Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

  ./гр. Варна, 08.02.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№624/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище гр.София срещу решение №558/08.08.2017 г., постановено по т. д. №1143/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Т.Ч.Д., ЕГН **********,***, Я.Д.Д., ЕГН **********,***, и Т.Н.Д., ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за установяване в отношенията между страните съществуването на вземания на ищеца - кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №5322/2015г. на Варненски районен съд, 30 състав, заповед за изпълнение №2785/18.05.2015г., за сумата 47 284,78 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Димитър Н.Д.,***, починал на 01.12.2013г., обезпечен договор за поръчителство от с 29.08.2013г., сключен с Т.Н.Д., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 13.05.2015г., до окончателното й плащане; за сумата 4 963,34 лева, представляваща дължими договорни лихви за периода 07.05.2014-13.05.2015г., включително; за сумата 1 462,25 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.06.2014-13.05.2016г., включително; за сумата 120 лева, представляваща дължими такси и разноски, дължими от ответниците – законни наследници на починалия кредитополучател Димитър Н.Д.,***.12.2013г., Т.Ч.Д. и Я.Д.Д. в размери от по ½ част, съразмерна на наследствените им дялове, съответно изцяло от ответника – поръчител Т.Н.Д., солидарно с двамата наследника.

Въззивната жалба е депозирана в срок, като е внесена дължимата държавна такса.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.

Насрещните страни Т.Ч.Д., Я.Д.Д. и Т.Н.Д.,***, са подали писмен отговор, в който оспорват жалбата.

Постъпила е и частна жалба от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище гр.София срещу определение 3114/04.10.2017 г., постановено по т.д. №1143/2016 г. по описа на ВОС, с което на основание чл.248 от ГПК е  изменено решениетео в частта за разноските.

Насрещните страни Т.Ч.Д., Я.Д.Д. и Т.Н.Д.,***, са подали писмен отговор, в който оспорват жалбата.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Банка ДСК” ЕАД, със седалище гр.София срещу ответниците Т.Ч.Д., ЕГН **********, Я.Д.Д., ЕГН ********** и Т.Н.Д., ЕГН **********,***, за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №5322/2015г. на Варненски районен съд, 30 състав, заповед за изпълнение №2785/18.05.2015г., за сумата 47 284,78 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Димитър Н.Д.,***, починал на 01.12.2013г., обезпечен с договор за поръчителство от 29.08.2013г., сключен с Т.Н.Д., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 13.05.2015г., до окончателното й плащане; за сумата 4 963,34 лева, представляваща дължими договорни лихви за периода 07.05.2014-13.05.2015г., включително; за сумата 1 462,25 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.06.2014-13.05.2016г., включително; за сумата 120 лева, представляваща дължими такси и разноски, дължими от ответниците – законни наследници на починалия кредитополучател Димитър Н.Д.,***.12.2013г., Т.Ч.Д. и Я.Д.Д. в размери от по ½ част, съразмерна на наследствените им дялове, съответно изцяло от ответника – поръчител Т.Н.Д., солидарно с двамата наследника.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на договор за  потребителски кредит от 29.08.2013 г. е предоставил на наследодателя на въззиваемите Т.Ч.Д. и Я.Д.Д. - Димитър Н.Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, поч. на 01.12.2013 г., кредит в размер на 50 000 лева. Излага, че за обезпечение на задълженята по договора за кредит, на същата дата е сключен и договор за поръчителство с Т.Н.Д.. Тъй като след смъртта на кредитополучателя, плащането на вноските по кредита е било преустановено, ищецът излага, че се е снабдил на основание чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В писмения отговор ответниците изразяват становище за неоснователност на предявения иск, оспорвайки дължимостта на претендираните вземания, наличието на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и действителността на договора.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                 

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 29.08.2013 г. между въззивника „Банка ДСК” ЕАД, със седалище гр.София и наследодателя на въззиваемите Т.Ч.Д. и Я.Д.Д. - Димитър Н.Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, поч. на 01.12.2013 г., е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя, сумата от 50 000 лева, при уговорен погасителен план от 120 месечни вноски, с падеж 7-мо число на съответния месец, всяка в размер на 625.29 лева.

За обезпечение на задълженията на кредитополучателя, на 29.08.2013 г. е сключен договор за поръчителство между банката и въззиваемия Т.Н.Д..

Въз основа на твърденията за настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, основани на просрочие на повече от две погасителни вноски над 90 дни, визирано в чл.19.2. от приложимите към договора Общи условия, на 13.05.2015 г., банката e подала молба за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 от ГПК, като в нейна полза по ч.гр.дело №5322/2015г. по описа на ВРС са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение №2785 и изпълнителен лист №5172 от 18.05.2015г.

В срока по чл.414 от ГПК въззиваемите Т.Ч.Д., Я.Д.Д. и Т.Н.Д. са подали писмени възражения срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което кредиторът е предявил и настоящия иск.

Няма спор, че до смъртта на кредитополучателя, задълженията по кредита са изпълнявани съобразно уговорения погасителен план. Редовното обслужване на погасителните вноски е преустановено на 07.06.2014 г., като в периода от датата на смъртта 01.12.2013 г. до 07.06.2014 г., вноските по кредита са извършвани от съпругата на починалия кредитополучател – въззиваемата Т.Д..

Приложимите към договора Общи условия, не уреждат последиците при смърт на кредитополучателя, поради което в такъв случай, следва да се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, отнасящи се към определяне на началния момент на забава за изпълнение на задълженията.

Съобразно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.

Т.е., за да има действие спрямо наследниците, разпоредбата на чл.19.2 от Общите условия към договорите за кредит, на която въззивникът се е позовал, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът следва в съответствие с норамата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, да уведоми наследниците за сключения от техния наследодател договор и за поетите от него по договора задължения и да бъдат поканени да изпълнят задължението, съобразно наследствените им квоти.

 Едва след поканата и изтичането на дадения на наследниците седмодневен срок, ще започне да тече срока от 90 дни, предвиден в чл.19.2 от Общите условия към договора за кредит за потребление, като след изтичането му, следва да се преценяват предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита.

Доказателства за спазване реда предвиден в чл.84, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит за потребление, не са ангажирани до приключване на устните състезания по делото.

Ето защо, съдът намира, че към 27.01.2015 г. - датата счетена от банката като начален момент за настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснатия от нея кредит, наследниците на кредитополучателя Димитър Н.Д.,*** г., не са били изпаднали в забава по смисъла на в чл.84, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит за потребление и банката неоснователно е обявила кредита за предсрочно изискуем. Това от своя страна обуславя извода за неоснователност и на исковата претенция на банката-кредитор спрямо наследниците.

Липсата на основание за упражняване от страна на кредитора на потестативното му право да обяви кредитния дълг за изцяло и предсрочно изискуем спрямо длъжника – кредитополучател, респ. неговите наследници, рефлектира и върху отговорността на поръчителя, която е субсидиарна спрямо тази на основния длъжник.

Отделно от това, не са налице и доказателства за отправена покана към поръчителя както след смъртта на кредитополучателя, така и към датата на установените просрочия на погасителни вноски, което от своя страна, не не съответства на принципа за добросъвестно упражняване на права и задължения.

Ето защо поради недоказаност по основание предявените искове следва да се отхвърлят.

Като е стигнал до същите правни изводи, ВОС е постановил правилен съдебен акт и като такова обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на осн. чл.272 от ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договори за правна помощ, сключени при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззиваемите Т.Ч.Д. и Я.Д.Д., с оглед идентичните им интереси и еднаква защита, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 2145 лева. За оказаната безплатна помощ  при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззиваемия Т.Н.Д., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, също следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 2145 лева.

По частната жалба:

С обжалваното определение, съдът се е произнесъл по молба на въззиваемите – ответници в исковото производство, като е присъдил разликата между определениете с решението от 08.08.2017 г. разноски от 300 лева за всеки до пълния размер на направените от тях разноски за депозиране на възражения по ч.гр.дело № 5322/15 г. по описа на ВРС.

Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В конкретния случай отхвърлянето на иска по чл.422 от ГПК очертава кредитора-заявител (който по една или друга причина не е провел успешно предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК иск) като неизправна страна, която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжниците в заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските. 

 

 

 

 

 

 

 

Длъжниците са взели участие в развилото се заповедно производство,  като са ангажирали процесуален представител, който е депозирал възраженията по чл. 414 ГПК. Същите са заявили претенцията си за присъждане на направените разноски още при подаване на възраженията, като са представили доказателства за извършването.

Ето защо е налице основание за присъждане на направените разноски по силата на нормата на чл.78, ал.4 ГПК, която е общо правило и намира приложение и в заповедното производство, доколкото в същото не са предвидени специални правила в този смисъл.

 

 

 

 

 

 

 

 

Настоящият съдебен състав споделя релевираното от страна ищеца в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1350 лева за всеки от длъжниците, доколкото делото не се отличава с особена фактическа или правна сложност. Преценката в подобни случаи следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране на доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и активността на процесуалния представител на страната - изготвяне и депозиране на отговори, жалби, молби и изобщо всички действия, извършени по съответното дело.

Фактическата и правна сложност на делото в случая се явяват несъразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като действията, извършени от процесуалния представител на длъжниците се изчерпват единствено с депозирането на голословни възражения по чл. 414 ГПК. По делото не са налице доказателства преди подаване на възражението процесуалният представител да  е извършвал справки по него или да го е проучил по някакъв начин (липсват отбелязвания, направени по корицата на заповедното дело, същото да е било предоставяно на пълномощника на длъжниците).

 

 

 

 

Както беше посочено по-горе в конкретния случай релевантно за преценката на размера на адвокатското възнаграждение е единствено изготвянето и депозираното възражение по чл.414 ГПК. Претендираният размер адвокатско възнаграждение, обаче, според настоящия съдебен състав, е несъразмерен с посочените действия, извършени във връзка с представителството в заповедното производство. Вярно е, че Наредба № 1/2004 г. определя минималните размера на адвокатските възнаграждения за съответния вид услуга, като максималния размер е въпрос на конкретно договаряне между страните, но адвокатското възнаграждение трябва да бъде адекватно на фактическата и правна сложност на делото. Действително адвокатът има право свободно да договаря размера на възнаграждението, което да му бъде заплатено във връзка със съответното представителство, но тази свобода не се простира и върху размера, за който следва да отговаря насрещната страна, която предвид същността на този вид сделка не участва в договарянето на сумата, поради което и не може да бъде обвързана от размер, договорен от други лица. Обратното становище означава да се допусне злоупотреба с процесуални права, най-вече по отношение на противната страна.

Процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1, възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие.

За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично.

В настоящия случай длъжниците чрез процесуален представител са подали бланкетни възражения в утвърдения образец срещу цялото вземане.

Ето защо с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възраженията, съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл.6 , т.5 от Наредба № 1 – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50 лева, доколкото тези действия на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК. В случая със самото решение са присъдени възнаграждения в размер надвишаващ шест път минималното адвокатско възнаграждение, поради което възнаграждение над този размер, дори и при извършване на допълнителни проучвания на делото е прекомерно.

В конкретната хипотеза, за определяне на минималния размер на възнагражденията е неприложима разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредбата  - за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение, тъй като същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал молба за издаване на заповед за изпълнение. Подаването на възражение по чл.414 от ГПК е една от възможностите за защита на длъжника срещу заповедта, наред с обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение, обжалването на заповедта в частта и за разноските и искане за спиране на изпълнението, поради което адвокатското възнаграждение за този вид защита, не може да бъде обусловено от материалния интерес.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение, с което в полза на ответниците е присъдена разликата между определените с решението от 08.08.2017 г. разноски от 300 лева за всеки до пълния размер на направените от тях разноски за депозиране на възражения по ч.гр.дело № 5322/15 г. по описа на ВРС е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, като вместо него с постанови друго, с което молбата по реда на чл.248 от ГПК, следва да се остави без уважение.

 

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №558/08.08.2017 г., постановено по т. д. №1143/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” №19, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Д. ***, с ЕГН **********, като пълномощник на Т.Ч.Д., ЕГН ********** и Я.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата 2 145 (две хиляди сто четиридесет и пет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” №19, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Д. ***, с ЕГН **********, като пълномощник на Т.Н.Д., ЕГН ********** ***, сумата 2 145 (две хиляди сто четиридесет и пет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

ОТМЕНЯ определение 3114/04.10.2017 г., постановено по т.д. №1143/2016 г. по описа на ВОС, като вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.N 24103/24.08.2017 г. на Т.Ч.Д., Я.Д.Д. и Т.Н.Д.,*** за изменение на решение 558/08.08.2017 г., постановено по т. д. №1143/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му за разноските.

 

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                        ЧЛЕНОВЕ: