Р Е Ш Е Н И Е

 

108

 

 01.07.2013г.,

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на четиринадесети юни, година две хиляди и тринадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 84 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

 

Варненският Oкръжен съд, с присъда № 20 по НОХД № 91/2013г. по описа на същия съд, постановена на 05.03.2013г. е признал подсъдимите С.И.Б. и Б.К.Б. за ВИНОВНИ в извършване на деяния, както следва:

 

- подс. Б. по чл.301 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 26.10.2011г. в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице - „системен оператор" в сектор „Пътна полиция" – ОД на МВР-Варна, в съучастие, като извършител с помагача Б.К.Б., поискала и приела дар, който не й се следва - сумата от две хиляди и петстотин лева от С.А.К., за да наруши службата си, като това нарушение не съставлява престъпление. Наложено е наказание при условията на чл. 54 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева; на основание чл.66 ал.1 от НК, ВОС е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от ПЕТ години; на основание чл. 301 ал.4 от НК е лишил подс. Б. от право да заема държавна длъжност за срок от ТРИ години. Със същата присъда ВОС е оправдал подсъдимата по първоначално възведеното обвинение по чл.302, т.2 от НК - да е извършила деянието чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното си положение;

- подс. Б. по чл.301, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20 ал.4 от НК, за това че на 26.10.2011г. в гр.Варна, в съучастие, като помагач с извършителя С.И.Б., умишлено я улеснил да приеме дар, който не й се следва - сумата от две хиляди и петстотин лева, от С.А.К., загдето нарушила службата си, като това нарушение не съставлява престъпление. Наложено е наказание при условията на чл. 54 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева; на основание  чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от ПЕТ години; на основание чл. 301 ал.4 от НК е лишил подс. Б. от право да заема държавна длъжност за срок от ТРИ години.

Със същата присъда ВОС е осъдил подсъдимите да заплатят сума в размер на 2500 лв, представляваща стойността на предмета на престъплението, на основание чл.307а от НК и направените по делото разноски; налице е произнасяне и  досежно веществените доказателства.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба  на  двамата подсъдими, чрез процесуалния им представител, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на  постановената присъда, както и за липсата на доказателства, установяващи вината им - твърди се, че първоинстационният съд е достигнал до погрешни правни изводи на базата на противоречиви свидетелски показания. Молбата е присъдата на ВОС да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани.

В съдебно заседание пред състав на АС-Варна, подсъдимите не се явяват, жалбата се поддържа от защитника им, като се навеждат и допълнителни доводи.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл. 314 от НПК констатира следното:

Жалбата на подсъдимите е неоснователна.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд  е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимата С.И.Б. работила  в сектор КАТ при ОД на МВР - била назначена в с трудов договор №313/05.05.1999г. в сектор „Пътна полиция". С допълнително споразумение №С 262/14.05.2010г. същата била преназначена на длъжност „системен оператор" в група „Административно-наказателна дейност, отчет на пътно­транспортни произшествия и водачи на моторни превозни средства", сектор „Пътна полиция” в отдел „Охрана на обществения ред и превенция" към ОД "Полиция"- Варна. Според длъжностна й характеристика /рег.№11247/19.10.2010г./ част от задължения й били да приема заявления за издаване на СУМПС и да борави с компютърните системи на МВР, като получава, проверява, обработва и въвежда данни от входящите документи в информационните системи по утвърден технологичен ред. Подс. Б. често допускала технически грешки, като неточно и непълно изпълнявала операциите и поставените й задачи. Била наказвана два пъти дисциплинарно - през 2005г. с „предупреждение за уволнение” и със „забележка” през 2007г.

Подсъдимият Б.К.Б. бил пенсионер, но работел като оперативен дежурен в община Аврен. Същият е съпруг на подс. С.Б..

 

Свидетелят С.К. нямал завършено основно образование, поради което и не притежавал свидетелство за управление на МПС. През 2009г. той сключил граждански брак със св.Д.К.. Осъждан е два пъти - за представяне на неистински официален документ – свидетелство  за завършено образование  пред органите на МВР. До м.октомври на 2011г. той на няколко пъти се сдобивал с неистински свидетелства или техни копия и търсил подс.Б. за мнение дали същите са подходящи за целта му – да се сдобие със  СУМПС. Това станало и повод да си разменят телефонните номера. По тази причина К. посещавал къщата на подсъдимата в с.Аврен, където се запознал и със съпруга й -  подс. Б.Б.. При тези срещи подсъдимата, след като оглеждала представените от К. „документи”, заявявала, че са разпознаваеми като фалшиви. През м.октомври 2011г. св.С.К. се сдобил с копие от неистинско свидетелство за завършено основно образование с №234698, рег.№ 114-31/10.06.1995г., с посочен издател - Основно училище „А. Страшимиров" - гр.Варна, издадено на негово име. Той се записал на шофьорски курсове в автошкола „Жени-48" ЕООД - гр.Добрич, след което изкарал курса за шофьори, като положил успешно теоретичния и практически изпити. След това се срещнал с подс. Б. и отново поискал нейното мнение. Тя видяла копието, одобрила го, макар че в текста на печата на документа имало груба правописна грешка. Подсъдимата посъветвала К. да подаде документи за издаване на СУ на МПС пред сектор „ПП"- Варна, като поела ангажимент да му съдейства документите да бъдат приети безпрепятствено срещу заплащане, като за целта щяла да разговаря с  колежката си.

На 26.10.2011г. /сряда/ съгласно определения седмичен график, подс. Б. била на работа на гише №1, а  св.П.З. изпълнявала служебните си задължения на гише №6. Според  утвърдения технологичен ред процедурата за издаване на документи в КАТ гр.Варна, стартирала с представяне на изискуемите документи за проверка на гише №1. Специфичното за първоначалното издаване на СУМПС било, че заявителят представял оригинал и копие от документа за завършена образователна степен. След като служителят се уверявал в редовността на набора от документи, както и за липсата на неплатени наложени глоби по ЗДвП, се отпечатвало заявление по образец; след това заявлението се попълвало от заявителя и заедно с изискуемите документи ги представял за прием на гише №6. В случаите, когато някой от служителите на гишетата имали съмнения, че им се представят неистински документи или с невярно съдържание, те следвало да задържат документа и да докладват за това съгласно устна заповед на ръководителя на службата – св.Н.Й..

В деня на срещата К. отпътувал за гр.Варна с автомобил управляван от брат му – св. А. К.. След 09.00часа те били до сектор КАТ на ОД МВР гр.Варна. В сградата на КАТ влязъл само Ст.К., носейки със себе си набор от документи за първоначално издаване на СУМПС, сред които било и копието от неистинското свидетелство за завършено основно образование. Св.К. видял, че Б. е ангажирана и изчакал тя да го повика. В 09.47часа подсъдимата регистрирала и разпечатала от системата „НАИФ НРБЛД", бланка на заявление за издаване на СУМПС на името на С.К., ведно с декларации и му ги предала, като му казала че ще разговаря с колежката си за приема на документи. След това тя отишла при св.З., която помолила да приеме документите за първоначално издаване на СУМПС на неин познат през  обедната почивка. Св.З. била с много малко стаж, изпитвала респект от дългогодишния практическия опит на Б., поради което се съгласила. Подсъдимата се върнала на работното място и на ивица хартия изписала текст: 1200 ч; 2500; ела на; обяд", разположени на различни редове. Б. отново отишла при К. и му пъхнала бележката в ръката, което и действие било забелязано от св.З.. По - късно З. отишла при ръководителя на службата - св.Н. Й. и му докладвала, че подсъдимата я е помолила да приеме документи на неин познат през обедната почивка на службата. Й. разрешил приема на документи по това време, като изискал да му бъде докладвано какво се е случило. След като К. прочел бележката, решил да заложи златото си, тъй като нямал толкова пари в себе си. Разказал на брат си за случката и показал бележката, след което се отправили към автогарата. В заложна къща „Ахил" К. заложил 74 грама златни накити, за което получил общо 2600 лева. За сделката бил издаден заложен билет № 6278/26.10.2011г. за паричен заем от О.Д., който в последствие доброволно предал с протокол копие от същия. С набавените пари св. К. отново отишъл в КАТ - Варна в посочения в бележката час. В обедна почивка излезли всички служителки с изключение на подс. Б. и св. З. Ст.К. се явил на гишето №6 - работното място на З. Б. застанала зад нея като я наблюдавала и съветвала как да обработва документите. Междувременно подсъдимата взела и подала през гишето копието от свидетелството за завършено образование на св.К. и го накарала да напише „вярно с оригинала". По този начин З. не успяла да види лично, дали е налице оригинал на дипломата, за да ги сравни, както изисквал установения технологичен ред. Тя приела документите заради авторитета на по-опитната си колежка, като оформила нужните вписвания във системите ТАИС-КАТ и НАИФНРБЛД /Национален автоматизиран информационен фонд Национален регистър „Български лични документи“/. След това К. бил въведен на мястото за снемане на биометрични данни от подс. Б. и тогава я запитал, кога да даде исканата от нея сума. Б. му отговорила, че след работа ще го потърси и тогава ще й ги даде. Ст.К. си тръгнал, а подс.Б. отишла при З. и я накарала да впише в регистъра за снети биометрични данни, че тя е извършила действието, което последната изпълнила. Подс.Б. инструктирала още св.З., след като направи нужния опис на документите да го сложи наред с други преписки, чакащи за последваща обработка. По късно св. З. докладвала на св.Й. за извършеното от нея, като предоставила данни за заявителя С.К.. Й. веднага се ориентирал, че представеното копие е от неистинско свидетелство за завършено основно образование, защото то било датирано за 1995г., а той вече знаел, че към посочената година К. не е притежавал такъв документ. След края на работното време, както обикновено, подсъдимата била изчаквана от съпруга си - подс. Б.Б., с автомобил марка „Пежо 206". В 17.29 часа, от мобилния телефона на  Б. с № 0888857603 към телефона на св. К. с № 0877471271 постъпило входящо за свидетеля обаждане. На телефона била подс. Б. и след като разбрала, че К. е близо до КАТ, му казала да кара след тяхната кола. Свидетелите К.и видяли автомобила им и А. К. тръгнал след него. Подс. Б. стигнал до редицата автокъщи по продължението на булевард „Цар Освободител" и спрял в близост до тази на „Автотрейд" ООД Варна. Б. излязъл от автомобила и се приближил до колата на свидетелите. Запитал Ст. К., дали в него е „документа”, който трябвало да му даде. К. отговорил положително и му предал сумата от 2500 лева. Подсъдимият взел парите и ги прибрал във вътрешния джоб на сакото си, след което се върнал в автомобила си. Св. Ст. К. го последвал и видял в автомобила подсъдимата Б., която му казала, че ще го потърси когато са готови документите. В колата имало още една жена, която Ст.К. оприличил на св.П.З.. След това К.и потеглили, като автомобила им „БМВ" с per. № В 0164КР в 17.41 бил установен от видеонаблюдението в гр. Варна, излизайки от града през КП на бул. „Цар Освободител" до пътен възел „Летище". Междувременно св.Й. изготвил рапорт за действията на Б. и било взето решение СУМПС на името на Ст.К. да бъде иззето впоследствие. Такова било издадено с № 281216113/28.10.2011г., и иззето по административен ред със Заповед рег.№ з-58/31.10.2011г. на Началника на сектор „Пътна полиция"- ОД на МВР-Варна. Тъй като Ст.К. заплатил такса за бърза поръчка, СУМПС трябвало да бъде изготвено до 31.10.2011г. - понеделник. Вечерта на 29.10.2011г., около 19.40 часа, С.Б. от телефона на подс.Б. се обадила на К. и му казала, че в понеделник няма да е на работа и трябва да потърси колежката й, за да си получи книжката. На 31.10.2011г. сутринта тя отново му се обадила и го посъветвала да отиде при адв. А.Д. и да го помоли той да получи свидетелството за управление вместо него. С тази цел Ст. К. отишъл в кантората на адв.Д., където последният изготвил адвокатско пълномощно. След това Д. отишъл в КАТ и се опитал да получи СУМПС от св.З. Последната веднага докладвала на св.Н.Й. и бил разпореден отказ за предаването на документа. З. получила разпореждане лично да потърси Ст.К. и да го извика в КАТ за получаване на СУМПС, за да му бъде връчена заповедта за изземването. Около 15.00 часа в същия ден, на втория мобилен телефон на св.Ст.К., с № 0893286259 се обадила св. З. и го поканила да си получи шофьорската книжка. Св.К. след като се консултирал с адв.Димов и притеснен от развитието на нещата, се прибрал в дома си. Телефонният номер, от който получил обаждането да се яви в КАТ, запаметил в апарата си с текст: "Не вдигай". Същата вечер когато К. потърсил Б. на мобилния телефон на съпруга й Б.Б., за да я попита какво става, тя го предупредила повече да не я търси. След няколко дни Ст.К. бил привлечен като обвиняем по ДП №72/2009г. за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 от НК. Материалите по настоящото наказателно производство били отделени с постановление на прокурор от ВРП от 03.11.2011г. и по него започнали да се експлоатират СРС.

Чувствайки се ощетен, Ст.К. търсил начин да си върне дадените пари. Последователно на 24.11.2011г. и на 29.11.2011г. той потърсил Б. ***, но тя не била на работа, а вместо нея там срещнал св.З., с която провел разговор. Ст.К. настоявал да разбере, защо Б. се крие от него и не вдига телефони си, въпреки че им дал пари на ръка, а те не му давали книжката. По такъв начин К. хвърлял вината и върху З., защото останал с впечатление, че част от парите са били за нея. Св.З. му обяснила, че тя само била приела документите, без да е взела пари за това. За разговора последната уведомила св. Й.. В последващите дни св. К. продължил да се опитва да влезе във връзка с подсъдимата, като ходил в дома на сем. Б. в село Аврен, но и там никой не му отговорил на позвъняването. На 30.11.2011г. пак отишъл да я потърси на работното й място в КАТ и тогава я срещнал на входа на сградата. Подс. Б. му казала, че е в отпуск, но Ст.К. настоявал да му бъдат върнати парите. С.Б. влязла в сградата, а К. останал отвън да я изчака. Малко след това видял подсъдимия Б. в семейния им автомобил „Пежо 206" и отишъл при него. В разговор между тях Ст.К. се интересувал кога ще му бъдат върнати парите. Подсъдимият му отговорил, че ще му се обади, за ди си вземе парите, като дори казал че може да ги донесе в Дългопол. На 29.11.2011г. в 19.02 часа и в 19,07 часа Ст.К. провел телефонен разговор на домашния им стационарен телефон в село Аврен, с № 05106271, последователно с Б.Б. и след това със С.Б., като Б. го попитала защо е ходил в „Следствието" и дали е във връзка с „тази работа". След няколко минути Б.Б. се обадил на св.Ст.К. и му казал, че той ще го намери и трябва да се видят. На 09.12.2011г. подс. Б. се срещнал със св.Й.  и в 16.45 часа се обадил на К. от мобилен телефон № 0899527754, който се ползвал от Й., и му казал към 18,00-18,30 часа да дойде да си вземе „документите"  в Синдел от бензиностанцията. В 17.03 часа и в 17.11 часа, подсъдимият отново му позвънил от същия телефонен номер и се уговорили да се срещнат след 15 минути на бензиностанцията на „Акера" в гр.Дългопол. В тази връзка Б. помолил св.Й. да го закара с колата си до гр.Дългопол. След уговорката Ст.К. заедно със св. Р.М., Д.К. и А. К., отишли на срещата с автомобила, с който били и при предаването на парите. На бензиностанцията пристигнал автомобил марка „Ауди", в който били св.Е.Й., като водач и подс.Б. като пътник. С.К. отишъл до техния автомобил и се качил на задната седалка. Б. му казал да не замесва „Каката" и че за да му върне парите ги е взел от Е.Й., но сумата била само 1900лв. След това му ги дал. Това му движение било възприето и от св.М., К.а и А.К.. Ст.К. взел парите и се върнал в автомобила, с който пътували. Той разказал на присъстващите какво е станало и отпътували. След описаната среща, св.Ст.К., заедно с останалите свидетели, се явили в ОСлО-ОП-Варна и с протокол за доброволно предаване Ст.К. предал сумата от 1940.00лв.

 

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Настоящата инстанция възприема изцяло фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд. Видно от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, които съдът е кредитирал, в инкриминирания период подс. Б. е поискала дар - сумата от 2500лева, който не й се следва и е получила такъв в качеството си на длъжностно лице, чрез помагача Б..

Заключението по съдебно-графологичната експертиза във връзка с почерка на подс. Б., установява по безспорен начин, че ръкописният текст изписан на бележката, предадена от подс. лично на св. К. /което е видяла и св. З./- 1200 ч; 2500; ела на; обяд" - е изпълнен именно от подсъдимата С.Б., т. е.  с категоричност се доказва авторството на деянието. В тази връзка като несъстоятелни се преценяват възраженията на защитата на подс. във връзка със заключенията на в. л. , касаещо почерка в бележката, предадена на св. К. от подс. в сградата на КАТ-Варна. В съдебно заседание пред първоинст. съд  в. л. е защитило и пояснило така депозираното заключение, като аргументирано и компетентно е отговорил и на поставените от страните и в частност от защитата на двамата подс. допълнителни въпроси. Поради това настоящата инстанция е отхвърлила и  искането за назначаване на нова тройна експертиза, възприемайки изцяло депозираното на досъд. пр-во заключение на в. л. Б..

 

Правилно съдът е приел, че не се касае за деяние, извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, тъй като даващият подкуп - Ст.К. не е бил в положение на опасност да бъдат засегнати негови законни права и интереси - последният не е притежавал образователен ценз и следователно не е имал право на издаване на СУМПС. Подсъдимият Б. от своя страна умишлено е улеснил Б. да получи неследващия й се дар, като й предоставил личния си мобилен телефон, транспортирал я до мястото за получаване на подкупа и лично получил сумата от 2500лева от С.К. – предмет на инкриминираното деяние. Известно му е било, че именно Б. ще наруши служебните си задължения, за да бъде приет неистински документ в КАТ - Варна и за да получи неследващия й се дар.

 Не се споделят доводите на защитата за наличие на противоречия в свидетелските показания, на които се е базирал първоинстанционният съд. Напротив, показанията на А.К., Н.Й., П. З., Н. Мехмед, Р. Маринов, частично и тези на св. Ст.К., Д.К.а и Е.Й.  са  непротиворечиви, обективни, последователни и логични, същите кореспондират с цялата доказателствена съвкупност, както и със заключението на СГрафЕ, огледа на ВД, разпечатки от мобилните оператори и ВДС от СРС. Правилно съдът не е дал кредит на показанията на св. Е. Й., за това че последният не бил присъствал на срещата между подсъдимия и св.Ст.К., на която са били предадени парите - същите са в явно противоречие от една страна с показанията на групата свидетели /Ст.К., А.К., Д.К.а и Р. М./, също присъствали на срещата, а от друга - с ВДС от СРС. Поради това първоинст. съд правилно е оценил като достоверни показанията на този свидетел, дадени пред съдия на досъдебното производство.

При така изяснената фактическа обстановка, която въззивната инстанция изцяло споделя, няма основание да се твърди неправилност и незаконосъобразност на присъдата, постановена от ВОС, както и, че  са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното производство. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ и проверката на всички доказателства по делото, а направените правни изводи са законосъобразни.

Поставените в допълнението към жалбата въпроси /къде, кога и как е извършено престъплението подкуп, на кого и в чие присъствие са предадени парите от и на подс. Б. и св. К./ намират своя отговор, както в мотивите на първоинст. съдебен акт, така и в изложеното по-горе от настоящата инстанция, поради което и не следва да се преповтарят поотделно.

 

С оглед на така събраните доказателства и правилно установената фактическа обстановка по делото, настоящата инстанция достигна до идентични правни изводи с тези на ВОС за обективна и субективна съставомерност на деянието, предмет на обвинението по отношение и на двамата подсъдими Б. и Б. – същите на 26.10.2011г. в гр.Варна, подс. Б. в качеството си на длъжностно лице - „системен оператор" в сектор „Пътна полиция" – ОД на МВР-Варна, в съучастие, като извършител и с помагача Б.К.Б., поискала и приела дар, който не й се следва - сумата от две хиляди и петстотин лева, от С.А.К., за да наруши службата си – престъпление  по чл.301 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и  по чл.301, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20 ал.4 от НК за подс. Б.. Деянията са извършени от двамата подсъдими при условията на пряк умисъл, те са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са целяли тяхното настъпване. Към момента на извършване на деянието подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 от НК - „системен оператор" в сектор „Пътна полиция" - ОД-МВР-Варна. За помагача такова качество не се изисква по силата на закона, като за да бъде ангажирана отговорността му е бил достатъчен факта, че именно Байчев е предоставил телефона си, закарал е Б. до мястото на даването на подкупа и го е получил като е действал умишлено, т.е. налице е задружност в усилията им за постигане на престъпния резултат и умисъл не само за престъплението, но и за съучастието в него./Р -439- 1984г- ІІ НО/

 

Първоинст. съд е изложил пространни, задълбочени и  убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието по отношение и на двамата подсъдими: при определяне на размера на наказанията първоинстационният съд обосновано е отчел като смекчаващи вината обстоятелства и за двамата подсъдими  чистото им съдебно минало; като отегчаващи обстоятелства – лоши характеристични професионални данни за подсъдимата, извършеното от нея престъпление, за което не е имало възведено обвинение, а от друга страна – отчел е ролята и участието на всеки от двамата подсъдими при извършване на деянието – безспорно водеща роля има подсъдимата. Обосновано ВОС е отчел обществената опасност, която се определя от степента на засягане на обществените отношения, накърнени с това престъпление – в случая престъплението е извършено от длъжностно лице -  „системен оператор" в сектор „Пътна полиция" - ОД-МВР-Варна, като такава подс. Б. е представлявала Държавата и с действията си е уронила доверието и авторитета на държавния орган – МВР. При тези съображения с оглед личната и генерална превенция, първоинст. съд е определил едно справедливо наказание лишаване от свобода и за двамата подсъдими, кумулативно, налагайки и наказанието глоба. Съобразявайки данните за личността на подсъдимите, както и факта, че до този момент същите не са осъждани, ВОС законосъобразно и резонно е приложил института на условното осъждане, като е отложил изтърпяването на така наложените наказания с подходящ изпитателен срок.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимите от една страна, и от друга за да въздейства възпитателно и предупредително върху цялото общество, законосъобразно е определен и размера на наказанието по смисъла на чл.301 ал.4 НК - лишаване от право да заемат държавна или обществена длъжност за срок от три години.

 

В контекста на изложеното по-горе, всички възражения на защитата се преценяват от настоящата инстанция като неоснователни.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на ВОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 20 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 91/2013г. по описа на същия съд, постановена на 05.03.2013г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.