О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№71

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на …27.01.2016година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

    ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА ч.гр.д. 1/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от С.Ж.Ж. и К.Ж.Ж., и двамата от гр. Варна срещу Определение № 3674 от 23.10.2015 г. на Варненския окръжен съд по в. гр. д. № 2365/2012 г. с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно и необосновано.

В частната жалба се твърди, че спрямо С.Ж. и К.Ж. няма постановен съдебен акт по съществото на спора, тъй като липсва произнасяне от страна на съда относно техните права както в мотивите, така и в диспозитива на решението на Варненския окръжен съд, поради което е недопустимо да се осъждат същите на разноски. Изложени са съображения, че въпреки участието в производството и на други съделители, съдът е осъдил само настоящите жалбоподатели да заплатят разноски.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните мотиви:

Въззивното производството по гр. д. № 833/2007 г. на ВОС е инициирано вследствие подадени две въззивни жалби – една от Веселина Антонова Шавова и втора от С.Ж. и К.Ж.. В.Ш. е обжалвала решението на ВРС по гр. д. № 980/2001 г. с довод, че неправилно е изключена от делото за делба, а С.Ж. и К.Ж. са обжалвали същото решение в частта по допускането до делба на апартаменти № 3, № 5 и № 6 между посочените в решението съделители и определените за тях квоти, с молба решението да бъде отменено в обжалваната част и искът за делба да бъде отхвърлен изцяло.

С решение № 413/25.07.2012 г. на Върховен касационен съд по гр. д. № 1076/2010 г., І г.о. е отменено постановеното по гр. д. № 833/2007 г. на Варненския окръжен съд решение в частта, в която е отхвърлен иска за делба на апартамент № 3 и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав, отхвърлена е жалбата на Веселина Антова Шавова като неоснователна, а в останалата част решението на ВОС е оставено в сила.

След връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВОС, същото е образувано под нов деловоден номер, а именно в. гр. дело № 2365/2012 г., като с решение от 07.07.2015 г. съдът е отменил обжалваното решение на ВРС по гр. д. № 980/2001 г. в частта, в която е допуснато да бъде извършена делба на апартамент № 3 между лицата Радост Стаменова Райновска, В. И. В., С. Х. Х., З. П. В. и П. П. С. и при посочените квоти, като вместо него е постановил ДОПУСКАНЕ на делба на апартамент № 3 между П.П. С. и Д..  

След постановяване на решението по в. гр. дело № 2365/2012 г. по делото е депозирана молба от 18.08.2015 г. на процесуалния представител на МРРБ, като представител на Държавата, с която е поискано допълване на решението в частта за разноските, като бъдат осъдени Ж. К. Ж., С.Ж. и К.Ж. - по твърдение, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 3674 от 23.10.2015 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 2365/2012 г. е допълнено постановеното решение № 1367 от 07.07.2015 г., като С.Ж.Ж. и К.Ж.Ж. са осъдени да заплатят на Държавата, представлявана от МРРБ, сумата от 2 700 лева – разноски, направени пред въззивната инстанция, от които 2 500 лв. юриск. възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за вещото лице по експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В случая неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателите С.Ж. и К.Ж., че спрямо тях няма постановен съдебен акт по съществото на спора. След като ВКС е върнал делото на ВОС за ново разглеждане в частта, в която е отхвърлен иска за делба на апартамент № 3, а жалбата на Веселина Антова Шавова е отхвърлена като неоснователна, респективно в останалата част решението на ВОС по гр. д. № 833/2007 г. е оставено в сила, както и че въззивното производство е инициирано по жалба именно на С.Ж. и К.Ж. с оплаквания за неправилност на решението на ВРС по отношение делбата на апратаменти с № 3, 5 и 6, то като извод следва да се посочи, че разноските действително следва да се възложат върху страните, оспорващи правата на съделителите в процеса – в случая С.Ж. и К.Ж.. Спрямо В. Ш. решението е влязло в сила, след като жалбата й е оставена без уважение от ВКС, респ.  фактическото й участието във въззивното производство по в.гр.д.№ 2365/2012 г. не я прави страна, на която да бъде възложена отговорността за разноски.   

Съгласно практиката на ВКС, при наличието на спор за правата на съделителите, както е в настоящия случай, включително при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 от ГПК (Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о.).

Обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3674 от 23.10.2015 г. на Варненския окръжен съд по в. гр. д. № 2365/2012 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от получаване на препис от същото, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ: