Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 122

 

град Варна

 

09.06.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - наказателно отделение, на тринадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар П.П.

Прокурор Искра Атанасова,

Като разгледа докладваното от съдия Денева, НДВ № 87 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 НПК

 

Образувано е по искания, подадени от осъдените С.Х.С. и П.Л.М. за възобновяване на производство по НОХД №122/2015г. по описа на РС-гр.Разград, поради допуснати съществени процесуални нарушения и ограничаване на правата им във фазата на съдебното производство.

В допълнително изложение към искането за възобновяване на осъдения С., процесуалния му представител – адв. Н. Д. ***, излага аргументи за липсата на мотиви досежно направените възражения при съдебното разглеждане на делото. Оплакване се прави и в насока превратно тълкуване на доказателствения материал по делото. Акцентира се още върху липсата на основания за прочитане на показанията на свидетелите К., дадени на досъдебната фаза. Изтъква се и явната несправедливост на наложеното наказание, като основание за възобновяване на делото.

В съдебно заседание пред АС – Варна осъдените С.С. и П.М. се явяват лично и се представляват от служебно назначени  защитници от настоящата инстанция.

Процесуалният представител на осъдения С. поддържа въззивнта жалбата на изложените в нея основания, доразвивайки доводите си;

Защитникът на М. намира, че са налице единствено косвени доказателства за съпричастността на този подсъдим към възведеното му обвинение, поради което следвало да бъде оправдан.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбите за възобновяване са неоснователни, излагайки аргументи в тази насока.

Осъденото лице С. твърди, че са укрити свидетели и иска възобновяване на делото.

Осъденото лице М. твърди, че няма доказателства, че е преминал границата заедно с иранските граждани. Моли за възобновяване на делото.

        

         След анализ на доказателствата по делото и така постъпилите искания от осъдените С.Х.С. и П.Л.М., АС- Варна прие за установено следното:

              Подсъдимите С.Х.С. и П.Л.М. били осъдени с присъда № 416/28.09.2015г. на РС-Разград по НОХД № 122/2015г. за деяние по чл.280, ал.2 т.3 вр. ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК на наказания „лишаване от свобода” за срок от по ТРИ ГОДИНИ при първоначален строг режим и глоба от 1800 лева за всеки един от тях, а по отношение на подс. С. било постановено и наказание конфискация.

              Със същата присъда подсъдимите били осъдени и на сторените разноски на досъдебното производство.

              С решение № 1/13.01.2016г. по ВНОХД №431/2015 г. ОС-Разград е потвърдил изцяло обжалваната присъда. Последната вляла в сила на 13.01.2016г.

 

Подадените молби за възобновяване на производство по НОХД № 122/2015г. по описа на РРС с аргумент за допуснати съществени пр. нарушения ограничили пр. на осъдените лица в съдебната фаза на процеса, са допустими, но по същество са неоснователни, по следните съображения:

Основните доводи на искателите, инициирали настоящото  производството са в обобщение следните: постановяване на осъдителна присъда от РС / потвърдена от въззивната окръжна инстанция/ на база на превратно тълкуване на доказателствения материал по делото; липса на мотиви досежно направените възражения; пр. нарушение, свързано с прочитането на показанията на свидетелите К.; явна несправедливост на наложеното наказание; оплакване за налични единствено косвени доказателства за съпричастността на подсъдимия М. към инкриминираното деяние.

 АС – Варна констатира, че така релевираните нарушения на процесуалните правила по см. на чл. 348 ал.1 т.1-3 НПК не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, по изложените по – долу съображения:

На първо място довода за превратно тълкуване на доказателствения материал очевидно касае оплакване за "необоснованост на присъдата", но сам по себе си той не е предвиден в закона, като основание за възобновяване на съдебното производство. Такова основание в настоящото производство би било на лице според непротиворечивата съдебна практика единствено, ако се констатира, че тази необоснованост се е отразила върху правилността на присъдата поради неразясняване от фактическа страна на такива съществени обстоятелства които, ако бяха изяснени, можеха да доведат първоинстанционния съд, респ. въззивния  до други фактически, а оттам и правни изводи. Очевидно такава празнота на фактите по делото не е налице. Липсва твърдяното превратно тълкуване на доказателствения материал по делото, касаещо оценката на решаващите инстанции за достоверността на доказателствените средства. Първоинстанционният съд е направил обстоен и задълбочен анализ на гласните доказателствени средства и преди всичко на показанията на свидетелите К. и С., кредитирайки ги основателно, като синхронизиращи с цялата  доказателствена съвкупност. Същите са били фундамента на доказателствения ресурс, но не са останали изолирани, а подкрепени и от други доказателства по делото сред които гласни, писмени и веществени.

         Не е допуснато и визираното от защитата на осъдения С. пр. нарушение от първостепенния съд, свързано с прочитането на показанията на свидетелите К. на основание чл.281 ал.1 т.4 от НПК, дадени на досъдебната фаза. Всъщност това възражение е било многократно излагано както пред първостепенния съд, така и при въззивното разглеждане на делото от окръжния съд.

Както основателно е било констатирано от решаващите инстанции налице са били условията за прочитането на тези показания по този процесуален ред, тъй като въпреки положените максимални усилия за установяване на местонахождението на иранските граждани от първоинстанционния съд, те не са били установени и законосъобразно показанията им са били приобщени чрез прочитането им при спазване на процесуалните правила за това.

Следва да се отбележи, че постановената в случая осъдителна присъда, така както е отбелязал и въззивният съд в своето решение,  не се основава само и единствено на показанията на тези двама свидетели, а на многобройните събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства.

В допълнение на горното не се споделя и довода за обективна и субективна несъставомерност на деянието, осъществено от подсъдимия М., така както се домогва да докаже защитникът му. ВАС не намери опора в това твърдение: съпричастността на този подсъдим се установява категорично, както въз основа на прeките гласни доказателства - показанията на иранските граждани и св. С., така и въз основа на извършеното разпознаване от свидетелите К., констатирали, че именно той е мъжът, който ги е превел през нощта през границата в Румъния, преминавайки заедно с тях. От друга страна самият подс. М. при доброволното предаване на мобилен телефон „Нокия” на 31.10.2013г., е заявил, че: „горния телефон взех в Румъния от по-възрастния ирански гражданин”, което обстоятелство само по себе си категорично опровергава защитната му теза, че изобщо не е преминавал границата на РБ с Румъния на процесната дата.

В своите молби и двамата осъдени отново са се позовали на нарушение на нормата на чл.36 ал.1 от НПК, с довод за неспазване на правилата за местна подсъдност. По делото безспорно е установено, че инкриминираното деяние е започнало на територията на обл.Силистра, но е довършено на територията на Р.Румъния. С оглед на хипотезите на чл.37, ал.1, т.2 по отношение на обвиняемите лица и чл.195 ал.2 т.2 НПК по отношение на свидетелите делото резонно е било разгледано от РС – гр. Разград и не е допуснато визираното нарушение на правилата на подсъдността, регламентирани в процесуалния закон.

              Не за първи път се излага и друго възражение от защитата на подс. С., което вече е било на вниманието на въззивната инстанция, а именно, че неизясняването на обстоятелството дали срещу иранските граждани е образувано наказателно производство по чл.279 от НК  е нарушило правото му на защита, доколкото не било изяснено дали те също са извършили свое инкриминирано деяние.

              Така лансиран този аргумент е също неоснователен и дори алогичен, доколкото упражняването на правото на защита от осъдените не касае обвиненията на други лица и техните деяния. Това е така  доколкото от значение за такова нарушение е единствено прецизирането на обвинението, а то е било ясно и точно формулирано, ОА изготвен при спазване на изискванията на НПК. Във всяка една фаза на процеса осъдените адекватно са упражнили защитата си чрез всички процесуални средства, предвидени в процесуалния закон, поради което не се установи да е нарушено правото им на защита.

Що се касае до оплакването, че липсвали мотиви досежно направените възражения от защитата на подсъдимите, същото е абсолютно неоснователно, тъй като на всички възражения е бил даден мотивиран отговор и от двете решаващи инстанции, въз основа на подробен и задълбочен доказателствен анализ, а обективната истина по делото е изяснена безспорно.

 АС – Варна констатира, че материалният закон е бил приложен правилно на база на така установените фактически положения. Събрани са многобройни доказателства за вината на подсъдимите и е налице обективна и субективна съставомерност, досежно възведените обвинения, за което подсъдимите са били  предадени на съд, респективно осъдени.

Оплакването за явна справедливост на наложеното наказание също е несъстоятелно.

Решаващите съдилища са преценили всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му, преценявайки правилно завишената опасност на деянието и дейците, отмервайки законосъобразно нак. репресия при превес на отегчаващите вината обстоятелства предвид недобрите характеристични данни, обремененото съдебно минало и за двамата и др. Правилно са прецизирани и определени размерите на глобите, както и кумулативното наказание конфискация по отношение на подс. С.. Така определени наказанията са справедливи и адекватни на извършеното от осъдените лица.

Сочените от защита на подс. С. обстоятелства за влошено здравословно състояние на баща му и инвалидизиране на единия от братята му, не могат да са основания за намаляване размера на наложените му наказания в случая, доколкото  не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. От друга страна от материалите по делото се установява, че подсъдимият има и друг брат, който също може да полага необходимите грижи за семейството.

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбите на осъдените С.Х.С. и П.Л.М. за възобновяване на производство по НОХД №122/2015г. по описа на РС-Разград са неоснователни, тъй като не са допуснати визираните в тях съществени пр. нарушения,  поради което същите следва да бъдат оставени без уважение по горните съображения.

                  

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на осъдените С.Х.С. и П.Л.М. за възобновяване на производство по НОХД № 122/2015г. по описа на РС-Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

    2.