Р Е Ш Е Н И Е

 

97

 

Град Варна ,  12.05.2016 година

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на петнадесети април  две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                      

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

     ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

       РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

При секретар С.Д.

И с участието на прокурора Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Янков ВНОХД № 95 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 3 по НОХД № 1652/2015г. по описа на същия съд, постановена на 11.01.2016г. е признал подсъдимия Д.Г.Д. за ВИНОВЕН в това, че в периода 20.07.2015г.- 15.08.2015г. в гр.Варна при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи от владението на С. Д. С., С.М.М., Д.Н.А., П.Д.Н., К.Н.Г., М. Д. П., К.Ф.К. и М.И.М., всички вещи на обща стойност 4679.76 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, поради което и на основание чл.54 и чл.58а от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор.

На осн. чл.59, ал.1 НК е зачетено времето, през което подс. Д.Д. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 17.08.2015 год.

Съдът е привел в изпълнение на основание чл.70 ал.7 от НК остатъка от наказанието, наложено с  присъда по НОХД № 290/2014г. на Окръжен съд Варна - осемнадесет дни „лишаване от свобода”.

С присъдата подс.Д. е осъден и да заплати в полза на :  С.М.М. сума в размер на 528  лева; Д.Н.А. сума в размер на 330 лева; П.Д.Н. сума в размер на 1320лева; К.Ф.К. сума в размер на 264лева,; М.И.М. ***, сума в размер на 1046.76лева, ведно със законните лихви върху тези суми от деня на увредата до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинените им имуществени вреди.

В тежест на подс. Д. са възложени и сторените по делото разноски, налице е произнасяне и досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. Д., чрез процесуалния му представител – адв. И.С. ***, в която се прави възражение единствено за явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на искането за изменение на присъдата с намаляне на наказанието, се излагат аргументи за пълни и искрени самопризнания от страна на подсъдимия, младата му възраст и не на последно място - зависимостта му към наркотиците, подтикнала го към извършване на инкриминираните деяния. Твърди се още, че се касае за съществен превес на смекчаващите вината обстоятелства, с което се обосновава и необходимостта от намаляне размера на наложеното наказание.

  В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Д. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания, като акцентира, че мотивът на подсъдимия за извършване на престъпните деяния е болестта му – наркотична зависимост, а не неправомерно облагодетелстване. С оглед на това моли наказанието му да бъде намалено.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, а наложеното наказание за справедливо, макар и занижено /предвид липсата на протест в тази насока/. Молбата е присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

Гражданският ищец и частен обвинител Н., самостоятелно и чрез процесуалния си представител се присъединява към становището на държавния обвинител.

Гражданските ищци М., А., К. и М. молят присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс.Д. моли да му бъде намалена присъдата.   

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

Въззивната  жалба е подадена в срок и е допустима, но разгледана и  по същество е неоснователна, и то по следните съображения:

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК - подсъдимият е направил изрично искане в тази насока, заявил е, че признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. От своя страна  съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел съдебно производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т.2 от НПК и е приел фактическата обстановка такава, каквато е изложена и в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Д. ***, не работел и бил наркозависим от години. За да си набавя средства за закупуване на наркотици извършвал грабежи. Същият бил многократно осъждан за такива деяния. След излизането си от затвора в края на м. юни 2015г. подс. Д. продължил престъпните си прояви, за да си набавя средства за наркотици, насочвайки вниманието си изцяло към златни синджири, които издърпвал със сила от случайно минаващи по улицата жени. Подсъдимият продавал откраднатото на св. К. - собственик на златарско ателие в гр. Варна, а той препродавал вещите на св. Г. - продавач в златарски магазин в гр. Варна.

 В хода на  разследването по д.п. били установени общо осем случая на извършени от подс.Д. грабежи на златни накити, всички извършени при сходни обстоятелства, както следва:

На 20.07.2015г. следобед св. С. се движела пеш по бул. „Сливница" в гр. Варна. На кръстовището с ул. „Странджа" свидетелката се разминала с подс. Д., който протегнал дясната си ръка, дръпнал рязко златния синджир от врата й  и откъсвайки го побягнал.Стойността на отнетата вещ е в размер на 246/двеста четиридесет и шест/ лева.

На 22.07.2015г. следобед св.М. била в района на пазар „Чаталджа" в гр.Варна. Отправяйки се към дома си на бул. „Ген. Колев"  тя била забелязана от подс. Д., който се доближил откъм гърба й, след което рязко дръпнал златния й синджир и побягнал. Стойността на отнетата вещ възлиза на 528/ петстотин двадест и осем/ лева.

На 24.07.2015г. следобед св. А. се движела по тротоара в посока от Образцов дом към кварталите. Пред блок №125 свидетелката се разминала с подс. Д., който се присегнал, дръпнал рязко синджира на свидетелката, откъснал го и побягнал. Стойността на отнетата вещ възлиза на 330/ триста и тридесет/ лева.

На 04.08.2015г. следобед св. Н. се прибирала от работа, движейки се по ул. „Пирин" към бул. „Сливница" в гр.Варна.  В този район тя била забелязана от подс. Д., който рязко се спуснал към нея и  издърпал синджира от врата й, който се скъсал. След това подсъдимия бързо  побягнал и се  скрил между блоковете. Стойността на отнетата вещ възлиза на 1320/ хиляда триста и двадесет/ лева.

На 10.08.2015г. малко следобед св. Г. се движела по тротоара на ул. „Вапцаров" в посока бул. „Княз Борис I" в гр.Варна. Когато св. Г. се разминала с подс. Д., той рязко дръпнал синджира на свидетелката, откъснал го и побягнал с него, изгубвайки се между блоковете в кв. „Чайка". Стойността на отнетата вещ възлиза на 267/двеста шестдесет и седем/ лева.

На 11.08.2015 г. следобед св.П. била на пазар „Чаталджа". Когато се отправила към дома си по пешеходна алея между улиците „Цар Асен" и „Драва Соболч", свидетелката била пресрещната от подс. Д., който доближавайки се до нея я хванал за лявата ръка, а с другата си ръка, издърпал и скъсал синджира й заедно с медальона, след което побягнал. Стойността на отнетата вещ възлиза на 660/ шестстотин  и шестдесет/ лева.

На 13.08.2015г. около 13.45 часа св. К. след като приключила обедната си почивка се отправила към работното си място на ул. „Константин Фотинов" в гр.Варна. Отключвайки входната врата на сградата, към нея в гръб се приближил подс. Д.. Той рязко  издърпал златния синджир от врата на  свидетелката и побягнал, преминавайки край св. Мариан Кръстев. Стойността на отнетата вещ възлиза на 264/ двеста шестдесет и четири/ лева.

На 15.08.2015г. следобед св. М. *** с ул. „Отец Паисий". Разминавайки се с подсъдимия Д., той се нахвърлил върху нея, хванал синджира й с двете си ръце, дръпнал го рязко, скъсал го и побягнал. Св. М. се опитала да догони нападателя, но го изгубила в района на Колхозния пазар. Стойността на отнетата вещ възлиза на 1046.76 / хиляда четиридесет и шест лева и 76ст./. За инцидента св. М. ***, където дала подробно описание на нападателя си. Два дни по-късно подс. Д. бил задържан.

 

         При така установената фактология въззивният съд намира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими към предмета на доказване доказателства, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи, възприети и от прокуратурата, описани в обвинителния акт и приети изцяло и от подсъдимия. За да направи това, първоинстанционният съд е и преценил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин обуславят извода за това, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като в инкриминирания период 20.07.2015г.- 15.08.2015г. в гр.Варна с няколко отделни деяния и по отношение на различни лица, в условията на „опасен рецидив” отнел чужди вещи - златни накити от владението на пострадалите С., М., А., Н., Г., П., К. и М., на обща стойност 4679.76 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Приложената от подсъдимия физическа сила се е изразила в издърпване и късане на златните накити от вратовете на пострадалите. Деянията са извършени при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” НК - предвид обстоятелството, че подсъдимият е  осъждан общо осем пъти и част от наложените наказания „лишаване от свобода” е изтърпял ефективно. Престъплението е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, преследвайки целта си - да се облагодетелства неправомерно.

         Единственото оплакване на подсъдимия, лансирано и от неговата защита, е досежно размера на наложената с присъдата на първоинстанционния съд санкция. Акцентира се върху мотива на подсъдимия за извършване на престъпните деяния, неразривно свързан с наркотичната му зависимост, интерпретирана като болестно състояние от неговия защитник. Изтъква се още и превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства , сред които се сочат още самопризнанията на подсъдимия и младата му възраст.

         Въззивният съд счита, че доводите на защитника на подсъдимия не намират опора в доказателствения по делото материал, поради което корекция в насока намаляване размера на така индивидуализираното от първостепенния съд наказание би граничело с проява на необосновано снизхождение. Следва да се отбележи, че така  наведените оплаквания вече са били обект на аналитичната дейност на първоинстанционния съд, респективно са взети предвид при определяне размера на наказанието на подсъдимия при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът е отчел младата му възраст/може би по-правилно – сравнително невисоката му възраст/, изразеното съжаление и признание, взел е предвид степента на обществена опасност на подсъдимия – висока, и на извършеното деяние – също висока, както и изключително обремененото съдебно минало на дееца. Очевидно престъпленията против собствеността са се превърнали в начин за препитание за подсъдимия и налаганите до този момент наказания не са му подействали превъзпитателно и корекционно. Само 19 дни след като е бил предсрочно условно освободен, той е пристъпил към реализиране на престъпните деяния, като не се е ограничил с едно или две на брой, а е реализирал последните до момента на неговото задържане. Отделно от това следва да се отбележи, че е налице изключителен интензитет в престъпната дейност на Д. – в рамките на период от 25 дни е извършил 8 деяния, причинявайки дълготрайни психически травми на пострадалите /след нападението му на пострадалата М. започнали да й падат зъбите/. С оглед изложеното въззивният съд намира, че така определеното наказание в размер на осем години „лишаване от свобода” или ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА след задължителната редукция с ⅓ на основание чл.58 а от НК, е напълно адекватно на извършеното от подсъдимия, на общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасните последици, и като такова в максимална степен би постигнало целите, които законът преследва чрез налагане на репресията. Следва също да се отбележи, че у Д. като начин на живот с течение на времето са се формирали трайни престъпни навици и стремеж за неправомерно материално облагодетелстване, и само с една по-засилена репресивна санкция би могло да се опита той да бъде поправен и превъзпитан. Очевидно това до момента с прилагане на по-леки санкции не е постигнато. Поради всичко това дори и наркотичната зависимост на лицето не следва да рефлектира върху размера на наказанието – първо, защото Д. сам се е поставил в такава зависимост, второ – очевидно не е правил никакви опити за нейното преодоляване, и трето – както се спомена наказанието в този си вид и размер се явява справедливо и не следва да се намаля по никакъв повод.

        

Предвид съображенията изложени до момента, въззивната инстанция счита, че като правилна и законосъобразна атакуваната присъда следва бъде потвърдена, включително и в нейната гражданска част. Очевидно е , че вследствие на извършените деяния пострадалите са претърпели имуществени вреди в размер на стойността на отнетите им вещи , поради което и логично са били овъзмездени от съда.

         При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

         Предвид изложеното и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №3/11.01.2016г. по НОХД №1652/2015г. на Варненски окръжен съд.

        

         Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от уведомлението на страните.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: