Р Е Ш Е Н И Е

 

73/25.04.18

 

Година 2018                                                                               Град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД         Наказателно отделение

На ДЕВЕТНАДЕСЕТИ АПРИЛ  Година ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

УЛЯНА САВАКОВА

 

 

Секретар СОНЯ ДИЧЕВА

Прокурор МИЛЕНА ГАМОЗОВА

 разглежда докладваното от съдия САВАКОВА

ВЧНД № 92 по описа за 2018 година

 

Въззивното производство е образувано по жалба на от адв.А.Б. *** като служебен защитник на лишения от свобода  А.С.А. против определение № 53/26.02.2018 година ,постановено по ЧНД № №19/2018 година по описа на ОС –Силистра по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК,с което са групирани наказанията на осъденото лице по три присъди по реда на чл.23и 25 от НК и е наложено общо наказание ,което на основание чл.24 от НК е увеличено с две години лишаване от свобода. В същата се изразява несъгласие с така увеличеното общо наказание по реда на чл.24 от НК ,и моли за  отмяна на определението в тази му част .

Жалбоподателят А.С.А. е подал собствена въззивна жалба срещу определението на ОС Силистра ,в която се иска настоящата инстанция на основание чл.25 ал.2 от НК да зачете изтърпяното до момента наказание по едната присъда и да отмени приложението на чл.24 от НК относно така увеличеното наказание.

Жалбоподателят А.С.А., редовно призован, води се от органите на Съдебна охрана - Варна, явява се лично и с адв.Н.А.К. ***, надлежно упълномощен и приет от съда от днес.

В съдебно не се правят искания по доказателствата .

Осъденото лице и защитата му ,който поддържа становището на служебния защитник от жалбата и изразява становище ,че последната присъда на подзащитния му, постановена от Силистренски окръжен съд от осем години е била намалена на седем години от друг състав на Апелативен съд – Варна, тъй като съдът е счел, че седем години са напълно достатъчни на подзащитния му да се поправи. Налице са условията на чл.36 от НК.

Моли настоящата инстанция да постанови решение, с което частично да потвърдите определението на ОС – Силистра относно прилагането на чл.23 вр. чл.25 от НК и съответно да отмените частта, в която необосновано и неоснователно му е приложен чл. 24 от НК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. изразява съжаление .Сочи че, работи като бръснар в затвора, хипертоник е и е  болен и е  фризьор  по професия. Съжалява много, но счита ,че седем години не са малко и моли да се отмени увеличеното наказание относно приложението на чл.24 от НК в размер на две години.Твърди ,че е с болна майка , починал брат ,за което не сочи доказателства.

В съдебно заседание прокурорът,заема становището за неоснователност на жалбата и  правилност на групираните  на наказанията на осъденото лице А..По отношение на наложените по двете дела на Районен съд - Тервел и едно на Окръжен съд – Силистра са били налице предпоставките на чл.23 и чл. 25 от НК, тъй като всяко едно от деянията е било извършено преди за което и да е било от тях да е имало влязла в сила присъда, следователно всички те са били в условията на реална съвкупност, поради което  съдът е определил едно общо най-тежко наказание, в случая лишаване от свобода за срок от седем години.

По отношение приложението на чл.24 от НК, счита, че правилно съдът е увеличил определеното общо наказание с две години,тъй като  групираните наказания са от един и същи вид, наложените групирани наказания са за деяния с висока степен на обществена опасност, каквато висока степен на обществена опасност счита, че е налична и за осъденото лице видно от  справката за съдимост за множество други осъждания за еднородни престъпления.Поради това и счита, че тези обстоятелства сочат, че с определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на седем години не могат да се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, поради което и  увеличаването му на основание чл.24 от НК се явява обосновано, а освен това и законосъобразно, тъй като Окръжен съд – Силистра е съобразил правилата съдържащи се в нормата на чл. 24 от НК определящи границите при прилагането им.

В последната си дума жабоподателят , счита, че така увеличеното наказание от две години  едва ли ще го поправят повече или по-малко. Съжалява за извършеното .

 

Въззивната инстанция в настоящето производство по чл.306 ал.3 от НПК , като разгледа доводите на страните намери за установено следното :

Пред първоинстанционния съд е било инициирано производство  по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК,при условията на чл.23 и 25 от НК .

От приложените по първоинстанционното дело писмени доказателства правилно е  било установено, че ос.лице Ангелов   е бил осъден със седем предходни присъди  по НОХД ,но и по отношение на наказанията по тях е било извършвано  групиране по  реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, поради което и съдът фактически се е произнесъл само по онези осъждания на лицето  ,съпоставяйки датите на извършване на престъпленията по свидетелството  за съдимост и влизането на отделните присъди в сила,които са предмет на настоящето групиране.

След съпоставяне на писмените доказателства съдържими в свидетелството за съдимост, съдът правилно е установил , че на групиране подлежат наказанията по последните три влезли в сила присъди, а именно:

-              С Присъда №30/14.11.2017г., в сила от 30.11.2017г., постановена от Районен съд Тервел по НОХД №128/2017г., за деяние по чл.346, ал.2, т.1 от НК, извършено на 25.04.2016г., на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години;

-              С Присъда №32/28.11.2017г., в сила от 14.12.2017г., постановена от Районен съд Тервел по НОХД №131/2017г., за деяние по чл.196, ал.1, т.2 от НК, извършено на 09.05.2016г., на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години;

-              С Присъда №29/19.07.2017г., в сила от 20.12.2017г., постановена от Окръжен съд Силистра по НОХД №189/2017г., за деяние по чл.199, ал.1, т.4 от НК, извършено на 28.05.2016г., на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години.

Правилно и законосъобразно първата инстанция е установила , че деянията по осъжданията се намират в условията на реална съвкупност- извършени са преди да има влязла в сила присъда по което и да е от тях, следователно са налице предпоставките по чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 от НК и на осъдения следва да се определи и наложи едно общо най – тежко наказание  измежду наложените и изброени по – горе, а именно „лишаване от свобода“ за срок от седем години.

Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е съобразил броя на  деянията / три- всички в условията на опасен рецидив /, вида на престъпленията, както и че те са тежки по смисъла на закона, извършени са в един изключително кратък период от време/ около един месец -април май 2016 година /, различни са по вид, поради което правилно е приел , че единствено определеното по този ред наказание не би било съответно на престъпната съвкупност и за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, поради което и  е преценил  необходимостта от завишаването му по реда на чл.24 от НК.

За да стигне до този извод съдът е взел  предвид данните за личността, високата обществена опасност на дееца, богатото му съдебно минало, и е  направил правилен извод , че е налице престъпна упоритост и погазване на законовия ред в държавата, като наложените до момента наказания за престъпления от тези видове, свързани предимно със собствеността, не са изиграли своята възпираща и възпитателна роля по отношение на осъдения.

Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел , че увеличението на наказанието следва да е в размер на две години „лишаване от свобода“, което единствено би било съответно на целите на генералната и най – вече на индивидуалната превенция. Това  увеличено наказание не надвишава сбора на отделните наказания, нито максималния срок за този вид наказание.

Предвид наличието на предпоставките на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС е определил строг режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, а изтърпяната част от наказанието и предварителното задържане на лицето  следва да бъдат приспаднати на основание чл.25 ал.2 от НК  и чл.59 ал.1 от НК .

Поради изложеното и въззивния съд намери определението на първоинстанционния съд за обосновано ,правилно и законосъобразно съдът,а жалбите за неоснователни  и на основание чл.334т.6 НПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен  съд – гр.Силистра  ,  постановено на 26.02.2018г. по ЧНД № 19/2018г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване   .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: