Р Е Ш Е Н И Е

 

 

97/30.05.2018 година

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На тридесети март

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар: Г. Н.

Прокурор: Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 85 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер Е.Ш.С. чрез упълномощения му защитник за възобновяване на наказателно дело.

 

В молбата се иска на основание  чл. 422, ал.1 т 5 от НПК да бъде възобновено наказателно производство по ВНОХД № 116/2017г на ОС-Търговище, по което е било постановено решение, с което е била потвърдена присъда на РС-Омуртаг № 34/28.04.2017г по НОХД № 82/15г, с която искателят С. е бил признат за виновен и осъден за деяние по чл. 235 ал. 1 от НК. Според изложеното в молбата така постановените актове от двете редовни съдебни инстанции са в противоречие със закона и в нарушение на процесуалните правила, поради което се иска от настоящата инстанция, позовавайки се на разпоредбата на  чл. 422, ал.1 т 5 от НПК да се възобнови наказателното производство и същото да се върне на прокурора или осъденият да бъде признат за невинен.

 В допълнително изложение упълномощеният пред настоящата инстанция защитник на осъденото лице – адв Т. К. ***/ конкретизира искането за възобновяване, като се базира на допуснато нарушение на материалния закон, с оглед липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието, за което подзащитният му е осъден – по чл. 235 ал. 1 от НК -     че е „извозвал“ дървен материал; навеждат се доводи за наличие и на допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на произнасяне от страна на двете редовни  инстанции по първоначалното обвинение по чл. 235 ал. 1 от НК.

 

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна защитникът на осъдения С. – адв. Т. К. ***/ поддържа искането за възобновяване, доразвивайки доводите си. Осъденото лице моли да бъде възобновено наказателното производство.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване за неоснователно.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

 

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-3 от НПК - решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната По своята същност то се явява неоснователно по изложените по-долу съображения:

 

С присъда № 34/28.04.2017г, постановена по НОХД № 82/15г, РС-гр. Омуртаг е признал подсъдимия Е.С. за виновен в извършване на деяние наказуемо по  чл. 235 ал. 1 от НК, за това, че на 15.06.2014 година, в местността “Увазлък”, в землището на село Пчелно, община Антоново, от отдел 70, подотдел “Д”, имот №041003, представляващ частен горски фонд, собственост на наследниците на Х.Д.Ц., чрез посредственото извършителство на Ю. Б. Ю. и Ж.Д. Р., без редовно писмено позволително извозил 17,65 плътни куб.м. дърва на стойност 1 059,00 лева. На основание чл. 54 от НК е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от осем месеца, изтърпяването на които е отложено, на основание чл. 66 ал. 1 от НК  с изпитателен срок от  3 /три/  години, както и „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. На основание чл. 235, ал. 7 от НК подс. С. е бил осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 1 059,00 лева (хиляда петдесет и девет лева), представляващи равностойността на 17,65 плътни куб.метра незаконно извозената дървесина, предвид липсата на предмета на престъплението. Налице е произнасяне и досежно направените по делото разноски.

С въззивно решение № 63/30.08.2017г. постановено по ВНОХД № 116/17г., състав на Окръжен съд-Търговище е изменил така постановената първоинст. присъда в частта за разноските, осъждайки подсъдимия Е.С. да заплати по сметка на РС-Омуртаг допълнително сумата от 195,00 (сто деветдесет и пет) лв., представляваща пътни разноски, изплатени в полза на свидетеля Живко Р., потвърждавайки присъдата в останалата й част.

 

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения С.:

 

На първо място следва да се отбележи, че в по-голямата си част, то се базира на доводи, които вече са били изтъквани пред двете редовни съдебни инстанции – РС-Омуртаг и ОС-Търговище и в мотивите към постановените съдебни актове те са получили пространен отговор, поради което съставът на АС-Варна, предвид естеството на настоящото производство, ще се спре само на някои от тях, които не са били обект на разглеждане и преценка.

 

Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране на волята от страна на двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните съдебени актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наведеният в искането довод за това, че липсва мотивиране защо се приемат като достоверни част от свидетелските показания, а други се отхвърлят, както и досежно защитната теза на подс. лице, освен че не е подкрепен с каквито и да е конкретни съображения, е лишен от основание. В мотивите на първоинстанционната присъда са съдържа внимателен анализ на свидетелските показания, депозирани в хода на съдебното следствие и такива от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им, като те са ценени и във връзка с писмените доказателства по делото и заключенията по назначените /в хода на дп и първоинст. следствие/ множество експертизи. Поради това, въззивният съд не е имал повод да критикува дейността по оценка на гласните доказателствени средства, извършена от първостепенния съд и се е съгласил с направения от този съд анализ. При разглеждане на делото са спазени изискванията за обективност и пълнота при изясняване на правно релевантните факти и цялостната съвкупна оценка на събраните доказателства е довела до формиране на стабилна доказателствена основа на направените фактически изводи.

Наред с това обоснованите и подробни изводи на въззивния съд относно правно значимите обстоятелства са основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, ТОС изцяло се е солидаризирал с анализа на събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствената съвкупност  и  направените фактически изводи от страна на първоинст. съд /обясненията на подс. С., показанията на свидетелите Е.О.О., Н.К.А., Ю. Б. Ю., А.И.А., А.А.А., А.К.Х. и М. М. М., както и приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, както и на експертните заключения/. След собствен прочит и верен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице, като е дала отговор на всички изложени от защитата възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи/, които вече са били направени и пред ТОС /макар и да не са били изцяло обсъдени в решението /. В тази връзка настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че мотиви на въззивното решение, /с оглед направените възражения досежно приложението на материалния закон/, отговарят на изискванията на посочени в  чл. 339 от  от НПК и константната съдебна практика, т. к. дават възможност да бъде разбрано какво е възприел въззивният, изложени са съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Мотивите на въззивно решение дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

 

Не е допуснато заявеното в искането нарушение на процесуалните правила с недопускането от първоинст. или въззивен съд на доказателствени искания /събиране на гласни доказателства и назначаване на нова експертиза/, направени от защитата. Нито за първоинст. съд, нито за въззивния съд/ съществува задължение да допусне поисканите от страните доказателства, понеже е негова суверенна преценка дали те са относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка. В настоящия случай преценката на РС-Омуртаг, а впоследствие на ОС-Търговище, за липса на необходимост от събиране на доказателства е обективирана в определения, постановени в хода на първоинст. разглеждане на делото, а също и от въззивния съд по реда на чл. 327 от НПК,  с които са отхвърлени доказателствените искания, като по този начин не е допуснато процесуално нарушение. Такова нарушение не може да се претендира и във връзка с изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, понеже доказателствата са събрани в необходимия обем, гарантиращ стабилност на фактическите изводи.

 

Не може да се сподели твърдението в искането, че обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. В обстоятелствената му част са посочени всички факти и обстоятелства свързани с обвинението на подсъдимия, като много ясно са разграничени действията му. В хода на проведеното съдебно следствие, първоинст. съд ги е проверил, достигайки до различни фактически изводи, дали му основание да направи и различни от внесеното обвинение правни такива. Явно така наведеният аргумент в искането касае "необоснованост на присъдата", но сам по себе си той не е предвиден като самостоятелно основание за възобновяване на наказателното производство. Такова основание би било налице според непротиворечивата съдебна практика единствено, ако се констатира, че тази необоснованост се е отразила върху правилността на присъдата поради неизясняване от фактическа страна на такива съществени обстоятелства които, ако бяха изяснени, можеха да доведат първоинстанционния съд, респ. въззивния  до други фактически, а оттам и правни изводи. Очевидно, такава празнота на фактите по делото не е налице.

 

Релевираният от защитата като съществено процесуално нарушение пропуск на двете редовни съдебни инстанции да се произнесат по първоначално внесеното обвинение  /за това, че по същото време и място, при условията на продължавано престъпление чрез посредственото извършителство на Х.К.Х, Н.К.А., А.И.А., Е.О.О., А.К.Х., М. М. А. и М. М. М., подс. С. е извозил същите тези 17,65 плътни куб. м. дърва на стойност 1 059.00 лв, както и че без редовно писмено позволително и чрез посредственото извършителство на Ю. Б. Ю. и Ж.Д. Р. е изсякъл 30,15 плътни куб.м. дърва на стойност 1 882,68 лева/, се възприема от състава на АС-Варна като нарушение на процесуалните правила, но не и от категорията на съществените такива по смисъла на чл.  348 ал.1 т.1-3 НПК по следните съображения: подс. Е.С. е бил предаден на съд с обвинение за това, че за времето от 01.06.2014г. до 15.06.2014г., при условията на продължавано престъпление в местността „Увазлък“, в землището на с.Пчелно, общ.Антоново от отдел 70 подотдел Д, имот № 041003, представляващ частен горски фонд - собственост на наследниците на Х.Д.Ц., чрез посредственото извършителство на Х.К.Х, Н.К.А., Ю. Б. Ю., А.И.А., Е.О.О., А.К.Х., Ж.Д. Р., М. М. А. и М. М.ов М., без редовно писмено позволително отсякъл 30,15 плътни куб. м. дърва на стойност 1  882,68 лв. и извозил 17,65 плътни куб. м. дърва на стойност 1 059.00 лв. - престъпление по чл.235,  ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК. С постановената от РС присъда, той е бил на първо място, признат за виновен, че без редовно писмено позволително е извозил вмененото му количество дървен материал на конкретна дата и само чрез  посредственото извършителство на Ю. Б. Ю. и Ж.Д. Р.; на второ е бил оправдан за една от предвидените от законодателя форми на изпълнителното деяние, че по същото време и място без редовно писмено позволително е отсякъл 30,15 плътни куб. м. дърва на стойност 1  882,68 лв.  Доколкото въззивната инстанция по реда на служ. проверка не е констатирала и изправила този пропуск, в правния мир продължава да съществува това обвинение Не се установява обаче от състава на АС-Варна промяна в приетите от редовните съдебни инстанции фактически и правни изводи и т. к. настоящото производство по възобновяване е образувано по искане на осъденото лице и е в негова полза, следва този пропуск да бъде изправен, като искателят бъде оправдан по първоначалното обвинение в рамките на същата правна квалификация, чрез изменение на въззивния съдебен акт по реда на чл. 425 ал. 1 т. 4 от НПК. 

С оглед на изложените съображения, настоящият състав намира, че не са допуснати релевираните в искането за възобновяване съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до възобновяване и отмяна на постановения въззивен акт и първоинстанционната присъда, с изключение липсата на произнасяне /оправдаване/ по първоначално внесеното обвинение спрямо искателя. Поради това и настоящата инстанция по реда чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 425 ал. 1 т. 4 вр. чл. 426 от НПК чрез възобновяване и изменение на постановения въззивен акт следва да оправдае  искателя.

 

В рамките на възприетата от първоинст.  и въззивен съд фактическа обстановка, правилно е приложен материалният закон, като е прието, че осъденият Е.С. е реализирал състава на престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, т. к. на 15.06.2014 година, в местността “Увазлък”, в землището на село Пчелно, община Антоново, от отдел 70, подотдел “Д”, имот №041003, представляващ частен горски фонд, собственост на наследниците на Х.Д.Ц., чрез посредственото извършителство на Ю. Б. Ю. и Ж.Д. Р., без редовно писмено позволително извозил 17,65 плътни куб.м. дърва на стойност 1059,00 лева. Деянието е извършено чрез посредственото извършителство на двамата шофьори Ю. Б. Ю. и Ж.Д. Р., което е установено по безспорен начин, както чрез техните показания, така и тези на останалите свидетели /същите са възприемали двата имота като един, в който имало и иглолистни и широколистни насаждения, никой не им е показал документите за сечта/; сочат като „шефове“ подсъдимия, единият от свидетелите го нарича дори “горски“ и св.А.. Също от тези свидетелски показания става ясно, че в конкретния ден св.М. А. е завел работниците в процесния имот и им е показал местата, където ще се сече, а подсъдимият е указал на шофьорите, откъде да натоварят управляваните от тях товарни автомобили с дървесина. В противовес на твърденията на искателя, че няма отношение към извършеното от двамата шофьори е безспорния факт, че след възникналия проблем със сечта в имот № 041003, той се е обадил по телефона на св. Ю. и му наредил да не се връща на мястото, за да не бъде установен автомобила чрез регистрационния му  номер. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно - престъплението по  чл. 235, ал. 1 НК в една от предвидените форми на изпълнителното деяние „извозва“ е осъществено. Изпълнителното деяние „извозване” на дървен материал от горския фонд (каквото е било и повдигнатото обвинение) не е идентично обаче по съдържание, с възприеманото от защитата /в лицето на адв. Т. К./ и наведено като основание в допълнението към искането за възобновяване. Следва да се отбележи, че чл. 235 от НК във всичките му алинеи е последно актуализиран с ДВ бр.75 от 2006г., докато действащият понастоящем, а и по време на инкриминираното деяние, Закон за горите е приет и обнародван с ДВ бр.19 от 08.03.2011г., в сила от 09.04.2011г. с многократни изменения впоследствие. В този смисъл са налице терминологични несъответствия между законовите определения в Закона за горите и нормата на чл.235 от НК, които не могат да бъдат преценявани в контекста на несъставомерност на деянието по НК, респ. на обвинението, доколкото е налице идентичност в охраняваните обществени отношения. /в тази насока са редица решения на на ВКС на РБ, измежду които Р №143/10.7.2017г по НД №540/17г, І НО, Р №182/17.10.2016г по НД №578/16, ІІ НО,  включително и цитираното такова от защитата/. С оглед на това доводите на защитата, базиращи се на Р №85/19.07.2016г по НД №238/2016г., на ІІІ НО, но превратно тълкувано, са неоснователни: използваната в §1 т.21 от ДР на Закона за горите дефиниция за „добив на дървесина“, включва освен понятието „сеч“, така и понятието „извоз на дървесина“, но с уточнението, че е до временен склад, а съобразно т.6 от същия параграф, „временен склад“ е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й. В конкретния случай по безспорен начин е установено, че осъд. С. е дал указания на шофьорите Ю. и Р. от къде да товарят дървесината, поставил е КГМ при експедирането й и е издал превозни билети, извършвайки „извоз“  не до „временен склад“, а до гр. Омуртаг, /не и транспортиране/, при условията на посредствено извършителство, използвайки незнанието на двамата шофьори.

 

Не е налице, следователно, основанието по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК.

 

Липсата на заявените в искането основания, с изключение на посоченото по-горе досежно пропускът на двете редовни съдебни инстанции по първоначално внесеното обвинение, сочи на извод за неоснователност на искането на осъдения Е.С. за на възобновяването на наказателното дело на посочените основания. 

С оглед на гореизложените съображения, АС-Варна в настоящия си състав, на основание чл.425, ал.1, т. 4 от НПК

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 63 от 30.08.2017 г. по ВНОХД № 116/2017 г. на Окръжен съд – Търговище и потвърдената с него присъда на РС-Омуртаг № 34/28.04.2017г по НОХД № 82/15г, като ОПРАВДАВА  подс. Е.Ш.С. по първоначалното обвинение по чл. 235 ал. 1 от НК, че по същото време и място, при условията на продължавано престъпление чрез посредственото извършителство на Х.К.Х, Н.К.А., А.И.А., Е.О.О., А.К.Х., М. М. А. и М. М. М. без редовно писмено позволително е извозил 17,65 плътни куб. м. дърва на стойност 1 059.00 лв, както и че без редовно писмено позволително и чрез посредственото извършителство на Ю. Б. Ю. и Ж.Д. Р. е изсякъл 30,15 плътни куб.м. дърва на стойност 1 882,68 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения за престъпление от общ характер Е.Ш.С. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на същото решение на ОС-Търговище.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                  Членове: 1.                 2.