Р Е Ш Е Н И Е

                   № 112

22.07.2014г. гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на десети юли две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Павлина Димитрова

 

секретар С.Д.

 прокурора Стефка Якимова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №99 по описа за 2014 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на окръжна прокуратура гр.Шумен и жалба на Х.Г.Х., чрез защитниците му адв. Б.Р. и М.Р. против присъдата на Варненския окръжен съд от 12.02.2014г., по нохд №693/13г. с която подсъдимият Х.Г.Х. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението му по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. като е признат за виновен и осъден по обвиненията му по чл.338  вр.чл.54 НК и чл.339 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1  НК като му е наложено наказание съответно глоба в размер на 1000лв. и лишаване от свобода за срок от една година при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, оправдан е и по част от обвинението по чл.339 ал.1 НК.  В протеста се излагат съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон  и се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна такава по всички повдигнати обвинения като на подсъдимия се наложи наказание, поискано пред първата инстанция и се завиши определеното наказание по обвиненията по чл.338 и чл.339 ал.1 НК.

В жалбата се сочат основания за необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане да се отмени присъдата в осъдителната й част като се постанови оправдателна такава, както и алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВОС за отстраняване на допуснатите нарушения.

Представителят на апелативната прокуратура в с.з. поддържа протеста, както и допълнителните съображения към него. Изразява становище, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви, както и че фактически липсват такива по някои пунктове. Изразява становище за неоснователност на жалбата.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и моли присъдата да бъде потвърдена в оправдателната й част. Поддържа жалбата си срещу осъдителната част и моли в тази част присъдата да бъде отменена като се постанови оправдателна такава.

Протестът и жалбата са  подадени  в срок и са допустими.

По отношение допустимостта на протеста е постановено решение по вчнд №100/14г. на ВАС

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 12.02.14г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Х.Г.Х. за невинен за това че, за периода от началото на м.септември 2010г. до 16.12.2010г., в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице- началник сектор „Арести” при ОС „Изпълнение на наказанията” – лице заемащо отговорно служебно положение, гр.Шумен нарушил и не изпълнил  служебните си задължения, превишил властта и правата си, регламентирани в длъжностната характеристика за длъжността „Началник на сектор „Арести” и други нормативни и ненормативни актове, подробно изброени с цел да набави за другиго облага като от деянието да са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в системни, груби нарушения на вътрешния ред на ареста довели като цяло до компрометиране на вътрешния ред и до невъзможност за надзорно-охранителния състав да изпълнява служебните си задължения и на основание чл.304 НК го е оправдал по обвинението му по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.

Със същата присъда е признал подсъдимия Х. за виновен в това, че за периода 01.02.2005г. до 16.12.2010г. в гр.Шумен, държал в дома си огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров” фаб.№ВЕ253446 и 50 бр. боеприпаси за пистолет „Макаров” като не взел необходимите мерки за сигурност и съхранение съгласно чл.14д и чл.43 ал.4 ЗКВВООБП /отм/ и чл.98 ал.1 ЗОБВВПИ/ в сила от 17.09.2010г./ и на основание чл.338 ал.1 НК му е наложил наказание глоба в размер на 1000лв.

Признал е подсъдимия Х. за виновен и в това, че от неустановена дата през втората половина на м.април 2010г. до 16.12.2010г. в гр.Шумен придобил и държал в дома си  боеприпаси: 23 бр. стоппатрони за пистолет „Макаров”, 47 бр. патрони за пистолет „Макаров”, 17 бр. патрони за автомат АК-74, 1 бр. патрон за карабина „Драгунов” – общо 98бр. от различен калибър, без да има за това надлежно разрешение и на основание чл.339 ал.1 НК му е наложил наказание от една година лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, като го е оправдал в частта да е държал в служебния си кабинет общо 56 бр. патрони от различен калибър без съответното разрешение.

Произнесъл се е по веществените доказателства и по  направените разноски.

За да стигне до този резултат окръжният съд е приел за установено, че подс. Х.Г.Х. е бил назначен със заповед на Министъра на правосъдието от 20.12.1999г. на длъжност „Ръководител на областно звено „Следствени арести” гр.Шумен при ГД „Следствени арести”, а от 01.05.2006г. е бил преназначен на длъжност „Началник на сектор „Арести” в областна служба „Изпълнения на наказанията” в гр.Шумен с категория „В-Главен инспектор”. За допуснати пропуски в служебната дейност и неупражнен контрол над подчинените е бил наказван дисциплинарно с „порицание” за срок от една година през 2006г.

Във връзка с деянията, предмет на настоящото дело е било образувано дисциплинарно производство и му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, отменено с решение №14480/08.11.2011г. на Върх.АС, потвърдено от петчленен състав на ВАС. След възстановяването му на работа, подс. Г. е подал молба за освобождаване от длъжност с едномесечно предизвестие и е бил освободен считано от 09.03.2012г.

Установено е безспорно, че битовите условия в следствения арест на гр.Шумен са били/ и  все още са/ изключително лоши. Същия се намира на приземен етаж в двора на ОСлС Шумен, има 9 килии, дежурна стая, склад, баня и тоалетна /една/. Килиите са с размери между 4 и 6 кв.м. обитавани от различен брой арестанти, достигащи да 35-40 души. Прозорци имат килиите от номер 1 до номер 5, а останалите са без прозорци, аспирационната система не е работела, а въздух е влизал от два отварящи се прозореца в коридора и дежурната стая. Поради наличието на една тоалетна се спазвало правилото, ако тя се ползва от някой от арестантите, останалите килии не се отварят до прибирането му. Поради това и не било възможно да се спазва правилото на чл.269 ал.3 ППЗИНЗС задържаните в арестите лица да се настаняват в постоянно заключени помещения, тъй като непрестанно, 24 часа в денонощието някой арестант искал да бъде извеждан до тоалетна. Освен това килиите били в изключително лошо състояние – черни, мухлясали стени, без подова настилка, а въздух влизал през пробити дупки в долната част на вратите, нямало възможност за извеждане за задължителния едночасов престой навън на арестантите. Медицински прегледи при необходимост се извършвали или в килиите или в дежурната стая, поради липса на нарочно помещение. Надзирателите работели при същите условия като ползвали и същата /единствена/ тоалетна. Тези условия пораждали ежедневно брожение сред задържаните, които не можели да ползват предоставените им от закона права – престой на чист въздух, гледане на телевизия и пр. До входа на ареста имало поставен телефон, който се ползвал от задържаните при одобрена молба в рамките на работното време на администрацията, в присъствието на надзирател, който набирал съответния номер. Изключения се допускали с разрешение на началника на ареста. В ареста имало и видеонаблюдение, осигурено от 14 бр. камери, предаващи образ на монитор в дежурната стая и в кабинета на началника.

От м.август 2010г. по мерки за неотклонение в ареста в Шумен били настанени подсъдимите по т.нар. дело „киларите” П.С., В.К., Р.С., П.А.  Г.В. и Я.П.. По същото време там били настанени с мерки за неотклонение и свид. С.Н. и С.С., обвиняеми по други дела. Всички те били добре информирани, образовани и знаели правата си. Напрежението в ареста нараствало, тъй като задържаните лица правели редовно обструкции и заплахи, че не се спазват елементарните им права. Това рефлектирало и върху подс. Г., който трябвало да балансира между указанията на наблюдаващия прокурор и реда и дисциплината в ареста. Положението се влошило още повече и поради здравословното състояние на П.С., който пристигнал в ареста от болница „Токуда” и поради невъзможните условия в ареста започнал да прави ежедневни хипертонични кризи, налагащи обаждания до „Спешна помощ” понякога и по няколко пъти на ден. Освен тона надзирателите измервали по няколко пъти дневно кръвното му налягане, което обстоятелство ги отклонявало от останалите им преки задължения. Принос за влошеното си състояние имал и самия П.С., който отказвал да приема редовно предписаните му медикаменти или искал да му бъдат давани други. Задържаният Я.П. от своя страна, трябвало да спи с кислороден апарат, поради заболяването си, но тъй като в килиите нямало захранване 220V се наложило да се прекара удължител от дежурната стая, което също представлявало нарушение на правилата по охрана.

Предвид всички тези обстоятелства се наложило отношение да се вземе от ГД „Изпълнение на наказанията” като в ареста пристигнал главния директор ген. П.В. за да се запознае на място с обстановката. След среща със задържаните лица заедно с подс. Г. *** – свид. И.П. провели среща и с наблюдаващия прокурор А. П., като ген. В. предложил П.С. да бъде преместен в болницата на МВР в гр.София за лечение, но предложението не било прието. На 07.10.10г. от ГД ИН бил командирован свид. Р. М. за оказване на методична помощ на подс. Г.. Тъй като П.С. отказвал да бъде преглеждан от фелдшера на ареста, със съдействието на свид. М. било издадено постановление от набл. прокурор, мед. помощ да бъде оказвана от лекаря на ОД МВР Шумен – свид И., който ежедневно да посещава и преглежда П.С., но тъй като и този лекар бил без съответна специалност, П.С. отказвал прегледи и настоявал за такива от съответен специалист. М. разпоредил надзорния състав да следи за приема на лекарства от страна на П.С.. На последваща среща с набл. прокурор било взето решение да се облекчи режима на този арестант като му се разреши да се разхожда по коридора, вместо полагащия се престой на открито и му се разрешат свиждания със свид. И.Я., с която живеел на съпружески начала. Свид. М. ежедневно докладвал на ген.В. за ситуацията като оставял телефона на високоговорител за да чува подс. Г. разговора. След няколко дни се наложило М. да се прибере в София. Доколкото проблемите в ареста не престанали, видно от служебния мобилен телефон, ползвал извън работно време от дежурните, за два месеца от 14.10 до 14.12.10г. между тях и подс. Г. са били проведени 52 разговора.

По време на престоя на свид. М. близки на П.С. донесли капсули с надпис „АнималПак”, но тъй като лисвал превод на български език за съдържанието и употребата им той разпоредил да не му се дават и същите да се върнат на приносителя като до тогава останат в кабинета на подс. Г.. Същите останали там до задържането му след което при извършен анализ се установило, че представляват анаболен стероид, забранен за употреба в страната.

Тъй като арестантите настоявали да гледат телевизия, а телевизорите се захранвали с батерии, които често се изтощавали или повреждали, в началото на м.септември 2010г. подс.Г. се обърнал към свид. И.П. за съдействие. Последния се свързал с управителя на фирма „Електра” Шумен, поддържаща ел.инсталацията в ареста, свид. П.Х., със запитване възможно ли е изграждане на слаботокова инсталация в килиите. Свид. Х. казал, че трябва да направи оглед на помещенията и изготви оферта. За целта бил допуснат в ареста от подс. Г., след което заявил, че услугата ще струва 800лв. без ДДС. Чрез свид. И.П. се договорили плащането да се извърши в брой. На 29.09.10г. свид. П.Н., баща на задържания С.Н. внесъл сумата от 800лв. в офиса на фирмата-изпълнител. В почивен ден, в началото на м.октомври служители на фирмата, свидетелите Ев.Г. и В.А. отишли в ареста за да прокарат инсталацията. Били посрещнати от подс. Г., който им разпоредил да изключат телефоните си, да не контактуват със задържаните, да се приберат в дежурната стая ако арестант напусне килията си, на пропуска били описани инструментите, които внасят за работата си. Работниците били придружавани от подс. Г. по време на работата им, който съгласувал със собственика на фирмата местата от където ще минават кабелите. В килиите бил поставен по един контакт като работата била извършена за два дни и в съответствие с правилника ел. уредби и системи.

След изграждането на слаботоковата инсталация задържаните поискали да ползват кабелна телевизия срещу заплащане. Тъй като това влизало в техните права, подс. Г. се свързал със свид. Хр.Й., представител на „Кейбълтел” за Шумен за да уговорят условията за ползване на кабелна телевизия. Съгласувано било договорите да са безсрочни, като независимо от ползвателите договора се сключвал с едно лице, служител, който да има грижата за плащане на месечните такси. Монтажа на кабелите бил извършен от свидетелите  Т. Н. и Д.З. като те били посрещнати от служители на ареста, предупредени да изключат телефоните си , да не контактуват със задържаните, да не забравят инструменти в килиите. Арестантите били извеждани от килиите преди да влязат техниците, като те също били придружавани от служител на ареста. На 27.10.10г. свид. Й.Й., домакин на ареста сключил на свое име шест договора като ежемесечно заплащал дължимата такса по тях със средства на ползвателите – арестанти, а касовите бележки били прилагани към личните им досиета. Няма данни за оплаквания от страна на задържаните лица относно реда за ползване на кабелната телевизия.

Относно съществуващата в сградата на ареста аспирационна система е установено, че същата е представлявала повреден, затлачен с мръсотия вентилатор, който не е работел от години. По инициатива на близките на подс. Г.В. – съпругата и сина му, които били съгласни да заплатят ремонта на този вентилатор, за да се осигури поне минимално движение на въздух в помещенията на ареста /лятно време, неотваряеми прозорци или липса на такива, пробити отвори в долната част на вратите на килиите за вентилация/, подс. Г. се свързал със свид. Н.К., занимаващ се с ремонт на ел.инсталации. Свидетеля посетил обекта, видял състоянието на системата, закупил необходимите части и заедно със свой познат, свид. Ж.С. отишли да ремонтират въпросната система. Били уведомени да изключат телефоните си, да не контактуват със задържаните лица и когато те напускат килиите си да напускат помещението – коридора. След като извършил ремонта свид. К. направил груба сметка на вложените материали и труд като посочил сумата от 230лв. Няколко дни след това пред входа на ареста подс. Г. предал на свид. К. сумата от 230лв. като отказал фактура, а парите били осигурени от близките на Г.В..

Пак във връзка с битовите условия в килиите, Г.В. помолил подс. Г. да му разреши да боядиса стените и постави балатум на пода. Подс. Г. поискал разрешение от свид.Ив.П. – началник ОС ИН, последния разпоредил да се напише молба в този смисъл като разрешил да се боядиса килията и се внесе балатум, но не разрешил да се инсталира климатик, каквото било желанието на Г.В.. След това при свиждане били доставени фасаген, четки, валяк, с които били боядисани няколко килии.

Задържания П.А., който бил настанен в килия без пряка светлина също поискал да боядиса помещението и постави балатум, което му било разрешено. По същия начин била боядисана и килията, където бил настанен С.Н..

Установено е, че с постановление на наблюдаващия прокурор А. П., на всички обвиняеми по ДП154/09г. били наложени ограничения по чл.256 ал.3 ЗИНЗС- забрана за свиждания кореспонденция, тел. разговори освен с тези лица, лимитативно изброени в закона. На 18.11.2010г. било получено писмо за П.С., което по невнимание на свид. М.В. било допуснато да влезе в ареста и предадено от дежурния – свид. Кр.Н. на П.С.. Дежурния , след като разбрал допуснатата грешка се обадил на подс. Г., който му разпоредил да изземе писмото, което и било сторено след което предадено на подс. Г.. При извършване на претърсване в кабинета на подс. Г. въпросното писмо и още три недоставени писма били установени в бюрото му.

Във връзка с влошеното здравословно състояние на П.С. и липсата на чист въздух в помещенията, след срещата на свид. М., прокурор А.П. и подс. Г. било решено през нощта, от време на време, да се оставя отворена вратата на килията на последния. Това, както и обстоятелството, че му се разрешавало да се разходи по коридора го успокоявало и той прекарвал нощта спокойно, без да се налага търсене на „спешна помощ”. Установено е, че никога не се е случвало при отворена врата на килията на П. С. да се отваря и друга килия. За периода 28.09 – 14.12.10г. извън работно време, без предварителна молба, на П.С. са му били разрешени общо 96 телефонни разговори със съпругата му и с приятелката му И.Я..

При извършено претърсване и изземване в дома на подс. Г., на 16.12.10г., съпругата му е предала доброволно пистолет „Макаров”, с фабр.№ВЕ253446 и един пълнител с 8 патрона, намиращи се в кухина на негоряща камина в хола на жилището. От кухненски ъгъл в трапезарията, съпругата на подс. Г. е извадила и предала доброволно още 2 пълнителя и 42 бр. патрони. При претърсването , на същото място са били намерени още 23 бр. стоп патрони за пистолет „Макаров” намерени под ъглов диван в трапезарията,47 бр.патрони за пистолет „Макаров” – под същия диван.17 бр. патрони за автомат АК-74 и АК-74S – намерени в джоб на зелена шуба в гардероб в таванска стая на апартамента както и един патрон за карабина „Драгунов”, намерен на същото място.

При извършено претърсване и изземване в служебния кабинет на подс. Г. на 16.12.10г. са били намерени в метален шкаф 3бр. патрони кал. 9х18,от които единият е херметизиран със зелен лак, а другите два са стоп - патрони, с надпис на гилзата 10/95, 1бр. патрон кал.7,62х39 с надпис на дъното на гилзата 10/06, 32бр. патрони кал. 9x18 с надпис на дъното на гилзата 10/82 херметизирани с червен лак и поставени в два броя хартиени кутийки, 16 бр. патрони с надпис на дъното на гилзата 10/00 херметизирани със зелен лак поставени в пластмасова кутийка с надпис STOPARTRIDG"

- В намираща се в кабинета метална каса са намерени и иззети: 1бр. патрон кал. 7,62x39 с надпис 10/06, 2бр. - патрони кал.7,62х39 (ловни)с надпис 10/97 с оловен връх, 1бр. патрон с надпис на дъното на гилзата 10/98.

В хода на разследването е установено, че подсъдимия имал разрешително за носене на късо бойно оръжие пистолет „Макаров" 9х18мм. с №ВЕ253446 и 50 броя 9х18мм. боеприпаси серия Н № 0271228, издадено на 21.02.2000г. със срок на валидност до 13.04.2015г. и разрешително за съхранение № 572 издадено на 13.04.2010г. със срок на валидност 13.04.2015г.Оръжието и боеприпасите били закупени с разрешително № 287/01.09.1998г. от ВВУАПВО – Шумен.

От разпитите на свидетелите  Т.И. и  Й.Й. и двамата служители на тогавашното РПУ - гр. Шумен, се установява, че „Протокола за утвърждаване мястото на съхраняване на ООБ",съставен на 01.02.2005г. е с невярно съдържание. Посочените за председател в протокола ст.серж. Т.И. и член на комисията лейт. Й.Й. и двамата служители на тогавашното РПУ - гр. Шумен,  не са извършвали проверка на място за да се убедят действително в жилището на Г. имало ли е метална каса, неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо се устройство. Изписаното в протокола, че оръжието и боеприпасите се съхраняват в метална каса неподвижно закрепена за пода снабдена със секретно заключващо устройство и с размери 18х30х40 см. не отговаря на истината.

Съобразно заключението на назначената по досъдебното производство съдебно – балистична експертиза защитено от вещото лице в съдебно заседание и прието от съда като обективно и компетентно дадено иззетия от подсъдимия пистолет “Макаров” е технически изправен и годен да бъде използван по предназначение, от иззетите общо 120 патрона за този модел пистолети 70 са годни за използване на предназначение и са били изстреляни при експертизата /останалите 50 бр. като законно притежавани не са изстреляни/ всички 17 бр. патрони на автомат “Калашников”  и 1 бр. за карабина “Драгунов” са годни за използване по предназначение и са били изстреляни.

От заключенията на вещото лице по назначените СТЕ със задача изследване на 2 бр. апарати за измерване на кръвно налягане /сигмаманометър/ приети от съда за обективни и компетентни и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 372 ал.3 от НПК се установява, че същите са метрологично изправни, като грешката при измерването е в рамките на допустимото и са годни за използване в професионалната медицина след преминаване на метрологичен контрол /последваща проверка/ съгласно изискванията на чл.23 от Закона за измерванията / обн. ДВ бр.46/07.05.2002г./.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство Съдебно – графологична експертиза – Протокол №32 прието от съда за обективно и компетентно и приобщено към доказателствата по делото по реда на чл. 372 ал.3 от НПК, се установява, че ръкописния текст в Протокол за утвърждаване на мястото за съхранение на ООБ е изпълнен от св. Й.Й., а подписа на Председател е положен от лицето СтИ.С., а не от посочения св. Т.И.. Подписа за втори член е изпълнен от подсъдимия.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство Съдебно – техническа експертиза – Протокол № 32 прието от съда за обективно и компетентно и приобщено към доказателствата по делото по реда на чл. 372 ал.3 от НПК, се установява, че в изследваната Книга за получената кореспонденция от задържани лица срещу № 90 на л.9 в графата “име, презиме, фамилия” е изписан текст П. В. С., в графата “получил на дата” се чете 18.11.10г., а в графата “подпис” е установено наличието на такъв.

Фактическата обстановка по делото е установена от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът е посочил кои кредитира и кои не, като е изложил подробни съображения.

По отделните обвинения:

По обвинението по чл.338 ал.1 НК съдът е приел, че притежавания със съответно разрешително личен пистолет „Макаров” и съответните боеприпаси не е бил съхраняван по предвидения от закона ред. Пред настоящата инстанция се представи протокол за утвърждаване на мястото за съхранение на ООБ от 01.02.2005г. – пистолет „Макаров и 47 бр. боеприпаси за него. В този протокол е отразено, че ООБ се съхраняват в метална каса, неподвижно закрепена към пода, със секретно заключващо устройство и размери 18х30х40см. В съпроводителното писмо от н-к РУ”Полиция” Шумен е отразено, че след тази дата нов протокол за утвърждаване място за съхранение не е издаван. В протокола за претърсване и изземване от 16.12.2010г. е отразено, че съпругата на под. Г., Г.Х., е извадила от кухина на негоряща камина, намираща се в хола на жилището пистолет „Макаров” и пълнител с 8 бр. патрони. Останалите боеприпаси намерени в жилището са били извадени от същото лице от кухненски ъгъл /ъглов диван/.

От показанията на свид. Й.Й., подписал въпросния протокол от 01.02.2005г. се установява, че той не е извършвал проверка в дома на подсъдимия, а последния го уверил в разговор по телефона, че има метална каса и му продиктувал размерите. По-късно свидетелят посетил кабинета на подс. Г., където съставил протокола и същия бил подписан. По-късно вместо посочения като „председател” Т.И., протокола подписал СтИ.С.. Свид. Т.И. също е заявил, че не е посещавал дома на подсъдимия. От разпита на останалите свидетели се установява, че мястото където се е съхранявал пистолета е представлявало „тайник” между водната риза на камината и зида, като е спорен въпроса дали е имало метална врата, заключвала ли се е или е имало само дървена решетка. Дори да е имало монтирана метална врата, този отвор по никакъв начин не съответства на изискването ООБ да се съхраняват в цялостна метална каса, неподвижно прикрепена и със съответното заключващо устройство. Без съмнение останалите боеприпаси, законно притежавани от подс. Г., въобще не са се съхранявали по съответния начин а са се намирали в мебели като всеки намирайки се в този дом би могъл да има достъп до тях.

Възражението на защитата на подсъдимия, че той е имал разрешително и притежавал оръжие от повече от 10 години и това разрешително е било подновявано доказвало факта, че оръжието се съхранявало по законоустановения начин е най-малкото неубедително. Безспорно установено е, че съставения през 2005г. протокол е с невярно съдържание. Какво е било фактическото положение тогава няма как да се установи по безспорен начин. Остава да се изследва какво е било фактическото положение по време на обиска в дома на подс. Г.. Съдът се е постарал да събере всички възможни доказателства като е разпитано и лицето заявило, че е съпричастно към изграждането на т-нар. „тайник”- свидетеля Х. М.. Същия заявява, че е поставил рамка от винкел и метални шипове в отверстието, вътрешни панти, метална вратичка и касова брава. Тези показания още веднъж доказват, че не е имало цялостна метална каса.

Възражението, че подсъдимия нямало как да знае, че въпросното скривалище не отговаря на изискванията на закона, след като мястото било утвърдено от служба КОС е несъстоятелно, тъй като вече беше посочено, че тези служители никога не са виждали това място, а подсъдимия няма как да не знае как следва да се съхранява оръжие и боеприпаси след като притежава с години такова.

В този смисъл и жалбата по това обвинение е неоснователна. Деянието е осъществено по безспорен и категоричен начин, поради което и присъдата в тази част е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

По обвинението по чл.339 ал.1 НК: Установено е, че през периода от неустановена дата през втората половина на м. април 2010г. до 16.12.2010г. в гр. Шумен, подс. Г. е държал в дома си боеприпаси:

- 23 броя стоп - патрони кал.9х18мм. за пистолет „Макаров";

- 47 броя пистолетни патрони кал.9х18мм. за пистолет „Макаров";

- 17 броя патрони кал.5,45х39,5мм за автомат АК-74 и AK-74S; и 1бр. патрон кал.7,62х54R, за карабина „Драгунов"  - общо 88 броя патрони от различен калибър, без да има за това надлежно разрешение.

Както по горе бе споменато при извършеното претърсване у дома на подсъдимия на 16.12.2010г.  под ъглов диван /кухненски ъгъл/ в кухня /трапезария/ били открити освен два пълнителя за пистолет “ Макаров” и общо 42 бр. боеприпаси – законно притежавани, още 70 бр. патрони за пистолет калибър 9х18 мм., от които 23 бр. са стоп патрони,  както и в джоб на шуба на таванско помещение още 17 броя патрони за автомат “Калашников” и 1 бр. за карабина “Драгунов”.

В обясненията си подсъдимия твърди, че няма представа откъде са намерените в кухнята му боеприпаси,  като за тези открити на тавана обяснява, че те са останали там по време на службата му в БА.

В с.з. пред настоящата инстанция бяха представени документи установяващи, че съпругата на подсъдимия също работи в системата на МВР, притежава служебно оръжие и съответни боеприпаси.

Този факт сам по себе си по никакъв начин не оборва извода на съда за незаконното притежание на тези боеприпаси от страна на подс. Г.. Свидетелката Г.Х. никога не е заявявала, че така установените боеприпаси са нейно притежание. От протокола за претърсване и изземване е видно, че тя сама е извадила и предала пистолета „Макаров” и законно притежаваните 50 бр. патрони. Останалите са били намерени при извършеното претърсване съответно в ъглов диван в кухнята и в джоба на зелена, тип военна шуба в таванското помещение към жилището и за тях не е дадено никакво обяснение. Без значение е и обстоятелството дали подс. Г. е забравил или не за въпросните патрони за автомат „Калашников”. Същите са намерени в дома му и за тях той няма разрешение да ги притежава. Същото важи и за намерените стоп патрони, както и останалите 47 бр. патрони за пистолет „Макаров”, за които също няма съответното разрешение. Мястото, където са намерени изключва възможността да бъдат „подхвърлени”. От извършената експертиза е видно, че всички те са годни за употреба.

Случаят не е маловажен предвид броя на боеприпасите. В този смисъл е и практиката на ВКС /реш.79/10г.ІІ н.о./. В този смисъл и жалбата на подсъдимия е неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена в тази й част.

Съдът е приел, че по отношение намерените в метален шкаф в служебния кабинет на подс. Г. боеприпаси 3 бр. патрони с надпис на гилзите 10/95, 1 бр. патрон с надпис на дъното на гилзата 10/06, 32 бр. патрони калибър 9х18 с надпис на дъното на гилзата 10/82 и 16 бр. патрони с надпис на дъното на гилзата 10/00., 1 бр. патрон с надпис 10/06, 2 бр. патрони с пластмасов връх с надпис на дъното на гилзата 10/97 и 1 бр. патрон с надпис на дъното на гилзата 10/98, или общо иззети  56 патрона, от които 51 за пистолет “Макаров” и 5 бр. калибър 7,62х39 , два от тях с оловен връх /ловни/ и един с отрязан връх на куршума същия не следва да носи наказателна отговорност по чл.339 ал.1 НК. За да признае подсъдимия за невиновен, е преценил, че не са налице категорични доказателства намерените в кабинета патрони да са държани  именно от  него.  От събраните  гласни доказателства се установи, че ключ за кабинета /респективно до металната каса и шкаф/ са имали множество лица – той, св. Й. и служителите работили като дежурни по арест. На практика 24 часа в денонощието достъп до кабинета и касата са имали различни лица, поради което и не може с категоричност да се приеме, че боеприпасите са поставени и държани от подсъдимия. Наличието на ловни патрони при условие, че подсъдимия не е ловец също е индиция, че те не са съхранявани там от него. В този смисъл и изложените съображения в допълнението към протеста са неоснователни. Обстоятелството, че тези патрони не са се числили на някого от служебния състав или на домакина не означава, че те са принадлежали на подс. Г..

Поради това правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че няма категорични доказателства за авторството на деянието на осн. чл.304 пр.2 от НПК, и е оправдал подсъдимия в частта на обвинението да е държал в служебния си кабинет процесните боеприпаси.

По обвинението по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 НК

На първо място, за да се ангажира отговорност на дадено лице по чл.282 НК е необходимо то да има качеството на „длъжностно” такова. Легалното определение на понятието „длъжностно лице” е дадено в чл.93 т.1 НК. Без съмнение подс. Г. притежава това качество, видно и от длъжностната му характеристика. За да извърши деяние по чл.282 НК това длъжностно лице трябва да наруши или не изпълни служебните си задължения, да превиши властта или правата си. Служебните задължения трябва да са вменени на дееца по силата на нормативен акт, годен да ангажира наказателната му отговорност / в този смисъл пост.2/80г. Пленума на ВС/ Доктрината и съдебната практика са категорични, че диспозицията на разпоредбата на  чл. 282 от НК има бланкетен характер и не посочва конкретните задължения и правомощия, които могат да бъдат нарушени, неизпълнени или превишени, а препраща мълчаливо към относимите нормативни актове /закон, постановление, правилник, наредба/ и актове на обществена организация /устав, устройствен или организационен правилник/ извън НК, регулиращи съответните отрасли на държавна власт и управление, или сфери на обществен живот. От обсега им са изключени тези с технически, вътрешно производствен, организационен и трудовоправен характер. Криминализираното в особената правна норма на  чл. 282 от НК престъпление предполага несъблюдаване, пренебрегване или превишаване на служебни задължения и правомощия, произтичащи от заеманото длъжностно качество, и изразяващи основни задачи и функции на съответното учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация пред други органи и звена по вертикална и хоризонтална линия от системата на държавния и обществен апарат, или пред гражданите. Именно тези признаци на правата и задълженията по служба обуславят по-високата степен на обществена опасност на деянията по  чл. 282 от НК, отграничавайки лимитираните престъпления от останалите дисциплинарни и административни нарушения на длъжностни лица /реш.106/2011г.ІІІн.о./.

На последно място за да е налице деяние по чл.282 НК е необходима и специална цел – да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това да могат да настъпят немаловажни вредни последици. Освен това е необходимо да са събрани достатъчни по обем, годни и несъмнени доказателства, въз основа на които да се формира извода, че длъжностните нарушения не са случайни, изолирани, в резултат на лоша организация, или на порочна практика, а са подчинени на някоя от дефинираните в диспозицията на наказателноправната норма от особената част на НК проявни форми на специалната цел. Последната задължително следва да изпълва мотивацията на дееца да извърши конкретното престъпление по служба. Следва да се има предвид, че не всяко нарушение или неизпълнение от страна на длъжностно лице на служебните му задължения обективира осъществяването на престъпление по служба. Основният състав на престъплението по  чл. 282, ал. 1 от НК е осъществен, когато от поведението на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици, които да бъдат от имуществен или неимуществен характер, като при квалификацията по ал. 2 на чл. 282 от НК деянието е осъществено, когато настъпилите вредни последици са значителни. Принципно въпросът за немаловажността на вредните последици би следвало да се изясни щателно и задълбочено, защото се касае не само за обективен признак, без наличието на който не би се стигнало до осъществяване на престъплението, но и защото този признак служи за обективен разграничителен критерии между престъплението по  чл. 282 от НК и редица административни, дисциплинарни и други нарушения. Също така, възможността за настъпване на немаловажните вредни последици трябва да бъде реална, а не абстрактна. /р.120/13г.ІІІн.о./

По п.1.1 от обв. акт възведеното обвинение е за нарушение на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, Правилника за прилагане ЗИНЗС, длъжностната характеристика.

По отношение изграждането на слаботоковата инсталация в помещенията на ареста в гр.Шумен е установено, че не се касае до възлагане на малка обществена поръчка по реда на тази наредба./чл.2 НВМОП/. На първо място упълномощени да провеждат процедури по този ред са началниците на ОС”ИН”, след предварително одобрен разход от ГД”ИН”. Фактически тук не става въпрос за възлагане и изпълнение на такава поръчка, тъй като не се разходват бюджетни средства. Изграждането на тази мрежа би могло да се разглежда като „дарение” /доколко са спазени съответните условия за това е отделен въпрос/. В никакъв случай обаче не може да се говори за нарушение на Наредбата за малки обществени поръчки. От фактическа страна е установено, че инициатор по начина на изграждането, изпълнителя, начина на плащането е бил свид. И.П. – началник на ОС”ИН”. Сам подсъдимия, на своя глава, не би могъл по никакъв начин да разреши тази дейност, тъй като това е нещо, което остава трайно прикрепено, ползва се от всички и е видно и не би могло да  остане неизвестно за неговото вишестоящо ръководство Неговата дейност се е изразила в осигуряване възможност на изпълнителя да направи оглед и да присъства при полагането на кабелите. По този начин се изключва субективния състав на деянието. Липсва и специалната цел – да се набави облага или причини вреда. Инсталацията е изградена във всички помещения на ареста, тя се намира и в момента там и не е облагодетелства само определен кръг от лица. Не може да се говори, че са налице и някакви вредни последици свързани с живота или здравето на определени лица, тъй като инсталацията е слаботокова – 12V и по никакъв начин не застрашава нито живота, нито здравето на човек.

По отношение второто нарушение  - на чл.295 ал.8 ППЗИНЗС: „Не се допуска влизане в местата за лишаване от свобода с оръжие или мобилни телефони”, на чл.8 и чл.18 от Инструкция за организация на охраната и пропускателния режим в ГД „ИН” свързани с необходимостта от издадени пропускателни документи – еднократен пропуск, вписване в книгата за пропускателния режим и наличие на придружител: От събраните доказателства е установено, че свидетелите Евгени Г. и Валентин А., поставили слаботоковата инсталация, са били вписани в книгата за пропускателния режим, били са инструктирани да изключат мобилните си телефони /няма обособено място за съхранение на телефони и други ценности/, при излизане на арестант извън килията да се прибират в дежурната стая, а при работа в съответната килия, арестантите се извеждали от там – т.е. да нямат контакт с арестантите. През цялото време при тях е имало придружител. В случая не е налице специална цел – да се набави облага или причини вреда, поради което и дори да има нарушение то е несъставомерно. По отношение на еднократните пропуски /т.нар.”бадж”/ е установено, че такива никога не са били печатани и подсъдимия не е разполагал с такива, а и не е от неговата компетентност да печата такива.

По п.1.2 от обв. акт на подсъдимия се вменява нарушение на т.5 от Длъжностната му характеристика – „Контролира стриктното спазване законността в работата на служителите в областната служба и отстранява констатираните нередности” и отново нарушение на чл.295 ал.8 от ППЗИНЗС, чл.8, чл.18 и чл.23 от Инструкцията за ООПР в ГД ИН. Първото нарушение обвинението свързва с изграждането на кабелна система за телевизионен сигнал в сградата, сключването на договори за прием са тел.сигнал чрез кабелен оператор, а второто – със присъствието на техническите лица изградили системата за свързване на кабелна телевизия.

Що се касае до твърдяни нарушения на Правилника за вътрешния ред, издаден от самия него и Заповед за вътрешния ред в арестите – същите не представляват нормативни актове, поради което и не могат да ангажират отговорност по чл.282 НК. Доколкото след изграждане на слаботоковата инсталация арестантите са имали право да изискват предоставяне на възможност да гледат телевизия като са изразили съгласие да заплащат за ползването й със собствени средства, то не е налице нарушение на служебните задължения от страна на подсъдимия. Липсва и специална цел – не е налице облагодетелстване на конкретно лице или група от хора, тъй като това е едно от правата на задържаните лица.

По отношение допускането на техниците – свидетелите Т.Н. и Д.Зюлфикаров –важи казаното по-горе – свидетелите са били посрещнати и придружени от служител, инструктирани са били относно контактите с арестантите, мобилните телефони, както и да не забравят инструменти в помещенията. Освен това техниците са работили в почивните дни, подсъдимият не е присъствал,  не е разпореждал на дежурните да не спазват задълженията си. И в случая дори да е налице нарушение, то липсва специална цел и деянието е несъставомерно. Това нарушение би могло да води единствено до дисциплинарна отговорност, но не и до наказателна.

Що се касае до сключените договори за месечен абонамент, установено е, че такова е било изискването на кабелния оператор и тъй като не е било възможно арестантите сами да сключват договори, то се е стигнало до необходимостта те да се сключат от един човек /в случая домакина/, който да отговаря за ежемесечните вноски. Тук също не може да се говори за допуснато нарушение на нормативен акт, доколкото това са частни договори, които не касаят организацията на работа на следствения арест, нито правата и задълженията на служителите там. Няма допуснати нарушения свързани с отчитането на използваните лични средства на арестантите за тази цел, а и такова обвинение няма. Твърдението на обвинението, че по този начин служител на ареста бил отклоняван от преките си задължения е твърде пресилено. Изнесеното в обв. акт, че по този начин биха могли да настъпят немаловажни вредни последици, тъй като част от задържаните лица не разполагали със средства и по този начин били дискриминирани е несъстоятелно, тъй като правото да се ползва телевизия е лично право на задържания и упражняването на това право от част от лицата не представлява дискриминация за останалите, които биха могли да ползват ефирна телевизия например.

По п.1.3 се твърди, че подсъдимия е нарушил реда определен в Окръжно №2613/24.03.10г. на Главния директор на ГД”ИН” като организирал ремонт на електромотор задвижващ аспирационната система в помещенията на ареста, както и отново на чл.295 ал.8 ППЗИНЗС и чл.8 и чл.18 от Инструкцията… по отношение пропускателния режим като от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, свързани с охраната на задържаните лица.

На първо място цитираното Окръжно не е нормативен акт и нарушението му може да води до административна, дисциплинарна и пр. отговорност, но не и такава по чл.282 НК. Ремонта на аспирационната система в никакъв случай не би могло да се свързва с някаква облага или вреда или да настъпване на немаловажни вредни последици. Напротив, тъкмо липсата на такава система би могла да се свърже с настъпването на немаловажни вредни последици предвид ужасното състояние на помещенията в ареста- нехигиенични, изключително занемарени, без пряк достъп на чист въздух, а някъде и на светлина, без място за ежедневен престой на открито. Доколко укорим е начина на заплащане на ремонта – със средства на П.Н., баща на задържания С.Н. и А. В.а, съпруга на задържания Г.В. е отделен въпрос и не е предмет на обвинението по чл.282 НК. Твърдението в обв. акт, че с това се целяло осигуряване на привилегировано отношение спрямо задържаните С.Н. и Г.В. е несъстоятелно, тъй като аспирационната система действа в цялата сграда, а не в килиите където са били настанени тези две лица.

В случая отново липсва специалната цел, което прави деянието несъставомерно.

Във връзка с ремонта на тази инсталация в сградата на ареста са били допуснати лицата Николай К. и Живко С.. Същите са извършили ремонта в неделен ден, били са съответно посрещнати и придружени от дежурния. Предупредени са били да изключат телефоните си, да не влизат в контакт със задържаните. Напускали да коридора, когато там са били извеждани арестанти. Имената им са били съответно записани в нарочната книга. Няма доказателства подс. Г. да е присъствал този ден или да е разпореждал на служителите да не изпълняват служебните си задължения. По отношение пропуските вече беше споменато, че такива никога не са били ползвани в Шуменския арест. Поради липса на специална цел деянието е несъставомерно.

По п.1.4 от обв. акт е изложено, че с разпореждания до надзирателите да приемат вещи, които не фигурират в Списъка на разрешените вещи за задържаните лица, ги е поставил в невъзможност да изпълняват преките си служебни задължения по чл.312 т.10 от ППЗИНЗС: „Надзирателите, независимо от поста, на който носят службата са длъжни да не позволяват внасянето и държането на неразрешени предмети и вещи”, като от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в самонараняване и увреждане на здравето на задържаните лица, нарушаване ограниченията произтичащи от мярката „задържане под стража” и осъществяване на нерегламентирани контакти с лица извън ареста. Описани са вещи като флашки, кабели за телевизор, балатум, фасаген, четки, валяк, бързоварче, духалка 12V, ел.крушки.

По това обвинение не е посочен конкретния нормативен акт, който подсъдимия е нарушил. Би могло да се предположи, обвинението е имало предвид нарушения на задължения по длъжностната характеристика, цитирани на л.3 от обв. акт. Доколкото длъжностната характеристика няма признаците на нормативен акт, би могло да се говори за наличие на дисциплинарна отговорност.

Фактически е установено, че за част от предметите – бои, валяци, четки, балатум действително е имало разрешение за внасянето им с оглед отново на невъзможните битови условия и с цел запазване здравето на пребиваващите в тези помещения. Действително тези дейности е следвало да извърши ГД”ИН”, по съответния ред, но доколкото това не е било сторено с години и с оглед конкретната натегната обстановка, създадена от присъствието на обвиняемите по дп №154/09г. подсъдимият е следвало да балансира за да осигури що годе нормални условия както за служителите така и за арестантите.

Тук отново следва да се има предвид субективния състав, както и изискването за наличие на специална цел и възможността да настъпят немаловажни вредни последици.

Що се касае до останалите вещи няма събрани убедителни доказателства, че те са допускани в ареста по изрично разпореждане на подс. Г.

По п.1.5 от обв. акт, на подс. Г. е вменено нарушение на т.52 и 52.1 от Заповед №Л-6399/26.07.2010г. за вътрешния ред в арестите, тъй като не разпоредил проверка на съдържанието на метална кутия с надпис „Анимал” съдържаща таблетки, донесени от съпругата на задържания П.С., не предприел мерки те да бъдат изследвани, да бъдат отнети или върнати на приносителя, а ги съхранявал в бюрото си.

Това обвинение е абсолютно несъстоятелно поради няколко причини – цитираната заповед не представлява нормативен акт, кутията с таблетки никога не е достигала до задържания П.С., подс. Г. няма никакво задължение да изследва тези таблетки, още повече, че не ги е предоставил за ползване от лицето, за което са били предназначени. Дали те са представлявали анаболен стероид или не няма отношение, тъй като не са били приемани от съответното лице. В случая няма никаква специална цел да се облагодетелства някой, тъй като реално никой не ги е ползвал, а и не биха могли да настъпят никакви вредни последици, след като таблетките са се съхранявали в кабинета на подс. Г., намиращ се извън помещенията на ареста.

По п.1.6 от обв. акт е вменено нарушение на т.2 от График за свиждания, приемане на хранителни продукти и лични вещи на задържаните лица в следствения арест на гр.Шумен, инкорпориран в Заповед №4/22.03.2010г. на самия подс. Г., както и чл.279 ал.4 от ППЗИНЗС, съгласно който ползвалите полагащите им се за периода хранителни пратки не получават такива при свиждане, освен в случаите на чл.98 ал.1 т.3 ЗИНЗС /поощрение за положителни прояви/, като разпоредил да се приемат през м.октомври и ноември общо 10 хранителни пратки за задържания П.С. и от септември до края на ноември общо 9 хранителни пратки за задържания С.Н., извън графика и от това са настъпили вредни последици изразяващи се в грубо нарушаване на вътрешния ред в ареста и е могло да настъпят други немаловажни вредни последици, изразяващи се в увреждане здравето на задържаните лица, мотивиране на необосновани искания за изменение мярката им за неотклонение, както и избягване изпълнението на тази мярка.

По това обвинение съдът е изложил съображения защо приема, че има допуснато формално нарушение на чл.279 ал.4 ППЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.277 ал.1 ППЗИНЗС задържаните лица имат право на не по-малко от две свиждания в месеца, като по време на тези свиждания имат право на хранителни пратки.

Поради условията в ареста в гр.Шумен графикът на свижданията не е бил спазван/ако въпросната стая, където са се провеждали свижданията е била заета, то друго свиждане е било невъзможно да се проведе и е била приемана само хранителната пратка/, поради това и броят на свижданията се е разминавал с броя на получените пратки. От друга страна приемащите пратките служители, разпитани в с.з. не съобщават подсъдимият да им е нареждал да приемат извънредни пратки.

Освен това не е налице и специалната цел – да се облагодетелства дадено лице или група лица. Едва ли би могло да се твърди, че правото на една лице да прима храна, колкото му е нужно е облага. Известно е, че задържаният П.С. е атлет тежка категория, свикнал на определен режим на хранене, поддържал е тегло значително над средно статистическото, което е изисквало и съответно количество хранителни вещества. При положение, че не е могъл да приема хранителни добавки, единствения начин за поддържане на обичайното му физическото състояние е бил този. По-скоро лишаването му от храна би могло да доведе до нежелани последици за здравето му.

До колко исканията за промяна на мярката за неотклонение – основателни или неоснователни, мотивирани или немотивирани представляват настъпили немаловажни последици, не е нужно да се коментира.

Правилно съдът е отразил в мотивите си, че не количеството храна в килиите ги е превърнало в хранителни складове,  а липсата на оборудвано помещение за съхранението й. Наличието на един хладилник за всички килии, а и за персонала очевидно е било недостатъчно. Освен всичко това, задържаните лица имат право и на лични средства в определен лимит, с които също могат да закупуват храна , ако желаят, т.нар.”лавка”. Т.е. по начало на тях не им е забранено да имат храна извън доставяната ежедневно по съответния ред.

Правилен е извода на съда, че дори да има формално нарушение на служебните задължения, но деянието е несъставомерно поради липса на специална цел.

По п.1.7 от обв. акт е вменено неизпълнение на постановление от 05.11.2010г. на наблюдаващия прокурор по дп 154/09г., с което му било разпоредено да следи стриктно всеки прием на предписаните лекарствени средства на задържания П.С. и да докладва ежедневно, писмено за ползваните лекарства, както и неосъществяване контрол за спазване предписанията на мед. Специалист и лекарите извършили мед. Прегледи. Извън своята компетентност написал собственоръчно върху бланка за раздадени лекарствени средства на задържания П.С. по отношение препарат „Мелатонин” – „от 23.10.10г. – отпада” и се подписал като по този начин не изпълнил предписанията на мед. специалист /мед. фелдшер/ като в резултат на това са настъпили значителни вреди последици, изразяващи се в почти ежедневни или по няколко пъти на ден медицински прегледи на задържания П.С., неприемане на предписани лекарства своеволно от задържания, като предизвиквал влошаване на здравето си, с цел мотивиране необосновани здравословни оплаквания и искания за изменение мярката за неотклонение, избягване изпълнението на тази мярка също и избягване евентуална наказателна отговорност за деянията за които е бил обвинен.

Установено е, че от датата 23.10.2010г. вечерта в 23ч. задържаното лице П.С. е започнал да приема „Диазепам”, предписано му от д.р И.. Самият П.С. заявява пред съда, че препарата „Мелатонин”, като такъв на билкова основа не е имал необходимия ефект и той е отказал да го приема, тъй като нямал полза от него. Очевидно е, че приетите по съответно предписание 2 таблетки „Диазепам” са с далеч по-силно действие от „Мелатонин”-а, който се отпуска без рецепта.

Подсъдимият Г. твърди, че не е променял самоволно лечението на задържания, а е направил промяна в схемата на приемане на лекарството след консултация с наблюдаващия прокурор Ася П., която от своя страна се консултирала със съпруга си – лекар.

В случая би могло да има нарушение на Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, но не и съставомерно нарушение на предписания дадени с постановление на прокурор.

Отново липсва специалната цел – набавяне облага за някого или причиняване вреда, а да се приема за вредна последица извършване на медицински прегледи е най-малко странно. По какъв начин това действие на подс. Г. би се отразило на подаваните молби да изменение на мярката за неотклонение от страна на задържаните лица не е ясно, а още по-озадачаващо е, че това би могло да рефлектира на наказателната им отговорност.

Установен факт е, че за задържания П.С. многократно е викан екип на „Бърза помощ”, но това е било свързано най-вече с невъзможните битови условия в ареста и установените здравословни проблеми на същия, а не факта дали му е даван или не „Мелатонин”

По п.1.8 от обв. акт се твърди неизпълнение на постановления на наблюдаващия прокурор по д.п.154/09г., с които е наложена забрана за свиждания, кореспонденция и тел.разговори по време на престоя им в ареста Шумен с лица извън кръга посочен в чл.256 ал.3 ЗИНЗС като подс. Г. не уведомил набл.прокурор за получена кореспонденция за Я.П., Г.В. и П.С. на посочените дати и допуснал обв. П.С. да получи едно писмо от кръга на забранените лица и за да прикрие това е наредил заличаване имената, датата и подписа на П.С. в съответната книга. В резултат на това, при обиска на кабинета му на 16.12.10г. са били намерени четири броя писма, три от които отворени. Отворените писма били адресирани до П.С., а четвъртото – написано от Г.В. до семейството му. Писмата не били заведени и с това се целяло прикриването на получаването им. Всичко това подс. Г. извършил с цел облага за П.С. и Г.В. –да осъществят нерегламентиран контакти с други лица, от което могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в осуетяване изпълнението на мярката „задържане под стража”, както и осуетяване на евентуалната им наказателна отговорност.

Неизпълнението на прокурорско разпореждане не ангажира отговорност по чл.282 НК. Освен това тези писма никога не са стигали до получателите си, освен едно – до П.С., което е попаднало у него поради недоглеждане от страна на свид. м. В. и дежурния по арест – свид. Кр.Н.. Както е установено в хода на съдебното дирене, въпросното писмо веднага е иззето от получателя и както беше посочено е намерено в служебния кабинет на подсъдимия. Липсва както обективна, така и субективна страна на деянието по чл.282 НК, както и специална цел.

По п.1.9 от обв. акт подс. Г. е обвинен в това, че превишил властта и правата си  и нарушил служебните си задължения по т.2: „Да контролира дейността на надзорно-охранителния състав и на мед. фелдшер при ареста, за стриктно спазване на вътрешния ред”; по т.5:”Контролира стриктно спазване законността в работата на служителите  и отстранява констатираните нередности”; т.11 „При констатиране на нарушения на вътрешния ред в ареста да предприема мерки за своевременното им отстраняване и да докладва на своите началници” от Длъжностната характеристика, както и задълженията си по Правилника за вътрешния ред в ареста относно разпределение на времето на задържаните и едновременно с това допуснал отклонение на надзорно-охранителния състав от изпълнение на преките им задължения, свързани с разпределение на времето – вечеря, извеждане за личен тоалет, миене на посуда, време за сън. Нарушил и разпоредбата на чл.79 ал.2: „Лицата, с които лишените от свобода могат да провеждат телефонни разговори, се утвърждават от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, след представена от тях справка в писмена форма” и чл.285 т.7: „На задържаните под стража е забранено да установяват връзка с други лица по нерегламентиран начин” от ППЗИНЗС. С тези си нарушения допуснал задържания П.С. да осъществи 96 разговора със съпругата си Емилия Попова и с приятелката си И.Я. след работно време. С тези си действия бил принудил всеки от дежурните  длъжностни лица да нарушат задълженията си по чл.291: ”Да осигурява реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода” и чл.312 т.3 „Надзирателите, независимо от поста на който носят службата, са длъжни да осигуряват строго спазване на вътрешния ред и разпределението на времето на лишените от свобода и задържаните под стража” от ППЗИНЗС. От това е последвала облага за обв.П.С. – осъществяване на връзки с други лица по нерегламентиран начин и от тях на настъпили значителни вреди – ежедневни груби нарушения на вътрешния ред в ареста като са могли да настъпят и други вредни последици, изразяващи се в осуетяване изпълнението на мярката задържане под стража, избягване изпълнението на тази мярка и избягване евентуална наказателна отговорност.

По отношение твърдяните нарушения на Правилника за вътрешния ред и длъжностната характеристика вече беше взето отношение по-горе.

Относно нарушението на чл.79 ал.2 ППЗИНЗС безспорно има допуснато нарушение, тъй като задържания П.С. не е попълвал предварително молба за разрешение за телефонни разговори и същите са провеждани извън работно време – след 17,30ч. От събраните гласни доказателства е видно, че при искане от страна на П.С. да се обади по телефона, винаги е информиран дежурния по арест, искано е неговото разрешение, разговорите са записвани в съответната книга, номера е бил набиран от надзирателя, който е присъствал по време на разговора В този смисъл са показанията на разпитаните надзиратели – свид. М.Д.- „Аз съм ги допускал тези обаждания, като съм ги контролирал. Тези обаждания се разрешават от дежурния по арест. Аз съм присъствал докато той провежда съответния разговор. В някои случаи съм набирал номерата, в някои случаи той сам си ги набира. Регламент не беше уточнен”; свид. Д.П. – „Щом е разговарял и дежурния по арест е разрешил това, би следвало да е имало разпореждане”; свид. Драган Сираков: „Те имат регламентирани телефони, на които да се обаждат и ние това следим и няма право да се обажда на друг телефон. Знаех на коя телефонен номер се обажда задържаното лице.Нямам право да му дам да се обажда на произволни номера…Дежурния по арест удовлетвори това искане на П.С., защото беше след работно време и ние нямаме това право. Щом дежурния ми е разпоредил, значи той има нареждане.”;свид. М.И.: „Има дневник, където вписваме телефонните разговори – започнал, приключил… Ако е провел повече от един разговор, вписваме всеки един номер и се подписваме. Разговорите провеждани извън работно време ги вписваме в тетрадката за проведени разговори”; свид. П.П.: „Случвало се е да се провеждат телефонни разговори и в извънработно време…проверявали сме дали се обажда на телефоните, които са разрешени”; свид. С.К.: „След 17 часа, ако задържан има желание за телефонен разговор, дежурния по арест звъни на началника, обяснява му какво е положението и той преценява дали да се проведе разговора. Аз като съм постови, съобщавам на дежурния, че има желаещ и дежурния по арест звъни на началника.- Този разговор се вписва в книгата, че е проведен след 17ч. Аз съм набирал телефона, има случаи когато задържания набира телефона, аз виждам телефонния номер и го записвам в книгата”; свид. Х.Х. – „Имаше списък, от която се ориентирам какъв е телефонния номер, който да набера. На мен ми разпорежда дежурния по арест, аз изпълнявал неговите разпореждания”

Въпреки, че е налице нарушение, правилно съдът е стигнал до извода за несъставомерност на деянието, поради липса на специална цел, както и на възможност от настъпване на значителни вредни последици. Ясно е, че отношението към задържания П.С. е било по-различно, отколкото към останалите арестанти. Това се е дължало преди всичко на здравословното му състояние – чести хипертонични кризи, оплаквания от клаустрофобия, невъзможност за дишане и пр. Всичко това е видно и от записаните повиквания за „Бърза помощ” – за около месец повикванията са 28 пъти, а направените кардиограми – 23 бр. За това говори и нарочната среща на подс. Г., свид. М. и набл.прокурор А. П., на която се е взело решение да  се разрешат свиждания на П.С. с приятелката му И.Я. /в нарушение на прокурорското постановление/, да се оставя от време на време врата на килията му отворена за да влиза чист въздух, да му се разрешава да се разхожда в коридора. В резултат на тези облекчения, както и на разрешаваните разговори по телефона със семейството му, задържания П.С. се успокоявал, заспивал, не викали „Бърза помощ” и дежурствата минавали по-спокойно. От тази гледна точка следва да се прецени дали допусканите късни телефонни разговори са облагодетелствали задържания П.С.. Във всичките 96 цитирани разговори са посочени набраните телефонни номера, те не са били неизвестни, надлежно отразени са и винаги би могло да бъдат проконтролирани. За възможност за настъпване на немаловажни вредни последици, изразяващи се в осуетяване изпълнението на мярката „задържане” под стража” или осуетяване на наказателна отговорност, поради провеждани телефонни разговори със съпругата или приятелката си, от страна на задържания, не би могло да се говори. В този смисъл дори да се приеме, че подс. Г. е разрешавал провеждането на всички тези разговори, то липсва субективен състав изразяващ се в специалната цел изискуема от състава па чл.282 НК.

По п.1.10 от обв. акт се посочват нарушения на чл.269 ал.3 от ППЗИНЗС – „задържаните в арестите лица се настаняват в постоянно заключени помещения”; чл.316 ал.1 ППЗИНЗС „Настанените лица в арестите се държат в постоянно заключени килии, които се отключват и заключват само от дежурния по арест или дежурния командир на отделение”, както и разпоредбата на т.4.4 от Заповед№ Л-6399/26.07.2010г. за вътрешния ред в арестите – „Задържаните лица се поставян в заключени помещения, под постоянен надзор”, като вратата на килия №4, където е бил настанен задържания П.С. е била оставяна отворена за описаните в обв. акт периоди от време. По този начин подс. Г. възпрепятствал надзирателите да изпълняват задълженията си по чл.312 т.5, т.6, т.7, т.8 от ППЗИНЗС, както и заповед Л-6399/26.07.10г. за вътрешния ред, а сам той не изпълнил задълженията си по т.1,т.2,т.5 и т.11 от Длъжностната си характеристика. В резултат на това били облагодетелствани настанените в килия №4 лица, настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в почти ежедневни нарушения на вътрешния ред и са могли да настъпят и други немаловажни вредни последици – да се наранят служителите в ареста или да се организира бягство като по този начин се избегнат изпълнението на мярката за неотклонение и наказателната отговорност от тези лица.

Освен това, подс. Г. нарушил и задълженията си по чл.315 ал.2 от ППЗИНЗС: „служителите от надзорно-охранителния състав няма право да държат в себе си и да ползват по време на служба мобилни телефони” и като превишил властта си разпоредил след 17,30ч. в дежурната стая да се оставя служебен мобилен телефон. В резултат на това през посочения период били проведени 52 бр. телефонни разговори между него и дежурните по арест, като фактическата цел била да може подс. Г. по всяко време от денонощието да разпорежда на длъжностните лица да вършат нарушения.

Установено е по безспорен начин, че решението да се оставя периодично отворена вратата на килията на задържания П.С., не е взето еднолично от подс. Г.. Това е видно и от писмо от ГД „ИН”, подписано от главния директор и адресирано до Началника на ОС „ИН”, в което е отразено че „на г-н П.С. се разрешава разходка в коридора на ареста по всяко време”…” Поради твърденията на обвиняемия, че не му достига въздух в килията, с оглед запазване здравословното му състояние, дежурният по арест е принуден периодично да оставя вратата на килията отворена, с което се затруднява дейността на охранителния състав”/л.245 делото/. Очевидно е, че оставянето на отворена врата на килията на П.С. е съгласувано с ГД”ИН” и не е с цел създаване на облаги, а за запазване живота и здравето на същия. От това не биха могли да настъпят вредни последици, тъй като е установено, че в тези случаи не са били отваряни други килии и когато се е налагало друг арестант да се изведе от килията му, вратата на килия №4 се е заключвала. Особено показателни са показанията на свид. В. Х. /л.199-200 делото/, който заявява, че е разбрал за посещение на „Началник от София от ГД „ИН”, който в резултат на зачестилите викания на спешна помощ е провел разговор с началника на сектор „Арести” и в присъствието на колеги надзиратели, служители, дежурни по арест е казал да се вземат, ако трябва, някои по-либерални мерки, предвид тежките условия в ареста, да се създадат условия да не се вика толкова често „Спешна помощ” и в тази връзка, когато П.С. настоявал да се вика спешна помощ, търсели начин да го успокоят…”и аз за да не викам спешна помощ съм оставял вратата открехната като само тази врата е била отключена, аз нямам право да отключвам повече от една килия в ареста. Аз откакто съм в ареста нито съм чувал, нито съм правил да се отключва повече от една килия”

Фактически, в ареста в гр.Шумен не са се спазвали стриктно разпоредбите на чл.269 ал.3 и чл.316 ал.1 ППЗИНЗС изначално. Не е било възможно задържаните лица да се държат в постоянно заключени килии поради простия факт, че е имало само една тоалетна, респ. мивки/баня. Същия свидетел В. Х. заявява, че няма написано като брой колко пъти може да бъде отваряна една арестантска килия. Няма конкретно време, през което може да пребивава в коридора…”Аз съм се вбесявал лично, че от 24 часа дежурство на смяна, 22 часа съм на крак, докато се изредят 9 бр. килии, пак се започва да се чука на първата, няма регламентирано време и това много ме дразнеше”.

По отношение обвинението, че П.С. е бил допускан в дежурната стая, то е установено, че това е ставало при присъствието на екип на „Спешна помощ”, тъй като е нямало обособено помещение в ареста за медицински прегледи, а изготвянето на кардиограма изисква ел.захранване от 220V. Имайки предвид, че само ел.кардиограмите, направени на П.С. са 23 на броя, то допускането му в тази стая не е било самоцелно, а се е налагало по обективни причини.

По отношение на служебния мобилен телефон е установено, че през работното време е стоял в помещението на надзирателите Ц. и В., извън помещенията на ареста, а след приключване на работното време е бил оставян в помещението на дежурния по арест по нареждане на подс. Г. за да може да има постоянна връзка с дежурния и да реагира на „извънредни ситуации”, които в този момент са били нещо обичайно. Намиращият се в това помещение стационарен телефон е можел да се връзва единствено със стационарни номера в града и тъй като надзирателите са оставяли мобилните си телефони извън сградата на ареста, единствената връзка на дежурния по арест с подс. Г. е бил стационарния телефон в дома му. Макар и формално допускането на мобилен телефон в това помещение да е налице нарушение, то това е произтичало от тежката обстановка по това време в ареста, създадена след задържането на лицата по дп 154/09г. и необходимостта подсъдимия като началник на ареста да бъде информиран за случващото се там по всяко време. Твърдението в обв. акт, че целта на подсъдимия била, да може по всяко време да дава разпореждания на длъжностните лица да вършат нарушения е несъстоятелно, тъй като формално, такива нареждания той би могъл да дава и по стационарния телефон, а и никой от подчинените му не е заявявал в своите показания, че такива разпореждания са били давани именно по този начин. С това действие не е създавана никаква облага за никого, най-малко за някое от задържаните лица, а и такова обвинение няма.

Правилно и по този раздел на обв. акт съдът е приел, че липсва специална цел, което прави деянието несъставомерно.

Отразеното в допълнителните съображения, че ако съдът беше изгледал информацията от видеонаблюдението в ареста, би установил, че нищо подобно на описаната в мотивите „нощна вакханалия” не се е случвала през часовете за почивка, а единствено П.С. се е разхождал из коридора и говорил с дежурните още веднъж потвърждава, че по времето, когато килията на задържания П.С. е била отворена, никоя друга не е била отваряна и че тя е отваряна на за друго, а да може този задържан да постои на чист въздух, предвид здравословното му състояние. Другото възражение, че цитираното по-горе писмо на директора на ГД „ИН” било очевидно закъсняло и едва ли не създадено за да оправдае действията на подс. Г. е несъстоятелно. Следва да се има предвид, че това писмо е отговор по повод жалба, на писмо на М-во на правосъдието №94-П-152/25.11.10г., а не е създадено самоцелно и е без значение кога е получено в ареста в гр.Шумен.

Стигайки до посочените изводи в мотивите си, съдът е посочил които показания кредитира и кои не. Приел е, че показанията на разпитаните служители в ареста са обективни и последователни и е кредитирал тези дадени в с.з. Посочил е, че различията в тях се дължат на некоректно зададени въпроси на ДП. При така водени разпити на практика източник на факти релевантни към предмета на доказване са въпросите на водещия разследването, а не отговорите на свидетеля.

Съдът правилно е преценил  като достоверни показанията на групата свидетели задържани лица в ареста през инкриминирания период за възприетите от тях факти. Релевантни за обвиненията срещу подс.Г. са показанията на св. П.С. – основно и на св. Г.В.. Останалите задържани са имали епизодични контакти с началника на ареста и не изнасят важни факти релевантни към предмета на доказване по делото, като показанията им касаят основно условията и режима в ареста.

Показанията на св. Г.В. са преценени като обективни. Привилегията при него се е изразила в разрешение да му донесат  боя и инструменти, за  да си боядиса килията и да сложи балатум и същия няма мотив да депозира показания за да оневини подсъдимия.

Съдът е кредитирал частично показанията на П.С. като е посочил в кои части и поради какви съображения. Кредитирал е и показанията на останалата група свидетели – близки на задържаните лица и работилите в следствения арест по прокарване на слаботокова инсталация, ремонт на аспирация, служители на МВР участвали в действията по разследването, както и представените от защитата свидетели като добросъвестно депозирани и обективни.

Окръжният съд е изложил обстойни мотиви в този смисъл и те напълно се възприемат и от настоящата инстанция.

За да приеме, че е налице несъставомерност по отношение обвинението по чл.282 НК, изразяваща се преди всичко в липса на субективен състав и специална цел съдът се е позовал на условията при които е работил подсъдимия, нормативната база, както и  обстановката в ареста след настаняване на лицата задържани по д.п. № 154/2009г. по описа на ОД на МВР – Шумен. След тяхното настаняване в края на м.август и началото на м.септември в следствения арест в гр.Шумен обстановката се е изострила допълнително. Подс. Г. е бил оставен сам да се оправя в ситуацията, като не са били предприети действия нито от страна на ГД “ИН” за подобряване на материалната база – вероятно поради липса на средства, нито са били получени указания от ШОП как да се процедира във връзка със здравословните проблеми на задържания П.С.. В тази насока информация на състоянието в ареста дава и писмо рег № 10192 от ГД “ИН” до Началника на ОС “ИН” – Шумен и задържания П.С., в което във връзка със здравословното състояние на последния се казва “С писмо № 6144/17.11.2010г. е уведомен прокурор А. П. – окръжен прокурор в ШОП с молба на нейното писмено становище за действията на служителите от сектор “Арести” гр. Шумен”. Малко по долу продължава “ При получаване на разпореждане от ШОП за предприемане на някакви действия от служителите на сектор “Арести” касаещи здравословното състояние на П.С. същото ще бъде изпълнено незабавно”. Такова разпореждане до задържането на подсъдимия на 16.12.2010г.  така и не  било получено. Затова и правилно е прието от съдебния състав, че допуснатите от подсъдимия нарушения на служебни задължения вменени му по силата на нормативни актове са формални и извършени не с цел облага за себе си, или  за определена група задържани лица, за да се препятства изпълнението на мерките за неотклонение “Задържане под стража”, или наказателното преследване, а в името на висши морални ценности каквито на първо място се явяват човешкия живот и здраве.

В този смисъл и протеста се явява неоснователен, а присъдата в оправдателната й част като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

По отношение наложените наказания за деянията по чл.338 ал.1 и чл.339 ал.1 НК, същите са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства като по чл.338 ал.1 НК съдът е определил алтернативно предвиденото наказание глоба. По отношение деянието по чл.339 ал.1 НК съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и че и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК. Действително деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност, сравнено с обичайните случаи на такова деяние. Правилно и законосъобразно съдът е отчел, че за постигане целите на наказанието ката определено то не следва да бъде изтърпявано ефективно и е приложил разпоредбата на чл.66 НК като е определил подходящ изпитателен срок.

Съдът е пропуснал да приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 НК като определи на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание, което следва да бъде сторено от настоящата инстанция като измени присъдата в този смисъл, че следва на основание чл.23 ал1 НК да се определи най-тежкото от така наложените му наказания , а именно – лишаване от свобода за срок от една година, с приложението на чл.66 НК с изпитателен срок от три години като на основание чл. 23 ал.3 НК присъедини към това наказание наказанието глоба в размер на 1000лв.

Съдът е пропуснал да зачете и мярката за неотклонение „Домашен арест” считано от 17.12.2010г. до 05.04.2011г.

Като общ недостатък на присъдата следва да се отбележи обстоятелственото пресъздаване на обвинителния акт в нея, в това число освен необходимите реквизити по чл.246 ал.3 и мотивите на прокурора по повдигане на съответното обвинение.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.337 ал.1 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 12.02.2014г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 693/13г. в наказателно-осъдителната й част като на основание чл.23 ал.1 НК определя на подсъдимия Х.Г.Х., ЕГ№ **********, едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл.66 ал.1 НК, отлага в изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23 ал.4 НК присъединява изцяло към това наказание наказанието ГЛОБА в размер на 1000лв.

Зачита мярката за неотклонение „домашен арест” по отношение на подс. Х.Х., считано от 17.12.2010г. до 05.04.2011г.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.