Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 117

 

 

23.06.2015 година, Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесет и девети май, година две хиляди и петнадесета, в открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

 

                                                ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 93/2015г. по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Разградският окръжен съд, с присъда № 14 по НОХД № 266/2014г. по описа на същия съд, постановена на 05.03.2015г. е признал подсъдимата И.П.И. за ВИНОВНА в това, че в периода м.януари 2010г.- 14.12.2010г., в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на „БЛУ СКАИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД-гр. Разград, избягнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдила неистина в подадените месечни справки - декларации по ЗДДС, като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 101 183, 17 лв., използвайки документи с невярно съдържание - престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2,3 и 4 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което й наложил наказание при условията на чл. 55 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, което наказание, на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подс. е осъдена да заплати направените по делото разноски.

РОС е прекратил производството по приетия за съвместно разглеждане гр. иск на Министъра на финансите поради недопустимостта му.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби на:

-   процесуалният представител на ТД на НАП – Варна, който обжалва присъдата на първоинстанционния съд в гражданско осъдителната й част, с аргумент за допустимост на същия и искане да бъде уважен в предявения му размер.

- подсъдимата чрез защитника й – адв. П. – САК, с молбата за отмяна и постановяване на оправдателна присъда, алтернативно- за отмяна и връщане на делото за нова разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. В допълнение към жалбата се излагат аргументи за липса на мотиви, необоснованост на съдебния акт, допуснати съществени процесуални нарушения, както и за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна.

 

В с.з. пред АС - Варна подс. И., редовно призована се явява лично и се представлява от редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Гр. ищец редовно призован не се явява, но представя писмена защита.

Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбите, излагайки доводи в насока и предлага присъдата на РОС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подс. поддържа жалбата си, излагайки аргументи в насока недоказаност на обвинението, както и че присъдата почива единствено на предположения. По отношение на гр. иск моли жалбата на гр. ищец да не бъде уважена.

В последната си дума подс. И. заявява, че не е виновна и моли да бъде оправдана.

 

Съставът на АС-Варна, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбите на подс. И. и на МФ са  неоснователни.

 В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Разградският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

 

„Блу Скай България” ЕООД било вписано в регистъра на ТД през ноември 2005г. със седалище гр. София, собственик „Зандберг лимитед” - Кипър и представител С.Г.И.. През януари 2007г., дружеството придобила З.П. - баба на С.И..

През месец юни 2009г. подс. И. придобила дяловете от „Блу Скай България” ЕООД от Зафирка И. Папазова и била вписана като собственик, управител и представляващ дружеството. В периода 2009-2012г. в „Блу Скай България” ЕООД нямало назначени работници и служители. Единствено били осчетоводени разходи за възнаграждения и осигуровки, направени във връзка с Договор за управление и контрол на управителя и едноличен собственик на "Блу Скай България" ЕООД – подс. И..

Преди придобиването на дружеството от подсъдимата били осчетоводени ДМА в размер 7 325, 64 лв, като отразените активи, се състояли в мебели за офис и преносим компютър, както и "Програмни продукти", осчетоводени, като дълготраен нематериален актив. В счетоводните регистри не били отразени закупени от дружеството ДМА и ДИМА след 04.06.2009г. Дружеството било регистрирано по ЗДДС от 28.02.2006г.

В счетоводството на дружеството били отразени сделки с филми на ДВД, закупени от „Мейдекс” ЕООД. „Мейдекс” ЕООД получавало дисковете от „Ийст Юръпиън оторинг енд енкодинг сентър” ЕООД. Дисковете съдържали анимация на български език.

Свидетелят Г. бил собственик, управител и представляващ „Мейдекс” ЕООД. Дружеството било регистрирано през 2000г., и осъществявало търговия с филми на ДВД. Майката на св. Г. - С.Д.Г. била леля на св. Н.. Св. Н., като пълномощник на св. А., прехвърлил на С. Г. дяловете от „Трансленд логистик” ЕООД - дружеството, фигуриращо като превозвач на стоките, предмет на процесните фактури.

Св. Г. бил собственик и на „Голден актив” със седалище Мюнхен, Германия. Свидетелят Н. бил собственик и управител на „Солди медия” ООД - Солун, както и представляващ на други търговски дружества.

Свидетелите Г. и Н. били роднини, като имали дългогодишни партньорски взаимоотношения, свързани с продажба на филми на ДВД и осъществявали сделки чрез дружествата „Голден актив”, „Мейдекс” ЕООД и „Солди медия” ООД - Солун и чрез други дружества.

Към 2009г. „Блу Скай България” ЕООД било собственост на З.П. от гр. София. При извършена проверка на дружеството по заповед за възлагане от август 2011г. бил представен договор от 01.02.2009г., с който „Мейдекс” ЕООД и „Блу Скай България” ЕООД, представлявано от С.И. договаряли условия за продажба на филми. С договор от 07.04.2009 г. „Солди медия” ЛТД и „Блу Скай България” ЕООД договаряли още продажбата на анимационни серии, за купувача „Солди медия”, доставени на адрес в Гърция за сметка на продавача.

С.И. бил внук на З.П.. След придобиване на „Блу Скай България” ЕООД от подс. И. сделките, отразени в счетоводството били за доставки на анимационни филми на ДВД на български език, без субтитри, закупени от „Мейдекс” ЕООД.

Според обясненията на представителя на „Мейдекс” ЕООД, дадени  пред данъчните органи, предходен доставчик (производител) на дисковете, предмет на сделки с „Блу Скай България” ЕООД бил „Иист юръпиън оторинг енд енкодинг сентър” ЕООД.

В счетоводството от август до ноември месец на 2009г. „Блу Скай България”ЕООД отразило сделки за покупки на ДВД от „Мейдекс” ЕООД.

Отразените продажби на ДВД през 2009г. били извършвани на три дружества - освен „Солди медия”, „Ин Дриймс” ООД и „Монсун Кофи Къмпани” ООД. Плащанията били извършвани в брой, с изключение на една сделка, извършена със „Солди медия” от 03.12.2009г.

През 2010г. и 2011г. в счетоводството били отразени покупки на ДВД от „Мейдекс” ЕООД за 280 140 лв. и продажби за 563 456, 43 лв.

„Мейдекс” ЕООД било регистрирано през 2000г., със собственик св. К.Г., като предмета на дейност бил производство на ДВД. Според собственика изработката се извършвала в завод в гр. Стара Загора - „Медийни системи”, а склада на дружеството бил в гр. София, кв. Княжево. Стоката пристигала  в гр.София, в кашони по 1000 бр. ДВД и след това била транспортирана до Разград, по заявка на подс. И..

През февруари, август и декември 2010г. подс. И., подала за „Блу Скай България” ЕООД, по електронен път справки-декларации по ЗДДС, дневници за покупки и продажби, както и VIES декларации пред НАП, в които посочила продажби на стоки, описани като вътреобщностна доставка, основание за облагане с нулева ставка по ЗДДС, както следва:

На 12.02.2010 г. справка-декларация по ЗДДС с №17000959928 и деклариран ДДС за възстановяване 4 767, 05 лв, като в дневника за продажби били посочени фактури с получател ’’Солди Медия” ЛТД - гр. Солун, Гърция;

 На 11.08.2010 г. справка-декларация по ЗДДС №17000970979 и деклариран ДДС за възстановяване 722, 55 лв. В дневника за продажби били посочени фактури с получател ’’Солди Медия” ЛТД гр. Солун, Гърция, а в дневника за покупки като доставчик по описаните фактури фигурирало -  „Трансленд Логистик” ЕООД гр. Кърджали;

 На 13.12.2010г. справка-декларация по ЗДДС №17000979790 деклариран ДДС за възстановяване 3,75 лв, като в дневника за продажби била посочена фактура с получател ’’Солди Медия” ЛТД гр. Солун, Гърция.

В справката-декларация за януари 2010г., подадена на 12.02.2010 г., били  включени фактури за продажба на ДВД.

Фактура 0-83/08.01.2010г. била представена, съставена и подписана от И., като дружеството й фигурирало, като продавач на 36000 ДВД на стойност 75 600 евро. Според доставчика на ДВД - представляващия „Мейдекс” ЕООД - св. К.Г., ДВД - тата били доставяни на шпиндели в кашони по 1000 бр.

Според заключението на в. л. Димитров 100 бр. дискове на шпиндели тежат 1,6 кг, а приблизителното тегло на кашон, съдържащ 1000 бр. ДВД е 16,2 кг.

Според съставена международна товарителница №000378/ 05.01.2010 г., подписана от подс. И., като изпращач/„Блу Скай България” ЕООД/, мястото на товарене било в гр. Разград, с превозвач „Трансленд логистик” - Кърджали и получател „Солди медия” ЛТД. В приложеното потвърждение за получаване на стока /38 кашона с тегло 380 кг/, подписано за „Солди медия” ЛТД било отразено, че стоката е транспортирана чрез МПС с peг. №С 5431 НА и получена на 05.01.2010г.

По фактура №0-83/08.01.2010г., касаеща гореописаната сделка вещото лице установило плащане в размер на 23469, 96 лв., по банков път и дължима сумата 124 390, 79 лв. Задължението не било  изпълнено от „Солди медия” ЛТД и не било потърсено до прехвърляне на дяловете от подс. И. на друго лице.

От дружеството „Трансленд логистик” ЕООД бил представен отчет от 14.01.2010г. според който транспорта бил извършен с „Пежо” с peг. № С 5431 НА, нает с договор от 05.01.2009 г., сключен между „БГ транс лизинг” София,/представлявано от св. Н./ и „Трансленд логистик” ЕООД, София, /представлявано от А. А./.

Фактура 0-84/13.01.2010г. била представена, съставена и подписана от подс. И., с която дружеството й било доставчик на 38 000 ДВД на стойност 79 800 евро.

Съставена била международна товарителница с №000380/13.01.2010г., подписана от И., за изпращач - „Блу Скай България” ЕООД, превозвач „Трансленд логистик” - Кърджали и получател „Солди медия” ЛТД; В приложеното потвърждение за получаване на стока, подписано за „Солди медия” ЛТД било отразено, че стоката е транспортирана с МПС peг. №С 5431 НА и получена на 13.01.2010г. , като пратката съдържала 38 кашона с тегло 380 кг. По вписаната фактура №0-84/13.01.2010г., вещото лице установило плащане в размер на 23 469, 96 лв., по банков път и остатъчна дължима сумата 132 605, 27 лв. Задължението не било изпълнено.

В справка-декларация за юли 2010 г., подадена на 11.08.2010 г., били включени фактури за продажба ДВД. Фактура №0-86/01.07.2010 г. била представена, съставена и подписана от И.. В нея „Блу Скай България” ЕООД, фигурирало, като продавач на 25 900 ДВД на стойност 54 390 евро.

В съставената международна товарителница №000410/02.07.2010г., подписана от подс. И., за изпращача - „Блу Скай България” ЕООД, фигурирали превозвач „Трансленд логистик” - Кърджали и получател „Солди медия” ЛТД. В приложеното потвърждение за получаване на стока, подписано за „Солди медия” ЛТД било отразено, че стоката е транспортирана с МПС с peг. №С 5431 НА и получена на 03.07.2010г. Пратката съдържала 26 кашона с тегло 260 кг.

По фактура №0-86/01.07.2010г. вещото лице е установило плащане в размер на 19 518, 30 лв., по банков път, и съответно оставаща дължима сума от 86 819, 29 лв. Задължението не било изпълнено от „Солди медия” ЛТД.

В декларацията били включени и фактури с доставчик „Трансленд Логистик” ЕООД гр. Кърджали.

В справка-декларация за месец ноември 2010г., подадена на 13.12.2010г., била включена фактура №0-88/29.11.2010 г. с данъчна основа 92 002, 24 лв. Тя била представена и съставена от И., като представител на „Блу Скай България” ЕООД и като продавач на 22400 ДВД на стойност 47040 евро.

В международната товарителница №00001060/29.11.2010г., подписана от И., като представител на изпращача - „Блу Скай България” ЕООД, били посочени място на товарене в гр. Разград, превозвач „Трансленд логистик” - Кърджали и получател „Солди медия” ЛТД. В приложеното потвърждение за получаване на стока, подписано за „Солди медия” ЛТД било отразено, че стоката - 23 кашона с тегло 345 кг била транспортирана с МПС peг. №С 5431 НА и получена на 03.07.2010г.

По вписаната фактура с №0-88/29.11.2010г. вещото лице установило плащане в размер на 19 518, 30 лв., по банков път, и дължима сумата 72 443, 94 лв., неплатена от „Солди медия” ЛТД.

Дружеството сочено, като превозвач по товарителниците - „Трансленд логистик” ЕООД било регистрирано през 2009г. със собственик св. А., която упълномощила св. Н. да я представлява, с пълномощно с нот.заверка от 12.05.2009г. Дейността на това дружество се ръководила, организирала и осъществявала от св. Н.. През 2012г. дружествените дялове на „Трансленд логистик” ЕООД били прехвърлени от св. Н., действащ като пълномощник на св. А., на С. Г.а - майка на св. Г..

В хода на ревизията обясненията на Н. били в насока извършен транспорт от други лица, а в съдебно заседание пред РОС, че лично той е транспортирал. Отново по време на ревизията заявил, че е получил стоките лично в Солун, но посочил друг автомобил, с който пътувал.

Установено е, че „Пежо” с per. № С 5431 НА не е напускало страната на датите, посочени в товарителниците. Регистрирано е  излизане на св. Н. през ГКПП - Калотина на 01.01.2010г. с л.а. „Ауди” с немски регистрационен номер и завръщане в страната на 10.01.2010г.

Според изготвената и представена от подс. И., в хода на ревизията, справка към 01.01.2010 г. задълженията на „Солди медия” ЛТД към „Блу Скай България” ЕООД възлизат на 88 012, 35 лв. и към 31.12.2010г. - 492 536, 67 лв. Въпреки задълженията в началото на януари И. отново осчетоводила продажби на филми на ДВД на „Солди медия” за още по-голяма стойност.

Според предоставена справка от подс. към 31.12.2009г. наличността на стоки на „Блу скай България” ЕООД била 70 001 бр. ДВД - филми на стойност 274 207, 23 лв., при единична цена 3, 92 лв. Към 31.12.2010 г. наличността била 4 171 бр. ДВД филма с единична цена 3, 92 лв. и посочена обща стойност 274 207, 23 лв., като не са установени липси и излишъци. Предмет на ВОД, отчетени като извършени през 2010 г., и включени в процесиите СД по ЗДДС били 122 300 бр. ДВД-филми.

През януари 2010г. в счетоводството на „Блу скай България” ЕООД била отразена покупка по фактура 112/04.01.2010 г. за 28 512лв., платени в брой. Към януари 2010г., според счетоводните записвания, наличността в касата на дружеството и в „банка” била под 2500 лв.

Продажби през януари, но след датата на която е осчетоводено плащане в брой, били извършени по 4 бр. фактури, платени в брой. Към 04.01. дружеството не е разполагало със средства, за да заплати цената, както е отразило в счетоводството си. Така отразените плащания в брой били винаги (с едно изключение) за цялата дължима цена, а тези по банков път за около 20% от отразената стойност на стоките.

Със Заповед №1103138/01.08.2011г. на дружеството „Блу Скай България” ЕООД била извършена данъчна ревизия, приключила с издаването на Ревизионен акт №171202648/28.01.2012г. Били извършени насрещни проверки на ЮЛ, страни по сделки, отразени в счетоводството на „Блу Скай България” ЕООД и декларирани в СД по ЗДДС. Ревизията констатирала, че „Блу Скай България” ЕООД не е извършил ВОД и по процесните фактури дължи ДДС в размер на 101 183, 17 лв.

Ревизиращите органи не констатирали подходящи условия за съхранение на стоки. От друга страна на отправено запитване от НАП, органите на гръцката администрация, извършили проверка и отговорили, че дружеството „Солди медия” няма техническа и кадрова обезпеченост, офис или склад за съхранение на стоки, съответно, че е налице „липсващ търговец”.

При извършените насрещни проверки данъчните органи проследили движението на стоките и установили, че стоките,  предмет на доставки от „Блу Скай България” към „Солди Медия” са продадени впоследствие на друго германско дружество „Голден Актив” – Германия. Според счетоводните документи,те били транспортирани от „БГ Транс лизинг” към „Студио Марица” ЕООД и „Ераком” ООД до София, а оттам до Варна, чрез превозвач „Трансленд логистик” ЕООД, като транспортните разходи били за сметка на германския търговец. Собственик и управител на „Голден Актив” Германия бил св. К.Г..

 

Гореизложената фактическа обстановка РОС е установил на база на събраните и проверени по делото доказателствени източници -  гласни /свидетелски показания/ и писмени доказателства и доказателствени средства, както и заключенията по изготвените ССчЕ и СТЕ. Първоинстанционният съд е направил задълбочен и подробен анализ на същите – най-вече на депозираните пред него гласни доказателства, съпоставяйки ги със заключенията по ССчЕ, както и с др. писмени доказателства - справки-декларации, фактури, товарителници и др. На базата на цялостна и съвкупна преценка на всички доказателства първоинст. съд е направил и правилен извод от фактическа страна. Установил е по един безспорен начин, че е налице осчетоводяване на фиктивни сделки - ВОД, за които не са били налице условията за облагане с нулева ставка ДДС, тъй като не са били извършвани реални плащания, нито действия за събиране на дължимите суми. Липсват изрядни документи, едни и същи товарителници са били отчетени за извършени транспортни услуги, за да бъдат съставени процесните фактури, няма документи за платени пътни и винетни такси, пътни листи.

Според вещите лица по всички изготвени заключения ССчЕ е налице необосновано счетоводно записване, тъй като нямало основания за посочване на извършените продажби като ВОД, съответно е следвало да се начисли и плати ДДС в размер общо 101 183, 17 лв. Вещите лица са категорични, че не се установява извършен ВОД.

Техническата експертиза установява товароносимостта на автомобила, с който се сочи, че е извършван превоза, тежестта на стоката.

Съставът на въззивната инстанция прецени като неоснователен довода на защитата за обективна и субективна несъставомерност на извършеното от подс. И.. Последната, като едноличен собственик и представляващ дружеството, е подавала СД за съответния данъчен период, отразявайки сделки, които реално не са били осъществявани и то на стоки, описани като вътреобщностна доставка. Фактурите за тези продажби са били с невярно съдържание, тъй като не е осъществена ВОД и стоките не са транспортирани в Гърция. Конрагентите по сделките са лица собственици през съответните периоди на дружествата - „Трансленд логистик” ЕООД, „Студио Марица” ЕООД и „Блу Скай България”, след 2012 г., като не са имали никакво отношение към осъществяваната търговска дейност, не са съставяли и подписвали документи, не са сключвали сделки, а това е извършвал техен представител - св. Н.. Търговските дружества са функционирали без нает персонал, при честа смяна на собствеността върху дружествата, без каквато и да е техническа обезпеченост.

Абсолютно резонно първоинстанционния съд е достигнал до извода, че не съответства на нормалната търговска практика извършване на сделки между едни и същи лица, представляващи различни търговски дружества, с едни и същи стоки чрез търговски операции, водещи до нарастване на себестойността на стоката в резултат на транспортни и други разходи, които не намират опора в нормалната житейска логика.

Въззивният съд намира за безспорно доказано възведеното по отношение на подс. И. обвинение - с действията си последната е осъществила състав на престъплението чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2,3 и 4 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Деянието е извършено умишлено, а с действията си същата е целяла получаване на облага. Включвайки фактури в СД, по нереални сделки, декларирани като ВОД, облагаеми с нулева ставка по ЗДДС, същата е избягнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдила неистина в подадените месечни справки - декларации по ЗДДС и приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 101 183, 17 лв.

Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подсъдимата. Въпреки това не е следвало да отчита „големите размери”, като „отегчаващо вината обстоятелство”, тъй като то е предвидено поначало от законодателя при определяне на наказателната репресия за визираната квалифицирана хипотеза. На практика, налице са единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, които са правилно отчетени, а именно -  млада възраст, чисто съдебно минало, трудовата ангажираност и изминал продължителен период от деянието -  5 години, надминаващ понятието за „разумен срок”. Поради тази причина правилно е била приложена разпоредбата на чл.55 от НК – предвид наличието на многобройни  смекчаващи вината обстоятелства и адекватно същото е определено в размер от една година. Правилен е и другия извод на съда, а именно че не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно, за да бъде постигната най-вече личната превенция.

По отношение на предявения граждански иск: АС-Варна констатира, че от доказателствата по делото, събрани в първоинст. производство, се установява, че са предприети действия по изпълнение на влезлия в сила ревизионен акт и е налице съвпадение по размер на гражданския иск и сумата по РА. Поради това обстоятелство правилно РОС е преценил, че разглеждането на гражданския иск ще затрудни наказателното производство и е  прекратил последното. Няма пречка обаче гражданският ищец да предяви претенцията си пред гражданския съд.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС- Варна достигна до извода, че присъдата на РОС е правилна, законосъобразна и справедлива, респективно жалбите са неоснователни, поради което и  на основание чл.338 от НПК  присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №14 на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 266/2014г. по описа на същия съд, постановена на 05.03.2015г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.