Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 97/09.05.            Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и седми април               Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 91 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е след постановяване на Решение № 68/07.07.2017г. на ВКС на РБ, Първо наказателно отделение, по КНД № 107/2017г., с което искането на осъдения Р.В.Р. за възобновяване на производството по НОХД № 146/2012г. на Районен съд гр. Разград на основание чл. 423 ал. 1 от НПК било оставено без уважение и делото изпратено на Апелативен съд гр. Варна за произнасяне на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК.

Искането на осъдения Р.В.Р. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 146/2012г. по описа на PC – Разград, в подлежащата на разглеждане от настоящия състав част, съдържа аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващите съдилища - в преценката за действителното наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 2 от НПК, тъй като отсъствието на осъдения е затруднило разкриването на обективната истина; по отношение на процесуалната дейност на съда по събирането и оценката на доказателствения материал като са останали неустановени времето, мястото и предмета на деянието, в което Р. е признат за виновен; непрецизното приложение на чл. 68 от НК. Отправени са претенции към мотивите на въззивното решение и липсата на отговори по наведени от защитата възражения. Счита се, че присъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 339, ал. 2 от НПК, както и на чл. 314 от НПК, основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Иска се произнасяне по чл. 425 ал. 1 т. 2 от НПК с възобновяване на производството, отмяна на постановеното Решение № 78 от 16.07.2012 г. на Разградския окръжен съд по ВНОХД № 186/2012 г. по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 312 от 29.05.2012 г. на Разградски районен съд по НОХД № 146/2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитник на осъденото лице. Уточнява се, че доколкото нарушенията са допуснати на досъдебното производството, делото трябва да се върне за ново разглеждане в тази фаза.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Намира, че по делото са събрани доказателства в достатъчен обем и при техния анализ съдилищата не са допуснали превратно тълкуване, изградили са правилно вътрешното си убеждение и обосновано са приели, че осъденият е осъществил състав на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 от НК. Прокурорът счита, че законът е бил правилно приложен, не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли искането да бъде оставено без уважение.

Осъденият моли за възобновяване на делото.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

Осъденият Р.В.Р. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 195, ал.1, т.З, пр.1, т.4 и 4, т. 5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 от НК. Обвинителният акт е внесен на 23.02.2012г., като по него е образувано НОХД № 146/2012г. по описа на Районен съд - Разград. В проведеното съдебно заседание на 29.05.2012г. - за разглеждане на обвинението спрямо Р., районният съд приел, че след щателно издирване подсъдимият не е намерен и че отсъствието му няма да затрудни разкриването на обективната истина, поради което на осн. чл. 269, ал.3, т.2 и т.4 от НПК дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия и го решил, като постановил присъда № 312 от 29.05.2012г. С нея подсъдимият бил признат за виновен в това, че за времето от 01.03.2011 г. до 06.03.2011 г. в с. Стражец, след предварителен сговор с А.Б.М.от с. Лудогорец, общ. Исперих, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства — крик и гаечен ключ и чрез използване на МПС - лек автомобил „Ауди” 80 с неустановен регистрационен номер е отнел чужди движими вещи - четири алуминиеви джанти на стойност 160,00 лева, четири автомобилни гуми на стойност 140,00 лева, акумулатор на стойност 100,00 лева и авто касетофон на стойност 60,00 лева, всичко на обща стойност 460,00 лева от владението на С.С.С.от с. Стражец, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. С приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК на Р. било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На осн. чл. 68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение и наложеното по НОХД № 752/2007г. на PC- Разград наказание от лишаване от свобода за срок от три месеца.

Образуваното по жалба на защитника на осъдения ВНОХД № 186/2012г. на ОС- Разград приключило с решение № 78 от 16.07.2012г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло на основание чл. 338 от НПК. Решението на РОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК присъдата влязла в законна сила на 16.07.12г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на оправомощения осъден, и с оглед приетото в Решение № 68/07.03.2017г. на ВКС, Първо н.о. - в законния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, съответно и по чл. 421 ал. 3 предл. 2 от НПК, при узнаване на влязлата в сила присъда на 01.11.2016г. – на 27.12.16г., срещу присъда на РС и решение на ОС, постановено като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред, поради което е допустимо.

Наведеното от защитника основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК касае допуснати, особено съществени, нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Съставът разгледа възраженията и ги обсъди, както следва:

1. Като грубо нарушение, на първо място, е посочена преценката по чл. 269 ал. 3 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Според защитника, за установяването на обективната истина е било необходимо да бъдат събрани допълнителни доказателства, както и отново да бъде разпитан подсъдимия, поради което на основание чл. 269, ал. 2 НПК, поради което съдът е следвало да разпореди той да се яви в съдебно заседание. Отсъствието на подсъдимия в случая е представлявало пречка за разкриване на обективната истина, следователно не са били налице предпоставките за задочно разглеждане на делото.

От материалите по делото се установява, че след първоначалното привличане към наказателна отговорност и вземане на мярка за неотклонение подписка с постановление от 25.08.2011г., Р. се е отклонил и напуснал страната. Бил е обявен на общодържавно издирване, окончателното обвинение е предявено на защитник.

За възможността делото да бъде разгледано по реда на чл. 269 ал. 2 от НПК е бил уведомен чрез изпратените му съдебни книжа придружаващи обвинителния акт. Въпреки информираността си за наличието на висящ процес Р. не е предприел действия нито по явяването си в насрочените съдебни заседания, нито за посочване на актуален адрес за призоваване. По този начин той ясно и недвусмислено е демонстрирал отказа си от правото си на лично участие в процеса, отчетено и в Решение № 68/07.03.2017г.

Този процесуален факт не е ощетил разкриването на обективната истина по делото с оглед съвкупността от събраните по делото доказателства, характеристиките на деянието, позицията на съизвършителя М.. Преценката на РРС за наличието на основания по чл. 269 ал. 3 т. 2 и 4 от НПК не може да бъде интерпретирана като проява на неизпълнение на задължения по чл. 249 ал. 2 вр. чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК, тъй като приключването на ДП в условия на доброволно отклонение на обвиняемото лице не е довело до ограничаване на негови права. Прецизността налага да се посочи, че е било налице и основанието по чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК, правилно констатирано от първия съдебен състав по делото в с.з. на 20.04.2012г.

Към момента на провеждане на въззивното производство явяването на подсъдимия пред втората инстанция не е било задължително /за разлика от настоящата редакция на чл. 329 ал. 2 от НПК/, респ. съдът не е бил задължен да обоснове конкретна хипотеза на задочно производство. Р. е бил редовно призован, бил е представляван от свой нов и надлежно упълномощен защитник, който е изразил становище да бъде даден ход на делото. Не е било поискано провеждането на разпит на подсъдимия, съдът също не е установил необходимост да се произнесе по чл. 327 ал. 2 от НПК. С оглед на изложеното, в този стадий от съдебното производство не е била изискуема преценка по чл. 269 ал. 3 от НПК. Не е подлежало на изследване и на какво се дължи отсъствието на подсъдимия от проведеното съдебно заседание, доколкото не са били посочени уважителни причини и негово желание да вземе лично участие.

Поради изложените съображения съставът счете, че при провеждане на първоинстанционното производство Районният съд в гр. Разград е изпълнил задълженията си да събере достоверна информация по отношение на предпоставките за това, да извърши преценка на установените обстоятелства, касаещи следващото се процесуално развитие на производството и да обоснове наличието на предвидена в закона хипотеза за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, наред с преценката, че то няма да попречи на разкриване на обективната истина. /аргументи и по Решение № 210 от 22.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 539/2016 г., III н. о., НК/. Процесуалната рамка на това решение е законосъобразна. Същината на решението, че и по този ред би била разкрита обективната истина, касае аналитичната дейност на съда по събраните доказателства.

2. В настоящото производство не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др.

Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Становището на защитника, че е налице необходимост от нови доказателства и извършване на нови съдебно-следствени действия попада извън рамките на проверката по касационните основания, приложими в производството по възобновяване. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Доколкото в искането се съдържат подробни възражения срещу оценъчната дейност на съда и решаване на делото в отсъствие на категорични доказателства за време, място и предмет на деянието, за непрецизно обсъждане на гласните и писмени доказателства, за постановяване на присъдата въз основа на предположения, съставът на настоящата инстанция установи следното:

Неоснователно е становището, че времето на извършване на деянието е неустановено. Предвид разпореждането на осъдените лица Р. и М.с вещи, придобити от деянието, на 06.03.2011г. – обосновано тази дата е посочена в рамката на обвинението. От този ден е съставеният от свид. Д.договор, записите от камерите от пункта за същия ден са били възприети лично от свид. Н.. Липсата на подпис на Р. върху договора за покупко – продажба № 3000002342 от 06.03.2011г. е обяснимо предвид разпечатването му от свид. Д.от компютърна система. Копието е с поставена заверка и печат на търговеца. Сключването на този договор не се оспорва от извършителите. През този месец те не са предали алуминиеви отпадъци на този пункт повече от един път. Лицата са били познати на свид. Д., Р. е и работил при него. Всички тези фактически данни подкрепят отразеното в договора, съдържащ и номера на личната карта на Р. /подменена през м.06.2011г./. На тази основа не е било необходимо изискването на оригинал, носещ подписи на страните. Не се установява и съмнение къде е съставен, тъй като в договора е посочен адресът на търговеца в гр. Тутракан, но в самото съдържание като място на сключване е посочен гр. Разград, където е и пунктът на свид. Д..

Датата на предаване на джантите е безспорно установена и тя попада в рамките на срока, значим за приложението на чл. 68 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода, наложено на осъденото лице по НОХД 752/2007г. на РРС, в сила от 06.03.2008г. По аргумент на по-силното основание, деянието по отношение на имуществото на свид. С.е било извършено преди изтичането на изпитателния срок по предходното осъждане. На 07.03.2011г. Р. е постъпил на лечение /химиотерапия/, което обстоятелство допълнително изключва извършване на деянието в по-късен момент през м. 03.2011г.

Мястото и предметът на деянието също са били изяснени от решаващите съдилища. Действително в обясненията си извършителите отричат отнемането на акумулатор и авторадиокасетофон, но чрез обективно доказаните конклудентни действия по възстановяване на стойността на щетите са потвърдили този факт. При съществуващите първоначални твърдения от родственика, установил деянието, свид. С., за по-голям предмет на кражбата, добросъвестността на свид. С.се подчертава от намаляване на броя отнети вещи. Действително извършителите са възстановили значително по-голяма сума в размер на 1000лв., но това обстоятелство не влияе върху оценката по ССчЕ за вещи на стойност 460лв. Към момента на предаването на сумата, компенсираща претенциите на свид. С., преди 10.05.2011г., производството не е било образувано и експертна оценка не е била извършена – заключението на експертизата е от 12.08.2011г. Извършителите са предали сумата, която собственикът е поискал, което изразява тяхната воля да уредят отношенията си извън рамките на процеса. Отделно от това, признанията на Р., съдействието на органите на полицията и възстановяването на стойността са били взети предвид като смекчаващи отговорността му при индивидуализацията на наказанието.

Проверката на състава по възраженията установи неоснователността им. Постигната е обективност и максимална балансираност в процеса на събиране и оценка на доказателствата. На страните са били предоставени всички гаранции за упражняване на процесуалните права, като РРС е обособил оптимална изчерпателност при изясняване на подлежащите по чл. 102 от НПК факти и обстоятелства, позволило на въззивния съд да обсъжда надлежно формирана доказателствена основа. Убедително е очертана безпротиворечива и стабилна съвкупност.

По разглежданото дело не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия факти и обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение законосъобразността на процеса по формиране убеждението на двете редовни инстанции.

3. Като самостоятелни нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК в искането са посочени недостатъци в съдържанието на съдебните актове на първата и въззивната инстанция.

Счита се, че в мотивите на първата инстанция се установява едностранчивост и тенденциозност към обвинителен уклон в нарушение на принципа за невинност. Следва, обаче, да се има предвид, че мотивите са били изготвени след постановяване на осъдителна присъда, с която съдът е обявил своето решение по основните въпроси на наказателното производство. Съдът е заел позиция, с която е приел за доказано обвинението, негово правомощие по чл. 303 от НПК. В логична последователност са били изложени и съответните мотиви.

Вдействителност пред РРС не са били наведени никакви аргументи срещу осъществяване на престъпния състав от Р.. В хода на пренията основният въпрос, поставен от защитата е бил свързан с размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия. Независимо от това съдът е изложил в необходимата и достатъчно степен съображенията си, включително и относно предмета на обвинението, доказателствените източници и оценката им. Мотивите на съда са ясни по смисъл и съдържание, разкриват действителната воля на съда и изпълняват изискуемото по чл. 305 ал. 3 от НПК.

При разглеждане на възраженията срещу присъдата от въззивната инстанция решаващият състав не е подходил формално и декларативно. При такава класическа престъпна проява, наличие на безспорна доказателствена основа и възражение по допълнението към въззивната жалба единствено свързано с датата на извършване на деянието, респ. приложението на чл. 68 от НК, съставът на РОС е бил облекчен в задачата си да извърши цялостна проверка на присъдата и да съобрази наведените пред него аргументи. В решението на въззивната инстанция не са допуснати нарушения и съществени пропуски, свързани с анализа на събраните доказателствени материали, разгледани са признаците на състава от обективна и субективна страна. Изложените от защитата твърдения за отсъствие на основания за привеждане в изпълнение по чл. 68 от НК на наказанието по предходното осъждане на Р. са били обсъдени, но не и подкрепени, по отразени в акта съображения. Не се установяват нарушения на чл. 339, ал. 2 от НПК и чл. 314, ал. 1 от НПК, тъй като в решението на РОС са формулирани изводи по конкретните доводи на защитата и по всички части на проверената присъда.

Съобразявайки изложеното, съставът счете, че не се установяват съществени процесуални нарушения засягащи разглеждането на делото, съдържанието на съдебните актове, формирането на вътрешното убеждение при изясняването на правно значимите факти, поради което не е налице основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и искането за възобновяване на производството, отмяна на влезлите в сила съдебни актове и връщането му за ново разглеждане следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р.В.Р. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда № 312 от 29.05.2012 г. по НОХД № 146/12г. на Районен съд – Разград, потвърдена по ВНОХД № 186/2012 г. с решение № 78/16.07.12г. на Окръжен съд – Разград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

председател :                       членове :1.                          2.