Р Е Ш Е Н И Е

 

68

гр.Варна, 27.05.2014 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                     ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Анна Помакова

изслуша докладваното от съдия Янков вчнд №86/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          С определение №77/19.02.2014г. по чнд №423/2013г. Шуменски окръжен съд на основание чл.87 НК е реабилитирал Д.И.И. по отношение на следните му осъждания : по споразумение по НОХД № 4657/2000г. по описа на РС - Варна,в сила от 14.11.2000г.,  по споразумение по НОХД № 154/2000г. по описа  на РС – Несебър, в сила от 18.12.2000г., със споразумение по НОХД № 553/2000г. по описа на РС - Балчик, в сила от 21.12.2000г., със споразумение по НОХД № 4702/2000г. по описа на РС – Варна, влязло в сила от 14.02.2001г., с присъда по НОХД № 2629/2000г. по описа на РС – Варна, изменена с решение на ОС – Варна по ВНОХД № 106/2001г., в сила от 15.05.2001г., със споразумение по НОХД № 2248/2001г. по описа на РС – Варна, в сила от 06.12.2001г., с присъда по НОХД № 4246/2005г. по описа на РС – Варна, в сила от 16.03.2006г., с присъда по НОХД № 3774/2006г. по описа на РС – Варна, в сила от 23.11.2006г. и с присъда по НОХД № 853/2009г. по описа на РС – Добрич, влязла в сила на 19.05.2009г., със споразумение  по НОХД № 3908/2001г. по описа на РС – Варна, в сила от 08.05.2002г., с присъда по  НОХД № 4496/2001г. по описа на РС – Варна, в сила от 18.05.2002г., с присъда по НОХД № 3559/2001г. по описа на РС – Варна, изменена с решение на ОС-Варна по ВНОХД № 60/2003г., потвърдена с решение № 655/02.12.2003г. на ВКС, със споразумение по НОХД № 2461/2006г. по описа на РС – Варна, в сила от 14.06.2006г. и със споразумение по  НОХД № 442/2010г. по описа на ОС – Шумен, в сила от 27.09.2010г. и със споразумение № 194/17.03.2008г. по НОХД № 220/2008г. по описа на РС-Варна, влязло в сила на 17.03.2008г. както и по отношение наказанията, по които са групирани с определение № 123/02.11.2010 г. в сила от 21.12.2010 г. на Шуменския окръжен съд.

 

Срещу така постановеното определение е постъпил протест от Шуменска окръжна прокуратура, в който се навежда довод за нарушение на закона. Отправя се към Апелативния съд искане атакуваното определение да бъде отменено и молбата на осъденото лице, след като бъде разгледана по същество от въззивната инстанция, да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание протестът не се поддържа от представителя на Варненска апелативна прокуратура. Напротив – застъпва се становището, че проверяваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден.

          Процесуалният представител на осъденото лице също намира протестираното определение за правилно и законосъобразно и моли неговото потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.436 ал.2 вр. чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и като взе предвид протеста, както и становищата на страните, констатира:

          Протестът е неоснователен.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

          Д.И. е осъждан общо петнадесет пъти като в крайна сметка наказанията по всички тези осъждания са били групирани с определение №123/02.11.2010г. по чнд №707/2010г. на ШОС, влязло в сила на 21.12.2010г., общо в три групи  както следва  :

         

1. Първа група: със споразумение по НОХД № 4657/2000г. по описа на РС - Варна, в.з.с. от 14.11.2000г., със споразумение по НОХД № 154/2000г. по описа  на РС – Несебър, в.з.с. от 18.12.2000г., със споразумение по НОХД № 553/2000г. по описа на РС - Балчик, в.з.с. от 21.12.2000г., със споразумение по НОХД № 4702/2000г. по описа на РС – Варна, в.з.с. от 14.02.2001г., с присъда по НОХД № 2629/2000г. по описа на РС – Варна, изменена с решение на ОС – Варна по ВНОХД № 106/2001г., в.з.с. на 15.05.2001г., със споразумение по НОХД № 2248/2001г. по описа на РС – Варна, в.з.с. на 06.12.2001г., с присъда по НОХД № 4246/2005г. по описа на РС – Варна, в.з.с. от 16.03.2006г., с присъда по НОХД № 3774/2006г. по описа на РС – Варна, в.з.с. от 23.11.2006г. и с присъда по НОХД № 853/2009г. по описа на РС – Добрич, в.з.с. от 19.05.2009г., в размер на най - тежкото от определените наказания, а именно 2/две/ години “Лишаване от свобода”.

          На основание чл.61, т.1 във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНС определил “ОБЩ РЕЖИМ” на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

          На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал изтърпяната част от така определеното общо  наказание  по групираните присъди, което е изтърпяно изцяло на 28.03.2004г.                 

2. Втора група: със споразумение  по НОХД № 3908/2001г. по описа на РС – Варна, в.з.с. от 08.05.2002г., с присъда по  НОХД № 4496/2001г. по описа на РС – Варна, в.з.с. от 18.05.2002г., с присъда по НОХД № 3559/2001г. по описа на РС – Варна, изменена с решение на ОС-Варна по ВНОХД № 60/2003г., потвърдена с решение № 655/02.12.2003г. на ВКС, със споразумение по НОХД № 2461/2006г. по описа на РС – Варна, в.з.с. от 14.06.2006г. и със споразумение по  НОХД № 442/2010г. по описа на ОС – Шумен, в.з.с. от 27.09.2010г. в размер на най-тежкото от определените наказания,  а именно 4 /четири/ години “Лишаване от свобода”

          На основание чл.24 от НК увеличил така наложеното общо наказание с 3/три/ месеца.

На основание чл.61, т.1 във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНС определил “ОБЩ РЕЖИМ” на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

          На основание чл.59, ал.1, т.1, предл.1  от НК приспаднал времето, през което И. бил задържан с мярка за неотклонение “Задържане под стража” по НОХД № 4496/2001г. по описа на РС - Варна, считано от 22.10.2001г.

          На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал изтърпяната част от така определеното общо и увеличено наказание  по кумулираните присъди, което е изтърпяно изцяло на 09.10.2007г. и не следва да се търпи.

          3. Постановил осъденото лице да изтърпи отделно наложените му наказания “Пробация” със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца и 3/три/ месеца поправителен труд с 10% удръжки от възнаграждението в полза на държавата, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9/девет/ месеца, одобрени със споразумение № 194/17.03.2008г. по НОХД № 220/2008г. по описа на РС-Варна, влязло в сила на 17.03.2008г.

          На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал изтърпяната част от наказанието по НОХД № 220/2008г. по описа на РС - Варна, считано от 08.04.2008г.

            Очевидно е от изложеното /и от приложените по делото бюлетини за съдимост и справки за изтърпени наказания/ , че наказанията по първите две групи са изтърпени изцяло :  по първата - на 28.03.2004г., а по втората – на 09.10.2007г. От събраните пък в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства става ясно, че осъденото лице е изтърпяло и наказанията, наложени му по силата на последната постановена присъда/споразумение № 194/17.03.2008г. по НОХД № 220/2008г. по описа на РС-Варна : наказанието пробация – на 08.10.2009г., а наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” – на 12.11.2007г. Т.е. изтекъл е изискуемият от разпоредбата на чл.87 ал.1 НК тригодишен срок за постановяване на съдебна реабилитация. Същевременно налице са и останалите поставени от закона като задължителни условия предпоставки щото да бъде едно лице реабилитирано – установено е по делото, че лицето има добро поведение и не са налице невъзстановени вреди от престъпленията. Затова и като е реабилитирал И. по отношение на посочените осъждания първоинстанционният съд е постановил един правилен и законосъобразен акт, който в рамките на настоящата проверка следва да бъде потвърден, а подаденият протест  като неоснователен - оставен без уважение. Изложените във въззивния протест доводи са били поставени на вниманието и на Окръжния съд, който ги е приел за неубедителни. Като такива и като почиващи на погрешното разбиране за същността на двата различни вида реабилитация и тяхното смесване /в протеста се говори за пълна съдебна реабилитация – такъв термин законът и практиката не познават/  ги намира и  настоящата инстанция. Разпоредбата на чл.88а НК урежда пълната реабилитация, която настъпва с изтичането на предвидените в чл.82 ал.1 НК срокове , и която не изключва приложението на чл.87 НК. От своя страна съдебната реабилитация/тази по чл.87 НК/ настъпва при изричното й прогласяване със съдебен акт, и то след преценка за наличието на изискуемите от закона задължителни условия. За последната са без значение броят на осъжданията на едно лице – достатъчно е да е изтекъл тригодишния срок по чл.87 ал.1 НК от изтърпяване на последното наказание и да са налице другите законови предпоставки. А в случая несъмнено е така. В смисъла на изложеното е и немногобройната практика на ВКС на РБ – Р №553/91г. по н.д. №388/91г. І н.о.  и  Р №44/2010г. по н.д. №505/2009г. на ІІ н.о.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение или отмяна  на атакуваното определение, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №77/19.02.2014г. по чнд №423/2013г. на Шуменски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :