О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

35

 

20.01.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, гражданско отделение, на 20 януари, две хиляди и четиринадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

         ЧЛЕНОВЕ:  Пенка Христова

                          Петя Петрова

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 1  по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на  Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуалния му представител П.Г. ***, против определение № 3480 от 14.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1543/2009 г. по описа на ВОС, с което е изменено определение № 2236/26.07.2013 г. по гр.д. № 1543/2009 г. по описа на ВОС в частта на разноските и комисията е осъдена да заплати на С.Д.Ж. направени по делото разноски в размер на 3 600 лв.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение на окръжния съд относно присъдените в негова тежест разноски е неправилно, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата му за изменение на определението за разноските изцяло.  Навел е следните оплаквания: - изобщо не следвало да носи отговорност за разноските, сторени от ответника, защото делото не било прекратено поради оттегляне на иска, както неправилно бил приел окръжния съд, а поради недопустимост на иска, настъпила в хода на производството; - евентуално, платеното адвокатско възнаграждение от другата страна подлежало на намаляване по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК до минималния размер от 2 231 лв., защото извършените от адвоката процесуални действия по делото се ограничавали единствено до изготвяне на писмен отговор на исковата молба.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването му, като неизгодно за него и срещу подлежащ на обжалване акт на съда съгл. чл. 248, ал. 3 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е отчасти основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1543/2009 г. по описа на ВОС е било образувано по мотивирано искане на КУИППД /сега КОНПИ/ по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ с характер на искова молба, за отнемане от С.Д.Ж. на имущество, придобито от престъпна дейност. На 01.10.2009 г. по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, подаден от адв. Ж. И. от САК, снабден с представителна власт за производството пред първата инстанция. Производството по делото е било спирано, защото след образуването му, осъдителната присъда на ответника е била отменена и наказателното производство срещу него е било възобновено /с решение № 506 от 01.12.2009 г. по н.д. № 556/2009 г. на ВКС/. С влязло в сила постановление на РП – Варна от 29.11.2012 г., наказателното производство срещу С.Ж. е било прекратено, като поради отпадане на предпоставката по чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./ - започнало наказателно производство срещу ответника, КОНПИ е взела решение № 167 от 10.06.2013 г. за предприемане на действия по прекратяване на производство по гр.д. № 1573/2009 г. на ВОС. В съдебно заседание от 12.06.2013 г. ищецът е поискал от съда да прекрати производството по делото, поради  отпадане на една от предпоставките за воденето на иска. В същото съдебно заседание, ответникът е направил искане за присъждане на разноските, представил е списък по чл. 80 от ГПК и е заявил, че платеното адвокатско възнаграждение към момента възлиза на сумата от 3 500 лв. Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С определение от същото съдебно заседание, окръжният съд е прекратил производството по делото, а с определение № 2236 от 26.07.2013 г. е осъдил комисията да заплати на ответника сумата от 5 100 лв. - разноски по делото. С обжалваното определение, окръжният съд е уважил частично молбата на ищеца за изменение на определението за разноските и е намалил същите на сумата от 3 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като е оставил без уважение възражението за прекомерност.

Съгласно разпоредбата на 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Както бе посочено по-горе, производството по делото е било прекратено, поради което и ответникът, съгласно цитираната разпоредба, има право да му бъдат присъдени сторените от него разноски по делото. Те се дължат независимо от това дали основанието за прекратяване на делото е било оттегляне на иска или недопустимост на иска, щом това прекратяване е по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника. Т.е. ответникът с поведението си не е станал причина нито за завеждане на делото, нито за последващото му прекратяване. Затова, оплакванията на комисията, че не следва да носи отговорност за разноските, не могат да бъдат споделени.

Оплакванията, че окръжният съд неправилно не е намалил размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерността му, също са несъстоятелни. Ответникът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, който е участвал в производството по делото, като е изготвил и подал писмен отговор на исковата молба с обем около 20 страници. Делото е по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ и се характеризира освен с правна и със значителна фактическа сложност. Изготвянето на отговора предполага предварително и задълбочено проучване на фактите, изследване на значителен обем документи /голяма част от които събирани в значителен период от време в производството пред комисията/, изграждане на защитна позиция и формулиране на възражения, както и работа по събиране на доказателства. Затова, работата на адвоката по делото, не може да се измери само с броя на явяването му в откритите съдебни заседания, каквито оплаквания има в жалбата. Изчислен, на база цената на иска, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2 231 лв. Платеният реално адвокатски хонорар е 3 500 лв., видно от отбелязването в договора за правна защита и съдействие и заявен от ответника в последното открито съдебно заседание по делото. Макар и определен над минималния размер по наредбата, това възнаграждение предвид изложените по-горе съображения не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и не подлежи на редуциране. До този извод е достигнал и окръжния съд, като не е уважил възражението на ищеца по чл. 78, ал.5 от ГПК. Той, обаче вместо доказаната сума от 3 500 лв. е присъдил възнаграждение от 3 600 лв., поради което и определението му за разноските в частта за осъждането за горницата над 3 500 лв. до 3 600 лв. следва да бъде отменено.

Водим от горното, Апелативен съд – Варна

 

                            ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3480 от 14.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1543/2009 г. по описа на ВОС, В ЧАСТТА с която е изменено определение № 2236/26.07.2013 г. по гр.д. № 1543/2009 г. по описа на ВОС за разноските и КОНПИ е осъдена да заплати на С.Д.Ж. направените по делото разноски до размер на сумата от 3 500 лв., като ОТМЕНЯ определението в  ЧАСТТА  на присъдените разноски за горницата над 3 500 лв. до 3 600 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.