О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 555

 

                                             гр.Варна, 18.09.2018 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН П. 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №490 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЛПС С.А“ /с пълно наименование LPS S. A. Corporation of Processing and Trading of Lubricants and Pertoleum products/, с адрес: бул. „Мегаридос“ 124, гр. Аспропиргос, Гърция, чрез адв. Х.Х. - Р. срещу определение от 23.07.2018 г., постановено по т.д.N 1559/2018 г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като делото е било оставяно многократно без движение и всички указания са били изпълнявани своевременно, с изключение на последното, поради липса на възможност за адвоката да осъществи контакт с клиента си в Гърция и да внесе исканата сума от 50 евро, по посочената сметка в гръцка банка.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени определението за прекратяване и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С жалбата са представени доказателства за изпълнение разпореждането на съда и внасяне на сумата от 50 евро по посочената банкова сметка.

***. 275 от ГПК срещу определение, което подлежи на обжалване, от легитимиран субект, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Производството по т.д.768/18 г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на „ЛПС С.А“ /с пълно наименование LPS S. A. Corporation of Processing and Trading of Lubricants and Pertoleum products/, със седалище  гр.Аспропиргос, Гърция срещу „АРОАНИА МЕРИТАЙМ КО С.А” /AROANIA MARITIME CO S. A./, със седалище, гр. Атина, Гърция.

С определение от 28.05.2018 г., след като делото е било оставяно пет пъти без движение, за извършване на различни по характера си процесуални действия,  съдът е разпоредил книжата да се изпратят за връчване на ответника по реда на Регламент №1393/2007г. на Съвета за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела.

На 20.06.2018 г. по делото е постъпило писмо от връчващия орган в Гърция по реда на Регламент /ЕО/ №1393/2007г., в което е посочено, че за извършване на връчването е необходимо представяне на доказателства за заплатена такса от 50 евро по посочената банкова сметка.

*** №2202/21.06.2018г. производството по делото е оставено без движение за представяне на доказателства за заплатена такса за връчване на преписите от исковата молба и приложенията в Гърция, по реда на Регламент /ЕО/ №1393/2007г., в размер на 50 евро, по посочената в писмо вх.№18452/20.06.2018г. банкова сметка.

***.№18452/20.06.2018 г., са били  връчени на ищеца на 25.06.2018г., на посочения  в исковата молба съдебен адрес. 

С молба вх.№19690/02.07.2018г. адв.Р., в качеството му на пълномощник на ищеца „ЛПС С.А“ е направил искане за продължаване срока за представяне на доказателства за заплащане на таксата за връчване на преписите от исковата молба в Гърция. Искането е мотивирано с необходимостта от технологично време за извършване на превода по посочената сметка в чуждестранна банка. С разпореждане от 03.07.2018 г. срокът за представяне на доказателствата е продължен с една седмица, считано от изтичане на първоначалния /02.07.2018г./, на основание чл.63, ал.2 от ГПК.

Тъй като изпълнение не е последвало в дадения срок, съдът е прекратил производството по делото с обжалваното определение.

Задължението за отстраняването на нередовностите на исковата молба тежи върху ищеца, поради което той трябва да предприема активни действия в тази насока. Съгласно правилото на чл.7, ал.2 от ГПК съдът задължително връчва на страните препис от подлежащите на самостоятелно обжалване актове, като за останалите актове подобно задължение не съществува. Тъй като ищецът е заинтересования от отстраняването на нередовностите на исковата молба, той ще трябва да прояви активност като установи този факт.

При уважаване на искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, началния момент, от който започва да тече новоопределения срок е изрично определен в закона - чл.63, ал.2, изр.2 от ГПК, поради което за съда не съществува задължение да уведомява страната за продължаването, а тя е длъжна да следи за това. Същевременно началния момент на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, респективно на новопределения такъв по чл.63 от ГПК е уреден в закона и съдът не може да определя друг такъв момент, а само следва да съобрази продължителността на срока с конкретните действия, които трябва да бъдат извършени за отстраняването на нередовностите.

Изтичането на така определения по реда на чл.129, ал.2 от ГПК срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба не може да доведе до връщането й по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, респективно до прекратяване на производството, дори да не са отстранени посочените недостатъци, ако констатацията на съда за съществуването им е неправилна.

Затова при обжалването на определението за прекратяване на производството по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, въззивният съд трябва да провери дали са налице трите кумулативно дадени предпоставки за това, а именно да са налице действителни нередовности на молбата, да е даден срок за отстраняването на същите и този срок да е изтекъл без да са отстранени.

В случая от поредицата съдебни актове се установява, че производството е било остявяно многкратно без движение, като всички недостатъци, визирани в разпоредбата на чл.127 и чл.128 от ГПК са били своевременно отстранени. Затова и първоинстанционният съд не е имал основание да оставя производството по делото без движение до представяне на доказателства за посочена от връчващия орган в Гърция такса от 50 евро и да прекратява производството, поради непредставянето на такава в определения от него срок.

Дори и да се приеме обратното, то съдът е задължен да определи подходящ срок, в който ищецът да изпълни поредното вменено от съда задължение за внасяне на допълнителна такса по делото. Разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.2 от ГПК, посочва минималната продължителност на продължения процесуален срок, но не съдържа ограничения за максималната му такава. Поради това този срок може да надвишава предвидения в чл.129, ал. 2 от ГПК първоначален едноседмичен срок. В случая определения от съда срок, в който ищецът да представи доказателства за заплатена такса за връчване на преписите от исковата молба и приложенията в Гърция, по реда на Регламент /ЕО/ №1393/2007 г., в размер на 50 евро, по посочената в писмо вх.№18452/20.06.2018 г. банкова сметка ***, макар и продължен не е подходящ, с оглед изложените обстоятелтва относно необходимостта от допълнително време за страната.

С оглед на гореизложенто, съдът намира, че определението на ВОС следва да бъде отменено и делото бъде върнато на ВОС, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от 23.07.2018 г., постановено по т.д.N 1559/2018 г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството и ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: