О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

122

 

гр.Варна ,08.04.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,      Наказателно отделение , в закрито съдебно  заседание на осми април две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

                                                  

    Председател : Янко Янков

 Членове :  Магдалена Недева

                  П. Петрова

 

 

изслуша докладваното от съдия Янков  вчнд № 98/2019г. на Варненски апелативен съд , и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.П.Й.в качеството му на повереник на пострадалите М.Д. и П.К. срещу  определение №15/29.01.2019г. по чнд №16/2019г. на Силистренски окръжен съд, с което постановление на Силистренска окръжна прокуратура от 14.01.2019г. за прекратяване на наказателното производство по дп №259/2017г. на РУМВР-Дулово, прокурорска преписка №2087/2017 по описа на ОП-Силистра, е потвърдено.

Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, и като такава е и допустима. Разгледана обаче и по същество, тя е неоснователна.

На фактите по делото настоящият съд няма да се спира, доколкото те са подробни изложени както от прокуратурата, така и от съда. Не се оспорват и от жалбоподателите, с изключение на обстоятелството дали пострадалият е спрял на знака „Стоп“, или не /въпрос, на който и въззивната инстанция ще отдели внимание/. Като цяло твърди се незаконосъобразност на прокурорския и съдебния акт, изразяваща се в направени неправилни правни изводи въз основа на приетите за установени факти. В тази връзка две основни възражения се правят в частната жалба, но и двете настоящата инстанция намира за напълно несъстоятелни :

-изтъква се като довод на първо място, че водачът на „С.Е.“ с ДК№ А 1940 МА е имал техническа възможност да спре преди настъпване на удара между превозните средства. В основата на този си довод защитата поставя две твърдения: - че водачът му св.И.Б.не се е движил със съобразена скорост ; - че лекият автомобил „О.К.“ с ДК№ СС 6569 СС, управляван от пострадалия И.Д., е спрял на знак „Стоп“. Първото от тях е необусловено правно, второто – фактически. Въпросът със скоростта на движение на св.Б.е коментиран и от първостепенния съд, който в крайна сметка му е дал и правилен отговор. В зоната на произшествието няма ограничения на скоростта, поради което следва да важат правилата на чл.21 ал.1 ЗДвП, съгласно които разрешената скорост за автомобили извън населено място е 90км/ч. Б.е управлявал автомобила със скорост 74,5км/ч. Т.е. движил се е с разрешена за участъка скорост. И тъкмо тази разрешена в случая скорост не била съобразена – според защитата. Съобразена с какво? Изискване пред водачите за съобразена с различни фактори скорост поставя текстът на чл.20 ал.2 ЗДвП за да могат те в крайна сметка да реагират и спрат пред всяко предвидимо препятствие. Автомобил, движещ се по път без предимство и длъжен да спре на знак „Стоп“, не представлява обаче препятствие. При управление на превозните средства водачите се ръководят от презумпцията, че всеки участник в движението следва да спазва правилата за движение. Противното би довело до абсурдни ситуации – напр. при движение на път с предимство водачите да намалят скоростта при пресичане на път без предимство /при липса на ограничения/, защото движещият се по път без предимство хипотетично би могъл да не спре на знак „Стоп“!? Не такъв е разумът на закона. Задължение за намаляне на скоростта или спиране вменява на водачите разпоредбата на чл.20 ал.2 изр. последно от ЗДвП. Това задължение е обусловено от възникване на опасност за движението. А кога такава възниква е въпрос фактически, на който се дължи отговор според конкретната пътна ситуация. В случая и на този въпрос съдът е дал отговор – няма спор в теорията и практиката, че при неспазване на предимство опасността за движението възниква от момента на пресичане на стоп-линията, а при липса на такава – на мислената проекция на знак „Стоп“ върху платното. Тук според начина на движение на пострадалия вещите лица открояват две хипотези: – спиране на стоп-линията и потегляне след това; - навлизане в пътя с предимство без спиране на знак „Стоп“. Първата от тях е разгледана като възможна, но тя не се подкрепя по никакъв начин от фактическа страна. За сметка на това втората има доказателствена основа – това са показанията на св.Х.Ж.. Той е пътувал на предна дясна седалка в автомобила на св.И.Б.и е имал възможност да наблюдава пътя, разпитан е непосредствено след произшествието, няма и основания да не му се дава вяра. А той е категоричен, че приближавайки знак „Стоп“ лекият автомобил „О.К.“ само намалил скоростта, но не спрял, след което навлязъл в главния път. Що се касае за възраженията на защитата кой автомобил къде се „врязал“ – за детайли в начина на настъпване на удара не следва да се разчита на свидетелски показания, които представляват субективна оценка на период от време, протекъл в рамките на няколко секунди. По отношение самия механизъм на удара са налице достатъчно обективни находки, чиято интерпретация е дала възможност на вещите да посочат по един категоричен начин неговата динамика, и да дадат описание на протичането му. Т.е. и за настоящата инстанция няма съмнение, че пострадалият не е спрял на знака „Стоп“, и по този начин навлизайки в главния път Силистра-Шумен, отнел предимството на св.И.Б.. Става ясно от заключението на вещите лица, че към момента на пресичане на стоп-линията от лекият автомобил „О.К.“, автомобилът „С.Е.“ управляван от И.Б.се е намирал на отстояние 25м от мястото на удара. При движение със скорост 74,5 км/ч опасната зона за спиране на лек автомобил „С.Е.“ е 56 метра. Очевидно е при това положение, че пострадалият с управлявания от него автомобил се е намирал в опасната зона за спиране на св.И.Б.. Поради това последният не е имал техническата/обективната възможност да спре преди мястото на удара, респективно – да предотврати произшествието чрез спиране.

-на второ място се навежда като довод факта, че св.Б.е могъл да избегне произшествието завивайки надясно. Подобно законово задължение за него като водач на МПС не съществува. Както вече се спомена разпоредбата на чл.20 ал.2 изр. посл. ЗДвП  задължава водачите при възникване на опасност да намалят скоростта и да спрат. И нищо друго – не да предприемат маневри завиване надясно или наляво, а да спрат. Стана вече ясно, че Б.не е имал възможност да стори това преди мястото на удара. Не е нарушил каквито и да било разпоредби от ЗДвП или правилника за приложението му, поради което и липсва от негова страна виновно поведение.

Поради изложеното въззивният съд напълно се солидаризира с крайния извод на Силистренски окръжен съд : налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК – Б.не е длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат. Иначе казано не е длъжен и не е могъл да предвиди факта, че пострадалият И.Д. няма да спре на знак „Стоп“ и ще му отнеме предимството. Затова и наведените от страна на защитата доводи са несъстоятелни и жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение на окръжния съд се като правилно и законосъобразно – потвърдено.

Предвид всичко това на основание чл.243 ал.8 НПК Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение №15/29.01.2019г. по чнд №16/2019г. на Силистренски окръжен съд, с което постановление на Силистренска окръжна прокуратура от 14.01.2019г. за прекратяване на наказателното производство по дп №259/2017г. на РУМВР-Дулово, прокурорска преписка №2087/2017 по описа на ОП-Силистра, е потвърдено.

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                       Членове :