ОПРЕДЕЛЕНИЕ 538

 

гр. Варна, 03.09.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. № 480/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД – гр. София, чрез адв. Д.М., срещу Определение № 2092 от 14.06.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 635/2018 г., в частта, с която е прекратено производството, образувано по исковата молба на жалбоподателя за приемане за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение за разликата над 80.13 евро до сбор от 438.88 евро, представляващи начислени банкови такси в периода от 19.10.2014 г. до 27.09.2017 г..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради противоречието му с материалния закон. Твърди, че сторените разходи и такси са банкови такива, предвид характера на облигационното правоотношение между страните. В продължение излага, че разходите за подновяване на ипотеката и застраховката на предоставения за обезпечение недвижим имот са банкови такси. На основание чл. 12 от Допълнителното споразумение към договора за кредит от 14.06.2010 г. намира, че кредитополучателят се е задължил да заплаща месечна такса за администриране на просрочения кредит. Намира за неправилен извода на съда за липсата на правен интерес от установяване дължимостта на сумите, за които производството е било прекратено. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 309 а от ТЗ намира, че при просрочване на задължението е дължимо обезщетение в размер на законната лихва за забава, в минимален размер от 80 лева. Моли за отмяна на прекратителната част на обжалваното определение.

На основание чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК не е връчван препис от частната въззивна жалба, предмет на настоящото производство.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е редовна, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

От приложеното ч. гр. д. № 14973/2017 г. по описа на Варненския районен съд се установява, че от страна на „Юробанк България“ АД е депозирано заявление вх. № 55544 от 02.10.2017 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК. В същото са посочени следните суми:

-      15 532.43 евро, представляваща главница за периода от 21.04.2014 г. до 27.09.2017 г.;

-      3 593.08 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 21.04.2014 г. до 17.08.2016 г.;

-      2 003.68 ерво – наказателна лихва за забава за периода от 21.04.2014 г. до 27.09.2017 г.;

-      578.71 евро – банкови такси за периода от 23.04.2014 г. до 27.09.2017 г.;

-      813.64 лева –държавна такса и

-      1 368.27 лева – адвокатско възнаграждение.

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по исковата молба, предявена от „Юробанк България“ АД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за установена дължимостта на сумите в размер на 20 800.25 евро, представляваща 15 532.43 евро – главница за периода от 21.04.2014 г. до 27.09.2017 г., 2 831.72 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 21.10.2014 г. до 17.08.2016  г., 1 997.22 евро – наказателна лихва за просрочие за периода от 21.10.2014 г. до 27.09.2017 г., 438.88 евро – банкови такси за периода от 19.10.2014 г. до 27.09.2017 г., ведно със законна лихва за забава от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодните разноски в заповедното производство.

С уточнителна молба вх. № 17629 от 13.06.2018 г. ищецът е пояснил, че посочените в исковата молба суми за договорна възнаградителна лихва, наказателна лихва и банковите такси са претендирани като част, от тези, за които е издадена заповедта за изпълнение, съобразно изтеклата погасителна давност на същите. По отношение на общия сбор на претендираните банкови такси в размер на 438.88 евро е уточнил основание, размер и периоди на отделните вземания.

Настоящият съдебен състав установи, че макар и формално да е налице съвпадение с размера на банковите такси, от индивидуализацията, дадена в уточнителната молба е видно, че се касае за вземания, които не са били предмет на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. От една страна, следва да се съобрази целта на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК- да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпъление. От друга страна, съобразно постановките, дадени в т. 11 б от от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС в производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК е недопустимо изменение на иска, било то по основание или размер.

Предвид горното, от общия претендиран сбор от 438.88 евро следва да се приспаднат следните суми:

-      63.01 евро, представляваща имуществена застраховка на ипотекирания в полза на банката имот, съобразно чл. 14 от договора, с падеж 21.07.2015 г.;

-      16.64 евро, представляваща имуществена застраховка на ипотекирания в полза на банката имот, съобразно чл. 14 от договора, с падеж 22.06.2016 г.;

-      16.64 евро, представляваща имуществена застраховка на ипотекирания в полза на банката имот, съобразно чл. 14 от договора, с падеж 01.06.2017 г.;

-      282.36 лева или 144.37 евро, представляваща префактурирани разходи за нотариални покани по фактура № 2553 от 22.08.2016 г., с падеж 23.08.2016 г.;

-      230.99 лева или 118.10 евро, представляваща нотариални такси по подновяване на договорната ипотека, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за кредит, с падеж 16.05.2017 г..

Въззивният съдебен състав намира за необходимо да посочи, че възражението на частния жалбоподател за приложение на разпоредбата на чл. 309 а от ТЗ, е неоснователно. Същата предвижда възможността на кредитора да получи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Доколкото обаче посочената сума от 80 лева, прендирана като разноски за събиране на вземането не е индивидуализирана в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, следва да се приеме, че не е предмет и на производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК.

С оглед на горното, за сумата над 80.13 евро до претендираните 438.88 евро производството по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да бъде прекратено, поради несъвпадане с основанието на вземанията, посочени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2092 от 14.06.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 635/2018 г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    

 

                                                                                                              2.