Р Е Ш Е Н И Е

                   № 21

21.02.2019 г.,  Гр. Варна

в името на народа

 

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

 

секретар Петранка Паскалева

прокурора П. Костадинов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №9 по описа за 2019 год.

 

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Търговишки окръжен прокурор и въззивна жалба  от адв.Цв.И. като защитник на П.Д.П. и Д.П.Д., подсъдими по нохд №49/18г. по описа на Търговишкия окръжен съд, против присъдата на същия съд от 18.12.2018г. с която подс. Пл.П. е признат за виновен за деяние по чл.255 ал.1 т.2,3,5 и 6  НК вр.чл.55 ал.т.1 НК за сумата от 8019,29лв. и му е наложено наказание пробация за срок от две години като е оправдан по обвинението по чл.252 ал.3 вр.ал.1 т.2,3,5 и 6 НК и до размера на сумата 23038,53лв.; подс Д.Д.- по обвинението по ч.252 ал.3 вр.ал.1 т.2,3 и 5 НК вр.чл.26 ал.1НК до размера на сумата 72 144,71лв. като му е наложено наказание три година лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от четири години и е оправдан за разликата до 153 311,89лв.

Протестът е в оправдателната част по отношение и на двамата подсъдими като се излагат основания за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост, както и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част като подс. Пл.П. бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение и му се наложи наказание лишаване от свобода в минималния предвиден размер с приложение на чл.66 НК, а подс. Д. да бъде признат за виновен до размера на първоначално повдигнатото обвинение.

В жалбата на подсъдимите се излагат съображения за необоснованост на присъдата в осъдителната й част, наличие на съществени нарушения на процесуалния закон. Иска се да се отвени атакуваната присъда като незаконосъобразна и подсъдимите да бъдат оправдани изцяло.

Протестът не се поддържа в с.з. от апелативния прокурор, който изразява становище за обоснованост на присъдата и предлага същата да бъде потвърдена изцяло, като жалбата на подсъдимие бъде оставена без уважение

 Жалбата се поддържа в с.з. 

Протестът и жалбата са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 18.12.18г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимия П.Д.П. за виновен в това, че в гр.Търговище, в качеството му на управител на „Хлебопроизводство и сладкарство“ ООД-гр.Търговище, избегнал установяването и плащането на дължим от дружеството данък върху добавената стойност в големи размери-за сумата 8 019.29 лв., като потвърдил неистина в справка-декларация №25000936698/14.05.2009г. по чл.125 от ЗДДС, използвайки документ с невярно съдържание- фактура №99/01.04.2009г., удостоверяваща неосъществени в действителност строително-монтажни работи, на стойност 40 096.46 лв. и 8 019.29 лв. ДДС,издадена от „Мариновгаз”ООД-гр.Търговище, допускайки осъществяването на счетоводството в нарушение на чл.4 от ЗСч /отм./ и приспадайки неследващ се данъчен кредит в посочения размер –престъпление по чл.255, ал.1, т.2, т.5, т.6 и т.7 от НК, като на осн.чл.55, ал.1, т.2 ,б.“б“ във вр.с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК  му е наложил наказание „пробация“, за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес ***,е два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител,  за същия срок, като го е оправдал по обвинението му по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.3, т.5-т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и за разликата над сумата 8 019.29 лв. до сумата 23 038.53 лв.-особено големи размери по посоченото обвинение в частта му за избягване установяването и плащането на ДДС със 1.СД №250002306/14.03.2005г.-ДДС в размер на 75.00лв. и в следващите СД по ЗДДС-ДДС в размер на по 116.67 лв.месечно 2.СД№250002948/13.04.2005г.,3.СД№500900532/13.05.2005г.,4.СД№2500901813/14.06.2005г.,5.СД№2500902627/14.07.2005г.,6.СД№2500903428/12.08.2005г.,7.СД№2500904337/13.09.2005г.,8.СД№2500905337/14.Х.2005г.;9.СД№2500906065/11.ХІ..2005г.,10.СД№2500907111/13.ХІІ.2005г.,11.СД№2500908255/16.01.2006г.,12.СД№2500908685/10.02.2006г.,13.СД№25000800531/13.03.2006г.,14.СД№25000801730/13.04.2006г.,15.СД№25000802696/12.05.2006г.,16.СД№25000803358/12.06.2006г.,17.СД№25000804750/13.07.2006г.,18.СД№25000805462/10.08.2006г.,19.СД№25000806809/13.09.2006г.,20.СД№5000807778/12.Х.2006г.,21.СД№25000809090/14.ХІ.2006г.,22.СД№25000810191/14.ХІІ.2006г.,23.СД№25000811281/15.01.2007г.,24.СД№25000900945/14.02.2007г.,25.СД№25000902074/14.03.2007г.,26.СД№25000903131/13.04.2007г.,27.СД№25000903946/11.05.2007г.,28.СД№25000905495/14.06.2007г.,29.СД№25000906396/12.07.2007г.,30.СД№25000907913/14.08.2007г.,31.СД№25000908881/13.09.2007г.,32.СД№25000910501/15.Х.2007г.,33.СД№25000911766/14.ХІ.2007г.,34.СД№25000912804/13.ХІІ.2007г.,35.СД№25000914375/14.01.2008г.,36.СД№25000915323/13.02.2008г.,37.СД№25000916371/14.03.2008г.,38.СД№25000918189/14.04.2008г.,39.СД№25000919084/13.05.2008г.,40.СД№25000920696/13.06.2008г.,41.СД№25000921753/11.07.2008г.,42.СД№25000923304/13.08.2008г.,43.СД№250009246688/12.09.2008г.,44.СД№25000925994/13.Х.2008г.,45.СД№25000927824/14.ХІ.2008г.,46СД№25000929275/15.ХІІ.2008г.,47.СД№25000930621/14.01.2009г.,48.СД№25000931942/13.02.2009г.,49.СД№25000933457/13.03.2009г.,50.СД№25000935194/14.04.2009г.,51.СД№25000936698/14.05.2009г.и52.СД№25000938066/12.06.2009г., или общо в размер на 6 025.17 лв. от наемните отношения с ЕТ“Тина–2004-Татяна Петрова“-гр.Търгови-ще;  в СД №250009 36698/14.05. 2009г., чрез използване на документ с невярно съдържание-фактура №15/14.04.2009г., издадена от „Зора мебел”ЕООД-гр.Търговище с размер на ДДС 3 768.80 лв., както и на корпоративен данък в общ размер на 5 225.47лв.-в ГДД по ЗКПО с вх.№200 И0000348/27.03.2008г. за 2007г. в размер на 951 лв. и в ГДД с вх.№2500И0001063/ 30.03.2009г. за 2008г. в размер на 4 273.46 лв.

Със същата присъда е признал подсъдимия Д.П.Д. за виновен в това, че в периода от 14.06.2004г. до 30.04.2008г. в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 35 025.05 лв.(27 575.99 лв. за 2004г.+ 1 241.46 лв. за 2005г.+3 210.00 лв. за 2006г.+2 997.60 лв. за 2007г.), по  ЗОДФЛ /отм./ в размер на 34 491.01 лв.(31 720.87 лв. за 2004г.+2 770.14 лв. за 2006г.) и по ЗДДФЛ в размер на 2 628.65 лв. за 2007г., или в общ размер на 72 144.71лв., представляващо особено големи размери-над 12 000 лв. по чл.93, т.14 от НК, като потвърдил неистина в данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./-в  ГДД вх.№25002128/ 21.03. 2005г. за сумата 31 720.87 лв. и в ГДД с вх.№ 250А0 554/16.04.2007г. за сумата 2 770.14 лв.; по чл.50 от ЗДДФЛ-в ГДД  с вх.№250А7577/ 30.04.2008г. за сумата 2 628.65лв. и по ЗЗДС-в СД вх.№ 0000003107/ 14.06.2004г. за сумата  411.34лв., в СД вх.№0000003672/14.07.2004г. за сумата 126.65лв., в СД вх.№2500000141/11.01.2005г. за сумата  27 038.00лв., в СД вх.№2500908208/16.01.2006г. за сумата 1 241.46 лв., в СД вх.№25000811225/15.01.2007г. за сумата  3 210лв. и в СД вх.№ 25000914272/14.01.2008г. за  сумата  2 997. 60 лв., изразяващо се в невярно деклариране на действителните задължения по данъчни периоди, неиздаване на фактури и допускане осъществяването на счетоводството в нарушение на чл.4 от ЗСч- и на основание чл.255 ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.3 и т.5  във връзка с чл.26, ал.1 от НК, му е наложил наказание от три години лишаване от свобода,което на основание чл.66 ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от четири години и го е оправдал  по останалата част на обвинението, че през времето извън периода 14.06.2004г. до 30.04.2008г. (от началото на 2004г. до 13.06.2004г. и от 01.05.2008г. до м.май 2009г.) в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, както и за разликата над сумата 72 144.71лв. до сумата 153 311.89 лв., представляваща особено големи размери, като потвърдил неистина в данъчни декларации по ЗОДФЛ, ЗДДФЛ и ЗДДС, изразяващо се в невярно деклариране на действителните задължения по данъчни периоди, не издавал фактури и други счетоводни документи и допуснал осъществяването на счетоводството в нарушение на чл.4 от ЗСч /отм./, а именно- избегнат за установяване и плащане  ДДС в размер над сумата 35 025.05 лв. до сумата 72 993. 70лв., както следва: в подадената СД №2500908208/ 16.01.2006г.-над сумата 1 241.46 лв. до сумата 3 941.52 лв., в СД№25000811225/15. 01.2007г.-над сумата 3210 лв. до сумата 18 974.17 лв. и в СД№25000 930565/14.01.2009г.–за сумата 19 504.42 лв.; по  ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ-избегнат за установяване и плащане общо дължим  данък над сумата 37 119.66 лв. до сумата 80 318.19 лв., както следва: в ГДД с вх.№250А0554 16.04.2007г. по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./-над сумата 2 270.14 лв. до сумата 21 687.15 лв. за 2006г. и в ГДД  с вх.№ 250А 7577/30.04.2008г.  по чл. 50 от ЗДДФЛ-над сумата 2 628.65 лв. до сумата 4 381.30 лв. за 2007г.

Осъдил е двамата подсъдими да заплатят направените по делото разноски

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.Д.П. от 30.12.2004г.е управител на „Хлебопроизводство и сладкарство“ ООД-гр.Търговище, регистрирано по ЗДДС от 01.04.1994г. и с основен предмет на дейност-производство и продажба на хляб и хлебни изделия. Подсъдимият Д.П.Д. е негов син и е регистрирал  ЕТ“Елит-Д-Д.Д.“*** на 02.04.2002г., чиято търговска дейност  включва търговия с хляб и хлебни изделия. Като представители на посочените търговски субекти, те са данъчно задължени лица по смисъла на чл.14, т.1 от ДОПК, като са били длъжни да организират и контролират документооборота във връзка с извършваната от тях икономическа дейност, включително съставянето на съответните счетоводни документи по чл.6, ал.1, т.1-3 от ЗСч за сключените сделки при спазване на основните счетоводни принципи по чл.4, ал.1, т.1, 3-4 от ЗСч(отм.) за текущо начисляване на приходите и разходите към момента на тяхното възникване, предпазливост, оценка на риска и евентуалните загуби за получаване на действителен резултат и съпоставимост между приходи, и разходи, като същите се отразяват регулярно в СД по чл.125 ЗДДС и в годишни данъчни декларации по чл. 92, ал.1 от ЗКПО, по чл.41 от ЗОДФЛ (отм.), по чл.50 от ЗДДФЛ и.    

Съгласно ревизионен акт №250900330/25.01.2010г. и ревизионен акт за поправката му №259900330/10.02.2010г. на ТД на НАП-гр.Варна, по отношение на управляваното от подс.П.П. „Хлебопроизводство и сладкарство“ООД-гр.Търговище са били установени задължения по ЗКПО в размер на 951.80 лв. за 2007г., корпоративен данък в размер на 4 273.47 лв. за 2008г., както и задължения по ЗДДС в размер на 289 529.69 лв. + 45 273.84 лв. лихва за ревизирания период от м.03.2005г. до 31.05.2009г., потвърдено с решение №182/30.03.2010г. на Директора на „ОУИ“-гр.Варна при ЦУ на НАП, решение №1236/25.05.2011г. по адм.д.№1744/2010г. на Адми-нистративен съд-Варна и решение №8696/18.06.2012г. на Върховния административен съд.

С необжалван ревизионен акт №250900333/18. 01.2010г. по отношение на ЕТ“Елит-Д-Д.Д.“*** са установени данъчни задължения по ЗДДС, ЗОДФЛ(отм.) и ЗДД ФЛ в общ размер на 327 776.64 лв.+139 942.61 лихва за просрочие за ревизирания период от 01.01.2004г. до 30.06.2009г.

С оглед специфичността на материята и за прегледност, въззивната инстанция ще повтори част от мотивите на първата инстанция, като изцяло възприема изводите й:

I.По обвинението на подс.П.П.:

 „Хлебопроизводство и сладкарство“ ООД-гр.Търговище е „свързано лице“ с ЕТ“Елит-Д-Д.Д.“*** по смисъла на §1, т.3, б.“а“ от ДР на ДОПК, поради роднинската връзка на двамата подсъдими, както и „свързано лице“ с „Аида-99“АД-гр. Търговище по смисъла на §1, т.3, б.“в“ от ДР на ДОПК, тъй като последното е съдружник в „Хлебопроизводство и сладкарство“ ООД -гр.Търговище. С оглед на тези обстоятелства, в отношенията с фиска за данъчна основа на сключваните между посочените търговци облагаеми сделки следва да се приема пазарната цена на стоката или услугата, предвид изискванията на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС, а данъчната основа, съобразно данъчния финансов резултат по чл.22 от ЗКПО, да се определя според условията за несвързани лица.

Според обвинението, за 2007г. в ТД на НАП-Търговище относно управляваното от подс.П.П. *** е подадена ГДД по чл. 92, ал.1 от ЗКПО с вх.№2500И0000348/27.03.2008г., в която е посочено увеличение на финансовия резултат с 82 688.13 лева, вместо сумата 154 343.97 лв.(82 688.13лв.+50 376.26 лв.+14 279.62лв.+6 999.96лв.), а за 2008г. в ТД на НАП-Търговище е подадена ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО с вх.№2500И0001063/ 30.03.2009г., в която посоченото увеличение на финансовия резултат е 46 527.13лв., вместо сумата 206 773.64 лв. (46 527.13 + 92 754.51 + 60 492.04 + 6 999.96) или  е деклариран по-малък размер, равняващ се на сумата 160 246.63лв.

Съгласно заключението на изготвената от вещото лице П.П.икономическа експертиза, както и с оглед на сключените между "Хлебопроизводство и сладкарство" ООД-Търговище с "Аида-99"АД -Търговище и с ЕТ "Елит-Д. Д."*** договори за производство на хляб с материали на клиента („на ишлеме“), възложи-телят предоставя на изпълнителя брашно, срещу което получава готова продукция и му заплаща възнаграждение в определен размер. Съгласно заключението, посочената единична цена на услугата за посочените двама търговци се отличава от цената на други несвързани контрахенти, като същата е в размер на 0.2083 лв. или с 0.0417 лв. (0.25-0.2083лв.) по-ниска от цената за другите независими търговци по същия вид договори, в резултат на което финансовия резултат за 2007г. се увеличава със сумата 11 544.44 лв. за доставени 277 085 бр. хляб “Варош“ х 0.0417 лв. на "Аида-99" АД-Търговище и със сумата 38 821.82 лв. за доставени 930 979 бр. хляб “Варош“ х 0.0417 лв. на ЕТ "Елит-Д.Д."***, или общо със сумата 50 376.26 лв. от посочените доставки. За 2008г. разликата отново се дължи на по-ниската цена по договорите на „Х и С“ООД-Търговище за производство на хляб на ишлеме със свързаните лица "Аида-99"АД-Търговище (0.2083лв.) и ЕТ"Елит-Д.Д."*** (0.2087 лв.), в сравнение с цената на други несвързани контрагенти (0.30лв.), като услугата се заплаща от "Аида-99"АД-Търговище с 0.0917лв. (0.30 лв.-0.2083лв.),  а от ЕТ“Елит-Д. Д." с 0.0913 лв.(0.30лв.-0.2087 лв.) в по-малко от цената за независимите търговци, в резултат на което финансовия резултат за 2008г. се увеличава със сумата 17 375.22 лв. за доставени 189 479 бр. хляб “Варош“ х 0.0917 лв. на  "Аида-99"АД  -Търговище и със сумата 75 379.29 лв. за доставени 825 622 бр. хляб “Варош“ х 0.0913 лв. на ЕТ "Елит-Д.Д."***, или общо със сумата 92 754.51 лв.

Както съдът е посочил в мотивите си, не става ясно по какъв начин е определена цената от 0.25 лв., респ.0.30 лв.(офертна, а не окончателна цена, която е различна за купувачите) за несвързаните  клиенти. Съгласно ревизионния доклад и ревизионния акт, при посочване на тази цена са изключени определени контрахенти на дружеството, чиито договорни условия се сочат за различни, но не е отразено и не е установено какви точно са тези специфики, за да се прецени дали цените за тези несвързани лица, напр.“Виктори“ООД-Търговище и ЕТ“Агроелит-Божидар Митов“-Търговище не следва да се включват при определяне на пазарната цена. В тази насока, съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо-то лице Милена Петрова, въз основа на договора за преработка на пшеница на ишлеме от 04.08.2008г. с “Виктори“ООД-Търговище и приложените писмени справки за движение на внесените зърнени храни и изтеглено брашно, включително справката за фактурираната продукция на ишлеме, не може да се установи какво е количеството и вида на продадения на дружеството от „Х и С“ хляб, както и на каква единична цена. По отношение на другия търговски субект ЕТ “Агроелит-Божидар Митов“-Търговище са налице справки само за 2008-2009г., въз основа на които, както и въз основа на договора от 17.07.2007г. не е възможно да се установи дали срещу издадените купони е получена пшеница, съобразно договорните клаузи, дали е произведен и доставен хляб, съобразно тези клаузи, обуславящо и невъзможност да се изчисли средна продажна цена по метода на сделки с независими търговци за извършените продажби на хляб-ишлеме 0.700 кг за инкриминирания период или част от него.

Поради  това правилно е прието, че посочената в обстоятелствената част на обвинителния акт средна пазарна цена на хляба не е възможно да се приеме за меродавна по смисъла на §1, т.14 от ДР на ЗКПО и §1 т.1 от ДР на ДОПК и за установена по категоричен начин. По този начин неопровергана е и защитната версия, поддържана още от първия разпит на подс.П.П. на досъдебното производство, че разликата в цената се дължи не на особените вътрешни отношения между дружеството с "Аида-99"АД-Търговище и с ЕТ "Елит-Д. Д."***, а на обстоятелството, че доставката за тях е „франко“ завода и хлябът се откарва до магазините с техен транспорт, изискващ съответни транспортни разходи, докато при другите типови договори доставката е до обекта на клиента(който също има търговска отстъпка) и транспортният разход е за сметка на управляваното от подс.П.П. дружество. В подкрепа на тази версия са и приложените справки относно себестойността на продукцията, данните от които сочат като присъщ компонент транспортен разход, вариращ от 0.04 лв. до 0.09 лв. през инкриминирания период (в този смисъл и заключението на допълнителната ССЕ, изготвено от вещото лице Милена Петрова за установен транспортен разход от ЕТ "Елит-Д. Д."***, посочен в мотивите. Следва да се има предвид и обстоятелството, че цената на свързаните лица е в обхвата на ценовата рамка за останалите търговци (при покупка в завода: 0.16-0.23 лв., при 0.18-0.24 лв. за "Аида-99"АД-Търговище и ЕТ "Елит-Д.Д."*** за 2008г. и 0.13-0.25 лв., при 0.21-0.24 лв. за свързаните лица през 2009г.), Всичко това обуславя  извод за липсата на приход така както е посочено в обвинението в размер на 50 376.26 лв. за 2007г. и в размер на 92 754.51 лв. за 2008г., дължащ се на разлика в цената за свързани лица.

С оглед на тези доводи правилно съдът е приел че  няма  основание да се твърди, че  данъчният финансов резултат по чл.22 от ЗКПО и данъчната основа са определени в разрез с нормативните изисквания и обвинението в тази му част не може да се приеме за доказано, според изискванията на чл.303, ал.1-2 от НПК.       

По отношение сключеният  договор за наем с ЕТ “Тина-2004-Татяна Петрова“-гр.Търговище, за ползване на търговско помещение от 66 кв.м. +12.8 кв.м. склад в гр.Търговище, кв.“Запад“, бул.“Сюрен“-търговски комплекс „Аида“ срещу наемна цена от 583.33 лв. месечно + 116.67 лв. ДДС, като сумата от наема за първите 4 години е за сметка на дострояването на обекта от наемателя, изводите на съда също са правилни и обосновани. Посочената договорна клауза е спазена, съгласно показанията на свид.Татяна Петрова, като през този период фактури за наем не са издавани и приходи не са декларирани След като престацията на наемателя е в натура, то се касае до т.нар. „бартер“ и е приложима разпоредбата на чл.130, ал.1 от ЗДДС, В конкретния случай, страните са договорили възнаграждението на изпълнителя на строителната услуга да е в размер на дължимата наемна цена и предвид равностойността на насрещните престации, която клауза е изцяло в съответствие с принципа за свобода на договарянето по чл.9 от ЗЗД, дружеството не формира печалба по бартерната сделка и не дължи корпоративен данък по тези търговски правоотношения. Налице е административно нарушение по отношение неотчитането на двете сделки, но въпреки това, дори управителят на дружеството и неговият контрахент да бяха спазили административните изисквания по надлежното документиране на сделката, то след като за дружеството не би възникнало данъчно задължение, липсва и умисъл, чрез невярното счетоводно отразяване, да се цели избягване на установяване и/или плащане на корпоративен данък по бартерната сделка. С оглед на тези доводи, правилно подс. П. е бил признат за невиновен по този пункт на обвинението.   

Във връзка с корпоративното облагане, в заключението си вещото лице П.П.е установило, неотчетени приходи в размер на 14 279.62 лв. от продажба на 38 079 броя хляб "Албена 0.500" с единична цена 0.375 лв., произведен през периода м.януари-м.ноември на 2007г., отразен като наличен към 30.11.2007г. и неналичен към 31.12.2007г., както и неотчетени приходи от реализация на закуски за 2008г. в размер на 60 492.04 лева. Доставките не са отразени в дневника за продажби и подадените справки-декларации на датата на данъчното събитие и изискуемост на данъка, а данъчната основа не е определена по действителната стойност.

При така установените обстоятелства финансовият резултат на управляваното от подс.П.П. дружество е следвало да бъде увеличен с посочените неотчетени приходи от продажби на хляб"Албена 0.500" в размер на 14 279.62 лв. като действителният му размер за 2007г. следва да бъде 96 967.75 лв.(декларираните 82 688.13лв.+14 279.62лв.). Съгласно заключението на счетоводната експертиза, след намалението на финансовия резултат и след приспадането на отразената счетоводна загуба от 91 488.15 лв., резултатът за 2007г. е загуба за дружеството в размер на 47 858.24 лв., поради което правилно е прието, че не е налице избегнато установяването и плащането на  корпоративен данък в размер на  951.80лв. за 2007г.

      Същото е и по отношение подадената за 2008г. ГДД по чл. 92, ал.1 от ЗКПО с вх.№2500И0001063/30.03.2009г. действителното увеличение на финансовия резултат е в размер на 107 019.17 лв. и при отразеното намаление на финансовия резултат и счетоводна дружеството е било на загуба (107 019.17лв.9-74 944. 47лв.=32 074.70лв.-89 094.58 лв. = - 57 019.88лв.), при което не е налице облагаема печалба и дължим корпоративен данък в размер на  4 273.47лв.

      Предвид горното, правилно е прието от съда, че обвинението относно избегнато установяване и плащане на корпоративен данък за 2007-2008г. в общ размер на 5 255.47 лв. не се установява по безспорен и категоричен начин и подс. П. правилно е бил признат за невинен.           

През 2009г. управляваното от подс.П.П. дружество сключило договори за строителни услуги по повод изграждане на цех за бутилиране на минерална вода, за което били съставени фактура №99/01.04.2009г. с размер на ДДС 8 019.29 лв., издадена от „Маринов-газ” ООД-Търговище и фактура №15/14.04.2009г., издадена от „Зорамебел” ЕООД-Търговище с размер на ДДС 3 768.80 лв., включени от същия в СД №25 000936698/14.05.2009г. и с упражнено по тях право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 11 788.09лв.

Строителните услуги по договор №4/06.03.2009г. на обща стойност 18 844 лв. с изпълнител  „Зорамебел” ЕООД-Търговище не са били извършени(с изключение на СМР за 600 лв.) и същият е развален като е било издадено кредитно известие №0000000016/27.11.2009г., сумата е била върната на възложителя с ПКО №681/30.12.2009г. Посоченото кредитно известие №0000000016/27.11.2009г. е включено под пореден номер 541 в дневника му за покупките, както и като ново задължение в справката-декларация по ДДС за м.декември 2009г., подадена с вх.№25 00-0949602/14.01.2010г. С оглед това правилно е прието, че страните по развалената сделка са спазили регламентацията по чл.115, ал.1 от ЗДДС, като доставчикът е издал кредитно известие, а получателят го е отразил в дневника за покупките, налице е и деклариране на корекцията, с която се намалява данъчната основа по издадената преди това фактура №0000000015/14.04.2009г. Обоснован е извода на съда, че няма основание да се приеме, че подс.П.П. е допуснал нарушение на счетоводното законодателство, при невярно деклариране на действителните му данъчни задължения и потвърдил неистина в декларация по ЗДДС-посочената в обвинителния акт СД №25000936698/14.05.2009г., по която е приспаднат следващия се към него момент данъчен кредит, нито има основание да се приеме, че подсъдимият е имал за цел избягването на установяването и плащането на съответния ДДС, поради което и правилно е бил признат за невинен и оправдан по този пункт на обвинението. 

По отношение приложения договор №3/05.03.2009г. с „Маринов-газ”ООД-Търговище, представляваното от подс.П.П. *** възложило на „Маринов-газ”ООД-Търговище, представлявано от св.Маргарит М.изпълнението на строително-монтажни работи за сумата 40 096.46 лв.(без ДДС) в сграда в УПИ I в кв.16 в промишлената зона на гр.Търговище, с оглед преустройството й в цех за бутилиране на минерална вода, за което е издадена фактура №99/01.04.2009г. с размер на ДДС 8 019.29 лв. Още на 06.03.2009г., обаче, с договор №3/06.03.2009г., чието съдържание е идентично с договор №3/05.03.2009г.,  изпълнителят „Мари-нов-газ”ООД-Търговище възложил от своя страна дейността  на „Аида-99“ АД-гр.Търговище-съдружник и притежател на част от капитала на „Х и С“ООД-гр.Търговище, за сумата 39 000 лв. (без ДДС), за което е съставена фактура №10013/03.04.2009г. с данъчна основа 39 050 лв.  Преустройството е осъществено от съвсем различни лица, поради което удостовереното във фактура №99/01.04.2009г. извършване на СМР от посочения изпълнител е невярно обстоятелство, възпроизведено от подс.П.П. в подадената СД №25000936698/14.05.2009г. и с упражнено по същата право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 019.29 лв., който не се следва. Липсват писмени изявления за прекратяване на договорните отношения, липсват кредитно известие от изпълнителя, протокол по чл.66 от ППЗДДС(ред. 2006г.) за корекция по реда на чл.79 от възложителя, на отразяването й в дневника за покупки, поради което следва да се приеме, че невярното документиране и невярното деклариране цели именно приспадане на неследващ се данъчен кредит.

Поради това и следва да се приеме за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият П.П. е допуснал осъществяване на счетоводството на дружеството в нарушение на счетоводното законодателство, при невярно деклариране на действителните му данъчни задължения и потвърдил неистина в декларация по ЗДДС.

Размерът на данъчното задължение от 8 019.29 лв. не надхвърля предвидения в чл.93, т.14, пр.2 от НК размер от 12 хиляди лева, поради което и предмета на престъплението не осъществява признаците на квалифицирания състав за "особено големи размери", а на „големи размери“ по чл.93, т.14, пр.1 от НК, т.е. над 3 хиляди лева, като се касае до еднократно деяние, с което от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл.255, ал.1, т.2, т.5, т.6 и т.7 от НК.

Налице и е субективната страна деянието, което е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Не се касае до възлагане на изпълнението по сделката на подизпълнител, както се твърди в жалбата, а до нов договор между „Х и С“ ООД и „Аида-99“АД. Сам свид. М.заявява, че не е могъл да изпълни договора, което е довело до неговото разваляне. Въпреки това не е било издадено кредитно известие от „Маринов-Газ“ към „Х и С“, съответно сумите не са били сторнирани, а съгласно подадените СД за съответния период е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит.

Възражението на подс. П., че размерът на сумата бил твърде нисък в сравнение с оборотите на фирмата и това доказвало липсата на умисъл е несъстоятелно.

В този смисъл, обоснован е изводът на съда, че в останалата част, обвинението, по отношение на подс.П. за периода  от началото на 2005г. до 13.06.2009г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер над сумата 8 019.29 лв. до сумата 23 038.53 лв., представляваща особено големи размери не е доказано по несъмнен начин, поради което и правилно е бил признат за невинен по обвинението му по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.3, т.5-т.7 във връзка с чл.26 от НК и за разликата над сумата 8 019.29 лв. до сумата 23 038.53 лв.

В този смисъл протестът и жалбата се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение

Що се касае до определеното наказание на подс.П.П., съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 от НК. – наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в чл.255, ал.1 от НК(ред. до 2010г.)  наказание лишаване от свобода до пет години, се оказва несъразмерно тежко, и му е определил такова пробация, за срок от две години с пробационни мерки -задължителна регистрация по настоящия адрес два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Така определеното наказание би  отговарило на целите по чл.36, ал.1 от НК, както по отношение на индивидуалната, така и на генералната превенция. 

II.По обвинението на подс.Д.П.Д.:

От събраните доказателства и заключенията на изготвената от вещото лице П.П.икономическа експертиза се установява, че в подадена Справка-декларация вх.№ 0000 003107/14.06.2004г. по ДДС за м.май 2004г. същият е посочил данък за внасяне в размер на 12.21лв., без да включи осчетоводени сделки по фактура 163/05.05.2004г. за транспортна услуга, на стойност 2 100.82 лв. и по фактура № 174/ 07.05.2004г. за продажба на хляб, на стойност 367.20 лв. или двете на обща стойност - 2 056.68лв. без ДДС и 2 468.02 лв. с ДДС, като по този начин е избегнато установяването и плащането данък в размер на  411.34лв.;

в СД вх.№0000 003672/14.07.2004г. не е включил  осчетоводена сделка по фактура №294/30.06.2004 г. за продажба на хляб на стойност 633.23лв., като е декларирал  данък за внасяне  6.88лв., вместо действително дължимия в размер на 133.53лв., като по този начин е избегнато установяването и плащането на ДДС в размер на 126.65лв.;

 в СД вх.№ 25000 00141/11.01.2005г. не е включил осъществени, но нефактурирани продажби на хляб, като е декларирал данък за внасяне в размер на 794.06лв., вместо действително дължимия в размер на 27 832.06 лв. т.е. е избягнато установяването и плащането на ДДС в размер на  27 038.00лв., като облагаемите доставки следва да бъдат увеличени със сумата 135 190.02лв. Последната е получена от продажбата от страна на едноличния търговец на 412 350 бр. хляб, произведен от „Хлебопроизводство и сладкарство“, на трети лица,подробно описани в мотивите  

В СД вх.№ 2500908208/16.01.2006г. същият не е включил неосчетоводени продажби на 20 691 бр.хляб през 2005г. по 0.30 лв., на обща стойност 6 207.30 лв. с неначислен ДДС в размер на 1 241. 46 лв., като при деклариран данък за внасяне в размер на 28.64 лв., неотразяването на нефактурираните продажби на получен от „Х и С“ ООД-гр.Търговище хляб е довело до избягване установяването и плащането  на ДДС в размер на 1 212.82лв.;

 в СД вх.№ 25000811225/ 15.01.2007г.е посочил данък за внасяне в размер на 20.73лв., вместо действително дължимия от 3 210.00лв., в резултат неосчетоводени приходи от продажба през 2006г. на 80 250 бр. редовен хляб, на стойност 16 050 лв, като неиздаването на фактури от едноличния търговец за реализацията на получения от от „Х и С“ ООД-гр.Търговище хляб е довело до избягване установяването и плащането на ДДС в размер на  3 189.27лв.;

в СД вх.№25000914 272/14.01.2008г. е посочил данък за внасяне в размер на 15.97лв., вместо действително дължимия в размер на 3 013.57лв., като по този начин е избегнато установяването и плащането е на ДДС в размер на 2 997.60лв. от нефактурирани приходи през 2007г. от продажбата на 19 884 бр. хляб, на стойност 14 988 лв. и ДДС в размер на  2 997.60лв., получен от „Х и С“ ООД-гр.Търговище.

По описания начин, от 14.06.2004г. до 14.01.2008г. подс. Д.П.Д. е потвърдил неистини в подадените пред ТД на НАП-офис Търговище месечни справки-декларации по чл.89, ал.1 от ППЗДДС, като в резултат на това е избегнато установяването и плащането на ДДС в размер на 35 025.05 лв.

Съобразно заключенията на вещите лица и приложената счетоводна документация, през инкриминирания период от време 2004-2008г. договорните отношения между „Х и С“ООД-гр.Търговище и ЕТ“Елит-Д.Д.“*** са били три вида: 1.продажба от дружеството на едноличния търговец на хляб, произведен с брашно на дружеството(редовен хляб); 2.продажба от дружеството на едноличния търговец на хляб, произведен с предоставено от последния брашно  (хляб ишлеме) и заплащане само на разходите за производството му; както и 3.предоставянето от дружеството на едноличния търговец на хляб, произведен с брашно на други ишлемодатели, който ЕТ“Елит-Д.Д.“*** доставя в търговската мрежа и при доставката получава купони(предоставени от дружеството на другите ишлемодатели и раздадени от тяхна страна на потребителите), които купони едноличният търговец отчита на дружеството срещу възнаграждение за транспортна услуга. В последния случай, ЕТ само доставя другите ишлемодатели  хляб, като сделката е възмездна и му се заплащат транспортните разходи, но при описания механизъм същият не получава приходи, равняващи се на стойността на самия хляб. На същият  се заплаща само от стойността на превоза, който надлежно е фактурирал, съгласно заключението на допълнителната икономическа експертиза на вещото лице Петър Петров, потвърдено и от заключението на допълнителната експертиза на вещото лице Милена Петрова. С оглед на тези обстоятелства, след като подс.Д.Д. не е страна по продажбата на транспортирания от него в магазинната мрежа хляб на други ишлемодатели, то тези доставки са необлагаеми с ДДС по отношение на него. Правилно съдът е приел, че наказателната му отговорност не може да бъде ангажирана със стойността на този хляб и неиздаването на фактури от ЕТ за реализацията на получения от „Х и С“ ООД-гр.Търговище хляб да е довело до избягване установяването и плащането на ДДС в размер над 1241,46лв. до 3 941,52лв. за 2005г.; 3 210.00лв. до 18 974.17лв. за 2006г. ; и за получени купони за 83 279 бр.хляб-ишлеме, на стойност 20 220.75 лв. и неначислен ДДС в размер на 4 044.15 лв., както и купони за 271 512 бр. хляб-ишлеме, на стойност 77 301.36 лв. и неначислен ДДС в размер на 15 460.27 лв.., с което да е избегнал установяването и плаща-нето на ДДС в общ размер на 19 504.42 лв. за 2008г.

По тези пунктове на обвинението и за разликата над сумата 35 025.05 лв. до сумата 72 993.70 лв. обоснован е изводът на съда, че  поведението на подс.Д.Д. е несъставомерно по чл.255, ал.3 във вр.с ал.1 от НК и същият следва да бъде признат за невинен.

По отношение задълженията му по  ЗОДФЛ/ отм./ и ЗДДФЛ заключенията на назначената икономическа експертиза констатират, че в подадената от подс. Д. годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ пред ТД на НАП-офис Търговище с вх.№25002128/21.03.2005г. не са включени нефактурирани продажби на хляб на ишлеме, удостоверено със зелени купони 51 100 бр. х 0.15 лв. = 7 665 лв. и с черни купони 75 162 бр.х 0.23 лв. = 17 287.26 лв.; в ГДД с вх.№ 250А2407/17.04.2006г. не са включени продажби на 69 992 бр. хляб на ишлеме, на стойност 10 498.80 лв., удостоверено със зелени купони и 13 050 бр., на стойност 3001.50 лв., удостоверено с черни купони; в ГДД с вх.№ 250А0554/16.04.2007г. не са посочени приходи от продажба на нефактуриран 201 593 бр. хляб на ишлеме, на стойност 30 238.95 лв., удостоверено със зелени купони и 179 933 бр. на стойност 48 581.91 лв., удостоверено с черни купони и в подадената годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 2500004531 /30.04.2009г. не са включени приходите от нефактурирани продажби на 354 791 бр. хляб-ишлеме за текущата и предходната година, на стойност 97 522.11 лв.

В съответствие с изложените по-горе обстоятелства, в случаите, когато едноличният търговец е поел изпълнението на задълженията на дружеството по доставката на дължимия на другите ишлемодатели  хляб, на същия се заплаща само стойността на превоза, но той не получава приходи, равняващи се на стойността на самия хляб, т.е. не генерира доход от продажбата му, която е сделка между производителя на хляба и съответния ишлемодател, поради което не е длъжен да отразява такива приходи в годишните данъчни декларации по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ.

Поради това, след приспадане на посочените суми от купони за хляб на ишлеме, следва да се приеме така както е посочено в мотивите следното: В подадената от подс. Д. годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ пред ТД на НАП-офис Търговище с вх.№25002128/21.03.2005г. е посочен данък за внасяне в размер на 16.30лв., вместо действителния размер от 31 737.19 лв., предвид нефактурирани продажби на 306 216 бр. редовен хляб х 0.36 лв. = 110 237.76 лв. В посочената ГДД са отразени приходи в размер на 377 419 лв., а сумата възлиза на 487 656.76 лв., като положителният финансов резултат е 111 813.76 лв. и данъчното задължение за 2004г. след приспадане на внесения данък е в размер 31 720.87лв., чието установяване и плащане е избегнато.

В ГДД с вх.№ 250А2407/ 17.04.2006г. приходите по ОПР възлизат на 339 758.97 лв. (252  892.65 лв.+ приходите от продажба на нефактуриран 366 570 бр. редовен хляб, на стойност 86 866.32 лв.), разходите по ОПР са в размер на 335 190.82 лв.,като положителният финансов резултат е в размер на 4 568.15 лв. и след приспадане на осигурителните вноски в размер на 5 611.20 лв., налице е не печалба, която да е данъчна основа, а загуба за търговеца в размер на 1 043.05 лв. и последният не дължи данък върху доходите за 2005г.

В ГДД с вх.№ 250А0554/ 16.04.2007г. е декларирал данъчно задължение в размер на 22.40лв., вместо действителния му размер от 2 792.54 лв., като не са посочени приходи от продажба на 80 250 бр. редовен нефактуриран хляб, на стойност 16 050 лв. Като приходи е посочена сумата 314 358.31 лв., вместо действителния им размер, възлизащ на сумата 330 435.31лв., в резултат на което при разходи по ОПР в размер на 311 185.31 лв., положителният финансов резултат е 19 250 лв. и след приспадане на осигурителните вноски в размер на 4 964.40 лв., годишната данъчна основа възлиза в размер на 14 285.60 лв., а данъчното задължение за 2006г. след приспадане на внесения данък е в размер 2 770.14 лв., чието установяване и плащане е избегнато.

В подадената годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№250А7577/30.04.2008г  е посочил данък за внасяне в размер на 238.74лв., вместо действително дължимия за 2007г. в размер на 2 628.65 лв., като не са включени приходите от нефактурирани продажби на 19 984 бр. редовен хляб, на стойност 14 988 лв. Посочени са приходи в размер на 451 760.17 лв., вместо действителния им размер, възлизащ на сумата 466 748.17 лв., като при разходи по ОПР в размер на 446 659.35 лв., положителният финансов резултат е 20 088.82 лв. и след приспадане на осигурителните вноски в размер на 5 291.37 лв., годишната данъчна основа е в размер на 14 797.45 и дължимият данък е в размер на 2 628.65 лв.=2 867.39(1044 лв.+ 24% над 7 200 лв.)-238.74 лв., чието установяване и плащане е избегнато.

По описания начин, от 21.03.2005г. до 30.04.2008г. подс. Д. е потвърдил неистини в подадените пред ТД на НАП-офис Търговище годишни данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./ и по чл.50 от ЗДДФЛ, невярно посочвайки действителните си данъчни задължения, , като в резултат на това е избегнато установяването и плащането на дължимия данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ и по чл.48 от ЗДДФЛ в общ размер на 37 119.66 лв.(31 720.87 лв. за 2004г.+ 2 770.14 лв. за 2006г.+ 2 628.65 лв. за 2007г.).

В останалата част по посочените пунктове на обвинението, касаещо задължения по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ, за разликата над сумата 37 119.66 лв. до сумата 80 318.19 лв. и за времето извън периода 21.03.2005г.-30.04.2008г., поведението на подс. Д. е несъставомерно по чл.255, ал.3 във вр.с ал.1 от НК и същият правилно е бил признат за невинен.

 Отделните деяния, състоящи се в периодично подаване на съответните данъчни декларации по ЗДДС, ЗОДФЛ/отм./ и ЗДДФЛ, съдържат признаците на престъпление по чл.26 ал.1 от НК, тъй като осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината.

          По описания начин подс.Д.Д. през периода от 14.06.2004г. до 30.04.2008г. в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, ЗОДФЛ/отм. и ЗДДФЛ в общ размер на 72 144.71лв., представляващи особено големи размери-над 12 000 лв., съгласно чл.93, т.14 от НК, като потвърдил неистина в данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./; по чл.50 от ЗДДФЛ и по ЗЗДС, подробно описани в мотивите, изразяваща се в невярно деклариране на действителните задължения по данъчни периоди, неиздаване на фактури и допускане осъществяването на счетоводството в нарушение на чл.4 от ЗСч, с което от обективна страна осъществил състава на чл.255 ал.3 във вр.с ал.1, т.2, т.3 и т.5 и чл.26 ал.1 от НК.

От субективна страна деянията са извършени при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е обществено-опасните им последици и е искал настъпването им.

      В останалата му част, обвинението, по отношение на подс. Д. през времето извън периода 14.06.2004г. до 30.04.2008г. (от началото на 2004г. до 13.06.2004г. и от 01.05.2008г. до м.май 2009г.) в гр.Търговище, , както и за разликата над сумата 72 144.71лв. до сумата 153 311.89 лв., представляваща особено големи размери е несъставомерно, и подсъдимият обосновано е бил признат за невинен и оправдан в тези части на обвинението по чл. 255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.3, т.5-т.7 във връзка с чл.26 от НК.

В жалбата на подс. Д. се твърди, че обвинителният акт не отговарял на изискванията на НПК и противоречал на ЗДДС. Не е вярно че съдът е приел, че подс. Д. е подавал само по една месечна СД- за м. декември на всяка година през инкриминирания период. СД са подавани за всеки месец но те са нулеви, докато цялата дейност е отчитана през м.декември, където са посочвани и неверните данни. Поради неправилното водене на счетоводството не може да се определи дали подаваните през останалите месеци СД са правилни. Доколкото обаче с тях не е начисляван ДК не може да се твърди ощетяване на фиска. Подсъдимия не би могъл да черпи права от неправомерното си поведение. Фактът, че не е водил редовно счетоводство не може да доведе до извод за недоказаност на деянието по чл.255 ал.3 НК. Недекларираните приходи са подробно анализирани и установени по безспорен и категоричен начин. Възраженията на защитата по отношение продажбите на хляб „ишлеме“ са несъстоятелни, тъй като реализацията на този хляб не е залегнала в изчисленията на положителния финансов резултат. В него е включена само цената на транспортната услуга.

В тази част, в протеста не се посочват никакви мотиви, а и същия не се поддържа като въззивната инстанция намира както протеста, така и жалбата на подс. Д. за неоснователни и като такива същите следва да бъдат оставени без уважение.

По отношение размера на наказанието, наложено на подс.Д.П.Д., съдът е посочил както отегчаващи такива високия размер на данъчното задължение от 72 144.71 лв.надхвърлящо неколкократно размера по чл.93, т.14 от НК, броят на деянията в рамките на продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК, касаещи девет данъчни декларации и продължителния период на престъпна дейност от близо четири години, както смекчаващите такива - чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата му заетост, младостта му към момента на извършване на деянията и значителния период на воденото срещу същия наказателно производство-над девет години, както и отчитайки забраната за влошаване положението на обжалвалия подсъдим при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд (по довод от разпоредбата на чл.355, ал.2 от НПК). Така определеното наказание в минималния предвиден от закона размер от три години, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от четири години, на осн.чл.66, ал.1 от НК, отговаря на целите по чл.36, ал.1 от НК, да  поправи и превъзпита осъдения, да се въздейства предупредително както върху него така и върху другите членове на обществото. 

 Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 18.12.2018г. на Търговишкия окръжен съд, постановена по нохд №49/2018г. по отношение на подсъдимите П.Д.П. с ЕГ№********** и Д.П.Д. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            

 

 

                                                                         2.