Р Е Ш Е Н И Е  № 54

гр. Варна, 22.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на първи април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 103 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на М.Л.Ц. *** против решение № 1111/26.11.14г. по т.д. № 300/13г. на ВОС, ТО, с което е отхвърлен иска й срещу „Банка Пиреос България” АД със седалище гр.София и „Пиреос Застрахователен Брокер” ЕООД със седалище гр.София за сумата 50 000 лв., предявен като частичен от целия в размер на 692 656.57лв., и претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди – реално претърпени загуби, в резултат на непозволено увреждане – от действия на служители на застрахователния брокер и кредитиращата банка, солидарно като съпричинители, на основание чл.49 от ЗЗД; и ищцата е осъдена да заплати на ответниците сумата от 3 600лв., представляваща направени по делото разноски. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения частичен иск, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта до окончателното й изплащане, ведно с разноските по делото. Счита се, че е налице противоречие между приетото от фактическа страна в решението на съда за наличието на нарушения на КЗ и направения правен извод – че не са доказани противоправни действия или бездействия на банката, а относно вторият ответник /застрахователния брокер/ - произнасяне в тази част на мотивите липсва. Това води до неправилност и необоснованост на решението. Счита се, че банката като кредитор не е дала нужното съдействие на длъжника, за да е в състояние последният да изпълни задълженията си по договора. Банката е одобрила застраховка „Злополука”, както и избрания от брокера застраховател, който няма лиценз за животозастраховане. Поддържа се, че е налице неспазване на предвидената в КЗ процедура по сключване на договора за застраховка и липсата й не може да се компенсира от подписването от ищцата на полицата, съдържаща текст за запознаване с всички реквизити на договора. Привеждат се аргументи от доктрината и съдебната практика, че е налице пряка причинна връзка между противоправното действие на служители на ответниците /осуетената възможност ищцата да сключи застраховка „Живот”/ и настъпилия вредоносен за ищцата резултат /последната е заплатила на банката суми по договора за кредит, които не би платила при дължимо на банката застрахователно обезщетение за смъртта на съпруга на ищцата – съдлъжник по договора за кредит/. В с.з. жалбата се поддържа чрез двама процесуални представители като допълнително се депозира и писмена защита по съществото на спора.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни „Банка Пиреос България” АД със седалище гр.София и „Пиреос Застрахователен Брокер” ЕООД със седалище гр.София, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Настоява се, че поради високия размер на сключения договор за банков кредит и по аргумент за противното от предметния обхват на Директива  2008/48/ЕО, защитаваща интересите на потребители на банкови кредити до размер на 75 000 евро, то ищцата и нейния съпруг следва да се считат достатъчно икономически грамотни, за да се грижат за интересите си, без да е нужно някой друг да прави това. Оспорва се служители на банката и брокера да са извършили каквито и да е действия или да са пропуснали да извършат дължими действия, които да се определят като подвеждащи, заблуждаващи, а още по-малко принуждаващи потребителя на техните услуги да избира условията на сключваните от него договори. Твърди се, че ищцата е получила пълната и необходима информация, което е мотивирало да сключи именно посочения вид застрахователен договор. Ищцата е имала правото и възможността да избере застраховател, а изискването за сключване на договор за застраховка „Живот” представлява обезпечение за вземането именно на банката. Налице е неизправност на ищцата по договора за кредит, което банката обаче е приела. Отделно пък между ищцата и брокера не е имало никакво правоотношение, ищцата не е контактувала с никакъв служител на брокера, поради което и няма как да й е причинена вреда от „наложена” от брокера друг вид застраховка, вместо дължимата по договора за кредит. Поддържа се тезата от първоинстанционното дело, че при евентуално събиране на доказателства относно здравословното състояние на съпруга на ищцата, то би се установило наличието на основание да се откаже изобщо сключването на договор за застраховка „Живот”. Искания по доказателствата обаче в тази връзка не са формулирани, нито се твърди да е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд. Споделят се изводите на съда за неоснователност на предявения иск поради липсата на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, тъй като липсва вреда за ищцата /задължението й за връщане на кредита е налице независимо от вида на сключения застрахователен договор/ и липсва причинна връзка дори и да има вреда - между действия на служители на ответниците и тази вреда. Претендира се потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноските по делото. Становището по отговора се поддържа в с.з. чрез процесуален представител на въззиваемите страни.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Предявения частичен иск е за заплащане на сумата от 50 000 лв. /равняващи се на 25 564.60 евро/ като част от общата сума от 354 149.68 евро /с левова равностойност от 692 656.57лв./, солидарно от „Пиреос Застрахователен брокер” ЕООД и „Банка Пиреос България” АД, която сума представлява обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от непозволено увреждане, причинено от вредоносни действия на служители на брокера и банката /действали при условията на съвместно причиняване на вредите по см. на чл. 53 от ЗЗД/ и евентуално – ако не се установи солидарна отговорност – иска да се разгледа срещу банката, а при отхвърлянето му – да се разгледа срещу брокера. Наведените твърдения за действията на служителите на банката са, че те са подвели кредитополучателя и съкредитополучателя, че със застрахователната полица се сключва застраховка „Живот” /а всъщност е била сключена застраховка „Злополука”/, че са одобрили застраховател, който не може да сключи такъв тип застраховка, а за служителите на брокера – че са нарушили задълженията си по КЗ /чл. 153, ал. 2, чл. 173 и чл. 177, ал. 4/. Поради настъпилата по време на действието на договора за застраховка смърт на съкредитополучателя и непокриването на част от кредита /в размер на 250 000 евро/ чрез изплащането на застрахователната сума на банката-кредитор /поради несключването на договор за застраховка „Живот”/, ищцата е претърпяла вреда в размер на посочената по-горе сума, тъй като е била принудена да я заплаща за погасяване на кредита. Искът е по чл. 49 от ЗЗД.

Ответниците са оспорили допустимостта на исковете /поради наличието на договорно правоотношение/ и тяхната основателност. Отрича се служителите на банката да са въвели в заблуждение ищцата относно вида на сключения договор, както и да са й отнели възможността за избор на застраховател и за сключване на изискуемия по договора за банков кредит застрахователен договор. Поддържа се, че наличието на договорното задължение на ищцата за погасяване на кредита препятства възможността да се приеме наличието на причинно-следствена връзка между деянието и евентуалния вредоносен резултат. Сочи се, че ищцата е била уведомена за вида и съдържанието на сключената застраховка. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност за предявяването на настоящата претенция, тъй като началния момент на тази давност е от сключването на застрахователния договор – 30.05.07г.

Не се спори между страните относно факта, че на 23.05.07г. е бил сключен договор за банков кредит, по силата на който „Банка Пиреос България” АД, представлявана от упълномощения ръководител на офиса й в гр. Варна Сашо Любенов Игнатов, е предоставила на ищцата М.Ц. /кредитополучател/ и съпруга й Атанас Цонев /съкредитополучател/ банков кредит от 500 000 евро за посочената в договора цел и с краен срок на издължаване – 240 месеца от датата на първото по ред усвояване. Уговорените в полза на банката обезпечения са били учредяването на ипотека върху подробно описан имот на кредитополучателя и съкредитополучателя, както и сключването от последните на застраховки „Живот” и „Имущество” за своя сметка в полза на банката, при одобрен от банката застраховател и да имат рисково покритие съгласно изискванията на банката. Тези обстоятелства се установяват и от съдържанието на представения с исковата молба договор за кредит № 1407/R/2007г.

            От представения застрахователен договор „Злополука на кредитополучателя”, оформен в застрахователна полица № 0930006895/30.05.07г., издадена от ЗД „Евроинс” АД със застраховащ М.Ц. и застраховани – тя и съпругът й Атанас Цонев, се установява, че застрахователната сума за едно лице е 250 000 евро /общо 500 000 евро/, която е равна на сумата за погасяване на кредита, а правата по този договор са в полза на „Банка Пиреос България” АД. Уточнено е в полицата още, че покритите рискове са: основен – смърт от злополука и допълнителен – трайна нетрудоспособност от злополука над 50%, като застрахователното покритие е в обхват, размер и начин на обезщетяване, съгласно тази полица и приложените към нея като неразделна част Общи условия по застраховка „Злополука” и Специални условия по застраховка „Злополука на кредитополучатели”. Посочено е, че в случай на смърт на застрахованите лица, банката-кредитор получава непогасената част от кредита, а ползващите лица разликата до застрахователната сума. С подписа си под този договор застраховащият е декларирал, че е получил Общите условия на застрахователя за застраховка „Злополука” и специалните условия „Злополука за кредитополучател”. Полицата е подписана от ищцата М. Ц. и от представител на застрахователя. Застрахователната полица е била сключена за срок от 31.05.07г. до 30.05.08г.

            По време на действие на този застрахователен договор (на 22.02.08г.) е починал съкредитополучателя Атанас Цонев от злокачествено новообразувание на дебелото черво (колон) – така препис-извлечение от акта му за смърт. Ищцата като негова съпруга и дъщеря им са законните наследници на починалото лице. /л. 13 и 14 от делото на ВОС/.

            Не се оспорва от ответниците, че към дата на сключване на договора за кредит и застрахователния договор, между тях е съществувал договор за възлагане, по силата на който банката е била възложила на брокера да извършва дейност по застрахователно посредничество за всички видове застрахователни продукти и всички застрахователни интереси на възложителя /договор за възлагане от 14.08.06г., който е безсрочен – л. 70-74 от делото на ВОС/. Отделно пък на 20.02.07г. между ЗД „ЕВРО ИНС” АД и ответника „Пиреос Застрахователен брокер” ЕООД е бил сключен договор по силата на който застрахователното дружество е възложило на брокера да извършва застрахователно посредничество, изразяващо се в предлагането на условия по различните видове застраховки, сключвани от този застраховател, когато това се извършва по възлагане от страна на потребители на застрахователни услуги /л. 75-84 от делото на ВОС/.

            Договора за банков кредит, сключен между ищцата, съпруга й и банката, не е обхванат от предмета на договора за групова застраховка „Живот на кредитополучатели”, сключен на 26.04.07г. между ЗАД „АЙ ЕН ДЖИ – КЛОН СОФИЯ” и „Банка Пиреос България” АД - по арг. от т. 5.4 от самия договор /л. 85-112 от делото на ВОС/.

            От заключението на вещото лице по изслушаната пред ВОС ССчЕ се установява, че към 22.02.08г. кредитополучателите Цоневи са дължали на банката по процесния договор за банков кредит сума в размер на 494 212.22 евро, от които главница от 492 607.14 евро и лихва от 1606.08 евро. Ако е бил сключен договор за застраховка „Живот”при застрахователна сума от 250 000 евро за едно лице и при уговорения начин на обезщетяване на банката-кредитор, размерът на застрахователното обезщетение, което застрахователят би бил длъжен да плати на банката в настоящата хипотеза е следвало да бъде 247 106.11 евро, а размера от остатъка от застрахователното обезщетение от 2893.89 евро е следвало да получи ползващото лице. В такъв случай дългът на М.Л.Ц. към 22.02.08г. към банката би бил в размер на 247 106.11 евро, от които 246 303.57 евро главница и 802.54 евро лихви. От допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че общият размер на изплатените по договора за кредит суми е 711 094.80 евро, от които главница от 500 000 евро, лихви 188 520.45 евро, такси 19 570.13 евро и наказателна лихва от 3 004.22 евро, като дългът по договора е погасен на 05.09.12г. Платените след 22.08.08г. суми са в размер на 492 607.14 евро главница, 168 123.02 евро лихви, 13 320.13 евро такси и 3 004.22 евро наказателни лихви.

            От показанията на разпитания като свидетел управител на офиса на банката в гр. Варна към датата на сключване на процесния договор за банков кредит С. Игнатов се установява, че е била спазвана следната процедура при отпускане на кредити: потребителят посещава банката и заявява каква сума желае като кредит, за какъв срок и какви обезпечения е в състояние да предостави; тези документи се изпращали на Кредитния съвет на банката в гр. София. След получаване на предварително одобрение от този съвет, застрахователният брокер е посочвал какви видове застраховки да се сключат и какви медицински прегледи да се извършат при необходимост, след което потребителите се изпращали при посочения от брокера застраховател. След изпълнение и на тези условия, Кредитния съвет одобрявал окончателно кредита. Застрахователния брокер е имал кореспонденти-застрахователи в гр. Варна, на които е било възлагано сключването на договора за застраховка и вида застраховка. Изготвянето на договора за кредит е ставало от Кредитния съвет в гр. София, а самият договор се подписвал за банката от свидетеля като управител на офиса, надлежно упълномощен от банката. Застрахователната полица се е подписвала преди подписването на самия договор за кредит и това е ставало като потребителят на кредита е бил изпращан при застрахователя, за да сключи конкретния вид застраховка, определена от брокера. Клиентът като подпише полицата я представя на банката и това е било предпоставката за окончателното одобряване на кредита. Към 30.05.07г. застрахователят се е определял от „Пиреос застрахователен брокер” ЕООД. Свидетелят няма конкретни спомени за обстоятелствата около сключването на процесния договор за банков кредит през 2007 г. Свидетелят не е имал случай, при който клиент на банката да му сподели предварително, че страда от тежко онкологично заболяване, тъй като е било известно, че кредита нямало да бъде разрешен при такива обстоятелства.

            Видно от писмо от председателя на Комисията за финансов надзор /л. 309 от делото на ВОС/, че „ЗД Евроинс” АД, гр. София предлага застраховки по р. ІІ от Приложение № 1 от КЗ и никога не е имало лиценз за животозастраховане.

            Уредената в нормата на чл. 49 от ЗЗД обективна отговорност на възложителя на работата предпоставя установяването от ищеца, че физическо лице или лица, които са действали въз основа на възлагането на ответника и при или по повод на възложената работа, са му причинили със своите действия или бездействия вреди. Или, в случая се изисква наличието на предпоставките на хипотезата на генералния деликт, уреден в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ведно с възлагането на работата от ответника на деликвента, от която работа са произлезли вредите. В настоящата хипотеза се претендира настъпването на вреди, изразяващи се в претърпени загуби /съизмерими с паричните суми, заплатени от ищцата в полза на банката-ответник за погасяване на кредита й/, които не биха настъпили, ако с действията си служителите на двамата ответници са били осигурили онези условия /на обсъждане и избиране на конкретен вид застраховка, застрахователен брокер и застраховател/ , при които ищцата би сключила застраховка „Живот” вместо застраховка „Злополука” и поради настъпване на застрахователното събитие – банката би се удовлетворила от застрахователното обезщетение.

            При това положение евентуалното настъпване на вредите са от момента на смъртта на съкредитополучателя Цонев на 22.08.08г., от който момент се предполага и заплащането на суми от ищцата по погасяване на целия дълг, вместо в редуцирания му размер след получаване на застрахователно обезщетение от кредитора, поради което и настоящият иск е предявен преди изтичане на срока на общата погасителна давност от 5 години по см. на чл. 110 от ЗЗД /исковата молба е подадена на 20.02.2013 г./. Възражението на ответниците за погасяване на иска по давност е неоснователно.

            От доказателствения материал по делото обаче не се установи какви са били преддоговорните отношения между банката и кредитополучателите във връзка с договора за банков кредит – липсва кредитното досие, за да се установи дали банката е предявявала особени изисквания, вкл. и по обезпечаването на кредита. Липсват доказателства и относно наличието на договорна връзка между ищцата и „Пиреос Застрахователен брокер” ЕООД. В показанията на управителя на офиса на банката, подписал от нейно име и договора за кредит, не се съдържат никакви конкретни данни относно сключването на този договор. Както беше посочено и по-горе същият описва последователността на действия които са предхождали сключването на всеки договор. Ако описания механизъм се отнесе и към сключването на договора за банков кредит от 23.05.07г., то е налице несъответствие с датата на сключването на застрахователната полица от 30.05.97г. /защото свидетелят сочи, че евентуални медицински прегледи и сключването на застрахователния договор по принцип предхождали окончателното одобряване и сключването на договора за кредит, докато в настоящия случай е станало обратното/. Не е установено по делото точно къде е бил сключен самият застрахователен договор, но може да се приеме за вярно твърдението на ищцата, че подписването на полицата е станало в офиса на самата банка. Следва да се приеме още, че изборът на застраховател в лицето на ЗД „Евроинс” АД е станало именно от служителите на ответника застрахователен брокер /поне така е описано от свидетеля като механизъм от действията по подготовката на обезпеченията на договорите за кредит, а и това може да се изведе от обстоятелството, че от една страна именно „Пиреос Застрахователен брокер” ЕООД е имал задължението към банката да я обслужва при осъществяване на дейността по застрахователно посредничество – така от договора за възлагане от 14.08.06г., а от друга страна, че този брокер е имал договорни отношения именно с посочения застраховател/.

            Не се установи обаче по делото служители на банката да са отнели възможността на ищцата да обсъжда и избира условията на застрахователния договор и застрахователна компания. Дори и да се приеме за вярно, че именно служителите на банката са предложили на ищцата подготвена предварително от застрахователя ЗД „Евроинс” АД застрахователна полица /каквито доказателства по делото няма събрани/, то същото няма да е станало едновременно с документите по договора за кредит – както се посочи по-горе самия договор за кредит е бил сключен на дата, предхождаща договора за застраховка и самият договор за кредит вменява в задължение на кредитополучателя и съкредитополучателя да сключат застрахователни договори в полза на банката – така чл. 21. Следователно, подписването на застрахователната полица е станало най-вероятно в офиса на банката /както твърди ищцата/, но отделно и самостоятелно от подписването на договора за кредит. В този случай ищцата е имала възможността да установи какъв е бил сключваният от нея застрахователен договор – такъв за „Злополука на кредитополучателите” и при деклариране, че са получени и Общите условия на застрахователя именно за този вид застраховки, а не договор за застраховка „Живот”. Доказателствената тежест за установяване твърденията на ищцата, че служителите на банката са лишили ищцата от възможността да избира застрахователя и вида на застраховката е върху ищцата, която обаче не установи по пътя на главното и пълно доказване тези факти. Както се посочи и по-горе, ищцата е имала възможността да откаже подписването на този вид договор с този застраховател и няма никакви данни тя да е предприела или инициирала действия в тази насока, а служители на банката да са ги осуетили /например с мотива, че в противен случай вече сключения договор за кредит би бил прекратен/. Само поради тези съображения /и без да се изследва наличието на вреда и причинно-следствената връзка между действията на банковите служители и вредата/ искът срещу банката е неоснователен.

            По делото не се установи наличието на облигационна връзка между ищцата и втория ответник /по договор за застрахователно посредничество/ във връзка със сключването на договора за застраховка с посочения застраховател. Установи се обаче, че служителите на този застрахователен брокер са посредничили на този застраховател /между тях е налице договор за посредничество/ и са действали в интерес на банката – трето ползващо се по договора за застраховка лице, с която брокерът освен, че е свързано лице, но има и договор за посредничество. По аргумент от разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от КЗ следва да се приеме, че възнаграждението на „Пиреос Застрахователен Брокер” ЕООД е било включено в платената от ищцата застрахователна премия от 2542.58лв. Не се установи обаче служители на брокера да са консултирали ищцата и да са осъществявали фактически действия по застрахователно посредничество в качеството й на потребител на застрахователна услуга.Поради това и не може да се ангажира отговорността на дружеството-брокер за действия на негови служители в този конкретен случай. Отделно пък следва да се посочи, че ищцата е била запозната от застрахователя с вида на сключваната застраховка и с общите условия на този вид застраховка, за което тя е декларирала с поставянето на подписа си под застрахователната полица. В тази насока следва да се сподели аргумента на ответниците, че значителния размер на банковия кредит предпоставя и по-добрата информираност и опит на кредитополучателя при сключването на договора за банков кредит и свързаните с него обезпечения /поради тази причина и в предметните предели на специалното законодателство по защита на ползващите потребителски кредити са изключени кредити над определен размер, какъвто е и настоящия – така Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и отменения и действащия Закона за потребителските кредити в България/. При това положение не може да се приеме, че предложения застраховател /който действително няма лиценз за животозастраховане/ и предложения вид договор, са били наложени на ищцата принудително или по начин изключващ нейната самостоятелна преценка. Това сочи, че не е налице хипотеза на виновни и противоправни действия, за които да се търси деликтна отговорност, вкл. и на възложителя на работата.

            Извън горните съображения настоящият състав на съда счита, че от една страна не е налице вреда за ищцата, а от друга страна ако платената над евентуален размер на застрахователно обезщетение сума се явява вреда – то тя не е в пряка причинна връзка с факта на несключването на договор за застраховка „Живот”. Действително застраховката „Живот”е по-широка по обхват спрямо застраховката „Злополука”, тъй като в първия случай застрахователят дължи обезщетението при настъпването на смърт по каквато и да е причина, а при втората застраховка обезщетението се дължи само ако смъртта е настъпила от злополука. В случая обаче сключването от кредитополучателя на лична застраховка е било част от обезпеченията по договора за банков кредит, дадени в полза на банката. Именно последната има интереса от осигуряване на надлежното обезпечение за вземането си по договора за кредит при настъпването на смърт на кредитополучателя. Поради тази причина и именно банката е трето ползващо се по застрахователния договор лице, а застрахованият /кредитополучателят/ би имал вземане от застрахователя само при надвишаване на застрахователната сума над непогасената част от кредита. Това означава, че задължението за погасяване на банковия кредит е на кредитополучателя, независимо от сключването или не на личната застраховка в полза на банката, а самото погасяване на кредита е изпълнение на това задължение, което не е в зависимост от наличието или липсата на даденото обезпечение чрез сключването на застраховка „Живот”. И в случая банката е приела по-малко от дължимото й се обезпечение /чрез вида на сключената застраховка/ спрямо уговорено по договора за банков кредит. Поради това и вреда за ищцата не е налице, а ако такава е налице – тя не е в пряка причинна връзка с поведението на служители на банката или брокера /плащането на кредита произтича като задължение за ищцата от сключения договор с банката, а не произтича от несключването на договор за застраховка „Живот”/.

            Всичко изложено по-горе обосновава извода за неоснователност на предявения частичен иск против двамата ответници, поради което и решението на ВОС, инкорпориращо в диспозитива си този извод, следва да бъде потвърдено.

На въззиваемите следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски, възлизащи в общ размер от 3600лв. и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № № 1111/26.11.14г. по т.д. № 300/13г. на ВОС, ТО.

ОСЪЖДА М.Л.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати на „Банка Пиреос България” АД със седалище гр.София, ЕИК 831633691 и на „Пиреос Застрахователен брокер” ЕООД със седалище гр. София, ЕИК 175101929 сумата 3 600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща адвокатски хонорар с включен ДДС, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: