Р   Е   Ш   Е    Н   И   Е

 

                              Варна 23 декември 2009 год.

 

                                      В името на народа

 

 

                Варненският апелативен съд,наказателно отделение,в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:

                                             Председател:Божидар Манев

                                                   Членове:Живка Денева

                                                                 Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Вилен Мичев разгледа наказателно дело № 411 по описа за 2009 година , докладвано от съдия Б.Манев

 

Производството  по чл.318 ал.3 и ал.4 от НПК  е образувано  по жалби на подсъдимия С.С. и на гражданските ищци и  частни обвинители Ж.М. и В.М.  против присъда № 11/16.03.2009 по наказателно дело № 88/2009  на Добричкия окръжен съд.

В жалбата на подсъдимия се навеждат основания за изменение на присъдата по чл.348 ал.5 т.1 от НПК и по чл.348 ал.2 от НПК. Пледира се за намаляване на всички наказания , както и на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.В Допълнение към жалбата се излагат допълнителни съображения в подкрепа на претендираните нарушения на НПК и на направените искания.

Гражданските ищци и частни обвинители считат,че присъдата е необоснована,тъй като изводите за вината на подсъдимия са направени без фактическата обстановка да е изяснена изцяло и пледират на това основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Алтернативно поддържат и оплаквания по чл.348 ал.5 т.1 от НПК и по чл.348 ал.2 от НПК и пледират за увеличаване на наложените наказания до максималния им размер, като се наложи и наказание по чл.42а ал.2 т.6 от НК , както и за увеличаване на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди до предявения размер.

Страните и защитниците им поддържат жалбите в съдебно заседание на апелативния съд , а прокурорът изразява становище , че всички жалби са неоснователни.

Варненският апелативен съд, за да се произнесе взе предвид :

С обжалваната присъда състав на Добричкия окръжен съд признал подсъдимия С.С. за виновен в това ,  че на 15.08.2008 година в град Каварна при управление на МПС – лек автомобил”Ситроен” с ДК№ ТХ 42-97 СХ нарушил правилата за движение  по чл.21 ал.1 и чл.42 ал.2 т.2 от ЗДП и причинил по непредпазливост  смъртта на Н.М. на 14 години от град Каварна ,поради което и на основание чл.343 ал.1 б „в” и чл.55 ал.1 т.2 от НК му наложил наказание „Пробация”със следните пробационни мерки : „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години и шест месеца   и   „Задължителни периодични срещи  с пробационен служител” за срок от две години и шест месеца. На основание чл.343г от НК лишил подсъдимия С. и от право да управлява МПС за срок от три години.

Осъдил го да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на гражданските ищци, както следва : 100 000 лева  със законната лихва от 15.08.2008 г на Ж. М.  и 80 000 лева със законната лихва от 15.08.2008 г на В. М.. Отхвърлил исковете до пълния им размер. Присъдил дължимата държавна такса и разноските по делото.

С решение № 134/20.07.2009  по наказателно дело № 136/2009 състав на Варненския апелативен съд потвърдил присъдата.

С решение № 487/24.11.2009 по касационно наказателно дело № 589/2009 състав на ВКС , Второ наказателно отделение отменил въззивното решение поради допуснати нарушения по чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК и върнал делото за ново разглеждане с указания по приложението на закона. В делото липсва протокол от съдебното заседание на третата инстанция!

При повторното разглеждане на делото настоящият състав на апелативния съд констатира следното :

Производството пред първата инстанция се е провело при условията на чл.371 т.2 от НПК , при което подсъдимият  е признал фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,която е следната :

Подсъдимият С. е водач на МПС от 2001 година.Той притежавал лек автомобил”Ситроен ZX” с ДК№ ТХ 42-97 СХ.На 15.08.2008 година около 21,30 часа  управлявал автомобила си в центъра на град Каварна, при което застигнал друг лек автомобил, управляван от св.Р.Р. и решил да го изпревари.

В същия момент в насрещната лента се движили с велосипеди пострадалият Н.М. и св.С. С., като М. бил с черни дрехи и без фар на велосипеда.С. възприел маневрата на автомобила на подсъдимия и се качил с велосипеда си на тротоара , а М. продължил да се движи по средата на своята лента за движение.Подсъдимият не забелязал детето и го ударил , при което причинил смъртта му. Според заключението на АТЕ скоростта на движение на автомобила била 60 км/ч. , а мястото на удара с велосипеда е на 4,65 м вляво от десния бордюр по посока на движение на автомобила ,при обща ширина на платното – 7 метра. Според същото заключение,ако преди ПТП подсъдимият е управлявал автомобила си с разрешената за населено място скорост от 50 км/ч и е реагирал своевременно е имал техническа възможност да предотврати удара.

При тази фактическа обстановка изводът на ОС,че подсъдимият С. е извършил престъпление по чл.343 ал.1 б”в” от НК е правилен , тъй като при управление на МПС той е допуснал нарушение на правилата за движение – чл.21  ал.1 и чл.42 ал.2 т.2 от ЗДП, в  резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на Николай М..

Основният въпрос,по който се спори между страните и по който въззивният съд при първото разглеждане на делото не е изложил мотиви е дали пострадалото дете е съпричинило съставомерния резултат.

В такава насока е позицията на защитата на подсъдимия ,докато защитникът на гражданските ищци и частни обвинители и прокурорът поддържат,че съпричиняване не е налице,тъй като в обвинителния акт липсва подобна констатация.

Оплакването на защитника на подсъдимия , че окръжният съд не е установил съпричиняването на съставомерния резултат  от пострадалия,  а такова е налице , е основателно.

Пострадалото дете е допуснало нарушения на правилата за движение , които са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е следвало да бъдат отчетени от първоинстанционния съд при определяне и на наказанието и на обезщетенията за неимуществени вреди.

На първо място М. е управлявал велосипеда си нощем без преден фар , с което е нарушил правилото за движение на велосипеди по  чл.79 т.3 от ЗДП. Това обстоятелство изобщо не е коментирано от окръжния съд.

Детето е допуснало и второ нарушение на правилата за движение – по чл.80 от ЗДП , което го задължава да се движи възможно най-близко до десния бордюр по посока на движението си. Това нарушение е установено от ОС , който е изложил съображения, че то не се намира в причинна връзка със съставомерния резултат., но този извод е неправилен.  Детето е управлявало велосипеда си на разстояние 2,35 м от десния бордюр ,т.е. не само в средата на попътната си лента,  както е приел ОС , но дори и още по-вляво от нея - към средата на платното. Ако бе управлявало велосипеда си плътно вдясно, то нямаше да бъде ударено от автомобила ,тъй като ширината на платното е 7 метра и при изпреварване автомобилът не би се намирал до насрещния бордюр. Това впрочем личи и от снимките на фотоалбума и особено от сн.№ 6  / л.15 от ДП  / Всяко от двете нарушения е в пряка причинна връзка със съставомерния резултат , които не би настъпил,  ако поне едно от двете нарушения не бе извършено. Дори и при движение в центъра на платното на велосипедиста подсъдимият не би го ударил с автомобила си ,ако велосипеда бе със светещ фар, тъй като би го забелязал своевременно. Автомобилът от друга страна не би ударил велосипеда дори да не го е възприел,поради липсата на фар, ако същият се намираше до десния бордюр по посока на движението си,тъй като голямата ширина на платното е позволявала да извърши изпреварването без да предизвика ПТП. Нещо повече – въпреки двете допуснати нарушения на правилата за движение пострадалото дете отново е имало възможност да избегне ПТП , ако при извършване на маневрата от автомобила на подсъдимия се бе престроило плътно вдясно на платното.  След като св.С. , които се е движил зад велосипеда на М. е възприел опасността и се е качил на тротоара , то и пострадалият е имал възможност,  ако не да направи  същото  /такова задължение той по закон няма/   поне да изпълни разпоредбата на чл.80 от ЗДП.

Поради това изводът на ОС , че не е налице съпричиняване на съставомерния резултат е неправилен.Такова съпричиняване  е допуснато и то следва  да се отчете при формулирането и на наказателно-осъдителната и на гражданско-осъдителната част на присъдата.

І.  По жалбата на защитника на подсъдимия:

 

Тя е за явна несправедливост на наложените наказания, произтичаща от съпричиняването на съставомерния резултат от пострадалия и за нарушение на закона при определяне на размера на обезщетенията  за неимуществени вреди на гражданските ищци и е основателна.

Следва преди всичко да се посочи,че освен констатираните и коментирани по-горе нарушения, допуснати от пострадалия не е налице и третото претендирано с жалбата нарушение на правилата за движение – по чл.81 т.1 от ЗДП , тъй като фактически данни ,от които да се изведе такова нарушение в обвинителния акт няма.

Според прокуратурата деянието е извършено само при смекчаващи вината обстоятелства, които са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Окръжният съд правилно е констатирал, че са налице и отегчаващи вината обстоятелства, каквито са двете нарушения на правилата за движение, извършени от подсъдимия и обстоятелството,че е причинена смъртта на дете, но ги е надценил при определяне на наказанието.

Варненският апелативен съд , като взе предвид изцяло положителните данни за личността на подсъдимия, като гражданин и като водач на МПС , обстоятелството,че извършеното от него нарушение по чл.42 ал.2 т.2 от ЗДП е последица от предходното нарушение на правилата за движение по чл.79 т.3 от ЗДП,допуснато от детето,което е извършило и второ нарушение – по чл.80 от ЗДП и съществено е съпричинило вредоносния резултат прие ,че в определените размери наложените наказания по чл.42а ал.2 т.т.1 и 2 от НК са явно несправедливи и следва да бъдат намалени.

Според настоящия състав на въззивния съд съответни на целите по чл.36 от НК в конкретния случай  са наказания по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от по две години ,в какъвто смисъл следва да се измени присъдата в тази част по жалба на подсъдимия.

След постановяването на присъдата е извършено изменение на разпоредбата на чл.42б ал.1 от НК / с ДВ бр.27/2009  ,в сила от 01.06.2009 г / , което вменява в задължение на съда да определи периодичността на пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.1 от НК. При установените данни за личността на подсъдимия според настоящата инстанция тази периодичност следва да бъде определена  на  „два пъти седмично” и в този смисъл следва да бъде допълнена първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част.

Явно несправедливо е и  наказанието по чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК. Подсъдимият е образцов водач на МПС, който за осемте години шофьорски стаж  не е санкциониран нито веднъж за нарушение на правилата за движение,  а окръжният съд   му е    наложил наказание „лишаване от правоуправление на МПС”   за    срок от три години ,       т.е. в максималния размер  по чл.49 ал.1 от НК,  след като дори прокурорът пред първата инстанция е поискал  наказанието  да бъде  наложено  за срок от една година.

Това наказание следва да бъде намалено на една година и шест месеца , в какъвто размер е съответно на обществената опасност на деянието и на дееца като водач на МПС.

Втората част на въззивната жалба на подсъдимия е против гражданско-осъдителната част на присъдата.Поддържа се ,че определените обезщетения са завишени и се пледира за намаляването им.

Жалбата и в тази й част е основателна.

И  уважения общ размер на двата граждански иска от 180 000 лева и  предявения общ размер от 250 000 лева не би бил достатъчен да компенсира претърпените от родителите болки и страдания от смъртта на детето им. И в това не може да има никакво съмнение.  Все пак   обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразено и с постоянната съдебна практика,  която в момента не приема  обезщетения в размерите , определени от първоинстанционния съд. А те следва да бъдат съобразени не само с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД,но на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД и със съпричиняването на съставомерния резултат от пострадалото дете. Нещо повече налице е съпричиняване и от двамата граждански ищци, които като родители не са упражнили в достатъчна степен контрол над детето си,което само няколко дни преди ПТП е навършило 14 години, и са допуснали то да управлява нощем велосипед  без преден фар.

В жалбата се излагат съображения и за лоши битови условия,при които е живяло детето,за негова регистрация в ДПС и пр.и се иска допускането на доказателства за установяването на тези обстоятелства.Такива не бяха допуснати,тъй като посочените обстоятелства ,дори и да бъдат доказани нямат отношение към болките и страданията,които са претърпели родителите от смъртта на детето им.

На основание чл.52 и чл.51 ал.2 от ЗЗД  според настоящия състав на апелативния съд на двамата граждански ищци – родителите на детето Ж.М. и В.М. следва да бъдат определени обезщетения за неимуществени вреди в размер по 50 000 лева / петдесет хиляди лева/ на всеки от двамата,в какъвто смисъл следва да бъде изменена присъдата в гражданско-осъдителната й част , като се намали и размера на определената държавна такса.

Няма основание за определяне на различно по размер обезщетение на двамата родители , както е процедирал ОС, тъй като заболяването на майката Ж.М. не прави претърпените лично от нея болки и страдания от загубата на детето й по-големи.

Следва служебно да се направи и констатацията,че граждански иск в размер на 100 000 лева е предявила и сестрата на пострадалия , което е процесуално недопустимо с оглед Постановление  на Пл на ВСРБ № 4/1961 и  ТР № 2/2002 на ОСНК на ВКС. Вместо ,обаче да откаже приемането на иска и конституирането на молителката като граждански ищец окръжният съд с протоколно определение / л.30 от нак.дело № 88/09 / е  ”отхвърлил иска като неоснователен”!

 

ІІ.По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители

Първото оплакване е за необоснованост на присъдата,която според жалбоподателите е постановена при неизяснена фактическа обстановка.Поради това се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Това оплакване е неоснователно.

Делото е разгледано при условията на чл.371 т.2 от НПК и за съда е била задължителна признатата от подсъдимия фактическа обстановка по обвинителния акт. Верно е, че жалбоподателите са се противопоставили на разглеждането на делото по този ред , но становището им по този въпрос няма обвързващ характер за съда на основание т.2 от  ТР №1/06.04.2009 на ОСНК на ВКС.  Поради това приетата фактическа обстановка е задължителна и за тях и няма основание за установяването на друга, за което присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от ОС

 

Второто оплакване е за явна несправедливост на наложените наказания.

Поддържа се, че те са занижени и се пледира за увеличаването им до максималния възможен размер, както и за налагане на наказание по чл.42а  ал.2 т.6 от НК. Аргумент в подкрепа на това искане защитата вижда в обстоятелството,че подсъдимия С. е   ”управлявал МПС със значително по-висока от допустимата скорост в район на Център за обучение на деца, като същият е бил допълнително обозначен и са били поставени ограничители на скоростта” .

В приетата  фактическа обстановка липсват  поддържаните от защитата факти и  те не могат да бъдат обсъждани,  като основание за увеличаване на наказанията, а  освен това  такива факти изобщо не са установени в досъдебното производство. От обстоятелствената част на обвинителния акт личи,че в района не е имало никакви пътни знаци, които допълнително да ограничават скоростта и с които подсъдимият да не се е съобразил,което  впрочем това личи и от огледния протокол на л.9 от ДП 179/2008.  За мястото на ПТП  е било в сила общото ограничение на скоростта в населено място – 50 км/ч. ,а  скоростта от 60 км/ч ,с която подсъдимият е управлявал автомобила си не е „значително по-висока от допустимата”

Поради това и с оглед коментираното по-горе съпричиняване на вредоносния резултат наложените на подсъдимият наказания не само не са занижени ,но дори са и завишени ,особено това по чл.37 ал.1 т.7 от НК , което защитата иска да бъде допълнително увеличено при положение,че е в максималния размер по чл.49 ал.1 от НК.

Основателно е само искането за налагане и на наказание по чл.42а ал.2 т.6 от ЗДП. След като в резултат на деянието е причинена смърт на дете , а на основание чл.373 ал.2 от НПК съдът е бил длъжен да наложи наказание „Пробация” не е следвало да се ограничи само със задължителните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.т.1 и 2 от НК. На основание въззивната жалба на частните обвинители присъдата в наказателно-осъдителната част следва да се измени и с налагането на наказание по чл.42а ал.2 т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото , който следва да се изтърпи за срок от две години при 100 часа годишно.

Последното оплакване е за нарушение на закона при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

Пледира се за уважаването на исковете в пълен размер.

Искането е неоснователно по съображенията,изложени по този въпрос,във връзка с жалбата на подсъдимия.

 

С оглед всичко гореизложено обжалваната присъда следва да бъде  изменена , като на подсъдимия С.  се наложи и наказание по чл.42а ал.2 т.6 от НК в посочения размер , като се намалят наказанията по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 и по чл.343г от НК и се определи периодичност на изпълнението на първата пробационна мярка  ,както и като се намалят размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и на държавната такса.

Водим от горното и на основание чл.336 ал.1 т.1 , чл.337 ал.1 т.1 и ал.3 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

 

                     Р     Е     Ш     И

 

ИЗМЕНЯ присъда № 11/16.03.2009 по наказателно дело № 88/2009 на Добричкия окръжен съд , както следва :

В наказателно-осъдителната й част :

Налага на подсъдимия С.Н.С. , с ЕГ№ ********** *** ,български гражданин, със средно образование ,неженен,  неосъждан и наказание по чл.42а ал.2 т.6 от НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО – СТО ЧАСА годишно за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

НАМАЛЯВА  срока на наложените наказания по чл.42а ал.2 т.т.1 и 2 от НК на ДВЕ ГОДИНИ ,като определя периодичност на първата пробационна мярка ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.

НАМАЛЯВА  срока на наказанието по чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

В гражданско-осъдителната част:

НАМАЛЯВА  размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци Ж.С.М.  и В.С.М.  на по 50 000  /петдесет хиляди/ лева на всеки от ищците ,  а размера на държавната такса на 4 000 / четири хиляди /лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                 Председател:                          Членове: