Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

49

 

гр.Варна, 30.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на девети март, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

Секретар Ю.К.,

Прокурор Станислав Андонов,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 102/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба и насрещна жалба, подадени от страните по гр.д.№ 826/2014 г. срещу решение № 366/30.11.2015 г. на Окръжен съд – Добрич.

Ищецът П.К.Д. обжалва решението в частта му, с която предявеният иск по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 24000 лева, до претендирания размер от 52631.48 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на исковата претенция.

Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част с оплакванията за неправилност поради нарушение на закона. Моли за отмяна изцяло и за отхвърляне на предявените искове, алтернативно – за намаляване по справедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и за отхвърляне изцяло на претенцията за присъждане на имуществени вреди. Към първоначалната въззивна жалба е подадено допълнение с аналогични доводи. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за доказаност на исковите претенции по основание и в размер на около 7000 – 8000 лева на претенцията на неимуществени вреди.

Подаден е писмен отговор срещу въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, в който се съдържа становище за правилност на решението в обжалваната осъдителна част.

Въззивната и насрещната жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

Предявени са искове по чл.2 ал.1 т.3 предл.2 от ЗОДОВ от П.К.Д. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата от 52 631,48 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП №251-Р/1998 г. по описа на ОСлСл-гр.Добрич, което е прекратено и за сумата от 2 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото обвинение, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената от ищеца като мярка за неотклонение парична гаранция от 700 000 неденоминирани лева за периода от 17.05.1999 г. до 06.02.2014 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците, считано от 07.03.2014 г., до окончателното им изплащане.

Ответникът оспорва исковете. Пред настоящата инстанция изразява становище за частична основателност на иска за неимуществени вреди до размер от 7000 лева – 8000 лева.

В исковата молба се твърди, че с постановление от 11.12.1998 г. по ДП №251-Р/1998 г. по описа на ОСлСл-Добрич ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.215 ал.1 от НК с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. На 03.02.1999 г. бил привлечен и за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 във вр.с чл.20 ал.4 от НК отново с мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена с определение от 24.02.1999 г. на ДРС вдомашен арест”. Тази мярка продължила през периода 26.02.1999 г. - 17.05.1999 г. С постановление на ДРП от 14.05.1999 г. по преписка №1920/1999 г. мярката била изменена в „парична гаранция” в размер на 700 000 неденоминирани лева, заплатена на 17.05.1999 г.

Наказателното производство било прекратено поради недоказаност на обвинението с постановление на ДРП от 07.03.2014 г., с което била отменена и последната мярка за неотклонение. През този период срокът на разследването бил продължаван от прокуратурата; производството било спеано, а едва през 2014 г. - прекратено.

Твърденията са за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване личността и достойнството му, на доброто му име и авторитет, нарушаване на нормалния ритъм на живот и на контактите му -лични, социални и професионални; нарушаване правото на лична свобода и придвижване, на неприкосновеност на жилището поради извършените при задържането му претърсване, обиск и изземване; за влошено психично здраве се влошило – изживяване на страх, притеснения и непрекъснат стрес. Задържането под стража на ищеца било оповестено в обществото чрез вестниците „24 часа” и „Добруджанска трибуна” и отдалечило приятелите му; получил „посттравматично стресово разстройство” и бил консултиран от психиатър. В резултат от наказателното производство, през 2008 г. стигнал до развод и не могъл да участва пълноценно във възпитанието на сина си. Съпругата му и той имали затруднения с намиране на работа; влошили се отношенията му със сина му и с баща му.

Претендираните имуществени вреди от незаконното обвинение се изразяват в законната лихва върху сумата от 700 000 неденоминирани лева, незаконно внесена парична гаранция - пропуснати ползи поради невъзможност ищецът да ползва сумата за свои нужди и да реализира доходи от нея.

Оспорвайки исковете, Прокуратурата на РБ твърди, че Д. бил осъждан преди привличането му като обвиняем по цитираното досъдебно производство и вредите от заклеймяването му в обществото като престъпник били в резултат от негови предходни деяния, а не от процесните; не следвало да носи отговорност за публикации в средствата за масова информация. Не се касаело за две незаконни обвинения, а за преквалифициране на първото по чл.215 от НК в такова по чл.195 от НК. Повдигнатите обвинения и взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” били законосъобразни. Относно обезщетението за имуществени вреди се навежда довод, че законната лихва не е пропусната полза, тъй като обогатяването на ищеца с претендираната сума е бъдещо несигурно събитие.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че на 11.12.1998 г. срещу ищеца е образувано ДП №251-Р/1998 г. на ОСлС - гр.Добрич за престъпление по чл.215 ал.1 от НК /вещно укривателство/ и му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. С постановление от 03.02.1999 г. ищецът е привлечен като обвиняем и за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, вр. с чл.20 ал.4 от НК с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

С определения на ДРС от 01.02.1999 г. по НЧХД №32/1999 г. и от 24.02.1999 г. по НЧХД №97/1999 г. мерките за неотклонение по двете обвинения са изменени в „домашен арест”. С постановление от 14.05.1999 г. на ДРПр е изменена мярката за неотклонение „домашен арест” в „парична гаранция” в размер на 700 000 неденоминирани лева.

С писмо на ОС „Изпълнение на наказанията”-гр.Добрич изх.№370/04.02.2014 г. се установява, че ищецът е бил задържан в ареста -гр.Добрич през периода 11.12.1998 г.-25.02.1999 г. /общо 76 дни/; мярката „домашен арест” е продължила от 26.02.1999 г. до 17.05.1999 г. /около три месеца/. Определената му парична гаранция от 700 000 неденоминирани лева е внесена на 17.05.1999 г.

Безспорно е по делото, че последният разпит на П.Д. е на 04.02.1999 г., докато е бил задържан под стража, а след тази дата - до април 2006 г. спрямо него не са предприемани никакви процесуални действия. На 13.04.2006 г. е изготвено заключително постановление с мнение за прекратяване на наказателното производство поради липса на достатъчно доказателства. С постановление на ДРПр от 28.04.2006 г. делото е върнато на ОСлС-Добрич за допълнително разследване с определен срок за доразследване от 2 месеца. Две години по-късно на ищеца е изпратена призовка за явяването му в качеството на обвиняем на 16.06.2008 г. – невръчена поради промяна на адреса, което е станало основание за спиране на производството за около седем месеца. След възобновяване е последвало ново удължаване на срока на разследване с четири месеца, считано от 08.06.2009 г. до 08.10.2009 г. За издирване адреса на друг обвиняем по същото дело, производството отново е спряно и е възобновено с постановление на ДРПр от 20.01.2012 г. С постановление от 24.02.2012 г. на ДРПр производството по ДП №251-Р/1998 г. е прекратено поради недоказаност на обвинението. Съобщението за прекратяване е връчено едва на 29.01.2014 г. и е влязло в сила на 07.02.2014 г.

Досъдебното производство срещу ищеца Д. е продължило от 11.12.1998 г. до 07.02.2014 г.- около 15 години, като е било спряно за около три години.

При така приетата за установена фактическа обстановка, правилен е извода на първоинстанционния съд, че са налице основанията по чл.2 ал.1 т.3, предл.2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, като обезщетението за причинени на ищеца неимуществени вреди следва да обхване и вредите от мерките за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, взети по повод образуваното и прекратено досъдебно производство.

Доказано в процеса е настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца и наличието на пряка причинно-следствена връзка между повдигането на незаконното обвинение и вредите. Показанията на свид.  П.Д., М. М. и Кр. Д. /син на ищеца/ установяват, че задържането под стража и домашният арест са се отразили зле на психичното му състояние: не говорел, бил изнервен, викал на близките си, реагирал нервно на въпроси за разследването, а преди това бил спокоен и уравновесен човек; започнало да го стяга сърцето, наложило се след преглед да взема лекарства „за нерви”; промените в психиката му настъпили след началото на досъдебното производство. Настъпила сериозна промяна в семейните отношения - обстановката се изострила, станала нервна и напрегната и бракът му бел прекратен с развод.

Влошеното психическо състояние на ищеца, установено от свидетелските показания е визирано и в приложената като доказателство по делото „психиатрична консултация” от 23.04.1999 г., изготвена от психиатъра д-р Н. през периода на мярката за неотклонение „домашен арест”. Документът установява наличието на „Посттравматично стресово разстройство” със съпътстващите го признаци, подробно описани в конкултацията.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, установяваща, че П.Д. не страда от душевна болест в тесния смисъл. Констатирано е фобийно тревожно разстройство, което би могло да бъде провокирано от мерките за неотклонение, наложени в досъдебното производство. Установени са и симптоми на „Посттравматично стресово разстройство”, като остра реакция на стрес, какъвто безспорно е преживял през 1998 г.

Макар наличието на данни за предходни наказателни производства срещу ищеца и осъждания - с изтърпяване на ефективни наказания „лишаване от свобода” при строг режим и ситуацията, в която е бил поставен при задържането му през декември 1998 г. да не е била нова за него, не може да се направи извод, че предварителното производство не му е причинило стрес, безпокойство и притеснения. Още повече, че при предходните осъждания той е бил в млада възраст, а пред 1998 г. е бил на около 40 години, с отговорности към създадено семейство и дете.

От доказателствата по делото – подробно обсъдени от първоинстанционния съд не може да бъде направен извод, че именно воденото досъдебно производство е свързано със затрудненията на ищеца и на съпругата му за намиране на работа, както и с настъпилия впоследствие развод на съпрузите.

Съдът е направил правилен извод за неразумно дългия период на предварителното производство – около 15 години, от който е приспаднал три години, през които производството е било спряно поради издирване на адреса на ищеца и на друг от обвиняемите. Въпреки това, неуведомяването на обвиняемите за движението на делото в срок, не е било основната причина за продължилото 12 години предварително производство.

Този дълъг период се е отразил негативно на психическото състояние на ищеца, като на обезщетение подлежат преживяните от него стрес, безпокойство и душевен дискомфорт.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на съда относно размера от 24000 лева на претърпените от ищеца неимуществени вреди - по справедливост и съобразно конкретните обществено-икономически условия в  страната през периода на досъдебното производство. Общият размер от  52 631,48 лв. е несъразмерен на доказаните вреди. Размерът на обезщетението зависи от стандарта на живот в страната и от обусловеното от последния обществено разбиране за справедливост, съобразно практиката на ВКС на РБ.

По делото безспорно е установено,че ищецът П.Д. е внесъл сумата от 700 000 неденоминирани лева - парична гаранция, на 17.05.1999 г., освободена след приключване на ДП на 06.02.2014 г. През този период той не е могъл да ползва горната сума за свои нужди и да реализира граждански плодове от нея, поради което е претърпял имуществена вреда от процесното незаконно обвинение, изразяваща се в пропусната полза - загуба на законната лихва върху внесената като парична гаранция сума за периода 17.05.1999 г.-06.02.2014 г. Тази загуба е в причинна връзка с незаконното обвинение и следва да бъде обезщетена до размер от 1 043,85 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2014 г., до окончателното й изплащане.

Като е постановил решение въз основа на правилно установена фактическа обстановка и изградени въз основа на нея правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на спора, разноски не се присъждат, поради което Варненският апелативен съд

 

                               Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 366/30.11.2015 г. по гр.д.№ 826/2014 г. на Окръжен съд – Добрич.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                  ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                      2.