Р Е Ш Е Н И Е

 

91/2.7.2014г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  пети юни  две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор И. Тодоров

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №95/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №16/19.02.2014г. по нохд №167/2013г. на Търговищки окръжен съд , с която  подсъдимият И.В.Д. е бил признат за виновен в това, че на 01.04.2010г. и на 21.05.2010г. в гр.Попово, действайки като управител на „Д.-***, регистрирано в „Интегрална система за администриране и контрол” /ИСАК/  с Уникален регистрационен номер /УРН/ 180768, представил пред ОСЗ”Земеделие”-гр.Попово в Заявление за подпомагане за 2010г. с Уникален идентификационен номер /УИН/ №2504061052648  за кампания 2010г. неверни сведения, предназначени да послужат пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие” Разплащателна Агенция – Търговище, като посочил недопустими за подпомагане площи в размер на 202,89 хектара земеделски земи по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ за да получи средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/, предоставени от ЕС на българската държава,  поради което и на основание чл.248а ал.3 вр. ал.2 НК и чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК  му наложил наказание пробация , изразяващо се в следните пробационни мерки : - по чл.42а ал.2 т.1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца при периодичност два пъти седмично; - по чл.42а ал.2 т.2 НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски.

          Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Търговищка окръжна прокуратура, в който се прави възражение за нарушение на материалния закон. Прави се искане за изменение на присъдата като се премахне приложението на чл.55 НК и на подсъдимия бъдат наложени наказания лишаване от свобода и глоба в средните размери за всяко едно от тях.

Подадена е и въззивна жалба от  подсъдимия И.В.Д., в която се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения, както и за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото на прокуратурата, алтернативно – постановяване на нова присъда, с която жалбоподателят да бъде оправдан.

В съдебно заседание протестът се поддържа изцяло.

Жалбата на подсъдимия също се поддържа изцяло - както от него лично , така и от процесуалния му представител.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбата и протеста, както и становищата на страните, констатира:

          Подаденият протест е основателен, а възраженията направени в жалбата не намират опора в доказателствения по делото материал.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

                Подс.И.Д. е собственик и управител на „Д.-***. Дружеството се занимава със земеделие и животновъдство. През 2010 год. Д. решил да заяви за подпомагане пред Държавен Фонд „Земеделие” ползвани от дружеството земеделски земи, за да получи субсидии от фондове на Европейския съюз. На 01.04.2010г. той подал в ОСЗ-гр.Попово „Заявление за входяща регистрация” с УИН 2504061052648 за кандидатстване по схема за единно плащане на площ /СЕПП/. Кандидатът бил регистриран в „Интегрираната система за дистанционен контрол” с УРН 180768. При подаване на заявлението подсъдимият посочил 75 блокове на земеделски стопанства /БЗС/ находящи се в землищата на гр. Попово и селата Баба Тонка, Берковски, Бракница, Горица, Медовина, Посабина, Славяново - всички на територията на общ.Попово. Заявените площи описал в приложената към заявлението таблица, разпечатани били и карти на БЗС. На 06.04.2010 год. подс.Д.  направил собственоръчни корекции в същото. Въз основа на посоченото заявление за входяща регистрация на 01.04.2010 год. подсъдимият подал Заявление за подпомагане за 2010 год., в което посочил за подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ 74 БЗС. На 18.05.2010г. Д. *** допълнително заявление за входяща регистрация, в което описал 12 БЗС находящи се в землищата на селата Берковски, Посабина и Славяново - всички в община Попово. На 20.05.2010г. подал в ОСЗ гр. Попово още едно допълнително заявление за входяща регистрация, в което описал 38 БЗС находящи се в землищата на селата Славяново, Баба Тонка, Горица, Берковски и Посабина - всички в община Попово. На 21.05.2010г. подал в ОСЗ-гр.Попово трето допълнително заявление за входяща регистрация, в което описал 4 БЗС находящи се в землището на село Славяново, община Попово. На 21.05.2010 год. в качеството си на управител на „Д.-*** подс.Д. *** ново заявление за подпомагане, в което заявил за подпомагане по СЕПП 77 БЗС находящи се в землищата на гр. Попово и селата Баба Тонка, Берковски, Бракница, Горица, Медовина, Посабина, Славяново - всички в общ. Попово. Заявленията, подадени от подсъдимия в ОСЗ-гр.Попово, били предназначени да послужат пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие” Разплащателна Агенция - Търговище.

Въз основа заявлението на „Д.-2000“ ЕООД била извършена проверка - дистанционен контрол. Тя била осъществена от Ю.М. - експерт, като това е станало след като той  извършил „риск-анализ“ в ЦУ на ДФЗ-ОДПП. Поради факта, че част от сателитните снимки не били ясни и не можело да сс прецени допустими ли са за подпомагане определени парцели, била назначена проверка на място /т.нар. бърза проверка/. Бързата проверка се извършвала от експерти на съответното РТИ, в чийто териториален обхват са парцелите, които не можело да бъдат интерпретирани от експерт - дистанционен контрол. Бързите проверки се извършвали с GPS устройство, като се прилагал снимков материал за всеки фактически измерен парцел. Проверката на място била извършена от свидетелите Г.Ч. и Д. С. - Старши експерти към регионален технически инспекторат - ДФ „Земеделие“- гр.Велико Търново. Със заповед № 162498 от 23.08.2010 год. /за Ч./ Началник отдел Регионален Технически Инспекторат наредил проверка на място на кандидат с УРН 180768 относно заявление УИН 2504061052648. Бил определен срок за осъществяване на проверката от 10.08.2010г.  до 03.09.2010г. Със заповед със същия номер /за С./ , но от дата 02.09.2010 год. за същия кандидат била наредена проверка, като срока за извършването и е определен от 10.08.2010 год. до 14.09.2010 год. Експертите извършили проверката си и изготвили контролен лист, който бил представен на подсъдимия на 02.11.2010 год. При проверката се установило, че от заявените за подпомагане по СЕПП площи негодни за подпомагане са общо 180,19 хектара. За изясняване обстоятелствата по делото в хода на съдебното производство била назначена съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице от общо заявените 77 бр. парцели, за 40 парцела, изнесени в таблица № 2 към СТЕ, с обща площ от 201,69 хектара, се установява наличието на недопустими за подпомагане площи, непокриващи условията за допустимост посочени в Наредба № 5 от 10.03.2010 год. за условията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, предимно за териториите заявени като мери и пасища, и естествени ливади /за косене или паша на животни/, и в тази площ не са включени санкционираните „застъпени“ площи, които са в размер на 1,20 хектара. Т.е. общата недопустима площ за подпомагане е определена в крайна сметка на 202,89 хектара. Тази констатация на вещото лице довела и до изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК в частта , касаеща количествата площи, недопустими за подпомагане.

До изложената фактология първостепенният съд е стигнал след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, чиито интерпретация и от настоящата инстанция не налага промяна в нея. Т.е. следва да се приеме, че  фактите по делото са установени правилно и чрез способите, предвидени в процесуалния закон. При така наличните факти пред настоящата инстанция се правят две основни възражения – за нарушение на материалния закон /в протеста и жалбата/, и за допуснати процесуални нарушения /в жалбата/.   Това са и възраженията , на които и настоящият съдебен състав следва да спре вниманието си.

По възражението в т.2 от жалбата на подсъдимия : Твърди се, че са налице нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Но по  съществото си развитите по-нататък доводи следва да се окачествят като такива за необоснованост на съдебния акт, тъй като в крайна сметка се изтъква, че приетото за установено от съда не се подкрепя от доказателствата по делото. Това виждане на подсъдимия и защитата му не се споделя от въззивния съд. От обективна страна съставът на престъплението по чл.248а ал.3 вр. ал.2 НК изисква предоставянето на неверни сведения  с цел получаване на средства от фондове, принадлежащи или предоставени от Европейския съюз на българската държава. Пренесено на плоскостта на настоящия казус това означава да се отговори на въпроса дали подсъдимият е заявил недопустими за подпомагане земеделски площи и какъв е техният размер. На този именно въпрос първостепенният съд е дал убедителен отговор , и то положителен. Изводът му, че  Д. е посочил недопустими за подпомагане площи в размер на 202,89 хектара земеделски земи по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства. На първо място това са резултатите от извършената проверка на място от РТИ-Велико Търново, материалите от която са приложени в досъдебното производство. На второ място – показанията на свидетелите Ч. и С., които са извършили проверката. От техния разпит става ясно , че лично са посетили всички посочени в заповедта за проверката парцели. Констатациите им при проверката са основани на личните им  възприятия, на използване на GPS  и измервания, които са довели до точно позициониране на парцелите и до прецизно  определяне на площта им. При извършваните на място огледи са изготвили и фотоснимки. Става  ясно и че при определяне на част от площите като недопустими за подпомагане те са се ръководели от нормативно установените за това критерии. Няма да бъдат тук изчерпателно посочени , тъй като са многобройни и различни за различните видове земеделски площи, но настоящият състав намира за уместно да отбележи къде те са залегнали – в Заповед № РД 09 990/23.12.2009г. на Министъра на Земеделието и храните за одобряване на Условия за поддържане на земята в добро земеделско състояние, последвалата я Заповед № РД 09-616/21.07.2010г. на Министъра на Земеделието и храните за одобряване на Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, и в Наредба №5/10.03.2010г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Именно с тези изисквания към земеделските площи са се съобразили свидетелите Ч. и С. при извършваната от тях проверка. Тук следва да се отбележи, че не е от значение какви термини са използвали свидетелите за да определят дадена площ като недопустима. От значение е, че площите са определени като недопустими след съобразяване с наличните за това критерии. А че това е така няма съмнение, и за това им е помогнала както професионалната им квалификация така и придобитите умения. Подробно са обяснили пред първоинстанционният защо са приели, че не е вършена дори една коситба на ливадите, защо са приели, че угарта не е поддържана. Констатирали са, че площи заявени като мери и пасища са изорани. Тези им констатации, са логични и обосновани , и по никакъв начин не са оборени. Напротив – те са потвърдени от назначената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза. И към констатациите от проверката , и към извършената експертиза са приложени фотоснимки., на които добре се вижда какво е състоянието на проверяваните площи. Тук е мястото да се отбележи, че настоящият съд не споделя тезата на защитата, че въпросните фотоснимки са негодно доказателствено средство тъй като не били изготвени по предвидения в НПК ред. Няма и как да са изготвени, тъй като контролните органи от РТИ-Велико Търново не са разследващи органи, а и снимките са правени преди започване на наказателното производство. Тези фотоснимки обаче са неделима част от констатациите при извършената проверка, които пък са приобщени към досъдебното производство. Поради което и материализираната проверка и нейната визуализация следва да бъдат ценени на общо основание ведно с останалите по делото доказателствени средства. А всички те – показанията на свидетелите Ч. и С., заключението на вещото лице по назначената СТЕ, материалите от проверката, както и всички други писмени доказателства, изпратени от Държавен фонд „Земеделие”, обсъдени в тяхната съвкупност , водят до категоричния извод, че подс.Д. е посочил недопустими за подпомагане площи в размер на 202,89 хектара земеделски земи по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/. Което пък означава , че в качеството си на управляващ и представляващ юридическо лице е предоставил неверни сведения по смисъла на чл.248а ал.3 вр. ал.2 НК. В този смисъл и атакуваната присъда се явява обоснована, а възраженията на защитата в тази насока – неоснователни.

По възраженията за съществени процесуални нарушения по т.1 от жалбата, и за основното възражение в протеста – за нарушение на материалния закон – и двете възражения са свързани с правилната правна квалификация на деянието, и затова ще бъдат разгледани заедно. Но на първо място следва да се даде отговор на въпроса налице ли е усложнена престъпна дейност, и ако да то от кой вид – продължено престъпление ли е тя , или продължавано. Отговорът на този  въпрос е от значение за прецизността на обвинението /последното дава повод да се твърди от защитата нарушение правото на защита на подсъдимия/ и за приложимия материален закон /за което пък се повдига спор и от защитата и от прокуратурата/ - с оглед  промените в текста на чл.248а НК, направени със ЗИДНК обн. ДВ бр.26 от 06.04.2010г. Всичко това пък от своя страна предполага проследяване на механизма и начина на подаване на заявлението за подпомагане. Те са регламентирани в Наредба №5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Тя е изключително детайлна и изчерпателна, естествено няма как да бъде цитирана изцяло, но все пак следва да се отбележат основните моменти. Съгласно разпоредбата  на чл.4 ал.1 и 3 от тази наредба заявленията за подпомагане се подават от  1 март  до  15 май на годината, за която се кандидатства, и всеки кандидат може да подаде само едно заявление. В него обаче се допускат корекции по реда на чл.11 от Наредбата. Промените могат да бъдат правени в срок до 31 май. Редът за подаване на заявленията е установен в чл.9 и следв. от Наредбата. Кандидатът подава заявление за входяща регистрация /по образец определен с Наредбата/, което получава УИН. Данните от това заявление се въвеждат в СРКЗП /Система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане/ , след което системата автоматично генерира заявлението за подпомагане в три екземпляра /всичко това става в присъствие на кандидата/, които се подписват и подпечатват от кандидата. В настоящия случай подс.Д. е подал заявление за входяща регистрация на 01.04.2010г., което е получило УИН 2504061052648. На заявлението Д. отбелязал „ново заявление” /става чрез маркиране на съответното квадратче в горния край на заявлението/. Въз основа на него системата е генерирала заявление за подпомагане от същата дата, което получава и същия УИН. Впоследствие Д. се възползвал от предоставената му от Наредбата  възможност за промени в заявлението. На 18.05.2010г. подал заявление /което получава все същия УИН/ , на което отбелязал , че представлява редакция. На 20.05.2010г. подал второ заявление – отново за редакция на парцели/схеми. На 21.05.2010г. подал трето заявление за входяща регистрация – и пак за редакция. С всички допълнителни заявления Д. правил  промени в парцелите – добавял нови,  или коригирал площта на вече записани. На същата дата - 21.05.2010г. било генерирано и окончателното заявление за подпомагане, което Д. подписал и подал. То включва всички промени направени от кандидата. Няма две заявления за подпомагане – както се спомена съгласно Наредбата всеки кандидат може да подава само едно заявление, и това в случая е последното – от 21.05.2010г. То е създадено въз основа и на четирите заявления за входяща регистрация – в него са включени земеделските площи, посочени от подсъдимия във всички четири заявления. От друга страна ако подсъдимият не бе подал заявление в периода 1 март – 15 май, то не би възникнала за него и възможността да прави впоследствие корекции с последвалите три заявления за входяща регистрация. Налице е сложен фактически състав, който започва с подаването на ново заявление за входяща регистрация от кандидата, преминава през подаването на три заявления за входяща регистрация за редакция, след което  приключва със създаването на заявлението за подпомагане и подписването му от подсъдимия. Този сложен фактически състав следва да се окачестви като продължавано престъпление, което започва на 01.04.2010г. и завършва на 21.05.2010г.    Поради тази причина и настоящият състав намира, че формулирано по този начин обвинението /възприето и от първостепенния съд/  е точно, но непълно. Което дава отговор на възражението за нарушено право на  защита на подсъдимия, направено в т.1 от въззивната жалба. Не е нарушено правото му на защита, напротив – спестено му е обвинение в продължавана престъпна дейност. Този недостатък на обвинението/пренесен и в съдебния акт/ няма как да бъде коригиран понастоящем – при липса на изричен протест процесуално невъзможно е утежняването положението на подсъдимия. Неправилно съдът е приел, че е налице продължено престъпление. След което още по-неправилно /и с неясни мотиви/ е приел, че следва да бъде приложен по-благоприятния за подсъдимия закон – чл.248а ал.3 НК в редакцията му преди изм. с ДВ бр.26/06.04.2010г.  Това виждане на първоинстанционния съд не може да бъде споделено от настоящата инстанция – по изложените вече съображения. Налице е продължавано престъпление, което е довършено на 21.05.2010г., а „единството на продължаваното престъпление не се засяга от евентуална промяна в законодателството – прилага се законът, който е в сила по време на неговото довършване”/И. Н. „Наказателно право на РБ”/. Дори и да беше продължено престъпление /а то не е/ би следвало да се подходи по същия начин. Затова и неясно е защо съдът е приложил старата редакция на чл.248а ал.3 НК. В този смисъл и подаденият протест се явява основателен  , и следва да бъде уважен, макар и не поради посочените в него съображения /прокурорът също приема, че е налице продължено престъпление/. Следва да намери приложение новата редакция на чл.248а ал.3 НК , приета с ДВ бр.26/06.04.2010г. , съгласно която предвидените кумулативно наказания са от една до шест години лишаване от свобода  и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства / в тази си част протестът също е основателен/. Касае се за деяние с висока степен на обществена опасност, голямо количество са и декларираните от подсъдимия недопустими за подпомагане  земеделски площи – 202,89ха, което съставлява 21,20% от всички декларирани от подсъдимия площи. Същите тези обстоятелства е обсъдил и окръжният съд, но неведомо защо е приел, че това са смекчаващи вината обстоятелства. С този извод настоящата инстанция изразява категорично несъгласие. Следва да бъде отчетен и фактът, че подсъдимият е наказван по административен ред по реда на чл.78а НК - с решение №223/2009г. по нахд №227/2009г. на РС-Попово, влязло в сила на 09.07.2009г. за престъпление по чл.316 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000лв. Деянието, предмет на настоящото наказателно производство, е извършено едва десет месеца след това. Т.е. наложеното  административно наказание очевидно не е оказало никакъв положителен ефект върху подсъдимия. Налице са наистина смекчаващи вината обстоятелства – трудово ангажиран човек, семеен, но те не са многобройни щото да обусловят приложението на чл.55 НК. С оглед изложеното съдът намира, че наказания в рамките на предвидените минимуми от текста на чл.248а ал.3 НК, а именно - една година лишаване от свобода и две хиляди лева глоба, биха постигнали изцяло целите на наказанието. Наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години – налице са материалноправните за това предпоставки, а и съдът намира , че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно наказание. В тази насока следва да бъде изменена присъдата.

Несъстоятелни са и останалите възражения в жалбата – текстът на чл.248а ал.3 вр. ал.2 НК не е бланкет, чието съдържание следва да се запълва с други нормативни актове /както текстовете на чл.123 НК и чл.343 НК/. А както в обвинението , така и в присъдата е подробно и конкретно изложено в какво се изразява даването на неверни сведения от страна на подсъдимия. Затова е нелепо да се твърди, че не знаел в какво е обвинен. Не може да бъде споделена и лансираната в жалбата /а и по време на първоинстанционното производство/ версия, че подсъдимият бил извършил една коситба, но проверката била извършена едва през месец септември, когато тревата по ливадите и пасищата била вече пораснала. В тази насока са били задавани  въпроси и на свидетелите Ч. и С., и те са отговорили, че при евентуална коситба това винаги си личи – тревостоят е друг, тревата е зелена, подравнена и т.н. Обстоятелства , които в случая не са констатирани , и не са налице – видно от доказателствата по делото.

По отношение на застъпените площи – от заключението на вещото лице по назначената СТЕ и от разпита му пред настоящата инстанция става ясно, че само 1,20ха от всички застъпени площи са приети за недопустими за подпомагане, тъй като по отношение на тях е налице неотстранено застъпване.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

В тежест на подсъдимия следва да бадът възложени и сторените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение на вещото лице – деветдесет и шест лева.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.337 ал.2 т.1 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ присъда №16/19.02.2014г. по нохд №167/2013г. на Търговищки окръжен съд в частта, в която на подс.И.В.Д. за престъплението по чл.248а ал.3 вр. ал.2 НК е наложено наказание при условията на чл. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК  пробация, изразяващо се в пробационни мерки   по чл.42а ал.2 т.1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца при периодичност два пъти седмично, и по чл.42а ал.2 т.2 НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца,  като ОПРЕДЕЛЯ на подс. И.В.Д. на основание чл.248а ал.3 вр. ал.2 НК и чл.54 НК наказания както следва: една година лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК отлага с изпитателен срок от три години,  и глоба в размер на две хиляди лева.

В останалата част потвърждава присъдата.

ОСЪЖДА подс.И.В.Д. да заплати сумата от 96/деветдесет и шест/ лева – сторени разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :