Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 90

 

Гр.Варна ,     18.05. 2015 година

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Наказателно отделение , в публично съдебно  заседание на осми май две хиляди и петнадесета  година в състав :

 

                                               Председател : ЯНКО ЯНКОВ

       Членове : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

              РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурора Станислав Андонов

изслуша докладваното от съдия Янков   вчнд №85/2015г. на ВОС,

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.452 ал.1 НПК.

         Постъпила е жалба от адв.В.В. в качеството му на защитник на осъденото лице Л.Г.П. срещу определение №269/18.03.2015г. по чнд №259/15г. на Варненски окръжен съд, с което наказанието „Пробация” , наложено на жалбоподателя и изразяващо се в задължителните пробационни мерки с определен срок от две години и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две години , е било заменено с наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца и двадесет и три дни  при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна и налагане вместо лишаване от свобода  на  друга пробационна мярка – тази по чл.42а ал.2 т.4 НК.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

         Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно и моли неговото потвърждаване.

         Председателят на Пробационен съвет – Варна също намира определението за правилно и моли неговото потвърждаване.

         Въззивният съд на основание чл.452 ал.1 вр. чл.313 и чл.314 НПК извърши проверка на обжалвания съдебен акт, и след като взе предвид изложените в жалбата съображения, както и становищата на страните в съдебно заседание, констатира :

Жалбата e неоснователна.

     С протоколно определение №329/14.05.2014г. по нохд №1939/2014г. Варненски районен съд е одобрил споразумение, по силата на което Л.Г.П. е бил осъден за извършено престъпление по чл.197 т.2 вр. чл.194 ал.3 от НК и му е било наложено наказание “Пробация” със следните пробационни мерки : - „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест месеца, с периодичност два пъти седмично; - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две години”. Изпълнението на наказанието започнало на 30.05.2014г.  До 10.10.2015г. осъденото лице допуснало 5 пропуска по първата пробационна мярка /като първият е още в началото на месец юли 2014г./, и 4 пропуска по втората мярка – до 04.11.2014г. По отношение на третата мярка е налице почти пълно неизпълнение – през първите девет месеца от изпълнението на наказанието П. отработил само 7 часа безвъзмезден труд – при определени 200 часа годишно. Всичко това дало основание на Председателя на пробационния съвет-Варна да направи предложение за замяна на наложеното на П. наказание „Пробация” с наказание „Лишаване от свобода”. Сезиран с въпросното предложение Варненският окръжен съд го счел и за основателно, поради което и заменил частично наказанието „Пробация” с наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца и двадесет и три дни, като постановил изтърпяването му да стане при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Размерът на наказанието е бил определен при съблюдаване на механизма, залегнал в разпоредбата на чл.43а т.2 НК, и при съобразяване с факта, че до момента на вземане на решението на Пробационния съвет – 19.02.2015г., Панов е изтърпял 8 месеца и 19 дни, съответно му остават за изтърпяване 1 година , 9 месеца и 11 дни, както и 393 часа безвъзмезден труд. Основното възражение, което се прави пред настоящата инстанция по повод постановеното така определение е, че то е неправилно, тъй като съдът не съобразил, че са налице уважителни причини за неизпълнението от страна на жалбоподателя. То е обаче неоснователно. Същото възражение /за наличие на уважителни причини за неизпълнението/ е било поставено на вниманието и на първоинстанционния съд, който го е обсъдил и с основание го е отминал без внимание. Единственото доказателство за това е представената пред окръжния съд епикриза на майката на осъденото лице, от която е видно, че тя е постъпила за лечение в УМБАЛ”Света Марина” в периода 27.10.2014 – 03.11.2014г. Пропуските по изпълнението на наказанието обаче датират и преди тази дата, а и след нея, като е налице тотално неизпълнение на пробационната мярка безвъзмезден труд. Отделно от това лицето е имало възможност да разговаря с пробационния служител за заболяването на майка си, но това не е сторено. Следва също да се обърне внимание, че той не е единствения човек, който може да полага грижи за нея – има и брат, който живее на същия адрес /според доказателствата в досието на осъденото лице/. Така че едва ли заболяването на майка му е единствената причина за неизпълнение – със сигурност има и други, но не уважителни. Т.е. от изложеното може да се заключи, че осъденото лице е показало твърде безотговорно отношение към изпълнението на наложеното му наказание. При това положение и предвид предходната съдимост на П. – осъждан 14 пъти, то очевидно е, че целите на наказанието не биха могли да бъдат постигнати с продължаване на изпълнението на наказанието „Пробация”. Те не биха били постигнати включително и чрез налагане /по реда на замяната/ на още една пробационна мярка – каквото е искането на защитата. За постигане на тези цели е необходимо лицето да изтърпи наказанието лишаване от свобода в замяна на наказанието „Пробация”, което П. безотговорно и лекомислено не изпълнявал без наличието на уважителни причини. Затова и определението на Варненски окръжен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, включително и по отношение режима на изтърпяване на наказанието – той несъмнено следва да е строг с оглед миналите осъждания на лицето.

          

Предвид изложеното,  и на основание чл.452 ал.1 изр. второ НПК Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение №269/18.03.2015г. по чнд №259/15г. на Варненски окръжен съд .

 

Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                        Членове :