ОПРЕДЕЛЕНИЕ 199

гр. Варна,  29.03.2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 100/17г., намира следното:

         Производството е образувано по частни жалби, подадени от всяка от насрещните страни в първоинстанционното исково производство (от ищеца Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, гр. София и от ответника Община Попово, гр. Попово), образувано в гр.д. № 282/15г. на ОС-Търговище, против определение № 280/20.12.16г., с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

         В частната жалба на МРРБ се излага, че определението е неправилно и се претендира да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита се, че първоинстанционният съд е извършил неправилно тълкуване на нормите на новоприетия спрямо производството по образувания гражданскоправен спор - Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, както и относно характера на писмото, с което Управляващия орган /УО/ на ОПРР е наложил процесната финансова корекция на Община Попово и договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /ДПБФП/, поради което и неправилно е формирал извод относно реда за осъществяване на правната защита. Оспорва се извода, че сключения между страните по делото ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г. представлява административен договор, а писмо с изх. № П-5/20.01.11г. на главния директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие”, с което ответника-бенефициент е уведомен за наложената му по цитирания договор финансова корекция, представлява индивидуален административен акт. Цитирания договор е сключен преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ и при действието на нормативна уредба, която го определя като източник на частноправни облигационни правоотношения. Това се доказвало от предявения от Община Попово против МРРБ иск за реално изпълнение по ДПБФП BG161РО001/1.1.-01./2007/013/16.07.08г., който е бил уважен с влязло в сила решение по т.д. № 5983/12г. на СГС, VІ т.о. Освен това към момента на сключване на процесния ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г. не е била приета още Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма Солидарност и управление на миграционните потоци” /МОФК/, приета с ПМС № 134 от 5.07.2010г., обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2010г. и в сила от датата на обнародването, поради което и в договора не се съдържа клаузата, предвидена във всички последващи ДПБФП, че страните са договорили възможността за налагане на финансови корекции именно по реда на МОФК. С по-късното изменение и допълнение на МОФК е предвидена възможността и спрямо заварения и процесен по настоящото дело ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г. да се налагат финансови корекции в съответствие с Насоките СОСОF, като съответно се прилагат и правилата на чл. 12-14 от МОФК /така § 1 от ПЗР на ПМС № 339/30.12.10г./. Именно поради горното и при сключването на процесния договор страните в рамките на Общите условия /ОУ/ към него са предвидили задължение на бенефициента да възстанови на УО всички неправомерно изплатени суми – чл. 17, т. 10 от ОУ. В чл. 18, т. 5 от тези ОУ към договора е предвидена възможността препоръка за извършване на финансови корекции за усвоените от бенефициента суми да извършва и Одитиращия орган – Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС”. Поради това и правото на УО да наложи финансова корекция се основава и произтича от сключения между страните ДПБФП, а не от качеството му на административен орган. МОФК единствено регламентира реда и процедурата, която УО следва да спазва при упражняване на това свое право. Бенефициента по процесния договор Община Попово е допуснала нередност, което я е направило неизправна страна по договора, от която нередност пък е настъпила щета, а това е дало основание по силата на ОУ към договора УО по ОПРР да иска възстановяване на вече платената по договора сума (финансова корекция). Относно частноправния характер на учреденото с ДПБФП правоотношение и липсата на характер на административно такова, респективно на актовете на УО като индивидуални административни актове /ИАА/, жалбоподателят е посочил определения на ВАС, издадени до 06.10.15г.

            Поради това се поддържа, че писмо с изх. № П-5/20.01.11г. на главния директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие” не представлява ИАА, а представлява становище относно неизпълнение на поети договорни задължения и дължимостта и допустимостта на извършени от бенефициента разходи. Поддържа се, че ЗУСЕСИФ е неприложим към процесния договор и към уреждането на правата и задълженията във връзка с предприетата от УО финансова корекция поради неизпълнението му от бенефициента, тъй като с § 10, ал. 1 от ПЗР на този закон е предвидено, че започналите и недовършени до влизането в сила на закона производства се довършват по досегашния ред. В настоящия случай производството по налагането на финансова корекция е започнало и приключило преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Поради това и финансовата корекция е приключила с уведомително писмо, а не с мотивирано решение по см. на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Счита се, че дори и след постановяването на ТР № 8/11.12.15г. по т.д. № 1/15г. на ВАС, продължава да е налице противоречива съдебна практика относно правилата, регламентиращи обществените отношения, свързани с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, съответно чрез ДПБФП, сключени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ – така определение № 2338/07.07.16г. по т.д. № 2395/16г. на АпС-София, в което е посочено, че новоприетият правен ред по реда на ЗУСЕСИФ не е такъв за издадените вече актове по установяване на финансова корекция. Действалите към момента на изпращане на писмо с изх. № П-5/20.01.11г. на главния директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие” Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове и програми, съфинансирани от ЕС и МОФК не съдържат разпоредби, които да определят това писмо като ИАА. Оспорва се и извода на ТОС, че въз основа на цитираното писмо от 20.01.11г., което има характера на ИАА и представлява акт за установяване на публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, могат да се предприемат действия от органите на НАП за събиране на вземането, което лишава МРРБ от правен интерес от предявения по делото иск. Поддържа се още веднъж, че това писмо няма характера на ИАА, а още по-малко на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като неизпълнението от Община Попово на ДПБФП прави изискуемо едно частно държавно вземане, произтичащо от договор на частното право. Поради това и за МРРБ не съществува друг ред за снабдяване с изпълнително основание, освен чрез общия исков процес и предявения осъдителен иск. Не се споделя и извършеното от ТОС формално граматическо тълкуване на нормата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, че същата има за предмет единствено искова молба, подадена от бенефициент срещу изявление за финансова корекция, тъй като настоящата процедура е започнала и завършила преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и единствения ред за защита е общия исков процес, който е започнал и следва да се довърши по досегашния ред. Това е единствения начин на тълкуване на нормата, съобразно правилата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, който би осигурил и равнопоставеност на страните в процеса, осигурявайки и възможността образуваните от УО на ОПРР /а не само от бенефициентите/ искови производства да се довършат по досегашния ред.

            В частната жалба на Община Попово, гр. Попово се излага, че обжалваното определение е неправилно, а ответникът също има интерес от неговото обжалване, тъй като желае делото да приключи с решение, с което да се установи съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца право на вземане за посочената парична сума и на посоченото основание. Счита се, че цитираното от ТОС ТР № 8/11.12.15г. по т.д. № 1/15г. на ВАС е неотносимо към предмета на настоящото дело, тъй като решението се отнася за чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 2008г. на МЗГ и за чл. 16г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105/02.08.06г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, които нормативни актове не са приложими по отношение на спора, предмет на настоящото дело. Към последния са приложими Регламент (ЕО) № 1083/2006г. на Съвета, ПМС № 121/31.05.07г., ПМС № 285/09г., ПМС № 134/05.07.10г. и МОФК. Тези нормативни актове не предвиждат издаването на ИАА от УО на ОПРР при налагане на финансова корекция по ДПБФП, а изискват УО да утвърди свои писмени правила за налагане на финансови корекции и договарящият орган да предвиди в ДПБФП с бенефициента клаузи относно налагането на финансови корекции – чл. 11, ал. 2 от МОФК. Това е сторено с чл. 18 от ОУ към процесния ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г. Следователно, евентуални задължения на Община Попово при финансова корекция, произтичат от договора, а не от ИАА, за разлика от случаите, обхванати от ЗУСЕСИФ. Настоящият спор не е обхванат от този закон, имайки предвид § 10, ал. 1 от неговите ПЗР – тъй като настоящото производство е започнало и не е довършено до влизането в сила на закона. На осн. чл. 13, ал. 2, т. 5 от МОФК и чл. 3, ал. 7, т. 6 и ал. 8 от ЗНАП възможностите за договарящия орган при финансова корекция е да прихване от бенефициента плащанията си по същия или друг ДПБФП или да упражни правата си по издадена от бенефициента гаранция, или да претендира плащане на сумата на финансовата корекция по реда на ГПК.След като ищецът МРРБ не твърди в исковата молба да е издало ИАА за налагане на финансова корекция по процесния ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г., нито акт за установяване на частно държавно вземане по чл. 3, ал. 8 от ЗНАП, нито акт за установяване на публично държавно вземане по ДОПК, нито някакъв друг ИАА, то и исковото производство е допустимо. Първоинстанционният съд не се е съобразил и с имплицитно изразеното от ВКС становище за допустимост на настоящото исково производство, инкорпорирано в отменителното му определение № 574/27.10.16г. по ч.т.д. № 1567/16г. на ІІ т.о.

            Счита се още, че приложима е нормата на ал. 1 на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, а не неговата ал. 3 и образуваното на 12.08.15г. /преди влизането в сила на 26.12.15г. на цитирания закон/ следва да бъде довършено „по досегашния ред”. В този смисъл е становището на друг съд – решение по гр.д. № 378/16г. на БАпС, с което по аналагочен случай съдът е приел за допустим осъдителния иск на УО против бенефициента, основан на вземане от финансова корекция по ДПБФП. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ТОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Никоя от страните не е депозирала отговор на частната жалба на насрещната страна, което логично е предпоставено от съвпадащите правни позиции относно обжалвания съдебен акт.

            За да се произнесе настоящият състав на съда взе предвид следното:

            Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба, подадена на 12.08.15г. от МРРБ /съобразно уточняващата молба от 06.10.15г. относно ищеца/ против Община Попово, гр. Попово, по която е било образувано гр.д. № 10440/15г. на І-4 отделение на СГС. Предявените искове са били:

            - да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца в качеството му на УО възстановяване/връщане на сумата от 1 200 200.86 лв. с ДДС, представляваща наложена финансова корекция по ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г. по ОПРР за изпълнение на проект „Подкрепа на устойчиво и интегрирано местно развитие чрез рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа”, което вземане е съществувало (поради законосъобразно наложена финансова корекция), било е изискуемо и ликвидно към момента на получаване от ответника на писмо с изх. № 08-П-5/20.01.11г. на главния директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие”, с което му е отказано окончателно плащане по ДПБФП BG161РО001/1.1.-01./2007/013/16.07.08г. /сключен между същите страни/ поради наложена финансова корекция по ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г.

            - да се приеме за установено, че двете насрещни вземания /при твърдението, че и ответникът е имал вземане против МРРБ по ДПБФП BG161РО001/1.1.-01./2007/013/16.07.08г. в същия размер / по цитираните два ДПБФП, са прихванати (погасени) към момента на получаване от ответника на писмо с изх. № 08-П-5/20.01.11г. на главния директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие”, с което му е отказано окончателно плащане по ДПБФП BG161РО001/1.1.-01./2007/013/16.07.08г.

            В исковата молба се е твърдяло, че ответникът-бенефициент по ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г. е усвоил на 100% предоставените му по договора средства, но поради констатирана и регистрирана верифицирана „нередност” по см. на чл. 2, т. 7 от Регламент 1083/2006г., извършена от „икономическия оператор” в лицето на кмета на община Попово, в качеството му на възложител по см. на чл. 7 от ЗОП, което действие представлява нарушение на общностното право – чл. 89 от Регламент 1605/2002г. (ЕВРАТОМ), както и нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 25, ал. 5 и чл. 51а от ЗОП /квалифицирана като категория нередност 7 от Приложение № 1 от Насоките СОСОF 07/0037/03// и чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./ /квалифицирана като категория нередност 24 от Приложение № 2 от Насоките, СОСОF 07/0037/03//, от което нарушение са произтекли негативни финансови последици, е принудило УО да наложи финансова корекция, чийто размер е определен по пропорционалния метод по см. на чл. 9, ал. 2 от МОФК, прието с ПМС № 134/10г. и въз основа на доклад на Одитиращия орган ИА „ОСЕС” – в размер на 1 196 660.86лв., представляващи 25% от договор за обществена поръчка № 109/21.10.08г., сключен между Община Попово и „Пътинженерингстрой-Т” АД, гр. Търговище за изпълнение на СМР за рехабилитация на общински пътища, и в размер на 3 540лв., представляваща 10% от сключения между Община Попово и „Одитори и Ко” ООД договор за одиторски услуги.

            Твърдяло се е още, че Община Попово има вземане в общ размер от 1 200 200.86 лв. с ДДС от МРРБ по сключения между тях друг ДПБФП BG161РО001/1.1.-01./2007/013/16.07.08г., за което вземане общината е предявила осъдителен иск, по който е образувано т.д. № 5983/12г. на СГС, VІ ТО, 12-ти състав. С решение на СГС иска на общината против МРРБ по това дело е бил уважен, а това решение е било потвърдено от АпС-София с решение № 385/25.02.15г. по в.т.д. № 2318/14г.

            С писмото с изх. № 08-П-5/20.01.11г. на главния директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие” бенефициента е бил уведомен за финансовата корекция по ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г. и с това писмо е извършено прихващането на дължимата сума от направеното от Община Попово искане за окончателно плащане по ДПБФП BG161РО001/1.1.-01./2007/013/16.07.08г. между същите страни. Община Попово е депозирала възражение с рег. № 92-00-327-258/25.01.11г. против това писмо и против изявлението за прихващане между насрещни вземания по двата ДПБФП.

            Поради направено възражение за нарушение на местната подсъдност на делото, същото е било прекратено от СГС и изпратено по подсъдност на ТОС, където е образувано гр.д. № 282/15г. С определение № 4/05.01.16г. ТОС е прекратил производството по гр.д. № 282/15г. като недопустимо, приемайки че е недопустимо установяването по съдебен ред на факт с правно значение /извънсъдебното прихващане на две насрещни вземания, извършено на 20.01.11г./, извън посочените в закона хипотези – чл. 124, ал. 4 от ГПК, както и поради наличието на хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като вземането на Община Попово против МРРБ е предмет на висящо дело, по което пък МРРБ е релевирало възражение за прихващане с насрещното си вземане. Това определение е било потвърдено изцяло от ВАпС с определение № 237/06.04.16г. по в.ч.гр.д. № 139/16г., който е споделил съображенията за недопустимост, изразени от ТОС.

            Междувременно с определение № 178/23.02.16г. по т.д. №1908/15г. на ВКС, І т.о. не е било допуснато до касационно обжалване решението на АпС-София, с което е било потвърдено решението № 1602/27.09.13г. по т.д. № 5983/12г. на СГС, с което пък иска на Община Попово против МРРБ за заплащане на сумата от 1 200 200.86лв. по ДПБФП BG161РО001/1.1.-01./2007/013/16.07.08г. е бил уважен, а възражението на ответника МРРБ за недължимост на сумата поради извършено извънсъдебно прихващане с вземането по другия ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г., е било прието за неоснователно, тъй като вземането на МРРБ е определено за неликвидно и поради това и с него не е могло да се извърши извънсъдебно прихващане.

            С определение № 547/27.10.16г. по ч.т.д. № 1567/16г. на ВКС, ІІ т.о.е отменено определението на ВАпС само в частта, с която е било потвърдено определението на ТОС за прекратяване на производството по делото, по предявения от МРРБ срещу Община Попово иск за установяване съществуването на вземане на ищеца против ответника за сумата от 1 200 200.86 лв. с ДДС по ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК. В останалата част определението е оставено в сила. В мотивите на ВКС е прието, че именно поради оспорването на вземането на МРРБ от Община Попово по ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г., то същото не е ликвидно и внасянето на такава безспорност относно основанието и размера на вземането /относно ликвидността му/, може да стане именно по реда на исковото производство и с влизането в сила на решението МРРБ ще може да извърши извънсъдебно прихващане.

            В изпълнение на указанията на ВКС, дадени с горното определение за уточняване правния интерес на МРРБ от предявяване на установителния иск за съществуването на вземането му в посочения размер и на посоченото основание, в контекста на влизане в сила на решение № 1602/27.09.13г. по т.д. № 5983/12г. на СГС, ТОС е оставил без движение производството по гр.д. № 282/15г. с определение № 451/10.11.16г. С молба от 14.12.16г. ищецът МРРБ е направил изявление, че на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК изменя предявения по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск в осъдителен и въз основа на наведените в обстоятелствената част твърдения и доводи, претендира осъждането на ответника да заплати сумата от 1 200 200.86лв. с ДДС, представляваща наложена финансова корекция на общината по ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г.

            С оглед на така изложеното по-горе и имайки предвид страните и предмета на предявения осъдителен иск, както и приложимите правни норми, настоящият съд намира, че исковото производство е недопустимо, а обжалваното определение е законосъобразно.

            Както подробно беше посочено и по-горе, ищецът претендира връщането на част от заплатената на ответника по силата на ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г. парична сума, поради неизпълнението на договора от бенефициента. Размера на паричното вземане по предявения осъдителен иск е определен по реда на извършена от управляващия орган по ОПРР финансова корекция съобразно правилата на вторичното право на ЕС /цитираните Регламенти/ и подзаконови нормативни актове от вътрешното ни право. Поддържа се като твърдение от ищеца още, че финансовата корекция е наложена към момента на получаване от ответника на писмо с изх. № 08-П-5/20.01.11г. на главния директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие”, както и че ответника е оспорил законосъобразността на финансовата корекция с възражение с рег. № 92-00-327-258/25.01.11г.

         Съдът приема, че действително приложимите правни норми към конкретното материалното правоотношение по учредяването, изпълнението, контрола по изпълнението, констатирането на нередности и при упражняването на правата при неизпълнение на задълженията по процесния ДПБФП № BG161РО001/2.1.-02./2007/002/04.06.08г., са Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд /това са т.нар Структурни фондове/ и Кохезионния фонд, и издадените вътрешни нормативни актове - ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 121 на МС от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007 – 2013 г., ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 285 на МС от 30.11.2009 г. за приемане на Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове и програми, съфинансирани от Европейския съюз /Обн., ДВ, бр. 97 от 8.12.2009 г., в сила от 8.12.2009г. и Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", приета с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 134 на МС от 5.07.2010г.

            Според създадения с ПМС № 339/30.12.10г. нов § 1 в ПМС № 134/05.07.10г., извън случаите, когато страните по ДПБФП, сключени преди приемането на МОФК, са уговорили нейната приложимост и за тези договори, то по договори за безвъзмездна финансова помощ, сключени преди влизане в сила на постановлението, могат да се налагат финансови корекции в съответствие с чл. 98 от Регламент № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд или чл. 33 от Регламент № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика и Насоките на ЕК за определяне на финансовите корекции, които следва да се прилагат спрямо разходите, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд, при неспазване на правилата относно обществените поръчки (COCOF 07/0037/03), като договарящите и одитните органи съответно прилагат чл. 12 - 14 от методологията.

            От анализа на нормите на посочените нормативни актове следва извода, че сключването на ДПБФП по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз е предхождан от процедура по одобряване на кандидатите, която завършва с решение на УО – чл. 23-25 от ПМС № 121/31.05.07г. Безвъзмездната финансова помощ се предоставя въз основа на ДПБФП или въз основа на заповед на ръководителя на административната структура в случаите, в които бенефициент и договарящ орган са в рамките на една и съща администрация – чл. 3 от цитираното ПМС. При нередности се спазва реда на Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове и програми, съфинансирани от Европейския съюз – за установяване на нередностите, за тяхното регистриране, за предприемане на корективни действия, които включват и издаването на решение за приключване на нередността и в случаите, когато се следва възстановяване на недължимо платените и надплатените суми, както и неправомерно получените или неправомерно усвоените средства, включително лихвите върху тях - чл. 30 от цитираната Наредба. Реда за възстановяване на тези суми, определянето на техния размер и актовете за това са регламентирани пък от МОФК и приложимите към процесния ДПБФП чл. 12-14 от тази методология.

            Следователно, административният елемент присъства при възникване на отношенията по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове на ЕС, при осъществяването на контрола по изпълнението на сключения ДПБФП, както и при реализиране на правомощията на УО за ликвидиране на последиците при неизпълнение на ДПБФП от страна на бенефициента. Изхождайки именно от този доминиращ административен елемент в правоотношенията по предоставяне, усвояване и отчитане на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, българският законодател е систематизирал общите правила в ЗУСЕСИФ, който е в сила от 25.12.15г. Същият представлява обща правна рамка с характера на процесуален закон и в изпълнение на задължението на РБългария по чл. 175 от Договора за функциониране на ЕС.

            Със ЗИДАПК (ДВ, бр. 74/20.09.16г.) и на национално ниво е институциализиран административният договор – чл. 19а-19ж от АПК. С този именно ЗИДАПК е била изменена и нормата на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ – в нейната ал. 2 думата „производства” е заменена с „дела” и е създадена нова ал. 3, в която е прието, че  образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред.

            В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 14/21.02.2017 г. по гр.д. № 50 320 по описа за 2016 г., ВКС, ГК, I ГО, съдът е подложил на тълкуване разпоредбите на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, в трите негови алинеи, приемайки, че те уреждат развитието на заварените (висящи) производства (административни и съдебни) и не следва да се тълкуват разширително.

            Така според ВКС, § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ обхваща само заварените административни производства по финансово подпомагане по ЕСИФ, които не са достигнали до съдебна фаза. Нормата повелява, че тези административни процедури приключват по досегашния (заварения) ред.

            Според ВКС ал. 2 на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ обхваща заварените административни производства, които са достигнали до съдебна фаза – по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, като нормата предвиджда същите да се довършват по реда на ЗУСЕСИФ -  чл. 27, ал. 1 и ал. 5 – 7. Законодателят е отчел, че тези производства и до влизане на ЗУСЕСИФ са се гледали по реда на АПК по жалби на бенефициентите и са ИАА. Те са и актовете, които установяват публично-правното държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК.

            Новата ал. 3 на преходната норма на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ според ВКС включва съдебните производства, които изменението на АПК с ДВ, бр. 74/20.09.16г. е заварило /тези, които не са приключили към 20.09.16г., тъй като за приключилите към тази дата, макар и висящи към влизането в сила на ЗУСЕСИФ – 25.12.15г., влезлите в сила съдебни актове са породили правните последици и същите не се преуреждат/, и същевременно имат за предмет граждански производства, образувани по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на УО. Тези производства следва да се довършат по досегашния ред /по ГПК/, тъй като предмет на тези дела са предявените искове за реално изпълнение от бенефициента /чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД/ или за обезщетение от неизпълнението на административния договор /чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/ - и в двата случая при задължително наведени твърдения за невалидност/незаконосъобразност на изявлението за финансова корекция/, тъй като тези правоотношения имат гражданскоправен характер. 

            Това тълкуване на времевия и предметен обхват на нормата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е основано освен на систематичното търкуване на всяка една от трите алинеи, но и изхождайки от това, че след влизане в сила на § 4 на ЗИДАПК с ДВ, бр. 74/20.09.16г. в компетентността на административните съдилища са поставени не само административните, но и всички граждански дела за изпълнение на договора за предоставяне на средства от ЕСИФ, доколкото не следва от друг специален закон. Поради тези всички съображения ВКС заключава, че съдебните производства, които не влизат в предметния обхват на § 10, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, се довършват по новия ред.

            По аналогия на приетото от ВКС в посоченото решение и след анализа на приложимите регламент и подзаконови нормативни актове на вътрешното ни право, следва да се приеме, че УО - разпоредител със средства, предоставени по различни програми на ЕС е издател на ИАА, той проявява държавната власт, а за него право на жалба/искова молба по повод правните последици от издадения ИАА не произтича (аргумент от обратното на чл. 120, ал. 2 от КРБ). Не е гражданско делото по повод правните последици от ИАА, който е изявление за финансова корекция, но и установява публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. По това дело е изключена всяка компетентност и на общите, и на специалните съдилища.

            Ако индивидуалният административен акт (ИАА) е влязъл в сила, управляващият орган следва да го представи на публичния изпълнител за принудително събиране по ДОПК (чл. 269, ал. 1, вр. чл. 268 от АПК). МРРБ няма интерес да отнася спора за последиците от ИАА до съда (общ или специален).

            Ако ИАА не е влязъл в сила, той представлява изявление за финансова корекция на ръководителя на УО по смисъла на чл. 71, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, но не попада в предметния обхват на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСЕФ. Гражданският съд е длъжен да прекрати отнесеното до него дело, без да има задължение да го изпраща на административния съд (чл. 135, ал. 2 от АПК). Обективното ни процесуално право не допуска издателят на ИАА да инициира съдебен спор за неговата валидност и законосъобразност. Делото не попада и в компетентността на административния съд.

            По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. София и от Община Попово, гр. Попово частни жалби против определение № 280/20.12.16г. по гр.д. № 282/15г. на ОС-Търговище, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: