П Р И С Ъ Д А

 

6/14.06.2018 г., град Варна

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД       НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На четиринадесети юни                  Две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар  П.Паскалева

Прокурор Анна Помакова

Като разгледа докладвано от съдия ЛАЗАРОВА,

ВНОХД № 84 по описа за 2018 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.2, вр.чл.334, т.2, чл. 338 от НПК и чл. 189 ал. 3 от НПК ОТМЕНЯ присъда № 90 от 11.12.2017 година, постановена по НОХД № 1006/2017 година от Окръжен съд – град Варна, в частта с която  подс. М. е бил оправдан по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6 и т.12, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 от НК  и осъден за престъпление по чл. 131, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, а подс. Д. е бил оправдан да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подс. М. и вместо това

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИТЕ:

ПОДС.В.И.М., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, 23, българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН в това, че: в това на неустановена дата в периода от 06.01.2017г. до 12.01.2017 г., в гр. Варна, в съучастие с Д.Г.Д. умишлено умъртвил другиго - Иван Йовчев Колев, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, и представлява опасен рецидив поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6 и т.12, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 от НК И чл. 54 от НК му налага наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 1 от НК да бъде изтърпяно при първоначален СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ.

 

 

ПОДС. Д.Г.Д., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, разведен, неосъждан, не работи, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН в това, че извършил деянието чл. 116, ал.1, т.6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 от НК в съучастие като съизвършител с В.И.М..

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

ОСЪЖДА ПОДС. Д.Г.Д. да заплати направените разноски 300 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд гр. Варна.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 15 - дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

           

                                2.

 

 

 

 

 

 


 

МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 84 по описа за 2018 година на Варненски Апелативен съд, наказателно отделение

 

 

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 1006/ 2017 г. на Окръжен съд гр. Варна, № 90, постановена на 11.12.2017г., с която подсъдимите по делото били признати за виновни както следва: подс. Д.Г.Д. в престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 от НК и подс. В.И.М. по чл. 131, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като им били наложени наказания лишаване от свобода при първоначален строг режим за срок от деветнадесет години за подс. Д. и от две години и осем месеца за подс. М.. С присъдата съдът признал подсъдимите за невинни по обвинението за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6 и т.12, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 от НК – по отношение на подс. М. и да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с  В.И.М. - по отношение на подс. Д., и на основание чл. 304, предл. 2 от НПК ги оправдал. На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимите. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил на подсъдимите направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ВОП и жалби от служебните защитници на подсъдимите.

В протеста прокурорът счита, че в оправдателната част присъдата е постановена при нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила и иска да бъде постановена нова, с която да бъдат признати за виновни по повдигнатите обвинения и да им се наложат конкретно посочени наказания – за подс. Д. да бъде увеличено до 20 години, а на подс. М. да бъде наложено наказание доживотен затвор. В допълнително изложение прокурорът развива аргументите си, насочени срещу анализа на съда по събраните гласни доказателства – показанията на свид. П.и Х., първоначалните обяснения на подс. Д., както и разясненията на вещите лица по механизма на причиняване на травматичните увреждания, установени при аутопсията на пострадалия. Формулира се извод, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс. М. относно нанесени от него 2-3 удара. Превратната оценка на доказателствата прокурорът намира за съществено процесуално нарушение, довело до непълнота на фактическата обстановка и неправилни правни изводи досежно деятелността на подс. М.. На следващо място прокурорът счита за неправилни изводите за осъществяване на деяние по чл. 131 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК, а не на съучастническа дейност като съизвършител от страна на подс. М.. Подкрепя становището си с коментар на съдебната практика относно оценката на действията на две лица, които едновременно или последователно нанасят силни удари по жертвата и разбират, че от тях може да настъпи смъртта й, е налице съизвършителство. Посочва, че побоят е започнал от подс. М., като общността на умисъла се разкрива и от последващото му поведение. Протестът се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВАпП, единствено с изключение на искането за увеличаване на наказанието на подс. Д., което счита за справедливо. Изразява се становище, че присъдата спрямо подс. М. е в разрез със закона, тъй като съдът е преквалифицирал деянието привнасяйки самостоятелен квалифициращ елемент – „хулигански подбуди“, извън повдигнатото му от прокурора обвинение и поначало несъстоятелен. Счита се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е анализирал доказателствената маса всеобхватно, преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност. Съдът е поставил неправилно акцент върху показанията на свид. Х., игнорирайки обективни доказателства и експертни заключения, включително и относно причината за смъртта и за ДНК. Прокурорът оценява показанията на свид. Х.и обясненията на подсъдимите като противоречащи на цялата доказателствена маса, отчита надценяване на показанията на свид. Х.от първоинстанционния съд. Прокурорът намира, че косвените доказателствата обосновават, че въздействието, причинило смъртта на пострадалия е било упражнено от подс. М. след ударите на подс. Д., защото К.вече е кървял. Като заключение, прокурорът намира, че обективно и субективно се касае за извършено в съучастие умишлено умъртвяване и моли подс. М. да бъде признат за виновен по възведеното му от ВОП обвинение.

В жалбата на служебния защитник на подс. М. се счита, че присъдата спрямо него е неправилна, незаконосъобразна, необоснована , а определеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен, или алтернативно – наказанието да бъде намалено. В с.з. на 12.04.2018г. защитникът и подсъдимият оттеглят жалбата. Подс. М. сочи, че Окръжният съд се е произнесъл правилно и законосъобразно. С оглед на изявлението и съставът прекрати производството по въззивната жалба на подс. М.. В пренията по същество пред въззивната инстанция защитникът счита, че съдът правилно е постановил оправдаването на подсъдимия по първоначалното обвинение, като независимо от позицията за незаконосъобразност на осъждането по чл. 131 от НК с оглед желанието на подсъдимия, жалбата е била оттеглена. Според защитника протестът е неоснователен, като не са били допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилни правни изводи. Съдът възприел правилно фактическата обстановка в резултат на подробен и задълбочен анализ на доказателствата и достигнал до правилен извод с постановената присъда. Моли за потвърждаване на постановената присъда.

В жалбата на служебния защитник на подс. Д. е посочено, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена при противоречие с материалите по делото. Посочва се, че подс. Д. е бил предизвикан от пострадалия, който му налетял да го бие искайки ракия. Подсъдимият несъзнателно отреагирал в своя защита и тъй като бил по-силен, инстинктивно и в изблик на самосъхранение, нанесъл тези удари без умисъл за извършване на това престъпление. Счита се, че са налице основания за прилагане на чл. 118 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Иска се присъдата да бъде изменена като се приложи чл. 118 от НК, алтернативно наказанието да бъде определено под минималния размер. В пренията пред въззивната инстанция защитникът сочи, че подс. Д. не е могъл да кляка, движел се е с бастун. Нанесъл е няколко удара с нещо подобно на бастун, което е било старо и се е счупило. Неправилно съдът е взел предвид в квалификацията и при определяне на наказанието едни и същи утежняващи факти. Счита, че са налице само смекчаващи и моли да бъде наложено наказание около и под минимума, предвиден от закона.

В последната си дума подс. Д. иска наказанието му да бъде намалено.

В последната си дума подс. М. иска присъдата спрямо него да бъде потвърдена.

 

Въззивният съд с оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства и при спазване пределите по чл. 314 и чл. 316 от НПК счита следното:

 

От фактическа страна.

 

 В началото на м.01.2017г. в изоставен строеж на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Цариброд“, № 80, на първи подземен етаж, предназначен за гаражи, живеели пострадалият К., свид. Х.и двамата подсъдими. Четиримата били бездомници, през деня помагали на търговци на т.нар. „син пазар“ в центъра на града, събирали по-ценни вещи от казаните, подс. Д. просел. Припечеленото през деня използвали за закупуване на алкохол и храна. Вечер се прибирали в подземния етаж, където всеки имал свое място за спане, пиели алкохол и се хранели на импровизирана маса – стъкло, поставено хоризонтално.

На 05.01.2017г. свид. П.П.и П.И. К., полицейски служители при Първо РУ-ОД-МВР-Варна извършили проверка на това помещение. Установили К.и проверили документите му за самоличност. Той лежал на дюшек, намиращ се в дясната част на етажа, обяснил, че не се чувства добре и  че е болен. На предложението да извикат линейка той отказал. В разговора свидетелите узнали, че в същото помещение живеят още три лица, но в момента ги нямало. Информацията за проверката полицейските служители отразили в своя доклад.

На неустановена дата в периода от 06.01.2017г. до 12.01.2017г., сутринта, четиримата, както обикновено, напуснали етажа и се насочили към центъра на гр. Варна.  Подс. Д. отишъл до Катедралния храм да проси, а И.К. - да помага в разтоварването на стоки на търговец. Свид.  Х.взел на заем от продавач на книги на „синия пазар" сумата от 4 лева и с тези пари купил половин литър ракия от жените, продаващи на същия пазар. След като К.приключил с разтоварването заедно с  подс. М. и свид. Х.изпили закупената ракия. Около обяд, К.казал, че се е напил и потеглил в посока на обитаваното от тях помещение в недостроената сграда. По-късно на пазара дошъл и подс. Д.. Той също купил половин литър ракия и заедно с подс. М. и свид. Х.я изпили. След като започнало да се стъмнява, тримата купили едно  малко шише  с водка и решили да се прибират към помещението, където нощували. Тръгнали по посока на ж.п. гара Варна, като се отбили в магазин, от който закупили свещи. Двамата подсъдими вървели заедно напред. Свид. Х.вървял след тях, преглеждал казаните, покрай които минавал, като носел парче месо, което смятал да изпече за вечеря. До оградата на строежа тримата вече били заедно.

Пръв в помещението, където нощували, влязъл подс. М., следван от подс. Д., а след него и свид. Х.. Тримата забелязали, че К.лежал на дюшека на подс. М., като бил завит с шубата си. До него имало запалени свещи и на светлината от тях, тримата видели, че вещите им били разхвърляни. Дюшекът на К.бил обърнат обратно, стъклото, което ползвали за маса също било обърнато, възглавниците им били пръснати из помещението. Подс. М. на висок тон се обърнал към К.с думите „ И.е, пак ли си разхвърлил? Не ти ли казах да не разхвърляш? Яж, пий, но не разхвърляй", а  К.му отговорил, че той не е разхвърлял и започнал да обяснява нещо, но подс. М. не го изслушал. Подс. М. клекнал до него и започнал да го удря силно с юмруци в ребрата. Свид. Х.му казал няколко пъти „Вальо, не е хубаво така, остави човека“, но след това отишъл да запали огън за да изпекат на скарата месото. В побоя се включил и подс. Д., който започнал да удря пострадалия с бастуна си по лицето, главата и крайниците. Тогава подс. М. седнал. От ударите бастунът на подс. Д. се счупил, а лицето на пострадалия се разкървавило. Свид. Х.чул звука от ударите и отново се приближил, като казал на подс. Д. „А бе ти умряло магаре ли биеш?“, защото пострадалият не мърдал. Подс. Д. му казал да не се меси и да си гледа работата и продължил да удря пострадалия. Свид. Х.се върнал до огъня. Подс. М. отново се включил в боя, нанесъл удари с юмруци и лакти в тялото на пострадалия, застанал до лежащия в клекнало положение и го притиснал продължително в областта на шията и гърдите с левия си крак, при което кръв от лицето на пострадалия попаднала по дънките на подсъдимия в областта на коляното. Кръв потекла и по завивката на дюшека на подс. М.. Възприемайки хъхренето на пострадалия, подсъдимите преустановили ударите си, хванали го и го преместили от дюшека на подс. М. на метър-метър и половина встрани и го оставили на земята. Свид. Х.занесъл изпеченото месо и видял, че пострадалият мърда и пъшка. Свид. Х.и подсъдимите започнали да се хранят и пият ракия. Около половин час по-късно свидетелят забелязал, че К.не мърда, отишъл при него, видял, че лицето му е в кръв, че изглежда като умрял и казал на подс. М., че май „хазяинът“ си е заминал и трябва нещо да направят. Подс. М. отвърнал, че сега няма какво да направят и се обърнал към подс. Д. с думите „Ти не трябваше да го биеш в главата“, а подс. Д. вдигнал рамене и изпсувал пострадалия. Малко по-късно свид. Х.предложил да преместят К.на неговото легло. Свид. Х.хванал краката, а подс. Д. тялото през раменете на пострадалия и го пренесли. Свидетелят и подс. Д. вдигнали и наместили дюшека, свид. Х.постлал одеяло и върху него сложили тялото, завили го с неговия юрган. След това пили още ракия и си легнали.

На другия ден свид. Х.проверил К.и казал на другите „човека замина“. Разбрали се, ако някой пита за К.да отговарят, че е отишъл да си сменя личната карта в неговия край. След това тримата продължили да живеят по старому, през деня вършели обичайните си занимания, подс. Д. си купил нов бастун, вечер се събирали в помещението. След няколко дни подс. Д. попитал какво ще правят, тъй като ако продължава да стои при тях, тялото на убития ще се вмирише. Свид. Х.предложил на подсъдимите да го хвърлят в шахта на наводнения етаж под този, който обитавали. Подсъдимите се съгласили. Свидетелят и подс. Д. отишли до леглото на пострадалия, завили го в юргана му, вързали го със сезал и го отнесли по стълбите надолу и вдясно до дупката. Пуснали трупа във водата. Продължили с обичайния си начин на живот и на хората, които питали за К.отговаряли, че е заминал за Русе да си изкара лична карта.

На 12.01.2017г., около 23.30ч. полицейските служители свид. П.П.и П.И. К.отново извършили рутинна проверка на обитаваното помещение в недовършения строеж на сградата. При проверката установили, че подс. М. бил обявен за издирване от полицейските органи на Австрия, след което го задържали по ЗМВР в Първо РУ-ОД-МВР-Варна. В своята докладна свидетелите посочили, че трите проверени лица спели в лявата част на помещението. Полицейските служители забелязали, че болният мъж, с който разговаряли преди няколко дни го няма в помещението. Попитали тримата обитатели къде е четвъртият човек и те му отговорили, че не знаели къде се намирал в момента. След временно задържане в управлението подс. М. бил освободен и се върнал при останалите.

На 19.01.2017г. вечерта дошли познати на подс. Д., които събирали мед и желязо. Свид. Х.казал на подс. Д., че те му крадат нещата и да им поиска някакви пари, защото иначе ще отиде в полицията и ще предаде какво е станало с И.К.. Подс. Д. казал, че ще ги пита на другия ден.

Подс. Д. решил сам да отиде в полицията и да разкаже за стореното. На 20.01.2017г., към 09.40ч., отишъл пред сградата на Първо РУ-ОД-МВР-Варна и съобщил на дежурния офицер С.Г.за убийство на познатия му И.от Русенско, извършено преди около 20 дни от други клошари, с които живеели заедно, като трупът е изхвърлен във водата на подземния етаж.  Казал му, че убийството е извършено от „В.и Жеки“ и идва да подаде сигнал, защото другите двама искат да обвинят него затова. Дежурният офицер незабавно уведомил за подадения сигнал свид. Х.З.- Началник сектор „Криминална полиция" при Първо РУ-ОД-МВР-Варна. Двамата полицейски служители незабавно отишли при подс. Д., поканили го във фоайето на сградата на районното управление и провели накратко беседа с лицето. Подс. Д. казал, че другите двама обитатели- В./В./ и „Джекито" /свид.Х./ нанесли побой над И.от Русе, като последният умрял. След това хвърлили тялото му в шахта в същата сграда, която била пълна с вода. Посочил и „синия пазар", като място, където евентуално понастоящем се намират тези две лица. Били изпратени полицейски екипи, които установили самоличността на подс.М. и свид. Х., които отговаряли на описанието, дадено от подс. Д. за тях. Трите лица, били задържани по реда на ЗМВР. Проведени били оперативни беседи и с тримата.

Подс. Д. посочил мястото, където се намира незавършеният строеж и помещението, което обитавали, и отвора, от който било хвърлено тялото на К.в наводнения етаж. Местопроизшествието било запазено до пристигане на разследващ екип.

При извършения оглед на местопроизшествие, от 11.45 до 16.30ч., били иззети множество следи, веществени доказателства, в това число и  и три  броя дървени парчета от счупения бастун. С помощта на водолаз бил намерен и изваден труп на мъж, увит с юрган, който е бил привързан във формата на буквата „X" за тялото с въже от сезал. При извършения оглед на труп, са били иззети дактилоскопни отпечатъци, образци и др.

Извършени са били и освидетелствания на двамата подсъдими, приобщени към материалите по делото били доброволно предадените от тях дрехи, с които са били облечени в деня на убийството.

В същия ден бил извършен и следствен експеримент, в хода на който свид. Х.посочил отделните обекти, за които вече бил дал показания, а именно - къде са се намирали дюшеците на всеки един от обитателите на помещението, къде са се хранили, мястото, където е било преместено тялото на К., както и шахтата, т.е. отвора на плочата, от където е било пуснато тялото на К.във водата на долния етаж.

В хода на производството били назначени и изготвени множество експертизи, чиито заключения били приобщени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

І. По отношение на травматичните увреждания, установени по тялото на пострадалия, причината на смъртта, механизма на причиняване на уврежданията в хода на досъдебното производство били назначени СМЕ за аутопсия № 16/2017г. /с предварително заключение по нея/ и СМЕ № 194/2017г. В хода на съдебното следствие пред ВОС била назначена и допълнителна СМЕ.

1.От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза – аутопсия №16/2017г. се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на И.Й.К., извършени на 21.01.2017г. са констатирани: масивни кръвонасядания на меките тъкани в областта на предната и лявата странична повърхности на шията ангажиращи кожа, подкожие, подлежаща мускулатура на езика, счупване на подезичната кост в лявата й половина, кръвонасядания, вкл. по стената на хранопровода, меките тъкани около гръкляна, оток на епиглотикса, оток на ларинкса, тъмна течна кръв в трупа, точковидни кръвоизливи по плеврата на белите дробове и под конюнктивите на очите, кръв в дясното средно ухо, венозен застой в съдовете на мозъка; счупвания на второ до седмо десни ребра по средноключичната линия, на пето и шесто десни ребра по предна мишнична линия, на трето до девето леви ребра по предната мишнична линия, напречно счупване на гръдната кост в горната трета, образуване на „гръден капак“, множество кръвонасядания по меките тъкани около счупванията, кръвонасядания по меките тъкани на средностението, хилусите на белите дробове, оток на белите дробове, оток на мозъка; кръвоизливи под меките мозъчни обвивки на горномозъчните полукълба, както и в областта на малкия мозък, контузия на мозъка в тилната област на дясното голямо мозъчно полукълбо, кръвонасядания по меките черепни обвивки в лявата челно-слепоочна област, под левия слепоочен мускул, както и в дясната тилна област на главата, околоочен хематом в ляво, ожулване и кръвонасядане по гърба на носа, кръвонасядания по лигавичната повърхност на устните на устата, избИ.е на втори долен десен зъб; кръвонасядане по опорката на дебелото черво в дясно; хронични промени във вътрешните органи-начална левостранна хипертрофия на миокарда, артеросклероза на съдовете на мозъчната основа, коронарните и аортата, мастна дегенерация на черния дроб, белодробен емфизем, пневмосклероза, сидерофаги в алвеолите, хиалинизация на бъбречните артериоли и гломерули; стари белези от изгаряне в областта на гърдите, корема, крайниците; набръчкване на епидермиса и подпухване на кожата на дланите и ходилата /“ръце на перачка“/.

 Причината за смъртта на И.Й.К.според вещите лица е механична асфиксия в резултат от   притискане на шията, гърдите, което се доказва от наличния оток на ларинкса, масивни кръвонасядания на меките тъкани в областта на предната и лявата странични повърхности на шията, счупване на лявото рогче на подезичната кост, кръвонасядания по стената на хранопровода в горната му трета, дълбоки кръвонасядания в корена на езика, точковидни кръвоизливи под плеврата на белите дробове и под конюнктивите на очите, застой в съдовете на мозъка, кръв в дясното средно ухо, тъмна течна кръв в трупа. За настъпването на смъртта е допринесла и тежката гръдна травма, изразяваща се в множество фрактури по ребра двустранно с образуването на „гръден капак", счупване на гръдната кост.

Вещите лица излагат, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Тези, в областта на главата, корема, крайниците, биха могли да бъдат получени при удари с юмруци, ритници и други. Травматичните увреждания в областта на шията са резултат на силно, продължително притискане на шията по предната и лява повърхности с твърди предмети, най-вероятно долни крайници. Тези, в областта на гърдите биха могли да бъдат получени при удари с твърди тъпи предмети, вкл. долни крайници, притискане на гърдите с колена и други. Всички травматични увреждания са получени приживе.

Установени са множество травматични увреждания в областта на главата и тялото. Всички те са получени приживе. След получаване на тежките травматични увреждания в областта на шията и реализиране на механизма на механична асфиксия са настъпили безсъзнателно състояние и смърт в рамките на няколко минути. Реално е възможно в предходните минути, часове и получаване на останалите травматични увреждания, К.да е възприемал усещане за болки, да е изпитвал страдание и да е съзнавал какво се случва с него, както и да извършва действия от различен характер, вкл.говор, защитни действия и други.

Изхождайки от разположението на установените травматични увреждания и техния характер, вещите лица заключават, че  най- вероятното разположение между пострадалия и извършителя е лице в лице, при което пострадалият К.е бил в положение лежащ по гръб, вкл. при реализиране на травматичните увреждания в областта на шията, определили основно механизма на настъпване на механична асфиксия.

В заключение вещите лица излагат, че между травматичните увреждания и настъпването на смъртния изход е налице причинно- следствена връзка.

Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта - 0.29 промила и в гръбначномозъчната течност 0.30 промила биха могли да се дължат на употреба на алкохол в часовете предхождащи настъпването на смъртта, както и на ендогенна ферментация в резултат на трупното разложение.

Състоянието на трупа по време на аутопсията отговаря на смърт с давност 10-15 дни и престояване в условията установени при огледа на местопроизшествието в зимния сезон.

2.В заключението на назначената тройна съдебно- медицинска експертиза № 194-2017г. с вещи лица д-р Д., д-р Г.и д-р Стефанов установените травматични увреждания по трупа на И.К. са били отнесени към механизма за причиняването им. Разграничени са били две основни групи травматични увреждания:

А) в областта на главата: ожулване на гърба на носа, кръвонасядания по гърба на носа, кръвонасядания по клепачите на лявото око, областта на скулата, кръвонасядания по лигавицата на горната и долната устни в областта на левия устен ъгъл, лигавицата на лявата буза, избИ.е ан втори долен ляв зъб, кръвонасядания по меките черепни обвивки, в левите челни, теменна и левия слепоочен мускул /3 отделни кръвонасядания/, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, в лявата челна и двете слепоочни области, контузионен участък в тилния дял на дясното голямомозъчно полукълбо- тези травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети.

Вещите лица заключават, че травматичните увреждания по меките обвивки на главата,гърба на носа, биха могли да бъдат получени при удар с твърд предмет, вкл. бастун, при не по-малко от 4 удара. Травматичните увреждания в областта на лицето /освен ожулването в областта на носа/, контузията на мозъка, кръвоизливите под меките мозъчни обвивки, биха могли да бъдат получени при удари с юмруци и други, реализирани в областта на лицето в посока отпред назад, в порядък не по-малко от 2 удара.

Травматичните увреждания по меките обвивки на главата, в областта на носа и описаните в СМЕ № 16/17г. травматични увреждания в областта на долните крайници /кръвонасядания с размери от 4 до 5 см - по предна повърхност на ляво бедро в средна трета, по предна повърхност на дясно коляно, по предна повърхност на лява подбедрица в средна трета/ биха могли да бъдат причинени с дървен бастун или част от него.

Тези увреждания в областта на главата и крайниците са реализирани с умерена сила, доколкото не са налице счупване на черепни кости, счупване на крайниците.

Ожулването в областта на носа, избИ.ето на 2 долен ляв зъб, биха могли да бъдат съпроводени с кървене. Реално, вкл. обилно, кървене, би могло да се получи вследствие на травма в областта на носа.

 

Б) в областта на шията и гръдния кош - обширни кръвонасядания по предната повърхност на шията и гръдния кош, кръвонасядания в основата на мускулатурата на езика, счупване на тялото на подезичната кост в ляво, кръвонасядания в същата област и по меките тъкани на шията двустранно, счупване на гръдната кост, счупване на 3-9 леви ребра, счупване на 2-7 десни ребра по срединна ключична линия и 5-6 десни ребра по предна мишнична линия, кръвонасядания около описаните счупвания, кръвонасядания по меките тъкани на средностението – са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при множество удари с юмруци и други, реализирани със значителна сила /за което свидетелстват обемът и дълбочината на получените травматични увреждания/ по предната повърхност на шията, предната и предно страничните повърхности на гръдния кош.

Травматичните увреждания в областта на шията и гръдния кош са причина за настъпването на смъртния изход.

 

В заключение в.л. излагат, че описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени по начин посочен в показанията по ДП на Д.Д. и Д.Х.. При получаване на всички травматични увреждания пострадалият и извършителите са били във взаимно разположение лице в лице.

 

В съдебно заседание пред ВОС вещите лица са поддържали заключенията си. По въпросите на страните са посочили и допълнително, че – установеното по вътрешната повърхност на лявата гривнена става кръвонасядане с размери 4/3 /описано при аутопсията/ е „защитно нараняване“; уточняват, че с оглед разположението на уврежданията по лицевата повърхност на тялото, и в дълбочина, взаимното разположение извършител-пострадал е лице в лице, като пострадалият е бил в дясно положение по гръб /категорично за травмите в областта на шията и гръдния кош/; с оглед обширните счупвания на ребра и на гръдната кост считат, че е възможно да бъдат получени с притискане с крак, коляно, с цяла предмишница и то със значителна сила, а и с оглед дълбочината им, притискащият предмет е бил с по-голяма действаща повърхност; посочили са, че някои от ребрата могат да са били счупени от удар с юмрук, но с оглед обема на уврежданията ударите и силата е била значителна – за да преодолее здравината на костта и на ребрата, и на гръдната кост; гръдната травма е допринесла за дихателната недостатъчност, която се е развила в резултат на притискането на шията; само от уврежданията на ребрата също е било възможно настъпването на смъртта – двустранно счупени, с контузия на белия дроб, но смъртта не е щяла да настъпи толкова бързо.

 

 

Вещите лица поясняват, че не е възможно травматичните увреждания да бъдат получени с 2-3 удара, и не е възможно да има причинна връзка между тези 2-3 удара, за които говори свид.Х.в с.з., че са били нанесени от подс.М., и настъпването на смъртта на К..

3. В с.з. на 14.11.2017г. служебният защитник на подс. М. е поискал назначаването на допълнителна СМЕ, която отграничи вида и характера на телесните увреждания, причинени от подс. М. на пострадалия предвид фактите и обстоятелствата, установени в хода на съдебното следствие и дали тези удари са в причинно-следствена връзка със смъртта. Съдът счел искането за неоснователно, тъй като представените по делото СМЕ достатъчно ясно и категорично са дали отговори на всички въпроси, поставени и от защитника, поради което и отказал да назначи такава СМЕ.

Съставът на съда провел закрито заседание на 22.11.2017г. и променил становището си, като намерил, че следва да бъде назначена допълнителна СМЕ, в която вещото лице да даде отговор какви телесни увреждания е получил И.К. в резултат на нанесените от подс. М. удари – с оглед депозираните в съдебно заседание свидетелски показания и обяснения на подсъдимите.

В заключението на така възложената съдебно-медицинска експертиза, вещото лице посочва, че от удари с 2-3 юмрука, реализирани в лява гръдна половина и в областта на лявото рамо, не биха могли да бъдат получени установените счупвания на ребра в лява гръдна половина, а могат да определят контузия на гръден кош, счупване на единични ребра. Такива увреждания не са в причинна връзка с настъпилия смъртен изход.

В с.з. вещото лице е поддържало заключението си и е определило, че ако ударите да причинили контузия на гръдния кош, счупване на единични ребра – е настъпило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ако ударите са счупили 2-3 ребра е било налице трайно затруднение на движението на снагата, явяващо се средна телесна повреда. С оглед на установените счупвания на 3 до 9 леви ребра, вещото лице сочи, че не са получени по този начин, удар с юмрук би могъл да счупи 1 или 2 и това би затруднило трайно движението на снагата. От друга страна, ребрата са счупени по една линия, с оглед на което вещото лице счита, че механизмът не е този, а е чрез притискане на гръдната клетка отпред или отпред и встрани, като натискът е бил с широка повърхност, според вещото лице – с крак. Анализирайки показанията от съдебно заседание, уврежданията, нанесени от подс. М. са били в лява гръдна половина и сами по себе си не могат да обусловят настъпване на смъртен изход.

     

ІІ. Подсъдимите били освидетелствани с тяхно съгласие, като за резултатите били изготвени СМЕ в ДП и във въззивното съдебно следствие.

1. Съдебно- медицинска експертиза № 193-2017 за извършеното освидетелстване на 21.01.2017г. на В.И.М. установила кръвонасядания по задната повърхност на дясната предмишница, на нивото на китковата става и ожулване по предната повърхност на дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Това в областта на дясната предмишница отговаря да е получено в предходните 1-2 дни преди освидетелстването, а това на дясната подбедрица преди повече от 10-15 дни. В своята съвкупност всички описани травматични увреждания са обусловили болка и страдание.

2. При освидетелстването на подс. Д. на 21.01.207г. по него не са били установени травматични увреждания.

3.В хода на въззивното производство бе назначена СМЕ, която да установи какво е било състоянието на подс. Д. към момента на задържането му, бил ли е лекуван и какво е настоящото му здравословно състояние.

Вещото лице представя и поддържа в с.з. заключението си, от което се установява, че към момента на задържането на подс. Д. е бил проведен клиничен преглед, по време на който същият не е споделил оплаквания и не са били установени следи от травматични увреждания. В периода на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ /21-24.09.2017г./ поради оплаквания от болки в областта на гръдния кош е бил приет за лечение в УМБАЛ „ Св. Марина“. Проведено му било консервативно и инвазивно лечение и било установено тотално запушване на част от лява коронарна артерия и била предприета балонна дилатация. Диагнозата при изписването му била исхемична болест на сърцето; едносъдова болест – коронарна атеросклероза; хипертонична болест; хипертонично сърце. Посочените заболявания, според вещото лице, най-вероятно са били налице и към момента на задържането му. Допълнително /17-26.03.2018г./ подс. Д. бил приет за лечение в Клиника по гръдна хирургия на УМБАЛ „Св. Марина“ поради остро възникнало възпалително заболяване, ангажиращо плевралните листове, което довело до излив на течност в лявата гръдна половина. Подсъдимият е заявил на вещото лице оплаквания от периодични болки в лява гръдна половина, като при изостряне и влошаване на състоянието му според експерта следва да бъде консултиран със специалисти пулмолог или гръден хирург.

В с.з. на 14.06.2018г. вещото лице поддържа заключението си, като разясни, че по време на прегледа на 21.01.2017г. подс. Д. е бил съблечен и по тялото му не са били установени рани от травми, атонични рани. При този преглед се е придвижвал без бастун. Изпитването на болка за ляв или десен крак, според вещото лице, не означава, че не може да извършва действия с горните си крайници. С оглед участието на вещото лице при предходните СМЕ по делото, пред съда той посочи, че при лежащо положение на пострадалия ако извършителят е седнал или клекнал, той може да доведе случайно до такива травматични увреждания.

ІІІ.От заключението на извършената по делото ДНК експертиза № 17/ДНК-28/, приобщено по реда на чл. 282 ал. 3 от НПК, се установява следното:

1.      При изследване на кръвта по парчето плат от завивка /изрязано от трети външен квадрат, на светла карирана завивка, силно замърсена, намираща се върху дюшека, ползван от подс. М., при извършения на 20.01.2017г.оглед на местопроизшествие/ - обект 1 се определил ДНК профил на лице от мъжки пол, който показва пълно съвпадение във всички генотипизирани локуси с ДНК профила на И.Й.К., което категорично доказва, че кръвта на плата от завивка- обект 1, произхожда от пострадалия.

2.      При изследване на обект № 2 - кръв - дънки /парче от сини на цвят дънки,предадени с протокол за доброволно предаване от 21.01.2017г. от подс.В.И.М./ се определил ДНК профил на смес от клетъчен материал от две лица от мъжки пол в различно съотношение. Алелите от ДНК профила на И.Й.К.били със значително по- висок интензитет, което означава, че в тази смес клетъчният материал от него е в по-голямо количество. Останалите алели съвпаднали с всички алели от ДНК профила на подс. В.М., като някой били общи за двата ДНК профила. Не се откроили различни от техните ДНК профили алели, което означавало, че липсва клетъчен материал от трето лице. Този резултат според заключението е доказателство, че изследваният като обект № 2 клетъчен материал /кръв - дънки/ представлява смес от клетъчен материал от И.Й.К.и В.И.М..

3. При изследване на обект № 3- кръв - дънки /доброволно предадени от подс.Д.Д. сини дънки на 21.01.2017г. / и обекти с №№ 4.1 и 4.2 /нокти лява и дясна ръка на Д.Д./ се определи един и същи ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада напълно с ДНК профила на Д.Г.Д..

4. При изследването на обекти с №№ 5.1 и 5.2 / нокти от лява и дясна ръка на В.И.М./ се е определи един и същи ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада напълно с ДНК профила на самия В.И.М..

ІV. От заключението на извършената по делото трасологична експертиза № 126 се установява, че изследваните ВД, иззети при извършения на 20.01.2017г. оглед на местопроизшествие на новострояща се сграда, находяща се между ул. „Дебър" № 67 и „Цариброд" № 80, както следва: обект № 12- дървена летва с неправилна форма в единия си край с размери 32x2x1 см. с групирани по три нареза с разстояние между тях 0.5 см.; Обект № 15- дървена летва, с размери 26x2x1 см., в предната част дъговидна, с разположени групирани по тройки нарези на разстояние 0.5 см. и обект № 17- дървена летва с размери 29x2x0.9 см. с дъговидна форма от едната страна и нарези групирани по три през 0.5 см. представляват част от едно цяло дървено парче, вероятно с кръгла форма с диаметър 2см. и дължина над 52 см. на което единия край е затъпен от вероятната му употреба.

В с.з. вещото лице е потвърдило заключението, като е пояснило, че горната част на бастуна не е била намерена. Относно материала от който е направен, вещото лице изключва да е чам, твърди, че е от по-твърд материал, но не може да определи какво е дървото.

V. От заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 11 от 07.03.2017г., се установява следното: По ВД, иззети при огледа на местопроизшествието от 21.01.2017г. на новострояща се сграда, находяща се между ул. „Дебър", № 67 и ул. Цариброд", № 80 в гр. Варна, а именно: Обект № 5- парче плат с две червено кафяви зацапвания от трета светла завивка, обект № 6- парче плат с две червеникави зацапвания от трета светла завивка, обект № 7- парче от дунапрен с концентрирани червени капки, засъхнали, обект № 8- обтривка от червеникави зацапвания с неправилна форма, намерени на източната стена на височина от пода 66см., обект № 9-обтривка от червеникави зацапвания с неправилна форма, намерени на източната стена на височина от пода 84см., обект № 10- обтривка от дъговидно зацапване, червено- кафяво на цвят, на височина 55 см. от пода, с дължина 53см., обект № 11- обтривка от групирани зацапвания, разположени в периметър 18см. х12см., на височина 30 см. от пода, обект № 13- обтривка от червеникави петна на разстояние 79см. от източната стена и 165см. от северната стена и обект № 14- парче от влажен вестник с надпис „Стандарт", с червеникаво напояване в горен десен ъгъл, се доказва наличие на кръв, която е с човешки произход в обектите с №№ 5, 6, 7, 9, 10, 13 и 14. Не се установява кръвно груповата принадлежност на човешката кръв по тези обекти. По обекти с номера 8 и 11 има наличие на кръв, но се установява произхода й.

VІ. От заключението на извършената по делото съдебно- дактилоскопна експертиза се установява, че дактилоскопните отпечатъци, снети от трупа на мъж, при извършения в Съдебна медицина на 21.01.2017г. оглед на труп, са идентични с дактилоскопните отпечатъци на лицето И.Й.К., с ЕГН ********** от криминалистическата регистрация, въведени в системата АФИС. Дактилоскопните отпечатъци, снети на 21.01.2017г. от лицето В.И.М., с ЕГН ********** са идентични с дактилоскопните отпечатъци на лицето В.И.М., с ЕГН ********** от криминалистическата регистрация, въведени в системата АФИС.

VІІ. В хода на разследването на подсъдимите били назначени комплексни СППЕ, поддържани от вещите лица в с.з.

1.От заключението на назначената и извършена по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза за подс. В.И.М. се установява, че той не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. Налице е синдром на зависимост към алкохола. Тъй като не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е страдал от тежко умствено недоразвитие, към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното му състояние дава възможност на освидетелствания правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние на обикновено алкохолно опИ.е- средна степен. Демонстрираното от освидетелствания поведение е незряло. То се отличава с лесна възбудимост и раздразнителност, с непостоянство и променливост, със нестабилност и нисък самоконтрол. Последният е в зависимост от ситуативните обстоятелства. В ситуация на фрустрация или алкохолно опИ.е може да стане агресивен / вербално и физически/, със скъсен импулсен заряд. Във фазите на леко и умерено по сила опИ.е, наред с индивидуалните особености на личността, се проявяват и актуалните настроения, преживявания, опасения, надежди и стремежи. Отреагират се в условията на алкохолната улесненост малко или много потискани в трезво състояние емоционални комплекси, трайни и ситуативни стремежи и влечения.

В с.з. вещите лица поясняват, че в резултат на употребата на алкохол е настъпила промяна на личността, най-вече във функционално волевата сфера – лабилен, лесно раздразнителен, възбудим, с нисък праг на търпимост, импулсивен заряд, на моменти много агресивен, неустойчив волево. Посочват, че при тези личности е налице разминаване между желан и реален „аз“. Отчитат, че процесът /на промяна по алкохолен тип/ при подс. М. е много напреднал. Не са установили медицинска документация, свързана с съобщеното от подс. М. че има припадъци, като според вещото лице Б. вероятно се касае за абстинентни припадъци.

2. От заключението на назначената и извършена по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза за подс. Д. се установява, че не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата- психоза. Налице е синдром на зависимост към алкохола. Тъй като не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е страдал от тежко умствено недоразвитие, към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното му състояние дава възможност на освидетелствания правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние на обикновено алкохолно опИ.е- лека степен. При него са налице данни за емоционално- волева промяна на личността от алкохолен тип. Основните черти на алкохолната промяна на личността са емоционално огрубяване, егоизъм, незачитане и неуважение на останалите хора, безразличие и към най-близките дори тогава, когато те страдат. Настроението му често се променя и е в зависимост от възможностите да се удовлетворят нуждите му  /главно по отношение на набавяне с алкохол/. Токсичното въздействие на алкохола върху характера проличава най- много в областта на отношенията с хората и обществото.

При изслушването в с.з. вещите лица са посочили, че възприемайки лично и обясненията на подсъдимия в с.з. установяват, че е психически неустойчив, съответстващо и на резултатите от приложения комплекс от психологични методики при освидетелстването му. Резултатите му там са били абсолютно недостоверни, скалата на лъжата била много високо повишена, което не им е дало възможност да коментират данните. Сочат, че не може да се разчита неговите показания, защото може да се влияе, но може и да не се влияе. Заявяват, че не е стабилен, но това не го прави невменяем, като изключват категорично употребата на алкохол да провокира състояние на силно раздразнение.

VІІІ. В хода на разследването били приобщени данни за съдимостта на подсъдимите.

1.От приложената по делото справка за съдимост на подс. Д. се установява, че към момента на извършване на деянието същият е бил не  осъждан.

2.От приложената по делото справка за съдимост на подс. М.  е видно, че към момента на извършване на деянието, същият е бил многократно осъждан. Три от осъжданият му са за престъпления, извършени като непълнолетен, а като  пълнолетен е осъждан  с влязла на 18.05.1992г. присъда по НОХД № 211/92г. на PC Русе за престъпление по чл. 152, ал.2, т.З, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 3 години; с влязла на 28.05.1992г. присъда по НОХД № 1329/91г. на PC Русе е бил осъден за престъпление по чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.5 и т.7 от НК на лишаване от свобода за срок от 4 години; с влязла на 23.02.1999г., с присъда по НОХД № 453/96г. на PC Разград е бил осъден за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.З, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца ; с влязла на 19.03.2001г. присъда по НОХД № 11/2001 г. на PC Русе е бил осъден за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3,т.4 и т.5, вр. чл. 26, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 2 години. Със същата присъда е било извършено групиране на наказанията по присъди по НОХД с №453/1996г. и №11/2001г., като му е определено да изтърпи общо наказание лишаване от свобода 3 години и 6 месеца, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с още 6 месеца, т.е. общото наказание е лишаване от свобода за срок от 4 години; с влязла на 16.09.2005г. присъда по НОХД № 437/2005г. на PC Русе е осъден на 5 години лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал.2 от НК. С присъда по НОХД № 2894/12г. на PC Русе, вл. в сила на 07.12.2012г. е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3,т.4 и т.5, вр. чл. 18, ал.1 от НК. Наказанието по последната присъда е било изтърпяно на 05.11.2014г.

ІХ. По делото са били приобщени множество веществени доказателства, предявени от първоинстанционния съд в с.з. по чл. 284 от НПК.

 

При анализа на доказателствената съвкупност съставът счете следното:

1. Изложената в настоящите мотиви фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства чрез писмените доказателствени средства – протоколи за оглед, следствен експеримент и фотоалбумите към тях, за освидетелстване, веществените доказателства и тяхното експертно интерпретиране чрез заключенията на СМЕ № 16 и № 194 от ДП, ДНК и трасологичната експертизи, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства; писмените доказателства – докладни, справки, копия от журнали, протоколи за доброволно предаване; гласните доказателствени средства - показанията на свид. Х., депозирани в хода на ДП пред разследващ на 20.01.2017г. и пред съдия от 21.01.2017г., частично от с.з., частично обясненията на подс. Д. от ДП от 21.01.2017г., показанията на свидетелите Б.П., Х.З., П.К., П.П., И.М., П.Г.,  Д.Й.и Д.Й.; заключенията по комплексните СППЕ за подсъдимите и за здравословното състояние на подс. Д. от въззивното следствие, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

А)Описаната от свид. Х.първоначално, на 20.01.2017г., обстановка, подкрепена и от участието му в следствения експеримент, очертава основните елементи от действията на двамата подсъдими спрямо пострадалия. Възприемайки началото на побоя свидетелят се е опитал да се намеси като вразуми подс. М., но това не е станало. Свидетелят се е оттеглил към мястото, където е бил огънят и се е заел с приготвянето на храната. Вниманието му е било привлечено за втори път от ударите с бастуна на подс. Д., когато свид. Х.се е намесил, но е бил отпратен от подсъдимия. В този момент подс. М. е бил седнал – заявено в показанията на свид. Х.пред съдия на 21.01.2017г., в непосредствена близост до пострадалия и подс. Д. - видно от обстановката, посочена при следствения експеримент. Връщайки се обратно към огнището, той не е могъл да има наблюдение какво се случва зад гърба му. Подс. М. се е присъединил към подс. Д. и заедно са продължили да удрят пострадалия. Финалното въздействие е било упражнено от подс. М. чрез притискане с крак, продължително в областта на шията и гърдите. Свидетелят обективно не е възприел последващото поведение на подс. М., защото бил отдалечен и ангажиран с друга дейност. В с.з. пред ВОС свид. Х.изразява несигурността си – „След като В.спря да го удря с юмруци, мисля, че след това вече не го е ударил.“. При притискането с крак и натиска от страна на подс. М. не е бил възпроизведен някакъв шум, който да накара свидетеля да заостри вниманието си за пореден път. Между мястото, където е бил огънят, и мястото, където лежащият пострадал е бил обграден от подсъдимите, видно от фотоалбумите за оглед и следствен експеримент, са разположени бетонни колони и множество обемни и струпани предмети – кашони, метални и други отпадъци, табуретка и др., които са ограничавали и препятствали видимостта му към случващото се. Светлината на две свещи в такова по размери помещение реално е била само за обозначаване на човешко присъствие, но не и за осветяване. Към момента на провеждане на следствения експеримент 17.30-18ч. светлина в помещението е била осигурена от електрически фенери с интензитет многократно надхвърлящ светлината налична по време на деянието, осъществено в по-късен час на деня. Пред ВОС свид. Х.пояснява „аз бях до огъня и светеше на очите ми.“. Всички тези фактори – отдалеченост, липса на светлина, междинни предмети и купчини от такива, обективно са осуетили възможността свид. Х.да види крайния етап на побоя. Свидетелят е възприел последвалото преместване на тялото, оставянето му на земята, пъшкането на пострадалия – действия отново свързани с пораждането на характерен шум, привлякъл вниманието му.

Първоначалните сведения, депозирани от свид. Х.в Първо РУ, интерпретирани и възпроизведени в с.з. от свид. П.описват същите основни етапи – боят е започнал подс. М., след това се е включил подс. Д., бастунът се счупил и в един момент спрели да удрят пострадалия.

Последователни и правилно оценени от ВОС са показанията на свид. Х.за началото на побоя, изключващи версията на подс. Д., че е бил предизвикан от пострадалия. /Всъщност, депозирайки обяснения пред ВОС подс. Д. е казал – „И неочаквано той ме удря, защото аз го напсувах.“. По този начин, дори и в изолираната от доказателствата обстановка по разказа на подс. Д. – именно неговите цинични думи са били причина за удар и разгръщане на описаната ситуация. Съставът подчертава, че изцяло не кредитира обясненията на подс. Д. пред ВОС, като съответните съображения ще бъдат изложени в частта на изключените от съвкупността източници./.

Б)В обясненията на подс. Д. от ДП от 21.01.2017г., приобщени в хода на съдебното следствие, се съдържат факти, допълващи описаното в показанията на свид. Х.от ДП, и подкрепени от други източници.

Подсъдимият сочи, че след като бастунът му се е счупил при ударите в краката на пострадалия, подс. М. е започнал да бие с юмруци и лакти пострадалия в областта на гърдите, застанал на колене, надвесен над него. Тези обяснения са обвързани с констатациите по СМЕ от ДП. Позата, в която са били разположени извършител и пострадал в момента на нанасяне на тежките травми в областта на гръдния кош и шията, според вещите лица по СМЕ е била именно лице в лице, при лежащо положение на пострадалия по гръб в положение надясно.

В СМЕ 194-2017г., експертите обособят две групи травматични увреждания – в главата и крайниците, нанесени с умерена сила /включващи и не по-малко от 6 удара в областта на главата, 4 от които с твърд тъп предмет в областта на главата, вкл. бастун и отделно в краката с бастун могат да бъдат причинени трите кръвонасядания, описани при аутопсията/, и в областта на шията и гръдния кош, реализирани със значителна сила в предна повърхност на шията, предна и предностранични повърхности на гръдния кош. Чрез тези констатации се подпомага изясняването на поведението на всеки от подсъдимите – подс. Д., който е действал с и без бастун в съответните области, и подс. М. – който е удрял с ръце /юмруци, лакти/ и притиснал с левия си крак областта на гърдите, гръдния кош и шията на пострадалия – със значителна сила.

В обясненията си от ДП подс. Д. описва друго начало на конфликта и в тази част съдът не кредитира твърденията му. Видно е обаче, че съзнавайки качеството си на обвиняем в присъствието на своя защитник, пред разследващия подсъдимият е посочил добросъвестно своите действия спрямо пострадалия и двуетапното участие на подс. М. с удари в гърдите на пострадалия с юмруци и лакти. Тези факти са проверени по експертен път, съответстват на обективните находки по пострадалия, поради което и съставът счете за достоверни обясненията на подс. Д. в посочената част.

В)Съществено значение за изясняване на връзката между подс. М. и фаталното притискане на пострадалия в областта на шията и гърдите има установеното чрез заключението на ДНК експертизата смесване на клетъчен материал – кръв от пострадалия със собствен на подс. М., в областта на коляното на левия крачол на дънките на подс. М..

Разкървавяването на лицето на К.е настъпило след ударите на подс. Д.. Едва след това кръвта му би могла да попадне по дънките и завивката на подс. М.. Зоната на коляното на левия крак на подсъдимия е била в контакт с кървящата област – лицето на пострадалия, в момента на продължителното финално притискане в областта на шията и гърдите на пострадалия. С оглед дълбочината на уврежданията вещите лица по СМЕ обосновават по-голямата действаща повърхност на притискащия предмет, като сред примерните, посочени от тях е именно – крак, коляно. Фактът, че притискането е било последното въздействие спрямо К., е подкрепен и от изясненото от вещите лица в с.з., че всички други удари причинили травматични увреждания са предхождащи, тъй като са прижизнени, а след този натиск, осъществил механичната асфиксия и травмиране в дълбочина, смъртта е настъпила за минути.

Проверката на състава по така формираната верига от косвени доказателства е в съответствие с правилата за анализа им. Всяко едно от тях е обвързано с останалите, като се установява солидна логическа връзка помежду им, която води до единствен извод. Паралелно с това съставът установи, че от доказателствата не се извежда друг механизъм за отлагане на кръвта на пострадалия по дънките на подс. М., в количество по-голямо от собствения му клетъчен материал.

 

С оглед на изложеното, в съществената за делото част на фактическата обстановка, съставът основа изводите си върху показанията на свид. Х.от досъдебното производство и определени части от показанията пред ВОС, частично обясненията на подс. Д. от ДП, протоколите за оглед и следствен експеримент, веществените доказателства и тяхното изследване чрез методите на ДНК анализ и трасологията, изводите на СМЕ от ДП и разясненията на вещите лица в с.з. Тези източници на доказателства и експертни заключения съдът прецени като необходимата и достатъчна основа за несъмнено уточняване на действията на всеки от двамата подсъдими, довели до настъпването на смъртта на И.К.. Съдът съобрази оценъчната си дейност и с относима съдебна практика – напр. Решения на ВКС №№ 259/22.06.2012г. на ІІ н.о., 450/19.12.2014г. на І н.о., 203/13.08.2015г. на ІІ н.о., 377/17.02.2016г. на ІІІ н.о., 37/10.05.2017г. на ІІ н.о. и др.

Г)По отношение на действията на подсъдимите и свид. Х.след този момент – преместването на тялото на неговия дюшек, завИ.ето му, държането на тялото с дни при тях в помещението, следващото увИ.е в юрган, завързване и хвърляне в шахтата на същата сграда – противоречия не се установяват. Източниците – показанията на свид. Х.и обясненията на подс. Д., ведно с обективните находки на мястото и веществените доказателства, са взаимнодопълващи се, с изключение на обясненията на подс. М., който отрича да е бил наясно къде е пострадалия, какво се е случило с него. Тези обяснения са напълно изолирани и нелогични, поради което и съдът не ги цени.

Съставът не кредитира показанията на свид. Х.в частта, в която той твърди, че на 12.01.2017г. полицейските служители са извършили проверка в помещението и не са забелязали тялото на К., завито под юргана му. Свид. К.и П.в рамките на седмица са дошли за втори път в тази сграда, за да извършат проверка на обитателите й. Наблюденията им за болния лежащ човек – И.К., заварен от тях на 05.01.2017г. на етажа са били преки и трайни. При повторното им идване те са проверили всички хора в помещението и не са го установили там. На въпроса им къде е, са получили отговор, че е заминал. Проверката е обхванала целия етаж с „рушкане“ на матраците, при която тялото безспорно е щяло да бъде намерено. Показанията на полицейските служители са обективни, последователни и логични и поради това съдът ги кредитира. С оглед на изложеното и съдът прие, че към 12.01.2017г. тялото на пострадалия вече е било изхвърлено в шахтата на сградата.

Д)Повод за отИ.ето на подс. Д. в полицията е бил създаденият конфликт със свид. Х., който искал пари от хората на подс. Д.. Показанията на свид. Х.от ДП съставът счете за достоверни и в тази част. Проблемът е мотивирал подс. Д. да съобщи за убийството, като каже, че е извършено от подс. М. и свид. Х.. По този начин подс. Д. е изпреварил свид. Х.и е опитал да изгради собствената си защита. В тази насока са и показанията на свид. Захариев, писмени доказателства по делото.

 

2.От съвкупността, върху които гради изводите си от фактическа страна, съставът изключи обясненията на подс. М., частично показанията на свид. Х.и обясненията на подс. Д., депозирани пред ВОС и ВАпС, и заключението на допълнителната СМЕ, назначена в хода на съдебното следствие.

А)Видно от показанията на свид. П.още при първоначалното отвеждане на подс. М. в Първо РУ той е отказал да даде обяснения, като казал, че доколкото знаел И.бил в Русе да си вади лична карта. В този смисъл е била версията на подсъдимите и свид. Х., която са обявявали пред всички, питащи за пострадалия.

В хода на съдебното следствие подс. М. е заявил, че връщайки се в помещението е заварил подс. Д. и пострадалия, който мънкал. Докато подс. М. се бил изтегнал на лявата си страна, говорили си, пиели, К.продължавал да мънка и да скимти до главата му. Това подразнило подс. М. и той с дясната си ръка ударил пострадалия в лявото рамо един-два пъти. След това казал, че отива до бензиностанцията и като се върне да го няма. Забелязал в тъмното, че по лицето му има малко кръв. След 10-15 минути се върнал и И.го нямало. Малко по-късно обяснява, че докато бил там подс. Д. ударил пострадалия няколко пъти, не обърнал внимание с какво и къде, те били от дясната му страна полу-зад гърба му. Свид. Х., когато се прибрал също „тръгна срещу И., като видя, че е разхвърлено“. В очната ставка със свидетеля подс. М. сочи, че когато Д. биел И.и когато той самият ударил И., свид. Х.бил там.

Б)Подс. Д. още с първото си изявление пред съда – на 16.10.2017г. е декларирал – „Признавам се за виновен, цялата вина поемам аз.“. Едва на 19.10.2017г. съдът констатирал, че двамата подсъдими, по отношение на които са били взети мерки „задържане под стража“, са настанени заедно в Затвора Варна, и разпоредил задължителното им изолирано настаняване. До този момент подсъдимите са били в едно помещение в затвора, с изключение на периода 21-24.09.17г., когато подс. Д. бил отведен за лечение в болнично заведение в тежко състояние.

В обясненията си по случилото се, пред ВОС подс. Д. съобщава, че се е върнал сам в помещението, скарал се на пострадалия, че е разхвърлял. След това И.отишъл при него, подсъдимият му дал цигара и го питал как ще спят там, И.казал, че ще го оправят. „И неочаквано той ме удря, защото аз го напсувах. И аз с бастуна го ударих 1-2 пъти по ръцете. Бастунът понеже е по-тънък се счупи и аз го хвърлих. И.посегна втори път да ме удря, аз залитнах и се пазя с ръце. Станах и го ударих по раменете и краката. След това взех една желязна тръба от чешма – метровка, която беше в помещението, и с нея го ударих по раменете и по краката. И.беше прав, когато го ударих. Когато го ударих с тръбата, той залитна и се удари в самата колона, и тогава падна. Пълзешком отиде до леглото на В., опъна се и взе да охка.“. След това дошъл В., седнали да пият двамата, В. се подразнил на охкането и казал на пострадалия да спре 1-2 пъти, но той не разбрал, защото бил пиян, и тогава подс. М. му ударил два юмрука по рамото. След това отишъл до бензиностанцията, като казал на И.като се върне да го няма. „Тогава И., пълзешком – падане, ставане, падане, ставане, отиде на леглото си.“. Свид. Х.си дошъл, когато подс. М. се върнал от бензиностанцията, „и залитна да бие И., защото е разхвърлял, и В. го спря. После си легнахме.“. В очната ставка със свидетеля подс. Д. твърди, че когато бил пострадалия, свид. Х.го е нямало там.

Депозирайки тези обяснения подс. Д. променя своите от ДП, като при приобщаването им, заявява пред ВОС, че поддържа новите. Обяснява, че е казал така на ДП, защото го било яд на В., скарали се, подс. М. го бил ударил два пъти.

 

Изследвайки позицията на подсъдимите съставът констатира следното:

Дейността по проверка на обясненията на подс. Д. и М. безспорно е затруднена от собствените им интереси и защита, проявени в съобщаваните от тях факти и обстоятелства, както и от спецификите на психиката на личностите им.

Видно е обаче, че в мотивите към разглежданата присъда ВОС, неправилно е подходил при очертаване на кредитираните части от обясненията им. За твърденията на подс. М. – че не е присъствал и видял ударите на подс. Д. спрямо пострадалия, ВОС намерил, че в тази част „целят единствено да оневинят донякъде подс.Д. в извършване на престъплението – убийство извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. Това ,,оневиняване,,  съдът приема, че най вероятно се дължи на чувство за морална подкрепа и криворазбрано приятелство от страна на подс.М. към подс.Д..“. По отношение на обясненията на подс. Д. ВОС е посочил - „Съдът кредитира донякъде  обясненията му  в частта в която излага, че подс.М. е ударил пострадалия К.само няколко пъти /два/ по рамото.“.

За проверката на гласните доказателства съдът се нуждае от обективни ориентири, като дължи категорични изводи. Поставяйки в центъра на своята проверка показанията на свид. Х.от с.з. за два-три юмрука от подс. М., съдът е ориентирал изводите си кои обяснения на подсъдимите да цени на нестабилна основа. Не е отчел интересът на подс. М. – лично той да се дистанцира от случилото се, да намали до минимум участието си в деянието, като по този начин не оневинява подс. Д., а само себе си. Желанието на подс. Д. да поеме цялата вина е било изрично декларирано в първото с.з., като обаче ВОС не е изпълнил задължението си да отчете промяната в обясненията му и да изложи изводи – защо изцяло изключва тези от ДП. Не е изчистено и противоречието къде са били нанесени тези два или два-три юмрука от подс. М. спрямо пострадалия – в ребрата, в рамото, отдясно или отляво, като разгледани поотделно и във взаимна връзка - гласните доказателства съдържат съществени разлики.

Кредитирането „донякъде“ на факти и обстоятелства оставя съмнение, изразява нестабилност на изводите и не покрива стандартите на процеса на оценка на доказателствените материали.

Съставът на въззивната инстанция преценява обясненията на подсъдимите пред ВОС както следва:

-Въпреки старанието на подс. Д. „да поеме цялата вина“, като се придържа към линията на защита на подс. М., между обясненията на двамата подсъдими от с.з. пред ВОС има съществени противоречия: според подс. М. част от ударите от подс. Д. спрямо пострадалия са били в негово присъствие – каквото подс. Д. не съобщава; подс. М. твърди, че по лицето на И.имало малко кръв – а подс. Д. не дава такива обяснения; подс. М. сочи, че свид. Х.е бил помещението при ударите на подс. Д. и неговите спрямо пострадалия, а подс. Д. сочи, че свид. Х.не е бил там. Подобни разминавания разколебават съществено стойността на разказа на всеки от тях.

-Необяснимо е добавянето от подс. Д. на ново средство, използвано от него при нанасяне на ударите при пострадалия – желязна тръба метровка, както и описанието, че при връщането на свид. Х.и той искал да бие И., като в хронологията на събитията – по това време пострадалият би следвало да е бил мъртъв.

-От описаните от подс. Д. удари – нито един не е в областта на гърдите, гръдния кош, шията. Той сочи, че е нанесъл удари по ръцете, раменете и краката, към това пострадалият е претърпял удар в колона, и пълзене, придружено с падане и ставане, включително до леглото си. От своя страна подс. М. добавя два удара в лявото рамо на пострадалия. Тези обяснения са в категоричен разрез с находките по тялото на пострадалия, установени по СМЕ за аутопсия и СМЕ 194-2017г. за механизма на причиняването на уврежданията.

-В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция подс. Д. посочи, че е бил принуден от подс. М. и свид. Илиев – разпитан пред ВОС, да промени обясненията си. Вещите лица по КСППЕ още в с.з. пред ВОС са констатирали и обосновали нестабилността на подс. Д. и възможността да е бил повлиян да даде именно такива обяснения. В подкрепа на твърденията на подс. Д. за претърпян психически натиск спрямо него от съкилийниците му са и доказателствата за изпадането му в тежко здравословно състояние, наложило болнично, вкл. инвазивно лечение на сърцето. В обясненията си пред въззивната инстанция подс. Д. се връща към основни факти, съобщени от него в хода на ДП.

-В обясненията си пред ВАпс подс. Д. сочи, че е ударил с бастуна си пострадалия три пъти само по ръцете, посочва областта на лактите. Тези обяснения са опровергани по несъмнен начин не само чрез показанията на свид. Х., но и чрез заключенията на СМЕ от ДП, които установяват специфични травми, които могат да бъдат причинени с бастун – най-малко четири в областта на главата, още три в краката, с подобни размери е и защитното нараняване по лявата гривнена става на ръката на пострадалия.

Според защитника на подс. Д. средството, с което са нанесени част от травмите по пострадалия – бастун, пръчка, било старо, напукано и след няколко удара се е счупило. С оглед разясненията на вещото лице по трасологичната експертиза обаче, материалът е бил от по-твърдо от чам дърво. Видът на бастуна се установява от прецизното изследване на експерта.

Защитникът възразява и че, подс. Д. бил болен от рани по краката, придвижвал се с бастун, което изключвало да е в състояние да нанесе толкова тежки увреждания по пострадалия. С оглед заключението на допълнителната СМЕ за здравословното му състояние, назначена в хода на въззивното следствие, подс. Д. не е имал каквито и да е травматични и други увреждания при освидетелстването му непосредствено след задържането му. В момента на прегледа се е придвижвал без бастун. По принцип, затрудненото движение и ползването на бастун не изключва активни действия с горните крайници. Поради което и съставът счете възраженията на защитата в тази част за несъстоятелни.

С оглед на съществените противоречия и изолираността на обясненията на подсъдимите, опосредствеността на заявеното от подс. Д. от защитната позиция на подс. М., съставът счете, че дадените пред ВОС обяснения са недостоверни. По такъв начин бяха оценени и съответните описани по-горе части от обясненията на подс. Д. от въззивното следствие.

 

В)Третият присъстващ в помещението – свид. Х., застава пред ВОС и заявява, че поддържа показанията си от ДП. След което в началото се придържа към тях, но когато пристъпва към конкретните действия на подсъдимите се появяват съществени разлики.

Свидетелят посочва, че подс. М. ударил два-три юмрука по ребрата на пострадалия, като в хода на разпита уточнява, че от дясната страна го удрял /л. 98, абз. 3, ред 3/, а в края на разпита – „В.удари И.в лявата страна.“/л.99, абз. 3, ред 1/. След това минали от една до три минути, през които И.обяснявал нещо, казал, че не е той, да не го удрят, и чул ударите с бастуна. „По главата бат М.биеше И.с бастуна. Когато М.биеше И.с бастуна този бастун се счупи и стана на парчета. Попитаха ме в полицията за ребрата, но след 4-5 дена се сетих, че след като бастуна на бат М.се счупи, той продължи да удря И.по ребрата с крака. Доста го удряше, като аз му казах – „Стига ти уби човека.“ Той го изпсува и това е. Според мен целия този бой продължи около 10-15 минути.“. След множество въпроси, задавани от страните в хода на заседанието, на въпроси на защитника на подс. М. – свид. Х.започва да добавя/променя факти за действията на подс. Д. – „След като се счупи бастуна на М., той започна да го тъпче направо с краката по стомаха, както лежеше. Казах му „Стига, уби човека.“ Той обаче изпсува и продължи. След като се счупи бастуна М.продължи да удря И.с ритници може би около минута и половина, две. Риташе го в стомаха, както лежеше“.

След прочитане на показанията от двата разпита от ДП свид. Х.е обяснил само, че е казал, че двамата са убили И., защото В.го започнал, а „И.го довърши“ – очевидна грешка, вместо името на подс. Д.. Свидетелят посочва – „Те двамата бяха до бат И.. Бат М.го биеше по главата с бастуна. В.седеше там, беше се обърнал към масата. След като В.спря да го удря с юмруци, мисля че след това вече не го е ударил.“.

От друга страна е категоричен описвайки действията на подс. Д. по тъпчене на пострадалия – „с ритници го тъпчеше отгоре, …Беше се подпрял на стената и го тъпчеше.“. Освен това свидетелят сочи, че светлината от огъня му светела на очите, че свещ имало на масата на един дюшек разстояние, метър, метър и нещо от И., и че през цялото време, докато и двамата го биели, той бил на 5-6 метра защото печал месо.

 

При анализа на показанията на свид. Х.първоинстанционният съд е допуснал нарушения на чл. 14, чл. 107 ал. 5 и чл. 305 ал. 3 изр. 2 от НПК, тъй като:

-Съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно фактите, съобщени от свидетеля в хода на разпита му. Въпреки приобщаването на показанията на свидетеля от ДП, съдът не е установил съществените различия, не е положил усилия да отстрани проявените противоречия. Дори само в показанията пред ВОС са били проявени противоречия, които съдът не е констатирал – при описване поведението на подс. М. /напр. - в ляво или дясно е удрял пострадалия/ и на подс. Д. /спрял ли е да удря пострадалия, когато свид. Х.се е намесил или не и др./. В същите пунктове от фактическата обстановка, както и по отношение на други факти - колко време е продължил побоят, преместено ли е било тялото на пострадалия на метър-метър и половина от тях докато те са се хранили и т.н., противоречията в показанията на свид. Х.от ДП с тези от с.з. са очевидни, но са били необсъдени в мотивите.

-Без да подложи на внимателна проверка събраните доказателства, съдът е придал предварителна сила на показанията за нанесени от подс. М. 2-3 удара, за пренасяне на тежестта и интензитета на ударите спрямо пострадалия към подс. Д. – като за първи път в с.з. свидетелят е започнал да говори за тъпчене от подс. Д. на тялото на пострадалия, за ритници в стомаха и т.н. Съдът не е счел за необходимо да обсъди на какво се дължат „новите факти и обстоятелства“. Извън вниманието му е останала и дължимата съпоставка с другите нови елементи, съобщени от подс. Д. – за употребата на желязна тръба, за удар на пострадалия в колоната и падане на земята и т.н.

-В мотивите на съда не е отделено внимание към приобщените в с.з. показания на свид. Х., депозирани двукратно в ДП, не са изследвани противоречията, не са изложени съображения защо съдът приема тези от съдебно заседание.

-Нещо повече, съдът е отнесъл към показанията на свид. Х.факти, които той не е твърдял никога:

= В мотивите при изследването на показанията на свид. Х., съдът е посочил - Тогава подс.М. се скарал на К.и го ударил два-три пъти с юмрук в областта на ребрата и рамото…“. Съдът е смесил твърденията на подс. М. за удари в рамото с показанията на свид. Х., който сочи само удари в ребрата.

= Първоинстанционният съд, сочейки че съобразява показанията на свид. Х., е приел на три места в мотивите си, че подс. Д. е скачал по тялото на пострадалия. Вдействителност – свидетелят не е употребил тази дума в показанията си, нито е описал подобно поведение на подс. Д.. Показанията на свидетеля са отразени в протокола на с.з., били са сред материалите, съобразявани от допълнителната СМЕ, назначена в хода на с.з. и в тях няма подобен факт.

          

Поради изложените съображения съставът изключи от доказателствата, въз основа на които изгради фактическата обстановка, обясненията на подсъдимите пред първоинстанционния съд, частично обясненията на подс. Д. пред ВАпС, както и  частично показанията на свид. Х., депозирани пред ВОС. Тези източници съставът оцени като явно заинтересовани от защитната позиция на подс. М., неубедителни и в противоречие с експертните заключения на СМЕ от ДП, трасологичната експертиза, протоколите за оглед и следствен експеримент, изследването на веществените доказателства и установеното по ДНК експертизата.

 

Г)Като поставено на порочно формирана доказателствена основа, съставът оценява заключението на назначената за интерпретирането на така събраните в с.з. гласни източници СМЕ от първоинстанционното съдебно следствие.

Макар сами по себе си отговорите на вещото лице да са компетентни и принципно да изясняват, че с два-три удара не е възможно причиняването на установените по пострадалия тежки счупвания, поради което и не биха били в причинна връзка с настъпилата смърт, то заключението не доказва факта, че подс. М. е нанесъл именно толкова, такива и в посочените области удари по пострадалия.

Стеснявайки по неясни съображения /в противоречие с мотивираните в публично съдебно заседание/ доказателствената основа до депозираните в с.з. свидетелски показания /свид. Х.и Папазов/, и обяснения на подсъдимите, в определението си от закрито заседание съдът отново е придал приоритет на едни доказателства пред други. Негласно са изключени тези от досъдебното производство, съобразявани от вещите лица в изготвената СМЕ 194-2017г., Съдът не е разяснил на вещото лице, че може да ползва приобщените в с.з. източници от ДП – показанията на свид. Х.и обясненията на подс. Д., които са част от събраните в съдебната фаза.

 Така възложеното на вещото лице изследване не е подпомогнало изясняването на обективната истина, защото е с тясно ограничен предмет, поставен на противоречива доказателствена основа и довело до хипотетични изводи:

Вещото лице предприело собствена оценка на свидетелските показания: „В показанията на свид. П.има известно пресъздаване на показания, не съм счел, че те са толкова обективни, след като имаме показанията на Д.на две места. Естествено ако се приеме механизъм за удар с ритници в лявата гръдна половина, такива счупвания могат да бъдат получени.“. Не е констатирало противоречията в показанията на свид. Х.за удари – вляво или вдясно, като е приело, че са вляво. Поради разликите в показанията на свид. Х.и обясненията на подсъдимите вещото лице не е могло да реши къде са били ударите нанесени от подс. М. – в рамото или в гърдите/ребрата на пострадалия и ги е разглеждало общо като удари в ляво рамо и лява гръдна половина около сърцето. 

Едва в с.з. вещото лице е пристъпило към отговора какви са вероятните последици от два-три удара:

– контузия на гръдния кош, счупване на единични ребра, съставляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

         -счупване на 1, 2 или 3 ребра, което би довело до трайно затруднение на движението на снагата. Пояснило е, че не може да отговори дали счупените ребра биха били поредни, като теоретични съждения е изложило, че ребрата 5-9 са анатомично близо едно до друго.

         Уточнило е, че в областта на лявото рамо няма травматични увреждания, а установените по пострадалия не биха били получени по начина, описан от подсъдимите и свид. Х.– с два-три удара. Многократно вещото лице е пояснило, че 3-9 ребра са счупени по една мишнична линия, изключващо механизъм на причиняване с три удара с юмрук в ребрата.

Следвало е съдът да прецени широкия кръг хипотези на резултатите от два-три удара с юмрук в рамото и лява гръдна половина, които като вероятни дава заключението на тази допълнителна СМЕ. Възможно е било ударите да не причинят травматично увреждане, възможно е било да са причинили лека телесна повреда, но е възможно да са причинили и средна телесна повреда.

При три съществуващи предполагаеми резултата ВОС е избрал втората възможност, без да изложи съображения защо изключва първата и третата.

В мотивите си съдът приел „Подсъдимият М. е нанесъл на пострадалия К.два или три удара с юмрук по гърдите, като обаче тези удари видно от заключенията на извършените СМЕ и от допълненията и уточненията  направени от вещите лице в съдебно заседание не са били такива, че да доведат до увреждане несъвместимо с живота на пострадалия. Вещите лица (СМЕ е единична) излагат, че в резултата на тези два –три  удара може да се  приеме  че има  причиняване на счупване на единични ребра /като не могат да уточнят дали те са поредни- предвид съдебната практика за средна и лека телесна повреда/, но в цялост  това не би могло да причини смъртта на К.т.е. така получените  в резултат на тези удари увреждания не са в причинно следствена връзка с настъпилата смърт….Счупването на единични ребра –две или три , които не са поредни в своята съвкупност е лека телесна повреда по смисъла на закона, предвид и на което с оглед установеното по делото съдът намери, че подс.М. със своите действия по отношение на пострадалия К.му е  причинил именно лека телесна повреда.“.

В цитираните пасажи ВОС е изразил неубедителното си отношение към извършеното от подс. М. – като за пореден път неяснотата колко удара, как и къде е нанесъл този подсъдим, е възпрепятствала разкрИ.ето на обективната истина.

Изцяло без коментар е останало решението на съда да избере счупването на единични ребра, а не например контузията на гръдния кош – също лека телесна повреда, или пък счупването на две-три поредни ребра – явяващо се средна телесна повреда.

В отсъствие на медицински източници и експертно становище съдът е счел, че счупените от подс. М. единични ребра на пострадалия не са поредни.

Вдействителност, в хода на пояснението си пред съда, вещото лице е посочило, че „ако това са 2 или 3 ребра – трайно затруднение на движението на снагата, средна телесна повреда.“. Съдът не е констатирал съществената разлика между счупване на единични ребра и счупване на 2 или 3 ребра, като е поставил знак на равенство, и по този начин е вградил в изводите си поредното противоречие.

За ВОС по-съществено е било да подчертае, че от тези удари – в рамото или в гърдите на пострадалия, неговата смърт не би била настъпила. По този начин, обаче, съдът е позволил всички факти отнесени към извършеното от подс. М. да останат предполагаеми – недопустимо при оценката на доказателствата в наказателното производство.

 

С оглед изложените съображения съставът счете, че заключението на допълнителната СМЕ не следва да бъде кредитирано, и обратното е довело първоинстанционния съд до нарушаване на правилата на проверка и оценка на доказателствата по делото.

 

В заключение, при оценката на доказателствата по делото съставът на въззивната инстанция съобрази взаимното допълване и формирането на стабилна съвкупност от надлежно събрани и проверени източници /описани в пункт 1 на аналитичната част на настоящите мотиви/, позволяваща категорични изводи за правната оценка на извършеното. Фактическите положения, възприети при излагане на обстановката на извършеното, са единствено в резултат на съпоставката между отделни доказателствени средства и кредитирането или изключването им от съвкупността, без да водят до ограничаване на правото на защита на подсъдимите.

Предварителното и съдебното производство са предоставили възможност на подсъдимите и техните защитници да познават и поставят на проверка целия обем доказателства, да участват активно в производството като изразяват отношението си към отделните доказателствени средства.

С оглед на изложеното въззивната инстанция се възползва от възможността по чл. 316 от НПК без да изменя относимите към съставомерните признаци на деянието факти и обстоятелства, формулирани в обвинителния акт. Съставът съобрази аргументи от известната съдебна практика – напр.  Решение № 78 от 11.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 166/2018 г., II н. о. – „…въззивната е втора първа инстанция- както съд по правото, така и по фактите. Ето защо правилата разрешават при осъществявания контрол върху постановения акт на първостепенния съдебен състав, да се допускат, събират, проверяват и в крайна сметка оценяват доказателства, потвърждаващи или отхвърлящи съставомерната деятелност, формулирана в обвинителния акт“; Решение № 94 от 15.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 136/2017 г., II н. о – „Няма пречки въззивната инстанция на базата на събраната от първоинстанционния съд доказателствена съвкупност, без да събира непосредствено доказателства, да пререши казуса по същество, по собствено вътрешно убеждение, изградено върху самостоятелен анализ и суверенна оценка на наличната доказателствена основа.“ и др.

 

От правна страна

 

С присъда № 6/14.06.2018 г. на основание чл.336, ал.1, т.2, вр.чл.334, т.2, от НПК съставът отмени присъда № 90 от 11.12.2017 година, постановена по НОХД № 1006/2017 година от Окръжен съд – град Варна, в частта с която  подс. М. е бил оправдан по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6 и т.12, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 от НК и осъден за престъпление по чл. 131, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, а подс. Д. е бил оправдан да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подс. М..

В съответствие с приетите фактически положения съдът счете подс. М. за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 06.01.2017г. до 12.01.2017 г., в гр. Варна, в съучастие с Д.Г.Д. умишлено умъртвил другиго - И.Й.К., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, и представлява опасен рецидив. Съдът счете, че извършвайки описаното подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 116, ал.1, т.6 и т.12, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

Подс. Д. съставът призна за виновен в това, че извършил деянието чл. 116, ал.1, т.6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 от НК в съучастие като съизвършител с В.И.М.. Съставът отбеляза, че признавайки подс. Д. за виновен първоинстанционният съд е допуснал неточност между словесното и цифрово съдържание в диспозитива на присъдата. Подс. Д. е бил признат за виновен в престъпление обозначено с правна квалификация по чл. 116, ал.1, т.6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 от НК, едновременно с това е бил оправдан обвинение да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с  В.И.М.. Този елемент е коригиран с оглед възприетите от въззивната инстанция изводи с обявената нова присъда и включването на подс. М. като съизвършител на подс. Д. при извършване на престъплението.

 

От правна страна съставът счете за необходимо да изложи следните съображения:

         1.Непълноценните фактически изводи на първоинстанционния съд по оценката на доказателствата за деятелността на подс. М. са довели до изкуствено темпорално и резултатно разделяне на неговото участие и отнасяне към отговорността на подс. Д. на тежкия побой, довел до смъртта на пострадалия.

Съдът не е оценил източниците сочещи на двуетапно участие на подс. М., прекъснато за кратко само от активното включване на подс. Д., който нанесъл ударите с бастуна си.

Неправилно съдът е отграничил и избрал да приеме като съставомерна последица една от възможните хипотези на резултат от част от действителните удари на подс. М. спрямо пострадалия. Изложени бяха множество съображения от фактическа страна, които не следва да бъдат преповтаряни.

Независимо, че съдът е отчел значението на решение №334 от 23.10.2012г. на ВКС по н.д. №966/2012г. второ н.о. - ,,Промяната в обстоятелствата, от значение за начина на извършване на престъплението, налагат извод за съществено изменение, респ. ограничаване правото на защита, защото не е изпълнена процедурата по чл.287 ал.1 и сл. от НПК, само в случаите, когато начинът е признак от състава на престъплението.“, е изменил обема на обвинителните факти с включването в състава на квалифициращия елемент „хулигански подбуди“. Без съмнение това решение засяга правото на подс. М. да се противопоставя на обвинението пълноценно, тъй като едва с присъдата е узнал за тази правна оценка, явяваща се изненадваща и обременяваща отговорността му. Решението му да оттегли жалбата си срещу присъдата не променя изводите, че правото му на защита е било сериозно засегнато.

Проблемите на първоинстанционния съд по формулиране на по-лекото обвинение, по което е подведена отговорността на подс. М., са обосновани от неправилната оценка на доказателствата и като последица са довели до нарушение на материалния закон, отстранено с новата присъда на въззивния съд.

2.Изпълнението на задълженията по чл. 13, 14, 107 от НПК по анализа на събраните по делото доказателства води до един-единствен извод за извършеното от подсъдимите в съучастие като съизвършители умишлено умъртвяване на пострадалия.

С влизането в помещението подс. М. се е нахвърлил върху пострадалия – интензивно, решително, не е обърнал внимание на неговите думи, както и на опита на свид. Х.да се намеси. Включил се е подс. Д., нанасяйки удари с и без бастуна си. След счупването на бастуна подс. М. отново се е приближил и по описания от фактическа страна начин е имал решаващо значение за настъпването на смъртта на К.. Изливайки агресията си по този незначителен повод, спрямо лежащ възрастен и болен човек, който не е могъл да се защити нито с думи, нито с действия, подсъдимите са нанесли множество серийни удари. С бастуна си подс. Д. е ударил в областта на главата най-малко 4 пъти пострадалия като е причинил кървящи рани, ударил го е поне три пъти в долните крайниците, веднъж по лявата ръка, освен това по главата на пострадалия са били нанесени още поне два удара, а по тялото – в областта на гръдния кош – пострадалият е бил удрян от двамата, като подс. М. е нанесъл множество, тежки и със значителна сила удари с ръце /юмруци, лакти/ и финалното притискане с крак.

Подсъдимите са били водени от желанието си да нанесат тежък побой на пострадалия, като всеки от тях е възприемал извършеното от другия. Разкрива се общност на умисъла им. Всеки от тях е извършвал такава част от общата дейност, за която е считал, че е необходима и заедно с осъществената от другия като съвкупност би причинила последиците от престъплението. От субективна страна всеки един от тях е имал съзнанието, че както сам, така и другият деец участва в изпълнителното деяние, чиято престъпна цел заедно преследват. С оглед броя, средствата и силата на ударите, засегнатите жизненоважни области по тялото на пострадалия, при наличието на установеното пълноценно съзнание у подсъдимите те са могли да разберат, че действайки по описания начин е възможно да причинят смъртта на К.. В представното съдържание на подсъдимите са били формирани два - искан и допускан, престъпни резултата. Съставът намери, че подсъдимите са действали при пряк алтернативен умисъл за причиняване на смъртта на пострадалия.

Категорично от анализа на доказателствата бе отхвърлена тезата, че активността на подс. М. се е изчерпила с два удара в рамото/ два-три в гърдите на пострадалия. За решаващото му участие крайния етап по механизма на причиняване на тежките увреждания по пострадалия съставът изложи редица съображения.

Приносът на всеки от подсъдимите не следва да бъде абсолютно очертан, тъй като съвместно от действията на двамата е настъпила смъртта на пострадалия. Като относима съдебна практика съставът съобрази основните съображения по Постановление 2/16.12.1957г. на Пленума на ВС, изм. с Тълкувателно постановление № 7/06.07.1987г. – т. 6 и 7; Решения на ВКС №№ 125/21.03.2011г. на І н.о., 194/02.06.2014г. на І н.о., 176/22.12.2016г. на ІІ н.о. Известни примери от съдебната практика, макар и по друг вид престъпления, също имат за предмет основните елементи на съучастието в качеството на съизвършителство. Съставът се съобрази и с  Решение № 119 от 25.05.2000 г. по н. д. № 14/2000 г., I НО; Решение № 126 от 14.VI.1985 г. по н. д. № 103/85 г., I н. о. на ВС; Решение № 268 от 18.V.1995 г. по н. д. № 131/95 г., II н. о. и др.

 

3. По отношение на квалифициращите елементи по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК съставът счете следното:

А).Извършеното от подсъдимите по отношение на пострадалия се характеризира с особена жестокост.

Подсъдимите са действали по отношение на спящ човек, събуден от виковете на подс. М., лежащ на земята, с невъзможност да окаже активна отбрана /по ръката му има само едно кръвонасядане, оценено като защитно/, свит в опит да се предпази. Не са го изслушали, въпреки, че на него са дължали пребиваването си в това помещение през суровата зима. Не са уважили опитите на свид. Х.да преустанови случващото се. Нанесли са множество удари, при които подс. Д. е счупил бастуна си на три парчета. Броят и интензивността на ударите, разкриват яростта и безцеремонността на подсъдимите при осъществяване на взетото решение. Възприемайки кръвта от раните му, те не са преустановили действията си, напротив подс. М. е осъществил фаталното въздействие с крака си върху шията и гърдите на пострадалия. Преместили са хриптящото тяло настрани в непосредствена близост до тях и са пристъпили към вечерята си. По този начин двамата подсъдими са проявили своята жестокост, бруталност, коравосърдечност и безразличие към живота на пострадалия, което характеризира извършеното от тях убийство с особена жестокост.

Б). Травмите са били нанесени на пострадалия внезапно, в състояние, в което той е бил отпуснат и си е почивал. Преди случилото се е оплаквал от болки в бъбреците, по-рано през деня е казал, че не се чувства добре и се е върнал да си легне. Свид. Х.сочи, че с първите удари на подс. М. пострадалият е започнал да охка. Болката и опитите на К.да обясни, че не той е разхвърлял, са били последвани от нови тежки удари по цялото му тяло. В областта на главата е получил не по-малко от шест удара, по торса – множество и със значителна сила, по долните крайници – поне три. С последното тежко въздействие от страна на подс. М. пострадалият е бил задушаван продължително време, което само по себе си е причинило значителна болка, усещане за безнадеждност и за настъпващ мъчително край на живота му. Продължителността на понесените от К.болки и страдания са били възприети от свид. Х., който двукратно се е опитал да преустанови действията на подсъдимите. Състоянието на жертвата е било видимо за подсъдимите, които са били в състояние да оценят изпитваните от К.болки и чувства. В последните минути на живота си пострадалият е понесъл разнородни, интензивни и тежки увреждания в своите жизненоважни области, причинили му извънредни мъки, надхвърлящи обичайните за настъпването на такъв престъпен резултат. С оглед на тази оценка съставът счете, че деянието е било извършено по особено мъчителен за жертвата начин.

В тази част на своите правни изводи съставът съобрази и Решение № 6/01.02.2013г. на ВКС, ІІІ н.о.; Решение № 393/03.02.2015г. на ВКС, ІІІ н.о.; Решение № 176/22.12.2016г. на ВКС, ІІ н.о. и др.

4. Във въззивната жалба на защитника на подс. Д. е поискано прилагането на по-благоприятната наказателна отговорност по чл. 118 от НК.

Съставът не намери фактическа основа, за да счете искането за основателно. Дори по некредитираните от съда обяснения на подс. Д. – след като дал цигара на пострадалия, сам подс. Д. го напсувал, тогава К.го ударил, и т.н. Иницииращото действие е било предприето от подс. Д., с оглед на което той не може да претендира законовата привилегия.

 

Не се установиха други елементи от правна страна, които да предопределят анализ от настоящата инстанция.

 

По въпросите на наказанието.

С оглед решението, взето от състава и формулирано в новата присъда № 6/14.06.2018г. и двамата подсъдими следва да понесат наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление.

1.Съставът счете, че протестът с искане за увеличаване на наказанието на подс. Д. е неоснователен.

Първоинстанционният съд правилно е изяснил високата степен на обществена опасност на деянието, спецификите на личността на подс. Д. и възприел най-леката от трите алтернативи на наказанието.

При индивидуализацията в нарушение на чл. 56 от НК съдът е ценил като отегчаващи обстоятелства особената жестокост и особено мъчителния за жертвата начин.

Установеното в хода на въззивната проверка за деяние, извършено съизвършителство, завишава критичността към извършеното и отегчава отговорността на подсъдимия, но от друга страна бе доказано и влошеното му здравословно състояние, което я смекчава. Подкрепя се преценката на ВОС по отношение на останалите обстоятелства за отмерване на наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед негативните характеристични данни, упоритостта и интензитета на собственото му участие, пренебрегването на моралните норми и демонстрираното цинично безразличие към човешкия живот, според състава е налице преобладаващ брой отегчаващи отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало и здравословното състояние, както и сигнализирането на полицията /въпреки конкретната мотивация и първоначалните опити да прехвърли отговорността на другите/ са безспорни смекчаващи обстоятелства, поставени в основата на избора на най-леката от санкционните алтернативи, но не и обосноваващи проявата на по-голяма снизходителност.

При отчитане на относителния принос на подс. Д. в съвместните действия, довели до смъртта на И.К., съдът счете, че съответно на извършеното е и определеното от ВОС наказание. Личността на подс. Д. е сериозно засегната от негативните навици, придобити по време на дългогодишния му живот на бездомник, разкрива се промяна по алкохолен тип, примитивизъм и агресия, които налагат спрямо него да се проведе продължителна специализирана намеса в хода на изолацията му от обществото.

Независимо, че това е първото му провинение, само по себе си то е довело до отнемането на човешки живот, последвано от безразличие и съжителство дни наред с трупа на убития, и от укриването му в същата сграда, в която подсъдимият е продължил да живее. Готовността от пренебрегване на нормалните човешки отношения в рамките на създаденото от тях домакинство и извършването на най-тежкото престъпление по такъв брутален начин, ведно със съществуващите нагласи на личността на подсъдимия, очертават рисковете, разкривани от подс. Д. спрямо обществото.

При оценката на изложеното не се установява състоятелност на искането по въззивната жалба за намаляване на наказанието му. Не се установяват многобройни смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства, които да бъдат предпоставка за обсъждане на приложението на чл. 55 от НК.

С оглед на изложеното в тази част проверяваната присъда е правилна и законосъобразна и съставът я потвърди.

 

2.Предвид фактическия анализ на действията на подс. М., съставът счита, че неговото участие при извършване на деянието е водещо и решаващо.

Деянието му разкрива изключително висока степен на обществена опасност и се явява изключително тежко. В отсъствие на каквото и да е провокативно поведение от пострадалия – възрастен и болен мъж, предоставил на подс. М. възможност да живее на сухо през зимата, в невъзможност да предприеме каквито и да е съизмерими действия по защитата си, подсъдимият е проявил едновременно изключително неморално и противоправно поведение.

В тази обстановка – установима по снимковия материал по делото, редът е бил невъзможен – там са влизали други хора, бездомни животни, събирани са били потребни и непотребни вещи, заемащи голяма част от етажа, натрупани на купчини и пръснати по бетонния под. Претенциите на подс. М. спрямо пострадалия – да не разхвърля, са били просто израз на агресивната му личност. Предходните пререкания помежду им, плащането на пари от пострадалия на подсъдимия заради негови липсващи вещи, сравнението с подс. Д. – който просел и изкарвал повече пари от К.и т.н., очертава трайното негативно отношение на подс. М. към пострадалия, както и доминиращото положение на подс. М. в така създадената общност.

При тези изначални условия, в неустановения ден през м. 01.2017г., виждайки, че пострадалият лежи на неговото легло, подс. М. го е нападнал с думите си, последвани от серия юмруци. Пострадалият е опитал да обясни, че не е той, но подс. М. не е искал да чуе и да се овладее. Видял активната намеса на подс. Д. и се оттеглил в непосредствена близост, като веднага след като възприел счупването на бастуна отново се е включил в боя. Ударите му са били със значителна сила, причинила са голяма болка на пострадалия, като на края подс. М. е упражнил продължително силен и фатален натиск върху гърдите на пострадалия. Не са го спрели видимата безпомощност и кръв на пострадалия, нито опитите на свид. Х.. В израз на бездушието си заедно с подс. Д. са изместили тялото, и възприемайки последните хрипове на пострадалия са започнали да вечерят, изцяло дезинтересирани от състоянието му. След като свид. Х.проверил и видял, че смъртта е настъпила, подс. М. казал че нищо не могат да направят и отклонил отговорността към ударите в главата на пострадалия от подс. Д.. Подс. М. е знаел, че умрелият е на съседния дюшек, по-късно е видял къде е било хвърлено тялото, приел е това решение и дни наред в неговото съзнание не се е породила критичност, съвест, човещина. Докато свид. Х.и подс. Д. са обсъждали случилото се, за подс. М. това не е било необходимо, този проблем е бил решен и в съзнанието му не е имало колебание, че е решен правилно.

Характеристиката на деянието на подс. М. като изключително тежко е съобразена и с предходната му богата съдимост, като четири от осъжданията му са за тежки престъпления срещу личността. Данните за подсъдимия са изцяло негативни – пълно отсъствие на поправително въздействие от предходните му наказания, промени в резултат от злоупотребата с алкохол, обществено укорими нагласи, лесна възбудимост и раздразнителност, с непостоянство и променливост, със нестабилност и нисък самоконтрол. Рисковете, които личността му носи спрямо обществото са изключителни по своята потенциална стойност. Подс. М. е със зависимост от ситуативните обстоятелства, като в ситуация на фрустрация или алкохолно опИ.е може да стане агресивен, както вербално, така и физически, със скъсен импулсен заряд, посочено и от КСППЕ.

Съдът не констатира смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства. Като особена индикация за отношението му към воденото наказателно производство съставът отчете въздействието на подс. М. спрямо подс. Д., довело до промяната на обясненията на подс. Д. пред първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното съставът намери, че деянието покрива въведените от практиката критерии за изключителна тежест по чл. 38 А ал. 2 от НК, вкл. Решение № 234 от 16.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 808/2016 г., II н. о. „Изключителността на извършеното престъпление се определя във всеки отделен случай изцяло в зависимост от особеностите на конкретния казус. Такава правна квалификация може да се придаде и на случаи като настоящия, които не се характеризират с голям брой квалифициращи обстоятелства и множество пострадали лица, но конкретното проявление на единствения квалифициращ признак и останалите качества на деянието и дееца очертават престъплението като изключително тежко съгласно критериите на чл. 38 А ал. 2 от НК“. В конкретния случай за подс. М. са налице три по-тежко квалифициращи деянието му признака – два по т. 6 и по т. 12 от ал. 1 на чл. 116 от НК, качествата на дееца го очертават като престъпно изградена, асоциална и интензивно застрашаваща личност. Съответстващо на изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца наказание е предвиденото във втората алтернатива на чл. 116 ал. 1 от НК.

Съставът счете подадения срещу присъдата протест в тази част за основателен и го уважи. Определяйки наказанието доживотен затвор, съставът счете, че то е единственото, което позволява постигането на целите по чл. 36 от НК – предпазвайки обществото от бъдещи престъпни проявления на подс. М., давайки възможност личността на подсъдимия да намери трайно корекционно въздействие. С такова по тежест и категоричност наказание се постига и необходимото превантивно отражение на санкцията спрямо останалите членове на обществото.

В съответствие със специалните правила по чл. 57 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС съставът определи първоначалния режим на изтърпяване на определеното на подс. М. наказание.

 

При служебната проверка на разглежданата присъда съдът не установи други основания за нейното изменяване и отменяване, поради което я потвърди в останалите й части.

 

С оглед разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК съдът възложи на подс. Д. да заплати направените по делото разноски във въззивната инстанция за изготвяне на допълнителната СМЕ за здравословното му състояние.

 

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: