ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

142

гр.Варна,05.03.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 05 март 2019 г., в закрито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                МАРИЯ МАРИНОВА

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 102 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Г.В.К., подадена чрез адв. К.А., против определение № 257/24.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 2614/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д.№ 10626/2018 г. на Районен съд - Варна.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения за противоречието му със закона и необоснованост, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него.

Р.М.К., чрез адв. Б., е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по съображения за правилността на обжалваното определение е молила за неговото потвърждаване.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В настоящия казус, тези предпоставки не са налице.

Предмет на спряното от окръжния съд производство е предявеният от Г.В.К. срещу Р.М.К. иск по  чл.42, ал.1, т.2 от СК за прекратяване по исков ред на сключения между страните брачен договор от 18.07.2017 г. с нотариална заверка на подписите рег. №7807/19.07.2017г. и на съдържанието рег. №7808/19.07.2017г. на нотариус О. Ш., с район на действие РС - Варна, рег. №147 в НК, в частта му, с която са определени имуществени последици при развод по чл.8, ал.2 от договора чрез заплащане на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете от съпруга, който не упражнява родителските права в размер от 1500 евро на месец, поради съществена промяна и сериозно застрашаване на интересите на съпруга - ищец.

Прецененото от окръжния съд като преюдициално по отношение на спора дело № 10626/2018 г. по описа на ВРС е с предмет, предявения от съпругата Р.М.К. срещу съпруга Г.В.К. иск за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК и съединените с него небрачни искове за упражняването на родителските права над непълнолетното им дете, за определяне на местоживеенето му при майката, за издръжката на детето за бъдещ период, както и за запазване на брачното фамилно име на съпругата.

Искът по чл. 42, ал.1, т.2 от СК е конститутивен и може да бъде предявен от всеки от съпрузите, като негов предмет може да бъде и част от брачния договор, какъвто е настоящия случай. Клаузата за издръжката на детето, предмет на иска, е предвидена да действа след прекратяването на брака  между страните и договорът в тази част няма да се прекрати в случай на развод между съпрузите на осн. чл. 49, ал.1 СК, а напротив – тя ще се приложи. В същото време, предпоставките за приложимост на тази клауза на брачния договор, не са предпоставки за допустимостта на иска за прекратяването й. Искът  чл. 42, ал.1, т.2 от СК е изрично предвиден от закона и е предоставен на всеки от съпрузите – страни по брачен договор. Това специфично основание за прекратяване на брачния договор, респ. на клауза от него, отчита новостта на института на брачния договор в България и опасността една от страните да не е успяла достатъчно добре да оцени рисковете и да защити интересите си, особено като се има предвид продължителността на договора и прилагането му в променяща се обстановка, която едва ли може да бъде предвидена и оценена при сключване на договора (така „Коментар на новия Семеен кодекс“, ИК „Труд и право“, София 2009 г., стр.127). Затова именно като страна по брачния договор, ищецът има правен интерес да иска частичното му прекратяване, като прекратяването на брака с развод и предоставянето на другия родител на упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете на съпрузите не са преюдициални за настоящото дело въпроси, което налага и извода за липса на преюдициалност на брачното дело по отношение на иска по чл. 42, ал.1, т.2 от СК. Евентуалното отпадане на правния интерес от воденето на иска по чл. 42, ал.1, т.2 от СК (в случай на одобряване от брачния съд на постигнато споразумение на съпрузите за издръжката на детето) следва да бъде съобразено от съда, който е длъжен да следи служебно за наличието му в хода на цялото производство, но евентуалната възможност за отпадането му, също не поставя производството по иска по чл.42, ал.1, т.2 СК в зависимост от изхода на брачното дело.

В този смисъл окръжният съд е процедирал неправилно, спирайки на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 10626/2018 г. на Районен съд –Варна, поради което и обжалваното определение за спиране следва да бъде отменено, а делото – върнато на окръжния съд за продължаване на производството по него.

         Водим от изложеното, Апелативен съд -Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 257/24.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 2614/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д.№ 10626/2018 г. на Районен съд –Варна и ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на производството по него.

Определението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: