Р Е Ш Е Н И Е

                   № 97

14.04.2016 Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми април две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ:Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар С.Д.

прокурора Стефка Якимова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №97 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба от Д.И.Д., подсъдим по нохд №109/15г. на Добричкия окръжен съд против присъдата на същия съд от 14.01.2016г., постановена по същото дело, с която е признат за виновен за деяние по чл.249 ал.4 пр.1 вр.ал.3 НК и чл.54 НК като му е определено наказание от една година лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

 В жалбата на подсъдимия се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и явна несправедливост на определеното наказание като се прави искане същата да бъде отменена и подсъдимия бъде признат за невинен по така повдигнатото му обвинение. Подробно съображения са изложени и в допълнителното писмено изложение към жалбата. Твърди се, че по време на извършеното изземване от дома му са допуснати съществени процесуални нарушения като е подменена информацията намираща се в паметта на неговия компютър, оспорва се графологичната експертиза, както и предубеденост на състава.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 14.01.16г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Д.И.Д. за виновен в това, че на 19.09.2013г. в гр.Добрич съхранявал на преносим компютър марка „Тошиба”, водел „Сателит” фаб.№58397204Q, информация за съдържанието на платежни инстроменти – данни за 29 бр. банкови карти и на основание чл.249 ал.4 пр.1 вр.ал.3 вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години.

Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.Произнесъл се е по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

След получен сигнал за лица използващи платежни инструменти, собственост на чужди граждани при извършване на он-лайн търговия на стоки, в дома на подс. Д., на 19.09.13г. е било извършено претърсване като са били иззети преносим компютър „Тошиба”, №58397204Q, таблет „Покет Бук” №NCE 0678, флаш-памет „Кингстон”2ГБ, мобилен телефон „Смарт” с две СИМ карти М-тел №89359011870016905548 и „БОБ” № 8935901077031745935.

След извършения оглед на иззетите веществени доказателства е било извършено копиране на диска на преносимия компютър на т.нар „огледален диск”. При огледа на файловете са открити такива в папка „Скайп” представляващи хронология на съобщения от Чата за периода 22.08.13г.-19.09.13г., разпечатана на хартиен носител. От изготвената компютърна експертиза се установява, че в тази изследваната папка са налични данни за платежни инструменти, съхранени са номера и пин кодове на такива инструменти /подробно описани в експертизата и в мотивите към първоинстанционната присъда/.

Експертизата е категорична, че намиращата се в преносимия компютър информация, обект на изследване представлява данни за номера и пин кодове на платежни инструменти/банкови карти/.

От назначената програмно-техническа експертиза категорично се изключва тезата за манипулация на данните, свалени от преносимия компютър. На същия е качена програма, позволяваща от него да се влиза дистанционно в други компютри. Установено е, че от този компютър е влизано в други компютри, но не и обратно – т.е. от външни компютри да е влизано в иззетия при претърсването компютър. Тази инсталирана програма се използва изключително за отдалечен достъп, установено е инсталирането и на софтуер, служещ за скриване на действителния IP адрес. Той дава възможност потребителя да се регистрира в мрежата с нереален такъв, което затруднява установяването на реалния абонат.

Установено е по безспорен начин, че процесния компютър принадлежи на подс. Д. и е използвал от него. Установено е, че в СКАЙП е използвал редица имена сред които и „Codemaster Davidwins и „Roronoa Zoro”.

Извършен е и превод на водена между подс. Д. и лице на име К.Б. кореспонденция по СКАЙП, от който е видно, че е обменяна информация за действителни банкови карти, с които са правени покупки он-лайн. Така напр. лицето Б. с такава карта си е закупило часовник.

В подкрепа на обвинението за съхраняване на такава информация да и показанията на свид. Н.Г. и Н.К., използвали никове „nikolai887”, “nicito_gx, както и съдържанието на комуникацията между тях, съхранена в компютъра на подс. Д..

Установено е от данни на интернет търговци, че за покупки напр. на 24.07.13г. от 20,24ч. до 21,06ч. са били регистрирани 10 бр. транзакции с различни номера на банкови карти, издадени предимно от Американски банки. Като име на картодържател е посочено „Д. Иванов”. Установен е ай-пи адреса за достъп и това е ползвател на БТК ЕАД – Ж.С. Д. *** – майка на подсъдимия.

От направените запитвания до интернет търговци във връзка с доставки до гр.Добрич на адрес „Оборище”14а е видно, че в голяма част от документите като получател на стоките са посочени лица с имена „И.Д.”,”И.С.”, „И.И.” и пр. Установено е, че мобилният телефон предоставен за връзка с получателя е 0988357915 и принадлежи на И.Д. – баща на подсъдимия. От извършената графологична експертиза на подписите положени върху товарителници и разносни листове по тези доставки е установено, че те са изпълнени или съдържат елементи от подписа на подс. Д.Д..

От извършената проверка на налични банкови сметки на подс. Д. Д. и баща му И. Д. е установено, че титуляр на сметки в „ОББ” АД, „Юнионбанк”ЕАД, „КТБ” АД е свид. И.Д. и че по тези сметки има движение на парични суми-преводи от он-лайн търговци с основание „възстановяване на сума по поръчка или отказана сума по поръчка”.

Горната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.

По жалбата на подсъдимия:

Основното възражение на подсъдимия е, че била подменена информацията от твърдия диск на компютъра му.

Това възражение е абсолютно неоснователно. Компютъра е иззет по съответния ред, запечатан със слепки в присъствието на поемни лица. След това при извършване на огледа му също е действано съобразно разпоредбите на НПК и няма никакво основание за каквото и да е съмнение за някаква манипулация.

Подс. Д. възразява и че в компютъра му липсвал хард диск, тъй като такъв не бил описан при изземването на устройството. На първо място не е необходимо да се описват всички части на иззетия компютър тъй като той се изземва в неговата цялост. На второ място същия не би могъл да работи без наличие на хард диск. По принцип това е възможно, но при наличие на друга операционна система като „Линукс” и пр. , но при операционна система „Windows-7”, каквато е имал процесния компютър, това  е технически невъзможно.

Подсъдимия възразява и че не бил технически грамотен за да се сдобива и съхранява подобна информация като представя и служебна бележка с оценките си по информатика. В този смисъл са и показанията на баща му.

Тези възражения също са несъстоятелни. За да обменяш информация по СКАЙП не се изиска някаква особена компютърна грамотност. Що се касае до инсталирания софтуер, то е без значение дали подсъдимия би могъл сам да го инсталира или някой друг е сторил това. Важното е да бъде използван по съответния начин именно с цел осъществяване достъп до чужди компютри или до скриване собствения ай-пи адрес. Че подсъдимия е влизал в чужди компютри дистанционно е установено от показанията на свидетеля Г..

Относно графологичната експертиза възражението също е неоснователно. Експерта е дал отговор на всички поставени въпроси дори в с.з. е обяснил по всеки един подпис дали изцяло принадлежи на подсъдимия или съдържа елементи от неговия почерк. Безспорно е, че пратките са пристигали на неговия адрес и са получавани от него. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото куриери.

Няма основание съдът да се съмнява и в показанията на свидетелите К. и Г.. Същите последователно и непротиворечиво обясняват по какъв начин са се запознали с подсъдимия, по какъв начин са контактували с него. Освен от него, те няма по какъв друг начин да научат, че се е сдобивал с данни за чужди банкови карти и с тях е пазарувал от интернет търговци. Контактували са с него само по СКАЙП, но не и лице в лице.

Съдът правилно не е кредитирал показанията на свид. И.Д. – баща на подсъдимия. Същите са нелогични и противоречиви. Без съмнение същият е знаел за заниманията на сина си, тъй като е предоставил телефона си и банковите си сметки. Телефона му е бил използван при получаване на пратките, а по банковите му сметки са превеждани суми по отказани или нереализирани покупки. Самият той на ДП заявява, че е получавал пратки, въпреки, че не са били адресирани до него, че в дома им са се получавали често различни пратки от бижутерия до автоматична пералня без да ги е поръчвал или заплащал, но въпреки това се е възползвал от превежданите суми по банковите му сметки „за да изкарам някой лев, след като вече някой е направил поръчка и я е платил. Реших, че след като я нямат в магазина стоката, която някой ми е поръчал, то поне да й взема парите. Това не са откраднати пари и не съм знаел, че това е престъпление”.

Неоснователно е възражението на подс. Д. по отношение извършения превод на хронологията на чата в СКАЙП от английски. Това не е експертиза и не е било необходимо призоваването на преводача в с.з. Той не е „вещо лице”, още по-малко трябва да потвърждава някаква експертиза или да отговаря на въпроси на подсъдимия относно личността на участниците в чата.

Следва да се направи уточнението, че обвинението, повдигнато на подс. Д. не е използване на чужди платежни инструменти, а за съхранение на данни за такива и не е било необходимо да се установява въобще дали той е получавал някакви стоки от он-лайн магазини. Самият факт, че номерата на банковите карти и пин кодовете към тях са намерени в паметта на компютъра му, както и че те са действителни /валидни/ е достатъчен.

Налице е обективния състав на престъплението по чл.249 ал.4 вр.ал.3 НК – подс. Д. е съхранявал на преносим компютър марка „Тошиба” №58397204Q информация за съдържанието на платежни инструменти – 29 бр. банкови карти /подробно описани/

Налице е и субективни елемент – знанието за съхранение на тази информация – подсъдимият е споделял наличието й в компютъра си с други лица, като е обяснявал от къде и как се е сдобил с нея, както и че я е използвал реално /за което няма повдигнато обвинение/, като подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Предвид всичко изложено и жалбата на подс. Д. се явява неоснователна.

По отношение наложеното наказание съдът е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства –чисто съдебно минало, добри характеристични данни, млада възраст и му е определил такова в предвидения законов минимум при условията на чл.66 ал.1 НК. Така определеното наказание не е явно несправедливо. То е съответно и би постигнало определените в закона цели както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция.

Следва да се отбележи, че съдът не е наложил комулативно предвиденото наказание глоба, но поради липса на протест този пропуск не може да бъде изправен.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 14.01.2016г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд № 109/2015г.  в по отношение на подсъдимия Д.И.Д. ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.