Р Е Ш Е Н И Е

 

112/01.06.2016 г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Г.Н.

   прокурора Св.Курновска,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №94 по описа за 2016 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на адв. Кр.К., като повереник на М.А.М.,Ш.Н.М. и Е.М.А.– частни обвинители и жалба от адв. М.Я. като защитник на Р.А.С., подсъдим  по нохд № 382/15г. по описа на Добричкия окръжен съд, против присъдата на същия съд от 15.01.2016г., с която подсъдимият С. е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.1 и 7б.”б” пр.1 вр.ал.1 б.”б” и б.”в” НК и чл.58а НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от пет години, като е оправдан да е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 вр.ал.2, чл.20 ал.2 изр.1 и чл.150 ЗДвП, както и за причинена телесна повреда на А.М.Г., изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за живота.

В жалбата на частните обвинители се сочат основания за явна несправедливост на наложеното наказание като се прави  искане съдът да измени присъдата като увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода и постанови ефективно изтърпяване на същото.

В жалбата на подс. С. се сочи основание за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание като в с.з. се уточнява че оплакването е за неприложение на чл.63 НК при определяне на наказанието. Излагат се съображения, че на въпросната дата, подс. С. все още не е бил „пълнолетно лице” по смисъла на чл.31 ал.1 НК.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на жалбата на частните обвинители.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.

Въззивните жалби са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 15.01.2016г. по нохд № 382/2015г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Р.А.С. за виновен в това, че на 29.07.2014г. в гр.Телвел, при управление на МПС –л.а.”Фиат-Брава” рег.№ТХ 7284 НХ, в пияно състояние, без съответна правоспособност, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 изр.2,чл.21 ал.1  ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. М.А. и следна темесна повреда на Е.М.А. и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 и последно б.”б”  вр.чл.343 ал.1 б. „б” и ”в” НК вр.чл.58а НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66 ал.1 НК отлага изтърпяването му с изпитателен срок от пет години. Оправдал го е по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 вр.ал.2, чл.20 ал.2 изр.1 и чл.150 ЗДвП, както и да е причинил телесна повреда на А.М.Г., изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за живота. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по обв. акт, признал е вината си и е заявил, че не желае да се събират нови доказателства и ще се ползва от вече събраните.

Преценявайки доказателствата по делото съдът е приел, че признанието на подсъдимия се подкрепя от така събраните доказателства и го е признал за виновен по повдигнатото обвинение.

Жалбата на частните обвинители е само по отношение размера на определеното наказание, а на подсъдимия – по приложението на материалния закон.

Спор по фактическата обстановка няма. Тя е такава, каквато е отразена в обв. акт.

Установено е, по безспорен и категоричен начин, че подс. С. е управлявал л.а. „Фиат Брава” рег.№ ТХ 7284 НХ, собственост на М.Г.И. –баща на свид. А.Г., на 29.07.2014г. след употреба на алкохол с концентрация 0,72 промила, без да притежава свидетелство за правоуправление. На 29.07.14г., подс. С. празнувал рождения си ден в дома си, като до 22.00ч. компанията употребила около 1 бут. Мента от 750мл. и 2 бут. бира от по 2л. След това решили да се повозят, като никой от компанията не притежавал свидетелство за провоуправление. Около 23.30ч. свид. А.И., без знанието на родителите си , изкарал от гаража лекия автомобил „Фиат Брава” рег.№ТХ 7284 НХ, собственост на баща му, компанията се качила в него като управлявал свид. А.М.. В един момент свид. А.М. преотстъпил управлението на автомобила като на волана седнал подс. С., до него свид. Е.М., зад него – А.М. и до него постр. А. М.. Всички от компанията били наясно, че подс. С. посещава шофьорски курсове но още не е положил изпит за правоспособност. В един момент подс. С., на прав участък, увеличил скоростта, изгубил контрол над автомобила, който се занесъл надясно, след това наляво и пак надясно, започнал да се завърта странично около вертикалната си ос, качил се на десния тротоар и се ударил челно в бетонна колона на дом №31 на ул.”Ст.Планина”. В резултат на удара постр. А. М. получил черепно мозъчна травма със счупване на мозъчните кости, кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка и на 06.10.14г. починал въпреки медицинската интервенция. Свид. Е.М. е получил счупване на лява раменна кост – средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК. Свид. А.М. получил множество наранявания, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда по см. на чл.130 НК.

От АТЕ е установено, че към момента на удара л.а. „Фиат” се е движил с около 77 км.ч и в момента, когато водача е изгубил контрол над автомобила се е намирал на около 84м. преди мястото на удара като заключението на експертизата е, че ако водача се е движил с 50 км/ч, ако е бил трезвен, реагирал е своевременно и е предприел спиране, той би имал техническа възможност да предотврати удара. В кръвта на пострадалия е установена концентрация на алкохол 0,72 промила.

Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че са нарушени посочените правила за движение. Налице е и причинно следствената връзка между деянието и настъпилия противоправен резултат като са нарушени разпоредбите на чл.20 ал.1 ЗДвП тъй като подсъдимият не е контролирал непрекъснато ППС, чл.20 ал.2 пр2 ЗДвП, задължаваща го да намали скорост и при нужда да спре, когато възникне опасност за движението, чл.21 ал.1 ЗДвП забраняваща превишаването на скоростта от 50км./ч за ППС от категория „в” в населено място.

Правилно съдът е приел, че вменените нарушения по чл.5 ал.3 т.1 и чл.150 ЗДвП са включени в квалифициращите обстоятелства- пияно състояние и неправоспособност.

По жалбата на подсъдимия:

Основното възражение е за нарушение на материалния закон. Според защитата на подсъдимия, доколкото деянието е извършено на датата, на която той е роден, то следвало да се приеме, че пълнолетието настъпва на следващия ден. По делото е представен и препис извлечение от акта за раждане да подс. С., където е отразено, че същият е роден на ***г. в 20.30ч.

Това възражение е неоснователно. Подсъдимият С. навършва пълнолетие на 29.07.2014г. и доколкото деянието е извършено след 23.30ч. на същата дата, то към този момент той вече е „навършило 18-годишна възраст” лице. Същият извод може да се направи и от тълкуването на разпоредбата на чл.2 ЗЛС 2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.”

Аналогията с разпоредбата на чл.183 НПК/респ. чл.22 ал.3 ДОПК/ относно изтичането на процесуалните срокове е неприложима. Тази разпоредба касае срокове, които се изчисляват в дни. В случая не може да се приеме, че пълнолетието се навършва „в края на последния ден” т.е. в 24.00ч. Аргумент за това може да се извлече и от следващата разпоредба на ал.3 на чл.183 НПК, където се казва, че срокът, който се изчислява в месеци, изтича на съответното число на последния месец.

По жалбите на частните обвинители: Същите са по отношение явната несправедливост като се иска увеличение на наказанието, преди редукцията му по чл.58а НК и постановяване на ефективно изтърпяване на същото.

Съдът, при определяне на наказанието е преценил всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Жалбоподателите фактически не сочат неотчетени отегчаващи обстоятелства. Твърди се само, че мястото на произшествието било такова, че би могло да застраши и други лице, освен пострадалите. Едно такова бъдещо несигурно събитие не би могло да се отчита като допълнително отегчаващо обстоятелство. Както вече беше посочено произшествието става в късните часове, около полунощ, когато интензивно присъствие на пешеходци не може да се очаква.

Частното обвинение възразява и срещу извода на съда за възможността от поправяне и превъзпитание на подсъдимия. То далото са представени достатъчен брой писмени доказателства показващи намерението на подсъдимия да преосмисли поведението си.

Признавайки подсъдимия за виновен, при определяне на размера на наказанието съдът е приел, че са налице превес на смекчаващите  отговорността обстоятелства, отчитайки личността на подсъдимия като такава с ниска обществена опасност. Съдът е отчел и високата степен на обществена опасност на деянието – особено зачестилите в последно време инциденти причинени от водачи в пияно състояние. Съдът е отчел и нарушението по чл.102 ЗДвП на свид. А.М. – преотстъпил неправомерно  управлението на автомобила на непровоспособно и употребило алкохол лице. Преценявайки всички тези обстоятелства, извън квалифициращите признаци на деянието, окръжния съд правилно е приел, че на подсъдимия С. следва да се определи наказание под средния предвиден в закона размер, което следва да се редуцира съобразно правилото на чл.58а НК, което наказание не следва да се изтърпява ефективно. Правилно съдът е приел, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо същия да бъде отделян от средата в която се движи.

Така определеното наказание по вид и размер е законосъобразно и ще изпълни целите и задачите предвидени в чл.36 НК.

В този смисъл и жалбата на частните обвинители, която е бланкетна и не сочи конкретни основания за увеличаване на размера на наложеното наказание, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 15.01.16г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд № 382/15г. по отношение на подсъдимия Р.А.С. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.