Р Е Ш Е Н И Е

 

57/15.04.2019г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

 

секретар Петранка Паскалева

   прокурора Милена Гамозова,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №93 по описа за 2019 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на адв. П.Р., защитник на И.А.И., подсъдим  по нохд № 481/18г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 15.01.2019г., с която е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.3 б.”в” пр.1,6 и 7 вр.чл.342 ал.1 НК и чл.54 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две  години при условията на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от четири години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

В жалбата се сочат основания за необоснованост, незаконосъобразност на присъдата като се прави  искане същата  да бъде отменена и се постанови оправдателна такава.

Защитата на подсъдимия поддържа жалбата в с.з като твърди, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен всички доказателства по делото и е постановил присъдата си единствено въз основа на САТЕ.

Пълномощникът на частните обвинители изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 15.01.2019г. по нохд № 481/2018г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия И.А.И. за виновен в това, че на 15.10.2017г. в гр.Варна, на пътя гр.Варна-кв.Виница, до градински център „Тревни килими“ЕООД при управление на МПС –л.а.”Дайхатцу” с рег.№Н4904ВН, нарушил правилата за движение – чл.25 ал.1 и 2, чл.26 ал.1 и чл.38 ал.1 и 3 ЗДвП и чл.77 ал.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Пламен Костадинов В. и на основание чл.343 ал.1 б. „в” вр.чл.342 ал.1 НК вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години при условията на чл.66 НК с четири годишен изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Осъдил го е да заплати и съответните разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Подсъдимият И. работел като охранител и управлявал служебен автомобил „Дайхатцу“ рег.№Н4904ВН. На 15.10.17г. същият бил на смяна като се намирал на стоянката в м/ст „Ален мак“. Около 11.30ч.получил сигнал от алармата на охраняван от фирмата обект –градински център „Тревни килими“ЕООД, който се намирал в м-ст „Варна йолу“ по пътя гр.Варна-кв.Виница. Подсъдимият тръгнал с управлявания от него служебен автомобил към адреса, посока КК „Св.св.К. и Елена“ като на светофара, преди комплекса, завил наляво и пристигнал на обекта. Паркирал пред градинския център и след като се убедил че сигнала бил фалшив, тръгнал обратно към местостоянката си в м-ст „Ален мак“. Движейки се бавно се включил в пътното платно, състоящо се от по една лента в двете посоки, очертани с непрекъсната линия. Движението по пътя не било натоварено /неделен ден/, времето – слънчево, сухо. При включването си в пътното платно, посока кв.Виница, подсъдимия управлявал автомобила си плътно вдясно.

В този момент, зад него /посока кв.Виница/ се движел мотоциклет „Малагути Спа 54“ ДК№В1203ВН, управляван от постр. Пламен Костадинов В. със скорост от около 54 км/ч.. В момента на навлизане на автомобила „Дайхатцу“ в пътното платно, мотоциклетът се е намирал на 25,96м. зад него. Движейки се покрай оградата на градинския център, след нейния край, подс. И. без да се увери, че няма да затрудни или попречи на друго попътно движещо се МПС, предприел пресичане на тази пътна лента с цел обратен завой посока гр.Варна. Виждайки предприетата маневра, постр. В. решил да заобиколи автомобила като плавно навлязъл в насрещната лента и продължил движението си край осевата линия. В този момент обаче лекият автомобил също навлязъл в лентата за насрещно движение под ъгъл от 77градуса, спрямо разделителната ивица. Забелязвайки идващият зад него моторист, подс. И. се опитал да избегне удара като спрял автомобила, но мотоциклета в този момент се намирал на разстояние от около 20м., по-малко от необходимото му за спиране. Последвал удар на мотоциклета в предния лев калник, в зоната над предното ляво колело. В резултат на удара пострадалия прелетял на около 17м. напред и паднал на пътното платно.

В резултат на удара същият получил тежка черепно-мозъчна травма – тежка контузия на мозъчния ствол, контузия на леви и десни мозъчни ядра, вътремозъчен кръвоизлив в дясното голямо мозъчно полукълбо, обширни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки – травми несъвместими с живота и на 17.10.17г., въпреки оказаната медицинска помощ, починал. Освен ЧМТ получил и редица други увреждания, подробно описани в СМЕ.

От изслушаните и приети единична и тройна САТЕ се установява, че мястото на удара е на 0,09м. вляво от разделителната линия/посока кв.Виница/ и на около 3,70м. вдясно от левия край на платното по ширина  и по дължина – на 6,30м. преди ориентира. Непосредствено преди удара лекият автомобил е бил в процес на спиране като скоростта е клоняла към нула, а в момента на отклоняването му наляво след навлизането му в пътното платно – около 23,76км/ч. Скоростта на мотоциклета, непосредствено преди удара е била около 53,96км/ч. Дължината на опасната зона на мотоциклета при тази скорост е 40,66м., а при разрешената скорост от 50 км/ч – 36,29м.

Водачът на л.а. е имал техническа възможност да предотврати ПТП като пропусне попътно движещите се ППС. Пострадалият не е имал техническа възможност да избегне удара, тъй като дължината на опасната му зона за спирате и при разрешените 50км./ч е по-голяма от отстоянието, на което се е намирал в момента на възникване на опасността.

Горната фактическа обстановка се оспорва от защитата на подсъдимия, който твърди, че моториста не се е движил по пътя зад него, а е излязъл най-вероятно от страничен път, както и че не е правил обратен завой. Позовава се на показанията на свид. В.Т., собственик на градинския център.

Обясненията на подсъдимия И. не се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото и правилно съдът ги е приел като защитна теза.

Свид. Т.в с.з. заявява, че докато се е движил с автомобила си към градинския център е видял автомобила на СОД да се движи бавно покрай оградата и тъй като имало завой го е изгубил от поглед. След това е слязъл, отишъл  да отключи портала и след това чул нещо като гръм. Отгледал обекта и чак след около 15 мин. видял че е станало ПТП. Твърди, че след като е слязъл от колата и отишъл да отключва портала не е чул преминаващи МПС по пътя зад него. От неговите показания не би могло да се направи категоричен извод, че друго ППС не е преминавало по пътя.

Съгласно САТЕ, ударът е станал в насрещната лента за движение, а оставените следи сочат отклонение на лекия автомобил под ъгъл от 77 градуса спрямо осевата линия. От тук може да се направи категоричният извод, че лекият автомобил не се е движил през цялото време покрай оградата на градинския център, а в един момент се е отклонил наляво и дори е навлязъл в насрещната лента. Дори да се възприеме твърдението на подсъдимия, че не е имал намерение да прави обратен завой, то е налице маневра, с която управляваният от него автомобил е предприел маневра, с която се е отклонил наляво и в един момент се е намирал почти на 90 градуса спрямо осевата линия. За това сочат и обективните находки по автомобила. Ако същият се беше движил право напред, то удара нямаше да попадне в лявата му предна част – ляв калник, над лявото колело.

На сн.3 от фотоалбума на ДП се вижда черен път в ляво, от който, според подсъдимия, е възможно да е излязъл пострадалия. Дори, обаче, той да е излязъл от там, /за което няма абсолютно никакви доказателства/ то удар не би настъпил, ако автомобила на подсъдимия не се е намирал в насрещната лента под ъгъл спрямо осевата линия. Ако същият се е движил покрай оградата, каквито са твърденията му, то мотоциклета би преминал покрай него безпрепятствено.

Мястото на удара от своя страна е установено по безспорен начин. Установени и фиксирани са следи, които водят до единствения извод, посочен и от експертите - къде и по какъв начин са били разположени двете МПС по ширината и дължината на пътното платно. Подробни съображения в този смисъл е изложил и окръжният съд.

Причина за настъпилото ПТП е извършеното от подс. И. нарушение като при предприемане на маневрата не е пропуснал попътно движещия се моторист- чл.25 ал.1 и 2 ЗДвП, както и е нарушил и разпоредбите на чл.38 ЗДвП и чл.77 ал.1 ППЗДвП.

Настъпилата смърт на постр. В. е в пряка причинно-следствена връзка с причиненото ПТП. В резултат на удара същия е получил тежка ЧМТ и въпреки оказаната медицинска помощ е починал два дни след инцидента.

Окръжният съд е обсъдил всички налични по делото доказателства и е стигнал до единствения възможен извод за наличие на виновно поведение от страна на подс. И. и тези изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция.

В този смисъл и жалбата е неоснователна.

Деянието е осъществено при форма на вината – непредпазливост като подсъдимият не е искал и допускал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същият е с дългогодишен опит като водач на МПС и за него не са съществували никакви пречки да реагира правилно на пътната обстановка.

При определяне на наказанието съдът е отчел всички обстоятелства по делото и правилно е преценил, че са налице превес на смекчаващите такива. Съдът е отчел и ниската степен на обществена опасност на подс. И., който е с много добри характеристични данни, липса на нарушения по ЗДвП, чисто съдебно минало и настоящото нарушение се явява изолирано. Отчел е отношението му към деянието, изразеното съжаление, както и липсата на отегчаващи вината му обстоятелства. Така определеното на подсъдимия наказание от минимално предвидения срок от две години лишаване от свобода е законосъобразно и правилно определено и би изиграло своята възпираща и предупреждаваща роля. Правилно съдът е преценил, че не е необходимо това наказание да бъде изтърпявано ефективно, с изолация от обществото и на основание чл.66 НК е отложил изтърпяването му с достатъчно дълъг период от четири години, през който подсъдимият би имал възможност да преосмисли поведението си.

Правилно е определено и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ като е отчетено липсата на други констатирани нарушения по ЗДвП в практиката му като водач.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 15.01.19г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 481/18г. по отношение на подсъдимия И.А.И. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 

 

                                                                              2.