Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 74/30.05.            Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На петнадесети май                            Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 97 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 179/13г. на СОС, постановена на 17.09.2013 г., с която подсъдимият К.Д.В. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 123 ал. 4 вр. ал. 1 предл. 2 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от пет години. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на Е.К.Р. сумата от 20 000 лв. като обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като претенцията била отхвърлена в останалата част до предявения размер от 150 000лв. Съдът възложил на подсъдимия да заплати разноските по делото и дължимата държавна такса върху уважения граждански иск. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства по делото.

Въззивното производство е образувано за разглеждане на подадена жалба от частния обвинител и граждански ищец срещу присъдата в гражданскоосъдителната част. Счита се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е значително занижен, като не са отчетени изживените душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сина му. Посочва, че след загубата на сина му, здравословното му състояние се е влошило, в деня на проведеното пред СОС заседание получил хипертонична криза, бил изведен от с.з. и не е могъл да се противопостави на казаното от подсъдимия. Твърди, че синът му се е грижил за него, свидетел на което е дъщеря му И. Е.а. Моли присъдата да бъде изменена като се уважи в пълен размер предявения граждански иск. Жалбата се поддържа в с.з., като повереникът с оглед и събраните от въззивната инстанция доказателства намира, че пострадалият е полагал грижи към своя баща по силата на обичта и синовната си признателност. Посочва, че ищецът много трудно и тежко преживява смъртта на сина си и моли искът да бъде уважен в пълния му размер.

Прокурорът от въззивната прокуратура изразява позиция, че са налице основания за увеличаване размера на присъденото обезщетение.

Защитникът на подс. В. излага становището си, че между пострадалия и ищецът са били в обострени отношения. Показанията на свид. К. /Е.а по бащино име/ са счетени за неубедителни. Подсъдимият е приел, че от морална гледна точка не би следвало да създава излишни неприятни емоционални възприятия на семейството на пострадалия, но това не означава, че с неговото състояние трябва да се спекулира. Счита, че определеното от съда обезщетение е съобразено с отношенията, доказателствата и нуждите на ищеца. С оглед формата на вината, при която е извършено деянието намира, че сумата от 20 000лв. е съответна.

Подсъдимият В. не се явява пред въззивната инстанция.

 

         Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 1 от НПК е събрал и проверил пълния обем доказателства от ДП и е изслушал обясненията на подсъдимия. В мотивите към разглежданата присъда е отразена фактическа обстановка, която не се оспорва пред въззивната инстанция.

Приемат се за установени следните фактически положения:

Подс. В. е собственик на едноличен търговец „ Кидима - К.Д.”, земеделски производител и работодател на пострадалия М., брат му – свид. Д. К. и други сезонни работници.

На 24. VIII. 2012 год. синът на подс. В. – свид. Д. Д. управлявал комбайн „CLAAS LEXION 540” за прибиране на реколта от слънчоглед на блок „ Мезошки ниви” в землището на град Алфатар. Към 14.30 часа хидравличната система, осигуряваща движението на наклонената камера на комбайна се повредила и тя се спуснала към земята. След като се установило, че повредата не е в електрическата инсталация, от фирмата, поела обслужването на машината дали указания да се придвижи до базата, където да бъде извършен ремонта на хидравличната й система. Свид. Д., заедно с пострадалия М. и свидетелите Станев, К. и Колев посредством крик повдигнали камерата и поставили предпазител, чрез който тя и приспособлението за слънчоглед останали повдигнати. Комбайнът се придвижил на собствен ход до местността „Денев дол”, където страничните му делители се забили в земята и по-нататъшното движение станало невъзможно. Свид. Д. позвънил на подс. В.. Разбрали се, че той ще донесе крикове, трупчета и клипси, за да удължат предпазителя и да придвижат комбайна на собствен ход до базата си в гр. Алфатар.

Подсъдимият пристигнал след около 20 минути заедно с св. Б. Колев и организирал процеса. Четиримата, заедно с пострадалия, който бил в комбайна при свид. Д., се опитали да повдигнат камерата. По нареждане на подс. В. застопорили гумите на комбайна, след което свид. Д. поставил маслен крик под хедера, а подсъдимият и М. влезли под наклонената камера. Пострадалият поставил крик тип „ латерна” под празно ухо на камерата, намиращо се до механизма за захващане на хедера. Двата крика били на разстояние от около 50 см., а между тях се поставяло дървено трупче. Свидетелят Колев подавал дъски. Масленият крик повдигал хедера и хидравличната бутилка, а другият се повдигал да определено ниво, докато се застопори в камерата. Тогава подсъдимият поставял дъски над трупчето. При повдигната камера се поставял клипс. След това свид. Д. освобождавал крика, поставял трупче под него и пак повдигал камерата в описаната последователност. Поставени успешно били три клипса, но в процеса за четвъртия - крикът „латерна” поддал. В този момент М. и подс. В. били седнали на земята под наклонената камера. Системата камера - хедер паднала на земята, при което ударила М. в дясна тилна част на главата и засегнала по-леко подсъдимия. Подс. В. се свестил бързо и издърпал пострадалия изпод камерата, накарал свид. Д. Д. да намери обхват на телефонна мрежа и да се обади за помощ. По указанията от спешния телефонен център пострадалият не бил преместван, подс. В. поискал вода да му измие лицето. Свид. Д. Д. позвънил и на брата на М. – свид. Д. К., който отишъл да чака и насочи линейката. Автомобил на „Бърза помощ” пристигнал след около час и пострадалият бил откаран в болница, където починал.

С оглед заключението на СМЕ смъртта на М. настъпила в резултат на тежка черепно- мозъчна травма, съпроводена с депресионно счупване на костите на черепната основа, субарахноидален кръвоизлив, контузия на главния и малкия мозък, довела до повишаване на вътречерепното налягане с компресия върху мозъчното вещество, мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване. Експертът посочил механизма за едновременно причиняване на всички установени увреждания - падане върху дясната тилна част на главата на съоръжение със значителна маса, при което са счупени костите на черепа, а при рязкото сгъване на главата и тялото на пострадалия напред е последвало напречно счупване на гръдната кост.

Предвид изводите на техническата експертиза, под ръководството на подс. В. са извършвани дейности, които безспорно представляват източник на повишена опасност и тяхното осъществяване е правно регламентирано. За избягване на реализираната опасност е следвало повдигането на наклонената камера да се извършва чрез повдигателно съоръжение, а хедерът да се демонтира. По същата причина под камерата и под съоръжението не е трябвало да има хора. Технически неизправен е бил и използваният крик „латерна”. Липсата на блокиращо зъбно колело е възпрепятствала фиксирането на достигнатото положение на повдигане.

В инструкцията за техника на безопасност при експлоатация на комбайн Claas, заверена за вярност и подпечатана с печата на търговеца на подс. В., изрично е посочено, че работа под повдигнатите приставки на машината се извършва само при фиксирани сигурни подпори /т.1 от Приставки и други детайли/, а ремонтни работи по хидравличната система се извършват само от специализирани сервизи /т.7 от Техническа поддръжка/.

В качеството си на управител в ЕТ „Кидима – К.Д.” през м.06.12г. подс. В. завършил обучение по безопасност и здраве при работа, за което му било издадено удостоверение № 1/15.06.12г. Подсъдимият бил определен и като длъжностното лице, натоварено за провеждане на различните видове инструктажи. Със заповед №4/15.06.12г. подсъдимият бил определен да изпълнява функциите на орган по безопасност и здраве при работа, съгласно Наредба № 3 за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове.

През м.09.2005г. била изработена програма за намаляване на риска като отговорник за изпълнението бил подс. В..

Утвърдени от подсъдимия били инструкция за безопасна работа със самоходни комбайни и общи изисквания за техническото състояние и безопасна работа със самоходни селскостопански машини и съоръжения. Не били изготвени и утвърдени правила за осигуряване на ЗБУ на работа при извършване ремонт на селскостопанска техника, изискуеми по чл. 227 ал. 1 от КТ. В оценката на риска не бил обхванат процеса на извършване на ремонтни дейности на самоходно оборудване - „CLAAS LEXION 540”.

 

Първоинстанционният съд обсъдил събраните доказателства, като коментирал и обясненията на подсъдимия. Изложил съображенията си защо не кредитира защитната му теза. В процеса на събиране и проверка на доказателствата не са допуснати нарушения, които да рефлектират върху формирането на фактическата основа по делото.

 

ІІ. От правна страна.

В съответствие с приетото като доказателствена основа, СОС е признал подс. В. за виновен в това че на 24.08.2012 год., около 18.30 часа в гр. Алфатар, Силистренска област, в местността „Денев дол", причинил смъртта на Д. Е. М., ЕГН ********** от гр. Алфатар, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /повдигане на приспособление за прибиране на слънчоглед на комбайн „Клас"/, в нарушение на чл. 342 т.З от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие" /ДВ бр. 23/02 г., неофициален раздел/ „Не се разрешават ремонтни операции, когато хедерът е повдигнат", чл.12 от Наредба №5, обнародвана в ДВ бр. 47/1999 г. „при оценяване на риска се осигурява обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове", като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия – престъпление по чл. 123 ал. 4 вр. ал. 1 предл. 2 от НК.

Правилно са откроени нарушенията на специалните правила, стоящи в причинно-следствена връзка с престъпния резултат. Съдът е приел, че действията, предприети по разпореждане на подсъдимия са били по съществото си източник на повишена опасност и тяхното осъществяване е правно регламентирано, както и че подсъдимият е нямал право да ги извършва. Изложени са в проекция съображения относно действителна и дължима правна квалификация.

Въззивната инстанция намира за необходимо при проверка на присъдата в тази част да посочи следното:

Вдействителност целта на свидетелите била придвижването на комбайна до базата, където специализирани работници да извършат ремонта на хидравличната система. Изминавайки част от разстоянието възникнала необходимост от допълнителни мерки, за да се освободи машината, които по прилаганите във фирмата правила са били обсъдени с ръководителя – подс. В.. Съобразявайки фактите, подсъдимият взел решение за провеждане на операцията, която има характеристики на ремонтна. По силата на издадените и утвърдени от подс. В. правила за дължимо поведение при повреди на самоходни машини /комбайн/ и съоръженията с които работят – л. 162 от ДП, т. 27 и т. 29 б.”Г” – работещите на тях имат възможност да извършват ремонти и да отстраняват повреди – в рамките на компетентността си и сложността на ситуацията. В този случай взетото от подс. В. решение да се справи със ситуацията е по същество неправилно, но съответно на рамките на нивото му на компетентност. Хедерът е бил вдигнат и за правилното протичане на изваждането на комбайна от нивата е следвало да бъде демонтиран – в с.з. подс. В. обяснил, че това е щяло да отнеме три-четири часа. Съществувала е тази възможност и ресурс за извършването й от страна на екипа на подсъдимия – раздел 7 от Инструкцията – л.195 и следв. от ДП. Вместо това са предприети повдигане и поставяне на клипси, което подс. В. в качеството си на орган по безопасността на труда е счел за необходимо и достатъчно, но в нарушение на чл. 342 т.З от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие". Преценката за избор на правилен подход към ситуацията е била изцяло в професионалната компетентност на подс. В. и той е бил длъжен и е могъл да предвиди че при ремонтните работи под вдигнатия хедер могат да настъпят тежки общественоопасни последици.

Второто нарушение, допуснато от подсъдимия на чл.12 от Наредба №5, обнародвана в ДВ бр. 47/1999 г. - „при оценяване на риска се осигурява обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове" – отново е в обсега на възложените му във фирмата задължения по осигуряване на ЗБУТ, защита и намаляване на професионалните рискове. Непредвиждането в оценката на риска на ремонтната дейност, съпътстваща основното предназначение на самоходната селскостопанска машина и съставляваща реален риск, самостоятелно е допринесло за непълноценната стратегия на подсъдимия по повод на конкретните факти. Предварителното обмисляне на различните ситуации на потенциална опасност, ведно с необходимите ресурси за справяне и мерки за безопасно протичане на работите има съществено значение и затова е дължимо по нормативната уредба. Неизпълнението и на това задължение е било в резултат на небрежността на подс. В..

Съобразявайки естеството на нарушените от подсъдимия специфични норми следва да се приеме, че са били допуснати поради немарливо изпълнение на дейността му. Той е имал знание за дължимото поведение, но без да отдаде достатъчно значение на предписаните правила е дал други нареждания и указания в резултат на които е настъпил и съставомерният резултат.

Пострадалият фактически се е намирал под хедера в изпълнение на трудовите си задължения. В длъжностната характеристика на „Сезонен работник в земеделието” – като пряко задължение в т. 1.4. е посочено, че “помага при извършване на ремонтни дейности на земеделската техника – ежедневно”. Това е правил и пострадалия М. – помагал е и е изпълнявал нарежданията на подсъдимия. Извън професионалните задължения на пострадалия е била преценката за най-безопасния начин, по който да протече дейността, за предотвратяване на рискове и т.н. Следователно – не може да бъде счетено, че е съпричинил престъпния резултат със собственото си поведение. Действията му са били по волята, наблюдавани и одобрявани пряко от подс. В. – чиято е и единствената отговорност за неправилните решения, довели до смъртта на пострадалия.

На следващо място, съставът не споделя резервите на първоинстанционния съд за обема на помощта, оказана от подсъдимия спрямо пострадалия и относимата към оценката й квалификация. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 123 ал. 4 от НК не е необходимо подсъдимият да е направил всички възможни действия по спасяване на пострадалия, а е достатъчно да е участвал в оказването на необходима помощ на живо лице в рамките на собствените си възможности. Съдебната практика поставя равенство между законодателните изрази – „всичко зависещо за оказване помощ на пострадалия” и „всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия” – множество са решенията на ВС и ВКС в този смисъл. По делото е установено, че подс. В. е издърпал незабавно пострадалия навън от обсега на съоръжението, взел е мерки да бъде уведомена бърза помощ, стоял е до пострадалия и е наблюдавал състоянието му, мил е кръвта от лицето му. При задължителните указания от специалисти – пострадалият да не се мърда и при уверенията, че се изпраща линейка – неуместно е да се обсъжда отвеждане на пострадалия с личен транспорт, респ. да се счита, че подсъдимият не е извършил всичко, което е могъл за да помогне на пострадалия. Забавянето на линейката е обяснимо – предвид разстоянията, мястото на инцидента и характера на участъка, видно и от показанията на свид. Д. К. – брат на пострадалия, но не може да обремени допълнително отговорността на подсъдимия. Неправилно СОС е отчел посоченото като отегчаващо обстоятелство.

 

Неточностите, допуснати от първоинстанционния съд не са довели до погрешно формулиране на отговорите на основните въпроси пред наказателното производство, поради което и не е налице основание за изменение на присъдата в частта на мотивите. Доколкото останалите правни съображения са в съответствие с фактите по делото и диспозитива на присъдата, съставът счете, че допълнителното мотивиране с настоящото решение изпълва законосъобразното съдържание на дължимия по делото анализ.

 

ІІІ. Относно наложеното наказание.

Макар в присъдата и мотивите към нея да не се съдържа нормата на чл. 54 от НК, безспорно се установява, че съдът се е съобразил именно с нея. При излагане на съображения в тази част съдът в мотивите си не е извел разбирането си за степента на обществена опасност на деянието и дееца. Наложително е съставът на въззивната инстанция да допълни следното:

Деянието има висока степен на обществена опасност, доколкото за правилното протичане на специфичната дейност по използване и поддръжка на селскостопанската техника са въведени редица нормативни изисквания – израз на строгия подход към дължимото поведение. Безопасността на труда и защитата от съществуващи рискове в този дял от производителната дейност включва синхронизацията между сериозни фактори от технически и човешки характер. Органът по безопасност е натоварен с множество специфични задължения за преценка и подбор на най-доброто и полезно решаване на различните фактически ситуации. Поради високата степен на риск за здравето и живота на работещите немарливото изпълнение на задълженията води до засягане на широк кръг обществени отношения и охранявани ценности. Неотдаването на дължимото и изискуемо внимание, пренебрегването на по-безопасната пред по-малко вреемка процедура в случая е довело до тежък и невъзвратим престъпен резултат. Пострадалият е млад човек в началото на зрелостта и самостоятелността си, имал е отговорно отношение както към трудовите, така и към човешките си ангажименти – което завишава моралната укоримост на деянието.

Личността на подс. В. също разкрива специфика на обществена опасност – свързана с дейността му като собственик на ЕТ „Кидима – К.Д.”. По обвинение по чл. 133 от НК – съдът по АНД 1355/06г. е признал подсъдимия за виновен в деяние, извършено на 23.07.2006г. Видно е, че и тогава подс. В. не е извършил оценка на риска в конкретната операция и това е причинило осакатяване на една работничка. По същото дело е било констатирано и друго нарушение на трудовото законодателство. Следователно – въпреки приложените по делото удостоверения за преминати обучения по безопасност на труда, формално изготвените програми, инструкции и оценки – действителна положителна промяна в съзнанието на подсъдимия в качеството му на работодател и орган по безопасността не е настъпила. Напротив – достигнат е още по-тежък престъпен резултат. Другите проявления на личността му не разкриват опасност за обществото.

При оценката на значимите за отговорността обстоятелства – смекчават отговорността на подсъдимия – признанията по фактите, искреното съжаление за извършеното, от друга страна отегчаващи обстоятелства са данните за предходното сходно престъпление, за което е била ангажирана административно наказателната му отговорност, съпътстващото нарушение на трудовото законодателство – сочещи на трайно несъобразяване с гаранциите за предоставяне на безопасен труд, формалното водене на книгата за инструктаж на работниците – попълнена около три месеца преди и веднага след инцидента – без отразяване на междинен инструктаж в която и да е от формите му.

В съответствие със запазеното съотношение между обстоятелствата от значение за отговорността и при отчитане степента на обществена опасност на деянието и на подс. В., се подкрепя оценката на първоинстанционния съд по пределите на наложеното наказание. Постигнато е справедливо съизмерване на принципите на законоустановеност и индивидуализация, като с определеното като вид, размер и начин на изтърпяване се гарантира и обезпечаване целите на превенциите по чл. 36 от НК.

Отсъствието на мотиви към присъдата за неприлагане на наказанието лишаване от право по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК следва само да бъде посочено от настоящата инстанция, без да доведе до промяна по съществото на изложените изводи.

 

ІV. По отношение на гражданския иск.

Обжалвана пред настоящата инстанция е само тази част на присъдата. Счита се от наследника на пострадалия, конституиран в производството като частен обвинител и граждански ищец, че съдът не е определил справедливо и съответно на действително понесените болки и страдания обезщетение.

Прецизността налага да се отбележи, че още в началото на съдебното заседание на 17.09.13г. СОС е приел за съвместно разглеждане гражданският иск без да посочи неговия размер. Искът не е бил и докладван след прочитане на обвинителния акт. При изготвяне на присъдата съдът е обявил размерът, в който се уважава претенцията, но не и каква е останалата част – в която искът е бил отхвърлен.

Допуснатите непълноти не са засегнали съществено правата на страните по делото. Молбата за предявяване на иска е постъпила по делото още на 29.07.13г. и е била коментирана от защитника на подсъдимия в хода на съдебното заседание и при пренията. Мотивите, пестеливи в тази част, дават достатъчна възможност да бъдат проверени обстоятелствата, обосновали решението на съда. С оглед на изложеното, макар и формално допуснато, нарушението по чл. 276 ал. 2 от НПК не се е отразило върху правата на страните и общата процесуална правилност на производството, поради което не е съществено. В този смисъл е и практиката на ВКС – напр. Решение № 378/04.12.13г. на ВКС, ІІ н.о., аргумент и от Решение № 248/25.05.2009г. на ВКС, ІІІ н.о.

Не се спори, че искът е основателен предвид осъждането на подс. В. за престъплението, от което е последвала смъртта на пострадалия.

В мотивите си СОС е приел, че искът не е доказан над размера от 20 000лв., съответстващ на житейски предполагаемите страдания на бащата заради смъртта на сина му.

При проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция бяха събрани допълнителни доказателства. Установи се, че в деня на съдебното заседание – 17.09.13г., поради здравословното си състояние и емоционалните си преживявания, ищецът е получил хипертонична криза, при посещение на лекар са били измерени високи стойности на кръвно налягане и нарушения в дишането.

Ищецът има четири деца, като след смъртта на съпругата му, пострадалият е поел упражняването на основните грижи по сезонно зареждане с дърва, купувал му е храна, лекарства. Отношенията им били нормални предвид разликата във възрастта и допустимите в едно семейство спорове. Живели известно време заедно, докато пострадалият поискал да си закупи собствена къща.  С помощта на средства от банков и от подс. В. заеми успял. Независимо от ангажираността си, продължил да полага грижи за баща си, като го посещавал. Другите деца на ищеца били семейни, а свид. К. работела в гр. Варна и по-рядко била в състояние да се връща и помага. В деня на инцидента свидетелката била в дома на баща им, пострадалият също отишъл и обядвали заедно. Веднага след случилото се свид. Д. К. – брат на пострадалия, се прибрал да уведоми баща им, видно показанията му от ДП – л.47-48.

Показанията на свид. К. не са неубедителни и изолирани от останалите доказателства. Чрез тях съдът изгради ясна представа за отношенията в семейството на пострадалия. Свидетели за състоянието на своя родител съвсем логично и естествено са неговите деца – свид. К. и К., без този факт да подронва стойността на съобщените от тях факти и обстоятелства. Предвид възрастта на пострадалия, фактът, че се е стремял към житейската си самостоятелност и създаването на семейство, смъртта му е оставила тежка следа върху всички членове на семейството. Видни са реакциите и на бащата, и на сестрата на починалия, които непосредствено внушават изпитваната от тях мъка от неосъществимите нормални за човешкия живот събития – семейство, дом, внуци. Не би могло да се претендира задължително опосредстване и/или извличане на информацията за преживяванията на ищеца от други хора – не само поради естеството на извършеното престъпление, но и поради отсъствието на каквито и да е доказателства за негова преднамереност и недобросъвестност.

С оглед на изложеното не може да бъде прието, че между пострадалия и баща му са съществували дълбоки неразбирателства, които да са заличили моралната стойност на родствените връзки и произтичащите от тях отношения. Установено е по несъмнен начин, че между ищецът и починалият му син е имало трайни връзки, загриженост, обич, които завинаги са били прекъснати от престъпния резултат от деянието на подс. В.. Болките и страданията, които е понесъл ищецът баща са изключителни по характер. Загубата на живота на детето му е понесена от ищеца в кратък период след смъртта на жена му, при съществуващото влошено здраве и във възраст, в която не е възможно сам да осигурява издръжката и ежедневието си. Интензивността на понасянето им е непрекъсната и установима и от реакцията по повод с.з. на СОС, и от казаното от него в с.з. пред настоящия състав.

Именно тази оценка на житейските параметри на неимуществените вреди налага завишаване на определеното от съда обезщетение. В резултат на престъплението ищецът е бил поставен в ситуация да понесе една окончателна и фатална промяна, която рефлектира завинаги върху установения му начин на живот и сигурност. Търсенето на финансов израз на болките и страданията му обосновава обезщетение в размер на 40 000лв. в съответствие с критериите на справедливостта и трайната съдебна практика, напр. Р 438/26.02.2013г., на ВКС, ІІІ н.о., Р 541/20.05.2010г., на ВКС, ІІІ н.о. и др. Дължима по общите правила е законната лихва, считано от деня на увреждането – 24.08.12г.

Доколкото деянието е извършено по непредпазливост, съобразявана като елемент на виновното поведение на подсъдимия в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, претендираният размер на обезщетение е твърде завишен. Към ищеца след смъртта на пострадалия се оказват грижи от свид. К. и другата й сестра, което подпомага понасянето на тежестта на неимуществените вреди. Предвид изложеното в останалата част до 150 000лв. искът се явява недоказан.

С оглед на увеличаване на размера на гражданския иск следва да се промени и дължимата от подсъдимия държавна такса – на 1 600лв.

 

Поради изложеното и въззивният съд счете, че произнесената от СОС присъда следва да бъде изменена в гражданско-осъдителната част – с увеличаване на предявения граждански иск до размер от 40 000лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – при съответната промяна в размера на дължимата от подсъдимия държавна такса по иска.

        

При служебната проверка на присъдата, подробно отразена в настоящото решение, не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

         По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 3 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

        

         Изменя присъда № 73 на Окръжен съд гр. Силистра, по НОХД № 179/2013 г., постановена на 17.09.2013 г., с която подс. К.Д.В. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123 ал. 4 вр. ал. 1 предл. 2 от НК в гражданско-осъдителната част като

 

         УВЕЛИЧАВА размера на присъденото на Е.К.Р. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 20 000лв. на 40 000лв., както и размера на дължимата държавна такса от 800лв. на 1600лв.

 

Потвърждава присъдата в останалата част.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :