Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 77/30.04.                Година  2015                   Град Варна

Варненският апелативен съд                     Наказателно отделение

На седемнадесети април    Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков                                    

 ЧЛЕНОВЕ:  Живка Денева

                             Станчо Савов

Секретар С.Д. 

Прокурор Стефка Якимова, като разгледа докладваното от съдия Савов ВЧНД №84 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Ю.Г. в качеството на защитник на Н.  Г.Х.  ЕГН:**********  срещу определението по ЧНД №131/2015год. на ОС Варна, постановено на 10.03.2015г.

            С атакуваното определение първоинстанционния съд се е произнесъл по реда на чл.306 НПК по отношение приложението на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК за влезлите в сила присъди на Н.  Г.Х.,  като е постановил да бъдат групирани наказания  по  влезлите в сила до момента присъди, приспаднал е фактически изтърпяната до момента част от групираните наказания, постановил е едно от наложените му наказания да се търпи отделно, както и е присъединил наказание глоба.

            В жалбата се  излагат доводи, че извършеното групиране е неправилно. Твърди се, че съдът е направил служебно групиране на четири присъди без такова да е искано от прокурора, поради което и се нарушава правото на защита на осъденото лице.  Излага, че  наложеното наказание по НОХД №678/1999г. на РС Шумен не следва да бъде изпълнявано, тъй като са изтекли давностните сроковете визирани в разпоредбата на чл.88а ал.1 вр. чл. 82 ал.1 т.4 от НК.

        В съдебно заседание защитника на осъдения- адв.Ю.Г. излага, че са изтекли абсолютните давностни срокове по отношение на наложеното наказание по НОХД №678/1999г. на РС Шумен от три месеца лишаване от свобода, поради което и осъденият не следва да търпи и това наказание. Моли  жалбата да бъде уважена.

            Представителят на АП Варна излага, че жалбата е неоснователна, като твърди, че определението на ОС Варна е правилно и законосъобразно и че следва да бъде потвърдено. 

            Настоящият състав на съда като съобрази събраните по делото доказателства прецени следното:

           Видно от приложената по делото справка за съдимост на осъдения Х.   до настоящия момент той е осъждан общо пет пъти за извършени от него престъпления от общ характер, а именно:

Дело

Влизане в сила на съд. Акт

Момент на извършване на деянията

Вид и размер на наложеното наказание

1.  1.

С присъда по НОХД № 678/1999 год. на РС, Шумен

23.IХ.1999 г.

08.09.1999 год.

“лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от три години; лишаване от правоуправление за 6 месеца

2.  2.

С определение по НОХД № 647/2004 год. на РС, Раднево

17.ХІ.2004 г.

м.05.2001 г.

“Глоба" 2000 лева

3.  4.

С определение по НОХД № И 1382/2006 год. на СРС

17.V.2006г.

м.ХIІ.2001 г.

"Глоба" 1000 лева

4.  5.

С присъда по НОХД № 295/2005год. на ОС, Стара Загора

29.12.2006г.

15.ІХ.2000 г. до

10.06.2002 г.

„лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от три години

5.  6.

С присъда по НОХД№297/2012год. на ВОС

28.ХI.2014 г.

14.07.2001 г. до

13.02.2002 год

„лишаване от свобода” за срок от шест месеца при строг режим и глоба в размер на 5000 лева; по реда на чл.68 от НК привежда в изпълнение и  наказанието три месеца лишаване от свобода по НОХД № 678/99г. на РС, Шумен

 

 

 

      В атакуваното определение на първоинстанционния съд е било извършено групиране на наложените на Х. наказания, а именно:

Групирани са  наказанията, наложени на осъдения Х.  по НОХД № 647/2004 год. на РС, Раднево,  по НОХД № И 1382/06 год. на СРС,  по НОХД № 295/05 год. на ОС, Стара Загора и по НОХД № 297/12 год. на ВОС като му е наложено за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно наказанието - ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода” при първоначален строг режим, в Затвор.

 

На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато фактически изтърпяното до този момент от осъденото лице наказание "Лишаване от свобода" по така групираните присъди.

 

Постановено е отделно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” за срок от три месеца по НОХД № 678/99г. на РС, Шумен и при първоначален строг режим, което е било приведено в изпълнение с присъдата по НОХД № 297/12г. на ВОС.

 

На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.3 от НК е присъединено  част от наказанията глоба, а именно ГЛОБА в размер на 5000 лева, наложено на Х. по НОХД № 297/2012 г. на ВОС.

             Видно от приложената справка за съдимост и бюлетини за съдимост на  осъдения Х. с оглед периодите на извършване на престъпленията и влизането в сила на постановените за тях присъди,  първоинстанционния съд правилно е преценил, че така извършено групирането ще бъде най благоприятно за дееца.   

            Неоснователно е искането на адв.Г. наложеното наказание по НОХД №678/1999г. да не бъде изтърпявано поради изтекла погасителна давност.

          Съгласно установената съдебна практика, давността за изпълнение на наказанието се отнася единствено до ефективните наказания и няма отношение към наказанията , изтърпяването на които е отложено за определен изпитателен срок.   Когато наказанието е било отложено по силата на чл.66 от НК и с последваш съдебен акт е постановено наказанието да бъде изтърпяно, срокът на давността  за изпълнението  започва да тече след  влизане в сила на този друг съдебен  акт т.е. последният е актът който придава изпълнимост  на наложеното наказание и именно влизането му в сила е определящ за началния момент на изпълнителската давност, а не моментът на влизането в сила на присъдата, с която е определено условното наказание.   В този смисъл реш. №289 от 08.06.2011г. на ВКС по н.д. №1564/2011г.,  реш. № 297 от 16.06.2010г. на ВКС по н.д. №273/2010г.

            С оглед на това и правилно първоинстанционния съд е постановил наказание по  НОХД № 678/1999г. на РС, Шумен да се търпи отделно от групираните наказания.      

        Правилно е било присъединено и част от наказанието глоба  в размер на 5 000лева наложени на Х. по НОХД № 297/2012 г. на ВОС.

            Относно направеното възражение за нарушено право на защита на осъдения с извършеното групиране, настоящия съдебен състав намира, че такова не е налично. По никакъв начин с извършване на групиране на наложените на осъдения наказания не е било нарушено правото му на защита- още повече, че същото е било извършено по най благоприятния за осъдения начин.

              Водим от изложените по-горе съображения съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението по  ЧНД №131/2015год. на ОС Варна, постановено на 10.03.2015г.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: