РЕШЕНИЕ

 

38

 

гр.Варна, 19.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.                      

Прокурор,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 10/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Д.К.Н. от с.Крапец против решение № 403/19.11.2014 г. по гр.д.№ 590/2014 г. на Окръжен съд-Добрич, с което са уважени исковете, предявени от Д.Н.А. с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание навежда ново твърдение - за недопустимост на обжалваното решение.

          В подаден писмен отговор и в с.з. пълномощникът на въззиваемия оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

          Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

          Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове от Д. Н. А. срещу Д.К. Ж. за заплащане на сумите от 18348.00 лева и 32480.00 лева, получени при начална липса на основание - по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че през 2012 г. и през 2013 г. е заплатил задължения на ответницата към НАП-Добрич без правно основание, което е довело до неоснователно то й обогатяване. Претендира връщане на даденото, ведно със законната лихва и разноските по делото.

            Оспорвайки предявените искове, ответницата твърди: че заплащането на сумите е станало не със средства на ищеца; че е налице договорка между ищеца и трето лице – брат на ответницата, което изключва факта на неоснователно обогатяване. Пред настоящата инстанция навежда довод за недопустимост на постановеното решение поради произнасяне по непредявени искове.

          Настоящата инстанция приема, че съдът е бил сезиран с искове по чл.55, ал1, предл.1 от ЗЗД, по които се е произнесъл с обжалваното решение. Извършеното след предявяването им уточняване на исковата молба не съставлява предявяване на нови искове, поради което постановеното решение е допустимо.

          Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 18.12.2012 год. Д.Н.А. –като платец е заплатил по сметка в СИБАНК ЕАД на ТД на НАП Добрич-ПДВ сумата от 18348.00 лв. на задълженото лице Д.К. Ж., като за основание на операцията е посочено :купувач на нива с площ от 25643 кв.м.

Видно от постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ 0745/2006/000227/03.01.2013 год. по изпълнително дело № 745/2006 год., публичният изпълнител при НАП-ТД гр.Варна,офис гр.Добрич е изнесъл на търг недвижим имот-земеделска земя-нива с площ от 25643.00 кв.м., находящ се в с.Крапец, общ.Шабла, местността”Айляя”, собственост на длъжника Ж.К.Ж., при начална тръжна цена от 18260.00 лв. За купувач на имота, съгласно чл. 252 от ДОПК, с протокол №0745/2006/000218/14.12.2012 год. е била обявена Д.К.Ж. – сестра на длъжника. Като е взел предвид, че купувачът е заплатил сумата от 22000 лв., преведена по сметката на ТД гр.Варна, офис Добрич с платежно нареждане от 01.11.2012 год. и 18.12.2012 год. и на основание чл. 253 от ДОПК, публичният изпълнител е възложил на Д.К. Ж. описания недвижим имот. Постановлението е било вписано с вх.рег.№ 134/17.01.2013 год., акт № 58, т.І на Службата по вписванията гр.Каварна.

На 20.03.2013 год. с платежно нареждане /вносна бележка/ Д.Н.А., като наредител, е превел от сметката си в БАНКА ПИРЕУС по сметка в СИБАНК ЕАД на ТД на НАП Добрич-ПДВ, сумата от 32480 .00 лв. , като за основание на плащането е посочено: закупуване на имот № 39493.501.248 с.Крапец по протокол №0745/2006/000246/14.03.2012 год. от ответницата Д.К. Ж.

Видно от постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ 0745/2006/000255/27.03.2013 год., по образуваното изпълнително дело № 745/2006 год., публичният изпълнител при НАП-ТД гр.Варна, офис гр.Добрич е изнесъл на търг недвижим имот - урегулиран поземлен имот № 39493.501.248-дворно място с площ от 3153.00 кв.м.,находящо се в с.Крапец, ул.”17-та”№ 8, съставляващо пл.№ 248 в кв.28, парцел ІV, собственост на длъжника Ж.К.Ж., при начална тръжна цена от 12600.00 лв. За купувач на имота - съгласно чл. 252 от ДОПК, с протокол №0745/2006/000246/14.03.2012 год. е била обявена Д.К. Ж. Като е взел предвид, че купувачът е заплатил сумата от 35000 лв., преведена по сметката на ТД гр.Варна, офис Добрич с платежно нареждане от 20.03.2013 год. и на основание чл. 253 от ДОПК, публичният изпълнител е възложил на Д.К. Ж. описания недвижим имот. Постановлението е било вписано с вх.рег.№ 885/29.03.2013 год., акт № 130 т.ІІІ на Службата по вписванията гр.Каварна.

Страните не оспорват факта, че помежду им не са съществували договорни отношения, а ответницата е узнала за факта на заплащане на сумите от ищеца, след предявяването на иска.

Безспорен е и факта, че имотите, предмет на принудително изпълнение са били собственост на брата на ответницата Ж.Ж., а ищецът е бил в дългогодишни служебни отношения с него.

          Предявените искове са за връщане на суми, получени при начална липса на основание – чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Началната липса на основание е налице когато между страните не е налице каквото и да е правоотношение.

          С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, в тяжест на ищеца е да докаже, че ответникът е получил твърдяната сума, а при оспорване на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да докаже наличието на основание за това.

По делото са представени писмени доказателства, установяващи плащане на исковите суми. Във връзка с оспорването на исковете, ответницата не е представила доказателства, установяващи, че тези плащания са станали с нейни или на брат й парични средства. След като исковите суми са платени, а няма доказателство те да са дадени по договор или на някакво друго основание, те следва да бъдат върнати, ведно с лихва за забава, считано от предявяването на исковете.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 403/19.11.2014 г. по гр.д.№ 590/2014 г. на Окръжен съд – Добрич.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.                2.