Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  93/04.05.    Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и седми април               Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 88 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на процесуален представител на осъдения по НОХД № 3834/2015г. на Районен съд гр. Варна, Д.Г.Д. и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 340 от 09.11.2016 г., потвърдена по ВНОХД № 1614/2016 г. с решение № 34/13.02.17г. на Окръжен съд – Варна. Счита се, че присъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, изразяващи се в нарушение на закона с неправилното прилагане на материалния закон, тъй като извършеното не представлява престъпление. Иска се произнасяне по чл. 425 ал. 1 т. 2 от НПК с възобновяване на производството и постановяване на окончателно решение, или при условията на алтернативност - отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитник на осъденото лице.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Намира, че по делото са събрани доказателства в достатъчен обем и при техния анализ по несъмнен начин се установява авторството на деянието. Прокурорът счита, че законът е бил правилно приложен, не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 от НПК, като двете редовни инстанции са взели подробно отношение по съображенията, съдържащи се и в искането.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 340/09.11.2016г., постановена по НОХД № 3834/15г., Районен съд гр. Варна признал подсъдимия Д. Д. за виновен в това, че през периода от 19.09.2014г. до 27.11.2014г., в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение:

-        На 19.09.2014г., у Е.Д. Е., в качеството му на управител на ЕООД „Априори Експорт“, че ще му достави чрез АД „Верд Агра“ 200 тона слънчоглед реколта 2014г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 103 000 лева, преведени по сметка BG 79BPBI79451068178101, с титуляр АД „Верд Агра“ на 19.09.2014г.;

-        През периода 25.11.2014г.-27.11.2014г., у А.И.Д., в качеството му на управител на ЕООД „Маверик 82“, че ще му достави чрез АД „Верд Агра“ 300 тона слънчоглед реколта 2014г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 64 500 лева, преведени по сметка BG 79BPBI79451068178101, с титуляр АД „Верд Агра“, на 27.11.2014г.,

с което им причинил имотна вреда в общ размер на 167 500 лева и причинената вреда е в големи размери. Съдът счел, че извършеното осъществява обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.210 ал.1 т.5, вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. С приложение на чл.54 ал.1 от НК на подс. Д. било наложено наказание лишаване от свобода  за срок от две години, отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата Д. бил осъден да заплати разноските делото.

Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимия с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Д. да бъде оправдан. Въззивното производство протекло по ВНОХД № 1614/16г. на Окръжен съд гр. Варна. С Решение № 34/13.02.17г. присъдата била потвърдена изцяло на основание чл. 338 от НПК. Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК присъдата влязла в законна сила на 13.02.17г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на оправомощения осъден, и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – на 20.02.17г., срещу присъда на РС и решение на ОС, постановено като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество се явява неоснователно по следните съображения:

Наведеното от защитника основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК касае допуснато особено съществено нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК при прилагане на материалния закон. Посочва се, че съдилищата са интерпретирали доказателствата превратно, не са оценили доказателствената стойност на писмените и оправдателните доказателства, направени са необосновани изводи в основата на приетото от правна страна, че осъденият е извършил престъплението по чл. 210 от НК, вместо да го оправдаят с оглед съществуващите гражданско правни отношения между участвалите в сделките търговци.

По отношение на оплакване за недоказаност на авторството на осъдения в извършването на инкриминираното му престъпление, съставът намира за необходимо да отбележи, че по естеството си това оплакване е за необоснованост на съдебния акт, което не представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и в производството по гл. 33 от НПК. В настоящото производство не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др.

Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. По разглежданото дело не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение законосъобразността на процеса по формиране убеждението на двете редовни инстанции.

Постигната е обективност и максимална балансираност в процеса на събиране и оценка на доказателствата. На страните са били предоставени всички гаранции за упражняване на процесуалните права, като ВРС е обособил оптимална изчерпателност при изясняване на подлежащите по чл. 102 от НПК факти и обстоятелства, позволило на въззивния съд да обсъжда надлежно формирана доказателствена основа. В решението на въззивната инстанция е бил проведен собствен анализ на установените факти, като не са били надценени едни доказателства за сметка на други, извършена е проверка на достоверността на доказателствените средства при спазване на необходимата процесуална техника. Изложени са съображения в достатъчен обем чии свидетелски показания съдът кредитира, обсъдени са обясненията на подс. Д., писмените доказателства и експертните източници. Всеки от приетите за доказани факти е отнесен към съответен признак на престъпния състав. Убедително е очертана безпротиворечива и стабилна съвкупност, която обосновава правната квалификация на извършеното продължавано престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 от НК.

Значими за преценката за неоснователност на възраженията по искането са следните положения:

Измамата е резултатно увреждащо престъпление и резултатът е причиняването на имотна вреда. Престъплението е довършено с настъпването на вредата и в този смисъл, дори цялостното последващо възстановяване на имуществения предмет е обстоятелство, което би могло да има отношение само към степента на отговорността – в конкретния случай възстановената сума е изключена от фактическото обвинение. От друга страна, настъпилата облага за дееца не е част от предмета на доказване по делото – правилно коментирано от ВРС. Необходима е само користна цел, която да е формирана предварително в съзнанието на дееца и да бъде реализирана при фактическите действия.

В решението на въззивния съд са били разгледани и обсъдени наведените и пред настоящата инстанция основни възражения на защитата. Налице е законосъобразен коментар на спецификите на дейността на подс. Д., отличаващи извършеното престъпление от случаите на неизпълнение на сключени граждански договори и неуредени търговски отношения. Измамливите намерения, обективно реализирани спрямо имуществото на двете дружества „купувачи“, са изяснени чрез класическите за този вид престъпления - изначална липса на възможности за изпълнение на уговореното, бързината при разпореждането с постъпилите парични средства и последвало укриване от съконтрахентите. Допълнителни характеристики в случая са изготвянето на кредитни известия и незначителното възстановяване на средства, правилно отчетени от ВРС и ВОС, като действия по поддържане на заблуждението за реализиране на сделките.

Несъстоятелно е позоваването на защитника на приетото в Решение № 116/06.03.2009г. на ВКС, Първо н.о., тъй като в това решение касационната инстанция е констатирала липса на престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК с оглед липсата на доказателства за действия с измамлива цел извършени от осъдено лице, което реално е извършвало действия по доставка на леки автомобили, към момента на поемане на задължението е имало възможност и намерение да изпълни договора. В наказателното производство срещу осъдения Д. са установени коренно различни факти – дружеството "Верд Агра"АД е имало фиктивен управител и борд на директорите, а на практика се е ръководило от Д.. Независимо, че дружеството било регистрирано като търговец на зърно, такава реално извършвана търговска дейност не е установена - видно от счетоводните документи и заключение  на ССчЕ, за 2014г. дружеството е сключило само инкриминираните две “сделки“ с „Априори Експорт“ ЕООД и с „Маверик 82“ ЕООД, приходите от които са сторнирани, но парите не са върнати на съдоговорителите, а са  получени еднолично от пълномощника Д.. Не са установени уговорки с когото и да било за доставяне на обещаната по договорите стока, а дружеството не е имало материален и технически ресурс за изпълнение на доставките. Д. се укрил, по-късно обещавал, че ако свидетелите си оттеглят жалбите, ще им върне парите, а на свид. Ефтимов предложил да му върне парите, ако му посочи други негови колеги, които да излъже. Изначалните измамливи намерения се обективират и с оглед осъществяването на две напълно идентични деяния, като и в двата случая, парите са били изтеглени от сметките на „Верд Агра“ от свид. Пл. Ангелов и веднага са предадени на  ръка на осъдения. При тези факти неоснователно се претендира правна оценка за обикновено неизпълнение по договори между търговци.

На следващо място следва да се съобрази „Разграничението на наказателната от гражданската измама, осъществявана чрез сключване на договор, се състои в това, че последната цели възбуждане, въвеждане в или поддържане на заблуждение у страната относно действителните му клаузи, напр. относно пълното, респ. срочното му изпълнение, от което се цели получаване на имотна облага, съответно настъпване на имотна вреда за нея или за трето лице.“ – посочено в Решение № 39 от 14.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 1331/2016 г., I н. о. Сключените от осъдения Д. договори със свид. Е. и Д., правилно ВОС е ценил като средство за осъществяване на престъплението, тъй като умисълът на дееца е обхващал користна цел и субективна представа, че с действията си по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалите ще им причини вреда.

Съобразявайки изложеното, съставът счете, че правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Материалният закон е приложен правилно. Искането на молителя за отмяна на осъдителните съдебни актове и неговото оправдаване е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 425 ал. 1 т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /лицето не е осъдено за несъставомерно деяние/.

По делото не се установяват съществени процесуални нарушения засягащи съдържанието на съдебните актове, изясняването на правно значимите факти и приложението на материалния закон, поради което не е налице основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и алтернативното искане за възобновяване на производството, отмяна на влезлите в сила съдебни актове и връщането му за ново разглеждане следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д.Г.Д. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда № 340 от 09.11.2016 г. по НОХД № 3834/15г. на Районен съд – Варна, потвърдена по ВНОХД № 1614/2016 г. с решение № 34/13.02.17г. на Окръжен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

председател :                       членове :1.                          2.