О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                      №181

                  Гр.Варна 29.05.2017 година.                

 

 

 

ВАРНЕННСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЯНКО ЯНКОВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                            СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

 

Секретар ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА

Прокурор РУЖА ГОЛЕМАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

ВЧНД №87 по описа за 2017 година на АС-Варна

 

 

Производството  е по реда на чл. 452 ал.1 от НПК.

Настоящото производство е образувано по частна жалба от П.Т.П.-Председател на Пробоционен съвет към Районен съд гр.Търговище при Районна служба „Изпълнения на наказанията“ гр.Търговище против определение №41 от 23.02.2017 година на ОС-Търговище по ЧНД №20/2017 г, с което е заменено наложеното със споразумение наказание пробация с наказание лишаване от свобода за срок от 40 дни, което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Срещу това определение е подадена частна жалба от Председателя на пробационен съвет гр.Търговище, при РС-Търговище, с която се иска отмяна на приложението на чл.66 ал.1 от НК, тъй като се счита, че наложеното наказание следва да се изтърпи ефективно.

В с.з. при разглеждане на делото пред настоящата инстанция Председателя на пробационния съвет-гр.Търговище-П.П., редовно призован не се явява.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбата е основателна и предлага същата да бъде уважена, като се отмени разпоредбата на чл.66 от НК.

Защитата на осъденото лице в с.з. изразява становище, че няма пречка наложеното наказание-лишаване от свобода да бъде изтърпяно условно, като твърди, моли настоящата инстанция да потвърди определението на ОС-Търговище, като законосъобразно.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и след преценка на изразените доводи от страните счита, че подадената жалба е основателна и същата следва да бъде уважена по следните причини:

И.Д.И.  е осъден по Споразумение № 32  от 11.04.2016г. на Районен съд Търговище  по НОХД № 416/2016г., като присъдата е била  приведена в изпълнение на 15.042016г. с протокол  № 1117 по описа на ОС „ИН“ Търговищеи осъден с  наказание „пробация“ при следните пробационни мерки както следва :

1.Пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес”- периодичност два пъти седмично в дните понеделник и четвъртък за срок от 1 г.

 2.Пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”- не по-малко една среща месечно- за срок от 1 година.

 3.Пробационната мярка ”Безвъзмезден труд в полза на обществото” –за 220 часа годишно, за не повече от 1 г.

 От материалите по делото е видно, че по пробац. мярка №1- осъденият се е регистрирал  за последно в графика си  за регистрация на 20.10.2016г. и след тази дата до настоящият момент  не се явявал в РС „ИН“ гр. Търговище. Изтърпяната част от мярката е в размер на 189 дни.

По изпълнение  на ПМ „Задължителни периодични срещи с пробационен служител- за срок от една година – не по-малко от една среща месечно- първата среща  е била на 15.04.2016г., последна на 14.10.16г. – изтърпял 6 месеца, т.е.  остатъка от 6 месеца не е изтърпяна.

По изпълнение на третата  ПМ- БТВО- видно от материалите по делото, осъденият е отработил 220 часа  за срок от 1 година, като часовете са отработени в гробищен парк гр. Търговище, т.е. изцяло е изпълнено.

         Така установеното от материалите по делото, първоинстанционния съд е счел, че предложението на  ПС към РС Търговище, направено  по реда на чл. 452 ал.3 от НПК  с искане за замяна на    наложеното наказание „пробация”  с „лишаване от свобода” е основателно. Наложените на осъдения И.Д.И.  три пробационни мерки , като две от тях не били изпълнявани в цялост, въпреки изричното разясняване от пробационен служител, относно последствията от неизпълнение на пробационните мерки, осъденият е отклонявал  изтърпяване на наказанието с което е осуетил възможността за по нататъшно изпълнение  на наложеното наказание.

Видно от събраните доказателства по делото било установено, че  осъденият е преустановил контактите си с органа по изпълнение на наказанието. При опит да бъде издирен осъдения по местоживеене, на адреса където живее майка му е информирала органа на изпълнението, че същият е заминал да работи в Република Франция.

Първоинстанционният съд е отчел, че  в действителност осъдения в продължителен период от време – над 6 месеца е бил добросъвестен и е показал примерно поведение и желание за изпълнение на пробационните мерки. Заменил е остатъка от не изпълнение на пробационните мерки и е наложил наказание-лишаване от свобода за срок от 40 дни, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години.

Настоящата инстанция счита, че жалбата на Председателя на пробационния съвет-гр.Търговище, както и изразеното становище на представителя на АП-Варна са основателни по следните съображения:

По принцип няма пречка, замененото наказание пробация, което не е било изпълнено виновно да се замени с наказание лишаване от свобода с приложението на чл.66 ал.1 от НК, тоест- условно, но в настоящият случай не е така. Осъденото лице И.Д.И. е бил осъждан девет пъти за престъпления от общ характер, част от които е изтърпял ефективно-лишаване от свобода. За девет осъждания е бил реабилитиран.  Изключение представлява,  наложено наказание с произнесена присъда по НОХД №144/1994 г. на ОС-Бургас, по което бил осъден на деветнадесет години лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно на 29.08.2010 г.

         С оглед горното, по настоящият казус реабилитация е недопустима, както и съдебна реабилитация, а така също и разпоредбата на чл.88а ар.1 от НК е неприложима. О което следва категоричния извода, че в конкретния казус условно наказание не може да бъде приложено по отношение на осъденото лице И.И..

         Предвид гореизложеното съдът счита, че определението на ОС-Търговище следва да бъде отменено, в частта относно приложението на чл.66 ал.1 от НК, а наложеното наказание –лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, тъй като са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходното наложено наказание лишаване от свобода по НОХД №144/1994 г. на ОС-Бургас.

 С оглед гореизложеното, и на основание чл.452 ал.1 от НПК съдът

 

                       

                            О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ определение №41 от 23.02.2017 г. по ЧНД №20/2017 г. по описа на ОС.Търговище, в частта относно приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, като наложеното наказание –„Лишаване от свобода“ за срок от 40 / четиридесет дни / да бъде изтърпяно на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС при първоначален „ОБЩ“ режим.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: