Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                               № 153

 

                               Гр.Варна ,   31.07.2018 година

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седми юни, две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

                                                              

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар СОНЯ ДИЧЕВА

Прокурор СВЕТЛА КУРНОВСКА

Като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА ВЧНД № 99 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С протоколно Определение по ЧНД №1484/2017г., Варненският окръжен съд на основание чл.70 ал.7 от НК е привел в изпълнение остатъка, от наложеното по ВНОХД №920/2016г. по описа на ВОС наказание  лишаване от свобода, в размер на 1 година. Предложението за привеждане в изпълнение, е обхващало целият период на  изпитателния срок -  3 месеца и 12 дни, от изтърпяването на които той е бил условно предсрочно освободен.

Недоволен от така постановеното определение останал Е.Х.Г., който чрез своя процесуален представител – адв. Д.П. – ВАК, го обжалва, излагайки доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че неизпълнението на пробационните мерки се дължи на неуредената процедура по пълноценно провеждане на срещите с пробационен служител. Иска се, отмяна на така постановеното определение на ВОС.

В съдебно заседание, жалбоподателят Г. се явява лично и заявява, че не е изпълнявал „Пробацията”, тъй като не е бил наясно с последиците от наложените мерки.

Представителят на държавното обвинение намира подадената жалба за неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Същевременно  дава заключение, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Излагат се и доводи в подкрепа на становището.

Служебният защитник на  жалбоподателя – адв. Г. *** поддържа жалбата с уточнението, че неизпълнението се дължи на обективни, уважителни причини, още повече, че изпълнението на мерките не е започнало, което е отрицателна процесуална предпоставка за приложението на чл.70, ал.7 от НК.

         В последната си дума Е.Г. заявява, че е невинен.

 

Варненски апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните по нея, след като извърши и служебна проверка, констатира следното:

Жалбата е била подадена в установения от НПК срок и се явява допустима, но разгледана и по същество е неоснователна.

Варненският Окръжен Съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Осъденото лице е било условно предсрочно освободено с определение на ВОС от 20.12.2017 г., като му е бил определен изпитателен срок в размер на 3 месеца и 12 дни – неизтърпяната част от наложеното му наказание с присъда по ВНОХД № 920/2016 г. на Окръжен съд - Варна.

По отношение на него е постановена и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК през времето на изпитателния срок, а именно „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Определението на съда е влязло в сила на 29.12.2017г.

 На лист 14-ти от СП – во, се съдържа декларация, съгласно която осъденото лице Г. е декларирал, че в 3-дневен срок от освобождаването му от мястото за лишаване от свобода ще се яви в Сектор „Пробация“ – Варна, посочен е и адрес за осъществяване на контакт от страна на пробационните служители - ул. ,,Страцимир №17.

 Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 2 от ЗИНЗС, осъденото лице следва да се яви в тридневен срок, след освобождаването му от затвора в пробационната служба, за изпълнение на наложената пробационна мярка.   

От  материалите, съдържащи се в пробационното досие на Г., се установява, че така наложената  пробационна мярка не е била изпълнявана от самото начало. Нещо повече, в проведеното съдебно заседание, в което се е разрешавал въпроса за допустимостта на предсрочното освобождаване, Е.Г. е бил запознат с изискването да изпълнява мерки за пробационен надзор по време на изпитателния срок. Съставът на ВОС е  изложил пред лицето тази предпоставка, като задължителен елемент от освобождаването му. Последващо, съгласие за явяване в съответната пробационна служба от страна на Г. е изразено и в писмената декларация, удостоверено и чрез полагане на неговия подпис. В преклузивния срок, осъдения не се е явил за изпълнение на задължението. Защитата изтъква като довод за това, уважителни, обективни причини. Настоящият състав на въззивната инстанция, обаче не може да ги приеме за достоверни, поради което и се солидализира с изводите на първоинстанционния съд.

Незнанието, би могло да бъде извинителна предпоставка, тогава когато същото е несъмнено установено. По делото се съдържат достатъчно относими и непротиворечиви доказателства, че  Г. е бил запознат със своите задължения, които се свеждат до явяване в съответния пробационен сектор. Ирелевантни за този извод са доводите на защитата, че неизпълнението се дължи на неуредена процедура по пълноценно провеждане на срещите с пробационен служител.

Необосновано е и твърдението, че тъй като изпълнението на наказанието не е започнало, не може да се приложи чл.70, ал.7 НК. Само, че законодателната воля е ясна и недвусмислена. Осъденият изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако не изпълнява постановената пробация. Оплакването, релевирано от защитата в тази насока, не се подкрепя при езиковото и функционалното тълкуване на закона.

На следващо място, се представят и доказателства за желанието на осъдения към трудова интеграция и квалификация, стремежът към примерно поведение. Само, че тези елементи са възникнали непосредствено преди разглеждането на делото пред първата инстанция. И тук възниква въпроса, ако мотивацията за поправяне е действителна, то защо действията са толкова закъснели?

Поради изложените доводи, Варненският апелативен съд възприема изцяло изводите на първата инстанция. Отсъстват обективни, уважителни причини за неизпълнение. Правилни са били изводите, че Г. самоволно не се е явил за започване изпълнението на мерките за пробационен надзор. Както е констатирал и първоинстанционния съд, твърденията му за желание за поправяне, очевидно не кореспондират с действителността, тъй като не са били налични пречки за явяването му в пробационната служба. При тези констатации логично и напълно в съответствие  със закона  съдът е приложил и разпоредбата на чл.70 ал.7 изр. първо пр. второ от НК – постановил е осъденото лице да изтърпи и остатъка от наложеното му наказание "Лишаване от свобода" в размер на три месеца и дванадесет дни.

По изложените съображения въззивната инстанция счита, че жалбата на Е.Х.Г. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 306, ал.3, пр.1, вр. ал.1, т.3 от НПК,  Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 27.02.2018г. по ЧНД №1484/2017 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с което на основание чл.70 ал.7 от НК е бил приведен в изпълнение остатъка от определеното на Е.Х.Г.  наказание по ВНОХД                 № 920/2016г. по описа на Варненския  окръжен съд "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ МЕСЕЦА И ДВАНАДЕСЕТ ДНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим в затвор.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                  

 

        2.