ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№173

_10_.03.2016 г., гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _10_.03. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 100 по описа за 2016 година:

 

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2, ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от «Б.» ЕАД, ЕИК 813150431, гр. Варна, срещу определение № 4253/19.12.2015 по гр.д. 3688/2013 год., с което е прекратено производството по делото. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено.

Насрещната страна О.Л.Н., ИЗРАЗЯВА становище за неоснователност на жалбата.

Насрещните страни И.Г.М. и А.Л.Н. не са изразили становище по жалбата.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е допустима и подадена в срок.

Пред ОС производството по делото е било образувано по  предявен от „Б.“ ЕАД с ЕИК 813150431 със седалище и адрес на управление гр.Варна, против три физически лица иск за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 303 439.43 лева, претендирана като обезщетение за нанесена имуществена вреда, изразяваща се в извършване на разход за заплащане на разноски в същия размер в производството по арбитражно дело № 2 по опис на АС – София за 2011 г., на основание чл. 45 от ЗЗД. Твърди се, че причината да бъде извършен този разход от страна на ищеца е обстоятелството, че е бил страна в арбитражното дело, по което ответниците са представили неистински документи и ищецът е бил поставен в  ситуация да ги оспорва.

Ответниците по исковете И.М., А.Н., О.Н. са оспорили исковете с твърдения, че са недопустими, тъй като се претендират разноски в арбитражно производство, които вече са присъдени с арбитражен съдебен акт, по който е издаден изпълнителен лист на 21.01.2014 г. , въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело  № 2012170400104 по опис на ЧСИ № 717 на КЧСИ. Твърдяли са, че не съществува възможност извън този специален ред да се търси обезщетение за разноските на друго основание. Твърди се също, че физическите лица не са били страни в арбитражното производство.

Делото е многократно оставяно без движение за уточняване на твърденията по исковата молба и с обжалваното определение е прекратено от ОС по мотиви, че ищецът не е уточнил твърденията си за неистинност на използваните в арбитражното производство документи и да посочи, установена ли е от съд /граждански или наказателен/ неистинността им, както и пряка ли е връзката между неистинността на документите и настъпилата вреда.

По делото не е било спорно, че с влязло в сила Определение от 08.11.2013 г. по арбитражно дело № 2 по опис на АС-София за 2011 г. разноските за арбитражното производство са признати в полза на ищцовото дружество и насрещната страна е осъдена да го заплати. Издаден е изпълнителен лист.

ОС е приел, че противоправното поведение, което ищецът описва в исковата молба, предшества представянето на тези документи по арбитражното дело. ОС е приел също, че твърдяното от ищеца поведение на ответниците не е довело до друга вреда, различна от тази, която ищецът е претърпял, налагайки се да извърши вече присъденият разход. ОС е приел, че разходът не е пряка и непосредствена последица от съставянето на неистински документи, а от тяхното ползване, за което пък вече имало определение за присъждането им. Това е дало основание на ОС да прецени, че липсва правен интерес от предявяване на този иск след като вредата,  която ищецът е претърпял, вече е присъдена. Отделно от това е прието, че не се твърди неправомерността на деянието /неистинността на документите/, тъй като по този въпрос има вече оправдателна присъда.

Съставът на ВапС намира, че подадената жалба е основателна.

С определението си за прекратяване на производството ОС е обосновал липсата на правен интерес от водене на настоящото дело с изводи, които следва да се направят по съществото на спора, а именно при наличните твърдения в исковата молба налице ли е доказан фактически състав на чл. 45 ЗЗД, включително налице ли е вреда, неправомерност на твърдяното поведение, използване на неистински докувенти в арбитражно производство, както и пряка причинно – следствена връзка между тях.

В арбитражното производство са присъдени разноски за неоснователност на заявената претенция, т.е. на различно от твърдяното в настоящия процес основание, макар и вредата да е една и съща. При това положение въпросът за конкуренция на основанията, при липса на доказателства за погасяване на задължението по цитирания изпълнителен лист, ще бъде разрешен в изпълнителния процес.

Не са налице основания за прекратяване на производството пред ОС.

 Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ВОС, обжалваният акт следва да бъде отменен, а делото следва да се върне на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 4253/19.12.2015 по гр.д. 3688/2013 год., И ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: