Р Е Ш Е Н И Е

91/04.05.2016г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Г.Н.

   прокурора Иван Тодоров,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №90 по описа за 2016 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба от Б.Д.Г., подсъдима по нохд № 133/15г. по описа на Търговишкия окръжен съд,  против присъдата на същия съд от 26.01.2016г., с която е призната за виновна за деяние по  чл.343 ал.1  б.”в” НК вр.чл.342 ал.1 и чл.54 НК и й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години и осем месеца.

В жалбата се сочат основания за  незаконосъобразност и необоснованост, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и явна несправедливост. Прави се   искане съдът да отмени присъдата в и постанови оправдателна такава. Алтернативно се прави искане за отвяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В с.з. защитата излага съображения и за преквалификация на деянието по чл.343а НК, съответно за намаление на наложеното наказание.

Пълномощникът на частни обвинители изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 26.01.2016г. по нохд № 133/2015г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимата Б.Д.Г. – В. за виновна в това, че на 25.10.2014г., на ГПІ-4, в района на с.Презв.Козма, община Омуртаг, при управление на л.а.”Мерцедес” ДК№ Р 2885 АН, нарушила правилата за движение – чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП и чл.16 ал.1 т.2 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Лиляна Петкова К. от гр.Силистра и на основание чл.343 ал.1 б.”в” НК вр.чл.342 ал.1 и чл.54 НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. На основание чл.66 НК е отложил изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от три години като на основание чл.343г НК я е лишил от правоуправление на МПС за срок от две години и осем месеца. Произнесъл се е по веществените доказателства и я е осъдил да заплати направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

На 25.10.2014г. подс. Г. , заедно с две нейни колежки – свид. Е.П. и Ц.Г. тръгнали от гр.Павел баня към гр.Русе с управлявания от Г. автомобил „Мерцедес” ДК№ Р2885АН, собственост на „Полисан”АД Русе. Автомобила бил оборудван с летни гуми, предните две износени на 50%, а задните две – износени до ограничителя. Прогнозата преди тръгване била за разваляне на времето и подс. Г. решила да мине през Твърдишкия проход. До с.Гурково полицейски патрул я предупредил, че прохода не е разчистен и не се препоръчва преминаване от там, поради което подсъдимата продължила към Петолъчката с намерение да премине през Котел. Валял дъжд, който преминал в мокър сняг. Пътят бил заснежен и непочистен. Около 17ч. подсъдимата преминала гр.Омуртаг и продължила към гр.Търговище. Продължавал да вали дъжд премесен със сняг. След с.Презв.Козма предстоял наклон надолу от 5,2% като пътното платно било с три ленти – една, в посока Търговище и две-за изкачване, посока Омуртаг. Подсъдимата управлявала автомобила с около 72 км./ч на автоматичен режим – скорост несъобразена с атмосферните условия – киша, нехомогенна настилка и състоянието на гумите – летни, износени. В един момент автомобила се поднесъл наляво и започнал да се плъзга към насрещната лента за движение при постоянна промяна на ъгъла на надлъжната ос на автомобила спрямо платното. Подсъдимата завила волана надясно за да изправи автомобила и го задържи в своята лента, но поради несвоевременната реакция, несъобразената скорост, хлъзгавата пътна настилка и състоянието на гумите – непредназначени за движение при зимни условия не успяла да изправи същия. Той продължил да се плъзга към насрещното платно.

В същото време, в дясното платно, по посока на движението си се движел л.а. „Тойота Корола” ДК№ Н0610 ВВ, управляван от свид.С.Ж.. В автомобила пътували и постр. Л.К. –на седалката до шофьора и синът й –свид. В.К. – на седалката зад нея. Свид. Ж. забелязал промяната в движението на л.а. „Мерцедес” /все още в собствената си рента/и „отнел газта” като разстоянието между двата автомобила било около 91м. Джипа продължил да се плъзга вече в насрещната лента, първоначално в дясната, а след това навлязъл и в лявата по посока на движението си като разстоянието между двата автомобила вече било около 46м. Времето за реакция на свид. Ж. било недостатъчно за да успее да спре преди удара, към момента на навлизане на л.а. „Мерцедес” в неговата лента за движение като опасната му зона била около 91м.Ударът бил неизбежен и настъпил в предната дясна част на л.а. „Тойота” и задната част, в дясно от средата на л.а. „Мерцедес в крайната лява лента по посока на движение на л.а. „Тойота”. След сблъсъка л.а. „Мерцедес” продължил движението си при странично плъзгане като се завъртял по посока на часовниковата стрелка около вертикалната си ос, а л.а. „Тойота” се върнал назад и наляво спрямо неговата посока и се установили в положението, в което са заснети в огледния протокол.

От удара, свид. П., която спяла на задната седалка подскочила и се ударила в предната седалка. Подс. Б.Г. излязла от автомобила, след нея и свид. Ц.Г.. Подсъдимата се приближила към л.а. „Тойота” от където бил излязъл свид. Ж., разменили реплики и всеки се заел с пътниците, които превозвал. Междувременно спрели преминаващи автомобили и водачите им предложили помощ, подс. Г. се обадила на тел.112 като обаждането било регистрирано в 17,29ч. Тъй като никой не дошъл тя се обадила повторно в 17,35ч. като първо пристигнал екип, разположен в м/ст „Боаза”, а след тях и линейка. Постр. П. била извадена от автомобила и откарана в болницата в гр.Търговище. Получените от нея наранявания били несъвместими с живота и около час след като била приета в спешно отделение постр. П. починала. Смъртта е настъпила в резултат на тежка съчетана гръдно-коремна травма с разкъсване на белия дроб и слезката, довели до бърз и масивен кръвоизлив в гръдната и коремна кухина.

На двамата водачи била взета кръвна проба като било установено наличие на 0,77% алкохол в кръвта на свид. Ж., отговарящо на 1,17 промила към момента на катастрофата.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът е изложил много подробни мотиви, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Съдът е изложил обстойни съображения по всеки детайл, поради което не е необходимо същите да се преповтарят.

По възраженията в жалбата:

Тъй като жалбата е бланкетна, възраженията се развиват от защитата в с.з.

На първо място се възразява, че съдът не е приложил закон за по-леко наказуемо деяние. Твърди се, че подс. Г. е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата.

Приложението на  чл. 343а от НК предпоставя наличие на активно поведение от страна на дееца, който след деянието да е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите. Преценката дали е сторил това е винаги конкретна и се основава на възможностите му, обстановката и извършените от него действия. Изисква се също така помощта да е необходима, т. е. да е оказана на жив човек и обективно и субективно да е насочена към запазване на здравето или спасяване на живота му. За съобразяването на оказаната помощ при прилагане на намалената отговорност не е нужно помощта да е оказана на всички пострадали, а да е в рамките на възможностите на дееца в конкретната обстановка (в този смисъл ППВС № 1/83 г., т. 5, б. "б").

Както вече бе посочено, за да приеме, че са налице изискванията на закона, защитата се  позовава на единственото налично в тази връзка по делото обстоятелство, а именно - че подсъдимата се е обадила на телефон 112 и е съобщила за станалото ПТП.

От съществено значение е преценката дали това действие запълва съдържанието на законовото изискване деецът да е направил "всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите". Изложените в тази връзка от защитата съображения могат да бъдат оценени като формални и неубедителни. За преценката на възможностите на подсъдимата да окаже действително ефективна помощ в конкретната обстановка - касае се за пътно произшествие с две коли, с възможен по-голям брой пострадали, към които подсъдимата няма данни да е проявила интерес и да е предложила и оказала помощ, каквато несъмнено е могла да предостави с оглед доброто си физическо състояние, липсата на каквито и да било травми и увреждания и пр. При наличие на активно поведение на подсъдимата с такова съдържание, би могло да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за прилагане на намалената отговорност по  чл. 343а от НК, а настоящият случай очевидно не е такъв. Същата е проявила интерес единствено към своята спътничка – свид. П., която дори и визуално не е била със „съставомерни повреди” /в този смисъл р.49/88г.ІІІноВС/

Следващото оплакване е, че не била налице причинно-следствена връзка между възведените на подсъдимата нарушения по ЗДвП и получения вредоносен резултат. По конкретно, че е налице съзнателно нарушение на чл.16 ЗДвП. Правилно съдът е приел, че е нарушена и разпоредбата на чл.16 ал.1 т.2 ЗДвП. Навлизането в крайната лява лента, където е станал и удара е в резултат на цялостното поведение на подсъдимата на пътя. Разпоредбата на чл.16 ЗДвП е обща и не се изключва от нарушението на нормите на чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП. Нарушението на тази разпоредба е в резултат на нарушението и на другите две. Нарушението й е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – последвалия удар именно в тази лента за движение.

Защитата твърди, че съдът е следвало да укаже коя е съобразената скорост в конкретния случай. Това не е така, тъй като не се касае до неразрешена /превишена/, а до несъобразена скорост. „Превишената” скорост е обвързана с параметрите посочени в чл.21 ЗДвП, докато „съобразената” се определя от конкретните условия, примерно изброени в чл.20 ал.2 ЗДвП. Тя трябва да бъде такава, че да осигурява безопасност за участниците в движението. Поради това и при нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП конкретната стойност не е константна величина, а е различна съобразно различните фактори, с които следва да се съобрази и непосочването на конкретна стойност не съставлява нарушение, ограничаващо правото на защита /р.28/08г.ІІно ВКС/. Вярно е, че съдът е длъжен да посочи „въз основа на какви признаци на обстановката водачът е следвало да приеме, че е длъжен да намали скоростта” и той е сторил това много подробно и обстойно в мотивите си. В конкретния случай подсъдимата е следвало да се съобрази с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с техническите характеристики на автомобила си, опита си и пр.

Не е вярно, че нямало яснота по отношение обвинението за допуснати нарушения по чл.20 ал.1 и в какво точно се изразявало нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП.

Окръжният съд много подробно е обяснил в какво се състоят конкретните нарушения. Посочил е защо приема, че скоростта, с която е бил управляван л.а. „Мерцедес” от около 72км/ч, е била несъобразена и с кои фактори подсъдимата е следвало да се съобрази – атмосферни условия, състояние на пътя, състояние на автомобила, възможностите й на водач.

Контролът върху управлението – изискващ постоянно внимание и способност да се задържи автомобила в своята лента, възможност същия да се овладее.

С оглед установената причина за занасянето и загубата на устойчивост – несъобразената скорост, не е налице припокриване на двете нарушения – по чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП. В случая подс. Г. е имала поведение което съставлява „субективни действия на водача, свързани с неправилно боравене със системите за управление, което е в противоречие с изискването за непрекъснат контрол върху МПС”. Поради това е налице и самостоятелно нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП, намиращо се в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.

В този смисъл окръжният съд много детайлно е обсъдил позицията на подсъдимата относно причината за настъпилото произшествие, както и поведението на свид. Ж..

Относно допуснатото изменение на обвинението с повдигането на обвинение на подс. Г. в нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Искането е било направено своевременно, допустимо е с оглед разпоредбата на чл.287 НПК, на подсъдимата е била дадена възможност да се подготви по това обвинение. Няма никаква неяснота в така повдигнатото обвинение. От доказателствата по делото, вкл. и повторната тройна АТЕ категорично е установено, че причина за навлизането на автомобила на подс. Г. в насрещната лента е недостатъчния упражнен контрол в резултат на - несъобразяване с атмосферните условия, релефа на пътя, състоянието на пътя и превозното средство за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие – обстоятелства визирани в разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП.

Защитата възразява и относно субективната страна на допуснатите нарушения. Застъпва се становището, че навлизането на автомобила на подс. Г. в насрещната лента се дължи на обективни обстоятелства независещи от волята й. Това становище е абсолютно несъстоятелно. Повдигнатият въпрос за наличието на случайно деяние е изследван обстоятелствено от окръжния съд /л.29-30 от мотивите/. Конкретните пътни условия не са били непредвидими за подсъдимата. Тя е могла, а и е била длъжна да предвиди, че платното ще е мокро и хлъзгаво. /През цялото време е валял дъжд премесен със сняг/. В този смисъл експертизата е категорична, че при тези условия и релефа на местността /наклон от 5,2% надолу/ не предполагат задържане на вода върху пътната настилка, предразполагаща към явлението „аквапланинг”. Предполага се върху настилката да има локва с достатъчна дълбочина и достатъчна ширина и дължина по направлението на пътя за да възникне явлението. Описаното в протокола за ПТП състояние на пътната настилка не предполага наличие на такива условия. Дори обаче да е имало условия за създаване на такова явление то не е е било непредвидимо за подсъдимата, тъй като какво вече се спомена атмосферните условия по целия път са били лоши и не са били изненадващи. В този смисъл е и константната съдебна практика /р.224/14 Іно ВКС/.

Не са налице и допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимата. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 НПК. Не е налице и необоснованост на присъдата. Окръжният съд се е постарал да извърши обстоен анализ на доказателствения материал и е направил обосновани и аргументирани изводи, подплатени и с цитираната обилна съдебна практика. Посочил е конкретните доказателства, които ползва, упреците на защитата относно тяхната годност и съответно е защитил своите аргументирани правни изводи.

Въз основа на така направения анализ съдът е стигнал до единствения правилен е обоснован извод, че на процесната дата, в следствие несъобразената с конкретните пътно-транспортни условия, с недоброто техническо състояние на автомобила, със собствения си недостатъчен опит, скорост подс. Г. е загубила контрола върху управлявания от нея автомобил, навлязла е в лентата за насрещно движение и е причинила по непредпазливост ПТП, в резултат на което е настъпила и смъртта на постр. К..

Съдът е обследвал много детайлно и поведението на свид. Ж. и правилно е достигнал до извода, че той е бил поставен в обективна невъзможност да стори каквото и да е /да намали скоростта или да спре/ за да предотврати вредоносния резултат. Наличието на 1,17 промила алкохол в кръвта му по никакъв начин няма отношение към същия този резултат.

Не са налице обстоятелства изискващи връщане на делото за доразследване. Събрани са всички възможни доказателства, съдът е направил всичко възможно за попълване на доказателствената маса. Разпитал е всички присъствали свидетели, назначил е необходимите експертизи, като експертите са отговорили изключително компетентно и пълно на всички поставени въпроси. Основната идея на защитата в случая е за ангажиране отговорността и на свид. Ж.. По този въпрос окръжният съд е изложил своите аргументи и те се споделят изцяло и от настоящата инстанция.

В този смисъл и жалбата е неоснователна.

По отношение оплакването за явна несправедливост, същото е свързано с неприложението на закон за по-леко наказуемо деяние и за наличието на съпричиняване от страна на водача на л.а. „Тойота”. По тези въпроси вече беше взето отношение.

По отношение индивидуализацията на наказанието на подс. Г. съдът е отчел всички смекчаващи обстоятелства, отчетени са и отегчаващи такива – неблагоприятни фактори, необхванати от обвинението, но налични и утежнили допълнително обстановката, с която подсъдимата не се съобразила – обстоятелството, че преди ПТП се е движила вече в сравнително тъмната част от денонощието, изискваща движение при включени светлини, спускане по наклон, наличието на други пътници в автомобила й, за които носи отговорност. Определеното й наказание е малко над предвидения законов минимум – лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Правилно съдът е приел, че не са налице условията на чл.55 НК. Правилно съдът е приел, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е необходимо така определеното й наказание да бъде изтърпявано ефективно и е приложил разпоредбата на чл.66 НК като е определил подходящ изпитателен срок. Така определеното по вид и размер наказание е съобразено с целите на специалната и генералната превенция.

Съдът е определил и комулативното наказание лишаване от права като е съобразил същото с основното наказание, както и с поведението на подсъдимата като водач на МПС.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на подсъдимата следва да бъде оставена без уважение.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 26.01.16г. на Търговишкия окръжен съд, постановена по нохд № 133/15г. по отношение на подсъдимата Б.Д.Г. -В. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.