Р Е Ш Е Н И Е

                   № 64

10.04.2017 г.,  Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тридесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Г.Н.

прокурора Анна Помакова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №90 по описа за 2017 год.

 

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Шуменски окръжен прокурор и жалби  на М.С.В. и В.К.И., подсъдими по нохд №300/16г. по описа на Шуменския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 17.01.2017г. с която подсъдимите са признати за виновни по обвинението му по чл.255 ал.4 вр.ал.1 т.2,6 и 7, вр.чл.20 ал.2 за първия и чл.20 ал.4 НК за втората като на осн. Чл.78а НК и двамата са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание глоба от по 1000лв. Протестът е по отношение размера на наложената глоба на подс. М.В., като се излагат съображения, че така определения размер на същата не е съобразен с обществената опасност на дееца и подбудите за извършване на деянието от негова страна. В жалбите на подсъдимите се изтъкват съображения за неправилност и необоснованост. Твърди се, че след като липсвала щета,/рев. Акт №271301626/22.07.13г.изцяло отменен с реш. на ВАдмС/ не е налице и обективна съставомерност. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

Представителят на апелативната прокуратура поддържа протеста и изразява становище за неоснователност на жалбите като предлага присъдата да бъде изменена като се увеличи размера на наложената глоба на подс. В. и се потвърди в останалата й част като правилна и законосъобразна.

Протестът и жалбите са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 17.01.17г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия М.С.В. за виновен в това, че на 13.01.2012г., в гр.Шумен, в качеството си на управител и представител на „РВ Инженеринг“ЕООД гр.Шумен, в съучастие като извършител с В.И./помагач/ избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери-4166,66лв.като потвърдил неистина в подадена данъчна справка-декларация по ЗДДС №27001067289 /13.01.2012г. като използвал за целта документи с невярно съдържание -3 бр. фактури издадени от Апи тренд“ООД с.Енево и приспаднал неследващ се ДК в размер на 4166,66лв., като до приключване на съдебното следствие сумата е възстановена и на основание чл.255 ал.4 вр.ал.1 т.2,6 и 7 вр.чл.20 ал.2 и чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Със същата присъда, подсъдимата В.К.И. е призната за виновна в това, че за периода 25.12.-27.12.2011г., в гр.Шумен, действайки в съучастие като помагач с подс. В., умишлено го улеснила, създавайки и снабдявайки го с 3 бр. неистински фактури за извършени СМР от „Апи трейд“ООД, които подс. В. използвал, включвайки ги в справка декларация, подадена пред данъчните власти, с цел приспадане данъчен кредит в размер на 4166,66лв., като на основание чл.255 ал.4 вр.ал.1 т.2,6 и 7 вр.чл.20 ал.4 и чл.78а НК я е освободил от наказателна отговорност като й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Осъдил ги е да заплатят направените по делото разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. управлявал фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД занимаваща се със строително-монтажна дейност и реализирал значителни приходи от нея. За да намали размера на данъчните си задължения решил да използва фактури за нереални сделки, по които е купувач. Свид. Д И. бил познат на подс. В. и последния се обърнал към него за съдействие. Свид. И. обещал да му достави такива фактури. В изпълнение на обещанието, настоял живеещата с него на съпружески начала подсъдима В.И. да придобие фирма „Апи трейд“ООД с включен предмет на дейност също строителни услуги. Подсъдимата била бременна в последните месеци и нямала никакво намерение да развива дейност чрез така придобитата фирма, нямала нито офис, нито складове, нито работници, нито транспортни средства. Без да има пълномощно, свид. И. се „занимавал“ с тази фирма. По негово настояване подс. И. попълвала и подписвала фактури, като била наясно, че те не отразяват реални сделки. Така в края на м.декември 2011г. съставила, подписала и подпечатала с печата на фирмата „Апи трейд“ три фактури за извършени строително-ремонтни дейности на обща стойност 20 833,34лв. и ДДС 4 166,66лв. Фактурите били предадени от свид. И. на подс. В., който от своя страна ти предал на счетоводителя за да бъдат включени в следващата справка-декларация по ЗДДС и съответно да послужат за приспадане на ДК.

В следващите данъчни периоди сумата по този неправилно приспаднат ДК била погасена ведно с дължимите лихви.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.

 Спорът е относно това дали процесната суми, след като е била възстановена , а от своя страна ревизионният акт, с който е била начислена е отменен и не е налице данъчно задължение с осъществен от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.255 НК.

По какъв начин се е развило административно- данъчното производство е без значение за наказателния процес. В него се установява наличието или липсата на обективния и субективния състав на съответното престъпление. В този смисъл е и константната практика на ВКС и особено ТР1/2009г., където е залегнал принципа на автономност и независимост на двете производства в областта на данъчните правоотношения. За да е налице деяние по чл.255 НК е необходимо дееца, с цел да избегне установяване или плащане на данъчни задължения да извърши посочените в съответните точки действия. В конкретния случай да потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация, да състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и да приспадне неследващ се данъчен кредит.

Всяко едно от тези действия е налице. Съставени са били документи-фактури, които не отразяват действително извършени услуги. Фирмата –издател не е развивала никаква дейност, не е имала нито ресурс нито възможност да извърши описаната там услуга. В тази връзка са събрани гласни доказателства, подкрепящи признанието на подс.И.. На второ място тези фактури са били използвани от подс. В., който знаейки, че те не отразяват действително извършена услуга от „Апи трейд“, е наредил да бъдат включени в съответните дневници, респ. в справката –декларация за м.декември 2011г. Целта на това включване, на трето място, е да се намали печалбата, а от там и дължимия ДДС, като размера на посочения такъв в процесните фактури бъде приспаднат от задълженията на съответната фирма. Не следва да се пренебрегва факта, че процесните фактури не са отразявани в счетоводството на „Апи трейд“.

Налице е и субективния състав на деянието по чл.255 НК. То може да бъде осъществено само с пряк умисъл. Подс. В.И. е знаела, че създавайки процесните фактури не отразява действително извършена услуга, не получава дължимата по тях сума, няма документи потвърждаващи плащания и пр. От друга страна, подс. В. също е наясно, че тази фирма никога не му е доставяла услуга, не й е превеждал суми за такива услуги и че единствената цел да бъдат включени тези фактури в справката декларация е да се приспадне ДК.

Фактът, че СМР са били извършени, не означава, че те са извършени от доставчика по фактурите. В конкретния случай са събрани достатъчно доказателства, че издателят на фактурите никога не е осъществяват подобна дейност. Без значение е и дали свид. И. действително е търсил и водил работници във фирмата –получател „РВ Инженеринг“ЕООД. Това с нищо не обвързва издателя на фактурите „Апи трейд“. Тази фирма никога не е имала наети работници, няма представени/регистрирани нито трудови, нито граждански договори.

Окръжният съд много обстойно е аргументирал кои показания, респ. обяснения кредитира и кои не. Отговорил е пълно и обстойно на всяко едно от направените пред него възражения. Този анализ се възприема и от въззивната инстанция и няма да бъде преповтарян.

Фактът, че РА по отношение на „РВ Инженеринг“ ЕООД не е бил защитен и доказан от данъчния орган и е бил отменен с решение на ВАдмС не означава, че не е налице престъпление по чл.255 НК. В конкретния случай това административно производство е било във връзка и касаещо четирима доставчика на „РВ“Инженеринг“ЕООД, докато наказателното производство касае само един доставчик – „Апи трейд“ООД.

Предвид всичко изложено обосновано окръжният съд е достигнал до единствения правилен и законосъобразен извод за виновно поведение от страна на двамата подсъдими, действали в съучастие – първият като извършител, а втората като помагач.

В този смисъл и жалбите са неоснователни.

Що се касае до протеста, същият е основателен. При определяне размера на наложените глоби съдът не е диференцирал вината на двамата подсъдими и съответно не е индивидуализирал така определения размер на наказанието. Без съмнение водеща роля е тая на подс. В.. По негово искане са съставени процеснит фактури. Освен това следва да се прецени и мотива на всеки един от тях и съответно обществената му опасност, както и дейността на всеки един от тях. Преценявайки всички тези обстоятелства въззивният съд намира, че глобата определена на подс. В. следва да бъде завишена от 1000лв. на 2000лв.

При служебната проверка въззивната инстанция констатира неправилност в диспозитива на присъдата. Признавайки двамата подсъдими за виновни, съдът неправилно е посочил, че ги оправдава на основание чл.304 НПК по първоначално повдигнатото обвинение. След решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от НПК, при наличието на материално-правните предпоставки на чл. 78а от НК съдът освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание. С решението за освобождаване от наказателна отговорност не се заличава престъпния характер на извършеното от обвиняемия деяние. Законодателят само е предвидил възможност за по-лек режим на санкциониране на престъпните деяния. Съдът трябва да установи дали предаденото на съд лице е извършило инкриминираното престъпление, т. е. да отговори на въпросите, формулирани с разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Едва след положителен отговор на тези въпроси, ако се констатира наличието на предпоставките на чл. 78а от НК, съдът може да освободи виновния от наказателна отговорност. Деянието, попадащо в обхвата на чл. 78а от НК, запазва престъпния си характер и по отношение на него се прилагат разпоредбите на НК (повторност, рецидив, реабилитация, давност), доколкото в закона не е предвидено друго, а с диспозитива на решението се произнася по виновността на дееца и размера на наложеното му административно наказание.

В този смисъл, присъдата следва да бъде изменена като по отношение на подсъдимия М.В. бъде увеличен размера на наложеното административно наказание глоба от 1000лв. на 2000лв.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 17.01.2017г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд №300/2016г. по отношение на подсъдимия М.С.В. с ЕГ№ ********** като увеличава размера на наложеното административно наказание глоба от 1000лв./хиляда/ на 2000лв./две хиляди/.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 2.