ОПРЕДЕЛЕНИЕ№9089

 

Гр.Варна, ……14.02.……….…… 2019г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                             

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА   

 

                   

             Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 5636 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.ВарнаА.К., гражданин на Република Украйна, срещу определение № 4131378 от 22.1117.10.2018г. по търг.дело № 80041/18г. по описа на Варненски ОС, търговско отделениеСилистренски О10С, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производството по адмтърг.дело № 8522/15г2832/17г. по описа на АС – София градВКС, търговска колегия.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи. Излага, че предмет на административното производство е проверкаспряното търг.дело № 41/18г. е предявен от Л.У. иск по чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ предявен срещу длъжника „Авмор шипиниг енд трейдинг“ ООД в несъстоятелност и А.К. като  кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност. Излага, че съдът е постановил обжалваното определение след извършване на законосъобразността на т.1.7множество съдопроизводствени действия по делото, като избирателно е решил кои действия да извърши и т.1.8 от Решение № СП – 1 от 31.07.2015г. на КЕВР.кои не. Твърди че неправилно съдът е приел че при отмяна на решението по търг.дело № 189/16г. не би имало основание за произнасяне по исковете с предмет чл.694 от ТЗ. Твърди че не са налице предпоставките напо чл.219229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на производството по търговския спор. Твърди че решение № СП-1 от 31.07.2015г.образуваното производство. Сочи че предпоставките са налице, когато между двете образувани дела съществува връзка на обусловеност, когато предметът на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на КЕВР не е обуславящо за изходаправоотношението, предмет на обусловеното дело. Производството следва да бъде спряно, когато решението по делото ще има значение за правилното решаване на спора по търг.дело № 804/18г. Сочи че същество, но не и когато то ще е от значение за допустимостта на това решение не утвърждава и не определя размер на нетно специфично производство. Твърди че от значение за основателността на иска е този административен актпроизводството по несъстоятелност не се явява преюдициално за правилното решаване на КЕВР, с който е определена преференциалната цена за продажба на произведената от ищеца  енергияспора по настоящето дело, поради което и съответно нетното специфично производство. Позовава се и предварителната изпълняемост на решението на КЕВР.не са налице предпоставките за спиране. Моли съда да отмени обжалваното определение.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК са постъпили отговори от другите страни в производството – Л.К.У., гражданин на Руската Федерация и на Авмор ипиниг енд трейдинг“ ООД в несъстоятелност със седалище гр.Дулово, в което изразяват становище за неоснователност на подадената жалба.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „ВГ - 2” ЕООД със седалище гр.София, в който излага становище че частната жалба е неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното определениесиндика на несъстоятелния търговец.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

С обжалваното определение № 4161 от 22.11.2018г. първоинстанционният съд е спрял на основание чл.229 т.4 от ГПК производството по делото до приключване на производството по адм.дело № 5284/18г. по описа на ВАС, образувано по жалба срещу решение на АС – София град по адм.дело № 8522/15г.

При извършена от въззивния съд служебна проверка на сайта на ВАС се установи, че по адм.дело № 5284/18г. по описа на ВАС, е постановено решение № 1115 от 28.01.2019г., което е окончателно.

Постановеното към момента окончателно решение по обуславящото според първоинстанционния съд производство, представлява основание за възобновяване на производството по търговското дело. Поради което и на основание чл.235 ал.3 от ГПК въззивният съд намира че обжалваното определение за спиране следва да бъде отменено без въззивният съд да се произнесе по въпроса за наличието на предпоставките по чл.229 т.4 от ГПК за спиране на производството по делото. С постановяване на решението са отпаднали пречките за продължаване на производството, поради което и въпросът за законосъобразността и правилността на допуснатото спиране вече е ирелевантен.

Производството по търг.дело № 41/18г. по описа на СОС е образувано по предявен иск по чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ от кредитор, направил възражения в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ, за установяване несъществуване вземанията на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Авмор шипинг енд трейдинг“ ООД.

Висящото към момента на постановяване на настоящето определение търг.дело № 2832/18г. по описа на ВКС, търговска колегия, е образувано по молба за отмяна на решение № 18/16г., с което е открито производството по несъстоятелност на „Авмор Шипинг енд трейдинг“ ООД.

Съгласно чл.229 ал.1 т.4 от ГПК основанието за спиране е налице, когато съществува висящо пред съд гражданско производство и между образуваните по реда на ГПК две дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Съдът спира производството, когато решението по делото, което се разглежда в същия или в друг съд ще има значение за правилното решаване на спора по същество, но не и когато то ще то ще е от значение за допустимостта на това производство, т.е. неговото наличие ще съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по делото, чието спиране се иска.

Производството по несъстоятелност по реда на част ІV от ТЗ по никакъв начин не се явява преюдициално за правилното разрешаване на спора по предявения по настоящето дело специален установителен иск по чл.694 от ТЗ за установяване на съществуването на вземането на кредитор, поради което и обжалваното определение следва да бъде отменено. Съществуващото производство по несъстоятелност е само предпоставка за предявяване и поддържане на специалния установителния иск по чл.694 от ТЗ. До отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника производството по иска по чл.694 ал.3 от ТЗ, при наличието на другите предпоставки, е допустимо.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено от въззивния съд. и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ОТМЕНЯВА определение № 4161разпореждане № 378 от 22.1117.10.2018г. на Силистренски ОС по търг.дело № 80041/18г. по описа на Варненски окръжен съд в частта му, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по адм.дело № 5284/18г. по описа на ВАС.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ: