Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №74

 

Гр.Варна, 19.04.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                                   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

         

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 63 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Виктори Агро“ ООД със седалище гр.Търговище срещу решение № 169 от 02.11.2017г. по търг.дело № 143/17г. по описа на Добрички ОС, с което е осъдено да заплати на „Виктори“ ЕООД в несъстоятелност сумата 5 800лв., представляваща пазарната стойност на недвижим имот – трети етаж от административна сграда, построена в УПИ І, кв.ІV по плана на с.Надарево, като получена на отпаднало правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2017г. до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1 140лв, както и е осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на сумата 232лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорва извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за погасяване на иска по давност. Излага, че погасителната давност по чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск. Твърди че при първият състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД – начална липса на основание, давността тече от получаване на престацията, а при третият състав – отпаднало основание от отпадане на основанието. Твърди че при установителни искове за нищожност, правото на иск за връщане на даденото или неговата равностойност, ще е възникнало в момента на предявяването на иска, защото релевираната с установителния иск нищожност на сделката винаги означа начална липса на основание /хипотеза по чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД/. Излага че ищецът е обосновал претенцията си с решение № 53 от 05.03.2013г. по търг.дело № 117/12г. по описа на ДОС, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ, предявен преди изменението на ТЗ с ДВ бр.20/2013г., поради постановеният диспозитив е по установителен иск, а не по конститутивен иск. Твърди че правото на иск за връщане на даденото по сделка, призната за нищожна по реда на чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ в редакция преди изменението с ДВ бр.20/2013г. е възникнало с откриване на производството по несъстоятелност, когато осъдителния иск е могъл да бъде предявен, заедно с установителния. Сочи че решението за откриване на производството по несъстоятелност е обявено в търговския регистър на 29.03.2012г., поради което и от тази дата е възникнало правото на иск за връщане на даденото по нищожна сделка или неговата равностойност, респективно за начален момент на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Твърди че към датата на предявяването на иска – 29.05.2017г. правото на иск е било погасено по давност. Твърди че първоиннстанционният съд се е позовал на решение на ВКС по търг.дело № 720/15г., което е постановено в друга хипотеза – на иск по чл.647 от ТЗ, който е конститутивен и в редакцията му преди изменението от 2013г. и в действащата, и която  е неотносима към настоящия спор. Твърди че в мотивите на ДОС се смесват хипотезите на „признаване на сделката за нищожна“ по установителен иск от „обявяване на сделката за нищожна“ по конститутивен иск.

Твърди че съставът на ДОС е интерпретирал неправилно действието на решение № 53 от 05.03.2013г. по търг.дело № 117/12г. на ДОС в противоречие с практиката на ВКС. Сочи че с решението е бил оставен без разглеждане предявения от синдика иск по чл.34 от ЗЗД за връщане на даденото. Твърди, че в тази необжалвана част решението има характер на определение и не се ползва със сила на присъдено нещо. Излага че с постановяването на прекратителната част от решението е допусната неправилност, която поради неупражняване на правото да ищеца да обжалва не е била отстранена. Твърди че неползващата се със сила на присъдено нещо част от решението по търг.дело № 117/12г. на ДОС няма отношение към основателността на направеното от него възражение за погасителна давност.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените при условията на евентуалност възражения за прихващане, като твърди, че съдът не е обсъдил доводите му в тяхната цялост, че е налице неправилно прилагане на института на съдебното прихващане и на нормата на чл.645 ал.1 от ТЗ. Твърди че няма законова пречка да се извърши прихващане между възникнало преди отриване на производството по несъстоятелност вземане на кредитор и такова на длъжника в несъстоятелност, което е възникнало и/или е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност. Сочи че в случая вземането му към несъстоятелния търговец, с размер на 209 702.86лв. е по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 558/14.11.2011г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 5244/2011г. на ДРС, прието от синдика и включено в одобрения от съда по търг.дело № 399/11г. списък на приети вземания на кредитори. Излага, че след като вземането му е съществувало още през 2011г., преди откриване на производството по несъстоятелност съгласно чл.645 ал.1 от ТЗ може да бъде прихващано с исковата претенция. Касае за еднородни претенции, и за съдебно прихващане, в който случай ликвидността настъпва по силата на съдебното решение. Оспорва извода на съда, че вземането на несъстоятелния търговец било възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, като се позовава на вида на иска по който е постановено решението – установителен иск по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ, като при условията на начална нищожност, вземането за връщане и/или неговата равностойност вече е съществувало към момента на откриване на производството по несъстоятелност. Твърди че липсват мотиви, защо възражението за прихващане със сумата 2 455.70лв., представляваща платената от него цена по сделката, е неоснователно. Твърди че страните си дължат двустранна реституция в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД.

Възразява срещу дадената от съда правна квалификация на предявения иск. Сочи че правилната правна квалификация би била по чл.57 ал.2 от ЗЗД, но ищецът не твърди и не представя доказателства за покана за връщане на имота, отправена преди разпоредителната сделка, напротив твърди, че имотът е прехвърлен на трето лице още през 2010г., преди предявяване на иска по търг.дело № 117/12г. по описа на ДОС. Твърди че основание по чл.57 ал.2 от ЗЗД ищецът не е предявил, доколкото не търси полученото от следващата разпоредителна сделка, а търси единствено равностойността на имота.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен изцяло, като претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Насрещната страна по жалбата Синдикът на „Виктори“ ЕООД в несъстоятелност Т.И.С., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение, като претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 във връзка с чл.57 ал.2 предл.второ от ЗЗД от Синдика на „Виктори“ ЕООД в несъстоятелност срещу „Виктори Агро“ ООД за сумата 5 800лв., претендирана като пазарната стойност на недвижим имот – трети етаж от административна сграда, находящ се в с Надарево, община Търговище, придобит от „Виктори Агро“ ООД по договор за продажба от 10.05.2010г., сключен по нотариален акт № 10/2010г., признат за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността  на „Виктори“ ЕООД по иск с правно основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ и продаден на трето лице с договор за продажба от 25.10.1010г., сключен по нотариален акт № 43/2010г.

Не са спорни между страните пред въззивната инстанция следните факти и обстоятелства:

С решение № 75 от 23.03.2012г. по търг.дело № 399/11г. по описа на ОС – Добрич, вписано в търговския регистър по партидата на дружеството на 29.03.2012г. е обявена неплатежоспособността на „Виктори“ ЕООД с начална дата 06.04.2010г., открито е производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност.

С решение № 53 от 05.03.2013г. по търг.дело № 117/12г. по описа на ОС – Добрич, потвърдено с решение на АС – Варна № 136 от 23.05.2014г. по търг.дело № 434/13г., е прието за установено, че сключеният на 10.05.2010г. по нотариален акт № 10, том ІV, рег.№ 4656, дело № 384/10г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под рег.№ 496 договор за продажба недвижим имот – трети етаж от административна сграда, находящ се в с.Надерова, община Търговище, сключен между „Виктори“ ЕООД и „Виктори Агро“ ООД, е нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Виктори“ ЕООД в несъстоятелност на основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ /в редакция преди изменение ДВ бр.20/ 2013г./ по иска на синдика на несъстоятелния търговец.

Не е спорно, че купувачът по тази сделка „Виктори Агро“ ООД се е разпоредил с притежавания от него имот  преди завеждане на иска на синдика по търг.дело № 117/12г., като с договор за продажба от 25.10.2010г., сключен по нотриален акт № 43, том ІХ, рег.№ 12214, дело № 1143/10г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 496, е продал имота на трето лице „Виктори Агро Груп“ ЕООД за сумата 2 455.70лв.

Въззивният съд намира възражението на въззивника – ответник „Виктори Агро“ ООД за погасяване на иска по давност за основателно, поради следното:

Приложима в случая е общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД.

С оглед постановеното решение по търг.дело № 117/12г. по описа на ДОС по предявен от синдика установителен иск за прогласяване на нищожност на договор с недвижим имот от масата на несъстоятелността на основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ /в редакция преди измененията с ДВ бр.20/2013г./ основание за присъждане на равностойността на имота е прогласената от съда нищожност на сделката. В хипотеза на нищожност на сделка по иска за връщане на престациите по нищожния договор, респективно в настоящия случай на равностойността на отчуждения имот, приложение намира разрешението, дадено в Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, а именно че в случаите на първия фактически състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД - при първоначална липса на основание, погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. Доколкото в настоящия случай се касае за нищожност на договор, но само по отношение на кредиторите на несъстоятелен търговец и само при открито производство по несъстоятелност, то началото на срока на погасителната давност за иска за връщане на даденото по нищожната сделка, въззивният съд намира, че започва да тече от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Именно от датата на отриване на производството по несъстоятелност е могъл да бъде предявен установителния иск и обусловения от него иск за връщане на даденото по договора. Поради което и въззивният съд приема, че в конкретния случай давността за предявяване на иска за попълване на масата на несъстоятелността с равностойността на отчуждената от трето лице вещ по прогласена за нищожна сделка започва да тече от 23.03.2012г. и към датата на предявяване на иска 29.05.2017г. /с пощенско клеймо от 25.05.2017г./ петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД е изтекъл.

Въззивният съд намира, че разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 89 от 10.05.2016г. по търг.дело № 720/15г. на ВКС, І т.о., не е приложимо към настоящия казус, защото същото касае предхождащ, предявен от синдика за попълване на масата, отменителен иск по чл.647 от ТЗ, който е конститутивен и в редакцията, преди изменението ДВ бр.20/2013г. и в действащата редакция и има за предмет обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изрично посочени действия и сделки в уредени от закона хипотези и очертани рамки. В тези хипотези по чл.647 от ТЗ при уважаване на иска правните последици на извършените действия и сделки отпадат с обратна сила, но до този момент те са били действителни и валидно обвързващи страните. Единствено фактът на уважаване на иска по чл.647 от ТЗ констатира относителнта недействителност и води до правната промяна – възстановяване на правното положение преди сключване на сделката или извършване на действието и открива възможността чрез осъдителен иск за връщане на даденото. В настоящето производство предхождащият иск на синдика е бил установителен иск за прогласяване на нищожност с основание чл.646 ал.2 от ТЗ, а не конститутивен с основание чл.647 от ТЗ, поради което и даденото е по изначално нищожен договор и е в първия фактически състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД. Последващата законодателна промяна през 2013г. и изменението на вида на иска от установителен в конститутивен, не може да доведе до промяна на обективните предели на вече влязлото в сила решение по търг.дело № 117/12г.

С оглед на така изложеното, въззвният съд намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради което и решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и съобразно изхода на спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски - за първа инстанция в размер на сумата 900лв., представляваща адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция  в размер на сумата 736лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.649 ал.6 от ТЗ и с оглед изхода на спора масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за първа инстанция в размер на сумата 232лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ решение № 169 от 02.11.2017г. по търг.дело № 143/17г. по описа на Окръжен съд – Добрич, поправено с решение № 216 от 22.12.2017г. изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на Синдика на „Виктори“ ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Добрич Т.И.С. срещу „Виктори Агро“ ООД със седалище гр.Търговище с правно основание чл.55 ал.1 във връзка с чл.57 ал.2 предл.второ от ЗЗД за сумата 5 800лв., претендирана като пазарната стойност на недвижим имот – трети етаж от административна сграда, находящ се в с Надарево, община Търговище, придобит от „Виктори Агро“ ООД по договор за продажба от 10.05.2010г., сключен по нотариален акт № 10/2010г., признат за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността  на „Виктори“ ЕООД по иск с правно основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ и продаден на трето лице с договор за продажба от 25.10.1010г., сключен по нотариален акт № 43/2010г.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Виктори“ ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Добрич, ЕИК 835024830, да заплати на „Виктори Агро“ ООД със седалище гр.Търговище, ЕИК 125555587, сумата 900лв. /деветстотин лева/, представляваща направени разноски за първа инстанция и сумата 736лв. /седемстотин тридесет и шест лева/, представляваща направени разноски за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Виктори“ ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Добрич, ЕИК 835024830, да заплати по сметка на Окръжен съд – Добрич сумата 232лв. /двеста тридесет и два лева/, представляваща дължима по делото държавна такса.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: