П Р И С Ъ Д А

 

№  14/26.10.2017 г.,       гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненски апелативен съд ,                                     Наказателно отделение

На двадесет и шести октомври           Две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Милена Гамозова

Като разгледа докладваното от съдия Димитрова 

ВНОХД № 94 по описа за 2017 година

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

На основание чл.336, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК ОТМЕНЯ присъда №56/30.06.2015 година, постановена по  НОХД №396/2014 година от Окръжен съд гр.Разград в частта, с която подс. Ш. е бил оправдан по обвинението по чл. 116 ал. 1 т 1 предл. 1 и 2 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като ПРИЛАГА и закон за по-тежко наказауемо престъпление по чл. 269 ал. 1 от НК, за което е имало обвинение в първата инстанция, както следва:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Б.Ш. – роден на ***г***, български гражданин, с висше образование,  женен, работи, неосъждан,  ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

 

1. На 23.02.2013 година в местност „Трънлив дол“, в землището на с.Йонково, обл.Разград направил опит умишлено да умъртви длъжностното лице Пеньо И. Астраджиев при изпълнение на службата му, като деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.1 вр. чл.18 ал.1 и чл.58 б.“а“  вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

2. На 23.02.2013 година в местност „Трънлив дол“, в землището на с.Йонково, обл.Разград употребил заплашване – произвел четири изстрела с ловна карабина, с цел да принуди орган на властта – ловните надзиратели Детелин Цачев Д. и Веселин Станчев П., както и шофьор на охранително звено Пеньо И. Астраджиев, да пропуснат нещо по служба – да осуети изпълнение на задължението им по залавянето му като нарушител и бракониер, поради което и на основание чл.269 ал.1 и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

На основание чл.23 ал.1 от НК налага на Б.Б.Ш. да изтърпи най-тежкото наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи общ режим на основание чл.57 ал. 1 т.3 от ЗИНЗС.    

      

   На основание чл.338 от НПК ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата й част.

 

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ да заплати направените по делото разноски в размер на 390 лв. /триста и деветдесет лева/ в полза на Държавата по сметка на Апелативен съд Варна.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС на РБ, в 15 - дневен срок от днес.

 

                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.

 

 

 

 

М  О  Т  И  В  И   към присъдата по ВНОХД № 94 по описа на Варненски апелативен съд за 2017г.

 

 

Предмет на настоящото въззивно производство е присъда № 56, постановена на 30.06.2015г. по НОХД № 396/2014г. по описа на Окръжен съд - Разград, с която подсъдимият Б.Б.Ш. е бил признат:

 

1.          за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.270 ал.1 от НК, за това, че на 23.02.2013 г. в местността „Трънлив дол”, в землището на с. Йонково, обл. Разград,  на територията на СЦДПДПТПДЛС „Воден-Ири-Хисар” произвел 4 изстрела с ловна карабина „SLR 95 HMB”, калибър 7,62х39 със сериен номер АВ 490149, оборудвана с комбиниран уред за нощно виждане №D 1411925-07  към ловен надзирател д.Д., ловен надзирател В.П. и шофьор на охранително звено П.А., действащи като органи на властта, като по този начин противозаконно попречил на същите да изпълнят задълженията си по залавянето му като нарушител и бракониер. На основание чл. 54 от НК е наложено наказание от  2 /две/ години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години;

 

2.  за невинен в извършване на деяния по НК, както следва:

- по чл.116 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 23.02.2013 г., в местността „Трънлив дол в землището на с. Ионково, обл. Разград, на територията на СЦД ДП ДЛС „Воден-Ирихисар", с ловна карабина „SLR 95 НМВ" калибър 7,62x39 със сериен №АВ 490149, оборудвана с комбиниран уред за нощно виждане № D 141, №1925-07, като длъжностно лице- кмет на Община Исперих, направил опит умишлено да умъртви шофьор-охранително звено П.И. А.от гр.Габрово- длъжностно лице при „СЦЦП” ДП Габрово, като деянието е извършено при изпълнение на службата на пострадалия и е останало недовършено по независещи от извършителя причини;

-по чл.269 ал.1 от НК, за това, че на 23.02.2013 г. в местността „Трънлив дол” в землището на с. Йонково, обл. Разград, на територията на СЦД ДП ДЛС ,Зоден-Ирихисарм употребил заплашване - възпроизвел 4 изстрела с ловна карабина „SLR 95 НМВ" калибър 7, 62x39 със сериен №АВ 490149, оборудвана с комбиниран уред за нощно виждане № D 141, №1925-07, към ловен надзирател д.Ц.Д. ***, ловен надзирател В.С. П. *** и шофьор охранително звено П.И. А.от гр. Габрово, действащи като органи на властта, с цел да осуети изпълнението на задълженията им по залавянето му, като нарушител и бракониер;

Със същата присъда подс. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Въззивното производство пред АС - Варна за проверка на тази присъда се провежда за втори път, тъй като с Решение № 197/08.03.2017г. по касационно нох.дело № 573/16г. на ІІІ НО, ВКС на РБ е отменил изцяло постановената нова осъдителна присъда № 6/18.03.2017г от АС-Варна по ВНОХД № 264/15г по описа на съда, връщайки делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание със задължителни указания. За прецизност, следва да се отбележи, че в РОС по процесния обв. акт е налично и друго произнасяне -  с присъда по НОХД №231/2013 година по описа на съда, която е била отменена от състав на АС-Варна по ВНОХД №179/2014г. и делото върнато за ново разглеждане на първоинст. съд, на основание чл.335 ал.2 от НПК.

  

Въззивното производство е образувано:

- по протест на прокурор при ОП – Разград, в който се твърди неправилност и незаконосъобразност на така постановения съдебен акт с алтернативно искане: - за отмяната му и постановяване на нова присъда, с която подс. Ш. бъде признат за виновен и осъден по първоначалните обвинения за деяния по чл.269 ал.1 от НК и по чл.116 ал.1 т.1, т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК; - за изменение на първоинстанционната присъда;

- по жалба на подс. Б. Ш. чрез защитника му - адвокат Ел. К. /АК-Силистра/ с твърдения за неправилност на съдебния акт поради материална и процесуална незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост - наведени са доводи за липса на доказателства относно авторството на деянията; за допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на досъд. производство и в частност, досежно извършените огледи и предаване на намерени на местопрестъплението вещи, респ. съставянето на съотв. протоколи за оглед и доброволно предаване и приобщаване като веществени доказателства на тези вещи; оспорват се и гласните доказателствени средства относими към същите тези протоколи за оглед и доброволно предаване. Прави се искане за отмяна на осъдителната част на ревизираната присъда и постановяване на нова, с която подс. Ш. бъде оправдан и за деянието по чл. 270 от НК, като се поставя въпроса за евентуалното й изменение чрез налагане на алтернативно наказание по чл.270 ал.1 от НК – глоба, респ. потвърждаване на присъдата в оправдателната й част по обвинението по чл.116 ал.1 т.1, т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК.

 

Пред настоящия състав на АС-Варна представителят на АП-Варна поддържа протеста в частта, относно искането за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс.Б.Ш. да бъде признат за виновен за извършени деяния по чл. 116 ал.1 т.1 вр. чл.18 ал.1 /но без квалиф. елемент по чл.116 ал.1 т.2 от НК / и по чл. 269 ал.1 от НК, тъй като намира обвинението и по двата текста за безспорно доказано - предлага подс. да бъде признат за виновен по възведените пред първоинст. съд обвинения, с налагане на наказания „лишаване от свобода” към средния размер.

Двамата защитници на подс. Ш. – адвокати  Ел. К. /АК-Силистра/ и Д. Д.- /АК-Варна/ оспорват протеста като цяло и поддържат наведените в жалбата доводи за несъставомерност на деянието по чл. 270 от НК, за което подзащитният им е осъден; оспорват годността на писм. доказателства – протоколи за оглед на меестопроизошествие от 23, 24 и 28. февруари 2013г, както и за добров. предаване от 23.02.2013г, а възосонова на тях изводите по СТЕ и СБЕ;  истинността на показанията на свидетелите А., Д. и П., имащи отношение към разпознаването на подс. Ш.. Пред настоящия състав на АС-Варна не се поддържа оплакването в жалбата за опороченост на  процесуално-следствено действие по чл.155 от НПК, извършено на 23.02.2013 година поради факта на съпружеска връзка между съставителя на протокола С.П.-разследващ полицай и св.В.П., предвид изразеното становище по този въпрос в отменителното решение на ВКС, цитирано по-горе. Защитникът на подс. Ш. - адв. Д. Д. развива съображения за липсата годен по съдържание протест, възоснова на който да може да се поддържа и иска осъждане на подзащитния му по първоначално възведеното обвинение по чл. чл.116 ал.1 т. т.1, 2 вр. чл.18 ал.1 от НК.

 

В последната си дума подс.Ш. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

 

Варненският  Апелативен съд в настоящия си съдебен състав и като въззивна инстанция, след като съобрази изложеното в протеста и жалбата на подс. Ш., развитите доводи на страните в съдебно заседание, както и след преценка на всички доказателствени източници, събрани на досъд. производство, в хода на първоинст. и въззивно съдебно следствие, относими към предмета на доказване, установи от фактическа страна следното:

 

Подс. Б.Ш. *** и там живее със семейството си. Към м.02.2013г  бил кмет на Община Исперих. Баща му Б. В.стопанисвал находящия се на територията на с.Йонково, обл.Разград язовир и подс. често посещавал района, поради което и добре го познавал. В зоната на язовира била изградена постройка, в която често се събирали подс. и свидетелите А.М., Е.Г., Ш.Б.и К.А.. Само подс. Ш. обаче ползвал отделна стая, която била заключена. Всички притежавали разрешителни за лов.

Св. Г.работел като пазач и поддържал язовира и помещенията към него. Притежавал автомобил с висока проходимост - „Асия Рокста” и разрешителни за съхранение на оръжие - карабина „SLR-95” калибър 7,62х39, №АВ490178 и ловна гладкоцевна пушка „ИЖ”, ползвал мобилен телефон с абонатен №0899350408.

Св. К.А.бил кмет на с. Йонково, притежавал разрешително за съхранение на оръжие - за гладкоцевна ловна пушка „ИЖ”, ползвал мобилен телефон с абонатен-№0885304582.

Оръжията и на двамата свидетели Г.и А.били съхранявани в склада на РУП Исперих, тъй като на 07.09.2012 г. били заловени да ловуват без разрешение от служители на СЦДПТП „ДЛС Воден - Ири Хисар”.

Св. Ш.Б.работел в Община Йсперих като шофьор, но не обслужвал подсъдимия, а заместник-кмета, рядко превозвал и кмета.

Св. Х.М.Х.ползвал мобилен телефон с абонатен №0888891105, работел в Община Исперих като шофьор и управлявал служебния автомобила на кмета на общината - подс. Ш..

Св. А.М. ползвал мобилен телефон с абонатен  №0893462540.

Подсъдимият Ш. притежавал пет огнестрелни оръжия и разрешение за съхранението им, сред които  и карабина „SLR-95 HMB” калибър 7,62х39, №АВ 490149; ползвал мобилен телефон с абонатен №- №0888359091; често управлявал лично служебния си автомобил марка „БМВ”, модел ,,X6xDrive35d”, с per. №РР7799АТ.

 

 Към месец февруари 2013 година свидетелите д.Д.,  В.П., И. Г., Г.Г., К. М.и П.Г. работили като ловни надзиратели в СЦДПТП „ДЛС Воден – Ири Хисар”.

В същия период св.П.А./починал на 12.10.2014г-препис-извлечение от Акт за смърт №772/13.10.2014 г. на Община Габрово/ работел в СЦДП-Габрово на длъжност „шофьор на охранително звено”, но задълженията му обхващали и опазването на горските територии, предотвратяване и установяване на нарушения на Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и съответните подзаконови нормативни актове. В периода  от 13.02. до 27.02.2013 г. св.А.бил командирован със Заповед №5/12.02.2013г. на Директора на СЦДП гр.Габрово в ДЛС „Воден-Ири Хисар"  за охрана на  ловно-стопанския район на ДЛС „Воден-Ири Хисар" - поделение на СЦДП Габрово.

По време на предходна командировка през есента на 2012г. на територията на ДЛС „Воден-Ирихисар", св.А.в екип със св.И. Г. установили ловуване без разрешение, при което задържали две лица - св.К.А.и св.Г., а третото лице успяло да избяга. Това бил подс.Ш., като самоличността му била установена възоснова на изявлението на св.А..

 

На 21.02.2013 г. св. П.А. забелязал дупка в мрежата на стопанството, през която очевидно можели да преминават хора, проследил пътеката и се натъкнал на бракониерско чакало на дърво, направено явно от външни лица. Същото представлявало платформа, монтирана на дърво „цер” на височина от 5,15 м., до която се стигало по стъпала от 7- бр. обли дървета, с дължина 70 см., заковани за двете разклонения. Св. забелязал извън огражденията и следи от автомобил, оставени по черния път, водещ до дупката през нивите. Следите били от високопроходим автомобил, с грайфер, който той оприличил, че са от  „Лада „Нива". На другия ден св. А. отново посетил мястото и видял разхвърляни кочани царевица за примамване на дивеча. Намерил и второ чакало на около километър от първото. За констатираното уведомил директорите на СЦДП и ДЛС. Взело се решение да бъдат установени и задържани лицата, изградили и ползващи чакалото.

Съгласно Заповед № 25-1/22.02.2013 г. на Директора на ДЛС „Воден- Ири Хисар" дежурни по охрана на горските и ловни територии на стопанството за периода 23.02.-24.02.2013 г. били определени свидетелите д.Д., Д.Д., В.П., П.Г., И. Г. и Г.Проданов.

 

На 23.02.2013 г. подс.Ш. и свидетелите А.М., Е.Г., Ш.Б.и К.А.имали уговорка да се срещнат на язовира до с. Йонково. Към обяд, подс. се придвижил със служебния си автомобил „БМВ” с ДК№ РР7799 АТ до дома на св.Ш.Б.и двамата заедно отпътували до с.Йонково, където се срещнали със св.А., пренатоварили хранителните продукти в друг автомобил, след което се разделили, като подсъдимият тръгнал в неизвестна посока. Двамата свидетели Б.и А.пристигнали на язовира в с.Йонково, където вече били свидетелите Г.и М. и останали там до около 16.30/17.00ч. Когато си тръгнали, те се разделили до с.Йонково, като св. Б.продължил на автостоп, а св. А.отишъл до цех за алуминиева дограма в с.Йонково.

На същата дата - 23.02.2013 г. около 16.30/16.40ч. в изпълнение на поставената им задача по установяване нарушителите-бракониери свидетелите А., д.Д., В.П., И. Г., П.Д. и К. С. заели своите места: първата група – д.Д., В.П. и П. А.се прикрили зад дърветата в зоната на ДЛС, на разстояние от около 15-25 метра от едно от чакалата и на около 5-6 метра един от друг - св.А.се намирал най-близо до мрежата с изрязания отвор и черния път, вляво от него бил В. П. и накрая – Д. Д.. Въоръжени били свидетелите Д. /с пистолет „ТТ”/ и св.П. /с ловна пушка, заредена със стоп-патрони/. Около чакалото имало локва с масло и разхвърляни кочани царевица, служещи за примамка на диви прасета. Втората група - свидетелите И. Г., Г.Г., П.Д. и К. С. се разположили в зоната на другото чакало. След 16.40ч свидетелите чули шум от приближаващ се автомобил с особен звук, характерен за спукано гърне на ауспух, който спрял близо до първата  група. От него слязъл мъж, който преминавайки през дупката в мрежата, се отправил към чакалото и се качил на него. Разстоянието от дупката до чакалото било около 30 метра. След като седнал на чакалото, мъжът се подпрял с гръб към единия чатал на дървото, оставайки в профил към горските надзиратели. Само със знаци свидетелите П.А., д.Д. и В.П. създали организация по задържането му –  да броят беззвучно до „три”, след което да се насочат към бракониера. В изпълнение на уговорката те се насочили към чакалото и на около 15 метра от него извикали:”Стой горска стража, стой на място!”. Веднага след предупреждението мъжът от чакалото се обърнал по посока на гласовете и започнал да стреля срещу тях, произвеждайки няколко изстрела, които свидетелите оприличили на четири. Тогава св.П. произвел изстрел във въздуха и отново извикал: „Стой горска стража”, при което мъжът тръгнал да слиза от чакалото, но загубил равновесие, при което паднал на земята по лице, удряйки челото си от дясната страна. Като видял падането му, св. А. помислил, че се е „пребил” и заедно със св. Д. тръгнали към бракониера. Най-близо бил А.– на около 7 м. разстояние, когато извикал „Стой!”. Изправяйки се странично на дясната си страна, мъжът произвел изстрел в посока към А.. Последният се хвърлил назад и паднал по гръб на земята, поради което другите двама свидетели помислили, че е улучен и тръгнали към него. Св. П. извикал, а св.А.го успокоил, че не е ранен. Това дало възможност на извършителя да избяга и да напусне стопанството през процепа в мрежата, а находящите се в близост до нея храсти препятствали задържането му. И тримата горски надзиратели - П. А., д.Д. и В.П. успели да възприемат външния му вид - ръст около 1.70-1.75 м., с атлетично телосложение, облечен с камуфлажни дрехи, на възраст около 40-45 години, с тъмна къса коса.

След като съобщили на Директора на ДЛС за инцидента, им било разпоредено да отидат в с.Йонково, където да посрещнат органите на полицията. Преди да тръгнат, с помощта на фенерче свидетелите огледали мястото, на което паднал стрелеца, при което намерили маска- качулка, уред подобен на оптика и гилза 7.62х39мм. Поради опасения, че нарушителят ще се върне за да ги укрие, те взели със себе си предметите, които с протокол за доброволно предаване от 23.02.2013г св. А.предал на органите на МВР.

Междувременно, другите дежурни ловни надзиратели - П.Г., И. Г., К. М.и Г.Проданов чули характерния звук от идващия автомобил, неговото спиране около мястото, където били ситуирани колегите им, изстрелите и отварянето на врати на автомобил, разговор между мъжки гласове, затварянето на вратите на автомобила и потеглянето му през нивите посока с. Йонково. Според тях автомобилът бил джип с тъмен покрив, тъмен капак, къса база и бяла лента на предния капак, наподобяваща цифрите 1 или 7. Подобни характеристики притежавал автомобилът на св.Г.. Горските надзиратели излезли през портала при с.Старо селище и тръгнали през с.Йонково към местопроизшествието. Тогава забелязали пресни следи от джип, но с по-тесни междуосия и ги оприличили на гуми от „Лада Нива". Следите минавали покрай местопроизшествието и продължавали към язовира, стопанисван от бащата на подс. Б.Ш. - Б. Вейсал. Свидетелите ги проследили и отивайки на язовира, видели спрян джип, който приличал на спрелия преди това до оградната мрежа на стопанството. Там на място бил св. Г., който разговарял с тях.

 Същата вечер на 23.02.2013 година, в промеждутъка между 18.00ч и 20.00ч на бензиностанцията в с.Лудогорци спрял джипът на св.А., който идвал в посока от гр.Разград и от него слязъл мъж с маскировъчни дрехи, държащ в ръка едноцевна черна пушка, когото свидетелите Н.Х. и Ф.Р./първият работник на бензиностанцията, а втория пазач в намиращия се срещу бензиностанцията фирма/ възприели. Водачът на автомобила заредил гориво за 20 лева и потеглил сам в посока гр.Исперих. /В досъдебното производство били снети данни от фискалното устройство на бензиностанцията. Покупки на гориво на стойност 20 лева били фиксирани в 17.24ч., в 18.56ч. и в 20.57ч./ Мъжът с маскировъчните дрехи останал сам на бензиностанцията за около пет минути, след което отпътувал с автомобил “БМВ“ в посока гр.Исперих.

Към м. февруари 2013г подс.Ш. ползвал мобилен телефон  с номер 0888359091, собственост на Община Исперих, като апаратът  разполагал с GPRS навигация. Чрез предоставените разпечатки от мобилния оператор се установява, че на 23.02.2013г във времевия интервал от 10.19.32ч. до 17.42.42ч. абонатът е фиксиран в клетка на М-Тел в с.Йонково, ул."Абритус"№32, която покрива части от територията на ДЛС „Воден-Ирихисар". В 17.58.13ч. мобилният телефон на подсъдимия е бил засечен от клетка на М-Тел „ТВ кула“ в Разград, която според заключението на в. л. по назначената СТЕ покрива част от прилежащите около ДЛС „Воден-Ирихисар“ територии. В 18.27.14ч. подсъдимият провел разговор с абонатен № 0885304582 /ползван от св.А./, а в  18.44.04ч. и със св. Хасан /с абонатен № 0888891105/. С последният подсъдимият провел общо четири разговора. Отново според данните на мобилния оператор в 18.56.30ч. той се намирал на територията на клетка  с.Йонково. В 18.59.43ч. подсъдимият провел разговор, засечен от клетка с.Лудогорци; последният проведен разговор в 19.05.51ч. е бил  засечен от клетка на М-Тел в гр.Исперих, ж.к „Васил Априлов".

 

От заключението по СТЕ относно обслужващите мобилни клетки се установява, че във времето от 10ч. до 17.42ч. мобилният телефон, ползван от подс.Ш. се е намирал по  линията с.Лудогорци – с.Йонково, с посока на придвижване от Лудогорци към Йонково. Във времевия интервал от 17.58.13ч. до 18.56.30ч е засечено придвижването му в района на ловното стопанство, обслужвано от три кули - Разград, Малко Йонково и Завет. Около 18.30 ч. телефонът е бил обслужван само от кулите в Разград и М.Йонково, а между 18.57.28ч. до 19.04.35ч. телефонът на подсъдимия регистрира движение в посока с.Владимировци към Стопански двор-зърносушилня „Аргос”. След 19.05.51ч. телефонът е бил установен в гр.Исперих.

Чрез предоставените разпечатки от мобилния оператор се установява, че на 23.02.2013гг телефоните на свидетелите Г., А.и Ибрям са били с местонахождение около с.Йонково, а телефонът на св.Хасан е бил засечен от клетка на М-Тел в с.Лудогорци, стопански двор в 18.56.30 ч.

 

На 23.02.2013г в 23.50ч бил извършен първоначален оглед на местопроизшествие в присъствие на поемните лица А.А. и Р.М., при който били намерени 2 броя гилзи, мушама, открита застлана на чакалото и кочан с царевица от купчина кочани, намиращи се на 20 м. от дървото, на ствола на дървото били намерени и иззети косми; установени били и следи от автомобилни гуми.

Поради напредване на времето и лошата видимост в среднощните часове на 23.02.2013г, на следващия ден- 24.02.2013 г. в 09.00ч. бил извършен повторен оглед на местопроизшествие в присъствие на поемните лица М.Ю. и Ш.А. /баща и син/, при който била намерена и иззета още една гилза.

 

Същият ден, на 24.02.2013 г., както и на 26.02.2013г били извършен огледи на автомобили, измежду които и джип „Асия Рокста”, № А 04868 , направени снимки и скица на междуосовото разстояние, като при повторния оглед на 26.02.2013г. било установено, че при запалване се чува ръмжащ звук от ауспуха.

 

На 24.02.2014 г. подс.Ш. предал на полиц. служител П.В.ловна карабина и предназначените за нея патрони.

 

На 28.02.2013г. в 11.20ч в присъствието на същите поемни лица - М.Ю. и Ш.А. /баща и син/ бил извършен трети оглед на местопроизшествието, при който били иззети 10 бр. косми, намерени около дървото, на което било изградено чакалото, счупено клонче и пръст.

 

На 26.02.2013г подс. Ш. бил освидетелстван, при което са установени кръвонасядания по дланите на двете ръце, обловато охлузване в дясната половина на челото, охлузване върху дланната повърхност на лява ръка, по китковата линия и гърба на дланта и драскотини по дясната предмишница и дясната възглавничка на палеца. Тези увреждания по морфологията си съответствали да са получени при приземяване на тялото с опора на длани, леко извърнати навътре, като по този начин би могло да се получи и охлузването в дясната половина на челото. От заключението по изготвената на досъд. производство СМЕ се установява, че така констатираните увреждания могат да бъдат получени при хлъзгане върху дървена стълба и падане по лице от височина, с опора на длани върху неравен терен.

 

Същият ден - на 26.02.2013г бил освидетелстван и Ш.Б., при който е констатирано единично охлузване с диаметър 0,4см в областта на брадичката, което може да се получи от тангенциалното действие на тъпоръбест или със заострен ръб предмет /най-вероятно при бръснене/. Експертно е отречена възможността охлузването да се получи при падане по лице върху неравен терен.

 

От заключението по назначена на досъд. производство съдебно-трасологична експертиза се установява, че намерените на 23.02.2013г следи от грайфер на автомобилни гуми са оставени от джип „ Asia Rocsta" с рег.А 04868, собственост на св. Г., а не от тези на свидетелите А.или М..

 

Заключението по комплексната биологическа и ДНК експертиза на клетъчен материал, изолиран по мрежичката за уста от вътрешната страна на шапката-качулка, намерена на местопроизшествието и предадена от св.А., установява ДНК профил, съвпадащ напълно с ДНК профила на подс.Ш..

 

Чрез заключенията по съдебно-балистичните експертизи и допълнителната СТЕ за изготовени нови скици на местопроизшествието /на същото в. л. балистик – П П./, извършени чрез експериментална стрелба и след проведен от в.л. следствен експеримент на местопроизшествието се установява, че:

 

1.намерените на местопроизшествието четири броя гилзи са били изстреляни с ловна карабина SLR-95 НМВ с №490149, която съгласно справка от служба КОС за издадено за това оръжие разрешително, принадлежи на подс.Ш.;

2.че с изследваната карабина е възможно да се произведе стрелба на неавтоматичен режим /единични изстрели/, като вещото лице изключва възможността за произвеждането на нежелан изстрел без натискане на спусъка;

3.че боеприпасите, с които е била произведена стрелба на 23.02.2013г представляват  патрони калибър 7,62х39мм, ловен образец, марка Sellier & Bellot, отличаващи се  от бойния еквивалент само по замяната на стоманения сърдечник на куршума с оловен, като пробивното му действие не се различава от параметрите на другите сходни патрони, с развиване на кинетична енергия от 196 Дж /20кгм/, достатъчна да бъде убит човек, с пояснението, че подобна минимална енергия се достига при разстояние 600-800м. между стрелящия и мишената, както и че от 500м. разстояние такъв боеприпас прониква на около 25-30см в улегнала глинеста почва;

4.че е възможна прицелна стрелба с ловна карабина, оборудвана с уред за нощен прицел марка „Dipol D 141" от чакалото по движещи се мишени, каквито били тримата горски, отстоящи на разстояние 25 метра, като при стрелбата те попадали в пряката видимост на стрелящия;

5.че е възможна прицелна стрелба от земната повърхност под чакалото по движеща се мишена, намираща се на разстояние от 7 метра;

6.че при стрелбата от чакалото оръжието е било изправено, с низходящ спрямо хоризонталата наклон на цевта и посока - позициите, отстоящи на около 25м.,в които са били свидетелите А., П. и Д.;

7. че стрелбата от земната повърхност пред чакалото била с хоризонтално разположено оръжие, с отвор за изхвърляне на гилзите ориентиран към земята, в посока възходяща спрямо хоризонта с направление позицията, на която стоял св.А., на около 7 м. от чакалото.

Заключението по СБТЕ установява, че намереният уред за нощно виждане „Dipol D 141“ № 1925-07 представлява уред за нощен прицел, предназначен да бъде монтиран върху оръжие и да се използва за наблюдение през тъмната част на денонощието, като той може да увеличава четирикратно и ъгълът му на полезрение е 9 градуса.

 

В досъдебното производство са били извършени разпознавания на лица и предмети.

 

Така описаната фактическа обстановка е идентична с установената и от първоинст. съд – РОС и се базира на идентични доказателствени източници-гласни, писмени, веществени, както и на заключенията по изслушаните експертизи, с малки изключения /които ще бъдат коментирани по-долу/, като им е направен обширен и обстоен анализ Същите са събрани в съответствие с изискуемия процесуален ред /и като такива могат да бъдат обект на анализ и от въззивната инстанция/. Съобразявайки изискванията на процесуалния закон, РОС е посочил съображенията си възоснова на кои доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение, дало израз на изложените в мотивите фактически изводи. Въззивният съдебен състав се солидаризира изцяло с доказателствените изводи на първостепенния съд, но намира, че някои от тях следва да бъдат отново обсъдени, с оглед на дадените задължителни указания в отменителното решение на ВКС. Поначало и възраженията на защитата се отнасят основно до валидността на определени доказателства и доказателствени средства, несъществена част от които се приемат за основателни от настоящата инстанция, а в останалата им част не се споделят.

        В отменителното решение на ВКС са дадени на въззивната инстанция задължителни указания за събиране на нови доказателства /гласни и писмени/ и проверка на налични такива, а именно: 1.назначаването на допълнителна съдебно - балистична експертиза след провеждане на допълнителна експериментална стрелба от експерта-балистик; 2.извършване на преразпит на поемните лица А. и М. по протокола за оглед на местопроизшествие от 23.02.2013 г.; 2.разпит на поемното лице М.Ю. по протокола за оглед на местопроизшествие от 24.02.2013 г.; 3.установяване на полицейските служители, присъствали на огледите на местопроизшествието, като същите бъдат разпитани за начина на извършване на процесуално-следственото действие „оглед“; 4.изискване на справка от водещия разследването за евентуалното наличие на други протоколи за оглед на местопроизшествие, неприложени по делото, като при налични такива, същите да се приобщят и да се направи преценка на установените с тях обстоятелства.

        Тези указания са били спазени, в по-голямата им част са били и изпълнени, освен извършването на допълнит. съдебно балистико-трасологична експертиза, която да определи геометричният градус на изхвърлената инкриминирана гилза № 4, с възходящ спрямо хоризонтала наклон на оръжието и посока - в позицията, на която е стоял св. П.А., за да попадне същата около мястото, на което е била иззетата (предадена с протокол за доброволно предаване) и съобразно този наклон, да се изясни, би ли попаднал куршумът в тялото на пострадалия и съответно, в коя част от тялото му (след съобразяване и височината на А.). Извършването на тази експертиза е възложено на  на експерти от НИКК София, Сектор «Трасология и балистика», определени от ръководителя на НИКК –София, но такава не е било възможно да бъде изготвена - от получено от НИКК -София към МВР експертно становище /стр. 87-89 от ВНОХД/, изготвено от лицата Ангелов и Попов - специалисти в Сектор „Трасология и Балистика“ е видно, че от събраната по делото доказателствена съвкупност, вкл-но и обективните находки не би могло да бъде изградено обективно и научнообосновано заключение относно поставените въпроси.

        Изискана е и справка от водещия разследването за евентуалното наличие на други протоколи за оглед на местопроизшествие, неприложени по делото, като от получената по делото докладна записка /стр.28 от ВНОХД/ се установява, че „…липсват други неприложени протоколи по досъд. производство, всички такива от извършени процесуално- следствени действия са приложени в материалите по делото“.

        От цитираната по-горе справка на старшия разследващ полицай при РПУ гр. Исперих се установиха полицейските служители, присъствали при извършените огледи на местопроизшествие на 23.02., 24.02. и 28.02.2013г в землището на с. Йонково на територията на СЦДП ТП ДЛС „Воден-Ири-Хисар, като до разпит в качеството им на свидетели настоящата инстанция допусна тези от тях, които не са участвали в производството в друго процесуално качество, с оглед забраната на чл.118 ал.2 от НК, а именно: Х.П.И., М.И.Г., Ж.С.К. и Х.Р.И..

       

        Показанията на разпитаните поемните лица А.И.А., Р.Р.М., М.Ш.Ю. и Ш.Ю.А. не внесоха промяна в становището на първоинст. съд за законообразност в действията на разследващите органи при извършените огледи на местопроизшествие на 23.02., 24.02. и 28.02.2013г в землището на с. Йонково на територията на СЦДП ТП ДЛС „Воден-Ири-Хисар, респ. потвърдена е възможността да бъдат ползвани като годни доказат. източници:

        1. В показанията си двете поемни лица А.И.А. и Р.Р., присъствали при провеждане на първия огледа на местопроизшествие на 23.02.2013г в 23.50ч твърдят, че не са били наясно, точно какви действия извършват разследващите, но и двамата не отричат, че именно тогава са били заедно в землището на с.Йонково, пояснявайки по какъв начин са били потърсени да участват; поемното лице Р. разяснява, че полицаите са използвали прожектори и те са имали видимост относно по извършваното от тях, както и че отразеното в протокола им е било прочетено от разследващата, след което те са положили подписите си. Тези му твърдения се подкрепят от приложения по делото фотоалбум /л.8, 10 в том 1 от досъд. пр-во/, чрез който се установява, че поемните лица не са били в зона, ограничаваща видимостта им към действията по разследването, т. к. са  били използвани прожектори, като кадрите от фотоалбума позволяват също извод за добра осветеност при действието. Констатираното им присъствие по време на огледа с фактическата възможност за наблюдение на действията и осветеност, предвид нощната обстановка, дава основание на въззивния състав да приеме за процесуално легитимен така извършения огледа на местопроизшествие /Р 92-2009-3 НО/.

        2. Показанията на поемните лица М.Ш.Ю. и Ш.Ю.А. /баща и син/, присъствали при провеждане на последващите огледи на местопроизшествието на 24.02.2013г в 09.00ч и на 28.02.2013г в 11.20ч не променят с нищо направените вече от РОС изводи за законосъоборазност на извършеното процесуално-следствено действие. На всеки от зададените му въпроси в хода на проведения разпит от АС-Варна, поемното лице М.Ю. /син/ демонстрира липса на памет и «обърканост», отрече изобщо да е присъствал на подобно процесуално действие, както и да е подписвал протоколи. След предоставяне на протоколите, и в частност – за разапознаване на положени подписи, поемното лице Ю. с видима неохота и  неудобство, потвърди, че подписа е негов, припомняйки си при какви обстоятелства го е подписал. Поемното лице Ш.А. /баща/ потвърди, че е бил разпитван пред първоинст. съд, с оглед оплакването на защитата, че е участвал като специалист-технически, т. к. разследващите са го помолили да вземе металотърсача си. Не се установява незаконосъобразност на действието по разследването и от настоящата инстанция: на първо място, за неспазване на разпоредбата чл.137 ал.3-5 от НПК – поемните лица не отричат да са присъствали при огледа на местопроизшествието, и по-точно - да са наблюдавали действията на разследващите /друг е въпроса, дали са разбирали естеството на тези действия /, както и че са подписали протокола; на второ място, че поемното лице А.  може да се третира като специалист-технически помощник по см. на чл.156 ал.2 вр. чл.126 ал.2 от НПК именно поради липсата на необходимост от специални знания за извършване на действието по разследването и отсъствието на каквато и да е професионална компетентност у поемното лице, че да се  приеме за участник в наказателното производство по чл.126 от НПК. Поначало следва да се отбележи, че при извършване на огледа като специалист-технически помощник е участвал  служител при НТЛ на РПУ гр. Исперих – И.Б..

                                                                                           

        Разпитаните от настоящата въззивна инстанция свидетели -Х.П.И., М.И.Г., Ж.С.К. и Х.Р.И. са полицейските служители, присъствали по време на извършени процесуално-следствени действия от разследващите, измежду които и огледите на местопроизшествие на 23.02., 24.02. и 28.02.2013г, вкл-но и при обезопасяване на района в землището на с. Йонково на територията на СЦДП ТП ДЛС „Воден-Ири-Хисар по време на следствения експеримент при експерименталната стрелба. Чрез показанията им се установява по безспорен и категоричен начин, че при извършване на огледите на местопроизшествие на цитираните по–горе дати, са спазени изискванията на чл 156 вр. чл. 137 от НПК, включително и досежно истинността на отразеното в съдържанието на тези протоколи /свидетелите са възприели отвора в оградната мрежа, импровизираното чакало–дъсчена платформа на зачаталено дърво и заковани колчета за стълба, оставените следи от автомобил, разпиляна царевица, намерените гилзи и др./   

        При така осъществената проверка от въззивна инстанция за процесуална годност на протоколите за извършени огледи на местопроизшествия /на дати 23.02., 24.02. и 28.02.2013г/, респ. на отразеното в тях, не се констатираха нарушения, които да обусловят изключването им от доказателствената съвкупност, напротив - същите се ценят като писмени доказателства, събрани в съответствие с изискванията на НПК и годни да послужат като основа за последващи доказателствени изводи.

       

Относно процесуалната легитимност на протокола за доброволно предаване от 23.02.2013г, без указание за час /л.114 т.2 от досъд. пр-во/: със същия св. П. А.е предал на полиц. инспектор В.Д. *** намерени от него предмети на местопрестъплението - маска- качулка, уред подобен на оптика и гилза. Доколкото за съставянето на протокол за доброволно предаване са изискуеми общите правила по чл.127-131 от НПК, то за въззивната инстанция /подобно на първоинст. съд/ не съществува съмнение за неговата годност, респ. че чрез него процесуално се легитимират веществените доказателства и се установява връзката им като материален факт с обстоятелствата по делото /Р 328-2010-3 н.о., Р 204-2010-2 н.о., Р 358-2009-1 н.о. и др./. Оспорването от страна на защитата на подписа на предалия вещите – П.А., респ. , че именно той е бил лицето, което ги е предало на полиц. служител, също се възприема за несъстоятелно– за това, че намерените на местопрестъплението вещи са идентични с предадените и че именно св. Астраджев ги е предал са налични и свидетелски показания – тези на на полиц. служител Хр. И. /разпитан от в хода на проведеното въззив. съдебно следствие/, както и на горските надзиратели д.Д. и В.П., включително и тези на св. П. А., разпитани на досъд. произовдство и пред първонист. съд/.

 

На плоскостта на процесуалната забрана по смисъла на чл.118 ал.2 от НК следва да бъде разглеждан допуснатия и извършен от първоинст. съд разпит на разсл. полицай от РПУ гр. Исперих - В.Д. досежно факта на предаване на намерените предмети от св. А.. Показанията му нямат валидна доказателствена стойност, поради което следва да бъдат изключени от доказателствена съвкупност.    

 

Възражението на защитата за изключване на така описаните по-горе веществени доказателства от доказат. съвкупност не се приема за основателно: оспорваният протокол за доброволно предаване съдържа достатъчно информация, позволяваща сравнение на предадените вещи от П.А.с постъпилите по делото веществени доказателства. В протокола за доброволно предаване вещите са индивидуализирани в достатъчна степен, като се установява тяхната характеристиката - 1 бр. комбиниран уред за нощно виждане с оптика за огнестрелно оръжие № D 141 1925-07 с надпис Made in Belarus;-1 бр. гилза от патрон калибър 7.62х 39;-1 бр. камуфлажна качулка. Същите тези предмети са били описани като постъпили на 24.02.2013г в Регистъра на веществените доказателства на разследващите полицаи от РУП-Исперих в склад „Веществени доказателства“ и в склад „Оръжие“ на РУМВР-Исперих  /приложени по ВНОХД № 264/15г л.91/; От справка на старши разследващ полицай в РУ МВР Исперих - М.С. се установява, че „При съхранението, всички иззети като веществени доказателства предмети са били надлежно опаковани, запечатани и записани в съответните регистри на РУМВР-Исперих“ /приложени по ВНОХД № 264/15г л.89/.

 

Предвид изложеното, извършените последващи действия, свързани с обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК и имащи отношение към веществените доказателства /назначаване и извършване на разл. експертизи/, се възприемат от въззивния съд като законосъобразни, а установеното чрез тях – относимо към предмета на доказване и годно да послужи като доказателствена основа за изграждане на фактически и правни изводи от съда.

 

Не могат да бъдат възприети като основателни възраженията на защитата на подс.Ш. за липса на доказателства относно авторството на деянието /в тази връзка се оспорват показ. на свидетелите–горски надзиратели, на свидетелите Х.и Р., извършеното разпознаване на лица от св. А., както и заключенията по приобщените експертизи - СТЕ и допълнит такава относно обслужващите мобилни клетки, СБЕ и допълнит. такава/:

 

-чрез показанията на свидетелите–ловни надзиратели д.Д. и В.П. и св. И. Г., Г.Г., П.Д. и К. С., както и на св. П.А.се извлича информация, имаща съществено значение досежно установимите фактически обстоятелствата преди, по време и след извършване на деянието. Тези свидетели не могат да бъдат упрекнати в заинтересованост или предубеденост поради липса на причини за това – същите са изпълнявали своите служ. задължения и по този повод са станали свидетели на извършеното престъпление, както и на действия по прикриване на извършителя му;

Показанията на св. А.представляват в настоящия процес преки и първични доказателства, същите са били приобщени от РОС по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 пр.2 от НПК /от досъдебното производство – т.1 л.92-94, л.110-113, л.133-134, л.159-, л.162/ и по реда на чл.281 ал.1 т.4 пр.2 от НПК от стадия на съдебното следствие по НОХД №231/2013 година по описа на РОС /л.83-84 от делото/. Чрез тях се установява редица съществени факти:

 

- относно причината за повторното му командироване в ДЛС „Воден-Ири-Хисар“;

- относно причината за издаването на заповедта на Директора на ДЛС „Воден- Ири-Хисар" и определяне на конкретните дежурни по охрана на горските и ловни територии на стопанството за периода 23.02.-24.02.2013 г., с оглед установяване на нарушителите-бракониери, изготвили импровизираното чакало и изрязали отвор в мрежата на стопанството;

- относно начина на разположението му и това на колегите му –свидетелите П. и Д. в процесния ден на 23.02.2013г срещу импровизираното чакало - тримата фронтално на около 20 метра срещу него, А.-най-вдясно и до мрежата, Д. -най-вляво от чакалото, П.- по средата, както и пояснението, че тримата имали визуален контакт помежду си;

- относно времето /около 17.00/ на приближаване на автомобил и специфичния му звук, оприличен на такъв от спукан ауспух на автомобилно гърне;

- относно движението на мъжа от зоната на отвора в оградната мрежа и последващото му поведение;

- относно действията му и тези на колегите му П. и Д. след установения визуален контакт помежду им и знаците относно действията им по задържане на нарушителя, както и последващите действия на нарушителя и техните такива;

- относно неговите лични действия след предупредителният изстрел във въздуха от страна на св.П., както и тези на наблюдаваното лице:  от височина около 5 метра нарушителят е паднал с лице по посока на земята върху ръцете си. Св.А.възприел и удара отдясно по челото на падащия.   С убеждението, че „човекът се преби, падайки от тази височина“, свидетелят се приближил на разстояние 5-7 метра от чакалото, извикал „Стой“, като последвал изстрел, насочен към него от изправящия се нарушител, като куршумът преминал на разстояние 10-20см от главата му;

- относно бягството на нарушителя през отвора на мрежата и напускане на местопроизшествието с описания по-рано автомобил;

- относно намерените на местопрестъплението след бягството на нарушителя вещи  /комбиниран уред за нощно виждане с оптика за огнестрелно оръжие № D 141 1925-07 с надпис Made in Belarus;-1 бр. гилза от патрон калибър 7.62х 39;-1 бр. камуфлажна качулка/, предадени по-късно на разсл. полицай от РПУ гр. Исперих - В.Д.;

- относно външните белези на нарушителя, /св. А.е успял да възприеме лицето му, макар и за кратко време, след падането му от чакалото и свличане на маската от лицето/, както и оприличаването му на беглеца от есента на 2012 година.

Показанията на св. А.се преценяват и от въззивната инстанция като непредубедени и лишени от заинтересованост, подробни, вътрешно логични и последователни, същите се подкрепят, допълват и като цяло кореспондират с тези на свидетелите д.Д. и В.П. и св. И. Г., Г.Г., К.М., П.Д. и К. С., Хр. И.. Писмените и веществените доказателства са допълнителна индиция за добросъвестността на св. А.и истинността на депозираните от него показания в хода на провеждане на цялото наказателно производство.

Не се възприемат и от настоящата инстанция съображенията на защитата на подс. за неистинност на показанията на св. А.по повод изявленията му при извършените разпознавания на подс. , както и че същите са манипулирани: при извършените в хода на разследването разпознавания на лица, при първото е участвал подс. Ш., а при последващото – св. Ш.Б.. Св. А.не е посочил нито един от двамата като извършител на деянието. Впоследствие обаче, след проведения му разпит е посочил, че при разпознаването на подс. Ш. се е заблудил, считайки, че следва да разпознае лицето, което е поело отговорността за извършеното деяние, т.е. св.Ш.Б., поради което и не е разпознал подс. сред представените му лица. Пояснил е, че при това разпознаване сред лицата е бил именно подс. Б.Ш. и той го е разпознал, но не е разбрал правилно въпросите на разследващия. В подкрепа на тези съвсем логични и житейски оправдани обяснения на св. А.за възникналото недоразумение са показанията на двете поемни лица М. М. и И. Етем, присъствали при извършване на това процесуално- следственото действие и разпитани от РОС в хода на проведеното съдебно следствие. 

 

Правилно и обосновано първонист. съд не е кредитирал показанията на свидетелите А., Б., Г.и М., квалифицирайки ги като предубедени и противоречащи на останалата доказателствена съвкупност – гласна и писмена такава, вкл-но и на установеното чрез заключенията по СТЕ относно ползваните мобилни клетки, СБЕ и допълнит. такава и СМЕ на подс. и св. Б.. 

 

Защитната теза на подс. Ш., че той не е извършител на деянието, респ. твърденията на защитниците му за липса на категорични доказателства относно авторството на деянието е била обект на пространен и подробен фактически и доказателствен анализ и коментар от страна на първоинст. съд. По-горе вече бе отбелязано, че въззивната инстанция ги споделя изцяло, с оглед събраната и проверена доказат. съвкупност и установената идентична фактическа обстановка. Имайки предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”. По-долу ще бъдат само накратко маркирани доказателствата, налагащи несъмнения извод, че на 23.02.2013г. имено подсъдимият е бил лицето, находящо се  в ДЛС „Воден – Ири-Хисар”, в местността „Трънлив дол”, на чакало, изградено на дърво и след извършен опит да бъде проверен от свидетелите Д., П. и А., с карабината си „SLR-95 НМВ” №АВ 490149 е произвел неколкократно изстрели срещу тях от чакалото, а впоследствие, след падане от чакалото е произвел изстрел  срещу св. А.. Най-общо този извод се основава на:

 

-              протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществ. доказателства, чрез които е обективирано намирането на гилзи, изстреляни от карабината на подсъдимия, както и намерените от свидетелите П., Д. и А. на мястото, където е паднал нарушителя - уред за нощен прицел и качулка-маска за глава, а също и установяване на следи от автомобилни гуми;

-              заключението по ДНК-експертиза, че по намерената маска-качулка за глава е открит ДНК на подсъдимия;

-              заключението по СМЕ относно установени наранявания по подс. Ш. – по ръцете и челото от дясно, съответстващо на възприетото от свидетелите-горски надзиратели за падане от значителна височина върху неравна повърхност и хлъзгане; респ. заключението по СМЕ относно липсата на подобни наранявания по св. Б.;

-              показания на свидетелите Х.и Р., находящи се на и срещу бензиностанция в с. Лудогорци, възприели лично подс. Ш., както и карабина „SLR-95 НМВ”, която е носел и впоследствие доброволно е предал на разследващите органи;

-              заключението по СБЕ, че именно с тази карабина са произведени изстрелите, срещу ловните надзиратели;

-              извършеното разпознаване на карабината от  свидетелите Х.и Р., както и показанията на двете поемни лица Кръстев и Христов, разпитани от РОС, че при това процесуално- следствено действие двамата свидетели са разпознали измежду представените им оръжия именно тази карабина;

-              на разпознаването на подс. Ш. от св. А./извършено на досъд. производство и  в с. з. при разпита му по НОХД № 231/13г – показанията му са били приобщени от РОС по НОХД № 396/14г по съотв. ред/, който го посочва като лицето, стреляло срещу него и колегите му и избягало, след падане от чакалото;

-              протокол за оглед на веществ. доказателства -  джип „ Asia Rocsta" с рег.А 04868, цвят тъмно син и наличието на бял надпис „007“ на предния капак в лявата страна на автомобила, собственост на св. Г.;

-              заключението по СТрасолог.Е, установяващо, че намерените на 23.02.2013г следи от грайфер на автомобилни гуми са оставени от джип „ Asia Rocsta" с рег.А 04868, собственост на св. Г.;

-              показанията на свидетелите А.и Михайлов, относно външните белези на автомобила, транспортирал нарушителя на 23.02.2013 година, съответстващи на тези на описания по-горе джип;

-              заключението и допълнит. такова по СТЕ относно обслужващи мобилни станции - в.л.Д. е ползвал специализирана карта на М-тел относно разположението на излъчвателите и предоставените разпечатки от мобилния оператор на абонати, достигайки до обективен и безпристрастен извод, че в часовия диапазон от 17.58ч. до 18.56ч. на 23.02.2013 година телефон №0888359001 /ползван от подс./ се е намирал в зони №№17, 31 и 33, т.е в района на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“, след което се насочил към клетката, обслужваща с.Лудогорци и накрая преустановил движението в гр.Исперих;

Оспорването на заключение на в. л. Д. по СТЕ относно обслужващи мобилни станции от страна на защитата е лишено от аргументи, всъщност чрез него се изразява единствено несъгласие с констатациите на в. л. , т. к. те оборват защитната теза на подс. Как е достигнало до изводите в заключението си, в. л. обясни и пред състава на АС-Варна, уточнявайки, че техн. параметри на мобилните клетки, находящи се в съотв. станции и разпечатките на мобилния оператор, предоставени му за ползване, са в основата на заключението му. Онагледяването на последното с програма Google Earth доизясни в пълна степен тези констатации.

       

        Невъзможността да се попълни доказателствената съвкупност чрез заключение по допълнит СБЕ /относно геометричният градус на изхвърлената инкриминирана гилза № 4, с възходящ спрямо хоризонтала наклон на оръжието и посока - в позицията, на която е стоял св. П.А., съгласно дадените указания в отменителното решение на ВКС/, поради отказ на специалистите трасолози и балистици от НИКК София, Сектор «Трасология и балистика» Ангелов и Попов, не може да рефлектира върху обективността и правилността на извършените по делото СБЕ и допълнит. такава, нито да постави под съмнение компетентността на в. л. П.. Възражението на защитата за липса на първични изходящи данни в протоколите за оглед на местопроизшествие, на база на които да се даде правилно и обективно заключение, противоречи на събраните по делото доказателства, имащи отношение към този факт – налице са достатъчно доказателства, възоснова на които в.л. е изградило своите изводи, съвсем друг е въпроса, че от местоположението на намерените гилзи не може да бъде определен градуса на изхвърляне на гилзата за да се заключи, какъв  е бил наклонът на оръжието спрямо хоризонтала. Невъзможността да се даде отговор на този въпрос от специалистите в съотв. област, /при наличие на други доказателства/, не може и не би следвало да ограничава решаващият съд в преценката му относно субективното отношение на стрелящият /в случая, подс.Ш./ към извършваното и противоправния резултат. Относно насочеността на оръжието при произведените от подс.Ш. изстрели са налични различни по естеството си доказателства – веществ. такива /намерените при огледите огледите на местопроизшествие гилзи/, заключенията по СБЕ, изготвени възоснова на проведен следствен експеримент, показания на свидетелите-очевидци П., Д. и А.. Последните сихронно установяват посоката на изстрелите:

 

- първите четири изстрела /докато подс. се е намирал на импровизираното чакало/ – отгоре-надолу, бързи, не като от автоматична стрелба, като от полуавтоматично оръжие с видим пламък, насочени към тримата свидетели;

- относно последния изстрел и тримата свидетели /особено св.А./ подробно обясняват своите възприятия относно положението на стрелящия и оръжието /в полуизправено положение,  оръжието легнало на дясната си страна, от която се намира затворната рама и се изхвърлят гилзите/, насочеността му /отдолу и в посока на св. А./ и разстоянието между стрелеца и св. А./между 5 и 7м/;

Чрез заключението по СБЕ, включително и проведен следствен експеримент се установява, че:

1.  възоснова на проведения следств. експеримент, че пряката видимост от всички места на стрелящия към тримата свидетели, като в хода на проведеното първоинст. следствие при разпита на в. л. П., изрично е изяснено, че неточната окомерна схема към протокола за извършеното процесуално-следствено действие е без значение, т к. е налице точното протоколиране на резултатите от следствения експеримент;

2.  с ловна карабина SLR-95 HVM, калибър 7.62х39 със сериен номер АВ490149 /собственост на подс. Ш./ е възможно да осъществи стрелба на неавтоматичен режим; без натискане на спусъка не е възможно да се произведе нежелан изстрел; максималната прицелна далекобойност на боеприпасите – боеприпас калибър 7.62х39 мм е 600-800 метра; възможна е прицелна стрелба с ловната карабина, оборудвана с уред за нощен прицел „Dipol D 141“ от чакало с височина 5.15 м по движещи се мишени /тримата свидетели/, отстоящи на разстояние от 25м, както и по движеща се мишена на разстояние 7м от чакалото; стрелбата в резултат на която са изхвърлените гилзи под №№1, 2, 3 е реализирана с изправено оръжие, с низходящ спрямо хоризонта наклон на цевта и в посока на отстоящите на 25м от чакалото свидетели П., Д., А.; стрелбата от земна повърхност пред чакалото е реализирана с хоризонтално оръжие, с отвор за изхвърляне на гилзите, ориентиран към земята, в посока възходяща спрямо хоризонта с направление позицията на св.А.. В хода на проведеното първоинст. следствие в. л. П. е разяснило възможността за осъществяване на прицелна стрелба и без оптичния прибор: „…Възможно е, след като имаш видимост, след като имаш цел, по която да стреляш, не е необходимо да имаш оптичен прицел. Било е февруари месец, когато е нямало толкова много листна маса. Ние правим май месец експеримент, когато има обилна листна маса и въпреки всичко имаше достатъчно видимост, за да може да се възприеме нормално лице“.

Тези изводи са от значение във връзка с умисъла на дееца, който ще бъде коментиран по-долу във връзка с направените от въззивната инстанция правни изводи.

 

Анализирайки по отделено и в съвкупност, като и в тяхната последователност и взаимосвързаност събраните по делото доказателства /преки и  косвени/, съставът на АС-Варна достигна до безспорния извод за обоснованост на фактическите изводи на първоинст. съд относно авторството на деянието и посоката на изстрелите, реализирани от подс.Ш. на 23.02.2013 година. Възоснова на правилно установена фактическа обстановка, РОС е направил неправилни правни изводи, т. к. с действията си подс.Б.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на чл.116 ал.1 т.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и на чл.269 ал.1 от НК.

 

По възражението на адв.Д. за липсата на протест, отговарящ на изискванията на  чл. 320 от НПК и годен да породи последиците по чл.336 ал.1 т.2 от НПК, с оглед забраната за reformation in pejus:

Същото не се споделя от състава на АС-Варна. При запознаване със съдържанието на депозирания срещу присъдата протест, ясно се съзира изразеното несъгласие на прокурора с направените правни изводи от първоинст. съд в оправдателната й част, както досежно деянието по чл. 116 от НК, така и по чл. 269 от НК. В частта на протеста относно искането, което се прави до по-горната инстанция, ясно е формулирано такова за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс.Ш. за бъде признат за виновен и осъден по първоначалното обвинение за престъпления по чл.269 ал.1 и по чл.116 ал.1 т.1, т.2 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК. Действително, този прокурорски акт не може да послужи за пример на добре мотивиран протест срещу присъда, но макар и неудачен по своето съдържание и формулировка, от него може да се направи категоричен извод за волята на изготвилия го и искането което прави.

Цитираното от защитата Р № 443/31.10.2011г на ІІІ НО по НД № 2207/11г на ВКС на РБ е неотносимо към настоящия случай: от мотивите към него е видно, че „…протестиралият прокурор в твърде неясното си изложение, е посочил съображенията на апелативния съд, без обаче да изтъква своите доводи срещу считаната от него за неправилна присъда, като в протеста се съдържа косвено признание, че обвинителният акт, по който е образувано първоинст. дело не е годен да доведе до осъждането на подс. лице.“ Въпреки това въззив. инстанция е „извлякла” от протеста искане за постановяване на нова, осъдителна присъда.

В настоящия случай подобно „извличане“ на доводи на прокурора не се налага, поради отправеното в протеста словесно искане за осъждане на подс. по първоначалните обвинения.

  

От правна страна:

Преценявайки обективните действия на подсъдимия, с оглед установяване на субективната съставомерност на деянието по чл. 116 от НК, особено значима е информацията, събрана чрез отразеното в протокол за оглед на местопроизшествие от 23.02. и 24.02.2013г., показанията на свидетелите-очевидци П., Д. и  А., проведения следствен експеримент, балистичната експертиза  и назначената допълнителна СТЕ, която позволява да се направят следните изводи:

- след отправената коректно команда на горските надзиратели спрямо находящия се на импровизираното чакало нарушител, подс.Ш. е стрелял при налична пряка видимост, с изправено оръжие, с низходящ спрямо  хоризонталата наклон на цевта  и по посока на отстоящите на около 25 метра свидетели;

- при повторната стрелба, след падане от чакалото и приземяване по очи на земята, по отношение на П.А., подс. е произвел самостоятелен изстрел с възходящ спрямо хоризонталата наклон на оръжието. При този изстрел свидетелят се намирал на отстояние от около 7 метра от чакалото, при налична пряка видимост между него и подс.Ш., като подс. е  бил в полуизправено положение с хоризонтално разположено оръжие и отвор за гилзите, насочен към земята, ориентиран директно към позицията на св.А..

Изложеното дава основание да се приеме, че при произвеждането на първите четири изстрела, целта на  подс. е била само да сплаши горската стража, като успее да слезе от чакалото и не позволи да бъде задържан, респ. да се разкрие самоличността му. Във времето, докато е слизал и междувременно паднал от чакалото, съвсем неочаквано за него, св. А.се приближил доста близо /на около 7 метра от чакалото/, отправяйки отново команда „Стой“. Пряко заплашен, че ще бъде разкрита самоличността му при задържането, умисълът на подс. е ескалирал, обхващайки като средство за осигуряване на бягството на всяка цена, да причини смъртта на застрашилия го и препятстващ пътя му горски надзирател. Произвеждането на пети изстрел от близко разстояние /отчетена е посоката, яснотата и силата на гласа на св. А./, при наличие на непосредствена видимост /макар и на свечеряване, но при липса на листна маса през този сезон/, произвеждането на изстрел пряко към свидетеля и с боеприпас с подобна сила, налага категоричния извод за наличие на съзнание у подс., че смъртта на лицето /св.А./ ще настъпи. Престъпният резултат е целен – налице е алтернативен пряк умисъл, тъй като за разлика от първата група изстрели, петият е произведен в друга обстановка, реално застрашаваща подс. от задържане и разкриване на самоличността му и в резултат на други субективни решения за крайно справяне с фактора, осуетяващ възможностите му за бягство. Действията на подс. Ш.  и използваното оръдие /ловна карабина/ при извършване на деянието, са били от такова естество, че да причинят смъртта на П.А.. Единствено своевременната му правилна реакция не е позволила да настъпят целените от подс. правни последици, като в тази връзка са налични както неговите собствени изявления, така и показанията на колегите му - очевидци Д. и П..

Този извод на въззивния съд може да бъде направен, като се имат предвид постановените решения на ВКС на РБ, а именно : Р № 261/08.08.2012г по НД № 757/12г на ІІІ НО; Р № 118/22.07.96г по НД № 125/96г на ВК; Р № 408/05.12.11г по НД № 1990/11г на ІІІ НО.

 

Квалификацията по т. 1 на чл. 116 ал. 1 от НК се обуславя от особеното длъжностно качество на П.А.- възложените му задължения с длъжностната характеристика са служебни функции, присъщи на държавното учреждение – Северноцентрално Държавно предприятие- Габрово, които позволяват класифицирането му като длъжностно лице по см. на чл.93т.1 б.а от НК.

Подс. Ш. е имал съзнанието, че стреля срещу дл. лице - идентификацията на горските надзиратели П., Д. и А.като горска стража и заповедта да остане на място са факти, неоставящи съмнение в длъжностното качество на лицата и конкретно на А., както и действията от страна на последния при изпълнение на службата.

 

Поради липса на доказателства, обуславящи квалиф. признак подс.Ш. при извършване на деянието да е действал в длъжностно качество – кмет на Община-Исперих, при или по повод изпълнение на службата, присъдата на РОС в тази част се явява правилна и законосъобразна.

 

По отношение на обвинението по чл.269 ал.1 от НК:

 

Направените фактически изводи във връзка с произведените четири изстрела от подс. Ш. на 23.02.2013г., докато е бил на чакалото, безспорно са били насочени към заплашване на горската стража - свидетелите В.Д., д.Д. и П.А., препятствайки осъществяването на акцията по задържането му. Подс. е целял да възпрепятства дл. лица да  изпълнят задълженията си, свързани с издаването на задължителни разпореждания за прекратяване на незаконосъобразни дейности и установяване на нарушения по ЗЛОД /длъжностни характеристика на Д., А., П., съгласно чл.67 ал.2 и чл.96 от ЗЛОД/. Тримата свидетели са имали властническите правомощия и  компетентност по съставяне на АУАН по ЗЛОД, с оглед принадлежността им към СЦДП-Габрово като орган на държавно управление. Последното е държавно предприятие, създадено на основание чл.163 от Закона за горите, имащо йерархична двустепенна структура по регламента на чл.164 от ЗГ, като осъществява дейност по управление на горски територии – държавна собственост. Управлението на СЦДП се осъществява по реда на чл.167 от ЗГ пряко от министъра на земеделието и Управителен съвет. Във ведомствената структура на държавното предприятие попада ДЛС „Воден-Ири-Хисар“. Правомощията по чл.165-166 ал.2 от ЗГ позволяват да се направи извод, че СЦДП фактически е организиран от Държавата комплекс от персонални и имуществени елементи, осъществяващ изпълнителска дейност  в тесен смисъл като орган на държавно управление.

Налице е и изискуемата от закона специална цел по принудително препятстване на орган на власт да изпълни възложените му задължения по служба. Подс. е бил наясно  с мястото на извършване на деянието, длъжностното качество на горепосочените три лица, относно контролните им правомощия, задължителните за него правила за поведение, включително и неблагоприятните последици от нарушаването им.

 

За въззивната инстанция се налага безспорния извод, че подсъдимият Ш. е осъществил престъпния състав на деянието по чл.269 ал.1 от НК.

Аргументите на първоинстанционния съд, че деянието е съставомерно по чл. 270 от НК не могат да бъдат споделени: съобразно Р № 435/2010, ІІІ НО на ВКС „…Разграничителният критерий между двата алтернативно съотнесени престъпни състави в чл. 269, ал. 1 и чл. 270 от НК е в особеностите на изпълнителното деяние и на кореспондиращите им субективни измерения, като в хипотезите на установен принудителен характер на противоправната дейност, осуетяваща нормалното функциониране на държавния апарат и надлежното реализиране на службата от представителите на реда, нормата на чл. 270 от НК е неприложима.“

Възражението на защитата, базиращо се на Заповед №25-1/22.02.2013г, с което се отрича обективната съставомерност на деянието по чл.269 ал.1 от НК по отношение на А.и П. е неоснователно – цитираната заповед касае дейност по чл.37 ал.1 т.6 от ЗЛОД, конкретно опазване на дивеч и няма отношение към чл.96 ал.1 от същия закон.

 

С оглед на всичко изложено по-горе, протестът се явява основателен, поради което настоящият състав на АС-Варна постанови нова присъда по реда на чл. 336 ал.1, т. 1 и 2 от НПК, като отмени присъда №56/30.06.2015 година, постановена по  НОХД №396/2014 година от Окръжен съд гр.Разград в частта, с която подс. Ш. е бил оправдан по обвинението по чл. 116 ал. 1 т.1 предл. 1 и 2 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК и приложи закон за по-тежко наказауемо престъпление по чл. 269 ал. 1 от НК, за което е имало обвинение в първата инстанция, като го призна за виновен в извършване на деяния по чл.116 ал.1 т.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и по чл. 269 ал. 1 от НК. 

 

При индивидуализация на наказанията въззивната инстанция взе предвид обстоятелствата по смисъла на чл. 54 от НК като отчете :

За деянието по чл. 116 ал.1 т.1 вр. чл.18 ал.1 от НК високата му степен на обществена опасност, с оглед обекта на посегателство–човешкият живот, най-ценното благо; начина на извършването му-чрез използване на ловна карабина и боеприпаси с висока прицелна сила; мястото на извършването му- в очертанията на охранявана територия – ДЛС „Воден-Ири-Хисар“.

Безспорен е фактът, че деянието е останало недовършено /при довършен опит/, не са настъпили противоправните последици по независещи от дееца причини.

Като смекчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало на подс. Ш. /същият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК по НОХД №101/2012г. по описа на Окръжен съд-Разград за деяние по чл.255 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК/, както и добрите характеристични данни.

Липсват отегчаващи обстоятелства.  

Изложеното и с оглед целите на специалната и генерална превенции, даде основание на  въззивния съд да определи наказание при хипотезата на чл.58 б.“а“ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, в размер под предвидения специален минимум на наказанието „Лишаване от свобода“ в санкцията по чл.116 ал.1 от НК в размер на 5 /пет/ години .

 

За деянието по чл.269 ал.1 от НК сравнително високата степен на обществена опасност, с оглед интензивността на престъпната дейност на подс. - проникнал е в охранявана зона на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“, ползвайки незаконно чакало за незаконен отстрел на животни с използване на законно притежавано оръжие срещу горските стражари, за да не бъде задържан и наказан за закононарушението.

Личността на подс. Ш. в случая, също разкрива висока степен на обществена опасност – по делото са налични гласни доказателства за подобно бракониерско поведение от негова страна, което в съчетание със заеманата обществена позиция – кмет на гр.Исперих /към него момент/ е проява на грубо и демонстративно незачитане на задължителни правила за поведение и законите на страната, задължителни за всеки гражданин на РБ, а в още по-голяма степен - за публични фигури, участващи под каквато и да е форма в управленските процеси.

Изложеното по отношение смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива е относимо и за това деяние.

Горното обуслови определяне на наказание над средния, предвиден в санкцията на чл.269 ал.1 от НК размер, а именно - лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца.

На основание чл. чл.23 ал.1 от НК въззивният съд наложи на подс. Ш. да изтърпи най-тежкото наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален общ режим, на основание чл.57 ал. 1 т.3 от ЗИНЗС.

Настоящата инстанция намира, че наложеното в такъв вид и размер наказание ще бъде достатъчно да изпълни предвидените в чл.36 НК цели.

 

В присъдата въззивният съд осъди подс. Ш. да заплати направените  по делото разноски.

 

На основание чл.338 от НПК ревизираната присъда на РОС бе потвърдена в останалата й част.

 

Водим от горните съображения, въззивният състав на АС-Варна постанови своя съдебен акт.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.