара, за да пушат цигари и да си говорят. Тогава при тях дошъл пострадалият по-късно- И.Д. К., известен още като „Духа”. Алкохолно повлиян /в средна степен на алкохолно опиване според СМЕ/ приближил групата младежи и започнал на висок тон да им обяснява, че той бил шеф на квартала и ги питал, какво правят в неговия квартал.

Свидетелят В. познавал И. К.. Приближил го, поздравил и го хванал с ръце, като му казал да не се занимава с момчетата и че те били още „лапета“. Той обаче не го послушал и затова свидетелят се отдръпнал.

И. К. го подминал и се приближил към подс. Т., на когото заповядал да си извади ръцете от джобовете. В този момент подсъдимият извадил ръцете си от джобовете и с юмрук ударил К. в областта на лицето. От силния удар последния залитнал. После подсъдимият Т. хванал главата му с лявата си ръка и с дясната му нанесъл още няколко последователни удара, отново в областта на главата и лицето. След това го пуснал и тялото на К. паднало безпомощно на земята. Тогава подсъдимият се навел над пострадалия и му нанесъл още един удар с юмрук в областта на брадата и гръкляна. Падналият на земята К. изглеждал безжизнен.

Веднага след това свидетелите Д. Н., Д. М., И. В. и подс. Т. се разбягали на различни страни, а свидетелите В. и Г. влезли в заведението и седнали на бара.

По това време св. Ж.Ж., който по-рано излязъл от заведението, се намирал до своя автомобил, на спирката до бар „Бамбо“. На място бил настигнат от свидетелите Д. Н. и И. В., които се качили с него в колата. След като потеглили св. Н. заявил, че иска да слезе от автомобила, при което св. Ж. направил обратен завой и оставил св. Н..

Междувременно посетители на бара, между които свидетелите Г. Т., М.И., Н.И., Е. Н., Е. Н., Г. И., Н.Д. и Д.С. видели / по различно време / пред вратата на заведението проснатото на земята тяло на И. К., а св. Н.Т. го познал. Някой от тях, както и други лица, които излезли по това време от заведението незабавно започнали да сигнализират на тел: 112 за „Бърза помощ“ и полиция. На мястото имало работещо осветление. Пострадалият бил жив, лежал по гръб, притрепервал и хъркал. По лицето му имало кръв. Около него нямало изпаднали вещи.

Някой от излезлите посетители се опитвали да му окажат помощ. Поливали пострадалия с вода, а св. П.В. опитвал да му извади езика, за да не се задуши. Други си тръгнали и недочакали линейка. Повечето от присъствалите негодували заради закъснението на медицинския екип и продължавали настоятелно да звънят на тел: 112. Обажданията им, общо 13 на брой, били регистрирани в информационно – комуникационната система на Националната система 112 с начало от 03.05 часа и последното до 03.27 часа на 11.05.2013г, след което на мястото пристигнал екип на „Бърза помощ“, който констатирал смъртта на И. К.. Дошъл и полицейски екип.

Бил извършен оглед на местопроизшествието.

Около 03.30 часа св. Д. Н. се обадил по телефона на св. Г. Г., който по това време бил със св. В. и поискал да се срещнат. На проведената среща присъствали още Д. М. и подс. Т.. Когато подсъдимия разбрал, че И. К. е починал, казал на свидетелите, ако някой пита за него, да отричат, че са го виждали и че се познават, след което избягал и се укрил. 

Свидетелите Г., В. и Н. отишли в дискотека „Авеню“, където останали до сутринта, след което се прибрали по домовете си.

Подсъдимият бил обявен на ОДИ с телеграма № 17265/12.05.2013г. на ГД „НП” и издадена ЕЗА от ВОП, заложен в ШИС с шенгенски идентификатор BG 0000001718277000001, по чл. 26 /лице за арест и предаване/.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че от заключението на единична съдебно-медицинска експертиза, се установя следното: в резултат на нанесените му удари И.Д. К. е получил контузия на мозъка, обширни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки в челните дялове, кръв в мозъчните стомахчета, оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба, счупване на хрущяла на гръкляна, счупване на дясното рогче на подезичната кост, счупване на носни кости, вдишана кръв в трахеята, бронхите, белите дробове, венозен застой във вътрешните органи, кръвонасядане в мускулатурата и меките тъкани на шията, около горна трета на хранопровода, кръвонасядания по меките обвивки на главата в централната челно-теменна област, кръвонасядания по клепачите на дясното око, лигавицата на двете устни, разкъсно-контузна рана по езика, в областта на брадата. Причината за смъртта на И. К. е установена в резултат на мозъчната травма - контузия на мозъка, обширни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки. За настъпване на смъртния изход облагоприятстващо значение е имало вдишването на кръв в трахеята, бронхите, белите дробове. Всички травматични увреждания, са били резултат от действието на твърди, тъпи предмети. Те можело да бъдат получени при удари с юмруци и други в централната челно-теменна област по окосмената част на главата в посока отпред назад и отгоре надолу, в областта на лицето в посока отпред назад и в областта на брадата в посока отпред назад и отдолу нагоре. След получаването на ударите в областта на главата и травматичните увреждания в областта на мозъка, пострадалият бил изпаднал в мозъчна кома. Контузията на мозъка и кръвоизливите на меките мозъчни обвивки били обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота. Смъртта настъпила сравнително бързо, но не и моментално, в порядък на минути.

С оглед първоначалните данни посочени по-горе за пълното и обективно изясняване на делото ВОС е назначил в хода на съдебното следствие комисионна допълнителна СМЕ, от заключението на която се установява следното:

- налице е пряка причинно-следствена връзка между нанесените травми в областта на лицето и главата и настъпването на смъртта на И.Д. К.. Установените кръвоизливи в областта на десния бъбрек и на дванадесетопръстника са белези на бързо настъпила смърт, каквато е смъртта в разглеждания случай. Според вещите лица кръвоизливчетата по дванадесетопръстника може да са белег на хроничното му възпаление. Всички тези промени не са били травматично причинени.

- при огледа и аутопсията върху трупа са установени- закрита черепно-мозъчна травма /контузия на мозъка, обширни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки почти дифузно, кръв в мозъчните стомахчета, кръвонасядания по меките обвивки на главата в централната челно-теменна област/; Лицева травма - счупване на носните кости, кръвонасядания по клепачите на дясното око, лигавицата на двете устни, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, разкъсно-контузни рани по десния ръб на езика, в областта на брадата; Шийна травма - счупване на хрущяла на гръкляна, счупване на дясното рогче на подезичната кост, кръвонасядане в мускулатурата и меките тъкани на шията и около горната трета на хранопровода; Вдишана (аспирирана) кръв в трахеята, бронхите и в белите дробове; Остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност - оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба, венозен застой във вътрешните органи; Средна степен на алкохолно опиване в стадий на излъчване: концентрации на етилов алкохол в кръвта 1.97%о, в гръбначномозъчната течност 2.13%о, в урината 2.53%о; Липоматоза на миокарда; Бъбречнно каменна болест - конкремент в десния бъбрек; Хронично възпаление на лигавицата на дванадесетопръстника.

- травмите по главата и лицето са били в следните области: 1/ кръвонасядане в централната челно-теменна област, 2/ кръвонасядане по клепачите на дясно око, 3/ счупване на носа, 4/ кръвонасядане по лигавицата на устата с разкъсно-контузна рана по долната устна и десния ръб на езика, 5/ разкъсно-контузна рана по брадата, 6/ кръвонасядане в мускулатурата на шията отпред и около горната трета на хранопровода със счупване на хрущяла на гръкляна, дясното рогче на подезичната кост.

- локализацията на травмите в лицевата половина на главата и шията показва тяхното получаване при изправено разположение на нападател и пострадал, лице в лице. Всички констатирани травми в тези зони могат да се получат по този механизъм. По чисто медицински път обаче не може да се изключи част от тези травми да са получени в легнало по гръб положение на пострадалия и стоящ срещу него нападател, а по морфологията и разположението на травмите може да се каже, че те могат да бъдат причинени, както при изправено, така и при легнало положение на пострадалия. Това се отнася за всички травми по лицето, главата и шията на пострадалия, тъй като са разположени по предните им части. Липсата на механични увреждания в тилната част на главата и гърба на пострадалия почти изключват възможността след получаване на уврежданията в областта на лицето, пострадалият рязко да е паднал по гръб. Не е възможно всички травми да се получат при еднократно падане на пострадалия по лице върху земната повърхност. Физическите данни на подсъдимия - висок ръст и атлетично телосложение, позволяват нанасянето на такива травми на пострадалия, като категоричните медицински данни от морфологията на външните и вътрешни увреждания изключват нанасяне само на един единствен удар.

- установените травматични увреждания в не по-малко от пет анатомични области на лицето и шията на пострадалия предполагат не по-малко от 5-6 удара в тези области, причинени от твърди, тъпи предмети. Възможно е и наслагване на ударите, т.е. техният брой да е по-голям. В конкретния случай вдишването на кръв в белите дробове е последица от счупването на носните кости. Аспирацията на кръв се е получила при лежащо положение на пострадалия по гръб в безпомощно, респ. безсъзнателно състояние. Наличието на вдишана кръв в белите му дробове е благоприятствало настъпването на смъртния изход по механизма на асфиксия (задушаване).

- всеки един от ударите в лицевата част на главата, които са не по-малко от 5, сам по себе си би могъл да доведе до закритата черепно-мозъчна травма с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка и кръв в мозъчните стомахмета. Тази травма може да е резултат и на сумарно получените удари в тези области.

- установените морфологични увреждания на главния мозък, посочват следния механизъм на настъпването на смъртта: в резултат на получената черепно-мозъчна травма при пострадалият се е получил генерализиран оток на мозъка с развитие на дислокационен процес. При него се получава изместване на медиобазалните отдели на слепоочните дялове на мозъка в посока към малкия мозък. При това се получава притискане и вклиняване на малкомозъчните тонзили (сливици) в големия тилен отвор на черепа. Това води до притискане на жизнено важните (булбарните) отдели на мозъчния ствол, които са отговорни за дихателната и сърдечно-съдовата дейност. В тези случаи смъртта се развива по механизма на острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност от централен произход. В генезата на смъртта участие има аспирацията на кръв в белите дробове, както и шийната травма. Развитието на този процес в конкретния случай е бил сравнително бързо - в рамките на около 5-20 минути между получените травми и настъпването на смъртта. Според вещите лица специализираната медицинската помощ би имала някакви шансове за предотвратяване на смъртния изход, ако е била оказана в рамките на първите 5-10 минути, но оказването на медицинска помощ не гарантира избягването на смъртния изход.

От заключението на назначената съдебно психиатрична и психологична експертиза с оглед изискванията на чл.144 ал.2 т.5 от НПК по отношение на св. Д. И. Н., се установя следното: Н. е с психично разстройство, което е F-07.0 – „Ограничено разстройство на личността с когнитивни и емоционални симптоми и което не е психоза”  Към момента на освидетелстване, както и към момента на деянието 11.05.2013 г., е бил в състояние правилно да възприема и възпроизвежда факти и събития от действителността, имащи значение за делото. Установяват се снижение на фиксационните и особено на рецепторните способността /дълговременна памет/ и този смисъл е възможно някой детайли и обстоятелства от случилото се да не е в състояние правилно да възпроизведе или да ги е амнезирал, да има разминаване между казаното в ДП и в СП. Емоционалната възбуда и стресовата ситуация, каквато е представлявал инцидента на 12.05.2013г., също дават отражение, в смисъл, на стесняване полето на възприемане и обемът на внимание. Но също така и емоционално възприетите спомени са фиксират по дълбоко и по-лесно са възпроизвеждат при ситуация, свързана със същата емоция, при която са били възприети. Експертизата приема като теоретично възможно свидетелят да бъде манипулиран да промени показанията си, но в експерименталната част на освидетелствуването не се набелязва повишено ниво на внушаемост. Според експертите типът ВНД страхът и стресът от случилото се, биха могли да окажат влияние върху начина на възпроизвеждане на случилото се, с цел да се прикрият някой подробности, които биха могли да бъдат заплаха за сигурността на освидетелствувания.

Описаната фактическа обстановка ВОС е установил от показанията на свидетелите в хода на съдебното следствие, както и дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК, писмените доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК - протоколи за оглед на местопроизшествия с фото албуми, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване, постановления за принудително довеждане, телеграми за ОДИ, скица, писма на ОД при МВР - Варна, искания за провеждане на разпити на свидетели, искане за предоставяне на правна помощ, справка за съдимост, молби, писма, медицински фиш, медицински документи за Д. И. Н. /л.163 -189/; искания за одобряване на претърсване и изземвания, искания за срок и срок на ДП, постановления за възлагане на действия по делегация, за връщане на вещи, разписки за върнати вещи, постановления за предоставяне на данни по чл.250а, вр. чл.251а ЗЕС, разпечатки от мобилни оператори, писма и справки от мобилни оператори, справки и докладни, акт за раждане, удостоверение за наследници и др.; изготвените по делото и приети в съдебно заседание експертни заключения на еднолична / л.102 ДП/ и комисионна /л.374-384 НОХД/ съдебно медицински експертизи , съдебно психиатрична и психологична експертиза /л.366 -371 НОХД/; и веществени доказателства по делото - диск с видеозаписи от вътрешни охранителни камери в бар „Бамбо” и СД диск от „Космо България Мобайл” ЕАД, както и изисканите по инициатива на защитата – писмо на дирекция „Национална система 112 МВР” и СД диск, предявени на основание чл. 284 от НПК.

Законосъобразно съдът е кредитирал заключенията на приетите и посочени по-горе експертизи, като обективни и компетентно дадени и е намерил, че те съдържат задълбочен анализ, на база всички приложени по делото доказателства и обекти на изследване, съдържащи обосновани и изчерпателни отговори на всички въпроси. По такъв начин правилно  ВОС ги е ценил, че заключенията са в съответствие на чл. 152 от НПК. Въз основа на заключенията по СМЕ /единична и комисионна/, съдът е извел извода, че на пострадалия са нанесени не по-малко от пет удара в лицевата част на главата и шията при изправено и легнало положение на пострадалия, които са били последователни и със значителна сила. ВОС е правилно приел за изключено констатираните травми да са били получени при еднократно падане на пострадалия по лице върху земната повърхност, както и възможността след получаване на уврежданията в областта на лицето си, пострадалия рязко да е паднал по гръб, поради отсъствието на  механични увреждания в тилната част на главата и гърба му. Верен е изводът на съда, че всички травматични увреждания на пострадалия се причинени от юмручните удари, в резултат на които на инкриминираната дата на пострадалия е била причинена мозъчна травма и кръвоизливи на меките мозъчни обвивки, които са непосредствената причина за смъртта на К. и които са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота, квалифицирани по юридическите критерии като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал. 1 от НК.

ВОС е дал изцяло вяра на показанията на свидетелите, Е.К., Д.К., Р.К., Илия Н., Н.Д., Н.И., Н.Т., Ели Н.а, П.В., Г. И., Д.С., М.И., Г. Т., П.Т., Т.Х. с изключение на тези - В. В., И. В., Г. Г., Д. Н. и Д. М., които безсъмнено следва да се оценят, както това е сторил и съда, като непротиворечиви, подробни,  логични и взаимодопълващи се.

Показанията на В. В., И. В., Г. Г., Д. Н. и Д. М., са ценени и съпоставяни с останалите доказателства по делото с оглед формалната и житейска логика и законосъобразно са кредитирани частично, като са отхвърлени като недостоверни твърденията им, че пострадалият е държал нож и пръв е направил опит да нападне подсъдимия, а Т. отбил удара, нанасяйки му един-единствен удар, в резултат на който ножът паднал на земята. Верен е извода на съда, че в тази си част показанията са изолирани и не се подкрепят от нито едно събрано по делото обективно доказателство.  Посочените изводи ВОС е изградил след като изрично е посочил, че показанията им по време на съдебното следствие в некредитираната им част са в пълно противоречие с тези депозирани непосредствено след деянието в хода на досъдебното производство, на които пък съдът е дал вяра, след преценката за тяхната вътрешна последователност и пълна кореспондеция с останалите доказателства по делото. Акцент е поставен върху липсата на ограничения в тяхното кредитиране и за поставяне в основата на изводите по фактите и процесуалната им годност като приобщени в хода на съдебното производство по реда на чл. 281 от НПК, чрез прочитането им поради липса на спомен и констатирани противоречия. С отразяването на обстоятелството, че те не са единственото доказателствено средство за установяване на уличаващите факти, довело до осъдителната присъда, ВОС на практика се е презастраховал в отговора на претенцията на защита, че ползването им нито е в разрез с ограничението по чл. 281 ал. 8 НПК, нито е нарушение на процесуалните правила, за което ще стане реч и по-долу. Презастраховането е било излишно, защото показанията на посочената група свидетели, дадени на досъдебното производство /без тези на св.Д.М., които не са приобщавани/ и приобщени в хода на съдебното следствие са получени пред съдия по реда на чл.223 НПК, прочетени по реда на чл.281,ал.1 от НПК и не попадат в кръга ограничения по чл.281,ал.8 НПК. Ето защо законосъобразно ВОС е формирал фактическите си  изводи като ги е ценил, като пряко доказателство, относно авторството на деянието. В резултат на задълбочен анализ, съдът е подкрепил приложимото материално право с безспорно установите факти, изводими именно от посочената група свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство, част от тях в унисон и с тези, дадени пред съда. Изведени са обстоятелствата, че в началния момент и по инициатива на пострадалия, въпреки възпиращите действия на св. В. да предотврати последващи дразги, К. е влязъл в словесен контакт със свидетелите и подсъдимия. Поведението на пострадалия, без да излиза от кръга на вербалността, в един последващ момент е било фокусирано към подсъдимия и вече прераснало в изискване спрямо него „да си извади ръцете от джобовете”. Еднозначни са показанията на групата свидетели, че именно в отговор на това настояване е била упражнената агресия от страна на подсъдимия, изразяваща се в нанасянето на бързи, силни и целенасочени удари към главата на пострадалия. Чрез показанията на разглежданата група свидетели изрично посочени /св. В. В. от ДП, депозирани пред съдия в протокол за разпит от 13.05.2013г. л.95-96 ДП; на св. И. В., св. Г. Г. и на св. Д. Н. пред съдия от 12.05.2013г. по ДП, л.88-90, л.82-84, л.77-79 ДП/ съдът, оценявайки ги не само като обективни и достоверни, но и в хармония с останалите доказателства по делото – гласни и писмени /св. показания, протоколи за оглед на местопроизшествия, фотоалбуми, протоколи за претърсване, изземване, доброволно предаване, информацията от моб. оператори, записи от охранителни камери, заключения на съдебно-медицинските експертизи/ е извел обстоятелствата от предмета на доказване. Следва да се отбележи, че именно в резултат на тази съпоставка между гласни показания и СМ заключения ВОС е възприел, че на пострадалия са нанесени няколко удара в изправено положение и един след като е паднал на земята. Според гласните доказателства ударите са: един според Г., М. и В., последния  без да изключва да са повече; два според В., три според Д.Н., а от обективните медицински находки по време на аутопсията са констатирани не по-малко от пет и то при категоричната констатация, че те са в различни анатомични области и не могат да са резултат на падане по лице, каквито данни по делото впрочем няма в нито едно от доказателствата. В коментирания анализ от вниманието на първоинстанционния съд не само, че не е убягнало, но дори е поставен особен акцент на обстоятелството, че поведението на пострадалия се е ограничило до вербалното и в този смисъл са приобщените показания на коментираната група свидетели- св.В.В., Ив. В., св. Д. Н..

Преценката на съда за достоверността на показанията на свидетелите В. В., И. В., Г. Г. и Д. Н. в съдебното производство и охарактеризирани от ВОС, като „въздържани“, за разлика от разпитите им по реда на чл. 223 от НПК, е преминала през задължителния анализ, дали последните не са били манипулирани в хода на досъдебното производство, с оглед процесуалното поведение на свидетелите в съдебно заседание и изявленията им, че им е бил оказан натиск. Тази верисия правилно е била отхвърлена като недоказана. ВОС не се е ограничил с коментара, че производството по реда на чл.223 от НПК е само по себе си законова гаранция за липса на подобни въздействия над свидетелите, но и изрично е посочил, че внушения или натиск е изключен с оглед възпроизвеждане на реплики и подробни описания, такива каквито са възприети от тях, както и че св. Д. Н. саморъчно е изготвил скица, приобщена към разпита му. По отношение на последния свидетел съдът дори е назначил СППЕ с оглед данните за претърпяна травма, която е имала и задачата да установи, дали постравматичното му състояние улеснява манипулирането на възприятията му. Отрицателният отговор на този въпрос, в съчетание със становището, че той по-скоро би укрил неизгодна за себе си информация е мотивирала съда да кредитира с доверие съобщените от него факти, като най-подробни и съответстващи на действителността. Логичната оценка, в резултат на горепосочения аналитичен процес, е, че показанията на тези свидетели, дадени в хода на съдебното следствие, в частта им в която отричат не само разказаното пред съдия на д.п., но свеждат броя на ударите до един, взаимното разположение на пострадалия и подсъдимия, както и въведените от тях нови обстоятелства - наличие на нож в ръката на пострадалия К. и опит от негова страна да нанесе удар в тялото на Т., са недостоверни. Следвайки така очертаната логическа верига ВОС е стигнал до обоснован и законосъобразен извод, че отсъстват каквито и да било доказателства, не само за физическа принуда от страна на органите на полицията спрямо свидетелите В., В., Н. и Г., но и за техните твърдения за наличието на нож и извършено телодвижение от пострадалия към подсъдимия. Като изхождащи от приятелския кръг на подсъдимия и в унисон със подкрепящата защитната теза, развивана от св. Д. М., съдът въз основа кредитираните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Т., М.И., Н.И., Ели Н.а, Г. И., Н.Д. и Д.С., възприели обстановката след деянието, и писмените доказателства - оглед на местопроизшествие, е отхвърлил истинността на посочените по-горе показания, което е правилно и в съответствие с формалната логика. Всички свидетели, посочени по-горе, безпротиворечиво определят месторазположението на пострадалия, отсъствието на нож в периметъра около тялото му, което е фиксирано чрез описване и фотографиране в протокола за оглед на местопроизшествие. Пак там е посочено, че в горния десен джоб на пострадалия е било намерено кожено портмоне със затворен цип отгоре в продълговата форма, вътре в което имало джобно ножче тип отварачка и връзка с пет секретни ключове. Това джобно ножче очевидно обаче нито може да бъде възприето от свидетелите В., В., Н., Г. и М., след като е намерено на мястото и по начин, описан в протокола за оглед. Изцяло в сферата на предположенията и догадките остава твърдението на защитата, че ножът, който е се твърди, че е бил в ръката на пострадалия, да е изчезнал след деянието, за да се озове отново в джоба на пострадалия, и то в портмоне. Липсват каквито и да било индикации по делото, че пострадалият или някой друг след деянието е сторил това. Още повече, че всички останали лични вещи на жертвата, вкл. и такива на по-значима стойност – два GSM апарата, пари, лични документи, ключове са били също установени в джобовете на пострадалия. В непосредствена близост до трупа са били намерени единствено кутия цигари и запалка.  Изложеното мотивира настоящата инстанция да приеме, че в момента на инцидента пострадалият К. не е държал в ръцете си никакви вещи – било то телефон или нож.

При така установената фактическа обстановка Варненския апелативен съд споделя мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на деянието на подсъдимия Т., които са изложени подробно и не е нужно да се преповтарят отново. Същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 124, ал.1, пр.2 от НК . ВОС е изложил убедителни и обосновани съображения, за анализа на доказателствата, полагайки необходимата грижа да посочи защо и кои доказателства кредитира, като при формирането на волята му не са налице пороци и превратно тълкуване на доказателствата по делото.

Съгласно правната доктрина и в съответствие с практиката на ВКС, първоинстанционният съд е отразил  разликата между умишленото убийство и умишлената телесна повреда, от която е последвала смърт, свеждаща се до различното психично отношение на дееца към смъртния резултат. В разглеждания случай формата на вината към смъртния резултат е непредпазливост и се касае за типично престъпление със смесена форма на вината. Установяването какво е било  психическото отношение на дееца към причинения от него смъртен резултат, налага изследването на обективната страна на поведението дееца характеризиращо насоката и силата на извършеното действие, способа на извършването му, средствата използвани за засягане на пострадалия , органите на човешкото тяло, които са засегнати и причинените непосредствени наранявания. Правилно ВОС е отбелязал, че престъплението по чл.124 от НК се характеризира с три особености: изпълнителното деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда, като по-близкия, непосредствен резултат е /телесната повреда/ , а по-далечния е / смъртта/; причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е косвена, опосредствувана от междинно състояние на пострадалия /телесната повреда/ и субективната страна на престъплението обхваща две форми на вината – умисъл към по-близкия и по-лек резултат и непредпазливост към по отдалечения  и по-тежък резултат. В тази опорна рамка първоинстанционният съд е извел извода, че в конкретния случай подс. Т. е искал причиняването повреда на здравето му на пострадалия и с действия - нанасяне на няколко последователни /не по-малко от 5 удара според СМЕ/ с ръка в лицевата част на главата и шията на пострадалия му е причинил мозъчна травма - контузия на мозъка, обширни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, които са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота. Същевременно, макар да не е целял, той е бил длъжен и в състояние да предвиди, че може да настъпи и по-тежък резултат, а именно смъртта на пострадалия. Този извод ВОС е извел и от предходното поведение на дееца, в което подсъдимият се е намесил и участвал в бой с непознатите младежи. Причината за смъртта е получилият се генерализиран оток на мозъка с развитие на дислокационен процес в резултат на черепно мозъчната травма. В генезата на смъртта участие е имала аспирацията на кръв в белите дробове, както и шийната травма. Тези увреждания са могли да бъдат овладени при оказана специализирана медицинската помощ в рамките на първите 5-10 минути и не водят категорично до смърт.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ВОС е допуснал нарушение на закона, за което ще стане реч по –долу .

По отношение на гр. искове:

Правилна и законносъобразна е била преценката на ВОС, че с оглед наличните доказателства за винновността на подсъдимия в извършване на деянието за което е предаден на съд, то следва да ангажира и гражданската му отговорност на основание чл.45 ЗЗД. Предявените от Р.К., действащ със съгласието на своята майка и Д.К. - наследници на пострадалия И. К. граждански искове за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди са доказани по основание. При определяне на неговия размер съдът се е съобразил с принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и трайната съдебната практика на ВКС на Р. България и е постановил, че претърпените от тези граждански ищци мъка, страдание, душевни болки и депресия съпътстват децата при загубата на баща, която в житейски аспект няма материален еквивалент, следва да се овъзмезди със сумата от по 60 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, от датата на увреждането – 11.05.2013г. Разликата над посочената сума да пълния размер от 100000лв правилно е преценена като недоказана и е законосъобразно е отхвърлена като претенция.

 Мотивирано ВОС е отхвърлил като неоснователен предявеният гр. иск на ищцата Е.К., действаща лично за себе си като съпруга, позовавайки се на обстоятелстваото, че от м. септември 2012г. съпрузите са били във фактическа раздяла и в процес на развод. До смърта на К. - датата на деянието, двамата продължавали да живеят в различни домакинства и разделени деца, като пострадалият живеел в жк. „Младост” с родителите си и големият син Д., а К. *** с малкия им син Р.. Гр.ищец Е.К. не е ангажирала доказателства пред ВОС, а и пред настоящата инстанция, че през последния месец преди смъртта на пострадалия отношенията между тях са се подобрили и че са имали планове за съвместен живот. Същото е относимо и по отношение на твърденията, че решението им за развод е било продиктувано не от типичните за подобни актове причини, а от желанието им да бъде „спасен“ запориран апартамент. Естествен резултат от горното е осъждането на подсъдимия да заплати направените разноски по делото и д.т. върху уважените гр.искове, както и направените от гр. ищци и ч. обвинители разноски за процесуално представителство.

 

По жалбата на подсъдимия

Жалбата от името на подсъдимия от защитата се развива в четири паралелни плоскости:

а) необоснованност на присъдата и постановена при нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че:

- е останал неизяснен въпроса, какви са всъщност причините, довели до физическия отговор на подсъдимия спрямо жертвата И. К., като съда е игнорирал множеството показания, дадени в съдебна фаза, на очевидците на случката, и е кредитирал техните показания в предходния стадий, които са не последователни и много вероятно дадени под определен натиск. Неправилно са ценени показанията на св. В. и св. М. дадени пред съда, че пострадалия е имал провокативно поведение към подсъдимия, и че е посегнал да го удари от което следва извода, че ударът, нанесен от подсъдимият е бил при условията на чл.12 от НК или би могло да бъде извършено при превишаване на пределите на неизбежна отбрана – чл.124, ал.4, пр.2, вр с ал.1 НК, в условията на алтернативност в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни – чл.124, ал.2, вр с ал.1 от НК

Подобни три тези са били разглеждани от първоинстанционния съд и са били отхвърлени обосновано в мотивите към присъдата. В настоящото решение при анализа на доказателствата, събрани и проверени от ВОС, също се съдържа отговор на тази неоснователна претенция от страна на защитата. За да се поддържат горните тези, защитата игнорира суверенното право на съда да кредитира едни или други доказателства, а както бе изрично посочено вече, в мотивите към съдебния акт е извършен задълбочен анализ на доказателствата, даден е отговор защо съдът е приел за достоверни показанията на свидетелите – очевидци, дадени на досъдебното производство пред съдия, и защо не е дадена вяра на друга част от тях, в това число и показанията на св.М.. Доколкото и настоящият състав на въззивната инстанция, намира, че показанията на очевидците не са били дадени под натиск или да са плод на манипулация в хода на досъдебното производство, естествено е същите да бъдат кредитирани с оглед непосредственото им получаване към момента на деянието. Редно е да се отбележи към казаното до тук, че ако е бил налице натиск /или манипулация/ спрямо тези свидетели, то не би се получило противоречието между тях в броя на ударите, нанесени от подсъдимия, описани от един до три, а те биха съответствали на медицинските находки, констатирани по време на аутопсията. Превратно е твърдението на защита, че вещите лица са изразили виждането, че констатираните увреждания /с изключение на едно, получено от единствения удар, нанесен от подс.Т. според свидетелските показания/ могат да са резултат на падане, тъй като то се намира в пълно противоречие със становището им, че това не е възможно, защото не може при едно падане да се получат увреждания в различни анатомични области. Разбираемо е защо тази теза не е доведена до крайност, не само поради абсурдността си, но и поради липсата на показания или други доказателства от такъв характер и в тази насока. Именно за това, както и ВОС е сторил, така и настоящата инстанция изключи по категоричен начин пострадалият да е осъществил противоправно нападение над подсъдимия било то с удар или с нож /държан в ръката под заплахата да бъде използван/, защото доказателства в тази насока липсват. Известно е от правната доктрина и съдебна практика, че института на неизбежната отбрана, респективно превишаване на нейните предели могат да бъдат прилагани само, ако действията на дееца са в рамките на непосредствено започнало и незавършило противоправно нападение спрямо него или неговите права /или спрямо друго лице или правата му, или спрямо държавни или обществени интереси/. След като такова нападение не е осъществявано, няма как деянието да бъде квалифицирано, нито като такова извършено при условията на чл.12 НК, нито като по чл.124, ал.4, пр.2 вр с ал.1 НК. В тази връзка абсолютно несъстоятелни са твърденията в жалбата, че свидетелите са видели нож, който е изпаднал от ръката на пострадалия и по неустановен начин по делото е изчезнал от местопроизшествието /или пък не е бил видян по време на огледа/, защото те са плод на една защитна теза, която няма никаква опора в доказателствения материал. За коректност следва да се отбележи и обстоятелството, че ВОС не е придал смисъл, че причина за нанесения удар от страна на Т. е влиянието му от предходната ръкопашна схватка /каквото внушение се съдържа в жалбата/, тъй като е посочено изрично в мотивите: „Неговата мотивация за нанасянето на ударите е била обусловена от репликите на пострадалия”, чути от всички свидетели очевидци. Никой от тях обаче не е реагирал спрямо пострадалия, което обезмисля цитираните от защитата свидетелските показания че подсъдимият е спокоен човек, който не би посегнал пръв и на който не могат да му окажат влияние словесни нападки”.

В отговор на последното оплакване на защитата - в мотивите на съда не липсват мотиви и по отношение на претендираното състояние на афект - ВОС е приел, че подс.Т. не е действал в резултат на силно раздразнение, довело до невъзможност за правилна преценка и контрол на постъпките си. Макар и лаконичен този отговор е наличен и обоснован от правилно установените факти по делото. Свидетелите очевидци В. В., И. В., Г. Г., Д. Н. и Д. М. в показанията си споменават сходни реплики, казани от пострадалия в началото към всички , а в последствие и към подсъдимия. Техния смисъл е еднозначен според тези показания и той е, че пострадалият е имал претенцията да е „шефа на квартала”, а конкретно към Т. да си извади ръцете от джобовете. Нито една от тях не може да се отнесе към изискуемите от закона - тежка обида, клевета или противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови ближни. Този факт е неоспорим, не само от правна гледна точка, но и от житейска, поради което не само свидетелските показания в подкрепящата си част защитната теза, но и процесуалния представител на подсъдимия държат на тезата, че пострадалия е посегнал да нанесе удар на Т., държейки нож в другата си ръка. Доколкото и настоящата инстанция отхвърля достоверността на тези показания, няма как да се съгласи със защита за преквалификация на деянието по чл.124, ал.2 от НК. Извън посочения аргумент, но в подкрепа на същото виждане, е обстоятелството, че състоянието на силно раздразнение е въпрос от фактическо естество и същото се явява декларативно от страна на защита, защото в подкрепа на това няма нито едно доказателство.

б) Претенцията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия в хода на досъдебното производство, е несъстоятелна, защото внесения за разглеждане обвинителен акт е в пълно съответстие не само с изискванията на НПК, но и с цитираното ТР № 2/07.10.2002г., по н.д. № 2/2002г., на ВКС. Поставяйки рамката на предмета на доказване в обвинителния акт в достатъчна степен са конкретизирани действията на Т./стр.3 НОХД/ Съвсем отделен е въпроса, че отсъствието на подсъдимия, респективно обвиняемия не е довело до твърдяното нарушение, а по-скоро би следвало да се твърди такова по отношение правата на неговия защитник. Не само защото такова процесуално нарушение никога не е било твърдяно пред първата инстанция, но и защото то не е било допуснато в хода на досъдебното производство, лишава това възражение от смисъл и опора в материалите по делото. Свързаната с подобно нарушение теза за включване на свидетелските показания, дадени под натиск на досъдебното производство към доказателствения материал е също лишена от правни аргументи. На първо място доказателствената стойност и годността на свидетелските показания не е предмет на обсъждане в стадия на подготвителните действия, поради което и докладчикът няма правна възможност да се позове на такова обстоятелство, за да прекрати съдебното производство, както настоява защитата в жалбата си. На следващо място, редно е да се отбележи, че за пръв път този въпрос е бил поставен в хода на съдебното следствие. При посочените причини няма как първоинстанционния съд /вероятно се има предвид съдията докладчик/ да упражни правомощията си по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 2, т, 3 от НПК. Нещо повече, съдът в случаи на разкриване на манипулирани доказателства е в правомощията си и задължението да ги изключи от доказателствената маса по делото и сам да отстрани нарушение от визирания характер като събере годни доказателства в провежданото пред него съдебно следствие, т.е. нормата на чл, 288, т. 1 от НПК е също неприложима. Извън тези чисто теоретико – практически постановки, отнесено към настоящото производство въззивният съд не намира твърдяното нарушение на процесуалните правила да е допуснато в делото. Друг порок, според защитата, е несъстоятелността на предявеното обвинение и възприетата погрешна правна квалификация, твърдение което въззивния съд намира за голословно по съображения, вече изложени по- горе.

в) Варненския апелативен съд в настоящия си състав не съзира по делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия в производството пред първата инстанция, поради липса на мотиви относно невинността на подсъдимия. Към аргумента посочен по-горе за отсъствието на подсъдимия, трябва изрично да се посочи, че мотивите към присъдата са подчинени на изискванията на закона. Забраната формулирана в чл.305,ал.6 НПК по отношение на оправдателната присъда, има своя смисъл по отношение на осъдителната в друга правна норма, а това е чл.303 от НПК. Обвинението е доказано по несъмнен начин и присъдата не почива на предположения. Мотивите към нея детайлизират тези две обстоятелства и разбираемо не съдържат аргументи за невинноста на подсъдимия. Сред развитите аргументи на защитата е и твърдение за нарушение на чл.281, ал. 8 от НПК, тъй като съдът бил постановил осъдителна присъда, основана единствено на показания на свидетели от досъдебното производство, приобщени в съдебното следствие по реда на чл.281, ал. 4 от НПК. Както бе посочено и по-рано, това не отговаря на действителността, тъй като само едни свидетелски показания са били прочетени по този начин и това са тези на св.Исакова.

г) Оспорват се като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, уважените граждански искове, предявени от Р.К., действащ със съгласието на своята майка Е.К.  и Д.К. - синове на пострадалия И. К.. Алтернативно се моли да бъде намален размера на уважената част

Претенцията на защитата в тази насока е също неоснователна. Вече бе посочено по-горе, че гражданската отговорност на подсъдимия е правилно ангажирана, а определените размери на дължимите обезщетения са определени по справедливост и съобразно утвърдената съдебна практика.

 

По подадените протест на ВОП и жалбите от частен обвинител и гр.ищец, и подсъдимия по отношение на справедливостта на наложеното наказание и уважените граждански искове

 

1. Протестът на прокурора при Варненската окръжна прокуратура с който първоинстанционната присъда се атакува като неправилна се свежда до явна несправедливост на наложеното  наказание и се предлага изменение на присъдата като се увеличи определеното наказание „лишаване от свобода” в максимално предвидения от закона размер за срок от 8 години, което на основание чл. 59 ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в условията на затвор, както уважаването в пълен размер на гражданските претенции на гр.ищци Д. К. и Р. К. Искането на прокуратурата се обосновава с високата степен на обществена опасност на деянието и такава на дееца. В подкрепа на последното се навеждат неотчетени отегчаващи вината обстоятелства – засягане на най-висшата и защитавана от закона ценност - човешкия живот, като изрично е посочено че било пренебрегнато е процесуалното поведение на подс.  Т.,  а  е отчетено такова смекчаващо вината обстоятелство каквото е предизвикателното поведение на подсъдимия.

2. Същата претенция в наказателно осъдителна част е отправена и от повереника на частния обвинител Е.К.. Явната несправедливост на наложеното наказание според жалбата е свързана с неправилно възприетата от ВОС правна квалификация по чл.124 от НК, вместо по чл.116, ал.1, т.6 пр.3 и т.11, пр.1 от НК при евентуален умисъл. В тази връзка не се споделя виждането на съда, че провокацията от страна пострадалия следва да бъде ценена като смекчаващо вината обстоятелство, наред с неотчетеното в достатъчна степен като отегчаващо такова-процесуалното поведение на подсъдимия с неговото укриване от правосъдието.

3. Защитата от своя страна изброява множество налични смекчаващи вината обстоятелства, неотчетени в достатъчна степен от ВОС, поради което наложеното наказанието се явява явно несправедливо, като се моли приложението на разпоредбите на чл. 55 и чл. 66 от НК.

Протеста и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са основателни само по отношение размера на определеното наказание, но не и поради всички мотиви изложени в тази насока.

Прочитът на протеста и на жалбата от името на частния обвинител Е.К. води до извод за тъждественост на претенциите и мотивите към тях, поради което апелативният съд ги разглежда заедно за процесуална икономия. Тук е мястото да се отбележи, че в протеста излагането на подробната фактическа обстановка и акцента на дейността на подсъдимия е подчинено на твърдението, че по отношение на Тунждев е била ангажирана наказателна отговорност за престъпление, по-леко наказуемо от действително извършеното. Според прокурора подал протеста и повереника на ч.обвинител това би следвало да бъде поправено с увеличаване на наказанието на максимума предвиден в чл.124, ал.1 от НК. Алтернативно е искането на ч.обвинител делото да се върне на прокурора, за да бъде подвидгнато обвинение за по-тежко наказуемо престъпление, а именно по чл.116, ал.1, т.6 пр.3 и т.11, пр.1 от НК. И двете претенции са неоснователни. Съгласно действащия НПК и Конституцията на Р.България единствено прокуратурата е органа, който може да определя кое лице да бъде привлечено към наказателна отговорност и за какво деяние следва да бъде предадено на съд, а в последствие да поддържа или не това обвинение. Подс. Т. е предаден на съд за деяние по чл.124 от НК, което е по-леко наказуемо от това по чл.115 или 116 от НК. В проведените четири съдебни заседания от първоинстанционния съд ВОП е била представлявана от прокурорите З.ЗЛ. и А. И., последната подала разглеждания протест. И двамата представители на ВОП са участвали в проведеното съдебно следствие, по време на което са били проверявани и събирани доказателства.  Никой от тях не се е възползвал от правото си по чл.287, ал.1, пр.2 от НПК да измени първоначално внесеното обвинение. ВОС е изпълнил стриктно задължението си, според правомощието си да установи фактическата обстановка и да постанови своя съдебен акт съобразно изискванията на чл.303 от НПК. Недопустимо е във въззивното производство с твърдения за явна несправедливост на наказанието да се иска на практика осъждането на едно лице за престъпление, за което не е било предадено на съд, под претекста да се осъществи справедливостта чрез увеличаване на наложеното му наказание, дори и фактическите положения да могат да се подведат под по-тежко наказуемо престъпление.

ВОС при определяне на наказанието се е съобразил с високата степен на обществена опасност на деянието. На първо място по обективни критерии тя е определена от законодателя. Деянието по настоящото дело, както ще стане реч и по-долу, от гледна точка характеристика по параметри и отношение на дееца обаче се различава от обичайните от този вид. ВОС е отчел наличните смекчаващи вината обстоятелства /в протеста дори обема е разширен/ и при тяхното безспорно наличие нито е възможно, нито е справедливо отмерване на наказание на неговия максимум, предвиден в закона по аргумента на чл.54, ал.2 от НК. Спорно за прокурора, подал протеста, и повереника на ч.обвинител е дали следва поведението на пострадалия да бъде ценено като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство. Положителният отговор е изводим не само от характера на това повединие, но и от повелите на закона, установени в чл.54,ал.1 и чл.56 от НК. Безспорно е по делото, че подсъдимият и пострадалият не са се познавали и че срещата им в инкриминираната нощ е била случайна. Поведението на подсъдимия, предхождащо деянието, не е било свързано с присъствието на пострадалия в района до заведението. Вниманието на Т. е било насочено към пострадалия, в резултат именно на активността на К., който в състояние на алкохолно опиване, е направил неадекватен опит за вербална агресия, с употребата на фрази, изразяващи собственото му надценено самочувствие на „шеф“ на квартала. Няма друг начин да бъде определено поведението на пострадалия освен като предизвикателно, след като е безспорно, че св.В. е преценил, че то може да доведе до конфликт, естествено без да предполага неговия изход. Преминаването на претенцията на пострадалия от безадресни реплики към конкретно насочени към личността на подсъдимия искания, е мотивирало Т. да предприеме действия с непремерена агресия и занижена оценка на последствията от тях. По посочените причини настоящият състав на АпС намира, че ВОС е направил правилна преценка по отношение включването на това обстоятелство в обема на смекчаващите вината.

Неправилна е била преценката на съда обаче по отношение на наличните отегчаващи вината обстоятелства, което от своя страна е довело до заниженост на наложеното наказание.

На първо място, като всяко престъпление по чл.124 от НК и конкретното разкрива висока степен на обществена опасност, което съдът е съобразил. Както бе казано, правилно ВОС е отчел, смекчаващите вината обстоятелства - чистото съдебно минало, младата възраст на подсъдимия и предизвикателното поведение на пострадалия. Това обаче не го прави деец с ниска степен на обществена опасност, както е приел първоинстанционния съд. Правилното отчитате на поведението на подсъдимия след деянието, изразено в бягството от местопрестъплението, уговаряне на свидетели да се прикрие неговото участие в инцидента и последвалото укриване, съчетано с интезитета и насочеността на ударите в главата на пострадалия, изпалнал веднага в кома и починал 20 минути след това, изисква на личността на дееца да се придаде завишена степен на обществена опасност, въпреки добрите характеристични данни. Безспорно това е първата противоправна проява на подс.Т., но тя е брутална и е довела до лишаване от живот на човек по един изключително незназителен повод.

Затова и незаконносъобразно и несправедливо първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода между минималния и средния размер, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. При определяне на наказанието въззивният съд, преценявайки задълбочено тежестта на инкриминираното деяние, съобразно индивидуализиращите ги престъпно съставомерни признаци - времеви и пространствени параметри, механизъм на извършване, насочено към грубо несъобразяване с установения правов ред и неприкосновеността на човешкото здраве и живот, със съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на престъплението. При наличието и на такива отегчаващи вината обстоятелства каквито са неговия интезитет и насоченост - множество удари в жизнено важен орган, каквато е главата, наред с последващото поведение на подсъдимия след деянието, описано по-горе, справедливо се явява наказание, определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно за срок от пет години лишаване от свобода. Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което, като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително-възпитателна функция, наказателна санкция. В контекста на изложеното, следва да се поставили акцент на проявената прекомерна агресия, интензивност и брой на удари, нанесени от Т., при извършване на престъпното деяние и демонстрираното грубо незачитане на установените правила на обществен ред с демонстрация на незачитане здравето и живота. Неговия социален статус на млад човек и спортист не се е оказал възпиращ. В коментирания аспект, последното обстоятелство, е предопределящо правоприлагането на разпоредбата на чл. 54 НК. Искането на защитата за приложението на чл.55 от НК и чл.66 от с.з., без да са налице предвидените предпоставки за това, като наказателна последица, следва да се отъждествява с прекомерна снизходителност при индивидуализация на наказание, индицираща на безнаказаност. Очертаното становище мотивира, от една страна необоснованост на предявеното искане на защитата за намаляване на наказанието „лишаване от свобода”, а от друга основателност на оплакването на обвинението за заниженост на наложеното наказание. По изложените съображения ВАпС счита, че то следва да бъде увеличено по размер от четири на пет години „Лишаване от свобода“. Така определеното наказание ще изпълни целите на генералната и индивидуалната превенция визирани и в чл.36 от НК.

ВОС е приложил императивната разпоредба на чл. 59 ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, която е относима и при новоопределеното наказание, поради което същото следва да изтърпи се при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип.

Както бе посочено вече, претенцията в гражданската част на атакуваната присъда изложена в протеста и в жалбата на гражданския ищец Е.К. е неоснователна, и по изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде изменена само в частта и на наложеното наказание.

 

Водим от горното и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК, въззивният съд

            

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 10 от 26.01.2015г. по НОХД № 1473/2013 год. по описа на Окръжен съд гр. Варна, като УВЕЛИЧАВА срока на наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия В.А.Т. от четири на ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл. 59 ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип .

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.