Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 101

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

15.07.2014 година, гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия Денева

ВНОХД №90 по описа за 2014 година

 

 

Въззивното производство е образувано по жалба на подс.Т.В.С., чрез адв.Р.К., по жалб а на гр.ищци и частни обвинители-В.К. и Е.К., чрез адв.Р.М., против присъда по НОХД №268/2013 г., по описа на ОС-Разград, постановена на 31.01.2014 г., с която подс.Т.С. е бил признат за виновен и на основание чл.115 от НК вр. чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от деветнадесет години, което е постановено да бъде изтърпяно при строг затворнически режим.

Уважени са гр.искове в полза на В.К. и Е.К. в размер на от по 100 000 лева за всеки от тях.

Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия.

Осъдил е подсъдимия да заплати държавна такса върху уважените гр.искове, както и направените разноски по делото.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е оставал подсъдимият, чрез защитника си е подал жалба, като в последната се сочи, че присъдата на ОС-Разград е постановена при допуснати процесуални нарушения, както на досъдебното производство, така и в с.з.

В с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция, защитата на подсъдимия поддържа така депозираната жалба, като прави същите възражения, направени и допълнителните писмени бележки предоставени на вниманието на настоящата инстанция. Счита, че присъдата е постановена при липса на доказателства и при неправилно тълкуване събраните такива. Счита, че присъдата следва да бъде отменена, а подсъдимият оправдан, да се върне делото за ново разглеждане на първата инстанция, алтернативна да бъде намален размера на наложеното наказание, поради явната му несправедливост.

Повереника на гр.ищци и частни обвинители поддържа подадената жалба, като моли настоящата инстанция да увеличи размера на наложеното наказание, като постанови максималния такъв, а именно-двадесет години лишаване от свобода.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата на първоинстанционният съд е законосъобразна, обоснована и същата следва да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността на обжалваната присъда прие за установено от фактическа страна следното:

Подс.Т.С. - 20 год. и пострадалата Н.М. - 19 год. живеели в гр.Исперих. През 2010г., двамата били ученици, започнали интимна връзка, която продължила близо три години. Отношенията им били сложни и противоречиви. Редували се периоди на разбирателство в началото, с периоди на конфликти и скандали. Причината за неразбирателството и конфликтите между тях била болезнената ревност на подс.Т.С.. За разрешаване на някои от скандалите между двамата се налагало и намесата на органите на полицията.

На 24.05.2012г., на абитуриентският бал на Н.М., подсъдимият бил ядосан от това, че по време на празненството тя танцувала с други момчета и воден от ревност предизвикал скандал с познат на М.. Същата вечер, късно през нощта след полунощ като ударил, дърпал и бутал пострадалата я завел в двора на гимназията в града. Заплашил, че ще я съблече гола и ще я изпрати да си отиде в къщи гола. След това, отново насила завел М. в гробищата на гр.Исперих. Накарал я да се съблече гола и започнал да развързва презрамките на роклята й. М. се разплакала и му се помолила да не прави това. По време на престоя им в гробищния парк подс.Т.С. взел телефона на М., когато телефонът звънял подсъдимият отхвърлял повикването и изключвал същия. На следващия ден М. споделила с майка си за случилото се, подала жалба в полицията и поискала съдействие подсъдимият да бъде предупреден да не я търси по-вече. На 25.05.2012г. на подсъдимия било отправено писмено предупреждение да не нарушава обществения ред, да не отправя обидни думи, закани за саморазправа, принуда, телесни повреди и опити за отвличане на лицето Н. М..

През месец септември 2012г. М. започнала работа като сервитьорка в бистро „Ревю” в гр.Исперих. Работела на смени през ден. През есента на същата година М. започнала интимна връзка с друг мъж- св.Ф.С. от с.Свещари, която продължила два-три месеца. Техните взаимоотношения приключили, защото тя продължавала да се среща с подсъдимия.

През този период подс.С. не работел. Издържали го родителите му. Употребявал и разпространявал наркотици.

С решение №2261 от 16.07.2012г. по н.о.х.д.№ 3339/2012г. на Районен съд-Варна бил признат за виновен в това, че без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - 2,9г. марихуана-престъпление по чл.354а, ал.5, в.в. с ал.З, т.1 от НК. На основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба.

През месец март 201З г. отношенията между подсъдимият С. и М. отново се влошили. На 14.03.201З г. около 20.00ч. подсъдимият и неговия приятел св.К.О. отишли пред дома на М.. Последната живеела с родителите си и брат си в техния дом в гр.Исперих, на ул.”Сенковец”-№1. Подсъдимият извикал М. и тя излязла на улицата. Двамата отново се скарали, подсъдимият и ударил няколко шамара, в резултат на което й насинява лявото око. Родителите на М. се намесили и прекратили скандала. На място пристигнали и служители на полицията повикани от родителите. Подсъдимият С. бил отведен в полицията, където е съставен акт за установяване на административно нарушение и изготвен протокол за предупреждение на подс.С. да не нарушава обществения ред, да не отправя обиди, заплахи и неприлични изрази и други непристойни действия към семейството на В. и Е. Колеви.

Няколко дни по-късно на 22.03.201З г. около 22.30 ч. вечерта подс.С. отишъл пред заведението, където работи М. изчакал да излезе след което се скарали. Блъснал я в стената на сградата и отново й ударил няколко шамара. Там били приятеля на подс.С.-св.К.О. и св.Д.А.- добър приятел на М. и близък на семейството й, той отишъл нея вечер да я прибере от заведението и придружи до дома й, защото М. се страхувала от подсъдимия. Тя се обадила по телефона и на майка си-св.В.К., поискала да я приберат, защото подсъдимият е пред заведението и не я пуска да се прибере. Св.В.К. веднага отишла пред заведението заедно със сина си св.Кр.М. с техния лек автомобил, скарали се с подсъдимия и прибирали М. у дома си.

Свидетел на тази сцена станал бившия приятел на М.-св.Ф.С.. Малко след това той и написал SMS, с който й се извинил, че не се е намесил в скандала, за да я защити. Това станало повод за възобновяване на интимната връзка между двамата. Всяка вечер без значение дали М. била на работа, излизали заедно и я връщал в дома на родителите й. М. спряла да се вижда с подсъдимия, но двамата продължавали да си комуникират чрез Интернет. Подсъдимият С. разбрал, че М. е подновила интимната си връзка със св.Ф.С. и огорчението и обидата му се усили много.

На 19.04.201 Зг. М. била на работа в бистро „Ревю”. По предварителна уговорка със св.Ф.С. вечерта около 22.00ч., след приключване на работа св.Ф.С. я откарал с автомобила си близо до дома й като спрял на кръстовището. Уговорката била след като М. се преоблече в дома си, по-късно свидетелят отново да отиде да я вземе за да излязат. М. слязла от автомобила и тръгнала към дома си, а св.Ф.С. отишъл в заведението „Солес”, където имало негови приятели за да я изчака. В 23,01 ч. свидетелят Ф.С. изпратил съобщение на М. за да се уточнят кога да я вземе от тях, но тя не отговаряла. Опитал да се свърже с нея по мобилния телефон, но телефонът бил изключен. Помислил, че се е отказала да излезе с него и се прибрал в дома си в с.Свещари. Влязъл във Фейсбук, но М. не отговаряла. Написал съобщение „Ей бебо какво става. Аз още те чакам” но, отново не получил отговор, телефонът бил изключен.

След като слязла от колата на св.Ф.С. на кръстовището близо до дома си и тръгнала към къщи М. установила, че подс.С. я чака на улицата близо до дома й. Подсъдимият бил облечен с черно шушляково яке с надпис „Адидас”, под което носел два суитчъра - един сив и друг тъмносив, с щампа на английското знаме на него. Бил обут с долнище на черен анцунг. Подсъдимият предложил на М. да се разходят, за да изяснят взаимоотношенията си и тя се съгласява. Времето било хубаво имало пълнолуние. Къщата, в която живеела М., се намирала на края на града. От там започвал черен път, дълъг около един километър, който водел до гора в местността ,Айорман”. Край този път се намирал голям свинекомплекс, собственост на фирма „Агротайм” охраняван денонощно.

Двамата тръгнали по черния път. На разстояние около 100 - 150 м. от къщата, след като спрели подсъдимият свалил сивия си суйтчер и го постлал на земята. Седнали на постланата, дреха, за да поговорят. Започнали разговор и той поискал от М. да се сдобрят и да подновят връзката си. М. отказва, като заявила, че всичко между тях е свършило. Подс.С. я попитал да ли обича св.Ф.С., на което тя отговорила утвърдително. Това го ядосало още повече и той започва да я бие. Ударил я няколко пъти в лявата част на главата. Тя се изправила и казала да не я удря, но той отново и задал същите въпроси за св.Ф.С., след което я ударил по лицето и М. хукнала да бяга по черния път към гората и свинекомплекса. Подсъдимият се втурнал след нея викал й да се върне, но тя продължила да бяга. М. успяла да стигне до края на пътя, който завършвал в едно дере, където се намирали старите утайници на свинекомплекса, там имало тиня и мръсна вода. Момичето паднало и така подсъдимият я настигнал. М. успяла да излезе от дерето, но той я последвал и я ударил още няколко пъти с ръце в дясната част на главата. Тя започнала да вика за помощ и да бяга обратно посока към града. Виковете за помощ били чути от св.Г. и св.Н.- пазачи в свинекмплекса. Те осветили с прожектори мястото, от където идвали виковете, като св.Н. извикал „какво правите”, но не видели нищо. През това време подсъдимият настигнал М. блъснал я на земята по гръб и се опитал да запуши устата й, за да й попречи да вика. В следващия момент тя успяла да се отскубне от нападателя си и влязла в гората за да се скрие. Подсъдимият С. тръгнал след нея, намерил я и отново започнал да й говори за нейната връзка със св.Ф.С.. Тя заявила, че го харесва и няма да престане да се вижда с него. Това още повече вбесило подсъдимия, той й нанесъл силен удар с юмрук по носа. М. паднала на земята по лице и останала неподвижна.  Обърнал я по гръб, осветил тялото й с дисплея на телефона си, видял, че във врата й се е забила клечка, разбрал, че не диша и, че е мъртва.

След това започнал да обикаля мястото и да се чуди какво да прави. На разстояние около 30-40 м. кракът му случайно хлътнал в една дупка. Огледал я и решил, че там може да скрие трупа на М., отначало вдигнал трупа, носил го на ръце, след това го влачил по гръб до дупката и го напъхал в нея с главата надолу притискайки надолу долните крайници за да се събере. След това с клони затрупал трупа в дупката. След което се прибрал в дома си. Влязъл в банята и оставил дрехите, с които бил облечен за пране.

На следващия ден-20.04.2013г. родителите на М. не успели да я открият и уведомили полицията, започнало издирване. Късно вечерта подс.С. бил извикан в полицията и полицейският служител - св.К. снел обясненията му. Подсъдимият е отрекъл да е виждал М., но поведението му било странно и това направило впечатление на свидетеля. За това го призовал на следващата сутрин отново да се яви в полицията. Подс.С. се прибрал в дома си, но на другия ден не се явил в полицията. Укривал се до 26.04.2013 г. когато бил открит от полицията в изоставен пансион на гимназията в града.

Междувременно майката на подсъдимия изпрала оставените за пране дрехи на подсъдимия между които и суитчъра с щампа на английското знаме, последния на 22.04.201З г. предала доброволно на полицията.

На 28.04.201З г. подсъдимият С. признал пред органите на полицията - полицейските служители свидетелите К. и Ц. извършеното престъпление, завел ги на мястото на извършването и посочил къде е скрил трупа на жертвата.

В резултат на множеството травматични увреждания и най вече нанесения удар в носа на пострадалата, СМЕ е категорична, че причина за настъпването на смъртта е механична асфикция от аспирация на кръв, в резултат нарушаване на гълтателния рефлекс. Установено е счупване на носните кости, довело до обилно кръвотечение от носа. Ударите причинили уврежданията по лицето и главата са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на смъртта.

    Предвид вида и локализацията на травматичните увреждания по лицето и главата на М., експертизата заключава, че същите са получени от не по малко от седем удара.

        Горната фактическа обстановка се обуславя от всички събрани по делото доказателства, както гласни така и писмени, които взаимно се допълват.

        Направените възражения в жалбата, а и тия в съдебно заседание при разглеждане на делото от настоящата инстанция са неоснователни по следните съображения:

         Възражението, че е нарушена разпоредбата на чл.72 ал.2 от ЗСВ и съдебните заседатели участвали в разглеждане на делото от първата инстанция не са били определени чрез жребий е неоснователно, тъй като за съдиите е налице въведена административна уредба и съществува административна процедура, то за съдебните заседатели не е налице такава и поради тази причина този принцип към момента на разглеждане на делото, а и към настоящият момент не съществува като задължително изискване. Не е налице нормативно информационен продукт, чрез който би следвало да бъдат определяни съдебните заседатели участващи в наказателния процес при разглеждане на делата.

         Обвиняемият С. е бил разпитан пред служебен защитник и твърдението, че е имал упълномощен такъв не би могло да промени нищо в процеса, защото е невъзможно да бъде санирано. Правото на защита на обвиняемият на фаза ДП не е било нарушено, тъй като той е разпитван в присъствието на защитник, като в последствие и упълномощен такъв.        

          Мотивите на първата инстанция са подробни и в стремежа си да бъде прецизен съдът е разширил тълкуването си относно факти и обстоятелства касаещи взаимоотношенията между подсъдимият и пострадалата, но това не би могло да доведе до извода, че РОС е излязъл извън предмета на делото. Всички факти и обстоятелства взети от съда са посочени точно то къде са били извлечени, а именно: посочени са свидетелите с които пострадалата е споделяла за взаимоотношенията си с подсъдимият. Посочени са факти, които са относими към предходен момент на действията на подс.С., а не към момента на извършване на убийството. Никъде в мотивите на съда не е посочено, че той във вечерта на убийството е принуждавал пострадалата да употребява наркотици или алкохол. Не е налице нито едно посочено обстоятелство от съда, което да не съществува в обвинителния акт. Това че съдът е направил максималното да обсъди едни взаимоотношения между пострадалата и подсъдимият не би могло да ,се приеме, че е излязъл извън предмета по делото. Още повече, че те са почерпени от доказателствата по делото.

         Твърдението, че е налице противоречие между диспозитив и мотиви, а именно: че подсъдимият е осъден за престъпление по чл.115 от НК, а в мотивите се сочат факти, които водят на извод за извършено престъпление по чл.116 от НК е налице, тъй като няма как съдът да игнорира фактите и обстоятелствата по делото да са такива каквито са и да игнорира съществуващи такива, които водят до друга квалификация на деянието. Такива са доказателствата и такива се сочат, не би  могло да се спестят или елиминират.

         Относно възражението за начина на настъпване на смъртта на пострадалата. Твърди се, че раната от пробождане на врата е допринесла за нарушаване на гълтателения рефлекс, вещите лица, разпитани в с.з. пред първата инстанция изразяват становище, че и това би могло да бъде, но преди всичко са нанесените седем удара в областта на главата и то с такава сила, че е налице фрактура на носните кости. В резултата на което е проникнала кръв в белите дробове, затормозява се дишането, спира същото и тогава човек изпада в безсъзнателно състояние. Раната на врата е посочено, че също би могло да допринесе за нарушаване на тази функция, но сама по себе си-повърхностна, ако е била само тя няма как да причини настъпване на този резултата. Също вещите лица изразяват становище, че комплексно от всички травматични увреждания в областта на главата е настъпил този резултата, а не само от един удар. Също в с.з. вещите лица заявяват, че смъртта настъпва след око 3-5 минути, но останалите органи в тялото продължават да работят и поради тази причина те сочат, че времето за което е навлязла кръвта в белите дробове и тънките черва е за около 15 минути.

         Всичко възможно се прави за да бъде направен извод, че подсъдимият не е имал намерение и не е искал умъртвяването на жертвата, но какви са находките по трупа на пострадалата и какво сочат вещите лица като причина за настъпването на смъртта-комплексно от всички травми нанесени в областта на главата, а те са седем на брой, нанесени с голяма сила за да предизвикат нарушаване функцията на гълтателния рефлекс. След всичко изложено няма как съдът да стигне до извод, който защитата иска, тъй като в резултата на всички удари съвкупно констатирани в областта на главата е настъпила смъртта на пострадалата, а не от един единствен.

         Относно съдържанието на алкохол и амфетамини в кръвта на пострадалата, вещите лица изразяват становище, че те са в така доза, която не може да са причина за нарушаване на гълтателната функция. Освен това същите твърдят, че с оглед състоянието на трупа не би могло да се твърди категорично, че те са повлияли за това, да изпадне пострадалата в това състояние, че да са допринесли за настъпване на смъртта й.

         След като вещите лица сочат, че алкохола и констатираните вещества в тялото на пострадалата не са причина за смъртта й, факта кога те са били приети не е от значение. Посочена е точната причина за настъпване на смъртта и тя няма как да бъде игнорирана.

         Относно размера на наложеното наказание се възразява, че същото е определено без да се прецизират в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелство, а именно, че заболяването на подсъдимият би следвало да бъде прието като изключително обстоятелство смекчаващо вината. Последното е взето предвид от съда, както и предходното наложено наказание, макар да е настъпила реабилитация, поради което е наложил наказание в този размер, който и настоящата инстанция счита за справедлив и съответстващ на вината на извършителя. Правилно РОС е преценил, че няма основание да бъде приложена разпоредбата  на чл.55 от НК, което се приема и от въззивният съд.

         Гражданските искове са определени в размер, който съотносимо би възмездил загубата на дете от своите родители, но според съда това е невъзможно.

         Жалбата на пострадалите относно размера на наложеното наказание е неоснователна, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства, които не би трябвало да бъдат игнорирани.

         Съдът при направената служебна проверка не констатира нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на съдебният акт, поради и което присъдата на РОС следва да бъде потвърдена.

         Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

 

 

 

                                                     Р   Е   Ш   И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Разград по НОХД №268/2013 гад., постановена на 31.01.2014 г.

         Решението подлежи на протест и жалба в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: