Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 116/17.05.               Година  2017                  Град Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На дванадесети май           Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

 

съдебен секретар Соня Дичева

прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 92 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е определение № 45/28.02.2017 г. на Окръжен съд Силистра, постановено по ЧНД 10/17 г., с което е отказано на осъдения К.Н.К. да бъде реабилитиран за осъждането си по НОХД № 30/2010 г. по описа на същия съд.

Въззивното производство е образувано по жалба от молителя в първата инстанция, с която се иска отмяна на определението и уважаване на искането му за реабилитация. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, депозирано е писмено становище, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Становището на прокурора във въззивната инстанция е, че жалбата е основателна.

 

Обжалваното определение е правилно.

За да бъде постановена съдебна реабилитация по чл.87 от НК, е необходимо лицето да има статут на осъден, в тригодишен срок от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание да не е извършил друго престъпление, в същия тригодишен срок да е имал добро поведение, и при умишлено престъпление да е възстановил причинените вреди. Съгласно разпоредбата на чл.346, ал.4 от НПК, ако молбата за реабилитация не бъде уважена, то депозирането на нова такава може да стане не по-рано от една година от постановяване на определението. При проверка по посочените изисквания първоинстанционният съд е констатирал, че е налице пречка по чл.87, ал.1, т.2 от НК, тъй като не е доказано дали съставомерните вреди са възстановени, респ. че са налице уважителни причини по смисъла на чл.87, ал.2 от НК, което е било и основанието му да не уважи искането.

 

С присъда № 23/01.03.2010 г. по НОХД № 30/10 г. на Окръжен съд Силистра, влязла в сила на 17.03.2010 г., К.К. е бил осъден за извършени в реална съвкупност две данъчни престъпления, всяко от тях наказуемо по чл.255, ал.1, т.1 от НК, изразили се в избягване плащането на данъчни задължения по ЗДДФЛ в размери съответно – 5 552 лева за 2007 г. и 12 845 лева за 2008 г. От представените по делото доказателства, включително събраните във въззивната инстанция, е видно, че по ревизионен акт № 251101213/01.06.2011 г., за 2007 г. е установен дължим данък по чл.48 от ЗОДДФЛ с размер на главницата 1 558.90 лева, а за 2008 г. – съответно 1 243.08 лева, както и, че всички задължения по този ревизионен акт, ведно с лихвите, са внесени от данъчно задълженото лице К..

Съгласно обвързващата императивна съдебна практика – ТР 1/07.05.2009 г. на ОСНК, ВКС на РБ, административното и наказателното производства в областта на данъчните правоотношения са автономни и независими, резултатите от проведено административно производство не обвързват наказателното производство, и дори в рамките на административното данъчно производство да не са установени допълнителни данъчни задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите органи могат да приемат, че е налице укриване на данъци. А съгласно ТР № 4/12.03.2016 г. ОСНК, в резултат на престъпленията по чл.255 от НК се причиняват имуществени вреди на държавата, респ. с тези престъпления се осъществява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.

 

Въз основа на фактите и изведените по тълкувателен път разбирания на съдебната практика, по делото се налага извод, че разликата между установените с ревизионния акт публични задължения към държавата и частните задължения към нея, установени с присъдата, представлява причинени й имуществени вреди, които осъденият К.К. и към настоящия момент не е възстановил, с което действително е налице констатираната и в окръжния съд пречка за реабилитация по смисъла на чл.87, ал.1, т.2 от НК. В определението си първоинстанционният съд е посочил, че не счита за уважителна причина изтеклата погасителна давност, като се позовава на възможността длъжникът и след този срок доброволно да заплати задължението си. Тази мотивировка е била провокирана от позоваването на защитата на Р 367/2015 г., II. н.о., но окръжният съд правилно не го е споделил, макар не единствено поради противопоставеното му Р 427/2016 г., III н.о. Следва да се допълни, че основание на първото решение на ВКС, наред с факта на изтичане на петгодишния давностен срок, е било и констатирано бездействие на носителя на вземането, довело до невъзможност същото да бъде събрано по принудителен ред, каквото по настоящото дело не може убедително да се твърди, тъй като по него държавата не е била конституирана като страна – граждански ищец, респ. липсва присъдено обезщетение.

Видно е, че наказателното производство е предхождало административното – първото е приключило към м.март 2010 г., а второто е отпочнало към м.ноември 2010 г., като няма данни държавата да е била известена за образуваното наказателно дело и резултата по него. Според съдебния протокол от 01.03.2010 г. – дата, на която делото е започнало и приключило с присъда, Министърът на финансите не е бил редовно уведомен – липсвала е обратна разписка от изпратеното му съобщение, а за да счете, че няма пречки по хода на делото, съдът се е позовал на получено от ст. юрисконсулт в ТД НАП Силистра копие от разпореждането за насрочване на делото. Това решение на съда обаче не е било съобразено с факта, че въпросният служител се е легитимирал с пълномощно от 10.02.2009 г., докато с Указ № 274/27.07.2009 г. на тогавашния президент Георги Първанов е било назначено ново правителство, съответно министър на финансите след тази дата е било друго лице, различно от праводателя по цитираното пълномощно. При тези факти следва да се приеме, че Държавата изобщо не е била известена чрез свой легитимен представител за образуваното съдебно производство, за правата, които може да упражни в него, както и за постигнатия резултат, съответно не може да се твърди и, че е налице съзнателно бездействие.

В жалбата си осъденият К. се позовава и на други извинителни обстоятелства по смисъла на чл.87, ал.2 от НК, като отбелязва семейното си положение – грижа за две малки деца, минималните си доходи и високия размер на съставомерните вреди, но те не могат да бъдат възприети като уважителна причина за непълното възстановяване, а и за доказване на доходите му след датата на установяване на задължението съгласно присъдата – 17.03.2010 г. не са представени други доказателства, извън трудовия договор, установяващ работно време един час, сключен на 12.02.2016 г.

 

По изложените съображения настоящият въззивен състав на Апелативен съд Варна

 

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 45/28.02.2017 г. по ЧНД 10/17 г. по описа на Окръжен съд Силистра, с което е оставено без уважение искането на К.Н.К., ЕГН **********, за съдебна реабилитация на осъждането му по НОХД № 30/2010 г. на същия съд.

 

Определението е окончателно.

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :