Р Е Ш Е Н И Е

                             № 227

20.12.2018 г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година,  в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар П.П.

 прокурор Вилен Мичев,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

 ВНОХД №9 по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на адв. Ф.Л., защитник на подсъдимия П.Т.П., против присъдата постановена от Шуменския окръжен съд на 26.10.2017г,по нохд №150/17г. с която подс. П. е признат за виновен за деяние по  чл.116 ал.1 т.3 пр.2 и т.6 пр. 4 вр.чл.115 НК вр.чл.18 ал.1 и чл.54 НК и му е наложено наказание от осемнадесет години лишаване от свобода при строг режим.

В жалбата на подс. П. се излагат съображения за наличие на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна  на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на ШОС, алтернативно – постановяване на нова оправдателна присъда или изменение на присъдата като се намали размера на наложеното наказание. Представено е и допълнително изложение към жалбата, в което се излагат съображения за липсата на субективен елемент, наличие на психоза. Възразява се срещу изслушаната от първата инстанция СППЕ, твърди се, че не е отговорено на част от въпросите, а в друга част отговорите са необосновани, че не са обсъдени показанията на свидетелите. Направени са и доказателствени искания. Жалбата се поддържа в с.з.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Съобразно направените доказателствени искания беше проведено съдебно следствие, като беше изслушана пострадалата и назначена нова комплексна СПП и химическа експертиза, която също беше изслушана в с.з.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 26.10.2017г., постановена по нохд № 150/2017г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия П.Т.П. за виновен в това, че на 05.12.2016г. в гр.Шумен направил опит умишлено и с особена жестокост да умъртви майка си Г.П.Х. с ЕГ№********** и на основание чл.116 ал.1 т.3 пр.2, т.6 пр.4 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 и чл.54 НК му е определено наказание от осемнадесет години лишаване от свобода при строг режим.

Със същата присъда го е оправдал по обвинението му по чл.325 ал.2 вр.ал.1 НК, в която част присъдата е влязла в сила.

 Осъдил  е подсъдимия да заплати  направените по делото разноски. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение, произнесъл се е по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат Шуменския окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. П. живеел заедно с майка си в жилището на баба си М.С.на ул.“Ген.Тошев“№1 вх.2 ет.5, ап.32. Под тях, на четвъртия етаж живеела неговата леля, сестра на майка му- Хриска П.Х..

Подс. П. напускал неколкократно училище като завършил като частен ученик средното си образование. По това време възобновил контактите си с баща си, като при срещите им двамата употребявали алкохол. П. започнал да пуши от детска възраст, като в последствие започнал да употребява марихуана, хашиш, „чай“, амфетамини. Под въздействието на наркотични вещества извършил кражба и противозаконно отнемане на МПС и спрямо него били прилагани принудителни медицински мерки по чл.89 б.“а“ НК, но баща му заявил, че поема задължение за лечението му под контрол на психиатър, но не положил необходимите грижи да това. Подсъдимия бил настанен за втори път в ДПБ Царев брод. След употреба на наркотици ставал агресивен, мнителен, раздразнителен. Агресията му била насочена предимно към майка му като я обиждал и заплашвал, твърдял, че не му е майка и дори изгорил акта си за раждане. Започвал работа но го гонели поради липса на трудови навици и дисциплина. Леля му, свид. Х.Х., често оставала в дома на сестра си, притеснена от поведението му, докато подс. П. се успокои и легне, тъй като имала известно влияние над него.

Към края на 2016г. подс.П. взел решение да промени живота си като съобщил на близките си, че има намерение да спре употребата на наркотични вещества и успял да стори това за няколко седмици. Вечерта на 4.12.16г. вечерял в къщи като употребил около 100мл. ракия и излязъл да се срещне с приятеля си свид. В. И.. Разбрали се да се видят по-късно и с още един техен приятел и свид. И. дал на подс. П. бутилки с домашно вино, които П. бил оставил преди това в колата му. Подс. П. пил от тези бутилки. Прибрал се късно през нощта, като свид. Х., която го чакала до около 00,30ч. се била прибрала в апартамента си. След 4.00ч. сутринта, свид. В.И. се обадил на подсъдимия да излязат като се разбрали да се срещнат пред блока на П.. Свид. И. го чакал известно време и след като П. не се появил му звъннал отново по телефона, но не получил отговор. Отишъл до входа на блока и позвънил на домофона. Подс.П. му отворил вратата и му казал да се качи горе. Свидетеля се качил до апартамента, позвънил на вратата. Отворила му постр. Г.Х. и отишла да повика сина си, подс. П.. Той й поискал 300лв., тя отказала да му даде, подсъдимия се ядосал и започнал да й нанася удари и да крещи че ще ги изколи. Пострадалата започнала да пищи, а свидетеля И. се изплашил и си тръгнал. Бабата на подсъдимия,  свид.М.С.се събудила и излязла да види какво става, видяла дъщеря си, обляна в кръв да седи на стъпалото пред банята, а подс. П. крещял в стаята си. След това пострадалата избягала от апартамента си като тръгнала надолу, позвънила и на вратата на сестра си. Свид. Х. като чула позвъняването погледнала през шпионката и видяла подс. П. да се качва нагоре по стълбите, последвала го и го видяла да се търкаля пред вратата на апартамента и да крещи, че са го пребили. Свидетелката попитала майка си, свид. М.С.какво се е случило и тя казала, че П. е пребил майка си и тя избягала. Свид. Х. се качила на шестия етаж и след като не видяла никого там слязла обратно надолу. На площадката на третия етаж видяла сестра си да лежи по корем в локва кръв, с лява ръка на главата и дясна под тялото. В този момент подсъдимия са втурнал надолу по стълбите. Свид. Х. се опитала да го спре, казала му да се маха и да се качи обратно, но той успял да я отблъсне, удряйки я в стената и с два скока се озовал до майка си. Започнал да скача върху главата й с два крака, хванал се за парапета и продължил да скача върху нея и да я рита докато леля му не успяла да го отблъсне. От носа на пострадалата шуртяла кръв и се била образувала голяма локва. Свид. Х. се уплашила, че сестра й е умряла, опитала се да се обади на тел.112 но не успяла и потърсила помощ от съседа си свид. М.М., който се обадил на дежурния в ОД на МВР за полицейски екип и спешна помощ. На мястото пристигнали свидетелите Р.Ш. и А.А., които заварили пострадалата да лежи в локва кръв, с жестоки наранявания и в безсъзнание. Свид. Х. им казала, че подс. П. се е заключил в нейния апартамент като дала съгласие полицаите да разбият вратата след което придружила сестра си, която била откарана в болницата.

В това време свид. Ш. и А. разговаряли през вратата с подс. П.,като го уговаряли да отвори вратата, той отказвал като ги наричал “педали“, „хомосексуалисти“, „мърши“ и че ако влязат ще ги избие. Наложило се да се разбие вратата, като след оглед било установено, че подсъдимия е избягал през терасата като слязъл по фасадата на сградата. Пристигнал още един полицейски екип като след издирване в района свид. Ш. и Константинов го засекли и заловили. При задържането подсъдимия бил с охлузвания по лицето и ръцете и следи от мазилка по дрехите. Държал се арогантно, буйствал и заявявал, че не могат да установят самоличността му тъй като нямал лична карта и акт за раждане, тъй като ги бил изгорил. Продължил да буйства в полицейския автомобил, болницата, където бил заведен на преглед и и полицейското управление.

Постр. Г.Х. постъпила в Спешния център в кома, с паузи в дишането, което наложило трахеотомия. В резултат на оказаната високоспециализирана и адекватна медицинска помощ тя останала жива.

От заключението на тройната СМЕ е видно, че постр. Х., вследствие нанесения побой е получила тежка лицево-челюстна травма и черепно-мозъчна травма с множество счупвания на предните и задни стени на двата максиларни синуса, на носните кости, на основата на десния фронтален синус, на двете зигматични кости, разрушени прегради на етмоидалните клетки-двустранно, прекъсване на костната част на носната преграда, изпълване на всички околоносни кухини вкл. и средните уши двустранно с кръв, субдурален хематом вляво, наличие на въздух в пространството под твърдата мозъчна обвивка, двустранно хематоми по очните ябълки, кома, изкуствена белодробна вентилация с трахеостома. Травмите на пострадалата са обусловили тежко клинично протичане с реална опасност за живота – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Наличието на въздух в черепа обуславя проникващо нараняване н черепната кухина. Тежката лицево-челюстна травма е довела до трайно затрудняване дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни. Мозъчната кома обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота. Експертизата не може да установи точния брой на ударите, нанесени на пострадалата, тъй като поради тежкото й състояние с реална опасност за живота й, вниманието на мед. Екип е било насочено към спасяването на живота й и не са били описани „по-маловажните“ следи от механични увреждания по другите части на тялото и крайниците. Описаните травми на лицето и главата са резултат на силни удари с или върху твърди пъти предмети с възможност и от наслагващи се удари – най-малко 4-5 отделни удара и двустранно притискане на черепа и лицето. Силата и кинетичната енергия на ударите трябва да е била много голяма, посоката им е отпред-назад отляво-надясно и отдясно-наляво, както и двустранно притискане и могат да се получат чрез скачане върху главата на пострадалата, като най-вероятната поза е в легнало положение. При подобни по тежест, локализация и морфология травми може да настъпи смъртен изход, ако не се окаже навременна и адекватна висококвалифицирана медицинска помощ.

От химическото изследване на кръвта на подсъдимия се установява наличие на 1,5 промила алкохол и метамфетамини.

Изслушаната пред първата инстанция СППЕ поддържат заключението си, че подсъдимия П. страна от смесено личностово разстройство-психично състояние в широкия смисъл на това понятие,изразяващо се с поведенчески отклонения в следствие дисхармонично развитие на характера. Емоционално нестабилна и дисоциална личност. Не са констатирани болестни отклонения, които да отговарят на параметрите на „умствена изостаналост“ или „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“ Същия е в състояние да разбира смисъла и значението на постъпките си и да ръководи действията си. По време на деянието не са намерени болестно-неадекватни механизми, отсъстват психотични елементи и като цяло поведението му е разбираемо. Намирал се е в лека степен на обикновено алкохолно опиване. Установената концентрация на алкохол и наличието на следи от стимулатни не е повлияла на поведението на освидетелствания по време на извършване на деянието. Изключва се възможността деянието да е извършено в състояние на физиологичен афект. У него липсва чувство на вина за стореното , а пресъздаването на действията му е избирателно като има спомени преди и след деянието и заявява, че нума такива за момента на деянието.

Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и в общи линии по нея няма спор.

Подс. П. заявява, че не си спомня всичко добре след момента, когато се срещнал със свид. В. И.. След това си спомня момента когато се е блъскало по вратата на апартамента на леля му, където се бил заключил. След това пак не си спомня и има спомени от патрулната кола, нямал спомени докато е бил в болница и едва в ареста вече „дошъл на себе си“.Заявява, че като употребява алкохол и наркотици изпада в състояние, в които не знаел какво върши. Казва, че със свид. В. са пушили цигари, ръчно свити т.нар.“чай“, за които не знае какво съдържат. Заявява, че не е искал пари от майка си, въпреки, че месец преди инцидента е бил напуснал работа.

Пред настоящата инстанция постр. Г.Х. заяви, че желае да свидетелства. Заявява, че не помни нищо от случая. Майка й, М.С.й казала, че П. я е ударил и че имала кръв по ръката и носа си. Спомени имала чак когато излязла от кома. Разказва, че е разбрала от майка си, че П. , след като го задържали, й се е обадил като й казал, че е изпил две чаши ракия, вино и после му дали едно хапче, което не знаел какво е. По принцип нямали проблеми освен когато е пушел трева или е вземал нещо друго създавал проблеми и се чудел за какво да се заяде.

Подс. П. също дава обяснения като заявява ,че преди инцидента редовно по няколко пъти на ден е вземал наркотици, като не бил вземал само около половин месец.

От изслушаната пред въззивната инстанция допълнителна СПП и химическа експертиза се установява, че подсъдимият П. страда от смесено личностово разстройство – психични и поведенчески разстройства в следствие на комбинирана употреба на ПАВ, интоксикация с метамфетамини, обикновено алкохолно опиване – средна степен.

Изчислена е вероятната концентрация на алкохол в кръвна на подсъдимия към момента на извършване на деянието – 2,25 промила.

По отношение интоксикацията са отчетени неизвестните параметри – състоянието на черния дроб на освидетелствания след 8-10 годишна употреба на наркотици, комбинацията от вещества в т.нар.“Чай“, представляващ безвредни билки обработени със синтетични наркотици, които се пушат като цигара. Към синтетичните канабиноиди „чай“ вероятно има прибавени амфетачини и метамфетамини, чиято употреба води до системна агресия и противообществени прояви. Взети са предвид както бързината на метаболизма, така и факта, че алкохола би могъл да бъде приет и след деянието. В заключението е посочено, че метамфетамините навлизат веднага в кръвта, независимо от начина на приемане като максималната концентрация се достига до 1-4 часа, а периода на полуразпад е 10 часа като наличието на метамфетамини в урината не е така показателно за степента на влияние, както тяхното наличие в кръвта. Има всички клинични данни за въздействиевърху ЦНС на подсъдимия на двете вещества – метамфетамини и алкохол, с превалиране на въздействието на метамфетамините, като последните определят неговата свръхагресия, документирана от свидетелските показания. Посочва се, че в клиничната практика това е обичайна комбинация, която протича със свръхвъзбуда и агресия към всички заобикалящи, вкл. полиция и медици. Установената следна степен на алкохолно опиване, психичните нарушения не са качествени, а количествени, у него липсват признаците характерни за истинската психична болест: качествена промяна на съзнанието, халюцинаторно-параноидни преживявания, изопачено възприемане на действителността, прояви на автоматизъм и импулсивност, психотично разстройство и амнестичен синдром, предизвикан от употребата на алкохол. Напротив той е добре ориентиран в заобикалящата го среда, запазва връзка с действителността, участва в събитията и не ги тълкува налудно, липсва психоза.

Към момента на деянието приетите метамфетамини са били в максимална или близка до максималната кръвна концентрация, като степента на повлияване може да се определи като средна /възбуда, агресия, скачане от четвърти етаж, агресия при задържането и мед. преглед/ По време на скандала с постр. Х. отсъстват психотични елементи и като цяло поведението му е разбираемо в контекста на техните взаимоотношения. Вещите лица са категорични, че липсват данни за психотично поведение. Няма данни сочещи на такава психоза, която да определя продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 НК. Направен е извода, че подс. П. по време на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Употребеното количество алкохол и ПАВ само са улеснили действията му. Това му поведение не е било необичайно за него и данни за подобни прояви – обичайни скандали и агресия спрямо близките са налице по делото. Експертизата отбелязва, че поведението на подсъдимия по време на инкриминираното деяние е включвало в себе си заучени психологични защитни механизми – след нанасяне удари върху майка си, започва да се въргаля по пода, да крещи че са му отхапали пръстите, наранени от ударите, които сам той е нанасял, като целта е да се отклони вниманието от него и когато това става, когато свид. Хр.Х. тръгва надолу да търси сестра си, той скача и започва да нанася новите жестоки удари. След това се скрива в апартамента на леля си, съвсем адекватно псува полицаите, спуска се навън по улука и всичко това върши като ръководи поведението си с цел самозащита, това се установява и в последващото му поведението, когато го залавят полицаите – твърди, че не могат да докажат, че е П.Т.П. защото няма лична карта и акт за раждане. Всички тези постъпки показват, че той ръководи поведението си в посока себезащита и себеоневиняване.

По отношение твърдяните халюцинации следва да се отбележи, че ако има такива то те продължават от часове до няколко денонощия. Търкалянето по пода и виковете „изядоха ми пръстите“ не могат да се приемат като такива, тъй като те би трябвало да продължат и по-късно и да са установени както от полицаите така и от лекарите в болницата, където е преглеждан. По скоро това е театрално поведение за избягване на отговорност. Твърдяната от подсъдимия загуба на спомен е избирателна и също цели самооневиняване и самозащита. Подсъдимия първоначално в болницата е казал, че е поискал 300лв. от майка си и след като тя не му дала я е пребил. След два дни, при разговора с психолози, повтаря казаното, разказва как се е заключил в апартамента, как се е спуснал по улука и си купил баничка. При първото разглеждане на делото заявява, че има частични спомени, а по настоящото твърди, че няма никакъв спомен.

От всичко изложено по-горе следва, че подс. П. е съзнавал какво върши /побоя е нанесен на два пъти/ и не е действал в състояние на психоза. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. При извършване на деянието е проявил особена жестокост, като майка му по чудо е останала жива. Нанесения побой е изключително жесток, продължителен като очевидно за него е било без значение какво причинява на майка си. Дори и в с.з. макар да изразява известно формално съжаление, очевидно не чувства особена вина и не проявява критичност като се стреми да омаловажи както извършеното така и последиците от него. При него напълно липсва чувство за вина.

В жалбата се прави опит да се прехвърли вината върху други лица, снабдявали го с ПАВ. Без значение е дали някой му е предлагал такива вещества, подсъдимия сам се е поставил в положение на зависимост. Само и единствено от него е зависело дали да приема или да не приема такива вещества, да употребява или не алкохол.

В жалбата се стига до там да се твърди, че не било известно кой е нанесъл първоначалните удари върху постр. Г.Х.. При положение, че има двама свидетели за началото на побоя – свид. В.И. и майката на пострадалата да се прави подобно твърдение е най-малкото несъстоятелно.

Състоянието, в което подс. П. е извършил деликта не притежава клиничната характеристика и на т.нар. „физиологичен афект”. Същото може да се определи като обикновено раздразнение, студен, кумулиран, застоен афект, чието възникване и развитие е било улеснено и модифицирано от приетия алкохол в комбинация с ПАВ, изиграли ролята на отключващ агресията фактор. Състоянието на „физиологичен афект” представлява мигновенна „късо съединителна реакция”, която трае изключително кратно във времето. В конкретния случай такава не е налице. Подсъдимия се е намирал в една сравнително спокойна обстановка, имал е намерение да излиза навън с приятел, разговарял е с него. Последващите действията на подсъдимия са били съзнавани и целени.

Поради това и не е налице деяние извършено в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.118 НК.

Въззивната инстанция приема, че е налице субективния елемент при осъществяване на престъплението като само по една случайност същото е останало недовършено.

Правилен, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116 ал.1 т.3 пр.2 и т.6 пр.4 вр.чл.18 ал.1НК. Налице са и двата квалифициращи признака. Пострадалата е родна майка на подс.П.. Деянието е извършено при особена жестокост. Ударите са много, като техния брой не може да бъде точно посочен, но са повече от 4-5, всички са нанесени в жизнено важни органи – главата на пострадалата. Нанесени са с особена ярост, ожесточение и упоритост. Само благодарение на навременно оказаната високоспециализирана медицинска помощ пострадалата е останала жива, тъй като голяма част от причинените й травматични увреждания като проникването в черепната кухина са несъвместими с живота. Поради това и правилната квалификация е по чл.116 НК , а не за причинени телесни повреди. Опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини – намесата на свид. Хр.Х., която е успяла да отблъсне подс. П. и по този начин да преустанови нанасянето и на още и по всяка вероятност фатални удари, както и разбира се бързата и адекватна намеса на мед. екипи. В никакъв случай не е налице „доброволен отказ“, т.е. подсъдимия сам да е взел решение да преустанови действията си. Същия я е оставил в безпомощно състояние на кома и невъзможност да диша като не се е поинтересувал от състоянието й нито в момента, нито по-късно, а е направил всичко възможно да избяга и се укрие.

В този смисъл оплакването за допуснати съществени нарушения на материалния закон е неоснователно.

Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание то също е неоснователно.

Съдът е определил наказание от осемнадесет години лишаване от свобода като е отчел едно смекчаващо обстоятелство – младата му възраст. Деянието е извършено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – употребата на алкохол и ПАВ, предишните осъждания, липсата на трудови навици и на разкаяние

Деянието е с изключително висока степен на обществена опасност, както поради обстоятелството, че се засяга изключително човешко благо – животът, така и предвид начина на извършването, извън квалифициращите елементи. Въззивната инстанция намира, че така определеното наказание ще въздейства възпитателно и ще изиграе своята възпираща и предупреждаваща роля.

Въззивната инстанция намира, че подсъдимия следва да заплати сторените от тази инстанция разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 2 208.12лв. като го осъди да ги заплати.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 26.10.2017г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд №150/2017г. по отношение на подсъдимия П.Т.П. с ЕГ№ **********.

Осъжда подсъдимия П.Т.П. да заплати направените иот тази инстанция разноски в размер на 2 208.12лв. по сметка на ВАС.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                        

                                                                                                                                                       2.