Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 113

 

15.06.2015 година, Град Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на четиринадесети май, година две хиляди и петнадесета, в открито заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

     ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

      ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 88/15г. по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ от НПК.

 

Варненският Окръжен съд, с  присъда № 25 по НОХД № 1213/14г. по описа на същия съд, постановена на 27.02.2015г. е признал подсъдимите В.Й.Д. и С.Н.С. за ВИНОВНИ в това, че на 04.04.2012г. в с.Кипра, област Варна, в съучастие, като съизвършители запалили сграда - къща, находяща се в с.Кипра, обл.Варна, собственост на Л.А.Б., със значителна стойност – 45042лв., като от деянието са последвали значителни вреди на обща стойност 16 680 лв. – престъпление по чл.330, ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 във вр. с  чл.20 ал.2, от НК, поради което им наложил следните наказания: на подс. Д. и на основание чл.54 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, при първоначален „строг” режим; на подс. С. на основание чл.55 ал. 1 т 1 от НК -  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 59 от НПК е зачетено предварителното задържане на подс.С.; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото; със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят сторените по делото разноски;

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. Д. чрез процесуалния му представител – адв. В. В. /ВАК/, с оплакване за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като молбата е за оправдаване на подзащитния му. В допълнение озаглавено „писмени бележки”  се излагат аргументи в подкрепа на становището за неправилност, а именно че присъдата е постановена в отсъствието на подсъдимия Д.. Излагат се доводи и досежно приложимия материален закон - за осъществено непредпазливо деяние; твърди се, че не са събрани доказателства за вината на подс. Д. - същият бил под въздействието на алкохол и нямал никакви спомени за случилото се. Молбата е алтернативно за определяне на минимално наказание от три години лишаване от свобода.

 

В с.з. пред състав на Варненския Апелативен съд подс. Д. нередовно призован не се явява /по данни на кметството в с. Кипра същият се намира извън пределите на РБ, извършена е и актуалана справка досежно оперативно-издирвателните мероприятия/, но се представлява от редовно упълномощен защитник отпреди – адв. В. В. – ВАК, който  поддържа жалбата на изложените в нея доводи, акцентирайки върху обстоятелството, че незаконосъобразно присъдата на ВОС е постановена в отсъствието на този подс., без той лично да е  изразил становище по обвинението; нямало доказателства за участието на доверителя му в извършения палеж. Молбата е за оправдателна присъда, а алтернативно за налагане на наказание на законовия минимум от три години.

Подс. С., редовно призован, се явява и се представлява от адв. Й.С. – ВАК, като заявява изрично пред въззивния съдебен състав, че не се присъединява към жалбата на подс. Д..*** намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна и излага становище, че са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, обосноваващи вината на подс. Д. и неговата съпричастност към инкриминираното деяние, за което е бил предаден на съд. 

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК констатира, че жалбата е допустима, а по същество същата се явява и основателна, макар и не на посочените в нея основания.

 

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:  На 03.04.2012г. вечерта, в домът на св.Т.И./Картала/ в с.Кипра, общ.Девня се събрали гости, сред които били подсъдимите Д. и С./Факуто/, св.Димо Д./Скобата/ и св.Никола Мирчев. Единствен от компанията св.Мирчев не употребил алкохол. Около 01.30часа подсъдимите си тръгнали, като по пътя към домовете си те минали покрай къщата на св.Л.Б., находяща се на ул.„В. Могиларов"№31. Подс. С. познавал добре мястото, тъй като работил там по време на строежа и предложил на подс. Д. да влязат в имота. Той бил наясно, че собствениците ги няма и няколко пъти бил влизал вътре. Той заявил още, че следва да запалят къщата, тъй като собствениците му сторили нещо лошо. Подс. Д. се съгласил и двамата проникнали в къщата през незаключената входна врата, прескачайки телената ограда. Къщата имала приземен етаж с гараж и две помещения, втори етаж с шест помещения и трети - тавански етаж. Подс.С. влязъл в стаичката срещу стълбището към втория етаж на къщата, от където взел двулитрова бутилка с бензин. После заедно с подс.Д. влезли в хола на къщата. Подс. С. взел парче от кашон, полял дивана и фотьойла с бензин и подал парчето на подс. Д., който го запалил със запалката си. По същия начин подс. С. запалил и единия фотьойл, като постепенно пожарът обхванал цялата стая. Двамата се уплашили и напуснали къщата, като в суматохата С. изгубил мобилния си телефон. Подс. разбрал за това, едва когато се прибрал в дома си. За целта позвънил на св.Т И., за да го пита, дали не е забравил телефона си у тях, но след като проверил това, И. му казал, че не намерил такъв.

Около 03.30часа св.С., охрана в съседното село Чернево бил информиран по телефона от съпругата си, че съседна къща гори и пламъците излизат от втория етаж. Свидетелят подал сигнал за пожара на тел.112 и тръгнал да се прибира в селото. Пожарната кола пристигнала на местопроизшествието около 04.15ч., когато пожарът бил обхванал вече покривната конструкция на къщата. Огънят бил потушен около 07.30часа, а при събиране на снаряжението в двора на къщата, св.П. намерил мобилния телефон на подс. С. в работещо състояние и го предал на полицейските органи.

При огледа на местопроизшествието били иззети 1 брой пластмасова туба с вместимост 8 литра и 1 брой пластмасова туба - бяла на цвят с червена капачка. В хода на разследването подс.С. доброволно предал дрехите, с които бил облечен, като в протокола за доброволно предаване собственоръчно изписал: „с тези дрехи извърших палежа на къщата на с.Кипра". Подс. Д. също доброволно предал дрехите, с които бил облечен в процесната вечер, като в протокола собственоръчно изписал следния текст: „с тези дрехи бях когато извърших палежа на къщата заедно със С. *** констатира, че по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установил е една точна и правилна фактическа обстановка. На база на събраните доказателства – гласните такива - свидетелски показания и частично обясненията на подс. С., съпоставени със заключенията по назначените и приобщени съдебно-почеркови, СПЕ, физико-химическа, пожаро-техническа и съдебно строително - оценителна експертизи, съдът резонно е приел, че авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими е доказано безспорно и несъмнено от обективна и субективна страна.

Според заключенията на съдебно-почерковите експертизи, чийто предмет са били ръкописните текстове в протоколите за доброволно предаване от 04.04.12г., същите са изписани от подсъдимите В.Й.Д. и С.Н.С., респ. подписите, положени в графата „предал” принадлежат на същите лица.

Според заключенията на изготвените СПЕ към момента на извършване на деянието подс.В.Й.Д. и подс.С.Н.С. са били в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека или средна степен и са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

Според заключението на пожаро-техническа експертиза пожарът е възникнал около 03:35ч. на 04.04.2012г. вследствие на разливане на ЛЗТ/ бензин/ върху диван и фотьойли и запалването им, който се е разрастнал бързо и се е разпрострял върху съседните пристройки в същия имот.

Съгласно заключението на назначената физико - химическа експертиза в един брой туба от минерална вода „Сердика" с вместимост 8л, се установяват следи от леснозапалим петролен продукт - бензин. ВЛ е констатирало още, че по долнището от анцуга, предадено с протокол за доброволно предаване от подс. Д. /черно на цвят с надпис „ADIDAS"/, също се установяват следи от леснозапалим петролен продукт - бензин и нафта.

Според  заключението по назначената съдебно строително - оценителна експертиза - оценката на засегната сграда от пожара възлиза общо на 45 042лв, а общата стойност на щетите на сградите, принадлежащи към еднофамилната двуетажна сграда, находяща се в с. Кипра, община Девня, с адрес ул.„Васко Могиларов" №31 възлиза на 16 680 лв.

 

Основен аргумент в линията на защита на подс. Д. е, че първоинстанционната присъда незаконосъобразно е била постановена в отсъствие на подзащитния му, без да му се даде възможност да изрази становището си по обвинението. Съставът на въззивната инсгнация не намери опора в това твърдение: по отношение на този подсъдим правилно делото е било разгледано при условията на чл. 269 ал.3 от НПК, тъй като след щателно издирване, последният не е бил установен на посочения от него постоянен адрес /въпреки, че е бил с МНО „подписка”/, напуснал е пределите на РБ без да уведоми съответния орган и местоживеенето му не е известно към настоящия момент. Именно поради тази причина делото е било разгледано в негово отсъствие, тъй като очевидно последният не желае да се яви пред съдилищата, за да даде обяснения по случая, каквото е оплакването на защитата му, и умишлено се е укрил под страх от реализиране на наказателна отговорност.

Не се споделя и становището на защитата, за това, че по делото не са събрани категорични доказателства за участието на подс. Д. в това деяние. В противовес на това твърдение е цялата доказателствена съвкупност – показанията на свидетелите, и по – конкретно, тези на полицейските служители М.С., С.С. и Д., пред които подсъдимите са разкрили участието си в инкриминираното деяние, както и мотива за извършването му. Тези показния обаче не са изолирани, а кореспондират с обективните находки по делото -  установен мобилен телефон на местопроизшествието, принадлежащ на подс. С., както и следи от леснозапалими петролни продукти - бензин и нафта, открити по долнището от анцуга, предаден с протокол за доброволно предаване от подс. Д..

Предвид на всичко изложено по – горе, Апелативната въззивна инстанция констатира, че са събрани относими доказателства за вината и съпричастността на двамата подсъдими С. и Д.  към инкриминираното деяние, извършено на 04.04.2012г. в с.Кипра, тъй като двамата в съучастие, като съизвършители,  са запалили  къща, находяща се в с.Кипра, обл.Варна, собственост на Л.А.Б., със значителна стойност - 45042лв.

 

По отношение на правната квалификация: настоящата инстанция прецени, че материалният закон е бил приложен неправилно чрез правно - неточна конструкция, възприета и от прокурора и от първостепенния съд респ. неправилно са определени и наказанията им. Подсъдимите са признати за виновни в извършване на деяние, наказуемо по чл.330, ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2, от НК за това, че в съучастие помежду си като съизвършители, са запалили сграда със значителна стойност - 45042лв., като от деянието им са последвали значителни вреди на обща стойност 16 680 лв. Съдебната практика и правната теория са константни, че квалифицирания състав на чл.330 ал.3 от НК се осъществява само тогава, когато в случаите, посочени в алинея 2 на същия текст, от палежа са последвали значителни вреди или ако е последвала смърт за някого, когато деецът не искал или допускал това. В конкретния случай, не са налице визираните хипотези на алинея 2 на чл.330 от НК, поради което и тази правна конструкция по чл.330, ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 от НК е невъзможна. Именно поради тази причина наказателната отговорност на подс. следва да бъде ангажирана единствено досежно палежа на сградата със значителна стойност - 45042лв, респ. за деяние, осъществяващо признаците от обективна и субективна страна на чл.330, ал.1 от НК.

 

Гореизложеното е основание за корекция на така наложените наказания и на двамата подсъдими, вкл-но и на подс. С. /въпреки, че същият не е обжалвал присъдата/, т. к. от една страна, въззивния съд упражнява служебна проверка на цялата присъда, а от друга – тази корекция е в полза на подс. С..

 

При индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдими, настоящата инстанция взе предвид установеното и от първостепенния съд:

 - По отношение на подсъдимия С. констатираните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като младата възраст, чистото съдебно минало, самопризнанията, изразеното съжаление за стореното, възстановените щети от деянието, законосъобразно са обосновали извод за необходимост от приложението на чл.55 от НК. С оглед на приетото от настоящата инстанция, съдът счете, че следва да бъде наложено наказание под най-ниския предвиден в закона, а именно - ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Изводът на ВОС, че не следва да се изтърпява ефективно това наказание е правилен и следва да остане в сила - на основание чл.66 ал.1 от НК същото да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

- По отношение на подсъдимия Д. и констатираната по – висока обществена опасност на самия деец, поради миналото му осъждане, както и поради обстоятелството, че същият, вероятно, се е укрил с цел да избегне ревизирането на наказателна отговорност, както и предвид второстепенната му роля в извършеното деяние, съставът на АС –Варна определи наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим

Така определените наказателни репресии за подсъдимите са съответни на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

 

 Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на ВОС в наказателно – осъдителната й част следва да бъде коригирана, същата следва да бъде изменена, на основание чл.  337 ал. 1 т. 2 от НПК, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 330 ал. 1 от НК, а в останалата й част, като правилна, законосъобразна и справедлива, следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда или друго изменение.

 

 

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда №25 на Варненски окръжен съд по НОХД 1213/2014г., постановена на 27.02.2015г. в наказателно – осъдителната й част чрез прилагане на закон за ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ – по чл. 330 ал. 1 от НК, като налага следните наказания: - на подсъдимия В.Й.Д., при условията на чл.55 ал. 1 т 1 от НК-  ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор; на подсъдимия С.Н.С. при условията на чл.54 от НК -  ЕДНА ГОДИНА „лишаване от свобода”, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

 Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.