Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         110/16.06.                  Година  2015                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                              Наказателно отделение

На единадесети юни                           Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Светослава Колева

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 95 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е решение № 21/23.03.2015 г. по ЧНД № 111/15 г. на Окръжен съд гр. Разград, с което е признато Решение на Главна митническа служба Нюрнберг, Германия № EV 1554/13-F 1002 от 12.11.2013г., влязло в сила на 07.12.2013г., с което на З.Б.Ф. ***, е наложена глоба в размер на 450 евро и разноски в размер на 28.50 евро за това, че в периода от 05.01.2013г. до 07.10.2013г. работил за фирма А.У., ул.Фльосау 161, 90763 Фюрт, като стоителен работник без да притежава необходимото за това ЕС- разрешително за работа, съставляващо нарушение на § 284, ал.1, Трети том на Социалния кодекс и административно нарушение на § 404, ал. 2 № 4, ал. 3, Трети том на Социалния кодекс и § 17, ал. 2 Закона за административните нарушения.

Въззивното производство е образувано по жалба на защитник на З. Ф. - адвокат А. Т.,***, с искане решението да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и съдебната практика, и да се произнесе друго с отказ да бъде признато решението за наложената финансова санкция. Основните аргументи на защитника са свързани с липсата на двойна наказуемост за нарушението, в което е бил обвинен З. Ф., за притежаваните от него документи за самостоятелна стопанска дейност на територията на Германия, за дискриминационния подход към българските граждани – доколкото в законодателството на РБългария не са предвидени санкции за чужденци, в това число и граждани на Германия, респ. на ЕС, работещи без разрешително за работа от АЗ на РБ.

На посочените в нея основания, пред въззивния съд жалбата се поддържа от назначения служебен защитник от АК Варна.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна. Намира, че след подробен анализ РОС правилно е установил наличието на необходимите реквизити за признаване на решението. Извежда основание за признаване и от нормата на чл. 70 от ЗНЗ, чл. 48 ал. 1 т. 2 от ЗЧБ. Преценява като неотносимо възражението по жалбата за приложение на разпоредбата на чл. 70 ал. 3  вр. чл. 18 ал. 3 от ЗНЗ, тъй като изброените в нея лица нямат връзка с конкретния случай. Предлага решението на окръжния съд да се потвърди като правилно и законосъобразно.

З.Б.Ф., нередовно призован, не се явява пред настоящата инстанция. Постъпила е информация от кметството по постоянния му адрес, че е извън страната.

 

Съставът на апелативния съд намира, че проверяваният съдебен акт не страда от приписваните му с жалбата пороци.

Като не е установил абсолютни и факултативни основания за отказ Решението на Главната Митническа служба Нюрнберг, Германия, да бъде признато, съобразявайки съдържанието на документите по делото и приложимите норми, първоинстанционният съд е счел искането на издаващата държава за основателно. Този извод се подкрепя и от настоящата инстанция по следните съображения:

 

1. Налице е решение за налагане на финансова санкция, влязло в сила на 07.12.2013г. в държава членка на ЕС – Германия. С този акт са възложени за заплащане глоба и разходи, определени от несъдебен орган, общо в размер на 478.50 евро, чиято левова равностойност е 935,86 лв. – основание по чл. 3 ал. 1 т.1 и т. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИКОНФС/. Приложено е удостоверение по чл. 4 от същия закон. Спазени са правилата по чл. 31 и чл. 32 относно процедурата по провеждане на съдебното производство пред българския съд. Не се установяват пречки за признаване на постановеното решение по смисъла на чл. 35 от ЗПИКОНФС.

Изложеното обективно опровергава становището по жалбата за допуснати процесуални нарушения в хода на производството по настоящото дело.

 

2. Доколкото нарушенията, допуснати от З. Ф. са извън кръга на посочените по чл. 30 ал. 2 от ЗПИКОНФС, то РОС е обсъдил като условие за признаване на решението предвиденото по чл. 48 от Закона за чужденците в България наказание глоба за чужденец, който без съответното разрешение или регистрация извършва трудова, търговска или друга дейност.

Защитникът на наказаното лице възразява срещу преценката на съда за съществуването на двойна наказуемост по чл. 30 ал. 1 от ЗПИКОНФС, като сочи, че такова действие, извършено от граждани на Германия на територията на РБ не би било счетено за нарушение, тъй като в Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБ на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства /ЗВПНРБГЕСЧТС/ липсва правна норма, която да изисква разрешение от какъвто и да е орган на РБ за работа по трудови и наемни правоотношения, респ. не е установена подобна административна отговорност.

Действително в ЗВПНРБГЕСЧТС отсъства самостоятелно уреждане на материята, свързана с регистрационен/разрешителен режим относно трудовата заетост на гражданите на ЕС на територията на РБ и отговорност за неспазването на установени в държавата изисквания. Подобни правила обаче съществуват в чл. 70 ал. 1 и ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. Видно е, че чужденец може да работи по трудово правоотношение на територията на РБ след получаване на разрешение за работа от Агенцията по заетостта в съответствие с изискванията, определени с акт на МС или в международен договор, по който РБ е страна. Условията, редът за издаване и срокът на разрешението са уредени в следващите текстове на ЗНЗ.

Законът за чужденците в РБ /ЗЧРБ/, в чл. 2 ал. 1 – регламентира, че “Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.”. Следователно понятието “чужденец” обхваща и гражданите на ЕС. По чл. 48 ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ е предвидено наказание глоба от 500 до 5000лв. спрямо чужденец, който без съответно разрешително или регистрация извършва трудова, търговска или друга дейност.

Изложеното подкрепя аргументите на първоинстанционния съд, че за гражданин на Германия, който желае да работи на територията на РБ съществува задължение да получи разрешение по чл. 70 ал. 2 от ЗНЗ, а в случай че работи без такова – е предвидена административна отговорност по чл. 48 ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ.

Неотносимо е възражението на защитата, че за гражданите на държавите членки на ЕС не се изисква разрешение за работа по чл. 70 ал. 3 от ЗНЗ. Текстът препраща към чл. 18 ал. 3 на същия закон, който защитникът счита за приложим, и чл. 88 от КТП.

Видно е, че основните адресати на чл. 18 са отразени в ал. 1 на същия закон – а именно – “Всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава – членка на ЕС…”, като чл. 18 ал. 3 от ЗНЗ е въвел допълнителни адресати на съответното право. Нормата на чл. 18 ал. 3 от ЗНЗ съдържа 7 категории лица, чиито фактически характеристики и правно положение са специфични – чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ, с предоставено право на убежище, с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, за които е предвидено в международен договор и т.н. Правилно е становището на прокурора, че правилото по чл. 18 ал. 3 от ЗНЗ е изцяло неотносимо в случая.

Следователно, за гражданин на Германия, във фактическото и правно положение, в което е бил З. Ф. към м. 10.2013г., също се е прилагал разрешителен режим, респ. административна отговорност за неспазването му.

 

3. Във въззивната жалба защитникът сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил въпроса за вината, доколкото З. Ф. е притежавал разрешение за самостоятелна стопанска дейност на територията на Германия.

В удостоверението по чл. 4 от ЗПИКОНФС е посочено, че Ф. е съобщил, че притежава разрешително за самостоятелна стопанска дейност и е мислил, че с това разрешително има право да работи.

Видно е обаче, че в рамките на близо девет месеца, той е извършвал работа като строителен работник във фирмата “Али Улуца”, а не самостоятелна стопанска дейност. Бил е длъжен да се съобрази с действащите правила, уреждащи трудово правоотношение към друг субект на стопанска дейност, и да спази изискванията им. Незнанието на закона не е обстоятелство, което позволява нарушаването му или оневинява. Преценката на конкретните обстоятелства по допуснатото от З. Ф. нарушение е довела до определянето на наказание глоба в размер на 450лв., при предел в чл. 404 ал. 3 вр. ал. 2 т. 4 от Социален кодекс ІІІ на Германия – до пет хиляди евро.

По изложените съображения, и като не констатира основания за отмяна или изменение на проверяваното решение, по реда на чл. 34 ал. 1 вр. 20 ал. 3 от ЗПИКОНФС, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/23.03.2015 г. по ЧНД № 111/15 г. на Окръжен съд гр. Разград, с което е признато Решение на Главна митническа служба Нюрнберг, Германия № EV 1554/13-F 1002 от 12.11.2013г., влязло в сила на 07.12.2013г., за налагане на финансови санкции по отношение на българския гражданин З.Б.Ф. ***.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: