Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

27/01.03.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 10.02.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 10/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Валентина-2000” АД гр.Варна, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Цар Симеон № 2, представлявано заедно от В.С.С. и Л.Д.Г., от Х.Й.Г., родена през 1942 год. в Костанджа – Румъния, живуща ***, притежаваща лична карта № AZ-*****/06.08.2007 год. от полицейски участък Коропи и от Д.Й.А., родена през 1947 год. в Румъния, живееща в Скандалу, окр.Теспротиас, чрез процесуалния им представител адв. Илия Златев от АК гр.Варна срещу решение № 1716/21.10.2015 год. по гр.д. № 1216/2015 год. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен иска срещу „Енерго Про Мрежи” АД Варна с правно осн. чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата 13 990,18 лв, представляваща обезщетение за ползването без правно основание като трафопост на ¾ ид.ч. от избено помещение (сутерен) с площ от 32,50 кв.м. , намиращо се в североизточния ъгъл на четириетажна сграда с административен адрес гр.Варна, ул.”Заменхоф” № 1, заключено между посочената улица, площад „Независимост”, складово помещение и стълбище, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от завеждането на иска – 20.04.2015 год до окончателното изплащане, както и в осъдителната част за разноските в размер на 6200 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен, като им бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор от „Енерго Про Мрежи” АД се излагат доводи за неоснователност на жалбата и потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

По делото е безспорно, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2168/2013 год. на Окръжен съд Варна е признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ избено помещение (сутерен) без номер, с площ 32 кв.м., намиращо се в североизточния ъгъл на четириетажна сграда с административен адрес гр.Варна, ул.”Заменхоф” № 1, заключено между посочената улица, площад „Независимост”, складово помещение и стълбище, на основание реституция и наследяване по отношение на Х.Й.Г. и Д.Й.А., и правна сделка – по отношение на „Валентина-2000” АД гр.Варна.

Безспорно е също, че в имота се помещава трафопост № 8, оборудван с два броя трансформатори, разпределителни табла, комуникационни механизми, измервателни уреди, сигнална и пожароизвестителна апаратура. Трафопостът е натоварен със значителен брой абонати – Театъра, хотел „Мусала”, ул.Заменхоф № 1, № 2 и № 4, ул.”Русе”№ 5, ул.”Котел”, магазин „Валентина”.

Съоръжението е изградено заедно с построяването на самата сграда, която е от преди 1944 год, а през 1974 год е монтиран нов трансформатор, с който е била заменена старата машина. В този смисъл е заключението на съдебно-техническата експертиза и то дава основание за извода, че енергийният обект е бил заварен от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм).

Преди реституцията техническото съоръжение, разположено в имота, е било държавна собственост, а впоследствие – включено в капитала на енергийното предприятие – праводател на ответника. Това обстоятелство не е било пречка за реституцията на недвижимия имот в полза на ищците, но съгласно § 67 ал.7 от ЗИДЗЕЕЕ (отм) те са придобили собствеността върху сградата и земята, обременени от ограниченията за благоустройствени цели (т. нар. сервитутни права), произтичащи от чл.60 от ЗЕЕЕ(отм).  Тези сервитутни права, възникнали по силата на закона запазват действието си и сега съгласно § 26 ал.1 от ЗИДЗЕ.

Ответникът е ползвал енергийния обект през процесния период и е реализирал някаква полза, но тя не е пропусната от ищците, защото като собственици на служещия имот те са длъжни да търпят изграденото енергийно съоръжение и да осигуряват достъпа на ответника до него.

Дейностите в енергетиката са регулирани от закона и могат да се осъществяват само от лица, регистрирани по ТЗ и отговарящи на изискванията на чл. 40 от ЗЕ. Безспорно ответникът притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия, даваща му право да експлоатира обекта съгласно неговото предназначение. Доколкото изграденото в имота на ищците съоръжение представлява енергиен обект по смисъла на §1 т.23 от ДРЗЕ, неговото ползване не може да се извършва по начин, различен от уредения в този закон. Следователно ищците не биха могли самостоятелно или чрез другиго да извличат полза от имота, и в този смисъл тя да се явява пропусната по вина на ответника.

Вписването на сервитутното право в кадастъра и имотния регистър няма конститутивно действие. Липсата на вписване не променя факта, че в полза на ответника е възникнал сервитут по силата на закона. С влязлото в сила решение по гр.д. № 2168/2013 год на ВОС е безспорно установено в отношенията между страните, че ответното дружество е универсален правоприемник на „Електроразпределение Варна” АД, в чийто капитал е записан процесният трафопост. Поради това ответникът се явява титуляр и на установения от закона сервитут, даващ му правото на достъп до чуждия имот за нуждите на осъществяваната от него дейност. За този достъп той не дължи заплащане, затова и не е спестил разходи за сметка на ищците.

По изложените мотиви, съвпадащи с изводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивниците следва да се възложат разноските по делото. Възражението за прекомерност за претендираното юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника е основателно, поради което съдът го редуцира до минималния, предвиден в Наредба № 1, а именно – 1367 лв, които въззивниците следва да заплатят солидарно.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1716/21.10.2015 год по гр.д. № 1216/2015 год на Окръжен съд Варна

ОСЪЖДА „ВАЛЕНТИНА-2000” АД гр.Варна, ЕИК 103078681, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Цар Симеон № 2, представлявано заедно от В.С.С. и Л.Д.Г., Х.Й.Г., родена през 1942 год. в Костанджа – Румъния, живуща ***, притежаваща лична карта № AZ-****/06.08.2007 год от полицейски участък Коропи и Д.Й.А., родена през 1947 год. в Румъния, живееща в Скандалу, окр.Теспротиас, притежаваща лична карта №   ****/12.10.1999 год, издадена от полицейски участък Парамитя, да заплатят солидарно на „Енерго-про Мрежи” АД с ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, разноски за настоящата инстанция в размер на 1367 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)