Р Е Ш Е Н И Е

 

179

 

гр.Варна,   02 август 2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 02 юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНД № 83 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъденото лице Ю.К.А. за възобновяване на производството по ВНОХД 85/2015 г. на Окръжен съд - Варна, отмяна на решение № 208 от 06.07.2015 г. и оправдаване на осъденото лице по всички пунктове на предявеното му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане.

В искането се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 т. 1-3 от НПК, като се излагат съображения за недоказаност на обвинението, възведеното срещу А., тъй като по делото не било установено по категоричен начин, че инкриминираните вещи имали качеството на „тютюнени изделия”, извършените претърсвания и изземвания били негодни като доказателствени източници, а други доказателства липсвали по делото. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения и от двете инстанции при анализа и оценката на доказателствата по делото – в частност при оценката на годността на протоколите за извършените действия по претърсване и изземване, които въпреки изричните указания на ВКС, че се негодни, отново били ценени от ВОС. Освен това се оспорва законосъобразнността на съдебните актове, с които е било одобрено извършването на тези действия от досъдебната фаза, защото нямали мотиви. Твърди се, че въззивната инстанция бил приобщил свидетелски показания от досъдебната фаза в нарушения на изискванията на чл.281, ал.5 и ал.7 от НПК. ВОС бил допуснал нарушения като е освобождавал от залата свидетелите след техния разпит.

 По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, влязлата в сила присъда отменена, а осъденото лице А. – оправдан.

 В съдебно заседание осъденото лице лично искането по изложените в него доводи.

 Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 Настоящият състав на ВАпС, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането констатира следното:

С присъда № 278 от 10.07.2013 г. по НОХД № 455/2013 г. на ВРС, ХХVІІІ-ри състав, осъденото лице Ю.А. е признат за виновен за това, че на 24.07.2012 г. в гр.Варна, във вилен имот, находящ се в местност „Малка Кокарджа" 2949, държал акцизни стоки без бандерол - цигари, както следва – 7 620 кутии цигари маркаDon" и 1460 кутии цигари марка „Virtus", на обща стойност 68 100 лева, когато такъв се изисква по закон - чл.28 от ЗТТИ - "Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25 и чл. 25 от ЗТТИ - като случаят не е маловажен, деянието е извършено повторно и предметът на престъплението е в големи размери, като на основание чл.234, ал.2, т.1 и т.3 вр. ал.1 и чл.54 от НК първоинстанционният съд е наложил на ос.л.Алеков наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказание от една година лишаване от свобода, наложено на  А. по НОХД № 628/2012 г. на Районен съд-Варна, като е постановил същото да започне да се изтърпява при първоначален строг режим. Със същата присъда е била ангажирана и наказателната отговорност на Тошко Атанасов М. за осъществено самостоятелно престъпление по чл.234, ал1, вр.чл.26 от НК през същия период от време.

Така постановената присъда е била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 1106/2013 г. по описа на ВОС. С решение № 494 от 16.01.2015 г. ВКС на Р България е възобновил ВНОХД № 1106/2013 г. по описа на ВОС и е отменил решение № 70/01.03.2014 г., постановено от ВОС по ВНОХД № 1106/2013 г., в частта, с която е потвърдена присъда № 278/10.07.2013 г. на ВРС по НОХД № 455/2013 г. по отношение подс.Ю.К.А..

При второто въззивно производство по ВНОХД № 85/2015 г. на ВОС, атакуваната присъда отново е била потвърдена по отношение на осъденото лице Ю.А..

 Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Разгледано по същество е неоснователно.

Липсва релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

 

Изложените в искането доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са били поставени на вниманието на въззивния съд, който подробно ги е обсъдил и им е дал правилен отговор. Неоснователно е възражението срещу годността на действията по претърсване и изземването на инкриминираните цигари. Протоколите за претърсване и изземване са съставени при хипотезата на чл. 161, ал. 2 НПК, което е законосъобразно, тъй като разследващият орган разполага с възможност да проведе следственото действие при условията на неотложност и да поиска последващо одобрение от съда. В случая, процесните протоколи са получили одобрение в законоустановения 24-часов срок, поради което правилно са ценени като годен източник на доказателства. Въззивният съд, възприемайки тези изводи, не е допуснал каквито и да е нарушения, било то на закона, на формалната логика или пък на дадените му указания с Решение № 494 от 16.01.2015 г. ВКС на Р България. Напротив, провел е въззивно следствие, в което е събрал всички относими доказателства досежно оспорените процесуални действия – изискал е липсващите определения на съдия при ВРС за одобряване на извършеното на 24.07.2012 г. претърсване и изземване, разпитал е поемните лица и обосновано е приел следното:

1.                С определение от 25.07.2012 г. по ЧНД № 3936/2012 г. ВРС е одобрил протокол за претърсване и изземване от 24.07.2012 г., извършено от 16.50 до 20.10 ч. по ДП № 284/2012 г. по описа на ОД на МВР – Варна относно извършеното претърсване и изземване във вилен имот, находящ се в гр.Варна, местност „Малка Кокарджа"  № 2949, обитаван от подс.А., като са изложени и мотиви за постановяване на съдебният акт.

2.                От показанията на свид.К. /поемно лице/ се установява, че собственика на имота нямал ключове за гаража, поради което разбил катинара на „една задна желязна врата….метър висока и 60-70 см. широка, малка врата..“ След което полицейските служители влезли вътре и отворили предните врати,след което започнали да претърсват. Свидетелят твърди „..подсъдимия, беше там по време на описването, от началото беше там“;

3.                От показанията на свид.М. в с.з пред въззивната инстанция се установява, че подсъдимият е бил на мястото на извършване на претърсването още преди да влязат в гаражното помещение, като самото влизане станало от вътрешния двор през едно малко прозорче. Осъд.лице А. бил на двора със свид.М. и свид.Г. и един по един всички влязли в гаражното помещение.

От прочетените показания на свид. М., дадени на 26.07.2012 г., намиращи се  лист 71 от д.пр.  се установяват количеството и марката на намерените в гаражното помещение цигари;

4.                От показанията на свид.Г. също се установява, че в гаража влезли отзад. От прочетените показания на свид.Г., дадени на 01.08.2012 г. на лист 72 от д.пр. се установяват количеството и марката на намерените в гаражното помещение цигари.

5.                От показанията на свид.Д. /поемно лице/ се установява, че гаражните врати били заключени и за това влезли през едно малко прозорче отзад. След което в канала на гаража намерили цигари без бандерол.

6.                От показанията на свид.З. се установява, че когато пристигнал на място присъстващите на претърсването лица вече били в гаража, където били намерени цигарите в канала. В гаража свид.З. влязал през предните врати, които вече били отворени. Според свидетелят цигарите били марка „Дон“ и „Вирсус“ и били в баксове, над 15 -20 бокса запечатани.

 

При оценката на доказателствата съдът не е нарушил правилата за формиране на волята си. Не е игнорирал нито един от доказателствените източници и не е ценил превратно съдържащите се в тях фактически данни. На стр. 118-121 от мотивите към присъдата ВРС подробно ги е обсъдил и е изложил убедителни съображения защо не кредитира обясненията на А., съпоставяйки ги с другите доказателствени източници. Въззивната инстанция отново е подложила на оценка и анализ обясненията на А. и отново ги е отхвърлила като вътрешно противоречиви и изолирани от другите доказателства по делото. Лишено от всякаква логика е твърдението на ос.лице А., че няма връзка с вещите, установени в помещенията, за които той плащал наема, участвал е в засичането на ел.енергията. Приет за установен от съдилищата факт е и обстоятелството, че ос.лице М. и искателя А. са се подпомагали взаимно в набавянето на цигари без български бандерол. Тук следва да се посочи, че настоящото произнасяне по характер е касационно и е ограничено в рамките на приетите фактически обстоятелства от инстанциите по същество. Настоящата инстанция не разполага с правомощието да установява други факти, освен ако не констатира превратно или неправилно интерпретиране на доказателствата от инстанциите по същество. Такова в случая не е налице. Затова и оплакването за недоказаност, че инкриминираните вещи са тютюневи изделия не подлежи на разглеждане в настоящото производство. По отношение на формиране на изводите на решаващите съдилища относно този факт също не са налице пороци. Цигарите са приобщени като веществени доказателства по делото и са били предявени на страните, които са имали възможността да се убедят в техните физически параметри. Касае се за промишлено произведени цигарени изделия, носещи търговските марки „Vertusи Don”. Същите са обозначени като цигари, опаковани са в стандартни еднакви търговски опаковки, облепени са и с предупреждения за вредата от тютюнопушенето. Назначената по делото оценителна експертиза също ги е интерпретирала като цигари с посочените търговски марки. При тези обстоятелства изказаното от ос.лице съмнение относно техния характер е чисто хипотетично и е извън всякакво разумно обяснение. Въззивната инстанция и при повторната цялостна служебна проверка на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда не е констатирала логически грешки или превратно възприемане на доказателствата и фактите, съдържащи се в тях и не е имала основание да промени вътрешното убеждение на първоинстанционния съд за достатъчността и надеждността им. От своя страна при проведеното въззивно следствие ВОС не е допуснал каквито и да било нарушения, още по-малко съществени такива при събирането на гласните доказателства. Претенцията на ос.лице, че гласни доказателства от досъдебната фаза са били приобщени в нарушение на изискванията на чл.281, ал.5 и ал.7 НПК не намира опора в данните по делото – гласните доказателства са били приобщени от състава на ВОС в хипотезата на чл.281, ал.1 и ал.4 от НПК, видно от съставения протокол от съдебно заседание, проведено на 04.06.2015 г. по ВНОХД № 85/2015 г. на ВОС. Освобождаването на свидетелите е ставало след приключването на техния разпит, изчерпване на въпросите на страните, което по никакъв начин не е довело до накърняване на каквито и да било права на осъденото лице, за да се разглежда това като каквото и да било нарушение на съдопроизводствените правила.

  При установените от съдилищата фактически обстоятелства относно съставомерните признаци, включени в предмета на доказване, а именно осъщественото от ос.лице А. държане на акцизни стоки без бандерол, факта на неговото предходно осъждане, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл.234, ал.2, т.1 и т.3 от НК. Налице е квалификацията повторност, тъй като А. е осъждан по НОХД № 628/2012 год. по описа на ВРС, с определение, влязло в сила на 13.02.2012 год., с което за престъпление отново по чл.234, ал.2, т.3 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което е било отложено за срок от три години на основание чл.66 НК.

Липсата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд.

Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието на молителя е съставомерно по чл. 234, ал.2 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на осъдения, тъй като не е налице осъждане за несъставомерно деяние.

По изложените съображения, ВАпС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю.К.А. за възобновяване на ВНОХД № 85/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, по което е постановено решение № 208 от 04.06.2015 г., с което е потвърдена присъда на Варненския районен съд № 278 от 10.07.2013 г., по НОХД № 455/13 г.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                                      2.