Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

20

                           Варна , 17 февруари 2014 година

 

 

 

                 Варненският апелативен съд , наказателно отделение ,в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав :

                                        Председател: Божидар Манев

                                              Членове : Росица Лолова

                                                              Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Илия Николов разгледа частно наказателно дело № 9 по описа за 2014 година , докладвано от съдия Б.Манев и за да се произнесе взе предвид :

 

С  протоколно определение № 777/17.12.2013 г.по ЧНД № 1438/2013 г. Варненският окръжен съд е групирал на основание чл.25 ал.1 от НК наложените на Л.С.Г. *** наказания по НОХД №№ 131/2012 , 152/2012, 1093/2012 1158/2012 ,574/2012, 1429/2013 и 1260/2012 и му е определил да изтърпи най-тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл.25 ал.2 от НПК приспаднал изтърпяното наказание към момента на постановяване на определението,  както и времето , през което е бил задържан под стража и присъединил наказанието глоба в размер на 2 000 лева и в размер на 1 000 лева наложени с присъдите по НОХД №№131/2012 и 1260/2012

Определението е обжалвано от осъдения Г. с искане за бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния с за извършване на ново групиране на наказанията. Според жалбоподателя  извършеното от съда групиране по посочените наказателни дела , в резултат на което му е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест години е правилно и законосъобразно и относно същото той  няма претенции.

Оплакването му се отнася до „първата група” наказания със срок на лишаване от свобода  четири години и шест месеца, което наказание ,според определението той трябва да изтърпи отделно. В този случай съдът не бил взел предвид,  че  тази група подлежи на групиране с други присъди , по които до 2011 година е изтърпял в Ловешкия затвор една година и девет месеца ,които следва  да се приспаднат от четири години и шест месеца лишаване от свобода.

Жалбоподателят не се явява пред апелативния съд ,а служебният му защитник поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Според прокурора жалбата е неоснователна , каквото е становището и на апелативния съд.

При проверката на материалите в ЧНД № 1438/2013 на Варненския окръжен съд  АС установи следното :

Съдът е сезиран с Предложение на прокурор от окръжна прокуратура за групиране на посочените в Предложението наказания лишаване от свобода по отношение на осъдения Л.Г.. Според прокурора подлежащи на групиране са две групи наказания. Първата група включва само наказанието лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца ,наложено с присъда по НОХД № 625/2010 на ОС Стара Загора , а втората група включва наказанията лишаване от свобода  ,наложени с присъдите по седем НОХД , както следва:   по НОХД № 131/2012 на РС В.Търново , НОХД № 152/2012 на ОС В.Търново, НОХД № 1093/2012 на РС В.Търново , НОХД № 1158/2012 на ОС Пловдив , НОХД № 574/2012 на ОС В.Търново , НОХД № 1429/2013 на РС Варна и НОХД № 1260/2013 на ОС Варна.

Прокурорът предлага групиране на наказанията по т.н. втора група присъди и определяне на общо наказание лишаване от свобода , а наказанието по първата група да се изтърпи отделно.

Окръжният съд е разгледал Предложението в открито съдебно заседание с участието на осъдения и защитника му и е направил правилния извод ,че  е  основателно.

Действително деянията по седемте присъди от втората група на Предложението са извършени след влизане в сила на присъдата по НОХД № 625/2010  и при условията на чл.25 ал.1 от НК помежду им , наказанията по тези присъди  подлежат на групиране , то е извършено законосъобразно и е определено изтърпяването на най-тежкото от наказанията -лишаване от свобода за срок от шест години при строг режим в затвор.

 

По правилността на това групиране и жалбоподателят няма възражения , поради което то повече няма да бъде обсъждано.

Всъщност оплакването му се свежда до това ,че е следвало да се извърши групиране и на наказанието по НОХД № 625/2010 на ОС Стара Загора с наказанието по друго дело ,непосочено в жалбата , по което е изтърпял една година и девет месеца лишаване от свобода , което наказание да се приспадне от наказанието по НОХД № 625/2010 година.

Обстоятелството,че в Предложението на прокуратурата не се съдържа подобно искане не лишава съда от задължението да извърши пълно групиране на всички наказания служебно ,ако е налице законно основание за това.

Такова законно основание за групиране и на наказанията по други присъди , обаче апелативният съд не установи.

Жалбоподателят е осъждан 23 пъти и наложените с отделните присъди наказания са групирани многократно. Това се отнася и до шест от седемте наказания , групирани с обжалваното определение , с което към съвкупността от 6 наказания,групирани с определението  на РС Варна от 12.06.2013  по ЧНД № 2413/2013   е добавено наказанието лишаване от свобода по поредната седма присъда – по НОХД № 1260/2013 на ОС Варна и е определено същото по размер общо  наказание – лишаване от свобода за срок от 6 години. Когато същата съвкупност все още е включвала само първите пет наказания – по присъдите по НОХД №№131/2012 , 152/2012, 1093/2012, 1158/2012 и 574/2012  е извършено друго групиране с определение № 25/11.02.2013 по НОХД 574/2012 г на ОС Велико Търново,  при което отново е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Със същото определение окръжният съд се е произнесъл фактически и по искането  ,което се прави в жалбата и е групирал наказанието лишаване от свобода за срок 4 години и 6 месеца по НОХД № 625/2010 на ОС Стара Загора с наказанието лишаване от свобода за срок от 3 години по НОХД № 95/2010 на същия съд. Определил е общо наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца , с което по- малкото наказание не само   е „погълнато” от по-голямото  ,но  е постановено при изпълнението му да се приспадне изтърпяното наказание по НОХД № 95/2010. Нито към момента на постановяването на посоченото определение, нито в по-късен момент съществува друга подлежаща на групиране присъда с тази по НОХД № 625/2010 на ОС Ст.Загора,каквото е искането в жалбата.

 

 

Поради това искането на осъдения Г. в настоящата жалба е  отдавна уважено с определение № 25/11.02.2013 година по НОХД № 574/2012  на ОС В.Търново и няма основание по същия въпрос варненските съдилища да се произнасят повторно.

Обжалваното определение на ОС Варна е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.  В същото е допусната техническа грешка в обстоятелствената му част , в която е посочена присъда на ОС Велико Търново по НОХД № 547/2012 ,който номер е неточен ,но действителния номер на делото – 574/2012 е посочен правилно в диспозитива на определението и грешката фактически е отстранена.

С оглед гореизложеното определението на ОС Варна следва да бъде потвърдено , поради което и на основание чл.338 във вр.с чл.306 ал.3 пр.1 от НПК  Варненският апелативен съд

 

                       Р     Е     Ш     И

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 777/17.12.2013 година по частно наказателно дело № 1438/2013 година на Варненския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                    Председател:

 

                                         Членове: